Св. Марко Преславски
Митрополит по времето на цар Иван Асен II (1218-1241)
|
Св. Марко ПреславскиМитрополит по времето на цар Иван Асен II (1218-1241) |
За живота на св. Марко Преславски е известно малко.
В списъка на българските светци, представен в "История Славянобългарска" на преподобния Паисий Хилендарски, под номер 23 е записано:
"Св. Марко, Преславски митрополит. Той пренесъл мощите на преподобната наша майка Параскева от Епиват в Търново. Бил велик със светия си живот и учение, и починал на своя престол в Преслав."
"Аз претърсих всички светогорски манастири, гдето има български книги и царски грамоти, също така и много места по България, гдето се намират стари български книги", пише св. Паисий Хилендарски.
Това отношение на светогорския монах към историческата документация ни заставя да обърнем по-голямо внимание на изнесените в "История славянобългарска" вести за събития и лица. Впрочем, църковното предание в Света гора и днес е живо, така че вписването на митрополит Марко Преславски към общността на българските светци от друг, по-късен светец на България - Паисий Хилендарски, не бива да бъде оспорвано.
Известна светлина върху личността на митрополит Марко Преславски хвърля откритият и обнародван от Стефан Кожухаров неизвестен летописен разказ от времето на цар Иван Асен II (1218-1241, български цар от от 1218 до 1241 г). За сюжет на този разказ служи пренасянето на мощите на св. Петка-Параскева Епиватска. По нареждане на цар Иван Асен II те трябвало да бъдат пренесени от Каликратия, където според преданието била погребана светицата. Пренасянето трябвало да бъде извършено с участието на митрополит Марко.
От летописния разказ още става известно, че след смъртта на патриарх Василий и след пренасянето на мощите на св. Петка Параскева от Каликратия в Търново царят изпратил "монаха Йоаким" в Никея, за да бъде благословен за архиерей.
За Марко Преславски свидетелства и друг български светец - Патриарх Евтимий. В "Житието на св. Петка Търновска" той описва как цар Иван Асен II, след преговори със завладелите Цариград франки,
"веднага изпрати там с голяма почест всеосвещенния Марко, митрополита на Преслав Велики, та да пренесе тялото на преподобната от Епиват в славния град Търнов. А онзи отиде, уреди всичко за прославата, тържествено взе свещените мощи и с усърдие се връщаше в земята си, прославяйки Бога и преподобната. И когато, прочее, премина франкските владения и стигна до своята страна, всички околни се стичаха със свещи, с кадила, с благовонни масла и изпращаха ковчега на преподобната към славния царствуващ град Търнов. Щом благочестивият цар Иван Асен научи, излезе от града с майка си царица Елена, със своята царица Ана и с всичките си велможи. С тях беше и всечестният патриарх кир Василие с целия църковен клир и неизброимо множество хора."
В Боянския поменик сред имената на патриарсите, преди Йоаким, е споменат Марко. Може да се допусне, че неизвестният съставител на поменика от Боянската църква е поставил митрополит Марко Преславски сред българските патриарси в знак на уважение. Това сигурно означава, че митрополит Марко е отстоявал твърдо православието в българската църква от католическите атаки по онова време.
В по-късни преработки на Бориловия синодик, включващ решения на събора, свикан от цар Борис срещу богомилите, е вмъкнат разказът за възстановяването на Търновската патриаршия в 1235 година от цар Иван Асен II. В славословието за царе, боляри и патриарси, сред митрополитите се споменават: Василий, Марко, Никодим.
В Царственика или "История болгарская", издаден от Христаки Павлович през 1844 г. в Буда, сред българските светци под номер 25 е записан митрополит Марко Преславски.
Също така във втората част на монографията на Стойчо Стефанов "Назад през вековете" (собств. изд. 2000 г.; стр. 217) се среща следният текст:
"Новопостроените манастири, с напътствията на самия български господар Борис Михаил, се превърнали в училища за висши български църковни служители. От тези манастири излизат и голяма част от старобългарските книжовници, като презвитер Йоан Екзарх, Григорий Минх, презвитер Йоан, епископ Марко и много други."
