Снимка: Савена Злъчкин
Разправата с БПЦ започна Луканов, Ф. Димитров ни приобщи към "Юдео-християнската култура", по времето на Костов ВАС разреши регистрацията на две православни църкви
Капка Георгиева
"Има православие, има България!" Този завет на Екзарх Йосиф, човекът възстановил достойнството на автокефалната Българска Православна църква след Освобождението бе потъпкван целенасочено години наред. Днес, като че ли той отново е в сила.
С чисто сърце можем да кажем, че първият ден на 39-ия парламент ще остане като показателен ден за българската демокрация. Защото първият законопроект, който новата парламентарна група на НДСВ внесе реабилитира Българската православна църква. Той бе депозиран в деловодството веднага след тържествената сесия за откриването на НС. В него е записано, че предстои юридическо утвърждаване на Синода на патриарх Максим и лишаване на алтернативния Синод от право да използва името на Българската православна църква и да се разпорежда с имущества на църквата.
В законопроекта за вероизповеданията в България се предвижда още регистрацията на вероизповеданията да става по съдебен път, за да се избегне административната намеса. Вносителят му Борислав Цеков заяви, че местните поделения на религиозните институции ще се регистрират по облекчен режим. "Досега "разрешителната" власт беше в ръцете на общинските администрации, а по силата на проектозакона тя се предоставя на окръжните съдилища", обясни Цеков и уточни, че "За кметовете се предвижда уведомителен режим".
|
| На Великден тази година царят се черкува в храм-паметника Св. Александър Невски. На тържествената служба
не присъства нито един български държавник. Снимка: Савена Злъчкин |
По думите му законопроектът е съобразен с експертни становища и предвижда ясни гаранции не само за свободното право на вероизповедания на всеки гражданин, но и гаранции срещу нахлуването на секти. Цеков предлага отношенията между БПЦ и държавата, в частност възстановяването на имуществото на БПЦ, отнето след 9 септември 1944 г., да бъде уредено с отделен закон.
С този акт Симеон Втори и парламентарната му група се разграничиха от някои хора в редиците на царското движение, за които православието е мръсна дума. Хора като Стоян Ганев, който не вижда нищо нередно в това да получава пари и да пропагандира сектата на татко Муун. Хора, като Соломон Паси, който по време на НАТО-вските бомбардировки над Югославия заяви: "Майната му на православието!" От такива, чиито деца учат на разноски на мормоните в западни университети.
Битката срещу БПЦ се водеше целенасочено години наред. В края на 2000 г. тя бе увенчана с най-срамния акт в българската история. На 18 октомври 2000 г. станахме свидетели как не сектанти, а български държавници, при това наричащи себе си християндемократи нанесоха жесток удар в тялото на църквата. На 18 октомври 2000 г. ВАС излезе с Определение, неподлежащо на обжалване, според което може да има две български православни църкви. Така висшият съдебен орган предаде България, приемайки закон, според който у нас могат да бъдат регистрирани няколко православни църкви.
Стана ясно, че не по времето на комунизма, а точно след победата на демокрацията през 1989 г. започна истинското разбиване на Българската православна църква. Комунистите преследваха вярващите, забраняваха да се ходи на църква, проповядваха атеизъм, избиваха свещеници. Но от края на 40-те години и особено след възстановяването на Патриаршията през 1953 г., срещу посегателствата срещу църквата спряха. Нямаше опити за разцеплението й, пребиваването на секти у нас не се допускаше, нито пък съществуваха опити за създаването на нов, лъжесинод.
Разправата с БПЦ започна по времето на Луканов
През февруари 1990 г., според докладна записка на тогавашния министър на външните работи Бойко Димитров, Министерският съвет трябва да се произнесе по регистрацията на десетина протестантски деноминации, както и за регистрацията на ръководството на БПЦ. Шефът на Комитета по въпросите на БПЦ и религиозните култове Любомир Попов дава регистрация на протестантите, но не и на БПЦ. По данни на бивши служители на спецслужбите, отговарящи за верските проблеми като част от геополитиката - целта е била отдалечаване на България от Русия освен по икономико-политическа и по верска линия. Сценарият бе изпълнен със съдействието на фигури като Христофор Събев и неговото обкръжение. Той е в ход и по времето на Филип Димитров. Показателно е изказването на псевдохристиянина Димитров, че българите трябва да се стремят към "Юдео-христянската култура". Всички още помнят как по негово време площадът пред Храм-паметника Св. Александър Невски беше осквернен от Улф Екман. Шведът-сектант се гавреше със сакати и незрящи хора, правейки се на месия, който е дошъл, за да им донесе изцеление. Тогава у нас удобно се настани и сектата "Слово на живот", която почерни не едно семейство.
През 1992 г. първият "демократичен" шеф на Дирекцията по вероизповеданията Методи Спасов, в интервю пред "Демокрация" заяви, че Българската православна църква е стратегическо звено за московската политика. В същото време
Спасов пусна в България йеховистите и мормоните
Може би, регистрирайки тях и още десетки секти той виждаше сближаването ни със Запада? Отговорът е по-прост – повечето деноминации разполагат с неограничени средства, с които лесно си купуват душите на ключови чиновници, а оттам и правото да се разполагат в дадена държава, да тровят младежта й и да подкопават основите на църквата.
