Светци закрилят войните на бойното поле

Разпятие Христово. Нагръдна бронзова икона.

 

Виж също:
ТРЕТИ МАРТ 1878 - Освобождение на България от турско робство
Чудеса по бойните полета

Пред атака. При Плевен. Василий Верешчагин

Пред атака. При Плевен.
Художник
Василий Верешчагин

Руско-турската Освободителна война от 1877-1878 г. има богато историческо наследство. На нея са посветени много изследвания, мемоарна и биографична литература, художествени и кинематографични творби. Анализирани и разгледани подробно са всички събития от тази война, и не само по месеци, а по дни и часове. От погледа на историците не е убягнало нищо, свързано с подготовката, провеждането и резултатите от войната, писано е много и за участниците в нея. Вече отдавна няма живи свидетели на тези не толкова далечни от нашето време събития, но има паметници и реликви, които напомнят за тях.

Защото тази война има и дълбока духовна следа в съзнанието на поколенията в свободна България. Запазеното до днес убедително свидетелства, че такова величаво освободително дело не може да бъде извършено само с оръжие, а и с отдаденост, с истинско посвещение на всички, пролели кръв и пот по бойните полета ­ от главнокомандващия до обикновения войник.

Край Плевен се намират 166 паметника от Руско-турската война от различен характер: братски могили, военни укрепления, музеи, мавзолеи, паркове, които маркират бившите бойни полета и са показател за жертвите ­ офицери и войници от 17-и пехотен Архангелогородски полк, 123-и пехотен Козловски полк, 124-и пехотен Воронежки полк, 62-ри пехотен Суздалски полк, 64-и пехотен Казански полк и още много други, сражавали се на територията на Плевенския край. Запазени са униформи, оръжие (хладно, огнестрелно) и артилерия, документи и художествени произведения.

При Телиш през 1877 г. Худ. Виктор Мазуровски   Василий Верешчагин "Побеждените. Панихида", 1878 г. Государственная Третьяковская галерея, Москва.
При Телиш през 1877 г.
Художник Виктор Мазуровски
 

Победените. Панахида за убитите воини.
Художник Василий Верешчагин

Особен интерес предизвикват съхранените лични вещи на участниците във войната ­ както на висшия команден състав, така и на многобройните "нижни чинове" ­ основна част на армията. Нагръдните икони са значим дял от тези реликви. Повечето от тях са намерени в руските гробове около Плевен, други са предадени от граждани или са подарени от роднините и потомците на участници във войната. Преминали през огъня на битките, те придобиват не толкова религиозна, колкото сантиментална стойност, защото зад всяка от тях стои една съдба и неизживян човешки живот. ...

 

Нагръдната бронзовата икона съпътства човек през целия му живот, а също и по време на пътувания и военни походи; oкачвана е на вратите на къщите и на надгробните кръстове; включвана e в домашните, а често и в църковните иконостаси. Тя се превръща в нещо като личен подвижен олтар, който по всяко време позволява да се отправи молитва за съхранение на живота в бой или за здраве. Тя  напомня и за родителите, които даряват иконата най-често още в детството или преди синът им да тръгне на път или на война, с благословия да се върне жив.

Ролята й на закрилник определя и избора на изобразяваните светци, главно воини-мъченици, демоноборци и бесогони, както и множество иконографски варианти на Богородица и местни руски светци ­ израз на общественото настроение в продължителните периоди на политическа криза, войни и чужди нашествия. Това са светци, преживели мъченическа смърт, надарени от Бог с благодатта да лекуват и помагат в беди, от които хората очакват подкрепа, но с които се и идентифицират. Защото злото, представяно обикновено в изкуството като дракон или змия, в моментите на обсада и в битките с неприятел има и човешко лице, а трудностите на мъченическия живот и смърт в името на Христа, в народните вярвания лесно придобиват и по-прозаичен смисъл на борба с ежедневните неудачи.

Медна икона на Св. Георги Победоносец

 

Едни от най-популярните, често изобразявани върху метални икони и почитани заради борбата им срещу злото светци са св. Никита и св. Георги. ...

Друг особено почитан по руските земи светец е св. Николай. Култът се заражда във Византия. Впоследствие, разпространяван главно от войници и търговци, преминава в Русия. Моряци и пътешественици носят икони с неговото изображение, за да измолят сигурност по време на дългите морски плавания. Заради изцеления, спасяване на изпаднали в беда и подкрепа при всякакви неуспехи, светецът е наречен Чудотворец.

 

Медна икона на Божията майка "Всех Скорбящих Радост".

Медна икона на Божията майка
 "Всех Скорбящих Радост".

 

На най-голяма почит обаче се радват иконите, представящи различните иконографски типове на Божията майка. Най-популярен сред тях е този на Богородица "Радост на всички скърбящи", чиито икони се прочуват с много изцеления. Заедно с тях изображенията на Богородица Казанска, Богородица Владимирска, Богородица Тихвинска, Богородица "Неизгаряща къпина" са призовавани от вярващите да окажат помощ както в ежедневието, така и в тежки моменти, когато се решава съдбата на цели градове.

