Православието през вековете: История: Българска история  

Българска история

Кратък исторически преглед на Българската православна църква

Проф. Тотю Колев

На Балканския полуостров християнството проникнало още от апостолско време. Заслуга за това имал главно св. апостол Павел. След образуването на Българската държава (681 г.) християнството продължило да се утвърждава сред местното население. За това допринасяли връзките на България с Византия, също употребата на гръцкия език у нас, размяната на пленници и др. >>>

Християнството в България

Проф. Георги Петров Бакалов

I. Християнството по българските земи до Покръстването
2. Християнството от Покръстването до 1185 година
3. Българската Охридска архиепископия
4. Българската църква през Второто българско царство
5. Ересите и Българската църква. Богомилство
6. Християнството по българските земи по бреме на турското иго
7. Българската православна църква след Освобождението

История на Българската Православна църква

1. Покръстване на българския народ и основаване на Българската църква
2. Българската православна църква през вековете
3. Църковната закрила на Българския народ през петвековното двойно иго
4. Българска екзархия
5. Възстановяване на Българската Патриаршия

  История на Българската църква. Том първи. Първи период (864-1186 г.)

Димитър Цухлев, 1911 г.

Въведение в историята на Българската църква
Българското царство от Х век до покръстването на българите.
   І. От апостолите и техните близки сътрудници.
   ІІ. От апостолските приемници: църкви във вътрешните провинции на Балканския полуостров.
      А. Разпространението на християнството между тракийците
      Б. Разпространението на християнството между скитите.
      В. Разпространение на християнството между бесите и даките в Тракия
      Г. Разпространението на християнството между готите.
Църковна организация на Балканския полуостров до покръстването на българите.
   І. Епископски и митрополитски катедри.
   ІІ. Патриаршески катедри.
   Константинополският патриархат.
   ІІІ. Епархиално подразделение: а) Провинцията Европа, б) в Родопската област, в) в Хемимонт, г) в Тракийската област, д) в долна Мизия, е) в Скития. 

History of the Bulgarian Orthodox Church

1. Conversion to Christianity of the Bulgarian people and foundation of the Bulgarian Church
2. The Bulgarian Orthodox Church in the middle ages (First and Second Kingdom of Bulgaria)
3. The Church a the protector of the Bulgarian people during the five-centuries-long political and spiritual yoke
4. The Bulgarian Exarchate (Third Kingdom of Bulgaria)
5. Restoration of the Bulgarian Patriarchate (Republic of Bulgaria)

Болгарская православная церковь

Православная Энциклопедия

:: Современное положение
:: Церковь в период 1-го Болгарского царства (IX - нач. XI в.)
:: Церковь в эпоху 2-го Болгарского царства (1187-1396) Тырновская архиепископия
:: Церковь в эпоху турецкого владычества в Болгарии (кон. XIV - 2-я пол. XIX в.)
:: Церковь в период Болгарского Экзархата (с 1870)
:: Положение Церкви в социалистической Болгарии
:: БПЦ в 90-х гг. XX в.
:: Предстоятели Болгарской Православной Церкви

Исторический очерк Болгарской Православной Церкви

Профессор Константин Ефимович Скурат

1. Проникновение христианства к болгарам
2. Стремление князя Бориса к провозглашению церковной автокефалии; автономия Церкви
3. Деятельность в Болгарии учеников святых братьев Кирилла и Мефодия; период расцвета славянской письменности
4. Обстоятельства установления автокефалии и возведения Болгарской Церкви в ранг Патриархата
5. Охридская Архиепископия
6. Тырновский Патриархат
7. Церковь во время турецкого господства на Балканах: тяжесть духовного и политического гнета; борьба болгар за церковно-национальную независимость; усиление этой борьбы в XIX веке; греко–болгарская схизма.
8. Первые Экзархи
9. Положение Церкви после Балканской войны: управление Церковью Наместниками-Председателями; деяния Второго Церковно- Народного Собора
10. Прекращение схизмы
11. Восстановление патриаршества и отношение к этому Константинополя
12. Патриарх Кирилл; его ученые труды
13. Патриарх Максим
14. Современное положение Болгарской Православной Церкви: статистические данные; приходы и представительства за рубежом; духовные школы; церковные учреждения, издательство, журналы; Церковно-исторический и архивный институт; положение Церкви в государстве; организация Церкви, устройство, управление; церковный суд. Раскол в Болгарской Православной Церкви
15. Особо чтимые святые
16. Монастыри
17. Сношения Болгарской Православной Церкви с Русской. 
18. Связи с иными Православными и инославными Церквами.
19. Борьба за мир
Митрополии Болгарской Православной Церкви. Епископии. Предстоятели Болгарской Православной Церкви. Библиография. Примечания

Проповедта в България до Покръстването

Проф. д-р Тодор Поптодоров, Годишник на Духовната академия, 1966 г.

 :: Благовестничество от апостолско и следапостолско време
 :: Съдържание, характер, видове и форми на проповед до Покръстването
 > Земята, която днес се населява от българския народ, е огласена ст словото Божие още във времето на светите апостоли. С достатъчно основание се мисли, че тук са идвали на мисионерско-благовестническо служение някои от апостолите: св. Павел, св. Андрей Първозвани, а може би и други. В книга "Деяния на светите Апостоли" се говори за св. ап. Павел, че при мисионерските си пътувания посетил земи, които са в съседство със сегашните български земи... След като основава във Филипи църковна община, ап. Павел основава такива и в градовете Амфипол (близо до Стримонския залив, около с. Неохори), Аполония (на път между Амфипол и Солун), Солун, Верия (на юг от Воден) и други крайморски градове, откъдето ученици на апостола навлизат навътре в Македония и Тракия като мисионери, епископи, презвитери и пр. >>>

Раннохристиянско изкуство и архитектура в България

:: Раннохристиянските храмове и епископската базилика в Сандански
:: Раннохристиянски манастирски комплекс в местността "Теке Караач", Варна
:: Раннохристиянска църква в местността Джанавара (Джанавар-тепе) край Варна
:: Еленската базилика в град Пирдоп
:: Разпространение на християнството на Балканския полуостров до покръстването на българите Димитър Цухлев

Ловчанските митрополити от покръстването до наши дни

Архимандрит хаджи Викентий

Кога и кой или кои първи са разпространявали Христовото учение в сегашния град Ловеч не е известно. За съжаление обаче нямаме сведения за християнството в Ловеч през годините до 1019 г.
През време на Второто българско царство Ловеч е вече център на митрополия.
Не е известно кога е основана тази митрополия, но в Синодика на цар Борил са запазени имената на Ловчанските митрополити, а именно: Лонгин, Мелетий, Киприян, Симеон І и Симеон ІІ. Също така не знаем и кога са светителствували в града, но трябва да приемем, че това е било преди 1360 г., защото, както се вижда, през тази година Ловчански митрополит е бил Партений.

