Разколът в българската преса

14 Декември 2000 година

 

 

Юридическият казус "БПЦ"

Актът на Светия синод от 25 юни 1971 г. за избор на Максим за патриарх български и софийски митрополит, подписан и от неврокопския митрополит Пимен (подписът е под № 5).

Днес наблюдаваме отзвука на разкола, започнат от правителството на Филип Димитров. Тогавашният шеф на Дирекцията по вероизповеданията Методи Спасов дава рамо на разколника Христофор Събев и се меси неправомерно в делата на църквата. С предложение от 13 април 1992 г. например, Спасов иска от Светия Синод да отстрани от длъжност Пловдивския митрополит Арсений. Такова вмешателство в работата на Синода е имало само по времето на комунистите, отчитат тогава владиците. Парадоксално е, че Христофор Събев и Спасов обясняват непрекъснато как Политбюро се месело в работата на църквата преди 1989 г. и затова тя била непълноценна. В същото време с това "предложение" Дирекцията по вероизповеданията се проявява като комунистически орган.

Менторската роля на Дирекцията продължава с актовете, които нейният шеф издава. Веднага след като разколническият нов синод е съставен, Методи Спасов изпраща горещо поздравление на 19 май 1992 г.:

"С дълбоко удовлетворение научихме Вашето решение за избиране на митрополит Пимен за наместник председател на Св. Синод. В продължение на 21 години патриаршеската длъжност не беше озарена от светия канон, а от волята на комунистическо-атеистичната власт".

От тези текстове се вижда неестествената функция, която заема Дирекцията. Освен, че одобрява и оторизира един неканоничен избор като този на Пимен, тя се произнася и по "озарението" върху патриаршеската длъжност. Директорът Спасов влиза в роля на върховен морален съдник на цялата българска църква и на патриаршията, което не може да се впише в никакъв закон.

 

На 25 май 1992 гoдина Дирекцията по вероизповеданията обявява за нелегитимен действащия дотогава състав на Светия синод с предстоятел патриарх Максим.

 

Това тя няма право да прави по закон. Дирекцията е образувана през декември 1990 г. на мястото на бившия Комитет по въпросите на БПЦ и религиозните култове към Министерство на външните работи.

Според чл. 3 на ПМС № 125 от 6 декември 1990 г.

"Дирекцията:
1. Осъществява връзката между вероизповеданията и държавата.
2. Оказва съдействие на вероизповеданията пред централните и местни органи на властта.
3. Извършва регистрация на вероизповеданията и на техните централни ръководни органи".

Както се вижда, Дирекцията има изцяло координираща функция между отделената от държавата църква и самата държавна власт. Вместо това, обаче, шефовете на тази институция, от Методи Спасов нататък, започват активно да се намесват в работата на автономната БПЦ и да определят кой да бъде митрополит, кой – патриарх и прочие. Или пък да изземва правомощията на съда и да се произнася кой е незаконен и кой – не.

Именно затова Светият Синод на БПЦ обжалва акта на Дирекцията по вероизповеданията от 25 май 1992 г., с който се обявява за "нелегитимен и незаконен досега действащият състав на Светия Синод като ръководен орган на БПЦ".

Трето гражданско отделение на Върховния съд обаче оставя без разглеждане жалбата на Св. Синод. Това също бива обжалвано от Синода. Безуспешно, защото във Върховния съд вече са настанени магистрати, верни на синята власт, които послушно отказват на българската църква да бъде единна и силна.

На 5 ноември 1992 г. Върховният съд на Република България "оставя без уважение" молбата на Св. Синод за преглед по реда на надзора и за отмяна на решение 662 от 2 юли 1992 г. на Трето гражданско отделение на ВС, с което на практика се утвърждава неправомерния акт на Дирекцията по вероизповеданията, обявяващ Светия Синод за нелегитимен.

Така се заплита съдебният възел, който вкарва Българската православна църква в днешното й положение на разединена и отслабена институция.

Следват атаките на Синодалната палата от щурмоваците на Христофор Събев и описанието на журналистката от "Нюз нетуърк интернешънъл" Джанис Брун:

"Намесата на Дирекцията по вероизповеданията граничеше с невероятното. Като оправда решението си с мотива, че изборът на патриарх Максим през 1971 г. е незаконен, Методи Спасов замести него и Светия Синод с временен синод от размирна група, включваща тримата най-компрометирани митрополити: Пимен, Панкратий и Калиник… Преди да вляза в сградата на Синода, приятел от СДС трябваше позвъни, за да могат въоръжените бодигардове да махнат тежката барикада зад вратата. Събев ми показа заповед от главния прокурор до министъра на вътрешните работи и Спасов, с която упълномощаваше полицията да подкрепи временния синод, за да завземе седалището на Софийската митрополия на 1 октомври".

