Документи от архива на Българската комунистическа партия (БКП)
Документи от архива на Българската комунистическа партия (БКП)
30 септември 1957 г.
До Секретариата на ЦК на БКП
Другари,
Приложено Ви изпращаме изложение, донесено в отдел "Пропаганда и агитация" на ЦК на БКП от свещениците Иван Попов и Климент Димитров. Въпросът, който те повдигат е сериозен и предлагаме той да се обсъди в Секретариата на ЦК, или в Политбюро.
1 октомври 1957 г.
Зав. отдел "Пропаганда и агитация"
СОФИЯ
на ЦК на БКП:
/Е. Аврамова/ (89)
ДО ПОЛИТБЮРО НА ЦК НА БКП
И З Л О Ж Е Н И Е - П Р Е Д Л О Ж Е Н И Е
от група свещенници
ДРУГАРИ,
Девети септември 1944 година стана преломна дата в живота на нашия народ. Настъпилите политически и икономически изменения в новоизграждащото се социалистическо общество поставиха на преоценка дейността на енорийското свещенство, както и на цялата църква. Свещенството, тровено десетки години наред с една антиболшевишка пропаганда и насъсквано от жълтата преса за кръстоносен поход срещу политиката на Съветския съюз, сега, непосредствено след 9 септември Свещенническия съюз броеше вече своето четиридесетгодишно съществувание (основан през 1903 год.). Благодарение на това, че в ръководството на тази организация застанаха политически изпитани и правилно ориентирани към народната власт свещенници, Свещенническият съюз отпочна дейност, която си постави за основна задача: пълната ориентация на църквата и свещенството за честно и убедено лоялно сътрудничество в провеждането и изпълнението на народополезните мероприятия на народната власт. С последователната и настойчива просветно-разяснителна работа, политически зрялото ръководство на Свещенническия съюз постигна изненадващи резултати. И ние можем да декларираме пред Вас, че в продължение на 11 годишната дейност на въпросната организация (от 9.IX. до деня на нейното закриване от страна на патриарха и Светия Синод) народното свещенство в 80% от своя числен състав, наистина се беше ориентирало в честно сътрудничество за провеждане мероприятията на Правителството. Как Свещенническият съюз можа да стори това?
1. Преди всичко нашата агитация се насочи към убеждаването на съюзните членове да се включат в редовете на ЕОПО - Отечествен фронт. Бяхме убедени, че намирайки се в средата на изпитаните отечественофронтовски деятели нашите свещенници ще разберат колко злостно са били заблуждавани от буржоазната пропаганда, която ги плашеше дори с това, че ако евентуално у нас се наложи комунистическо (90) управление, свещенниците ще бъдат бесени по телефонните стълбове.
Не без значение е да добавим, че през същото това време Светия Синод водеше решителна борба с ръководството на Свещенническият съюз, като смятате, че местото на свещенника не е в редовете на Отечествения фронт. Едва когато 70% от свещенниците влязоха в отечественофронтовските организации, Светия Синод, през 1948 год., се видя принуден да припознае официално правото на свещенника да членува в Отечествения фронт.
2. Оценявайки голямата роля, която българо-съветските дружества имат да играят в утвърждаването на жизнена необходимата за народа българо-съветска дружба, Свещенническият съюз в дейността си имаше като платформена задача да проагитирва енорийските свещенници да участвуват с целия си жар и ентусиазъм в живота на българо-съветските дружества. Отзовавайки се, съюзните членове наистина масово се включиха и заработиха в тези дружества, като мнозина влязоха в ръководствата на същите, а някои бяха наградени и с ордени.
3. Благодарение на ръководството на Свещенническият съюз и на неговата организационна дейност, народното свещенство беше проагитирано за масово участие в бригадирското движение. В продължение на три години организацията ни можа ежегодно да включи в бригадирското движение по 65% от числения състав на свещенничеството в цялата страна. А това имаше не само производствено-практически ефект. Важен беше и политическия. И у нас, и в чужбина беше демонстрирано лоялното сътрудничество, което народните свещенници дават на народната власт. Не един чуждестранен журналист, при посещението си в нашата страна, между другите кореспонденции, които изпращаха на своята редакция, с особена изненада се съобщаваше именно тези факти на практическото и делово сътрудничество, което свещенниците дават в изпълнение на правителствените мероприятия.
