Властта се записа и като убиец на църквата

Християндемократът Костов продължи линията на Луканов да се разбива 1130-годишната БПЦ. Чиновници като шефа на ДВ Младенов и съдиите от ВАС са само пионки в битката срещу Православието

Волен Сидеров, 2000

"Има православие, има България!" 

Кой направи така, че този завет на Екзарх Йосиф, възстановил достойнството на автокефалната Българска Православна църква след Освобождението, днес е потъпкан?

На път сме да да станем свидетели на нещо наистина потресаващо. Да видим как не чужд завоевател, не комунистически интернационал, а български държавници и чиновници нанасят удар след удар на Православието и оттам – на България. Какви са тези хора, защо го правят и кому служат, няма да остане скрито. Дали обаче, докато българите разберат кой съсипа църквата и държавата им, тези две институции няма да са вече в историята? Този звучащ апокалиптично въпрос става все по-близка реалност, ако се проследи историята на разбиването на Българската православна църква след 1989 г.

На пръв поглед няма логика след 10 ноември точно църквата да запада.

Нали преди това комунистите преследваха вярващите, забраняваха да се ходи на църква, проповядваха войнстващ атеизъм и затова голяма част от младото поколение дори не са кръстени. Да, всичко това е така, но дори атеистичният комунистически режим в един момент намери оптималната точка на мирно съвместно съществуване с Българската православна църква. Жертвите, дадени от православното свещеничество са много, макар сега СДС-режимът да възнася само католическите жертви на комунизма като епископ Босилков и да мълчи за православните. Но от края на 40-те години и особено след възстановяването на Патриаршията през 1953 г., църквата ни е оставена на спокойствие. През целият комунистически период нито един от държавните вождове не прави опит да разцепи църквата, да създаде нов синод или да допусне съществуването на секти у нас, както става в момента. Да не се окаже, че комунистите са по-големи патриоти на вярата от християндемократите?

Невярно е заключението на тези коментатори, които визират само СДС като разбивачи на Православната църква. Още през февруари 1990 г. по докладна записка на тогавашния министър на външните работи Бойко Димитров Министерският съвет е трябвало да се произнесе по регистрацията на десетина протестантски деноминации, както и за регистрацията на ръководството на БПЦ. Шефът на Комитета по въпросите на БПЦ и религиозните култове Любомир Попов дава регистрация на протестантите, но не и на БПЦ. Този ход позволява по-нататъшните баталии около църквата и появата на два синода две години по-късно. Има данни на бивши служители на спецслужбите, отговарящи за верските проблеми като част от геополитиката, че Луканов е действал по внушение на външните врагове на Православието. Целта е била отдалечаване на България от Русия и по верска линия, освен по икономико-политическа и привързването й към протестантския Запад. Тази антибългарска и антиправославна линия на Луканов довежда на сцената одиозни фигури като Христофор Събев и обкръжението му, които вече физически разцепват църквата с благословията на псевдохристиянина–премиер Филип Димитров. Той остава в историята с оксиморона "Юдео-христянска култура", към която трябвало да се стремим. Филип Димитров мрази всичко, което напомня за "православни дъги" и казва това открито. По негово време на международния мошеник Улф Екман е дадена зелена улица у нас и шведът прави площадно шуо от типа "Слепите проглеждат, сакатите прохождат". Сектата "Слово на живот" превзема агресивно София в следващите години.

Изключителен парадокс е ненавистта на висши държавни чиновници към Православието при положение, че заемат постове, на които трябва го защитават. Първият "демократичен" шеф на Дирекцията по вероизповеданията Методи Спасов, например, обяснява в интервю пред "Демокрация" през 1992 г., че Българската православна църква е стратегическо звено за московската политика. Чие звено са тогава йеховистите и мормоните, които Спасов пуска в България? Той с упоение уточнява колко е опасно да се правят усилия за координация между православните държави, защото това бил опит за установяване на "православна дъга". Какво искате от човек, който е оторизиран да регистрира ръководството на БПЦ и говори за опаснот от Православието? Естествено е такъв чиновник да прави всичко възможно да спъва усилията на църквата за единение и възход. Особено като се знае, че мормоните, например, плащат добри пари за услуги.

И той го прави. Под натиска на Методи Спасов Българската народна банка (БНБ) и Държавна спестовна каса (ДСК) блокират сметките на Светия синод противозаконно - без съдебно решение, без прокурорско нареждане, на базата на едно писмо на Спасов.

Следва уличната атака и превземането на Светия синод от Фори. Събев е отлъчен от църквата, но това не пречи на управляващото мнозинство да го направи шеф на Комисията по вероизповеданията в Народното събрание през 1992 година.

