 |
| Архим. Серафим
(Алексиев) (1912—1993) |
Archimandrite Seraphim (Alexiev)
|
|
|
Архимандрит Серафим е многообичан български иерей,
богослов, духовен писател и поет, оставил изключително богато и вдъхновено духовно и научно наследство.
Роден през 1912 г. в Горно Броди Серско (Македония) със светско име Стоян Георгиев Алексиев. След години на учение в Софийската Духовна семинария и в Старокатолическия богословски факултет в Берн (Швейцария), преподава в продължение на десетилетия в Пловдивската и Софийската Духовни семинарии, а от 1960 до 1969 г. - и в Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София, където е доцент в катедрата по догматическо богословие.
През 1940 г. приема монашество, а три години по-късно е ръкоположен за йеромонах. През 1947 г. е въведен в архимандритски сан и поема ръководството на културно-просветния отдел при Св. Синод в София.
Поради несъгласие с календарната промяна и с членуването на Българската православна църква в Световния Съвет на църквите (ССЦ), през 1969 г. архим. Серафим преустановява преподавателската си дейност и се оттегля в манастира "Покров Богодородичен" в кв. Княжево край София. В него той остава до края на живота си, като продължава пастирската си дейност и създава още много трудове.
На 13 януари 1993 година архим. Серафим предава Богу дух.
Седмици след смъртта му прекратяват канонично общение със Светия Синод на Българскита православна църква и създават т.н. Българска Старостилна Православна Църква, ръководена до днес от Росен Димитров Сиромахов (йеромонах Фотий), хиротонисан през 1993 г. за епископ от архиереи на старостилните църкви на Гърция и Румъния.
Pravoslavieto.com
Архимандрит Серафим (в света Стоян Георгиев Алексиев) е роден на 25 февруари (9 март стар стил) 1912 г. в Горно Броди Серско (Македония) като най-малък син в многочленното семейство на бедни благочестиви родители. Баща му Георги Алексиев се занимавал с камбанолеярство - занаят, който той завещал на двамата си старши синове Димитър и Атанас. Младшият син Стоян се отличавал с будно църковно съзнание и дълбока православна вяра.
Подир преселването на семейството в София (вследствие Балканската и Междусъюзническата войни), той постъпва в Софийската Духовна семинария, която завършва с отличен успех. В 1934 г. е изпратен да учи в старокатолическия богословски факултет в Берн (Швейцария), където получава научната степен доктор на богословието, защищавайки дисертация на тема: "Смисълът на изискванията на Иисуса Христа в проповедта на планината" (173 стр.), напечатана на немски език в София през 1938 година.
След завръщането си в България той бива назначен за преподавател в Пловдивската, а по-късно и в Софийската Духовна семинария. Тук на 3 февруари 1940 г. приема монашество с името Серафим, в чест на преп. Серафим Саровски, когото той дълбоко почиташе през целия си живот и на когото посвети по-късно една от най-любимите книги на българските православни читатели - "Св. Серафим Саровски" (1957 г.), многократно преиздавана у нас.
Преломен момент в живота на младия монах е сближаването му с пребиваващия в България руски архиепископ Серафим (Соболев (1950 г.). От него той възприема живото чувство за православна вяра и тънък усет за духовен живот, които той впоследствие сам преподаваше на многобройните си духовни чеда.
На Благовещение 1943 г. той бе ръкоположен за йеромонах и започва своята душеполезна пастирска дейност на самоотвержен изповедник, която продължи в течение почти на половин век.
След двугодишно служение като протосингел при Сливенската митрополия, о. Серафим бива възведен в сан архимандрит през януари 1947 г. и преместен на длъжността началник на културно-просветния отдел при Св. Синод в София. В това тежко за Църквата време архимандрит Серафим неведнъж доблестно защищаваше Православната вяра. На новата длъжност той разви неуморна дейност като организатор на пастирски инструктивни курсове за свещениците, като вдъхновен проповедник, в своите беседи, които редовно изнасяше и като автор на множество статии и по-обширни трудове. Най-важните от тях са:
Архимандрит Серафим притежаваше също така рядък поетически дар, който се изрази в множество стихотворения и поеми, поместени в църковни издания, както и в две стихосбирки: "Прозрения" и "Песни за живота и смъртта".