Пак ни се ще да отбележим, че и по този въпрос Св. Синод беше на отрицателно становище. Архиереите смятаха, че свещенникът в никакъв случай не бива да отива по строителните обекти като производственик. Припознаха и участието ни в бригадирското движение едва тогава, когато разбраха, че свещенството масово и спонтанно се вля в това движение и че това се оценява от правителствените среди като едно много положително явление.
4. Свещенническият съюз взе присърце плана на Партията и Правителството за преизграждане селското стопанство на социалистическа (91) основа. Не само с окръжните писания и статия в съюзния орган, но и с оказване конкретна помощ на място ние сме проагитирали съюзените свещенници да подпомагат учредяването, устрояването и утвърждаването на трудово кооперативните земеделски стопанства. Имаме не един случай, когато съюзното ръководство е убеждавало селски свещенници да станат инициатори и учредители на ТКЗС в съответното село. Мнозина от тях станаха членове на управителните тела, счетоводители или касиери, а останалите с производителния си труд и главно с личния си пример подпомагаха и подпомагат, според възможностите си, социалистическото преустройство на нашето селско стопанство.
Тук вече трябва да подчертаем, че отрицателното отношение на Св. Синод по този въпрос беше толкова драстично, че дори след като вече свещенници бяха влезли в ТКЗС, с окръжни предписания например Търновския митрополит Софрони ги принуждава те да напуснат, със заплаха за уволнението им [като] свещенници. Тази мярка от страна на някои митрополити се изяви с особена сила непосредствено след като с решение на Синода Свещенническият съюз беше закрит.
5. Не е имало нито една акция, нито една кампания от национален мащаб, било по изпълнение на посевните планове, по прибиране на реколтата, при отчитане на държавните доставки, или при провеждане на държавните заеми, при които Свещенническият съюз да не е взел отношение. И това отношение не е било само съчувствено и формално. То се изразявало в творческа, целенасочена и мобилизираща агитация, която незабавно е давала своите резултати: масово включване и на енорийското свещенство.
6. Свещенническият съюз имаше същото положително отношение и насочваше своите членове към подпомагане делото на БЧК, на народните читалища и селкоопите.
7. Особено ценна и общественополезна е ролята, която свещенническия съюз играеше при организиране на народното свещенство като участник в свещенната борба за мир. Налага се веднага да изясним че за ръководството на Съюза борбата за мир не се свързваше само до една молитва за мир. Изхождайки от едно зряло политическо разбиране, Управителният съвет на тази организация се постара да изведе свещенството от чисто мистичното му отношение по този въпрос и да му изясни, че се касае не до умозрително и мечтателно, или пък пацифистично разглеждане на мира изобщо, а до един конкретен мир, който може и трябва да се брани от посегателството на изконните военнолюбци (92) и агресори в общественото развитие - ограбвачите на човешкия труд, монополистите от капиталистическия Запад, които по общественото си икономическо положение не могат да не дирят разрешение на финансовите си кризи в подпалването на една нова война. Свещенническият съюз със съответен, подходящ за пред вярващите език изясняваше, че да се бориш в нашата епоха за мир, това ще рече: да утвърждават в съзнанието на народа българо-съветската дружба, с което се укрепва фронта на мира, възглавяван от непобедимия Съветски съюз; да се укрепва и чрез църквата морално-политическото единство сред нашия народ, та единен той да може да посрещне всеки изненадващ пристъп на евентуалния агресор; да проагитирващ и делово да участвуват в увеличаване производствените възможности на цялостния стопански фронт, като се започне от нашата тежка промишленост и се стигне до безсинорните блокове на кооперираното вече у нас село; да подпомага укрепването на нашата народна армия, застанала твърдо в жертвена охрана на мирния народен труд и т. н.
