Православието през вековете:
История: Обща история 
Православието през вековете:
История: Обща история
Св. патриарх Никифор
1. Адам, първият човек, като живя 230 години, роди Сит и живя 700 години до Малелеил. Общо живя 930 години (по Бит. 5:3-5).
2. Сит, като живя 205 години,
роди Енос и живя 707 години. Общо живя 902 години (по Бит. 5:6-7). >>>
The Orthodox Church - Church History
by Kallistos Ware
Content:
:: The Beginnings
:: Byzantium: The Church of the Seven Councils :: The Great Schism
:: The Conversion of the Slavs
:: The Church
under Islam..
:: Reformation and Counter-Reformation: their double impact
:: Moscow and Petersburg
:: The twentieth century
:: Greeks and Arabs
:: Western
Orthodoxy
:: Missions
Протоиерей Валентин Асмус, 1998
Михаил Эммануилович Поснов (1873-1931)
ЧАСТЬ I. Первый период (30–313 гг.)
1. Миссия Церкви в первые три века
2. Христианская Церковь и внешний мир
3. Внутренняя жизнь Христианской
Церкви в I-III века
4. Церковное вероучение в первые три века
5. Христианское Богослужение
6. Религиозно-нравственная жизнь христиан
ЧАСТЬ II. Период вселенских соборов
1. Распространение Христианства
2. Отношение Христианской Церкви к внешнему миру. Церковь и государство
3.
Церковная организация
4. Раскрытие христианского учения в период деятельности Вселенских соборов (IV-VIII века)
5. Христианское Богослужение
6. Нравственная жизнь
"Математическото" направление в историята се появи преди няколко години в Русия и бързо набра почитатели и следовници по света, включително и в България. Според тях античните и средновековни хроники са съставени всъщност през ранното Възраждане от някои хуманисти. Информацията в тях била невярна и "разтягала" неимоверно световната история назад във времето - всъщност всичко каквото знаем за Антична Гърция и Рим, за Византия и средновековното българско царство се е случило в тесния хронологически отрязък между XII - XVII век. >>>
о. Александър Мен
:: Обща библейска археология на Стария и Новия Завет
:: Палестинска библейска археология на Стария и Новия Завет
"Лоно Авраамово" е иносказателен, образен библейски израз, чрез който съвременниците на Иисус Христос обозначавали мястото, в което душите на праведниците ще се наслаждават на блаженство и покой след като напуснат този свят. В юдейската традиция изразът “пребивавам в Лоното Аврамово” означавал да блаженстваш след смъртта. >>>
Св. праведни праотец Авраам (2000 г. пр.Хр.)
Св. праведни Йов Многострадални (ок. 2000-1500 г. пр.Хр.)
Някога в старо време живял в Арабия един човек, на име Иов, който бил потомък на библейския Авраам. Той бил праведен и благочестив, живял в страх Божий и избягвал злото; бил богат – имал много слуги и слугини и многобройни стада, които в оная страна съставяли главното богатство. Всички жители на страната обичали и уважавали Иова, понеже той охотно помагал на сиромасите, защитавал немощните и се славел със своята мъдрост. >>>
Св. праведни патриарх Яков (ХVIII в. пр.Хр.)
Св. праведни патриарх Йосиф Прекрасни (1700 г. пр.Хр.)
Св. пророк Мойсей Боговидец (ок. 1550-1430 г. пр.Хр.)
Св. пророк Аарон (1574-1451 г. пр.Хр.)
Иисус Навин (1255-1220 г. пр.Хр.)
Халев (горещ, храбър) – името на няколко души в Стария Завет. Един от тях е Халев от Юдиното коляно, за когото се разказва в Чис. 13:6, 13:31, 14:24 и други. Халев и Иисус Навин били от 12-те съгледвачи на Обетованата земя. Четиридесет години по-късно те били единствените израилтяни от поколението, израсло в робство в Египет, които поради вярата им били пожалени от Бог и въведени в Обетованата земя. >>>
Св. цар и пророк Давид Псалмопевец (XI в. пр.Хр.)
Цар Соломон (XI век пр. Р.Хр.)
Св. цар Давид Псалмопевец (XI в. пр.Хр.)
Св. пророк Самуил (XI в. пр.Хр.)
Св. пророк Илия (IX в. пр.Хр.)
Св. пророк Елисей (IX в. пр.Хр.)
Св. пророк Варух (600 г. пр.Хр.)