Цялото това издадено и неиздадено духовно творчество очаква тепърва да бъде изследвано и оценено.
През 1960 г. архимандрит Серафим бе назначен за преподавател при катедрата по догматическо богословие в Духовната академия "Св. Климент Охридски" - София и наскоро бе утвърден като доцент с хабилитационния си труд, критикуващ римокатолическия догмат за непорочното зачатие на Пресвета Богородица. Като доцент той публикува през периода (1963-1969 г.) в Годишника на Духовната академия редица богословски студии, между които:
След десетгодишна преподавателска дейност в Духовната академия архимандрит Серафим бе принуден да се оттегли от нея през 1969 г. като идеологически несъгласен с въвеждането на новия календарен стил в Българската Православна Църква и изобщо с икуменическата насока на църковната политика у нас - следствие от членуването на БПЦ в Световния съвет на "църквите".
Извън Академията о. Серафим продължи своята многополезна творческа дейност. През следващите години той написа цяла поредица книги с идеологическо и духовно-нравствено съдържание. Най-важните от тях са:
Повечето от тези книги все още очакват да стигнат до читателите.
Особено много внимание и сили посвети архимандрит Серафим през последните години на живота си на задълбочената критика на икуменизма като богопротивна и душепагубна ерес, разяждаща Христовата Православна Църква в наши дни и подготвяща пътя на идващия антихрист. Последният заветен труд на архим. Серафим "Православие и икуменизъм" (София, 1992) излезе от печат само три седмици преди неговата кончина, последвала на 13/26 януари 1993 година. В този капитален труд - плод на четвърт век усилена изследователска дейност - се дава изчерпателен отговор на въпроса: "Защо не сме и защо не можем да бъдем икуменисти?" в редица основания, документирани и мотивирани с множество цитати от Свещеното Писание, светите Отци и богословската литература.
С този си труд архимандрит Серафим увенча своята богата духовно-писателска дейност, която издига името му на завидна висота сред православните деятели и сеячи на Божията нива, изпълнили заветните слова на Господа Иисуса Христа: "Иже сотворитъ и научитъ, сей велий наречется въ Царствии небеснемъ" (Мат. 5:19).
Защо Бог често не изпълнява молитвите ни?
Архимандрит Серафим Алексиев
Мнозина християни се оплакват: "Аз се моля по правилата, но чувствувам, че Бог не ме чува"... Това оплакване заслужава да бъде разгледано по-обстойно. Човек се моли, за да получи нещо. Той трябва, следователно, да види какво препятствува молитвата му да бъде удовлетворена. Св. Иоан Златоуст казва: "Всякога трябва да помним, че сме длъжни не само просто да се молим, а да се молим така, че да бъдем чути." >>>
Православното учение за Възкресението на Христа, Победител на смъртта, и за нашето възкресение
Архимандрит Серафим (Алексиев)
Смъртта на Христа Спасителя и Възкресението Му от мъртвите съставят същината на онази велика тайна на благочестието (1Тим. 3:16), която ние наричаме тайна на спасението. Смъртта на Христа е откупът за грешниците, а възкръсването Му е залогът за нашето вечно спасение и бъдещо възкресение. Последната мисъл е изразена прекрасно в един стих от възкресен канон, дето четем: "Вие, които не вярвате във възкресението на телата, идете при Христовия гроб и се научете, че плътта на Жизнодавеца беше умъртвена и пак възкръсна, за да ни увери в последното (всеобщо) възкресение, на което ние се уповаваме." >>>
Бог и Неговите пратеници - апостолите
Архимандрит Серафим (Алексиев)
Възлюблени! Странни са пътищата на Бога! Свърхразумни и непонятни за нас са Неговите начини на действие в тоя свят! Чрез онова, което Той върши с нас и то наглед противно на всяка логика, Той постига своите висши небесни цели. Неговият промисъл е винаги спасителен за нас, но Той нерядко среща едва ли не демоничното упорство, което човекът може да проявява по силата на дадената му свободна воля. Нека разгледаме тия мисли по-подробно. >>>
Архимандрит Серафим (Алексиев), слово в Прощална неделя преди Великия пост, 1984 г.