В осъществяване на задачите си във връзка с борбата за мир ръководството на Свещенническия съюз не са задоволяваше само с окръжни разпореждания и статии в съюзния орган, където редовно една трета от поместените материали третираха въпроса за мира. В цялата страна ежегодно се провеждаха стотици околийски събрания, на които членове от централното ръководство изнасяха доклади, свързани с конкретно поставени задачи. Всяка година бяха провеждани и редица окръжни свещеннически конференции за мир. По решение на Управителния съвет на Съюза определяше се един месец от годината, който се обявяваше за "църковен месец на мира". През всички празници на този месец свещенниците посвещаваха проповедите си при богослужение специално на борбата за мир и с подходящ за църковния амвон стил проагитирваха вярващите да се включат активно в благородната борба за опазвана живота на народите и придобивките на човешката цивилизация.
Ръководени от своята организация, свещенниците станаха активни участници в комитетите за мир, като десетки дори бяха председатели на тези комитети, а църковните амвони се бяха превърнали в трибуни на мира.
Ако речем да изразим всичко това в цифрови данни, картината би била следната: от общо 2,200 души свещенници, към датата на закриването на Съюза, в Отечествения фронт са членували 1810 свещенници, в българо-съветските дружества - 2008, в кооперативни сдружения - 1605, от които в ТКЗС - 717, в БЧК - 1956, в народните читалища (93) - 1810, а в борбата за защита на мира - всички свещенници, с изключение на отделни единици. Сега свещенството е дезорганизирано нещо повече: някои архиереи отпочнаха да притискат и заплашват част от дезориентираното свещенство да се оттегли от всякаква обществено полезна дейност и да се занимава, което не е било никога до сега изключително само с реакционна религиозна агитация.
При наличността на Свещенническия съюз, народните свещенници разбираха, че имат един сигурен и изпитан ръководител и ръководител на тяхната извън църковна-обществена патриотична дейност. Със спокойствие и доверие те получаваха правилна ориентация за градивно-творческа дейност и сътрудничество при изграждането на новото социалистическо общество. Свещенническкят съюз се беше превърнал в мощен двигател, който извади народното свещенство от една вредна смълчана плахост и резервираност по отношение на народно-полезните правителствени мероприятия и го направи съюзник и резерв на здравите народни сили в изграждането на социализма в нашата страна.
Свещенническият съюз имаше и свой печатен орган "Народен пастир". Чрез него, редакционният колектив, комплектуван от напредничави свещенници насочвате съюзеното свещенство съзнателно да участвува в прогреса и развитието на нашия народ и вършете извънредно полезна разяснителна и превъзпитателна народополезна дейност.
Тъкмо поради това, че Свещенническият съюз у нас е играл прогресивна, народополезна и градивно-творческа роля е бил една солидна и удачна трансмисия на народната власт в най-деликатния сектор, какъвто е църквата, народното свещенство посрещна закриването на своята професионална организация с горчива изненада и разочарование. Ето вече две години и половина Свещенническият съюз фактически не води организационнен живот, защото на 9 юни 1955 год. беше незаконно и своеволно разтурен по решение на Св. Синод. Разтурянето на тази организация беше обезглавяване на здравия народно-патриотичен и прогресивен елемент в църквата. Закриването на Свещенническия съюз беше сигнал за излизане на преден план в живота на църквата на нездрави елементи, - този акт беше началото на нов курс в църковно-обществената дейност, тъй като беше премахнат досегашния коректив в църковната политика.
Съществуването на Свещенническия съюз в нашата църковна действителност е резултат на своеобразното обществено-историческо развитие у нас още непосредствено след освобождението на нашия народ. Свещенническият съюз, основан още през 1903 год., е въплътил (94) в себе си най-добрите борчески традиции на възрожденското духовенство, неразривно свързано с революционните борби на народа ни против поробителя. Като приемник на тези традиции се явява именно народното свещенство, което в своето будно обществено чувство и високо народностно съзнание още в ранните години след освобождението е предугадило необходимостта от една своя професионална организация, за да може да се противопостави на своеобразните диктаторски набези в църквата, останали като лошо наследство от фанариотския начин на управление в църквата. И дори лекия исторически поглед върху този следосвобожденски период в живота на църквата ни довежда до Извода, че Свещенническия съюз е станал наистина жизнена необходимост на народното слещаство за утвърждавана народностния характер на църквата и за защита на легитимните му национални интереси пред върховната църковна управа.