Св. три отроци Анания, Азария и Мисаил (600 г. пр.Р.Xр.)
Св. пророк Захария Сърповидец (520 г. пр.Хр.)
Библейските пророци
Писатели на библейските пророчески книги са четиримата "големи" пророци Исаия, Иеремия, Иезекиил, Даниил и дванадесетте "малки" пророци - Осия, Иоил, Амос, Авдий, Иона, Михей, Наум, Авакум, Софония, Агей, Захария и Малахия. Автор на запазената само в превод от гръцки език е пророк Варух.
Големите библейски пророци
:: Св. пророк Исая (ок. 760 - 675 г. пр.Хр.)
:: Св. пророк
Йеремия (VI в. пр.Хр.)
:: Св. пророк Йезекиил (VI в. пр.Xр.)
:: Св. пророк
Даниил (600 г. пр.Р.Xр.)
Дванадесетте "малки" библейски пророци
:: Св. пророк Авдий (IX в. пр.Xр.)
Книгата е написана ок. 845 г. пр.Хр.
:: Св. пророк Иоил (IX
век пр.Хр.) Книгата е написана ок. 836-797 г.
пр.Хр.
:: Св. пророк Иона (VIII в. пр.Xр.) Книгата е написана
ок. 760 г. пр.Хр.
:: Св. пророк Амос (VІІІ в. пр.Хр.)
Книгата е написана ок. 760-750 г. пр.Хр.
:: Св. пророк Осия (820
г. пр.Хр.) Книгата е написана ок. 760-735 г. пр.Хр. "
::
Св. пророк Михей (VIII в. пр.Xр.) Книгата е написана ок. 735-690 г. пр.Хр.
::
Св. пророк Захария Сърповидец († 520 г. пр.Хр.)
Книгата е написана ок. 520 г. пр.Хр.
:: Св. пророк Малахия (IV в. пр.Хр.) Книгата е
написана ок. 450-430 г. пр.Хр.
:: Св. пророк Софоний (VІІ век пр.Хр.) Книгата е написана ок. 630 г. пр.Хр.
::
Св. пророк Наум (VII в. пр.Xр.) Книгата е
написана ок. 620-610 г. пр.Хр.
:: Св. пророк Авакум (VII в. пр.Xр.) Книгата е написана ок. 605-600 г. пр.Хр.
:: Св. пророк Агей (V
в. пр.Хр.) Книгата е написана ок. 520 г. пр.Хр.
Приключване на Старозаветния канон (IV в. пр.Хр.)
Св. праведни Симеон Богоприимец и Анна пророчица (II в. пр.Хр.)
Свв. мъченици Седем братя Макавеи (166 пр.Хр.)
Св. пророк Захария и св. праведна Елисавета - родители на св. Иоан Предтеча (I в. пр.Хр.)
Св. пророк Йоан, Предтеча и Кръстител Господен
Св. 14 хиляди Витлеемски младенци-мъченици, избити от Ирод
СВЕТА ПЕТДЕСЕТНИЦА и създаването на Църквата
СВЕТИТЕ АПОСТОЛИ И ЕВАНГЕЛИСТИ
Жития на светите дванадесет апостоли :: светите седемдесет апостоли
ЖИТИЯ НА СВЕТИИТЕ И СЪБИТИЯ ОТ ПЪРВИТЕ ВЕКОВЕ НА ХРИСТИЯНСТВОТО
Създаване на Новия завет (Новозаветния канон)
Библейският канон на новозаветните свещени книги е образуван постепенно и след щателна проверка на апостолския произход и достойнство на всяка отделна новозаветна книга.
Първоначално първите християни ползували ветхозаветния канон на свещените книги. От втората половина на първия век започват да се явяват евангелията и апостолските послания, а паралелно с тях, поради породения от тях голям интерес към Христовото учение, се увеличил броят на подложни, апокрифни съчинения за живота, учението и делата на Господа Христа и Неговите славни апостоли. >>>
:: О ста ересях вкратце Свт. Иоанн Дамаскин
:: Арианство (ариани)
:: Монтанизъм (монтанисти)
:: Богомилство (богомили)
:: Гностицизъм (гностици)
:: Докетизъм (докети)
:: Иконоборство (иконоборци)
:: Икуменизъм (икуменисти)
:: Манихейство (манихеи)
:: Монофизитство (монофизити)
:: Монотелитство (монотелити)
:: Несторианство (несториани)
:: Филетизъм
Канонотворческите събори на Православната църква
Вселенски събори: Първи (325) :: Втори (381) :: Трети (431) :: Четвърти (451) :: Пети (553) :: Шести (680-681) :: Седми (787)
Поместни събори:
Апостолски събор в Йерусалим (51) :: Лаодикийски (170) :: Сердикийски (343-344) :: Картагенски (419) :: Константинополски (1341)
Авторитетът на древните събори и преданието на светите отци
Прот. Георгий Флоровски
Съдържа: Съборите на ранната Църква :: Императорски или вселенски събор :: Христос: критерият за истината :: Значението на позоваването на св. Отци
Евсевий Кесарийски (260/4–340)
Евсевий Кесарийски често е наричан "отец на църковната историография" и един от основоположниците на християнската библейска концепция за всемирната история.