Църковен живот в Македония до началото на ХI век

Петър Петров, Христо Темелски

1. Проникване на християнството в Македония
2. Църковен живот в пределите на Византия (VI - средата на IХ в.)
3. Македония в пределите на българската държава. Покръстването
4. Дейността на Климент и Наум в Македония (886-916 г.)
5. Македония в диоцеза на българската патриаршия (916-1018 г.)

  Светци и духовни водачи от Македония

Пламен Павлов и Христо Темелски

:: Светците от Македония в нашата история
:: Светци от Античната епоха
:: Духовни водачи и светци от Средновековието
:: Мъченици, пострадали в началото на IX в.
:: Светци във времето на османското владичество
:: Библиография

Българските патриарси през Средновековието

Александра Карамихалева
:: Преславски патриарси
:: Охридски патриарси
:: Търновски патриарси

Достойни български иереи

:: Митрополит Иларион Макариополски (1812-1875) (Стоян Михайловски)
:: Екзарх Антим I Български (1816-1888)
:: Митрополит Методий Кусев Старозагорски (1838-1922)
:: Митрополит Симеон Варненски (1840-1937)
:: Митрополит Климент Търновски (Васил Друмев) (1841-1901)
:: Екзарх Стефан I Български (1878-1957)
:: Митрополит Йосиф Варненски и Преславски (1898-1988)
:: Патриарх Кирил Български (1901-1971)
:: Патриарх Максим Български (р. 1914)

Бележити историци и богослови

:: Йоан Екзарх Български (IX век)
:: Черноризец Храбър (IX – X век)
:: Св. Паисий Хилендарски (1722 – ок. 1773)
:: Проф. Марин Дринов (1838 – 1906)
:: Архиепископ Серафим (Соболев) (1881 — 1950)
:: Проф. Николай Глубоковски (1863 – 1937)
:: Академик проф. протопрезвитер д-р Стефан Цанков (1881 –  1965)
:: Академик Иван Снегаров (1883 – 1971)
:: Проф. Илия Цоневски (1903 – 1992)
:: Маньо Стоянов (1903 – 1986)
:: Архим. Серафим (Алексиев) (1912 – 1993)
:: Проф. Георги Бакалов (р. 1943)

Многострадален народ. Интернетна страница на "Православна беседа" за българското минало

Съдържа четива, фотоизображения и музикални записи по темите:

Положението на християните под мюсюлманска власт. Свидетелства за страдалчеството на българския народ от разкази на очевидци, из вестниците до Освобождението, из чуждестранните пътеписи ХV-ХIХ в., от исторически съчинения, от народната памет, от перото на книжовници и поети. Свидетелства за нявгашните нравствени съкровища на българския народ, просияли чрез вековното му страдание. Пейте, робини, тез тъжни песни! Песни за вехти войводи във формат mp3.

Първата българска държава. История, владетели, светци

:: Св. мъченик Боян–Енравота, княз Български († ок. 833 г.)
:: Св. цар Борис-Михаил Покръстител (852-907)
:: The Responses of Pope Nicholas I to the Questions of the Bulgars A.D. 866
:: Св. Йосиф Изповедник, първи български архиепископ
:: Цар Борис налага азбуката Проф. Божидар Димитров
:: Св. Седмочисленици: свв. Кирил и Методий и техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий (IX век)
:: Св. Борис и митът за избиването на 52-та рода Георги Тодоров
:: Цар Симеон I (ок. 864-927)
:: Златният век на св. цар Борис и отстъпничеството на Симеон І Георги Тодоров
:: Иоан Екзарх
:: Черноризец Храбър (IX-X век)
:: Константин Преславски (IX-X век)
:: Св. цар Петър Български (927-969)
:: Цар Симеон, св. цар Петър и българската историческа митология Георги Тодоров
:: Св. Йоан Рилски (ок. 876-946)
:: Завет на св. Йоан Рилски Чудотворец
:: Богомилство
:: Св. преподобни Гавриил Лесновски (ХІ–ХІІ век)
:: Военна история на Първата Българска държава Военна академия "Г.С. Раковски"

История на Първото българско царство

Стивън Рънсиман  

Именник на българските ханове. Предговор
I. Чедата на хуните.
II. Петимата синове на хан Kубрат
III. Варвари на Балканите 
IV. Великите сили на Европа
V. Императорският череп
IV. Настъпление на Запад VII. Търгът на душите
VII. Двата орела
IX. Цар на българи и ромеи
X. Божи хора и хора на оръжието
XII. Краят на едно царство
Епилог. Приложения: Извори за ранната българска история :: Именникът на българските ханове :: Ернах и Ирник  :: Християнството сред славяните преди IX в. :: Прабългарските титли :: Пограничният Вал Еркесия :: Успешният поход на Лъв Арменец :: Маламир и Пресиян :: Кирилицата и глаголицата :: Симеоновите планове за брачен съюз с империята :: Мирният договор от 927 г. и титлата на Петър :: Хронологията на българските войни на император Никифор Фока

A history of the First Bulgarian Empire

Steven Runciman (Bulgarian Academy of Sciences, 1930)

  > Book I The children of the Huns The five sons of King Kubrat :: Barbarians in the Balkans
  > Book II The great powers of Europe An Emperor’s skull :: Excursion into the West :: The auction of souls
  > Book III The two eagles Emperor of the Bulgars and the Romans :: Men of god and men of blood :: The end of an empire
  > Epilogue :: Apendices Original sources for early Bulgarian history :: The Bulgarian Princes’ list :: Ernach and Irnik :: Christianity among the Slavs before the ninth century :: Bulgar titles:: The Great fence of Thrace :: Leo the Armenian’s successful campaign :: Malamir and Presiam :: The Cyrillic and Glagolitic alphabets :: Symeon’s imperial marriage scheme :: The peace of 927 and Peter’s title :: The chronology of the Emperor Nicephorus Phocas’s Bulgarian wars

The Responses of Pope Nicholas I to the Questions of the Bulgars A.D. 866 (Letter 99)

The Medieval Sourcebook

Since the sixth century, the Bulgars had known intermittent contact with the Christians of the surrounding nations, whether as merchants or prisoners-of-war or through diplomatic relations. During the later eighth and early ninth century, the Christian population in Bulgar lands increased so much that Christians were rumored to have influence at the court of Khan Krum (802-814); they were also persecuted under Khan Omortag (814-31). The Bulgars continued to remain "officially" pagan until the reign of Khan Boris, who came to power around 852.  >>>

Първите предстоятели на Българската църква - архиепископ Георги и архиепископ св. Йосиф Изповедник

