Цар Симеон I
(ок. 864 - 927)
|
Цар Симеон I(ок. 864 - 927)
|
Десетият век е колкото бляскав и величествен за България, толкова и драматичен. Началото му
съвпада с върховите постижения на Симеоновия век, а последните десетилетия – с краха на държавата.
Преди Великден на 972 г. византийският император Йоан Цимисхи нахлува по настланите с каменни блокове улици на града между високите сгради. Нарича го в памет за победата си на свое име Йоанопол. В главния храм на столицата се отслужва великденската литургия. Потегля за триумфа си към Константинопол. На собствената си колесница той натоварва чудотворна икона – пазителка на града и негов символ, а върху нея – образът на Божията майка. Затова колко голямо е било значението на Богородица и ценността на иконата може да се съди по това, че фактът не само е споменава от византийските хронисти Лъв Дякон и Йоан Скилица, но и отнасянето на иконата на императорската колесница е изобразено в миниатюра към съчинението на Скилица. Иконата се е съхранявала в особено важен храм на столицата на най-личното й място и в близост до дворците на владетеля. И там бе открит.
През 2003-2004 г източно от Тронната палата на старата столица от земята като по чудо изникнаха руините на забележителен по размерите, строителството си и запазените части от украсата храм. Само известната Голяма княжеска базилика в първата столица Плиска може да му съперничи по представителност. Между най-значимата дворцова сграда на столицата и новооткритата църква се е разстлал големият площад на столичния център. А между входа на двореца и входа на новооткритата църква върви специално оформена улица. Дали още по плочите й се чуват отривистите стъпки на владетеля княз и цар Симеон, който отивал да се черкува и да измоли победа и благини за държавата си? Тридесет метра изминавал той за да влезе сред блясъка на своя храм и да се потопи в светостта му.
Откритата в руини постройка в окончателния си вид е базилика план на християнските постройки, особено характерен за най-ранните християнски строежи на IX век. Пространството във вътрешността на тези сгради събирало много поклонници. В окончателните си размери сградата е дълга 47,5 метра и широка над 21 метра Замисълът носи белезите на строителството от времето на княз Борис. А после за величието й се погрижил Симеон и макар и зле запазени, останките от богатството на сградата, украсата и обзавеждането говорят за намесата на владетеля.
Подхождайки към храма, владетелят се спирал пред величествената фасада на белокаменната постройка и пристъпвал през аркирания вход на външното преддверие, през още едно плитко преддверие във вътрешността. А там го посрещали всевиждащите очи на свети покровители от стенописите и мозайките. А мраморната везба върху плочите на олтара и парапетите на галериите, по преградите, спиращи посетителя пред светия олтар, също е забележителна.
Цялото майсторство на декораторите било вложено, за да може сградата да бъде най-бляскавият храм на държавата. Насред плетениците, покриващи с трицветието си в бяло, червено и зелено централната, широка повече от 10 метра част на сградата, бели мраморни плочи очертават кръст. Там, където се кръстосват раменете му, се издига монументален амвон. Не може да се каже, поради големите разрушения в източната част на сградата, как е изглеждала олтарната част, но тя е необичайно дълбока – повече от 10 метра. А това вероятно има връзка с функциите на храма.
Не може да се каже и кои са били почитаните люде, погребани в деветте гробни камери на преддверието под бялата мраморна настилка. В някакъв момент от ползването на сградата към южната й фасада издигнали два параклиса. Очевидно е, че те също са били предназначени да приемат особено скъпи за държавата напуснали този свят люде – владетели или членове на фамилията. Преди повече от век, в ръкопис от XII век, запазен в Московската библиотека, прерисувано от по-стар ръкопис изображение е определяно като образ на българския владетел Симеон. В лявата си ръка той държи изображението на църковна постройка като неин дарител – ктитор.
Камък с изображение на църква,
намерен в руините на Владетелската базилика във
Велики Преслав
Сред огромните каменни блокове, останали в руините, често се крият изненади. И такава изненада е малък по размери блок, върху който с умела ръка просветен посетител на града е изразил впечатлението и преклонението си пред това, което е видял в тази великолепна, доминираща над всички останали сгради на столицата постройка. Усещането му за святост и величие се е изляло в рисунка. На нея условно сградата се увенчава, подобно на миниатюрите от епохата, от три увенчани с кръстове купола или сводове, лягащи на колони. Под тях подобно на Божия гроб, осветен с голям кръст, се издига вероятно представящо амвона съоръжение. Надписи на гръцки език повтарят една християнска формула, споменаваща победата на Христа.
Сред основанията да се смята, че тази сграда е била посветена на Божията майка, че има връзка с някой от светлите й празници и може би в нея е била чудотворната икона, се нарежда и факта, че основите й са били заложени, ако се съди по отклонението в посоката на сградата, вероятно в деня на Успение Богородично.
Проф. Маргарита Ваклинова, заместник директор на Националния археологически институт към БАН
Кирило-Методиев вестник, брой 20, април–май 2005 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com