Като близък на Константин Велики той поставя и основите на византийската идеология за отношенията между светската и църковната власт. >>>
:: Кратко животоописание
::
"Църковна история" на Евсевий - разказ за детството на Църквата
Епископ Вулфила (311-383) и готският превод на Библията
Епископ Вулфила (ок. 311-383) бил просветител на германските племена вестготи, преводач на Библията на готски език. Времето на служението му съвпаднало с арианските спорове и смутове сред готите. Около 348 г. Вулфила изпросил от император Констанций разрешение да се пресели с паството си в Мизия зад Дунава. В догматични спорове той, под влиянието на Евсевий Никомидийски, приел страната на една от арианските партии. >>>
Христологическите спорове и монофизитстото преди и след Четвъртия вселенски събор
...През IV в. Първият и Вторият Вселенски събор изясняват триадологическите въпроси, като разкриват непостижимото единство на Божествената Троица.
Пред
светите отци от V в. предстои нова трудна задача. Те трябва да формулират христологическото учение на Църквата, осветляващо тайната на Боговъплъщението: начина на съединение и
единството на Божествената и човешката природа в Лицето на Господа Иисуса Христа. Това учение е особено важно, поради пряката му връзка с въпроса за човешкото спасение.
Христологическите спорове са били едни от най-продължителните и драматичните в историята на Църквата. Тяхното начало положило несторианството. >>>
Авва Евагрий Понтийски (346-399)
Авва Евагрий Понтийски (346-399) е прочут подвижник и църковен писател, ученик на великите кападокийци и учител на Паладий; дякон и проповедник в Константинопол, а от 383 г. - монах в Нитрийската пустиня (неголям оазис на запад от р. Нил между Кайро и Александрия). >>>
Византинизмът в историята на древната християнска Църква
Михаил Поснов (1873-1931)
... В историята на древната Църква византинизмът имал огромно влияние. Той се зародил с основаването на новата столица на бреговете на Босфора, или във всеки
случай, в края на IV в., след разделянето на империята на източна и западна, но появяването му на историческата сцена се отнася към VI век. Най-цветущото му развитие се продължава
до средата на XI в. или до края на XII, а съществуването му се простира до средата на XV в., т.е. до падането на царството. Неговите последствия се чувствуват и сега още в живота
на източната Църква.
Византинизмът си поставил за цел да отстрани от духовната култура и от живота елинистическите езически начала и на тяхно място да въдвори християнското
просвещение и да християнизира целия живот въобще. Това той възнамерявал да постигне чрез тесния съюз на държавната власт с Църквата и чрез изгонването на гръцката философия от
образованието и заместването й с християнското богословие, знанието на което се считало неизбежно за всеки образован човек. На духовните лица, на йерарсите, на монасите, на
богословите било предоставено правото на най-широка намеса в живота. Огромно значение в живота получили особено монасите. Монашеският чин бил на голяма почит, манастирите
неимоверно се умножавали и винаги и навсякъде срещали поддръжка.
Справедливостта изисква да се каже, че византинизмът не изпълнил своите задачи. ... Да се християнизира животът
в цялата му пълнота, да се внесе църковен дух във всяка човешка дейност въобще било нещо недостижимо в сравнително кратката византийска епоха. Преобразуването на живота е нещо
сложно, трудно и продължително. То е цел на Царството Божие на земята. Форсираният процес във Византия се съпровождал с развитието само на формалната, църковно-обрядова страна.