От 5 октомври 869 г. до 28 февруари 870 г. в Цариград се състоял всехристиянски църковен събор (Западната римокатолическа църква го признава за VIII вселенски събор). Замислен и организиран като демонстрация на пълния триумф на Римския апостолически престол над Цариградската патриаршия и над източните поместни църкви, съборът завършил с поражение за папството, с което то никога не могло да се помири. Четири дни след закриване на събора, на извънредно съборно заседание на 4 март 870 г., обиграната византийска дипломация, с помощта на пратениците на българския княз Борис-Михаил, изтръгнала арбитражно решение на представителите на поместните църкви по спора между Рим и Цариград за юрисдикцията над новоучредения църковен диоцез на България.  >>>

Библейското дело в България - история, традиции и значение

Проф. д-р Славчо Вълчанов

Сложна е историческата съдба на Кирило-Методиевият превод на Библията при различните славянски народи, включително и в средновековна България. Както до падането на Второто българско царство под турско робство (1396), така и известно време след това, нашите предци са си служили в своя частен, домашен и църковно-богослужебен живот с този славянски библейски превод. Безспорна историческа истина е, че в условията на чуждоземното владичество по нашите земи книжовните традиции заглъхнали. >>>

Пасхата и Пасхалният цикъл през IX век

Професор протоиерей Благой Чифлянов, 1971

От II век върху фона на седмичния празничен цикъл изпъква годишният Пасхален празник, с който още от апостолско време се възпоминавали Кръстната смърт и възкресението на Господа (1Кор. 5:7). Асийските църкви чествували Пасхата на 14 нисан (Пасха ставросимон), докато другите църкви, давайки превес на Христовото възкресение, празнували следващия неделен ден (Пасха анастасимон). След Първия Вселенски събор (325 г.) и Асийските църкви, с незначителни изключения възприели практиката на останалите църкви. >>>

Какво е автокефална църква?

Църковен вестник, 1998

Автокефална (гр. avuto ­ сам, самостоен и kefavlh ­ глава) означава напълно самостойна, независима църква. По-съществените й белези са цялостна организация, по-голяма или по-малка хомогенна етническа общност в рамките на определена страна и църковна област, право на самостоятелен избор и интронизиране на свой предстоятел, право на свикване и провеждане на поместен събор и изработване на свой устав, право на освещаване на миро, канонизиране на местни светии и др. >>

Славянската православна цивилизация. Дата и място на раждане: 894 г. в Плиска

Анчо Калоянов

...В българската историография не е изказано обосновано недоверие в съществуването на Преславския събор през 893 г. Той се приемаше за реално събитие до преди десетина години, когато изпадна от хронологичните таблици в нашата история, а не се упоменава и в четиритомната Кирило-Методиевска енциклопедия.
Неговото премълчаване на единадесетия славистичен конгрес в Братислава през 1993 г. (тогава се навършваха кръглите 1100 години) изостриха моето любопитство и към нашия отказ от събитие, което е едно от най-значимите в историята на християнска Европа. Изповядваното от мене верую, че историята е онова от написаното за миналото, което не само искаме да запомним, но сме и готови да го браним, ме отклони от обичайните ми занимания и ме доведе до откритие, което искам да оглася пред вас. Защото какво по-свято място от Света гора срещу Царевград Търнов и по-подходящ ден от деня на двамата наши покровители! А и да речем по Матея, глава пета, стих четиринайсти: Не може се укри град, който стои навръх планината. Сиреч, ако събитието е голямо, непременно ще остави доказуеми следи в словото на своето време.

Старите български столици: Велики Преслав

:: Велики Преслав и "Златната църква"
:: Владетелският храм във Велики Преслав
 > Раннохристиянски манастир в местността "Теке Караач", Варна
 > Цар Симеон Велики като дарител Маргарита Ваклинова
 > Патлейнски манастир "Св. Пантелеймон"
 > Храм-паметник "Св. Св. Кирил и Методий" в Стария Преслав

Св. Марко Преславски

митрополит по времето на Иван Асен II (1218-1241, български цар от от 1218 до 1241 г)

Цар Симеон, св. цар Петър и българската и историческа митология

...Простодушната аргументация на. о. Паисий - Защо бил знаменит цар Симеон? Понеже имал жестока и непрестанна война с гръцките царе и пр. - битува и досега не само в масовото съзнание на българите, но и у историците ни. ...

"Симеоновото царствувание е било Златний век за България" ... "Най-великий български цар". ... Следващият христоматиен мит е, че след Симеон (който бил "най-велик") - при царуването на сина му Петър (който бил "безпомощен") - настъпил неочакван срив. ... На повърхността изглежда точно така. Но историята не е наука за повърхността на явленията. А в дълбочина нещата стоят другояче - и тук няма нищо "неочаквано". Всъщност кризата започва още при Симеон. Нещо повече - самият той е главният двигател на историческия провал. ... Войната е зло и тази държавна култура на злото несъмнено ражда дълбоко нравствено разочарование у неукрепналите в новата вяра българи. Така се подготвя почвата за богомилството.
Ала войните на Симеон са пагубни не само в християнски, нравствен, исторически и икономически смисъл, но дори и във военен и политически. >>>

Черноризец Храбър - Опит за биография

В зората на българската литература Черноризец Храбър създава оригиналното полемично съчинение "О писменехь" ("За буквите"), което спонтанно, сякаш с единствен скок, заема място сред постиженията на най-блестящите умове в Европа. С него той става родоначалник не само на патриотичното направление в литературата ни, съдбоносно за оцеляването и възраждането на българския народ, но и на хилядолетното съзнание на народа ни за общочовешката ценност на българската култура. Личността на писателя обаче, въпреки всеобщата почит и признание на делото му, си остава най-загадъчната между големите личности в нашата национална история.  >>>

Данни за социални грижи и благотворителност в българските земи под византийска власт в типика на Бачковския манастир

Илка Петкова

... В 1083 г. Григорий Бакуриани основава манастира "Пресвета Богородица Петриционитиса" по името на с. Петрич (дн. с. Бачково), на юг от Станимака (дн. Асеновград), на 30 км от Филипопол. Той заповядва да бъде съставен от негово име типик, в който да се регламентира цялостният живот на монашеското братство, да се изброят даренията и привилегиите в полза на обителта и разпореждания от различно естество. >>>

Старите български столици: Охрид

 :: Българският диамант в короната на средновековната общобалканска култура Ралица Базайтова
 :: Православните храмове в град Охрид
 :: Слово в Охрид протопрезв. д-р Стефан Цанков
 :: Катедралата "Св. София" в Охрид
 :: Църквата "Св. Богородица Перивлепта" (Св. Климент")
 :: Манастирът "Св. Климент и Пантелеймон" на хълма Плаошник в Охрид
 :: Манастирът "Св. Наум" в Охрид
 :: Архиеп. Теофилакт Български (Охридски) (ок. 1050—ок. 1107/1126)

