 |
|
Сандански е град с дълга история. Тук десетките минерални извори между трите планини
(Огражден, Пирин и Славянка) са привличали заселници още от второто хилядолетие преди Христа. Тук тракийското племе меди построило своя град Медиус. След тях римляните
издигнали селището Дезудава, от което са запазени жилищни сгради, терми (публична баня) и гимназиум.
От IV до VI век градът преживял най-големия си разцвет и бил един от най-ранните епископски центрове в България. Дошлите след това славяни разрушили античния град. В селището си, което нарекли Свети Врач, почитта към светите безсребърници Козма и Дамян била голяма.
Pravoslavieto.com
Останките от множество християнски храмове и сгради от след края на IV век свидетелстват за ранното разпространение на християнството и в югоизточната част на България.
Разкритията на археологически обекти от различни исторически периоди датират от първата половина на XX век. По-късно, със създаването на местния археологически музей, започнало системното изучаване на района. Разкрити били култови сгради и съоръжения с изключително голяма историческа и културна стойност, като Раннохристиянски комплекс: "Базилика на Епископ Йоан", Раннохристиянски некропол и други.
През
1998 година екипът на проф. Александра Милчева и д-р Владимир Петков разкрили в центъра на Сандански и друг паметник от зората на
християнството у нас - Епископски комплекс с баптистерий и раннохристиянска базилика с подови мозайки и богата украса - един от
най-големите и най-интересните археологически обекти в Югоизточна България.
"За първи път в раннохристиянска базилика изцяло е очертан атриумът (дворът) с великолепен портик с колонади и запазени in situ бази, капители и колони от атриума.
Базиликата е имала втори етаж с галерии, южната стена е запазена с прекрасни стенописи, имитиращи мрамори с растителни орнаменти. Запазената мозайка на базиликата е с украса в геометричен стил. За първи път в такъв обект се среща съчетание на растителни и геометрични орнаменти.
Открит е баптистерият на базиликата, със стенни мозайки, за чиято консервация и реставрация има грижата реставраторът Петър Попов от Националния институт за паметниците на културата (НИПК)".
(Елза Нинова, Археологически находки '98, вестник "Култура", бр. 29, 23 юли 1999 г.)
В началото на 2007 година бе приет амбициозен и скъпоструващ проект, който в срок от година и половина трябва реставрира и да осигури консервацията на комплекса.
Pravoslavieto.com
Като най-представителен и значим паметник на
раннохристианската архитектура и изкуство, епископската базилика в Сандански естествено се подчинява на почти всички изисквания за
строителство и функциониране на една култова сграда от периода IV-VI век, като същевременно притежава и някои свои особености,
повлияни от местните традиции и историческо развитие.
Епископската базилика е представлявала цял базиликален комплекс, разположен на площ от 1600 кв. метра. Тя е класически тип елинистическа базилика с наос, разделен на три кораба с притвор и вътрешен двор. Комплексът включва и кръгъл баптистерий (кръщелна), който по форма и размери е единствен в България.
Самата базилика, с размери повече от 22x30 метра и височина на билото над 16 метра, е била цялата изрисувана със стенописи и стенни мозайки във вътрешната й част. Имала е изключително богата вътрешна мраморна декорация, подове застлани с мозаечни килими и олтарна мраморна преграда.
От тази сграда, чийто владетел е бил епископът, се е осъществявало цялостното обществено и икономическо управление на града.
От писанията на древния летописец Евсевий е известно, че в ранното християнство, преди да започне литургията, вярващите са се събирали на специални места пред храмовете. С развитието на християнската архитектура това е ставало в архитектурно оформени с портици дворни пространства, наречени "атрий" (атриум) или в оградни дворове или закрити помещения, наречени "екзонартекси". За първи път в раннохристиянска базилика тук изцяло е очертан атриумът (дворът). Имал е великолепен портик с колонади и запазени in situ бази, капители и колони от атриума.
Притворът (нартексът) на раннохристиянската базилика е второто помещение след атриума, което следва главната композиционна ос на сградата в посока запад-изток.
Притворът на Епископската базилика бе напълно разкрит през 1998 г. Той е разположен непосредствено на запад от наоса и има дължина 22 м и ширина от 4.30 до 4.50 м. Достъпът до него се осъществявал с широк вход (близо 2 м). През нартекса е ставало и качването на втория етаж на базиликата.
За особеното значение на притвора в планировката на Епископската базилика, говори и фактът, че неговото подово покритие е направено с мозайки в стил "опус тесалатум". Мозайката е предимно с орнаментални мотиви и заема площ от 80 кв.м., като цялото мозаечно пано се оформя от мозаечен бордюр изпълнен с растителни мотиви, а по ъглите с вази. Цялото мозаечно пано е разделено на 3 основни мозаечни килима. В единия от тях за първи път на територията на град Сандански се среща изображение на ваза с лозница и две водоплаващи птици, изобразяващи представите на вярващите за рая.
Наосът в християнския храм е основата, около която се гради цялата композиция на сградата. Наосът е залата за молитва, чиято големина определя вида и големината на цялата църква.
Наосът на Епископската базилика е с размери 22x23 метра, което като цяло му придава почти квадратна форма и го причислява към базиликите със скъсен наос.
Разделен е на главен и два странични кораба, разделени помежду си с колони, изпълнени в римо-коринтски стил. Прави силно впечатление богатата, направо разточителна гама на отделните мозаечни цветове, както и находките на някои тесери със златно покритие и фрагменти от седефена украса.
В източната част на главния кораб бе разкрит презвитериум с размери 7.95 x 6.20 метра. Подовото покритие на презвитериума е било изпълнено в мозайка "опус сектиле" върху подложка от розов хоросан. Мозайката се състои от сравнително големи фрагменти и е трицветна – бяло, синьо и виолетово. Представлява сложна плетеница от окръжности.
Мраморните фрагменти с човешки изображения върху тях, открити в голямо количество, представляват едни от най-интересните и значими паметници на раннохристиянското изкуство и култура, произхождащи от базиликата.
През раннохристиянския период в централния кораб е била поставяна и катедра – амвон, какъвто се разкри и в Епископската базилика с формата на кръст с издължени рамене. От IV век амвонът е мястото на певците и свещениците, когато произнасят проповедите си. Оттук се е четяло Евангелието и други свещени книги от специални четци.
Източник www.bgglobe.net.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com