Положителната страна на византийското влияние се заключава в грижливото събиране на всичко предадено от древния свят, във вярно запазване и изучаване на християнската богословска
писменост, особено "избраните" отци. Като вечна заслуга на Византия ще си остане необикновеното развитие на култа, символизацията му, химнографското творчество, а също и работата в
областта на аскетиката и мистиката и най-сетне в искрените пориви да се въплъти християнството в реалния живот. >>>
Проф. Тотьо Коев
Съдържа: Социално-икономически, политически и религиозни причини за възникване на иконоборството :: Двете фази на спора за иконите :: Светите братя Кирил
и Методий за мястото и значението на иконите
Иконоборството е религиозно-политическо движение, насочено против култа към иконите в християнската църква. Църковната история
познава редица изолирани случаи на отрицателно отншение към иконите и свързаната с тях почит. Като организирано движение обаче иконоборството възникнало и се оформило във Византия
в първите десетития на VIII век. Негов държавен идеолог бил византийският император Лъв Сириец (717-741). >>>
> Виж също: Кратка история на иконоборството и победата на Православието Любомир Попов
Подвиг за опазване на Светото Православие: Св. Фотий, патриарх Цариградски
Божидар Маринов, ЦВ
Името на св. Фотий се свързва с неговата ревностна защита на Православието. А богатата му книжовна и проповедническа дейност дава основание на множество автори да цитират произведенията му наравно с тези на св. отци. Едновременно с това той е и крупна обществена фигура, която съдейства за укрепване авторитета на Византия в християнския свят и се стреми да отстоява позицията на Църквата като самостоятелен фактор, неподчинен на светската власт и нейните капризи... През 861 г. в константинополския храм "Св. Апостоли" бил свикан църковен събор, в който взели участие 318 отци, в това число и папските легати. Съборът утвърдил Фотий като патриарх... >>>
Пасхата и Пасхалният цикъл през IX век
Професор протоиерей Благой Чифлянов, 1971
От II век върху фона на седмичния празничен цикъл изпъква годишният Пасхален празник, с който още от апостолско време се възпоминавали Кръстната смърт и възкресението на Господа (1Кор. 5:7). Асийските църкви чествували Пасхата на 14 нисан (Пасха ставросимон), докато другите църкви, давайки превес на Христовото възкресение, празнували следващия неделен ден (Пасха анастасимон). След Първия Вселенски събор (325 г.) и Асийските църкви, с незначителни изключения възприели практиката на останалите църкви. >>>
Архимандрит Ириней (Винарт)
Авторът на това изложение, архимандрит Ириней (Винарт), бивш римокатолически свещеник в Париж, е родоначалник, пръв идеолог и организатор на Френската православна църква. Заедно с група католически свещеници и миряни, той приема Православието в Париж през 1936 г., като акт на едно пълно и свободно убеждение, че истинската Христова Църква, която е запазила апостолското предание и вероучителната истина неповредени, това е Източната Православна Църква. Пръв израз на това убеждение е именно настоящето кратко изложение.
профессор И. Г. Айвазов, 1945 г.
На протяжении многих столетий раздавался с Востока и Запада призыв к единению, но разделение не только оставалось, но еще больше углублялось. Где же причина такого скорбного явления и кто виновник разделения?.. Наконец, каким путем возможно разделение превратить в единение?.. На эти вопросы мы и постараемся дать обоснованный и неопровержимый ответ. >>>
Георги Тодоров
Падането на Константинопол в 1204 г. е може би най-значимата културна трагедия в човешката история. Навършиха се осем века от тази вселенска пагуба, но нейното същинско значение остава неразбрано и подценено от класическата (казионната) историография. Защото е светска. Защото не различава духовете и не признава свещеноначалието като път към познанието. Фактите по това събитие привидно са добре известни, но тълкуванието, което ни дават за него казионните светски историци, е подвеждащо. >>>
Падение Константинополя в 1453 году
Стивен Рансимен
:: Глава I. Умирающая империя
:: Глава II. Подъем султаната
:: Глава III. Император и султан.
:: Глава IV. Цена помощи Запада.
:: Глава V.
Приготовление к осаде.
:: Глава VI. Осада началась.
:: Глава VII. Потеря Золотого Рога.
:: Глава VIII. Надежды исчезают.
:: Глава IX. Последние дни Византия.
::
Глава Х. Падение Константинополя.