Охридската архиепископия-патриаршия - продължение на първата Българска патриаршия от X век

Ст.н.с. Трендафил Кръстанов

Кога град Охрид възниква като славянски архиепископски и патриаршески престол и защо в изворите е наречен седалище на архиепископ "на Охрид и на цяла България"? По този въпрос има достатъчно безспорни документални свидетелства на различни езици още от средновековието до днес. Не само необходимо, но и задължително е именно върху здравата основа на безспорни извори на съвременни свидетели да възстановим възникването и развитието на Охрид като общохристиянско и особено българско духовно средище, наречено неслучайно "Български Йерусалим".  >>>

Страдание болгарских мучеников - иноков Зографской обители

Кратък разказ за участта на българските Светогорски монаси, изгорени от католиците в кулата на Зографския манастир по време на Фераро-Флорентинската схизма (1284 г.) >>>

Богомилство

Търновската патриаршия

Богдан Христов

През 1186 г. братята Асен и Петър възкресили славата и величието на Симеоновата и Самуиловата държава, полагайки основите на Второто българско царство в Търново. В неговите граници влезли земите от Западна Стара планина до Черно море (без Варна), с Добруджа на север в областта Загора в Североизточна Тракия. Преценявайки съвършено правилно голямата роля на родната църква и на родното духовенство, Асен и Петър решили да положат основите и на църковната ни независимост. Владетелите, клирът и народът бленували за възстановяване на църковната автокефалия в границите на обновеното царство.

Българската църква през Средновековието

Официалната история на Българската Православна църква започва с покръстването на Българите от княз Борис (852­889) през 864 г. През следващите пет години той предприема активни опити да устрои самостоятелна българска църква. На 4 март 870 г. източните патриаршии дават право на Българите да имат своя архиепископия. Пръв български архиепископ станал Йосиф (Стефан). >>>

Старите български столици: Велико Търново

:: Велико Търново - от Бога пазената историческа столица на българите Пламен Павлов
:: Църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново
:: Църквата "Св. Петър и Павел" в Търново
:: Околностите на Велико Търново
:: "Възстановяването" на българските църкви Владимир Дойчев
:: Bulgarian Hospitality in Veliko Tarnovo
:: Търновската патриаршия Богдан Христов
:: Св. Петка Търновска (Епиватска)
:: Св. патриарх Йоаким І Търновски
:: Св. Теодосий Търновски
:: Св. патриарх Евтимий Търновски
:: Св. Киприян Търновски, митрополит Московски
:: Търновски митрополит Климент Браницки (Васил Друмев)
:: Уста Колю Фичето
:: Захарий Зограф
:: Станислав Доспевски

Цар Константин II Асен (1397-1422) - последният владетел на средновековна България

Пламен Павлов

... Гибелта на Видинското царство по правило се разглежда като пряк резултат от разгрома на кръстоносците начело с унгарския крал Сигизмунд (бъдещ император на западната "Свещена Римска империя") при Никопол на 25 септември 1396 г. Унищожаването на Търновското царство и започнатата от Баязид мащабна обсада на Цариград (1394-1402 г.) предизвикват първата сериозна реакция от страна на западните християни. В кръстоносния поход участват както унгарски войски, така и френски, немски, чешки, полски, дори английски рицари.  ... ... "В годината 6920 (от Сътворението на света, т.е. 1421/1422 г. от Р.Хр.) умряха Крисчи амир (султан Мехмед I) и КОНСТАНДИН, ЦАРЯТ БЪЛГАРСКИ)..." ... Ако тази хипотеза се подтвърди с още доказателства, се стига до един на пръв поглед сензационен извод - българската държава изчезва от политическата карта на средновековна Европа с видинския цар Константин, когото ... би трябвало да наричаме цар Константин II Асен (1397-1422). >>>

Св. патриарх Евтимий († ок. 1402/1405 г.)

:: Житие и творби на св. патриарх Евтимий
:: Великият заточеник - Иван Вазов
:: Патриарх Евтимий - книжовник и общественик - Милияна Каймакамова
:: Кончината и гробът на св. Патриарх Евтимий - Георги Тодоров
:: Похвално слово за св. Евтимий - митрополит Григорий Цамблак

Българският дух в руското православие - Св. Михаил Българин и св. Киприян Българин

Горан Благоев

...Древноруската Йоакимовска летопис разказва, че покръстителят на Русия Св. княз Владимир приема християнството от българите. Сред руските хуманитаристи тази теза има както привърженици, така и противници. Актът е извършен през 988 г. - повече от един век, след като България става християнска държава. >>>

Св. мъченик Георги Софийски Нови (Кратовски)

Дълбокото възраждане на България - Времето и делото на св. Пимен Зографски

Георги Тодоров

Водещият мит за българското Възраждане е формулиран от най-влиятелния български мислител през последните два века - Вазов - така: "Тая дивна върволица, която захващаше от Паисий - един калугер - и се заключаваше с Левски - един дякон - два светци, - беше засеяла и наторила вече нивата". ...Днес имаме основания да поставим под въпрос тази общоприета теза ... За живота и делото на св. Пимен знаем малко - най-вече от достигналото до нас в късен препис негово Житие. Той не е подписвал иконите и стенописите си. Св. Паисий Хилендарски пише за него: "Бил иконописец, водел свет живот, но тайно от хората. Прикривал се мъдро и изкусно пред хората." Тези думи са ключ за осмисляне на разликата между истинския възрожденец, чиито "тайни" трудове възхваляват Бога - и "възрожденците" от ХIХ век, които възхваляват неговия заместител - нацията. >>>

Славянобългарска история

Св. Паисий Хилендарски

Съдържа: Ползата от историята :: Славянобългарска история :: Историческо събрание за българския народ :: Тук внимавай читателю, ще кажем накратко за сръбските крале :: Пак завършваме разказа за Константин Шишман :: Тук е потребно да се съберат заедно имената на българските крале и царе. Колкото се намират. И кой след кого е царувал :: Събрано накратко колко знаменити били българските крале и царе :: За славянските учители :: Тук събрахме накратко имената на българските светци, колкото са просияли от българския народ в последно време

Паисиевият стълб

Георги Тодоров

"Килията" на отец Паисий в Хилендарския манастир е една от най-безспорните български светини. Всички я "знаем" от одата на Вазов ("скромна килийка, потънала в сън") и от учебниците по история, където винаги се показва все един и същи кадър с прозорчето под широк свод. Тъкмо това "знание" ни пречи да я видим. Но. Какво всъщност представлява тази всебългарска светиня? >>>
Вж. също Камъните на Паисиевия стълп викат относно замисления Културно-исторически център "Отец Паисий" в Банско - проект, който авторът апелира да бъде спрян.

