Професор Марин Дринов
(1838–1906)
|
|
Професор Марин Дринов(1838–1906)
|
По-долу:
Виж също: 
Професор Марин Дринов е един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките (тогава Българското книжовно дружество). Първоначално образование получил в родния си град Панагюрище. Завършил Киевската духовна семинария, учил история и филология в Киев и в Москва, а по-късно работил в Австрия и Италия, а в края на дните си бил професор по славянознание в Харковския университет.
След Руско-турската война, по време на Временното руско управление на България (1878-1879), Марин Дринов участвал активно в изграждането на държавните устои на нова България: бил един от съставителите на първата българска конституция, заемал поста министър на просветата и духовните дела. По негово предложение София била избрана за столица на България.
Pravoslavieto.com
1. Поглед връх происхожданьето на блъгарский народ и началото на българската история... Виена, 1869.
2. Исторически преглед на българската църква от самото й начало и до днес... Виена, 1869.
3. Заселение Балкансаго полуострова славянами. Москва, 1873.
4. Южные славяне и Византия в Х веке. Москва, 1876, (превод на бълг. 1930).
5. Записка за деятелността на привременното руско управление в България. Търново, 1879.
6. Новый церковно славянский памятник с упоминанием о славянских
первоучителях... СПб., 1885.
7. Несколько слов об языке, народных пеенях и обычаях дебрских славян. СПб., 1888, (прев. На бълг. Русе, 1889).
8. О болгарском словаре А. Л. Дювернуа. СПб., 1892.
9. О болгарско-русском словаре Найдена Герова. СПб., 1896.
10. Разбор сочинения П. А. Сырку “К истории исправления книг в Болгарии и ХIV веке...СПб., 1900.
11. Съчинения на М. С. Дринова:
т. I. Трудове по българска и славянска история. 1909
т. II. Част 1. Българска църковна история. Част 2. Езикознание, литературна история,
етнография и народни умотворения. 1911
т. III. Част 1. 1. Публицистични статии. Част 2. Служебни записки, наредби и разпоредби. Част 3. Критики, оценки и отзиви. Част 4.
Паметници, 1915 1.
12. Дринов, Марин. Избрани съчинения в 2 тома. София, 1971.
Пълна библиография на трудовете на М. Дринов вж. в т. III от съчиненията му с. 520-526; Също Ив. Дуйчев. Библиография на трудовете на Марин Дринов. – В: Изследвания в чест на М. С. Дринов. 1960, с. 225-231.
Източник: Българска академия на науките
(20 октомври 1838 - 28 февруари 1906 година)
Марин Стоянов Дринов е роден Панагюрище. Завършва взаимното и класното училище в Панагюрище. Негови учители са Ат. Чолаков, С. Радулов, Ю. Ненов. През 1855-58 е подучител във взаимното училище заедно с Н. Бончев. От 1 септември 1858 до март 1861 живее в Южнославянски пансион в Киев и посещава философския клас на Семинарията. Следва в Историко-филологическия факултет на Московския университет (1861-65).
Като домашен учител в семейството на княз Голицин (1865- 70) пътува и живее в Австро-Унгария, Франция, Италия и Швейцария, където изучава исторически архиви и събира материали за българската история. През 1869 взема участие в основаването на Българското книжовно дружество в Бранла и е избран за негов председател.
През 1872 защищава магистърска дисертация в Московския университет на тема "Заселение Балканского полуострова славянами". На следващата година е назначен за доцент по славянознание в Харковския университет. През 1876 защищава докторска дисертация "Южные славяне и Византия в X веке" и става професор.
През Освободителната война е вицегубернатор на София (1877-78), а в привременното правителство - управляващ (министър) Отдела на народното просвещение (1878-79). До края на живота си е професор в Харковския университет (1876-1906). Действителен член на БКД (дн. БАН) от 1869, почетен чл. от 1898. Умира в Харков.
Основните научни трудове на Дринов са по българска история. Но той има трайни интереси и в областта на българския език, литература, етнография и фолклор. Още през 1869 публикува "Писмо до българските читалища", в което начертава широка програма за изучаване езика, народното творчество, литературата и миналото на българския народ. Дринов проявява голямо научно усърдие, трудовете му са основани върху грижливо проучване на изворите.
Той спира вниманието си върху важни литературно-исторически въпроси: началото на българското литературно възраждане ("Отец Паисий, неговото време, неговата история и учениците му", 1871; "Още няколко бележки за Паисия и неговата история", 1886; "Няколко забравени списания на Софрония Врачанското", 1884), българската литература в началото на XIX в. (Теодосий Синаитски, Й. Кърчовски, К. Пейчинович, Ат. Нешкович) старобългарската литература (Кирил и Методий и техните ученици, делото на Евтимий Търновски, бълг. печатари през XVI в.), издирване и изследване на старобългарски паметници (летописни разкази и бележки, грамоти и др.).