Възлюблени, Ние, духовните чеда на Архиепископ Серафим, които от цялата си душа желаем да останем верни на Христа, понякога сме склонни да униваме. Защото в нашия век на поголовно отстъпление от Христовата истина все повече и повече става невъзможно проповядването на чистата Православна християнска вяра. Всички средства за публикация и комуникация - печат, радио и телевизия - са в чужди ръце. Ние знаем истината, но не можем широко да я разгласяваме, а я споделяме само в нашите тесни кръгове. Лъжата пък, заблудата и кривоверието се ширят безпрепятствено по цял свят. Защо е така? Защо Бог сякаш не ни помага? - Единствено обяснение на това питане ни дават думите на Христа: „Сега е … властта на мрака“ (Лука 22:53) - думи, казани от Него при залавянето Му в Гетсиманската градина. >>>
Духовният живот на
православния християнин 
Архимандрит Серафим (Алексиев)
:: ЩО Е ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ?
:: ОСНОВНИТЕ НАЧАЛА НА ДУХОВНИЯ
ЖИВОТ: Смирението. Самоосъждането. Решимостта да не се повтарят тежките грехове. Ревността. Молитвата.
:: УСЛОВИЯ ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА ДУХОВНИЯ ЖИВОТ: Непрестанното помнене на Бога.
Делата, извършвани в Божието име. Търпението.
:: ОПАСНОСТИ ЗА ДУХОВНИЯ ЖИВОТ: Тщеславието. Нашето отпускане и леност. Удовлетворяването на страстите.
:: БОРБАТА СЪС
СТРАСТИТЕ
"Живейте духом и не изпълнявайте прищевките на плътта!" (Гал. 5:16). Най-великият светец на XIX век св. Серафим Саровски (+1833) е казвал на един послушник от
Саровската обител: "Радост моя, придобий мирен дух, и тогава хиляди ще се спасят около тебе". Какво собствено е искал да изтъкне с тия думи бележитият светец от Саров? >>>
Православното учение за митарствата
Архимандрит Серафим (Алексиев), из "Беседи за живота след живота"
Православното учение за митарствата е дошло до нас по пътя на Свещеното Предание. Апостолският му произход проличава ясно от факта, че го споменават св. Отци от IV век, а и по-раншните от тях. За участта на душата от смъртния час до 40-тия ден научаваме от св. Макарий Велики, св. Василий Велики, св. Иоан Златоуст, св. Григорий Богослов, блажени Августин, св. Киприан Картагенски, св. Кирил Александрийски, св. Ефрем Сирин, св. Григорий Двоеслов, св. Иоан Дамаскин, блаж. Иоан Милостиви, св. Митрофан Воронежки, както и от житиетата на св. Василий Нови, св. Серафим Саровски и много други. Макар в Библията то да не е изрично упоменато, учението за митарствата не само не противоречи на Св. Писание, а е в пълно съгласие с него. >>>
Житие на св. цар Борис покръстител
Архимандрит Серафим (Алексиев)
Бог, Който "произведе от една кръв целия човешки род да обитава по цялото земно лице, като назначи предопределени времена и граници на тяхното обитаване" (Деян. 17:26), не преставаше през вековете да се грижи за всички народи, а свидетелствуваше за Себе Си с благодеяния, като им пращаше от небето дъждове и плодоносни времена и изпълваше сърцата им с храна и веселост (Деян. 14:17). >>>
Светите братя Кирил и Методий и папството
Архимандрит Серафим (Алексиев)
... Папството отново посегна на светлата памет на светите братя, за да може пак да ги използува за скритите си политически интереси и експанзивни планове. Разчитайки на късата историческа памет на някои среди и, не на последно място, отчитайки голямата любов и почит, с която св. св. Кирил и Методий се ползуват сред източните славянски народи, Рим започна лицемерно да възхвалява равноапостолните просветители, да им строи паметници и храмове и стигна дотам, че през 1880 г., кощунствувайки с тяхната памет, ги провъзгласи за светци на римокатолическата църква.