Пътуване към изворите

Надя Петрова

Всеки културно издигнат човек в нашето съвремие би могъл да разкаже безброй подробности за живота и делото на величествените гении от Западноевропейския ренесан Данте Алигиери, Леонардо да Винчи, Микеланджело Буонароти. Би могъл на един дъх да изброи поне най-ярките имена и в Българското възраждане: свети Иван Рилски, Климент, Наум, Горазд, Ангеларий, Сава – светите ученици на солунските братя Кирил и Методий, свети Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски. Само че знае отчайващо малко или почти нищо за личността и святото им дело.
Кой и какво би могъл да разкаже, например за онзи безименен рилски монах – Рафаил. За човека, който вложил душата си в жилчиците на къс рилско дърво, за да извае за своята България невероятния дърворезбен кръст, който кара всяко българско сърце да затрепти от гордост, а всеки чужденец да се проникне от възхищение и почит? Известно ни е само монашеското му име. Не знаем нито как е изглеждал, нито кога и къде се е родил, как е живял, за какво е мечтал и за какво се е борил, от какво е страдал и кое го е възмущавало. Само че, трябва да помним и свято да отстояваме мисълта, че неговите 36 невероятни композиции от светото Евангелие, включващи в себе си повече от 200 отделни фигури и образи, принадлежат на България, на нас, на бъдещите български поколения! Те нямат финансова еквивалентност! Така както няма подобна еквивалентност нито душевността на българина, нито неговият талант, нито националната му гордост! >>>

Йеромонах Неофит Рилски (ок.1793-1881)

 :: Неофит Рилски - патриарх на българските учители и книжовници Емил Георгиев
 :: Неофит Рилски Стилиян Чилингиров
 :: Йеромонах Неофит Рилски - от личността към делото му Иван Радев
 :: "Болгарска граматика" - ръкописно допълнение от Неофит Рилски
 :: Библейското дело в България - история, традиции и значение Проф. д-р Славчо Вълчанов
 :: Неофитовият превод на Новия завет в контекста на книжовноезиковите процеси през Възраждането Диана Иванова  
 :: Трите езикови школи през втората четвърт на XIX в. Любомир Андрейчин

Македония, Църквата, разколът

Георги Тодоров

...да се върнем назад в историята. Всъщност в старата история няма Македонска православна църква и няма как да е имало, защото държавата Македония е била унищожена от римляните дълго преди Рождество Христово.
Съществувала е Охридска архиепископия, създадена от Василий II Българоубиеца като заместител на унищожената от него автокефална църква на Българското царство, чието седалище е било последователно в Плиска, Преслав, Доростол, Средец и най-сетне в Охрид. Предстоятелят на тази църква е носил титлата "Архиепископ на Охрид и цяла България". Тази Охридска архиепископия просъществува до 1767 г., когато е унищожена (със султански ферман) и нейният диоцез е присвоен от Цариградската патриаршия. >>>

За институцията на таксидиотството

Деян Енев

Таксидиотството е сред най-интересните феномени в родната ни история. То е етап от българското национално узряване, който при изчерпване на функциите и появата на нови приоритети естествено отмира към средата на XIX век.
Постепенно през XVIII и първата половина на XIX век страната е покрита с плътна мрежа от метоси в по-важните селища. Според Иван Радев, един от малцината ни по-задълбочени изследователи на таксидиотството, "метохът е едновременно молитвен дом, страноприемница и средище за просвета". >>>

Дейността на протестантските мисионери в България

:: Анализ и преценка на дейността на първите протестантски мисионери в България Маньо Стоянов из кн. "Начало на протестантката пропаганда в България"

ТРЕТИ МАРТ - Освобождението на България от турско робство

 :: Храмът "Света Неделя" в Батак
 :: Дженюариъс Алойшиъс Макгахан (1844—1878)
 :: Светци закрилят войните на бойното поле Надя Аспарухова, Тамара Дичева
 :: Опълченците на Шипка Иван Вазов
 :: Василий Верешчагин (Верещагин) - На Шипка всичко е спокойно...
 :: Шипченски манастир "Рождество Христово"
 :: Възкресението на един народ. Слово за Освобождението на България o. Йоан Карамихалев
 :: Сан Стефанският мирен договор и неговият принос Зара Костова
 :: The Treaty of San Stefano – Their Significance and Contemporary Resonance Zara Kostova
 :: Химн на Република България

Васил Левски (Васил Иванов Кунчев)

За Левски, светостта и българския Христос :: Може ли Васил Иванов Кунчев (Левски) да бъде канонизиран за светец

...Обръщайки се към делото на Васил Левски според неподправените документи на епохата ние срещаме ясно изразени идеи и дела, различни от идеите и делата на християнските светии. В документите за живота, дейността и идеологията на Левски не могат да се открият качества, превръщащи революционера в светец. Разбира се това не изважда Левски от страниците на революционната епопея, но го отдалечава от сонма на светците. >>>

Василий Верешчагин (Верещагин) - На Шипка всичко е спокойно...

Василий Василевич Верешчагин е роден през 1842 г. в градчето Череповец, Новгородска губерния, в семейство на помешчик от средна ръка. Детството и юношеството на Василий преминават във военни училища. На осемгодишна възраст е даден в Александровския детски кадетски корпус, а след това и в Морския кадетски корпус. През 1860 г. е произведен в гардемарин (първото военно звание на завършилите морски кадети), но не постъпва във Флота. Още в Корпуса Верешчагин е посещавал рисувална школа >>>

Дженюариъс Алойшиъс Макгахан

Дженюариъс Алойшиъс Макгахан (1844—1878) е американски журналист, дописник на английския вестник "Дейли нюз", на американския "Ню Йорк хералд" и други. В тях той отразил Френско-пруската война, Парижката комуна и походите на ген. Скобелев и по изключително въздействащ (и съдбоносен за България начин) отразил турските зверства и трагедията на Априлското въстание в България през 1876 година. >>>

Светци закрилят войните на бойното поле

Надя Аспарухова, Тамара Дичева

... Преобладаващата част от нагръдните икони в колекцията на Военноисторическите музеи в Плевен представят изображения на Богородица и св. Николай Чудотворец. ... Образите на светците, които ни гледат от тая колекция, са част от разтърсващия иконостас на войната, пред който обикновеният руски войник е дал и изпълнил своя обет да се сражава за свободата на един поробен народ. >>>

Сан Стефанският мирен договор и неговият принос

Зара Костова

Много българи днес си задават въпроса, защо датата на Санстефанския мирен договор се смята за толкова значима в българската история. Защо не честваме като национален празник 6 септември 1885 – когато двете части на разделена България (Княжество България и Източна Румелия) се обединяват или пък 22 септември 1908, когато княз Фердинанд обявява тържествено независимостта на България от Османската империя? >>>
 :: Тhe Treaty of San Stefano – Their Significance and Contemporary Resonance Zara Kostova, Ph. D.