Дринов събира и обнародва народни песни, пише няколко етнографски и фолклорни проучвания, сътрудничи на вестниците "Време", "Македония", "Дунавска зора", на списание "Периодическо списание" и др. В някои свои публикации се подписва Божков (името на неговия род).
Дринов има големи заслуги за издигане на българската историческа и филологическа наука на високо равнище, развива голяма организационно-научна и просветна дейност. Неговото научно дело получава висока оценка в Русия и другите славянски страни.
Из "Речник на българската литература",
Изд. Българската академия на науките (БАН), София, 1976 година
На 28 февруари се навършват 100 години от смъртта на проф. Марин Дринов, виден български възрожденец, учен и обществен деец. Една от заслугите на Марин Дринов, която обикновено се посочва в училищните учебници по българска история, е, че той е дал идеята София да стане столица на България след Освобождението от петвековно османско владичество през 1878 година. Така малко известният областен център с около 20 хиляди души население поема пътя си към днешна София – почти двумилионен град. Идеята за българска столица обаче е само епизод в живота на Дринов.
Той е роден през 1838 г. в Панагюрище – един от центровете на българското Възраждане. Със съдействието на родолюбиви българи будният младеж е изпратен да учи в Русия и завършва Киевската духовна семинария.
През 1865 г. завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет, в който трупа солидно за времето си образование по история, славистика, езикознание и етнография. След това е частен учител в княжеската фамилия на Голицини, които му издействат титлата "граф". Работата в семейството на Голицини му дава възможност в продължение на няколко години да живее в Париж, Женева, Рим, Неапол, Виена, Прага, Будапеща и да проучва архивите на тамошните библиотеки, включително и библиотеката на Ватикана. Интересува го всичко, писано за славяните и българите. Там Дринов чете много книги и архиви в оригинал, защото владее латински, гръцки, руски, френски, немски и английски.
Така през 1869 г. завършва един от основните си трудове – "Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история". Той е отпечатан и веднага изпратен за разпространение в българските земи. В него Дринов създава логична и обоснована версия за възникването на българската държава и народност. С известни допълнения и корекции тази версия е широко възприета и днес в световната историческа наука.
Според Дринов славянските племена се заселват на юг от Дунава главно в периода V-VII век. Те не са агресивно настроени към Византия и не създават своя държавна общност. Прабългарите, които се заселват в делтата на Дунав през VII век, стават ядро на българската държава благодарение на своята организираност и военна дисциплина. Дринов прави паралел с възникването на Франция около не особено многобройната, но добре организирана племенна общност на франките, а също с възникването на Русия. Освен всичко друго, теорията му има за времето си и важно патриотично значение, защото сравнява историята на все още поробена България и две велики държави.
През 1869 г. Дринов издава и друг свой основополагащ за родната наука труд – "Исторически преглед на Българската църква от самото й начало и до днес".
Съвсем естествено е, когато през същата година в румънския град Браила се създава Българското книжовно дружество, от което по-късно се ражда Българската академия на науките, Марин Дринов да бъде избран за негов председател.
През 70-те години на 19-и век той става доцент и професор в Харковския университет. Там Дринов гради дълга и плодовита научна кариера чак до смъртта си през 1906 година. За известно време обаче напуска Харков, за да се включи в изграждането на нова България, освободена след Руско-турската война от 1877-78 година.
Той заема различни постове: вицегубернатор на София, съветник на руския императорски комисар княз Дондуков-Корсаков при временното руско управление.
През 1879-та година взема участие в изработването на конституцията, носеща името на средновековната българска столица Велико Търново. Тогава Дринов обосновава своята идея за нова столица – София. Видният историк е добре запознат със стратегическото и комуникационно значение на този град в Средновековна България, особено в периодите, когато тя е най-голяма и процъфтяваща. Като управляващ на Отдела за народното просвещение и духовните дела Дринов създава и демократичен модел на българското образование. То е безплатно, бедните, но даровити младежи получават стипендия, а началното образование е задължително.
Дринов поставя началото на Народната библиотека "Кирил и Методий" - една от най-авторитетните културни институции в страната. Преди смъртта си й завещава личната си сбирка от 3000 тома.
Дринов е безспорният пионер на българската историческа наука като строга научна дисциплина. Той е сред най-известните славяноведи на XIX век. Трудовете му имат принос за развитието на византинистиката, историята на балканските народи, етнографията, езикознанието, литературознанието, фолклористиката. Избран е за член на академиите на науките в Санкт-Петербург, Прага, Краков, Загреб.