И така, нека днес римските папи не дръзват да «евангелизират» народа ни, приел евангелската светлина от свята люде преди повече от 1100 години и нека не протягат светотатствено ръце към това, което не им принадлежи нито по дух, нито исторически.
Забравеното
лекарство (за св. Тайнство Изповед)
Архимандрит Серафим (Алексиев)
:: Богатият пътник
:: Грехът
:: Забравеното лекарство
:: Съображения против изповедта
:: Правила за спасителна
изповед
:: Какво трябва да правим преди да идем при изповедника?
:: Какво трябва да правим когато сме при изповедника?
:: Какво трябва да направим
когато излезем от изповедника?
:: Плодовете на истинската изповед
В едно затънтено, китно балканско селце пристигнал на лятна почивка чуден странник. Той бил много богат човек. Пътувал сам, бил доста уморен и искал час по-скоро
да намери място, дето да отседне, за да си почине. Намерението му било да ощастливи ония хора, които му дадат тих и приятен подслон. Понеже богатствата му били несметни, той искал
да направи на гостолюбивите домакини такъв подарък, за какъвто те дори не са сънували.
Видял той една хубава на вид къщичка, разположена на прекрасно място, и решил да подири
подслон в нея. Похлопал на вратата. Но щом му отворили и го поканили да влезе, той неволно се дръпнал назад. Отвътре го лъхнал непоносимо смраден въздух. Какво се оказало? Жилището
на тия хора и кочината на свинята били под един покрив. Без да каже за какво е дошъл, пътникът се извинил и излязъл на двора. >>>
Архимандрит Серафим (Алексиев)
:: Здравата мистика
:: Естествено-благодатната мистика
:: Свръхестествената мистика
:: Болната мистика
:: Гордостта - основа на болната
мистика
:: Белези, че виденията са от демоните
:: Как да се предпазваме от лукавствата на бесовете
Стихията на религиозното чувство е мистиката. Без мистични преживявания религиозното чувство е бледо, анемично, безжизнено. От степента на мистичната настроеност на един човек може да се съди за силата на неговата религиозност. Това не значи обаче, че всички мистични изживявания са еднакво градивни за правилния растеж и еднакво полезни за нормалните проявления на религиозното чувство. Има такива мистични преживявания, които причиняват на религиозното чувство опасни заболявания. >>>
Архимандрит Серафим (Алексиев)
Част първа. За гордостта :: Развитието на гордостта :: Борба с тщеславието :: Надменността :: Възгордяване против самия Бог :: Гибелността на гордостта
Част втора. За смирението :: Степените на смирението :: Величието на смирението :: Парадоксът на смирението :: Лицемерното смирение
Учението за благодатта на Светия Дух в творенията на архиепископ Серафим
(Соболев)
Архимандрит Серафим (Алексиев)
Смисълът на богословската наука е не в откриването на нови истини, а в систематизирането на откритите ни от Бога истини и в усвояването им от нас. Ето как говори по този въпрос самият владика Серафим: "Не бива да мислим, че догматиката прилича на всяка друга наука. В другите науки може да се откриват нови истини, а в догматиката това не може да става. Тук всички истини са ни вече открити от нашия Спасител - Бога: Казах ви всичко, що съм чул от Отца Си (срв. Иоан. 15:15) - говори Господ на учениците Си.
Трябва да отбележим, че Господ е казал тези думи на учениците Си преди те да получат благодатта, т.е. когато още не напълно са разбирали учението на Христа. Затова на Тайната вечеря Спасителят им е казал: Имам още много да ви говоря; ала сега не можете го понесе. А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина... Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил (Иоан. 16:12-13; 14:26). И тъй, когато върху апостолите е слязла благодатта на Светия Дух, тогава именно всички открити им от Христа истини са станали за тях ясни и разбираеми. Благодатта на Светия Дух ги е обогатила с божествено ведение. >>>
Архимандрит Серафим (Алексиев)
1. Личният молитвен живот на пастира
2. "Трапезите" или молитвата?