:: Глава XI. Участь побежденных
:: Глава XII. Европа и завоеватель
:: Глава XIII. Пережившие катастрофу
:: Дополнение I. Основные
источники по истории падения Константинополя
:: Дополнение II. Судьба константинопольских церквей после завоевания
:: Иллюстрации. Сноски
Разколът на арсенитите. Психология на разкола в трудовете на св. Теолипт Филаделфийски
Св. Теолипт е роден през 1250 г. в Никея. Той е известен като един от непримиримите противници на Лионската уния с Рим. Дълго време е ученик на св. Никифор Исихаст и живеел в пустинни места. Около 1283 г. е хиротонисан за митрополит на Филаделфия. С течение на времето той се издига като ръководител на монашеството и един от родоначалниците на исихазма. Поради големия си ум, образование и духовен авторитет той има силно влияние върху хода на държавните и църковни дела.
Върху богословските дискусии във Византия през ХIV век
.pdf
Богословските дискусии за характера на Таворската светлина и несътвореността на Божествените енергии, започнали през 1337 г., се разпалват значително към края на 1340 г. Двете противопоставящи се тези се подкрепят съответно от една страна от Григорий Палама (1296-1359), който защитава реалното участие в Божеството и пълнотата на богопознанието, и от друга – от Варлаам и Григорий Акиндин, които застъпват идеята за едно по-скоро интелектуално богопознание, богопознание "по косвен път", "теология като наука". ... Пред нас стои една дискусия, която се води в границите на византийската култура и се обуславя от различен прочит на изтъкнати църковни авторитети, от които на първо място ще споменем Дионисий Ареопагит. >>>
Taken from Stephen Runciman's The Great Church in Captivity
It was inevitable that, sooner or later, the Protestant Churches, protesting against Roman autocracy, should seek to find out about a Church which had made such a protest from the earliest times.
Martin Luther's chief interest in the Eastern Question lay in the belief, which he shared with many of his evangelical contemporaries, and with many of the Greeks themselves before the fall of Constantinople, that the end of the world was near and that the Grand Turk was Antichrist: though he had an alternative candidate in the person of the Pope ...
Iconoclasm: the destruction of works of art on the grounds that they are impious. The the first Iconoclastic Riot occurred at the beginning of February in the city church of Wittenberg. It was followed by many similar attacks on art works in other places, notably in Zurich in September 1523.
Киевската духовна школа през вековете. Кратък исторически очерк (1631-1919)
Олга Водинчар
През Ранното средновековие древноруската държава заема важно място в развитието на културните процеси в Европа. Приемането на източно-православното християнство по тези земи определя и културно-историческия път на Киевска Рус1. Това на свой ред води до разпространяването на духовната просвета сред източните славяни. За център на тази зараждаща се култура се определя гр. Киев. Град Киев е свързан с обновлението на руския народ2 и е люлка на духовната просвета на източните славяни. Именно тук започва утвърждаването на кирилометодиевския език. >>>
Един опит за уния в българските земи към средата на ХIХ век
М. Радивоев
Виж също
Александър Долев
НАХЛУВАНЕТО :: ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД 864-1396г. :: СЪЩНОСТ НА ЕРЕСИТЕ И СЕКТИТЕ :: РОДИНА И СЕДАЛИЩЕ НА СЪВРЕМЕННИТЕ СЕКТИ :: ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ТЕОЛОГИЯТА на СЕКТИТЕ :: ИДЕОЛОГИЯТА НА СЕКТИТЕ :: Характеристики на сектите :: ЖЕРТВИТЕ НА СЕКТИТЕ :: Методите на сектите :: СЕКТИТЕ КАТО ПИРАМИДАЛНИ СТРУКТУРИ :: Целите на сектите :: РЕЗУЛТАТИ ОТ ДЕЛАТА НА СЕКТИТЕ :: СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ цели на сектите и техните покровители от чужбина :: ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Значение на "Добротолюбието" на изток и на запад
В навечерието на третото хилядолетие гласът на "Добротолюбието" както в Православния свят, така и на Запад звучи все по-силно. Без съмнение е забележително, и за мен лично е особено обнадеждаващо, че един сборник от текстове, предназначен за гръцките православни християни в Турската империя през 18 век, успя да окаже такова влияние два века по-късно в съвсем различната историческа и културна среда на постхристиянска Европа."
Християнско поклонничество. Поклоннически пътувания
Виж също:
Въведение в Православието: Апологетика: Православие и инославие
Нашата вяра: Единство на Църквата. Ереси и разколи
Православието през вековете: Съвремие: "Западното" християнство. Икуменизъм
www.Pravoslavieto.com