Свещеници в Българската армия

Мариана Русева

Целта на настоящето научно съобщение е чрез съхраняваните в Централен военен архив – гр. Велико Търново, документи да се покажат в по-широк план ролята на военните свещеници и грижите им по превъзпитаването на нашата армия в интелектуално и религиозно-нравствено отношение. ... След Освобождението на България (1878 г.) отношенията между двете институции църква – войска се поставят на конституционни и законови основи. Българската православна църква е предопределена да изпълнява функциите на организационен център за възстановяване и укрепване на новата българска държава. >>>

Гаврил Кръстевич (1817 - 1898)

  > Забравената почтеност. Защо забравихме Гавриил Кръстевич? Георги Тодоров
  > Гаврил Кръстевич - живот, обществено-църковна и книжовна дейност Иван П. Кепов
Съдържа: Ученически години :: Турски сановник :: В Източна Румелия :: "И аз съм българин" :: Кръстевич и църковният въпрос :: Книжовна дейност

Денят на Св.св. Кирил и Методий през Възраждането

Васил Петров

За същността на празника :: За създателите на празника :: Структура на празника
През Възраждането на 11 май, денят, в който според църковния календар се отбелязвала паметта на Кирил и Методий, българите давали израз на своето народностно самоосъзнаване. В самото начало са наричали празника "църковен" и "училищен", но се чувствало, че тези определения ограничават същността му. >>>

Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913)

Панайот Маджаров

"Българската екзархия има свой дял в успеха на революционната пропаганда сред народа ни в Тракия: нейните учители и свещеници бяха най-добрите пионери на делото."
 :: Свещенослужители в Освободителното движение от Одринския вилает.
 :: Българската църква и българите от Източна Тракия. 
 :: Българите и българските селища в Източна Тракия. Отзвукът на Априлското въстание. 

  Отношенията между Българската църква и другите православни църкви след провъзгласяването на схизмата

Иван Снегаров, "Църковен архив", 1929

Може би е още рано да се поставят на историческа преценка доста близки до нас църковнообществени факти, но вярвам, че всеки съзнателен член на Българската църква се интересува да знае за нейното междуцърковно положение през време на полувековния й самостоен живот. Този мой труд е един опит да се осветли тази страна от живота на Бълг. църква. Читателят навярно ще се убеди, че неговата родна Църква е проникната от дълбока любов към своя народ и от непоколебима вяра в Христовата правда, която изисква никой народ да не тъпче друг народ, а всички задружно, но без да бъдат сливани, да съзиждат Царството Божие. 
Съдържа: Встъпление | I. Източните Църкви | II. Руската църква | III. Сръбската църква | IV. Ромънската църква | V. Цариградската патриаршия: а) отношенията на Фенер б) поведението на патриаршеските органи в) с какви средства се борили Българската екзархия и нейните архиереи.

Екзарх Стефан I Български (1878 - 1957)

От февруари 1870 г. до май 1953 г. Българската православна църква просъществува като Екзархия. Предстоятели на Българската екзархия са били трима висши духовници, трима титани на своето време, чиито живот и съдба са доста превратни. Един от тях е последният български екзарх Стефан, който се задържа на престола четири години, след което е свален и интерниран от комунистическото правителство. >>>

Един опит за уния в българските земи към средата на ХIХ век

М. Радивоев, откъс от книгата "Време и живот на Търновския митрополит Илариона (Макариополски)"

Докато гръцкото висше духовенство безнаказано безчинствоваше и безсрамно вилнееше из българските области и се занимаваше само с личната си угода, римо-католическата пропаганда тихомълком много неуморно работеше за подкопаването на Източно-православното учение измежду православните българи. Лазаристите, отдавна заселени в Цариград, а от 1854 в Солун и Битоля, зорко следяха както почналото се вече свестяване на Българския народ, тъй и осъдителното поведение на гръцкото висше духовенство и сериозно се готвеха да ловят риба в размътената вече вода.
Няколко години преди Кримската война тази пропаганда за постигане на целта си бе открила в Бебек, едно от предградията на Цариград, училище, в което няколко примамени българчета възпитаваше за своята цел.

Имало едно време уния...

Златина Иванова, ЦВ 1998

Що е уния? В зависимост от това, кого ще попитате, ще получите и съответния отговор. Католикът ще ви отговори, че това е нещо съвсем безобидно. Просто едно признание от православните, че папата е глава на всички християни и че каквото каже от своята катедра, е абсолютна и съвършена истина. Иначе всичко остава по старому ­ богослуженията, обредите, всичко. >>>

Възобновяване на Българското царство - 22 септември 1908 година

 :: Манифест за провъзгласяване независимостта на България
 :: прочетен от княз Фердинанд на 22 септември 1908 г. в гр. Велико Търново
 :: Относно празненствата. Спомени на съвременници
 :: Независимост на България Деница Манова
 :: Обявяване на независимостта на България и борбата за нейното утвърждаване Цветан Диковски

Любопитни щрихи от българската история

Татяна Томова

Преразказ на писания от Начо Начов (1853-1916) - според авторката, незаслужено забравен просветител и общественик от епохата на Възраждането и след Освобождението.
Из историята на страшното българско "-овъ" :: Забележка за Паисиевата история :: "За побратимството" В тази своя статия Начов дава сведения за един особено разпространен народно-църковен обичай, практикуван в различните си форми при всички европейски народи – побратимяването, за което има сведения още от дълбока древност. ...Главният източник, по който той описва обичая, е стар требник (не по-късен от ХVІІ в.) от с. Себища (Дебърско), намиращ се в ръкописната сбирка на Начов:
"Които ще се побратимяватъ, изправятъ се пред светите двери и се покланятъ три пъти. Свещеникътъ им хваща десните ръце и ги полага върху евангелието, като казва: Благословенъ Богъ нашъ, Св. Боже, Прсвятая Тройце, Отче нашъ, тропаря на деня, Приидите поклонимся, псаломъ 50, Помилуй мя Боже, прокименъ гласъ: Се колъ красно, се нынблагословите Господа. [...] По-нататък в статията си Начо Начов представя видовете на църковното побратимяване. >>>

Обезглавената монархия

Георги Тодоров

За монархията, сакралността, династията и връзката им с Православието в новата българска история. Влизането на бившия български цар Симеон II в политиката чрез участие в републикански парламентарни избори като водач на политическа партия поставя на дневен ред въпроса за статута на българската монархия и българската царска Кобургска династия.  >>>