3. Молитвата - оръжие в борбата ни
4. Молитвата - опора
на вътрешния ни живот
5. Молитвата - сила за помагане на другите
6. Как се придобива молитвен дар?
7. Растеж в молитвата
| Може би Архимандрит Серафим Алексиев |
Maybe Archimandrite Seraphim (Alexiev) |
| Да се топиш във грях, измъчен и разкаян, да тръпнеш гузен, плах, обзет от смут безкраен, а външно да си строг и праведен и светъл, с добре прикрит порок, с привидна добродетел; да чезнеш раздвоен и всякога пристрастен, към Бога устремен, на дявола подвластен; в доброто да се вричаш, на злото да си роб, живота да обичаш и жив да си във гроб; и никой да не знае за твоите борби - туй моята съдба е... и твойта, може би!... |
To walk in sin tormented and repentant, to shudder guilty, shy, and seized by infinite dismay, and put up a stern face, be righteous and brightful, with vice well-hidden and virtues but for show ... To waver in uncertainty, live in a counterfeited fake, turning onto God, obedient to devil; to pledge yourself to virtues, and be a slave to evil, to love life dearly, and be in grave, but living, and your struggle to remain forever lost to others - it is my fate, this ... And yours, maybe! Translated from Bulgarian by Vladimir Djambov |
Сборник духовна поезия от Архимандрит Серафим Алексиев (+ 1993)
Съдържа: Пред леса :: Сънувах сън :: Кандилцето гори :: Избор :: Чудното цвете :: Вопъл :: Едно сърце :: Копнеж по вечността :: Свети Иван :: Война :: Ела :: Чудният букет :: Из глубины :: Едно цветче :: Може би :: Човекът :: Светците :: Хлеб :: Оригиналът :: Твоят плуг :: На скъперника :: Покаяние :: Мъченикът :: Свете тихий :: На болния брат :: Мушица-душица :: Непостижимият :: Към Христа :: Туй ми стига :: Със вас съм аз! :: О, век велик! :: Към Бога :: Попрището кратко
Поезията на архимандрит Серафим (Алексиев)
Димитър Коруджиев
Когато казвам, че никой православен българин не ще отбегне срещата с архимандрит Серафим, имам предвид на първо място книгите му. Те са настолни богословски четива, каквито друг от нашите тълкуватели на словото Божие не ни е оставял: "Нашата вяра", "Нашата надежда", "Нашата любов", "Нашата молитва", "Гордост и смирение", "Смисълът на страданията", "Вражда и помирение", "Забравеното лекарство", "Живот след живота", "Оптинските старци", "Православие и икуменизъм". Талантът и дълбочината на мисълта у отец Серафим, тънкото му чувство за духовния живот на човека, според мен, са възхитителни. Той е последната велика фигура, която българското православно християнство е дало на света. Архимандрит Серафим е не само богослов, той е най-големият ни християнски поет от втората половина на XX век. Този дял от неговото творчество е малко познат. >>>
Има ли след смъртта прераждания
Архимандрит Серафим (Алексиев)
Соломон говори: "Няма нищо ново под слънцето. Случва се да казват за нещо: Виж на, това е ново! – Но то е било вече през вековете преди нас!" (Екл. 1:9-10). Тези думи на премъдрия Давидов син са верни и по отношение на повтарящите се човешки заблуди. Те намират своето пълно оправдание и в усърдно разпространяваното днес индуистко учение за прераждане на душите. Християни, практически скъсали с вярата си, изневерили на Господа, забравили духа на Св. Евангелие, в търсенето да си обяснят някои неразрешими на пръв поглед загадки в човешкия живот считат, че откриват жадувания отговор в баснословното учение за превъплъщаването на душите в нови и нови тела. Това учение е защищавано днес от йогисти, окултисти, теософи, дъновисти и други. >>>
Архимандрит Серафим (Алексиев), архимандрит Сергий Язаджиев
:: Увод
1. Истината е вселенска, а заблудата не може и не бива да бъде вселенска