Пророчески днес звучат думите му, публикувани 10 години преди Освобождението във вестник "Народност" в Букурещ:
"Аз разумявам всеобщите национални нравствени интереси, от които по-главните са: езикът, вярата, народното образование, литературата и общественото мнение. Догде някоя народност държи в пренебрежение тези нравствени сили, не ги почита, не им дава възможност да се развиват и укрепяват, то тогава, колкото духовита и даровита да е тя... не може да се рече, че нейната бъдъщност е осигурена."
Венета Павлова
Българско национално радио
Проф. Марин Дринов е един от първите български учени с общоевропейски авторитет. Роден е през 1838 г. в Панагюрище.
Историк, филолог, обществен и държавен деец. Действителен член-основател и пръв председател на Българското книжовно дружество (БКД) (1869–1882, 1884–1898). Доктор на Московския университет (1876) и професор по славянознание в Харковския университет (1876–1906). Член на редица чуждестранни академии – Петербургската, Полската, Чешката и Югославянската. Почетен член на много други научни и културни дружества в България и Русия. Съветник при канцеларията на княз В. А. Черкаски, вицегубернатор на София (1878), управляващ отдела за Народното просвещение и духовните дела (1878–1879), съветник на княз А. М. Дондуков-Корсаков.
Марин Дринов свързва името си с основаването и утвърждаването на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). През пролетта на 1870 г. с негова помощ излиза и печатният орган на БКД – "Периодическо списание", където той публикува една от първите си статии, озаглавена "Нови паметници за историята на българите".
Напредъкът на дружеството кара М. Дринов да напише:
"Това ме още повече радва, когато си наумявам, че ни у един народ не се е случвало да захваща подобно дружество при такива обстоятелства, каквито са нашите и в няколко месеца да се тури в такова действие, както е нашето сега".
В края на 70-те години на XIX в., вече като известен и ерудиран учен с постоянство и неизменна любов към науката и отечеството, М. Дринов продължава да се грижи за утвърждаването на БКД.
През този период той изследва някои важни въпроси за българската история: участието на славяните и прабългарите в генезиса на българската народност, историята на Българската църква във връзка с разрешаването на гръцко-българския църковен спор и др.
Като вицегубернатор на София в освободена България и управляващ Отдела на народното просвещение той осъществява преместването на дружеството от Браила в София. Марин Дринов е избран за председател на Привременния управителен комитет на дружеството, което възобновява дейността си в София в началото на 1882 година.
През 1884 г. той участва в изработването и приемането на устава на БКД, който спомага за превръщането на дружеството в научно учреждение от европейски тип. Същата година М. Дринов се връща окончателно в Харков, където остава до края на живота си и не престава да се интересува от организационната и научната дейност на дружеството.
На 10 ноември 1898 г. Главното събрание на бъдещата Академия на науките избира проф. М. Дринов за свой почетен член, а на 23 април 1899 г. го награждава с Орден за граждански заслуги І степен за неговите обществени и научни приноси.
Цветана Величкова, Научен архив на Българската академия на науките, По повод 100 години от смъртта му
"Вървете след мене!"
Българското възраждане придобива най-широк размах през 70-те години на 19 век. Цяла мрежа уредени училища се разстила из българските земи, създава се културният феномен на България - читалищата. В тази бурна епоха българската интелигенция съзнава необходимостта от един български книжовно-научен център, който да дава тон на нашия умствен живот и творческа дейност.
По това време български колонии има във Виена, Букурещ, Браила, Кишинев, Одеса, Галац и др., които са в съприкосновение с културата на другите народи и напредничавите идеи на 19 в. Именно в тези колонии се ражда идеята за Българско книжовно дружество.
Създават се няколко проекта - в Одеса, в Букурещ, в Галац. Но едва през 1869 г. се приема проектът, изработен на събрание в Браила, от 26 до 30 септември. Участват представители на българските общини от Русия, Румъния и Австрия. Поставено е началото на Българското книжовно дружество.
Младият Марин Дринов, завършил Московския университет и живеещ от няколко години в Западна Европа, ратува с цялата си душа за създаване на книжовно дружество. На 3 август 1869 г. обнародва във в. "Дунавска зора" (год. II, N 35) статията "Българско литературно дружество", която се явява основна програма на бъдещото дружество: "От всеки друг народ нашият се нуждае днес най-много от едно подобно книжевно дружество, което, като си създаде един авторитет, да се занимае с разработване и развиване на езика му, книжовността му и историята му..., което да улесни попрището на народния му напредък в полза на умственото му развитие".
С упоритите усилия на родолюбивите българи-просветители идеята се увенчава с успех. Представителите на Браила избират за председател на комитета Марин Дринов и двама сътрудници - Васил Стоянов и Васил Друмев.
Познат в научните среди със своите исторически изследвания, Марин Дринов се оказва най-надеждният председател на дружеството.
