Суеверия тресят поданиците на Царска България

Цар Фердинанд предсказва абдикацията си, а спиритисти викат духове

През 1905 г.в столицата мирно си живуркат 66 162 християни, 10 703 израилтяни, 2453 католици, 2027 мохамедани, 563 протестанти, 431 грегорианци, 182 атеисти, а 101 крият на кой Бог се кланят. Тоя истински религиозен Вавилон се черкувал в 8 православни черкви, 5 синагоги, 2 католически и 2 протестантски църкви, 1 джамия и 1 григориански храм. Извън този организиран верски поток обаче съществувал друг потаен и трудно уловим духовен живот, управляван от пророчици, врачки, баячки, шарлатани, медиуми и прочие.

Суеверието у столичното население било подсилвано дори от православните свещеници. Шопите в околните села на София, например, не подхващали работа 72 дни годишно, в които суеверно баели и пустосвали срещу болести по добитъка, да не се разразят градушки, да падне дъжд, да не пламват пожари, против вълчата, мечата, змийската и разни други буболечи напасти. Заедно с 52-те недели и задължителните 32 религиозни и царски празници, общо почивните дни набъбвали до 156. Ако това се отнасяло за "работните шопи", то гражданите мързелували още повече.

Цар Фердинанд предсказал абдикацията си Снимки: Архив Монитор

Цар Фердинанд бил ясновидец

Той вярвал в предопределението на съдбата. Традиция било да се гадае бъдещето в двореца навръх всяка Нова година. Точно в полунощ в специален съд с вода изсипвали разтопено олово. Образували се различни фигурки, според които гадаели кому какво щяло да се случи през годината. После царят и поканените гости или царедворци поливали събитието с шампанско и си пожелавали хубави неща. При посрещането на новата 1904 г. на празничната трапеза била и майката на Фердинанд - княгиня Клементина. От време на време тя си поплаквала, защото й се паднала нехубава фигурка от олово. Тя се стреснала, че здравето й нямало да е добро и понеже й предстояло пътуване из Европа, княгинята се страхувала, че няма да види повече България.

Фердинанд също смятал, че още щом види някого и по интуиция може да отгатне дали в бъдещето този няма да му направи беля. Такъв бил случаят и с втората му съпруга - царица Елеонора. Царят си втълпил, че тя ще му донесе нещастие. Затова бракът им бил трудно търпим, а отношенията между тях – съвсем протоколни.

Най-съдбоносното му прозрение обаче станало през 1910 г., когато Фердинанд заминава за Петербург, за да се срещне с руския император Николай Втори. Два дни прекарват в Царское село (резиденцията на императора). Целият блясък на руския двор се изправя пред очите на нашата делегация. На една от вечерите, която струвала най-малко 10 000 рубли (колосална за времето сума), цялото висше общество било поканено и показало такива пищни тоалети и накити, каквито рядко можело да се видят събрани на едно място. Българите получават и разкошни подаръци. Например, секретарят на царя - граф дьо Бурбулон, бил зарадван от руския император с великолепна табакера, изработена от знаменития Фаберже. Тя била от сивозелен емайл, украсен щедро с диаманти.

Почестите обаче никак не разведрили българския цар. Министър-председателят Александър Малинов попитал царя за Царское село: "Нали е прекрасна гледката?" Фердинанд отговорил: "Да, гледката е прекрасна, но надали ще е задълго. През първата голяма война и руският император, и моят приятел кайзер Вилхелм, па и аз самият, ще бъдем принудени да напуснем троновете си." Пророчеството на цар Фердинанд се сбъднало осем години по-късно. През 1918 г. немският император Вилхелм Втори и нашият цар абдикират, а руският император и семейството му е избито от болшевиките.

Цели семейства лудват по вярата, че има задгробен живот и че духовете на

починалите могат да бъдат призовавани. В началото на миналия век станало модно в най-елитните столични домове да се уреждат спиритични сеанси. Столичани наричали сеансите "разиграване на маса". Основният атрибут бил обла дървена маса, която стояла на една подпора с три крака. Спиритистите твърдяли, че духовете ще се отзоват на зададените им въпроси, само ако масата е сглобена без пирони. Въобще по нея не трябвало да има нищо метално.

Около масата сядали участващите в спиритичния сеанс. Те разпервали пръстите на ръцете си така, че палецът и кутрето да допират същите пръсти на своя съсед, а останалите били допряни до масата. Загасвала се светлината и се чакало, докато масата "загрее". Ритуалът се водел от някой от събралите се край масата, който се смятал за медиум. Тоест човек, който имал дарбата да влиза в контакт с духовете.

Медиумът отправял покана към избрания дух: "Ако има дух в стаята, да чукне върху масата." Почукването, което чулите-недочули твърдяли, че го има, означавало, че духът е харесал компанията. Медиумът питал все пак духа и го карал да потвърди задоволството си. Ако се чуели две почуквания, означавало, че сеансът може да започне.

Най-честата жертва бил духът на френския император Наполеон Бонапарт.

Представете си как всяка вечер стотина спиритични компании го питали

как се чувства в момента. Ако е добре, Наполеон трябвало да почука веднъж на масата, а ако бил зле - два пъти. Повечето от тогавашните очевидци казвали, че наистина чували почуквания. Тъй разговорът с духа на императора понякога продължавал до сутринта.

Освен с въпроси и почуквания, контактът с духовете на мъртвите ставал и

писмено. За целта медиумът въртял кръг, на който били изписани буквите от азбуката. И така, буква по буква посланието на мъртвите стигало до живите.

