Българската църква през Средновековието

Н. с. I ст. д-р Бистра Николова, БАН
Ст. н. с. д-р Божидар Димитров
Проф. Нели Чанева-Дечевска, БАН
Виж също: Охридската архиепископия - патриаршия

Официалната история на Българската Православна църква започва с покръстването на българите от княз Борис (852889) през 864 година. През следващите пет години той предприема активни опити да устрои самостоятелна българска църква. На 4 март 870 г. източните патриаршии дават право на Българите да имат своя архиепископия. Пръв български архиепископ станал Йосиф (Стефан).

Появата на самостоятелна Българска църква минава през дългия път на повсеместно разпространение на християнската вяра сред Българите, строеж на храмове, създаване на епископски средища. Решаващо въздействие за укрепване позициите на Българската църква има нейната "национализация" след 885 г., когато учениците на св.св. Кирил и Методий въвеждат богослужение на старобългарски език. След провалилия се опит на княз Владимир (889893) да възстанови езичеството, църквата влиза в нов етап на възходящо развитие. Престолът на архиепископа се премества от Плиска в новата столица Преслав. При царете Симеон (893927) и Петър (927970) църквата има трайно въздействие върху всекидневния живот на Българина и върху политическото поведение на владетелите. Появяват се нови епископии, силно нараства броят на манастирите в градовете и извън тях. Укрепва вътрешната автономия на Българската православна църква и нейният международен авторитет. Белег на зрялост на християнската култура и църква е появата на първите български светци Йоан (архиепископ) и Йоан Рилски.

През 927 г. Византия признава царската титла на Петър. Не след дълго Българското царство има и своя автокефална църква начело с патриарх. Първи тази титла носи Дамян.

Новопоявилата се през Х в. в Европа Българска патриаршия е първата призната самостоятелна църква измежду църквите на редица новопокръстени през IХ Х в. народи. Нейното учредяване внася съществена корекция в многовековния принцип на църковна пентархия.

През ХIII и ХIV в. се активизират международните контакти на Българската църква с други европейски църкви. Засилва се ролята сред останалите източноправославни църкви, често за сметка на Константинополската патриаршия.

През април 1346 г. търновският патриарх Симеон участва в коронацията на Стефан Душан за сръбски цар. Неговият наследник Теодосий II ръкополага митрополита на Киев и цяла Русия.

България и Римската курия

Връзки между България и Римската курия се установяват в 863 г., когато българският княз Борис I обявява християнството за официална религия. Подкрепата на папството за развитието на българското християнство е огромна и последствията ще останат за вечни времена. Именно тогава папа Николай отговаря на 116 въпроса на българския княз Борис I* (отговорите ще станат образец за канонично право), с което помага за изграждане на християнската система от закони в България. През 869 и 879 г. папството обявява каноничността на старобългарската писменост, създадена от св. св. Кирил и Методий.

* Виж The Responses of Pope Nicholas I to the Questions of the Bulgars A.D. 866

Макар и останали на дипломатическо равнище, отношенията между България и Рим не прекъсват, и се запазват традиционно приятелски. Късни източници дори свидетелстват, че българските царе Симеон (893 927) и Самуил (997 1014) получават знаци на царското достойнство от Римската курия.

За втори път интензивни контакти между България и папството се установяват през 1199 г., когато българският цар Калоян започва преговори с папа Инокентий III за уния между българската църква и папството. През 1204 г. папата признава царското достойнство на Калоян и дори му изпраща корона и жезъл, а българската църква признава върховенството на Светия престол.

През 1235 г. цар Йоан Асен II възстановява независимата българска патриаршия и прекъсва унията с Рим. Българските владетели запазват добрите отношения с Рим до падането на България под властта на османските турци 1396 г.

През 1596 г. католически мисионер от Босна открива оцеляла българска католическа община в град Чипровец в Стара планина и възстановява Софийската католическа архиепископия. Десетки Българи получават високо образование в католически университети в Европа и завръщайки се в българските земи възстановяват църковната мрежа, привличат нови адепти на вярата. Редица архиепископи Петър Богдан, Петър Парчевич, Филип Станиславов, стават радетели на новобългарската литература и просвета и се включват в битката на християнска Европа срещу Османската империя. В избухналата война на обединена Европа срещу ислямската империя българите католици се вдигат през 1688 г. на въстание. При потушаването му голяма част от селищата им са унищожени, а населението избито от турците.

Средновековни архитектурни и строителни традиции

Началните десетилетия след Покръстването са период на оживено църковно строителство, утвърждаващо новия култ. Най-ранните християнски храмове се издигат върху развалините на езически светилища. Намирайки се на раздела между православния Изток и латинския Запад, ранносредновековната църковна архитектура е под влиянието на Рим и Константинопол. В периода 866 870 г., когато в България са папските мисионери, започва изграждането на голям брой монументални църкви с базиликален план. Архитектурният образ на църквите е внушителен. В столицата Плиска са известни над тридесет базилики. Тук е построена и най-голямата църква на ранносредновековна България, т. нар. Голяма базилика (дължина 99 м, ширина 29,50 м). В Югозападна България също са запазени следи от големи базилики, издигнати и използвани като царски и патриаршески храмове (базиликите "Св. Ахил" в Преспа, "Св. София" в Охрид).

Най-значимо църковно строителство по отношение на архитектурни идеи и конструктивно-декоративни реализации е демонстрирано в блестящата втора българска столица Велики Преслав. Уникален образец е Златната кръгла църква, пищно украсен храм, шедьовър на българската сакрална архитектура.

В района на Охрид най-разпространен е типът на малката триконхална църква, появила се тук още по времето на княз Борис и просветителите св. Климент и св. Наум. Тези църкви се превръщат в основен тип за храмовото манастирско строителство през следващите векове.

През ХIIХIV в. се строят църкви от типа на кръстокуполните, еднокорабните, триконхалните църкви и по-рядко на базиликите. Силуетите на църквите от ХIII ХIV в. стават по-стройни, архитектурата им по-пластична, а куполът им по-висок. Вътрешните стенни плоскости на храмовете се покриват изцяло със стенописи. Водещ архитектурен център за цялата държава е столицата Търновград с нейните забележителни църкви: "Св. Димитър", "Св. Четиридесет мъченици", "Св. св. Петър и Павел" и много други.

Българската църква изиграва важна роля в историята на средновековния свят. От IX век насетне тя става институцията разпространител на просветно-християнския дух и идеология сред славянството.

Българската църква е обединителният фактор, културният стожер на държавността ни в трудни и съдбоносни за нея години.

www.members.bitex.com

Виж също: