Йоан Екзарх
Joan Ekzarh
IX век
|
|
Йоан ЕкзархJoan Ekzarh IX век
|
"Шестоднев" от Йоан Екзарх Български. Препис от ХV в. Съхранява се в библиотеката на Рилския манастир.
По-долу:
Из творчеството на Йоан Екзарх: 
Виж също:
Йоан Екзарх е измежду най-талантливите представители на Преславския кръг книжовници - преводач, компилатор и майстор на словесното изкуство. Предполага се, че той е по-млад съратник на Кирило-Методиевите ученици и че е получил образованието си в някой от големите византийски културни центрове - най-вероятно в Цариград. Хипотезата, че е бил измежду българите, изпратени да се обучават във византийската столица, е много примамлива, но засега остава без доказателства, както и хипотезата, че е бил там едновременно с бъдещия български княз Симеон. Във всички случаи обаче, както личи от творбите му, той е бил от най-близкото обкръжение на българския владетел. Обемът на знанията му е огромен, преводите и компилациите му показват, че владее до съвършенство както високия език на богословието и риториката, така и славянската реч, която обогатява с множество изковани от него думи и термини.
Изказвани са различни предположения за неговия живот и е отъждествяван с различни други фигури от Златния век. Някои изследователи считат, че той е същото лице, което под името Йоан Презвитер е превело Житието на Антоний Велики и на Панкратий Тавроменийски; други - че е Йоан, черковен строител на българските земи, подтикнал преводача Йоан Презвитер да преведе житията; че споменатият в Беседата на Презвитер Козма Йоан е Йоан Екзарх; Йоан Екзарх е отъждествяван дори с Иван Рилски. Няма сигурни сведения, че е канонизиран (единственото споменаване в руско евангелие под дата 31 юли е доста съмнително) и животът му е напълно забулен в мрак.
Титлата му "екзарх" също се тълкува различно - като надзирател на църквите и манастирите по българските земи, като посредник между българската църква и Цариградската патриаршия, като наместник на гръцкия митрополит в България, като игумен на голям столичен манастир и др.
Несъмнено е, че творческото дело на Йоан Екзарх е започнало още преди 893 г. и че част от творбите му са възникнали на глаголица. Най-много сведения за личността на Йоан Екзарх като книжовен деятел се извличат от оригиналните части на неговите преводи и компилации. Той се придържа към откритата теория на превода и подчертава, че се старае да превежда по смисъл - разбираемо. Дори в творбите, които са надписани с неговото име, дялът на преводните части е много голям. От известните или предполагаеми преводи на Йоан Екзарх най-голямо значение има преводът му на част от компендиума на източното богословие "Извор на знанието" от Йоан Дамаскин (ок. 650 - до 754).
Знаменитият му "Шестоднев" е компилация от византийски автори. Йоан Екзарх е автор и на няколко сигурни или предположително приписвани му празнични слова (беседи), част
от които спадат към т.нар. екзегетични (тълкователни) беседи върху евангелски текстове, свързани с големите господски празници. Те също са до голяма степен преводни и компилативни.
С името на Йоан Екзарх (или Йоан Презвитер и Екзарх, или само Йоан Презвитер) са познати: Похвално слово за Йоан Богослов, Слово за Рождество Христово I, Слово за Рождество Христово II, Слово за Богоявление, Слово за Сретение Господне, Слово за Възнесение Господне, Слово за Преображение, Слово за Пасха.
Някои учени приписват на Йоан Екзарх още и две анонимни слова: Слово за Въздвижение на кръста и Слово за Успение Богородично. Изказани са и мнения, че Похвалата на цар Симеон може да е дело на Йоан Екзарх.
Йоан Екзарх е открит за науката от К. Калайдович, който обнародва основополагащия си за българската литература от IX-X в. труд "Йоан Ексарх Болгарский" (М., 1824). Подробности около живота и делото на Йоан Екзарх има във всички общи трудове по стара българска литература, а също у: Георгиев, Ем. Разцветът на българската литература в IX-X в. С., 1962; вж. също и: Vоndгаk, V. Omluve Jana Exarcha Bulharskeho, Praha, 1895; Lеskiеn, A. Die Uebersetzungskunst des Exarchen Joannes. Archiv fuer Slavische Philologie, 26, 1904, 1-70.
Съчиненията и преводите на Йоан Екзарх са разпространени главно в руската ръкописна традиция. От "Небеса" и от "Шестоднева" няма нито един български препис.
© Тържество на Словото. Златният Век на Българската Книжнина , изд. Агата-А, София, 1995
Йоан Екзарх е живял по времето на цар Симеон, както ясно се посочва в произведенията му, и е писал на "своя си език", т. е. на старобългарски. Изключително високото равнище при тълкуването на философските и богословските въпроси недвусмислено говори, че е получил солидно за времето си образование, най-вероятно във Византия. Въпросът за неговото служебно положение и значението на титлата "екзарх" през IX - Х в. в България все още е предмет на дискусии.
От самите съчинения на Йоан Екзарх става ясно, че е бил близък на княжеския двор и е живял в престолния град. Той познава твърде добре град Преслав, взема отношение по актуални въпроси на княжеската (царската власт). Книжовникът не е бил пряк ученик на св. Кирил и св. Методий. Той е започнал своята книжовна дейност в България "на своя си език" вероятно още преди идването на Кирило-Методиевите ученици и е един от основоположниците на книжовната школа в Плиска. По-късно продължава да работи в Преслав в ръководения от цар Симеон кръг от бележити книжовници. До нас са достигнали преводите на старобългарски език на "Шестодневите" на св. Василий Кесарийски (Велики), Севериан Гавалски, Георги Писидийски, св. Йоан Златоуст и други.
Централно място сред тези съчинения заема старобългарският "Шестоднев" на Йоан Екзарх Български. Бележитият книжовник с право е наречен основоположник на българското естествознание, средновековен учен енциклопедист, издигнал старобългарската култура на висотата на съвременните ù достижения в тогавашния свят.
Акцентът в произведенията на Йоан Екзарх е поставен върху въпросите на философията и природознанието. Освен основните съчинения "Шестоднев" и "Небеса" до нас са достигнали негови слова, в които вече изцяло преобладава богословското съдържание.
"Шестоднев" е второто по време на написване, но главно по значение произведение на Йоан Екзарх. Досега са известни над шестдесет негови преписа, направени от XIII до XIX век. Голямата популярност на това съчинение се дължи може би преди всичко на природонаучното му съдържание.
За съжаление протографът на "Шестоднев" не е достигнал до нас. Най-старият запазен препис е от 1263 г. и вероятно е правен от старобългарски ръкопис. Върху изработването на стема на ръкописите на паметника се трудят руски, български и австрийски учени. Досега обаче съществени различия с оглед на съдържанието (не и на палеографско-езиковедските белези) освен на някои известни места не са отбелязани. Поради това може да се смята, че преписите са, общо взето, близки до прототипа.
Почти всички изследователи на "Шестоднев" на Йоан Екзарх изтъкват неговия компилативен характер. Да се говори за това сложно произведение само като за компилация, означава, от една страна, че то не се познава добре, от друга - че не се отчита спецификата на средновековната литература и литературните жанрове. При такава постановка може да се зададе въпросът, защо е било необходимо Йоан Екзарх да "компилира" от различни произведения. Много по-логично, а и по-лесно би било книжовникът да преведе само "Шестоднев" например на св. Василий Велики или на друг автор. През средновековието обаче схващането за компилация е имало друг смисъл, а прякото заимствуване от други съчинения е било широко разпространено.
Най-общото определяне на основните антични и византийски съчинения, от които средновековният български книжовник е превел само отделни пасажи, е началото на трудното дирене на изворите на старобългарския "Шестоднев". Може да се смята, че този въпрос е научно изяснен. Две от съчиненията първоизвори са "Хексамероните" на св. Василий Велики и Севериан Гавалски. Предимно в предговора на съчинението Йоан Екзарх е превел някои пасажи от апологетического съчинение на Теодорит Кирски "Лекуване на езическите болести". Той е заимствувал и части от Аристотеловата "История на животните" или от нейна средновековна компилация.