А. Православната Църква е носител на
Истината
Б. Икуменизмът ратува за друга "църква", неистинска "църква", а не за Православната Църква
2. Икуменизмът е ерес против догмата за
Църквата
А. Църквата според Символа на вярата. Теорията за Клоновете. Плурализъм
Б. Църквата е една. Англиканският
принцип за всеобхватността
В. Църквата е свята
Г. Църквата е съборна
Д. Църквата е апостолска
Е. Църквата е непогрешима. Признания от инославни в полза на Православната Църква
3. Икуменизмът е в пълно противоречие с догматическата и
каноническа практика на древната Църква, икуменизмът сближава Православието с ересите, които Вселенските събори отсичаха
4. Икуменизмът отрича разделителните стени, които
светата Православна Църква е издигнала
5. Икуменизмът отрича напълно смисъла на 10 и 45 Апостолски правила, насочени против молитвеното общение с еретици
6. Икуменизмът
изработва нови и отхвърля стари понятия, с цел да се заличат разликите между вероизповеданията
7. Икуменизмът си служи с методите на еретиците и не търси създаденото от Христа
единство
А. Икуменизмът подбира по еретичен начин текстовете от словото Божие
Б. Икуменизмът не търси създаденото от
Христа единство
8. Икуменизмът подготвя Православието към догматически отстъпления в името на икуменическото единство
А. Икуменически
проекти за обединение
Б. Жалкото положение на "православните икуменисти" в Световния съвет на църквите (ССЦ)
В. Първите
крачки на отстъпление от догматите
Г. "Стойте и дръжте преданията!"
Д. Св. Викентий Лерински за неизменността на вярата
Е. Светите отци са решително против подценяване на Православната вяра
9. Икуменизмът поставя крайно неудовлетворителни основи за съединението.
ССЦ предлага (и налага) взаимно признаване на три тайнства
Тайнство Кръщение (Baptism). Тайнство Евхаристия (Eucharist). Тайнство Свещенство
(Служение, Ministry)
10. Икуменизмът не допуска Православието да мисионерствува сред православните, той утвърждава протестантските общности като "църкви", започва да
законодателствува не само над инославните деноминации, но и над Православната Църква и я заразява с чуждия й по начало светски дух
А. Участието на
Православната Църква в ССЦ не е оправдано
Б. Забраненото православно мисионерствуване
В. Себеутвърждаване на
протестантските общности като "църкви"
Г. Женева започва да законодателствува над православните църкви
Д. Светският дух на
икуменическото движение
11. Икуменизмът има подчертано богоотстъпнически характер; той води постепенно чрез малки на вид отклонения от истината към по-големи и по-страшни
отстъпления, почва да създава вече "икуменически енории" върху надконфесионална основа и устройва консултации и диалози между православни и монофизитски (нехалкидонски) богослови;
чрез заставяне пък на Православната Църква да се кае наред с другите общности, я обвинява в грехове и заблуди, каквито тя няма и не може да има, и по тоя начин напълно я отрича
като "стълб и крепило на истината", каквато действително е Тя (1 Тим. 3:15)
А. Още няколко доказателства за боготстъпническия характер на
икуменическото движение
Б. Създаване на икуменически енории
В. Малките на вид отстъпления от истината водят към все
по-големи
Г. Няколко съвещания между "православни" и нехалкидонски богослови
Д. Икуменически изисквания да се кае и
Православната Църква наред с други общности за разделението на църквите
12. Още за гибелното влияние на икуменима върху Православието
А.
Авторитетни православни гласове против икуменизма
Б. Отстъпления на някои поместни Православни църкви и на някои първенствуващи йерарси от Светото
Православие
:: Заключение
Виж също:
www.Pravoslavieto.com