Тъй като тук е налице просто изброяване на духовни деятели, живели и творили през различни векове, не е възможно идентифициране на източника, от който е почерпано сведението за св. Марко.
Всички тези откъслечни свидетелства, които обаче произхождат от множество, и то коренно различни по своята същност и историческа епоха източници, дават основание за надежди, че животът и делото на св. Марко могат отново да бъдат разкрити за признателните потомци, но предполагат извършването на още редица допълнителни проучвания.
Времето на Марко Преславски съвпада с най-щастливата епоха от средновековната ни история. Но духовният блясък на онова време на боголюбиви духовници и миряни, сравнено със съвремието ни, носи тъжни размисли.
Защо ние, днешните българи, сме лишени от спомена за св. Марко Преславски?
Вероятен отговор на този въпрос дава Константин Иречек, един от най-големите историографи на нашето Възраждане:
"Историята на фанариотския клир в България е опетнена с дела, достойни само за вандали."
Може би написаното за св. Марко е изчезнало около 1840 г., когато Шуменският епископ - грък, освещавайки църквата в село Въча, заповядал да хвърлят ръкописните български книги в една яма на гробищата. Но най-прочутото фанариотско аутодафе, според Иречек, било изгарянето на старата Патриаршеска библиотека през 1825 г. в Търново. По това време от там са изчезнали и мощите на св. Михаил - войн, българин.
Ние ходим по земя, пропита с мъченическа кръв и по стъпките на светци, за които не знаем или нищо, или твърде малко.
Зачитането на светците е заповядано от Господ Иисус Христос с думите: "Който приема вас, Мене приема" (Мат. 10:40).
Българската същност е в българската святост.
Валя Илиева
Брой 15 за 2002 година
Св. Марко Преславски е един от забравените светци на България. През Средновековието народът ни развил почит към него и към средата на XIX век той вече бил тачен като светец. Днес името му е познато само на тесен кръг историци, а православният българин, който трябва да черпи духовни сили от светостта на дедите си, не знае за този светец.
В библиотеките на Шумен попаднах на десетина сведения, свързани с личността на митрополит Марко Преславски. Макар и малко на брой, тези документи, подредени по реда на тяхното създаване, могат да дадат представа за това, как се е оформял във времето култът към светеца.
Първият източник, в който се споменава за митрополит Марко Преславски, е откритият и обнародван от Стефан Кожухаров неизвестен летописен разказ от времето на цар Иван Асен II (1). За сюжет на този разказ служи пренасянето на мощите на св. Петка-Параскева Епиватска. По нареждане на цар Иван Асен II те трябвало да бъдат пренесени от Каликратия, където според преданието била погребана светицата. Пренасянето е извършено с участието на митрополит Марко. Годината е 1230 или 1231. Минало е едно десетилетие от управлението на Иван Асен II и 27 години откакто Константинопол е превзет от кръстоносците при IV кръстоносен поход. На мястото на Византия е Латинската империя. За средновековните владетели съхраняването на мощите на светци било въпрос на престиж и духовно упование. Цар Иван Асен I пренесъл мощите на св. Иван Рилски от Средец в Търново. Иван Асен II, подтикнат от христолюбиви чувства, решил да принесе мощите на св. Петка Епиватска от родното ù място в столичния град. Според Васил Златарски (2) това се случва във времето между Клокотнишката битка през пролетта на 1230 г. и август следващата година. Шествието с мощите на светицата, водено от митрополит Марко, обикаля и осветява българските земи. На много места са построени храмове, носещи името на св. Петка, която и днес е сред най-тачените български светии.
При пренасянето процесията спира за една нощ в с. Енина и на това място - северния край на селото под Стара планина - по-късно се издига черква на името на светицата. Има предания и за други построени храмове, свързани с това събитие: църквата св. Петка в Пловдив, в Клисурския манастир край София и др.