Свещенническаят съюз е бил проводник и осъществител на линията за сътрудничество с народа в неговите борби за освобождение и по-добър живот. Той особено след 9.IX.1944 год. се показа като организация на патриотичните сили на църквата. Тъкмо затова съвършено неправилно беше да се прави аналогия при закриването на Свещенническия съюз у нас, че той нямал своето място в живота на църквата, тъй като в руската църква нямало такъв съюз. Не е вярно и твърдението на някои, че този съюз не би имал в настоящия момент достатъчно здрави и честни кадри за свое ръководство, както и твърдението, че един възстановен Свещеннически съюз би станал легална форма на организация на реакционните сили в църквата, които уж биха взели надмощие в него. Напротив, практиката показа, че без Свещенническия съюз реакционните елементи се окопават по-добре в църквата.
Още преди освобождението нашето народно възрожденско духовенство вече е сформирало първите свещеннически сдружения в градовете Чирпан, Нова Загора и Дупница - 1869 година. Би било добре да подчертаем само обратно посочените прояви на патриотизъм в кадровия състав на руската и Българската църкви. Патриотично-прогресивните прояви идват като спонтанни стремежи на нисшия елемент на църквата - народното свещенство, което си е изградило и организационна форма за тяхното максимално народно-полезно изявяване - в лицето на Свещенническия съюз. Затова именно да се подхожда механично и се закрива у нас Свещенническият съюз само защото в Руската църква нямало такъв е най-малкото неправилно, за да не кажем обществено вредно. (95) У нас конкретната специфична действителност е извикала на живот тази организация и я е направила жизнена необходима за свещенството, ако искаме то да бъда един пълноценен сътрудник в градежа на новото социалистическо общество.
След закриването на Свещенническия съюз църквата пое нов курс. Някои от върховната църковна управа разбраха, че политическата съвест в църквата е унищожена със закриването на Сващенническия съюз. Бяха премахнати и всякакви задръжки. Достатъчно беше да минат само две години, за да се разбере на практика пагубното отражение на този незакономерен и обществено вреден акт на Св. Синод.
В културно-просветната си дейност църквата се откъсна от заобикалящия живот, затвори се в себе си и започна да работи, като имаше предвид само чисто религиозните задачи, които стоят пред нея. Така например в програмата на изпитите, на които ежегодно са подлагат всички свещенници в страната, не е застъпен нито един от въпросите, които новият живот поставя пред всички граждани и патриоти и с които свещенникът в своята дейност и като свещенослужител в като обикновен гражданин, непрекъснато се сблъсква. Всъщност по тези въпроси тоя ежедневно държи изпит пред живота и пред своя народ, но по-рано бе подготвян и напътствуван за това от своята организация, а сега е изоставен от върховната църковна власт и предоставен на своите собствени сили, поради което не бива да се учудваме, че на тези изпити той получава понякога и двойка.
Служебните свещеннически конференции, които замениха събранията на околийските дружества на Съюза, нито в най-малка степен не можаха да заменят последните, що се отнася до поставените и разглеждани в тях въпроси. На събранията свещенниците получаваха ясни и категорични указания за правилно отношение и включване в ТКЗС, та да послужат за пример на вярващите, за дейно участие в работата на отечественофронтовската си организация, за активно включване във всички правителствени народополезни мероприятия и за изясняването им пред вярващите; получаваха предпазни напътствия за това как да парират опасния за тях и за църквата стремеж на някои неприязнени към народната власт лица да се групират около църквата и да я използуват за вражески акции и пр.и пр.