Както се вижда от репортажа на Брун разколниците през 1992 г. имат подкрепата на Главна прокуратура, на полицията, на СДС и на Дирекцията по вероизповеданията. Ако това не е намеса в църковната дейност, то не е ясно какво може да е.

Основните обвинения срещу патриарх Максим, формулирани от Методи Спасов и поддържани от приемника му днес Любомир Младенов са две.

Първото е идеологическо: че Максим бил избран от Политбюро и е одобрен от комунистическата власт. Това не може да се приеме сериозно, защото Пимен също е станал митрополит по време на комунистическата власт, значи е одобрен от нея. Няма логика един бивш митрополит като Ловчанския – Максим да е "по-комунистически" от Неврокопския митрополит Пимен или Старозагорския - Панкратий. Освен това при отварянето на някои досиета по време на комисията Тамбуев във ВНС стана ясно, че и двамата разколници (днес покойници) Панкратий и Пимен са били агенти на ДС. Това не е пречка за Методи Спасов обаче да изрази "дълбоко удовлетворение" от неканоничния избор на Пимен през 1992 г. за псевдопатриарх. Явно да си сътрудник на ДС е по-приемливо за правителството на Филип Димитров, отколкото да си одобрен от Политбюро.

Второто обвинение срещу патриарх Максим е, че не бил избран канонично през 1971 г., защото не бил спазен чл. 16 на Закона за изповеданията. С този член законът от 1949 г. задължава централните органи да регистрират при Дирекцията по вероизповеданията ръководствата на самите изповедания. Но в този член не е определена процедурата, по която става това. Затова след избора на патриарх Максим на 4 юли 1971 г. от името на председателя на тогавашния Св. Синод – Врачанският митрополит Паисий е изпратено писмо до Председателя на Комитета при Министерството на външните работи по въпросите на БПЦ и на религиозните култове. То гласи:

"Господин Председателю, в изпълнение на чл. 23 от Устава на БПЦ, съобщаваме Ви, че на произведения на 4 юли 1971 г. избор за Български патриарх и Софийски Митрополит бе избран Негово Високопреосвещенство Ловчанският Митрополит Максим.

Същият ден в Патриаршеската катедрала храм–паметник "Св. Александър Невски" се извърши и неговата интронизация." Писмото е с изходящ номер 5066 от 5 юли 1971 г. Уставът на БПЦ, приет и узаконен през 1950 г. казва в своя член 23, че "Св. Синод съобщава на Директора на вероизповеданията името на новоизбрания Български Патриарх и Софийски Митрополит."

Всичко това е спазено от тогавашния Синод и това е достатъчно основание да се приеме, че ръководството на БПЦ в лицето на Патриарх Максим е точно толкова легитимно днес през 2000 година, колкото е било и през всичките тези 29 години. Между другото сред подписалите Акт за избор на Патриарх Максим от 1971 г. е и Пимен. Как така от 1971 г. до 1992 г. дядо Пимен не се сети, че Патриарх Максим "е нелегитимен", а го направи, чак след намесата на Дирекцията, на Методи Спасов и Татарчев, питат свещенослужещи, които с тревога следят развитието на разкола в църквата ни.

 

Интересното е, че този разкол се разпалва периодично при властта на СДС. Веднага след януарското напълно легитимно и законно нападение на парламента и изпотрошаването му, Върховният административен съд, изчаквал няколко години, отново настъпва срещу църквата. Още през март 1997 г. излиза решение № 130, което отменя направената след дълги перипетии регистрация на Патриарх Максим от Дирекцията през декември 1996 г. В края на март следва нов удар – този път от страна на общината. Зам.-кметът регистрира като Софийски Митрополит Крупнишкия епископ Инокентий. Инокентий е от разколниците на Пимен, но след Всеправославния събор от 1998 г. се покайва и му е възстановено епископското звание. Скоро след това обаче Инокентий погазва покаянието си и започва да претендира за имотите на софийската митрополия. По Устава на БПЦ който е Патриарх, той е и Софийски Митрополит. Днес Инокентий има поддръжката на Любомир Младенов и магистрата Владислав Славов, който помогнал, както твърдят някои депутати на Трето гражданско отделение на ВАС да вземе решението си от 18 октомври т.г. А то гласи, че в България може да има две православни църкви.

Това е нов етап в разкола, който може да довърши 1130 годишната ни църква, категорични са духовниците, излезли да протестират вчера.

Вестник Монитор, 14 Декември 2000 година

 

Виж също:

 

Към съдържанието на Православната Читалня
Емайл


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com