От средата на XIII в. датира и вторият източник, който има отношение към св. Марко Преславски - Поменикът от Боянската църква. По това време вече е възстановена Търновската патриаршия и е сложен край на унията с Рим. В Поменика, сред имената на патриарсите, преди Йоаким, е споменат Марко. Може да се допусне, че неизвестният съставител на Поменика от църквата в Бояна е поставил митрополит Марко Преславски сред българските патриарси в знак на уважение. Това сигурно означава, че митрополит Марко е отстоявал твърдо Православието в българската църква от католическите атаки по онова време.
По късно, през 80-те години на XIV век, патриарх Евтимий в "Житието на Св. Петка Търновска" описва как цар Иван Асен II, след преговори със завладелите Цариград франки, "веднага изпрати там с голяма почест всеосвещенния Марко, митрополита на Преслав Велики, та да пренесе тялото на преподобната от Епиват в славния град Тъpнов. А онзи отиде, уреди всичко за прославата, тържествено взе свещените мощи и с усърдие се върна в земята си, прославяйки Бога и преподобната.
И когато, прочее, премина франкските владения и стигна до своята страна, всички околни се стичаха със свещи, с кадила, с благовонни масла и изпращаха ковчега на преподобната към славния царстващ град Търнов. Щом благочестивият цар Иван Асен се научи, излезе от града с майка си царица Елена, със своята царица Анна и с всичките си велможи. С тях беше и всечестният патриарх кир Василие с целия църковен клир и неизброимо множество хора."
От изложеното става ясно, че патриарх Евтимий нарича преславския митрополит „всеосвещения" или светия Марко. Сега ние употребяваме тези думи без да се замисляме дали имаме достатъчно основание. Но според монахиня Валентина Друмева от манастира "Свето Въведение Богородично" Калофер (3) думата "свят" не се слага произволно пред всяко име". За да си послужи с това определение, 150 години след описаното събитие, вероятно св. Патриарх Евтимий е имал основание – може би чудеса, за които не знаем, или други свети дела, извършени от митрополит Марко приживе.
Следващият щрих към образа на св. Марко е от средата на XVI в. В църквата "Св. Параскева" в гр. Роман, Румъния, има стенопис, вероятно правен от български зограф. Най-отгоре има надпис на старобългарски, който гласи "Пренасянето на мощите на св. Параскева в славния гр. Търнов". Със средствата на иконописта е изобразена същата сцена, описваща пренасянето мощите на светицата. Действието се развива в църквата „Св. Петка" на Царевец, където лежи тялото на светицата. До главата ù се навежда цар Иван Асен II, зад нея са майка му царица Елена и жена му царица Анна-Мария, отстрани - болярите и монасите, присъстват и двама епископи. Според житието, познато ни от св. Патриарх Евтимий, това са преславският митрополит Марко и търновският архиепископ Василий. Единният е изобразен като светец с ореол. Тъй като Василий е заклеймен още приживе като униат, то логично е да се предположи, че изображението на светец-епископ принадлежи на Марко Преславски.
През 1762 г., или около два века след изографисването на църквата "Св. Параскева" в град Роман, преп. Паисий Хилендарски завършва своята История Славянобългарска, където в Списъка на българските светии под номер 23 записва: "Св. Марко, Преславски митрополит. Той пренесъл мощите на преподобната наша майка Параскева от Епиват в Търново. Бил велик със светия си живот и учение и починал на своя престол в Преслав". Новото, което научаваме от този кратък текст, е ,че Марко Преславски е "починал на своя престол в Преслав" и още, че "бил велик със светия си живот и учение". Нито св. Патриарх Евтимий, нито преп. Паисий са духовници, който биха употребили произволно думите "свят" и "святост". "Аз претърсих всички светогорски манастири, гдето има български книги и царски грамоти, също така и много места по България, гдето се намират стари български книги." - пише св. Паисий Хилендарски.