Сега на служебните конференции се прочита една сказка на чисто религиозна тема и с това дневният им ред се изчерпва. Не стават никакви разисквания. За сказчици се набират лица предимно от средата на архимандритите, на които се възлага да обикалят цялата (96) страна. Случва се понякога някои от тях да прекрачи границата на чисто религиозната проповед и да навлезе в областта на политиката, не разбира се с цел да подчертае народополезната дейност на народната власт и да се насочат слушателите към нейното осъществяване. Имаше дори случаи, когато на събрания в Столицата, няколко добре ориентирани политически свещенници трябваше да напуснат салона в знак на протест срещу някои меко казано крайно неполитични възгледи на сказчика - висше духовно лице от църковната администрация.
Когато пък се налагало да се изнесе сказка за мира, тогава вече с това се заема лице с много висок духовен сан, което така окарикатурва съвременната идея за мира и грандиозната борба на цялото човечество за неговото опазване, че предизвиква учудването и възмущението на всички присъствуващи духовни и мирски лица.
В църковната преса се печатат материали само по чисто религиозни въпроси, или с такива с нежелан от свещенството полемичен тон спрямо нашето съвремие. В тази преса вече не намират място никакви материали за преориентирането на свещенството и за мобилизирането му в изпълнение мероприятията на Правителството, както това системно вършеха органът на Свещенническия съюз - "Народен пастир".
Св. Синод издаде разпоредба за провеждането от страна на енорийските свещенници на така наречения катехуменат. По силата на тази разпоредба свещенниците трябва да свикват всеки неделен ден след обед вярващите в храма, за да им изнасят беседи по съставена и отпечатана от Св. Синод програма. Тези еженеделни събрания дават на свещенника прекрасна възможност, по край чисто религиозната част да изяснява на своите енориаши и становището на църквата по всички въпроси на нашия нов живот. Обаче нито в програмата на Св. Синод, нито в разпоредбите му за провеждана на катехумената се предвижда подобна възможност. Ако някой свещенник прояви инициатива в тази насока, може да бъде наказан, за гдето не се занимава само с пряката си работа. Излезе наредба на Св. Синод за задължителна продажба на определено количество свещи от всеки свещенник. В случай че той не продаде заплануваните му килограми свещи, от нищожното му възнаграждение в размер на 408 лв. се прави удръжка ежемесечно по 1/4. Това е най-силната форма на принуда спрямо свещенника, при която не се вземат предвид изменилите се вече обществено-икономически (97) условия сред нашия народ и което освен това неминуемо го води до унижението да предлага свещи и на тези, които явно не чувствуват религиозна необходимост от тяхната употреба.
Непосредствено след закриването на Свещенническия съюз, Св. Синод отпочна кампания за оттеглянето на свещенници от всякаква обществена работа. Бяха заплашени с уволнение от свещенническа длъжност онези, които заемат отговорна работа в селкоопи или ТКЗС-та. Всичко това Синода мотивираше с оправданието, че свещенника трябва да бъде абсолютно зает само със свещенническите си задължения. Имаше дори случаи, когато свещенници, които искаха да изпълнят своя обществен дълг, не се отказаха от обществената си дейност, бяха преследвани, уволнявани и премествани безпричинно от едно място на друго.
Другари,
Закриването на Свещенническия съюз нанесе поразителни обществено-политически вреди в сектора на църквата. Народното свещенство беше обезглавено в своята обществена извънцърковна дейност. И се получи така, че всички патриотични свещенници, които се бяха правилно ориентирали убедено и честно да сътрудничат на народната власт и с ентусиазъм даваха своята дан в изграждането на социализма, бяха оставени в ръцете на политически неизбистрените елементи. В църквата се създаде извънредно тежка атмосфера на морален тормоз и неописуем гнет. Утвърди се режим на такава владишка и монашеска диктатура, каквато история на народната ни църква не познава дори в дните на фанариотщината. Липсват елементарни прояви на законност. Свещенството е абсолютно обезправено и при най-малката несъгласуваност с официалната политика на върховната църковна управа, или пък въздържаност да осъществи някои недообмислени наредби на владиката, всеки свещенник рискува да бъде предаден на съд, като знае предварително, че оправдателна присъда е изключена. А няма и къде и на кого да се оплаче, защото никога владици и монаси у нас не са бивали така овластени, както през настоящия период от живота на църквата.
