(1881 - 1965)
Проф. Стефан Цанков е роден в Горна Оряховица на 4 юли 1881 година.
Завършил е Богословския факултет в Черновиц, Украйна, през 1905 г., а през 1918 година е защитил докторат по богословие и правни науки в Университета в Цюрих, Швейцария.
От 1923 до 1950 г. завежда Катедрата по църковно право в Богословския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Бил е редовен професор, декан на Богословския факултет и Ректор на Софийския университет. Дописен член на БАН през 1924–1932 г., академик от 1932 г., секретар на Философско-обществения клон на БАН през 1932–1935 и 1944–1947 г., почетен доктор на Университета в Атина, на Университета в Оксфорд и на Евангелско-лютеранската академия в Будапеща.
Проф. Цанков е владеел и ползвал над 10 езика. Репресиран от комунистическата власт след 9 септември 1944 г. заради силното си академично влияние и връзките си с чужбина. Задържан и разпитван заради негови статии против съветския болшевизъм.
Починал на 20 март 1965 година.
Професор Стефан Цанков е един от най-големите авторитети в областта на академичното знание в България. Изключително начетен и продуктивен, той символизира обществения факт, че в България до 1944 г. един от основните критерии за научност, престиж, и популярност е било богословското образование и съответно знанията по устройството и дейността на Църквата. За да се закрепи един социален факт в страната от 1878 до 1944 г., е било необходимо да се направи, на първо място, културна санкция – винаги дело на църковно-академичните среди, и едва след това да се пристъпи към политическо и държавно одобрение.
Мнението на проф. Цанков е било винаги решаващо при вземането на отношение спрямо културните и обществените прояви до 1944 г. и дори през тежките години на гонения над християнството в България, резултат от налагането на атеистичната (историко-материалистичната) марксистка идеология на комунистическата партия и нейните съюзници. Професор Цанков определял сам себе си като “човек на златната среда”. Тези и други обстоятелства около съдбата на трудовете на проф. Цанков ни дават основание да го определим като демократичен автор в духа на класическата европейска традиция.
Политическите увлечения, свързани със специфичната обществена обстановка в България преди и след 1934 година са били чужди на проф. Цанков. Въпреки че критикува атеизма и болшевизма в Съветска Русия, крайните политически актове не допадат на проф. Цанков. Във външнополитически план ученият е поддържал демократичните ценности, което е причина да не го изпратят в лагер, нито да спират или унищожават текстовете му, както след 9 септември 1944 г. са постъпвали с други български учени. Разбира се, след промените в България, проф. Цанков е притиснат от цензурата и публикациите му носят отпечатъка на атеистичната конюнктура в страната.
Проф. Стефан Цанков е автор на значителен брой богословски и църковно-исторически текстове, най-важният от които е текстът за историята на Българската православна църква за периода от Освобождението през 1878 до 1939 година.
Ценността на текстовете, написани от специалиста по канонично право, се състои в техния енциклопедизъм, в богатство на примерите и ревностната защита на самостойността на Църквата, както и в умението му да изгражда своите тези, опирайки се единствено на интегралните и безспорни факти в правния и исторически опит на Християнската църква.
Стефан Чурешки
Виж също:
www.Pravoslavieto.com