Впрочем, църковното предание в Света Гора и днес е живо, така че вписването на митрополит Марко Преславски към общността на българските светци от друг, по-късен светец на България, какъвто преп. Паисий Хилендарски, не бива да бъде оспорвано. По много причини и на първо място поради вековното физическо и духовно робство, и досега има не малко неканонизирани официално, но затова пък почитани български светци. През XIX век почитта към св. Марко Преславски се разпространява из цялото поробено отечество. Така в "Царственика" или "История болгарская", издадена от Христаки Павлович през 1844 г. в Буда, сред българските светци под номер 25 е записан митрополит Марко Преславски. В календар, съставен от Еньо Хр. Кърпачев, издаден в Цариград през 1867 г. и озаглавен "Българско Народно Календарче за година 1868", св. Марко е записан като епископ. В календар от 1875 г., съставен, отпечатан и разпространяван от самия Христо Ботев (поместен като особена рядкост и ценност в края на неговите "Съчинения", издадени в София през 1907 г., под редакцията на дъщеря му Иванка Хр. Ботева - Христова), паметта на св. Марко Преславски се чества на 25 януари (или 6 февруари по стар стил). Името му е поставено редом до това на св. Григорий Богослов, а дословният прочит на тази дата гласи "Григорий Богослов и Марко Преславски. Спомена се, че Паисий Хлендарски нарича Марко Преславски "велик в учението". Затова не е случайно, че в календарчето е поставен до светителя Григорий Богослов. Може би има изгубени във времето или необнародвани документи които причисляват митрополит Марко към духовниците на България, занимаващи се активно с книжовно дело. В тази връзка е и Монографията на Стойчо Стефанов (4), където се среща следният текст: "Новопостроените манастири, с напътствията на самия български господар Борис Михаил, се превърнали в училища за висши български църковни служители. От тези манастири излизат и голяма част от старобългарските книжовници като: Григорий Минх, презвитер Йоан, епископ Марко и много други". Очевидно е, че имаме просто изброяването на духовни деятели, живеещи и творили през различни векове, и не е възможно да се индифицира източникът, от който е почерпано сведенето за св. Марко, още повече, че авторът е писал своята творба в чужбина.
Друго едно свидетелство произхожда от Араповския манастир. Св. Марко Преславски е нарисуван на южната стена сред други светци - между фигурите на св. Иларион Мъгленски и св. Теофилакт, патриарх Търновски. Автори на този стенопис са Алекси Атанасов и Георги Данчов, работили там около 1864 г. Изображение на св. Марко има и в Рилския манастир, в преддверието на параклиса "Св. Архангели", на южната страна. Между другото приснопаметният Варненско-Преславски митрополит Кирил в разговор сподели, че е виждал изображение на Марко Преславски в един от Лозенските манастири край София.
Струва си да се изследват и етимологичните връзки. Сред селищата на предполагаемата епархия на Преславския митрополит е с. Марково - едно от малкото селища, носещо това име още от Средновековието – Марковци, Марковча. Според данъчните регистри на Османската империя, населението му било предимно християнско. Близо до селото са открити останки от голям средновековен манастир. Няма достатъчно данни, които да потвърдят или отхвърлят връзката на митрополит Марко с това село и манастира. Но е ясно, че е станало нещо с душата на българина след Освобождението от турско робство. Защото сградата на този голям манастир била разбита, а камъните- използвани за строеж на къщи. Това е същото време, когато споменът за св. Марко Преславски изчезва от паметта и сърцата на българите, за да стигне до наши дни, когато, светецът е напълно забравен.
Неотдавна в църквата "Свето Възнесение" в Шумен бе отслужена служба в памет на митрополит св. Марко Преславски.
Използвана литература:
1. Кожухаров, Стефан. „Неизвестен летописен разказ от времето на Иван Асен II", сп. "Литературна мисъл" - 2/1974
2. Златарски, В. "История на България през средните векове", т.3, с.344"
3. Друмева, монахиня Валентина. Разкази за българските светии" том 3, стр.9
4. Стефанов, Ст. "Назад през вековете", собст. изд.2000 г.,стр 217
Валя Христова
Виж също:
www.Pravoslavieto.com