Извадки от пресата юли-август 2004 година
По-долу:
Виж също:
"Има една Българска православна църква, канонична, представлявана от Негово светейшество патриарх Максим. Никой, който се е отделил от единството на църквата, не може да се легитимира като Неин член или да Я представлява".
"Патриарх Максим призова всички отделили се чрез нотариални покани да се върнат в лоното на църквата чрез покаяние и да освободят храмовете на БПЦ. Те не пожелаха. Имаме всички законови основания да си вземем храмовете, които не са на този или онзи свещеник, а на Църквата ни".
"Вратите на БПЦ остават отворени за всеки, който пожелае чрез покаяние да се върне в нея. Но те упорстват в своя грях и разединение. Бог е над всички. Ние сме прави и по закон, и по канон. Надявам се всичко да приключи добре. Пак призовавам отцепилите се да се върнат, да целунат ръка на патриарх Максим и да сложим край на това".
"Светият синод няма право да остави храмовете, манастирите и имуществото на Българската православна църква в ръцете на тези лица, които действат в нейна вреда и своя полза". Пълният текст на обръщението.
"Няма да има санкции за свещенослужители от синода на Инокентий. Всеки, който идва с открито сърце, ще бъде приет отново в Българската православна църква. ... Ако това стане, така де юре и де факто ще бъде преодолян разколът в БПЦ".
"Тъй като пристигнаха в Светия синод сведения, че тези, които са се отделили от единството на църквата, са започнали да продават някои църковни имоти, Светият синод беше длъжен да сезира прокуратурата".
"Ние сблъсъци не желаем и не искаме да има. Искаме мирно и тихо това, което си е на църквата, за да може каноничните свещеници да обслужват народа, а всеки е свободен да си направи своя избор къде да бъде. Не може всеки да прави избор да заграбва чуждото".
"А тези, които се самоназовават за духовници и заблуждават хората, само бих призовал към покаяние, и да се върнат в единството на църквата. Да могат да спасяват и те душите заедно с нас.
"За окупация не може да се говори, защото бяха окупирани храмовете от лица, представящи се за духовници и членове на Българската православна църква, но в самата действителност не са такива."
"Няма да коментирам много обвиненията на софийския митрополит Инокентий, защото в страната има законност и закони. Има следствие и то ще докаже кой е прав. Но тези, които се самоопределят като свещеници, ще призова само да се покаят. Няма свети хора и между тези грешни хора съм и аз. Това, което може с болка да се каже, е, че тези 250 нови храмове, за които се казва, че ги има, те не са нови и хората имат нужда от тези духовни пристани".
"Има Закон за вероизповеданията, има и работеща съдебна система. Ако намесата на полицията е по решение на прокуратурата, това не могат да бъдат наречени нито силови действия, нито самоуправство".
"Използването на печати, бланки и ценни книжа на Българската православна църква от други лица се наказва от Наказателния кодекс. Държавата има задължение да се намеси и да предаде разколниците на съд, още повече, че има доказателства за това".
Неприятна и некрасива гледка, която смущава съвестта на вярващите люде, пък и на голяма част от гражданското общество в страната. ... Тъй нареченият разкол в БПЦ
бе създаден от намесата на политически сили от държавните структури през 1992 година. Известен е случаят с разпоредбите на тогавашния директор на Дирекцията по вероизповеданията
при Министерския съвет за отстраняване на Българския Патриарх и някои митрополити от тяхното канонично служение и създаване на нов състав на Светия Синод, което е безпрецедентно в
историята на БПЦ и против канона на светото Православие, какъвто жив и благодатен член е БПЦ. Виж цялото интервю.
"Аз приемам техния [на разколниците] личен избор, но се учудвам. Тези хора, духовниците от разкола, са в правото си да протестират, ние живеем в демократична държава. Между свещениците няма конфликт. Може да забележите, че нашите свещеници, които ходят там, съвсем спокойно разговарят с тях. Тези, които идват тук при мен съвсем спокойно разговарят с мен. Конфликтът е в това, че те не признават негово Светейшество българския патриарх Максим и Светия Синод".
"Какво трябва да се направи, за да се забрави разколът?" - "Пътят минава през прошката."
"А каква е реалната битка всъщност?" - "Според мен, става въпрос
за пари, имоти и лична власт."
"Бившият директор Тодор Караделев отказа да предаде обекта и полицията го запечата. Нищо драматично не се е случило, само директорът се заключи в кабинета си и полицаите решиха да го изчакат сам да излезе. Това е синодален комплекс, който тогава прокуратурата преди години обратно, реши да го предостави на дядо Пимен, на страната на разкола".