Цял век Кобургите си играят на верско двуличие

Деян Енев

Династията изпразни от съдържание мистичната връзка Бог-Цар-Отечество и май всички още плащаме за това. На 2 февруари 1896 година династията на Кобургите излъчва първия православен представител в редиците си. Престолонаследникът Борис Търновски, кръстен при раждането си в лоното на Римо-католическата църква с имената Борис Клеман Робер Луи Станислав Ксание, приема православието. Обредът включва само миропомазване, защото по православния канон извършеното вече кръщене се признава.
Българската царстваща династия не успя обаче да изпълни с онзи благодатен смисъл свещената православна титла "Цар", за което беше предопределена. >>>

Иларион Макариополски, митрополит Търновски

Най-нова църковна история

Български новомъченици от турското робство

Четива от Православна беседа

Достойни български иереи

:: Българските патриарси през Средновековието
:: Ловчанските митрополити от покръстването до наши дни
:: Екзарх Антим I Български (1816-1888, екзарх 1872-1888 г.)
:: Екзарх Йосиф I Български (1877-1915, екзарх 1877-1915 г.)
:: Екзарх Стефан I Български (1878-1957, екзарх 1945-1948 г.)
:: Патриарх Кирил Български (1901-1971, патриарх 1953-1971 г.)
:: Патриарх Максим Български (р. 1914, патриарх от 1971 г.)
:: Митрополит Иларион Макариополски (1812-1875)
:: Митрополит Климент Търновски (Васил Друмев) (1841-1901)
:: Митрополит Натанаил Охридо-Пловдивски († 1909)
:: Митрополит Методий Кусев Старозагорски (1838-1922)
:: Митрополит Симеон Варненски (1840-1937)
:: Митрополит Неофит Видински (1868-1971)
:: Митрополит Йосиф Варненски и Преславски (1898-1988)
:: Митрополит Иларион Доростолски (1903-2009)

Социалната дейност на Църквата 1919-1944

Д-р Борис Милошев, ЦВ

Периодът 1919-1944 е период на активна социална дейност на българското православно енорийско свещенство. Пионер и организатор на тази дейност на Църквата през посочения период е свещеноиконом Йосиф Милошев (1884-1958) и възторжените му последователи: прот. Димитър Василев, свещ. Павел Тренев, иконом Димитър Андреев, прот. Христо Димитров и много други. Те създават няколко организации: >>>

Социалната, благотворителна и добротворна дейност на Българската православна църква 1915-1950 година

Йордан Василев

Едно от забележителните явления на религиозния живот на християните още от дълбока древност е стремежът към благотворителност и добротворство... До войните за национално обединение църковната благотворителност е дело на отделни клирици от Българската църква, свещеническите и християнските братства в Чирпан, Стара Загора, Пловдив, Сливен, София и други селища. Личен пример дават и архиереите от доосвободителната епоха... Църковната благотворителност се изявява във всички прояви на добротворство и милосърдие: издръжка и съдействие на сиропиталища, даване помощи на сираци, на стари хора и пр., поддържане на трапезарии, народни кухни, даващи безплатна храна, странноприемници за приемане на бедни и др. Основаните християнски братства в епархиите организират събиране на помощи за българските войници, останали заложници в плен в края на Първата световна война. ... Да се задоволи духовната жажда чрез изясняване на християнското учение в много епархийски седалища се редактират братствени вестници и списания... огромни заслуги имат родните архипастири - Неофит Видинский, Константин Врачанский, Симеон Варненско-Преславский, Максим Пловдивский, Софроний Търновский, Михаил Доростоло-Червенски, Проватский Софроний, после митрополит Доростоло-Червенски и др. ...

В навечерието на преврата на 9 септември 1944 г. и епархиите функционират 1 000 православни християнски братства с над 50 000 редовни членове. През 1945-1947 г. братствата активизират своята дейност и укрепват довоенните структури. През 1945 и 1946 г. са раздадени около 6 милиона лева за благотворителни цели. Бавно, но методично новият режим ограничава влиянието на Църквата в обществото и посяга на нейната независимост... Министерството изземва сиропиталищата от Църквата. .. Забраняват се масовите поклонения в Рилския манастир, които се тълкуват от властниците като известна демонстрация против народната власт... Социалната и благотворителна дейност на Църквата е стеснена и постепенно спира... Забранява да се откриват болници, сиропиталища и други подобни заведения, а заварените такива преминават под управлението на Министерствата, а движимите имущества стават държавна собственост. В това число влизат и фондовете, завещани от архиереи, свещенослужители, общественици и благочестиви християни на Църквата за добротворство. На практика законът поставя в безпомощност православните християнски братства, основния инструмент на църковната благотворителност, и те в края на 1949 г. се разтурват. >>>

Болгарская Православная Церковь в годы Второй мировой войны

М.В. Шкаровский 
"Вестник церковной истории". 2009. № 3-4(15-16) на www.sedmitza.ru

Устав на Българската православна църква (БПЦ) от 1950 г.

Суеверия тресят поданиците на Царска България

Петър Величков

Цар Фердинанд предсказва абдикацията си, а спиритисти викат духове...През 1905 г.в столицата мирно си живуркат 66 162 християни, 10 703 израилтяни, 2453 католици, 2027 мохамедани, 563 протестанти, 431 грегорианци, 182 атеисти, а 101 крият на кой Бог се кланят. Тоя истински религиозен Вавилон се черкувал в 8 православни черкви, 5 синагоги, 2 католически и 2 протестантски църкви, 1 джамия и 1 григориански храм. Извън този организиран верски поток обаче съществувал друг потаен и трудно уловим духовен живот, управляван от пророчици, врачки, баячки, шарлатани, медиуми и прочие.  >>>

Димитър Маринов (1846-1940)

Димитър Маринов Бонев е възрожденски учител, преводач и публицист, един от най-ярките представители на българската възрожденска интелигенция, свещеник, манастирски игумен и политик - един от "строителите на съвременна България". Народовед и краевед, основател и първи директор на Етнографския музей. Заради необятните му и безценни етноложките трудове е наречен нестор на българската етнография. 
 :: Кратко животоописание
 :: Библиография
 :: Житие на етнографа (Принос към опознаването на Димитър Маринов) Юлия Йорданова
 :: Из книгата "Спомени за моя живот или моята автобиография" от Димитър Маринов