Нашето народно свещенство е с високо обществено съзнание. То е калено във всенародните борби за по-добър и по-сносен живот. То е свободолюбиво възпитано в традициите на доосвобожденската ни епоха. И сега, независимо от неговото примиряване, то крие в душата си сподавено недоволство. И ако не вдига глас на протест, това е продиктувано от високото гражданско съзнание, че (98) абсолютната власт на митрополитите и монасите се охранява от престижа на Партията и Правителството. Следователно свещенниците разбират, че всеки акт на бунт срещу безогледната диктатура в църквата ще срещне недоволството и неодобрението на ръководната сила в нашата страна - Партията. А народното свещенство достатъчно цени усилията на Партията и Правителството за утвърждаване морално-политическото единство сред народа, за да не се подхвърли на изкушението на открити протести в редовете на църквата.
Трябва обаче да признаем и направим известно обезпокояващото обстоятелство, че народното свещенство претърпя горчиво разочарование и в него тлее скритото недоволство от проявите на грубия абсолютизъм в църквата. И поради това че Правителството и Партията охранява тази именно група, мимо отрицателното отношение на народното свещенство, последното прехвърля настроението си и спрямо Партията и Правителството. Само така можем да си обясним и факта, че след закриването на Свещенническия съюз голяма част от правилно ориентираните към народната власт свещенници се отдръпнаха от участие във всички народополезни инициативи. Бяха разочаровани, че вместо да бъдат подкрепени в сътрудничеството си с народната власт, те обратно - бяха захвърлени в морален тормоз и гнет. А професионалната им организация, която бранеше професионалните ни интереси и ги подкрепяше, както в народополезната им дейност, тъй и в борбата им срещу този гнет, беше незаконно закрита и то със съгласието на Правителството.
Получи се странния парадокс: Партията на трудещите се и на прогреса прави политика и охранява ретроградните сили в една обществена институция, против прогресивните и патриотични сили в същата институция.
Другари,
Ние сме освен свещенници и граждани на нашата страна. Не можем без смущения да наблюдаваме неправилния път, по който тръгна българската църква след закриването на Свещенническия съюз. И не затова, че търсим някакъв реванш и лични облаги, а защото сме продиктувани от патриотичен дълг, одързостяваме се да поставим цялостния проблем за църквата на внимателно обсъждане пред Вас. Замълчаването повече би било равно на небрежно допущане пълен провал в един не съвсем безинтересен и незначителен сектор, какъвто е църквата.
Дълго сме вече наблюдавали, преценявали и обсъждали помежду (99) си проявите в живота на църквата. Безусловно всички идваме до единственото убеждение, че при наличността на Свещенническия съюз тя правеше решителни стъпки за пълно сътрудничество с народната власт в изграждането на социализма в нашата страна. Непосредствено след закриването на Свещенническия съюз, църквата направи поврат в своята линия на поведение. Тя изскубна свещенството, въплътило се в цялостния обществено-политически, стопански и културен живот на нашия народ.
Като неотложна повеля пред нашата отговорна общественост се поставя задачата, църквата да влезе отново в нормалното си русло на сътрудничество с народната власт, да бъде възстановено фактическото съществуване на Свещенническия съюз. Бързаме веднага да изясним, че ново възстановения Съюз ще вложи силите си, за да бъде изведена църквата, която вече съществува като един исторически факт и необходимо за вярващите, от положението й на ням зрител на събитията и да се впрегне в делово, градивно-творческо сътрудничество с народната власт. За да стане възможно това, той - Свещенническият съюз - ще трябва да бъде една пълноценна и авторитетна свещенническа професионална, културно-просветна организация. Само такава една организация е в състояние да раздвижи и обедини народното свещенство и да го поведе във вярна служба на народа, чрез изпълнение на всички народополезни правителствени мероприятия. А нека се знае, че само посредством свещенниците ще може да се притегли към политиката на народната власт и масата от вярващите граждани, които и до сега си остават една постоянна величина, чуждееща се от мероприятията на Правителството.