Любима тема на Спасов бе опасността от координация между православните държави, защото това щяло да доведе до установяване на "православна дъга". Стигна се до парадокс - човекът оторизиран да регистрира БПЦ да говори за опасност от Православието! Под натиска на Методи Спасов БНБ и ДСК блокираха сметките на Светия синод - без съдебно решение, без прокурорско нареждане, на базата на едно писмо на Спасов.
Последва улична атака и превземането на Светия синод от Христофор Събев. Главният прокурор Татарчев тогава даде подкрепа на щурмоваците на Христофор Събев, които превзеха със сила Синодалната палата и се барикадираха там.
Последният бе отлъчен от църквата, но това не попречи на управляващото мнозинство да го направи шеф на Комисията по вероизповеданията в НС през 1992 г.
По време на управлението на Виденов през 1996 г. отцепниците направиха неканоничен събор, на който 92-годишният Пимен бе провъзгласен за алтернативен патриарх. Шефът на Дирекцията по вероизповеданията Христо Матанов говореше за единение на Църквата, но не направи нищо за регистрацията на единствения законен и каноничен Патриарх Максим. От това излезе, че Патриарх Максим е "нелигитимен" и че има две равностойни страни, които спорят. След неканоничния събор на Пимен, Светият Синод се събра и анатемоса (отлъчи от църквата) Пимен. Въпреки анатемата, Върховният административен съд даде рамо на отлъчения Пимен. Той настоя МС и Дирекцията по вероизповеданията да се произнесат по иска на Пименовия синод за регистрацията. Когато през декември 1997 г. най-после Дирекцията по вероизповедания регистрира ръководство на БПЦ, начело с Патриарх Максим, дойде удар от съда. ВАС отмени регистрацията с решение № 130/05.03.1997 г. На 27.03. 1997 г. разколникът Инокентий бе регистриран като Софийски митрополит, в нарушение на действащия устав на БПЦ, според който Патриархът е и Софийски митрополит.
Миряните възложиха големи надежди на Костов, след като той дойде на власт. Костов публично демонстрираше принадлежността си към православната вяра, спазваше постите и се черкуваше. Надеждите на българският народ обаче отново останаха излъгани. Премиерът – християндемократ отказа да регистрира ръководството на БПЦ - Светият Синод начело с Патриарх Максим.
Така за едно десетилетие управляващите изравниха със земята усилията на поколения духовници, посветили живота си на това - да има Българска Православна Църква.
Днес православните българи, които повяхваха на царя са свидетели на исторически акт. Новият законопроект показва, че пред България наистина има бъдеще. Защото омразен Богу е този, който показно пости и се черкува, а в същото време руши църквата. От тук нататък времето ще покаже дали днес царските хора наистина влизат с чисти помисли в храма.
Българите са християнизирани още през 3-5 век. Като официална религия обаче, христянството се приема през 864 г. при княз Борис I Покръстител. Самостоятелност Българската православна църква приема през 870 г., когато става Архиепископия след решение на Осми вселенски събор. За първи архиепископ Цариградската патриаршия назначава Йосиф.
През 919 г. при цар Симеон Велики църквата ни добива патриаршеско достойнство. Първият ни патриарх се казва Дамян Доростолски митрополит. През 927 г. Цариград признава Патриаршията.
След падането под византийска власт през 1018 г. Патриаршията е принизена в архиепископия. През 1235 г. при цар Иван Асен II, на събора в Лампсак, пълната автокефалия на Българската църква е възстановена и призната от Цариградския патриарх Герман. Търновски патриарх става Йоаким.
След падането под турска власт, Патриаршията отново преминава в Архиепископия Охридската, която през 1777 г. бива закрита.
През 1870 г. със султански ферман е учредена Българска Екзархия с екзарх Антим I, която обхваща в границите си всички земи, населени с българи и на практика покрива Санстефанска България.
През 1972 г. Цариградската патриаршия налага схизма на Българската църква и я лишава от снабдяване със Свето миро. Църквата ни взема полуофициално Свето миро за помазване до 1917 г. от руската църква, а от 1917 до 1945 г. от сръбската и румънската църкви.
През 1945 г. схизмата е отменена, а през 1953 г. е възтановена и Патриаршията. Патриарх става пловдивският митрополит Кирил.
От 1971 г. Патрирх Български и Софийски митрополит е Негово Светейшество Максим.
На 25 май 1992 г., по време на правителството на Филип Димитров, Дирекцията по вероизповеданията начело с Методи Спасов обявява Синода за "нелегитимен и незаконен", без да има право на това.
Синодът обжалва решението на Дирекцията от 25 май.1992 г., но Върховният съд, Трето гражданско отделение отхвърля жалбата.
През 1993 г. Новият шеф на Дирекцията Христо Матанов признава БПЦ за юридическо лице и за легитимна, но от това не следва юридически нищо. Съдебната система продължава да работи за разколниците.
През 1996 г. отцепниците правят неканоничен събор, на който избират за Патриарх Пимен.
В края на 1996 г. Дирекцията по вероизповеданията регистрира Синода с Патриарх Максим.
През март 1997 г. Върховният административен съд отменя тази регистрация и отново разпалва разкола.
Пак през март 1997 г.като Софийски митрополит е регистриран разколникът Инокентий, с което се нарушава Устава на БПЦ.
През 1998 г. в София се провежда Всеправославен събор на всички източноправославни патриарси. Съборът легитимира Патриарх Максим и Светия Синод и решава разколниците да се покаят и върнат в лоното на църквата. Те се покайват, но за кратко.
Вестник "Монитор" 6 юли 2001
Виж също:
www.Pravoslavieto.com