 

Преобладаващата част от нагръдните икони в колекцията на Военноисторическите музеи в Плевен представят именно изображения на Богородица и св. Николай Чудотворец, възприемани като покровители на войската в представите на обикновените войници. За този факт свидетелства молитвен текст от иконата на Богородица Смоленска, в който се чете: "...майко Божия, съхрани ме в боя." Надписът е последван от инициалите СИ, които не са част от отливката и вероятно фиксират името на притежателя.

Предводителят на небесното войнство архангел Михаил също оказва подкрепа на войниците в бой, а изборът на светец покровител може да е продиктуван и от родното място. Триптих с образа на св. Тихон от колекцията дава основание да се предположи, че изображението е на св. Тихон Калужки ­ покровител на Калуга и Калужкия полк, сражавал се при Плевен.

Емайлна украса по бронзовите икони, открити по бойните полета около Плевен, се среща рядко, което се обяснява с качеството на паметниците. Изработени грубо, те говорят, освен за масовата тиражираност на това производство, и за социалния статус на притежателите си ­ представители на най-нисшите чинове във войската. Причина за силно разрушения релеф на голяма част от иконите е и редовното полиране на тяхната повърхност от притежателите им. ...

Подобни на екземплярите от българската сбирка икони са открити на територията на Полша, Чехия, Сърбия, Финландия и други страни. Сбирки притежават и голям брой музеи в Русия и частни колекционери, но контекстът на тяхното откриване и съхранение в България е уникален, защото представят културно-историческо наследство от Руско-турската война от 1877­1878 г. и поддържат жива историческата памет на поколенията за драматичните събития, които донасят свободата на България след петвековно турско владичество. Образите на светците, които ни гледат от тая колекция, са част от разтърсващия иконостас на войната, пред който обикновеният руски войник е дал и изпълнил своя обет да се сражава за свободата на един поробен народ.

Медна икона на Божията майка
"Богородица Страстна"

 

Иконата "Богородица Страстна" е била притежание на донския казак Арсений Жеребятов от хутор Терновской, Ростовска област, загинал при боевете на Шипка през Освободителната война 1877­1878 г. В музейния фонд попада през 1977 г. като подарък от името на внучката на Жеребятов, предадена от Лидия Новак, заместник-директор на музея в Новочеркаск. Според нея това е походен молитвеник, съществуващ в Донския край от древни времена. Когато казаците тръгвали на поход, го вземали със себе си, защото вярвали, че ще запази живота им в сраженията. Според обичая, след смъртта на А. Жеребятов иконата е съхранена от неговите другари и е предадена на семейството му след войната, което я пази като родова реликва почти сто години.

 

Медна икона на Божията майка "Неизгаряща къпина"

Медна икона на Божията майка
"Неизгаряща къпина"

Интересна съдба имат иконите на братята Фокини ­ Иван Михайлович и Емелиян Михайлович, които са родени и живели в с. Семеновка, Самарска губерния. Иван Михайлович получава от майка си рисувана върху дърво икона с образи на светците, чиито имена носят неговите родители и той самият: Иван, Михаил и Евдокия. Иконата на Емелиян е метална, с образа на Богородица "Неизгаряща къпина". Братята заедно отиват на война, но се връща само единият от тях ­ Емелиян, който е ранен при Плевен и върнат на лечение в Русия. Те повече не се срещат, но техните икони се срещат в Плевен, във Военноисторическите музеи. Иконата на загиналия Иван е подарена от един български свещеник, купил я от турски войник по време на боевете за Плевен, а металната икона на Емелиян е пазена в семейството му цял век след войната и е подарена на Военноисторическите музеи от негови наследници.

 

Диптих "Възхвала на икона на Богородица и Св. Николай Чудотворец"

Диптих "Възхвала на икона на Богородица и Св. Николай Чудотворец"

Диптихът "Възхвала на икона на Богородица. Св. Николай Чудотворец" е бил притежание на прапоршчик Михаил Афанасиевич Петров от 7-и Самогитски гренадирски полк, участвал в последния бой за Плевен. След войната той служи в 61-ви Владимирски пехотен полк, отличил се при превземането на турски укрепления по време на третия щурм на Плевен. От този полк през 1910 г. Петров се пенсионира като полковник. Доброволно участва в Първата световна война, където е ранен тежко в главата. Умира през 1918 г. в Москва. Малката метална икона е дадена на Михаил Петров от майка му при заминаването му за България през 1877 г. Дъщерите му я подаряват на Военноисторическите музеи

Повечето от иконките и кръстовете са намерени в братските могили по местата на сраженията около Плевен. Светците закрилници са били с бойците в боя и в смъртта.

Надя Аспарухова, Тамара Дичева
© Списание "Български войн"
Брой 3 от 2006 година
Препечатано тук със съкращения и с незначителни изменения.

 

Виж също:

 

Към съдържанието на Православната Читалня
Емайл


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com