Спиритичните сеанси тогава били като наркотик. Нямало софиянец, който да не бил завладян от тях. Масичката събирала суеверните и в двореца, и в домовете на най-видните софийски семейства. Алергия към нея имали само работниците, които, след тежкия дневен труд, предпочитали да хапнат и да се наспят здравата.

Точно тогава най-проспериращият и доходен занаят в София станал този на

медиума. Медиуми, които си били спечелили реномето на царе във викане на духове, били ангажирани от спиритическите компании и по график обхождали къща след къща. Вестникарят Димо Казасов ги наричал хитри и изпечени шарлатани. Те били ловки фокусници и умеели така да маневрират с масичката, че под натиска на ръцете им тя почуквала на пода ту с единия, ту с другите си два крака. По-нататък медиумите станали професионалисти и почнали уж да изпадат в транс и да записват на хартия посланията на духа. Записките им били йероглифи, значението на които разгадавал само медиумът.

Кръглата маса билa най-уважаваният предмет. Тя не се осквернявала - не се разрешавало върху нея да се яде или пие, а се използвала само за спиритични сеанси. По време на сеанса присъстващите можело да повикат който си дух поискат. Така че не само духът на Наполеон бил викан, за да предсказва бъдещето или да каже как ще завършат водените тогава руско-японска или англо-бурска войни.

Сеансите докарали до лудост някои софиянци. Една унгарка, живееща в столицата, и двамата й братя-близнаци напълно зарязали всичко заради сеансите. Денем - при спуснати пердета, вечер - на лампа, тройката разигравала масичката. Нито ядели, нито пиели, нито пък спяли. Тримата свършват трагично: полудяват и след това умират в лудницата.

Идеолог на българските спиритисти станал В. Граблашов, който през 1910 г.

дори издавал специално списание "Задгробен мир". Там някой си А. К. съобщил как повикал духа на наскоро починалия си приятел д-р Ч. Докторът не се познавал с останалите от компанията около масата. Мъжът на медиумката запитал духа дали помни, че са се запознавали веднъж. Д-р Ч. отвърнал, че това не е вярно, но бил се познавал с жена му преди 20 години в Ловеч. Настъпила суматоха. Жената обаче направила сметка и се оказало, че точно тогава е била учителка в Ловеч, откъдето бил докторът. Тя обаче не си спомняла да се е запознавала с него.

Духът обаче повел ръката с молива на медиума и на листа се занизал интересен разказ: "Бяхме на вечеринка. Вие бяхте с друга учителка, която аз познавах. Тя ме запозна с вас. В разговора ви казах да носите бели дрехи, защото сте възчерна, а другарката ви да носи черни, защото е бяла. По този начин ще изглеждате красиви." Пред тези факти дамата не могла нищо да отрече и най-накрая признала, че духът говори истината. След това обаче развълнуваната госпожа прекратила разпита на духа.

По това време изгрява звездата на 35-годишната хитруша Кортеза Стефанова. Тя била от Сливен, но се препитавала като слугиня на видния столичен лекар д-р Миркович. Вместо да търка чиниите и да мие подовете, дамата си втълпила, че има пророчески способности. Тя набързо се проявила като прозорлива гледачка и чародейна лечителка дори и на неличими болести.

Зенитът на славата й настъпил през 1908 г., когато била удостоена с

почетната титла "Светата пророчица Кортеза". Точността на предсказанията й се разнасяла от ухо на ухо, а нейните портретите се продавали, както тези на холивудските кинозвезди няколко десетилетия по-късно. В извайването й като идол за вярващите помогнала и българската църква.

Кортеза научавала къде има забравени и затрупани извори, чиято вода била се загубила под почвата. Тогава тя разпространявала слуха, че уж й се била явила Света Богородица и й била посочила едно място, където имало лечебна света вода. В уречения ден Кортеза сбирала тълпа от вярващи, каквито в началото на миналия век имало в изобилие. "Светата пророчица" отвеждала тълпата на мястото, там очертавала със свещената си тояжка мястото на извора. Веднага почвали да копаят и - о, чудо на чудесата! - бликвала вода. Хората падали на колене, целували ръцете на Кортеза, а пророчицата въртяла очи към небето в молитвен транс и ги благославяла. Вестта бързо прелетявала и към лечебния извор тръгвали болни и недъгави. Достатъчно било един да се излекува, и изворът ставал място за поклонение, за постройка около него на манастирче и т.н.

Кортеза събирала тълпи, каквито не успявал дори цар Фердинанд

Така в старозагорското село Сладък кладенец я посрещнали 6000 души. Толкова били и пловдивчани, които я чакали на гарата със свещениците начело. Оттам я отвели в митрополитската църква, където отслужили молебен в нейна чест. На другия ден Кортеза проповядвала пред повече от 12 000 души на пловдивските гробища. Тя редовно призовавала да не се оскверняват гробовете. В някои села нареждала да сменят кадилниците и чашите за причастие, като препоръчвала от кои златари да се закупуват новите. А златарите, естествено, й се отблагодарявали.

Само социалистите били против Кортеза. Те напразно тръбяли, че трябва да се сложи край на тази съшита с бели конци измама. Вместо това, къщата на Кортеза в Сливен била обърната на светилище. Прозорците били със спуснати пердета денонощно. Вътре горяли свещници пред иконите и мирисът на тамян омайвал посетителите. В предверието на дома имало делва, в която да пускат пари за "храма", и, забележете - кутия за помощи за "бедните". Не е известно "Светата пророчица Кортеза" да е дала нещо от тях на нуждаещите се.

Вестник Монитор,  19 май 2001

    www.Pravoslavieto.com