Несъмнено Свещенническият съюз ще продължи осъществяването на платформата, която вече е посочена в началото на това изложение, като се постарае да намери още по- съвършенни методи и форми за работа, съобразни с изменилите се вече обществено-икономически условия в нашата страна. Налага се декларативно да заявим, че Свещенническия съюз има своето място в живота на църквата и то без да създава дори някакви съмнения за смут и разруха в църквата. Ръководството му никога не се е подхвърляло на изкушението, а още по-малко би сторило това и в бъдеще, да действува неразумно, стихийно и нихилистично. Ние съзнаване и затова убедено държим, щото църквата да запази настоящия си организационен строеж, в който йерархическата църковно-административна зависимост трябва да запази своята валидност. Разбира се, тя трябва да бъде подведена както отдолу нагоре, така (100) и от горе надолу под една здрава и справедлива отечественофронтовска законност, при която всеки ще знае своите права и задължения.
Дължим да заявим и това, че ние припознаваме и ценим патриаршеската институция. Иска ни се обаче тя да изпълни всемерно своите исторически обязаности всред вярващия народ в сегашния стадий от развитието на нашия обществено-политически живот. Тя трябва да се облегне на една здрава и утвърдена в народно полезните си начинания организация, какъвто би бил Свещенническият съюз. В такъв случай щом патриаршеската институция се движи по пътя на лоялна и честна служба на народните интереси, Свещенническият съюз ще стане лост и трансмисия за осъществяване всички нейни мероприятия, насочени към така поставената цел. Няма друг по-ефикасен начин за мобилизиране на народното свещенство и вярващите в борба за новото в живота, за тяхното възпитание в отечественофронтовски дух, освен изграждането на жива връзка между патриотично ориентираната патриаршия и пионерите на църковно-общественото поприще, - енорийските свещенници.
Това при нашата конкретна [...] действително може да изпълни само един Свещеннически съюз, създаден върху гореизложените принципни качала.
Основанията ни да са одързостяваме с искане за възстановяване на Свещенническия съюз са вкоренени и в здравата законна почва, която нашето социалистическо законодателство създава.
Преди всичко конституционно начало е правото на всички граждани в Народна република България да създават свои сдружения (чл.87, ал.2 от Конституцията). Народните свещенници са равноправни граждани на Републиката. По отношение на тях върховната църковна управа не бива да провежда дискриминация относно правото им да имат свое сдружение.
Кодексът на труда още по-специализирано уточнява в чл.2, ал.1 правото и свободата на трудещите се и служащите да образуват свои сдружения. Свещенниците са служещи от Народната република България. Затова и още веднъж повтаряме, че извършеното закриване на Свещеннически съюз от Св. Синод е незакономерен акт.
В такъв случай ние не искане нищо друго, освен да се изправи онова, което е извършено мимо законите в нашата социалистическа страна. Толкоз повече настояваме за това, тъй като не искаме основаването на едно какво и да е сдружение, а възстановяването на една организация, пропита в цялата си дейност с високото народно и патриотично съзнание за вярна служба на обществено- историческото развитие (101) на народа ни по пътя на социализма. Особено пък като се има предвид и факта, че тази организация ще служи за пружина в прогресивното ориентиране на една институция, каквато е църквата.
Остава да [бъдем] добре разбрани от ръководителите на нашия обществено-политически, стопански и културен живот и да ни подкрепят.
В заключение ние предлагаме следното:
1. Настояваме да се възстанови Свещеническият съюз като масово-организационна база на напредничавото и патриотично свещенство за правилната му културно-обществена дейност в настоящия етап от развитието на социализма у нас. В ръководството на възстановения Съюз да бъдат включени изпитани, честни и напредничави свещенници.
2. Да се възстанови печатния орган на Свещенническия съюз, необходим за патриотичното възпитание на духовенството и отечественофронтовската му политическа ориентировка, като редакционната му колегия се състави от прогресивни свещенници.
С другарски поздрав:
Група свещенници
София, 30.IX.1957 год. (102)
ЦДА, ф. 1 б, оп. 6, а.е. 3472, л. 89-102. Оригинал. Машинопис.
Препечатано без изменения от
Нов Български университет,
Проект
"Извори
на Българската история", "Документи
от архива на БКП"
Виж също:
www.Pravoslavieto.com