През1993 г. кореспондентката на "Нюз нетуърк интернешънъл" Джанис Брун описва за едно списание на йезуитите в Англия софийската църковна баталия. Ето какво е видяла английската журналистка: "Намесата на Дирекцията по вероизповеданията граничеше с невероятното. Като оправда решението си с мотива, че изборът на Максим за патриарх през 1971 г. е незаконен, Методи Спасов замести него и Светия синод с временен синод от размирна група, включваща тримата най-компрометирани митрополити: Пимен, Панкратий и Калиник…Преди да вляза (в сградата на Синода, б.р.), приятел от СДС трябваше да позвъни, за да могат въоръжените бодигардове да махнат тежката барикада зад вратата. Събев ми показа заповед от главния прокурор до министъра на вътрешните работи и Спасов, която упълномощаваше полицията да подкрепи временния Синод, за да завземе седалището на Софийската митрополия на 1 октомври…"

Виждаме, че първият кабинет на СДС не само подклажда огъня на разкола, но и го покрива с чадъра на всички видове власт. Щурмоваци превземат със сила сградите на църквата и полицията ги закриля, защото така й нареждат. За публиката се пуска пропагандната теза, че старците от Синода "нещо се карат". Всъщност се извършва чисто болшевишки преврат в БПЦ. Тезата, че "владиците са карат и затова има разкол" просто е лъжлива и манипулативна. Разколът е изцяло измислен, реализиран и поддържан от държавната власт у нас в лицето на Луканов и "идеологическия му противник" Ф. Димитров. Днес кабинетът на Костов продължава традицията.

През периода на Виденов положението не е по-добро. Точно през 1996 г. отцепниците правят неканоничен събор, на който провъзгласяват 92 годишния Пимен за алтернативен патриарх. Христо Матанов, тогава шеф на Дирекцията не прави нищо за регистрацията на единствения законен и каноничен Патриарх Максим, въпреки, че непрекъснато говори за единение на Църквата. На практика Матанов утвърждава тезата, че Патриарх Максим е "нелигитимен" и че има две равностойни страни, които спорят. Днес аргументът на разколниците, начело с Инокентий продължава да е обвинението, че Патриарх Максим бил избран с благословията на Политбюро на БКП. Като че ли нещо в България можеше да стане без такава благословия. По тази логика трябва да отречем първия ни Екзарх след 1870 г. – Антим I, защото е одобрен от султана. Да не говорим, че за Пимен и Панкратий стана ясно впоследствие, че се били сътрудници на ДС. Можем да заключим, че днешните претенденти за нов Синод – Инокентий и Камен Бараков са движени от агенти на ДС.

В играта още тогава влиза и Върховният административен съд. След неканоничния събор на Пимен, Светият Синод се събира и анатемосва (отлъчва от църквата) самия Пимен. Въпреки анатемата, безбожниците от Върховния административен съд дават рамо на отлъчения Пимен и настояват МС и Дирекцията по вероизповеданията да се произнесат по иска на Пименовия синод за регистрацията. Забележете, най-висшият състав на администативния съд в православна България работи за тези, които и за слепите са ясни, вече изобличените като агенти на ДС. Това са убийците на Българската православна църква в лицето на отлъчените разколници и на помагащи им чиновници като Младенов. Следва нов антибългарски и антихристиянски акт на ВАС. Когато най-после Дирекцията по вероизповедания извършва това, което трябваше да направи още през 1990 г. – регистрира ръководство на БПЦ, начело с Патриарх Максим през декември 1997 г. - веднага идва удар от съда. ВАС отменя регистрацията с решение № 130/05.03.1997 г.

Това става с идването на власт на служебния кабинет на Софиянски. Почти разрешеният проблем с разкола отново пламва. На 27.03. 1997 г. Столична община регистрира разколника Инокентий като Софийски митрополит, което е в нарушение на действащия устав на БПЦ, според който Патриархът е и Софийски митрополит.

При Костовото управление се получава шизофрения. Патриах Максим е канен на тържества и отслужвания на литургии за празници от премиера и президента в качеството си на Патриарх Български и Софийски митрополит, а при откриването на софийски обекти кметът кани Инокентий пак като "Софийски митрополит". Патриарх Максим приема посланици и президенти като Клинтън например. Репортерите стават разногледи и не знаят какви титли да пишат при отразяване на събитията.

Тази двойнственост се поддържа от кабинета, кметството и чиновника Младенов, който е подчинен на Костов. Ако искаше, досега премиерът, който демонстрира християнско благочестие, щеше десет пъти да регистрира ръководството на БПЦ – Светият Синод начело с Патриарх Максим. Костов не го направи 3 години и половина. А в края на мандата му ВАС нанесе най-гадния удар по БПЦ. След отмяната на регистрацията на единствения законен Патриарх, след като даде юридическа възможност на лица като Камен Бараков, за когото е първа гордост, че членува в СДС, да цепят църквата. ВАС стигна до дъното на падението си и поднесе на тепсия ножа, който разколниците да забият в отслабналото тяло на БПЦ. Излизайки на 18 октомври 2000 г. с Определение, неподлежащо на обжалване, според което може да има две български православни църкви, този висш съдебен орган предаде България и Християнството.

Оттук натататък никой не може да спре платените врагове на Православието да обявяват още три, пет или десет български православни църкви. И да объркват и без това зашеметения от "прехода" български народ, който точно сега има нужда от вярата си. Тя го запази като нация през стотиците години чуждоверско робство. Оказа се, че само едно десетилетие управление на продажници може да сведе почти до нула усилията на поколения мъченици и духовници, посветили живота си на едно – да има Българска Православна Църква. За да зачеркне завета на Екзарха, зачерквайки и България. 

Вестник "Монитор", 18 ноември 2000

Виж също:

• Разколът в Българската Православна Църква - ХРОНОЛОГИЯ
• Православието през вековете: Българска история

    www.Pravoslavieto.com