Български новомъченици от комунистическия режим

 :: Митрополит Борис (Разумов) Неврокопски
 :: Архимандрит Калистрат Наков, игумен на Рилския манастир
 :: Архимандрит д-р Ириней Попконстантинов, протосингел на Софийската митрополия
 :: Борис (Енвер) и Серафим (Ешреф) Хакъеви от днешния град Златоград
 :: Свещеник Иван Русинов от с. Гирен, Пловдивско и "Червения поп"
 :: Свещеник Рафаил Раев от с. Стражица
 :: Свещеник Михаил Попов от с. Пожарево, Софийско
 :: Свещеник Стефан Кривошиев от гр. Севлиево
 :: Свещеноиконом Стефан (Съби) Кривошиев от гр. Севлиево
 :: Свещеник Николай Грънчаров от с. Тъжа, Казанлъшко
 :: Свещеник Борис Вълканов от с. Кирилово, Старозагорско
 :: Свещеник Александър Дянков - Белослатинският пастир
 :: Свещеник Петър Дивизиев от гр. Разлог
 :: Свещеник Евстати Пандурски (Витошки) от Бояна
 :: Монахиня Симфороза от манастира "Св. Петка", село Сотиря
 :: Свещеник Григорий Попалександров
 :: Свещеник Михаил Апостолов от гр. Рила
 :: Свещеник Йоан Кирилов от с. Малко Белово, Пазарджишко
 :: Свещеник Димитър Биров от с. Голямо Белово
 :: Свещеник Иван Тодоров от с. Тръстеник
 :: Свещеник Васил Вълков от с. Горни Дъбник, Плевенско
 :: Свещеник Николай Йотов от с. Долни Дъбник, Плевенско

Архиепископ Серафим (Соболев) (1881-1950)

Из духовното наследство на архиеп. Серафим

Документи от архива на БКП

  > Доклад от помощник-министъра на вътрешните работи Йонко Панов до министъра на вътрешните работи за политическото състояние на БПЦ, 1949 година
  > За дейността на БПЦ в първите години след 9 септември 1944 и причините за закриването на Свещеническия съюз през 1955 година, 1957 година
  > Информация на завеждащ отдела "Пропаганда и агитация" на ЦК на БКП за атеистичната пропаганда в страната, 1959 година

Интелигенцията и Православието от "История славянобългарска" до 1989 година

Георги Тодоров

...Българската интелигенция е родена в лоното на Църквата. Заражда се през ХVІІІ век като проявление на всеобщото разцърковяване на модерното общество, като рожба на светския дух, който залива Европа от Запад на Изток. Центърът на този процес е предреволюционна Франция, а в Българско идеите на т. нар. "Просвещение" достигат чрез гръцки, сръбски и руски посредници. >>>

Построяването на храм "Св. Георги" в с. Драгойново

Политическият разкол в Българската Православна Църква

 > Хронология на разкола в БПЦ от 1989 година до днес
 > Закон за вероизповеданията от 2003 г. - документи и статии
 > Възвръщането на окупираните от разколниците храмове - извадки от пресата
 > Делото на разколниците в Страсбург 2002-2009
 > Други статии относно разкола и Закона за вероизповеданията

Прокуратурата върна митрополит Натанаил в благоевградския храм

Юридическият казус БПЦ

Патриарх Максим поведе духовенството срещу разкола

Властта се записа и като убиец на църквата

Царски човек предложи със закон държавата да върне имотите на църквата

Ще сложи ли царят край на десетгодишната война срещу Църквата?

Църквата, разколът и Законът - Георги Тодоров

Нихилистите от СДС създадоха разкола

Самозванецът Инокентий отива на съд

Разкол за $150 милиона - Pravoslavieto.com

Писмо от Патриарх Максим и Св. Синод, 28 март 1989 г. - Pravoslavieto.com

Постановление на Софийска градска прокуратура, 22 юли 1992 г.

Писмо на митр. Пимен до Стоян Димитров Кадиев, фирма СОФИС

Българската църква в съдбоносно очакване

Ясен Бориславов, 1997 г.

...В дъното на днешната църковна распра стои неуреденият въпрос за характера на отношенията между църквата и държавата. ...Поради това не е безинтересно да се проследи в исторически план традицията в отношенията между българската държава и българската православна църква.

Современное положение Болгарской Православной Церкви (80-90-е годы XX века) по материалам периодической печати

Александр Тимофеев, 1999 г.

[...] За более, чем 1100-летнюю историю Болгарская Церковь претерпела немало испытаний и гонений. При этом с Русской Церковью у нее всегда были исторически близкие отношения. Церкви-сестры многим обязаны друг другу. Как сказал проф. Н. Н. Глубоковский в своей речи при открытии богословского факультета Софийского Университета: «Мы, русские, не забыли, что в свое время получили из Болгарии первые факелы и основы православной богословской науки...». Со своей стороны Русская Церковь много помогала Болгарской во время ее тяжких бедствий и нестроений. Так было и в 1945 г., когда РПЦ своим ходатайством перед Константинопольским Патриархом Вениамином содействовала прекращению схизмы 1872 г., возникшей за-за провозглашения БЦ своей автокефалии на 1-м Церковно-Народном Соборе 1871 года. До этого момента БПЦ находилась вне общения с другими Православными Церквями. Также и в 1961 г., благодаря настойчивому ходатайству РПЦ, Константинопольский Патриархат признал достоинство Болгарского Патриарха Кирилла, избранного на 3-м Церковно-Народном Соборе в 1953 году. Таким образом, была преодолена очередная 8-летняя схизма между Болгарской Церковью и Константинопольским патриархатом. >>>

Религиозната инвазия би била немислима без подкрепата на висшата администрация у нас

Истината трябва да се каже - въпросът със сектите драматично се подценява от медии и политици в България. А не трябва. Вече не прави впечатление, че Щатите си присвоиха правото да се произнасят за свободите в други страни, без да допускат обсъждане на състоянието на човешките права в собствената си страна. Американците предвиждат дори санкции срещу държави, които не са гостоприемни към различните "изповедания", известни като секти. А ние ги регистрираме щедро. Разрешените секти у нас са пет пъти повече отколкото в Белгия.

Митовете в националното съзнание

Андрей Романов

За колекционера на митове и други чудновати създания на човешкия дух 90-те години бяха истинска благодат. Забавно е да наблюдаваш човешката способност да си създава илюзорни цветя от нищото. Но митовете не са намалели и сега, те се реят нагъсто около нас. Някои от тях са толкова прозрачни, че сякаш всеки момент ще се разсеят сами из въздуха. (Но не се разсейват). Други, напротив, изглеждат съвсем солидно, с отсянка на академизъм по челата си. Има и такива, които са влезли толкова дълбоко в душите ни, че е трудно дори да си представим живота си без тях. По-долу представям част от моята малка лична колекция от митове, свързани по-специално с българската история. >>>

Ватикански открития за "Черноризец Храбър"

Трендафил Кръстанов

Кой е Черноризец Храбър? На този въпрос се опитват да отговорят учените през последните два века. Едни предполагат, че това е бил псевдоним на Св. Кирил, други – на Йоан Екзарх, трети на Климент, четвърти – на Наум, пети и най-многобройни на Симеон Велики, а шести – на Черноризец Докс, брат на княз Борис I. Но авторитетни професори утвърдиха в научната и учебната книжнина, че това е бил отделен старобългарски книжовник. Потвърждение на това предположение установих сугубо наскоро. >>>

    www.Pravoslavieto.com