По време на избора му той е в странство и изпраща отговор едва на 9 януари 1870 г., от Неапол, със съгласие да оглави управлението до следващото събрание на дружеството на 25 юли с.г. Но редица години е преизбиран и приема съдбата на книжовното дружество като своя съдба. В писмо до Нешо Бончев споделя радостта си от основаването на дружеството и вярва в бъдещето му: "Блуждаем в мъглата. Дръж се. Аз вече видях спасителен лъч. Вървете след мене!" С увереност и мъдрост той ръководи дружеството близо две десетилетия.
Уставът на дружеството предвижда: 1. "Сборник", два-три томва годишно, за научни материали и статии главно по български език, отечествена история и българска словесност; 2. Месечен орган "Периодическо списание".
В позива "От страна на Българското книжовно дружество към читателите (Пер. Сп. 1870, N 1, с.3-6) се разкрива голямата цел на създаденото дружество: "Навярно можем да очакваме, щото не подир много време да се превърне дружеството в българска Академия на науките и да стане един от най-великолепните всенародни храмове на българската наука". Този широк замах на мисълта и големите въжделения можем да обясним с повишеното самочувствие на нашите възрожденци.
Въпреки своята голяма заетост, Марин Дринов (през септември 1873 г. става професор в Харковския университет) отделя особено внимание на уреждането на дружеството и най-активно изпраща материали за "Списанието". Дванадесетата книжка от "Периодическото списание" излиза през 1876-та. Настъпилите съдбоносни събития за България - Априлското въстание и Руско-турската война, естествено парализират дейността на дружеството.
Едва след подписването на Берлинския договор (13 юли 1878 г.) се свиква главно събрание на Книжовното дружество - 28 ноември с.г. На събранието се взема решение дружеството да се премести в София и там да се възобнови дейността му по неговата програма "под непосредствения върховен надзор и ръководство на г. М. Дринов".
Но едва след три години се осъществява първото заседание в зданието на Народната библиотека (Буюк джамия), под председателството на Дринов. Држеството започва да получава държавна издръжка.
Последното заседание, което ръководи Дринов, е през 1884 г. - "На 29 юли, в неделя, в големия салон на гимназията и в присъствието на Княз Александър Батенберг, стана тържествено заседание на Книжовното дружество. Председател на управителните заседания бе избран Дринов, който ги ръководеше с авторитет и такт" (Крачунов, Кр., Марин Дринов, 1938, с. 30). Той изразява мнение да не се правят по случая "банкети с фракове", ами да се издаде от Българското книжовно дружество "Сборник" за осветление на българските наречия, обхващащи всички земи, където се говори български език.
Предложението му се подкрепя от Иван Ев. Гешов и впоследствие от всички присъстващи.
Като председател на управителния съвет Марин Дринов взема живо участие при изработването и приемането на нов устав на Българското книжовно дружество. Параграф Първи гласи: "Цел на Българското книжовно дружество, което има седалището си в Средец, е всестранно изучаване на България, развиването на българската книжнина, разработването и разпространението на науките изобщо. То се разделя на 3 клона: а/ клон историко-филологически; б/ клон за природните и медицински науки; в/ клон за държавните науки" (Пер. сп. 1884 г., N 10, с. 145).
Така с главното сътрудничество на проф. Марин Дринов през 1884 г. окончателно се заздравява Дружеството и се устремява към народополезна дейност с изключителни успехи.
След заминавмането си на 13 септември 1884 г. от България, проф. Дринов се отдава на преподавателска и научна дейност в Харковския университет, но не спира да се интересува от дейността на Дружеството.
Академиите на науките в Русия (Петербург), Чехия (Прага), Полша (Краков) и Хъвратско (Загреб) избират именития българин от Панагюрище за свой член.
Марин Дринов свързва Българското книжовно дружество с научния свят.
На 28 февруари 1906 г. проф. Марин Дринов умира. По повод смъртта му председателят на Българското книжовно дружество д-р Димитър Моллов изказва съболезнованията на Дружеството с телеграма до съпругата му Маргарита Ивановна: "Известието за смъртта на Вашия съпруг и многозаслужил син на България дълбоко опечали членовете на Българското книжовно дружество. Незабравимите заслуги на покойния към Дружеството като негов основател и член правят скръбта двойна за нас".
Българската академия на науките, която в 1869-а започва своето съществуване скромно, като Книжовно дружество, под ръководството на проф. Марин Дринов - историк и пръв министър на Народното просвещение, извървя дълъг, стръмен път, за да стане мощен двигател на научните постижения на България, който трябва да бъде опазен от посегателства в името на българската нация на духа и българската държавност!
"Нова Зора", брой 9 от 7 март 2006 година, По повод 100-годинишнината от смъртта му
Виж също:
www.Pravoslavieto.com