"Спорът е изключително само за имоти, длъжности, материално благоденствие и кариера. За 12 години никой от разколнците не можа да покаже кауза, да мотивира поведението си. Оказа се, че цялата борба е за свещоливницата или за това кой да владее имотите на БПЦ".
"Разколът е беззаконие, съществуващо 12 години. Той бе предизвикан от Филип Димитров и проведен със съдействието на Христофор Събев. Днешният Закон за вероизповеданието поставя в неблагоприятно положение закононарушителите. Те са лица, обсебили чуждо имущество. Ако някой от разколниците се покае искрено, може да бъде приет обратно в православната църква. Конституцията поставя наравно всички български граждани, независимо дали са духовници или миряни. Затова при неизпълнение на закона, се налага цялата му строгост".
"Oт законова гледна точка упреците към действията на полицията са много малко, възможно е някъде да има превишаване на права, но като цяло законът е спазен. Основата на тези действия са сегашният Закон за вероизповеданията, и решението на Конституционния съд по него. Няма основание да се упрекне полицията за нейните действия, защото те почиват на базата на прокурорски постановления. По-скоро можем да мислим в друга посока - дали не е търсен някакъв театрален ефект като реакция".
"Действията на полицията и прокуратурата са в пълно съответствие със Закона за вероизповеданията".
"С писмо от страна на Българската Православна Църква беше поискано съдействието на прокуратурата да бъдат отстранени действията, извършени от лица от така наречения алтернативен синод. Това са бивши служители на Българската Православна Църква, които не са пожелали по законно установения начин да освободят църковните имоти в Софийската митрополия".
"Действията на прокуратурата и полицията нямат нищо общо с образуваното преди месец следствено дело срещу длъжностни лица от така наречения алтернативен синод на Инокентий. Странно, че бивш главен прокурор Татарчев не е наясно как полицията е само изпълнител и че на нея й е наредено да действа по този начин. Поредното изкривяване на фактите!!"
"След влизането в сила на новия Закон за вероизповеданията, който установява нов правен режим и императивни забрани за използване на идентично наименование, каквото е това на Българската православна църква, от алтернативния синод и затова, че продължава и след 2003 година да се използва и разпорежда с църковното имущество този алтернативен синод, това налага намесата на прокуратурата. В този случай се е намесила в интерес на Българската православна църква, но във всички случаи, когато се намесва по чл. 118, то е в интерес и защита на нарушени права на всеки гражданин, на всяка институция".
"Не става въпрос за някакво налагане със сила. Ние прилагаме разпореждане на закона. Този закон е направен от политиците. Ние трябва да го изпълним."
"Има наличие на самоуправство и сме длъжни да окажем съдействие на молителя - в случая Българската православна църква, и да възстановим неговото нарушено право на собственост. Имаме нотариална покана от БПЦ, че лица, непринадлежащи към черквата, използват имоти на Българската православна църква, което наложи нашата намеса".
"Да се надяваме, че свещениците ще се осъзнаят и ще се върнат в лоното на Българската Православна Църква. Аз очаквах това още когато БПЦ изпрати покани да се предаде владението на всички движими и недвижими имущества на Светия Синод".
"Повечето от отнетите с прокурорско решение 250 църковни имота от синода на Инокентий не са черкви. Съпротива са оказали само около 50 свещеници в 30 черкви. Техните действия са самоуправство и се наложи полицията да си свърши работата"
"Свещеници от т.нар. алтернативен синод се обаждат в Дирекцията по вероизповеданията, за да питат дали ще бъдат приети да служат при патриарх Максим".
"Нещата не минават и нито трябва да минават през изпълнителната власт. Не зная защо трябва да е смутен премиерът, след като едно независимо вероизповедание, една независима институция си търси своите права чрез прокуратурата".
"Спорът не е за действията на Църквата, а за нейните имоти. Дори и да не беше записано в Закона за вероизповеданията, че лица, отделили се от БПЦ, не могат да ползват името и имуществото й, това е общовалиден правен принцип, който не дава никакъв юридически шанс на "алтернативния синод" да спечели съдебен спор. Тази е причината да не е вкаран в съда досега спорът за имотите, които се ползват от привържениците на митрополит Инокентий".
"Разколниците притежават около 30 църкви, а останалите 220 са имоти и къщи, от които те прибират наеми".
"Събитията ме изненадаха, защото дирекцията не беше уведомена от прокуратурата, нито от Светия Синод".
"За тези десет години групата на Инокентий, който според никого не е митрополит, още по-малко софийски, можа да натрупа някаква икономическа мощ и да събере сподвижници. Те са повече бизнес-сподвижници, отколкото религиозни водачи. Вярно е, че едни много сериозни и доходоносни имоти на православната църква бяха обсебени в последните 7-8 години от тези хора".
Виж също:
www.Pravoslavieto.com