Много по-сложен, а и по-съществен е друг, досега почти незасяган от изследователите въпрос - за разкриването на концепциите на Йоан Екзарх не само с оглед на определяне влиянията на първоизворите, но и на оригиналния принос на средновековния български учен, като се има предвид целият комплекс от фактори и условията, при които е било създадено съчинението.
По дълбочината на вникване, обхвата на изложение и претворяване становищата на античните учени и византийските писатели в съответствие с идеологическата концепция, по съдържанието на философските и естественонаучните знания "Шестоднев" на Йоан Екзарх остава ненадминат в средновековната българска и другите славянски литератури. Той безспорно заема основното място сред съчиненията с естественонаучно съдържание, създадени в средновековна България и достигнали до нас.
По-късно, XIII-XV в., са били преведени от гръцки "Шестодневите" на Севериан Гавалски, св. Василий Велики, Георги Писидийски, коментарите върху "Сътворението" на св. Йоан Златоуст и други. Преводите на византийските "Хексамерони" обаче са намерили по-ограничен прием в сравнение със старобългарския "Шестоднев" на Йоан Екзарх и са останали в по-малобройни преписи, но въпреки това имат немалко значение за средновековната българска литература и естествознание.
Прегледът на “официалната" книжнина по интересуващата ни тема несъмнено трябва да започне с "Шестодневите", които могат да бъдат определени като богословски "естественонаучни" енциклопедии. Тези произведения са били предназначени да сългасуват Свещеното писание с достигнатото от античната наука, поставяйки последната в услуга на християнската богословска доктрина. Досега изследователите незаслужено пренебрегваха тази група съчинения (освен може би "Шестоднев" на Йоан Екзарх) и голямото им значение за средновековната българска и другите славянски литератури.
"Хекзамерон" на св. Василий Велики е може би най-известният в повечето средновековни държави. Авторът му е един от най-видните представители на
Кападокийската богословска школа. Получил е високо за времето си образование в Константинопол и в Атинската школа. Това е допринесло за формирането на неговия мироглед и е дало
отражение в съчиненията му. По-късно той станал епископ в гр. Кесария Кападокийска и за известно време участвувал дейно
в религиозната борба в тази провинция срещу ересите на Евномий, Аполинарий, манихейството и др. Написал е много апологетически и канонични произведения, но най-голяма популярност
имали неговите "Девет слова за "Шестоднев".
Както бе посочено, "Хексамерон" на св. Василий Велики е станал известен в България още в края на IX и началото на Х в. чрез включването на части от него в "Шестоднев" на Йоан Екзарх. Пълен превод обаче притежаваме от една по-късна епоха, а най-ранният запазен е от 1400 г. Известни са негови български, сръбски и руски ръкописи.
През XV в. (1469) българският книжовник Владислав Граматик включил Василевия "Шестоднев" в сборник с богословско и философско съдържание. Повече внимание на отношението на съставителя към съчиненията, включени в този сборник, отдели руският учен М. Сперански, който издаде глосите към превода на гръцкия "Шестоднев" от сборника на Владислав Граматик.
Освен в "Загребски сборник" друг препис на Владислав Граматик на "Шестоднев" на св. Василий Велики се съхранява в Рилския манастир.
Съчинението на св. Василий е намерило добър прием в славянските страни, както може да се съди по преписите му . По-късно, през XVII в., нов превод на руски език е направил Епифаний Славинецки.
Друг "Шестоднев", също станал известен в България още чрез произведението на Йоан Екзарх, е "Шест слова за Сътворението на света" на Севериан от Емеса (Сирия), епископ на Гавала. Севериан е живял през IV-V век. Пребивавал е и в Константинопол, където един конфликт с константинополския патриарх св. Йоан Златоуст е довел до отстраняването на патриарха от престола. Докъсно - чак до XVIII-XIX в., съчиненията на Севериан Гавалски и особено неговият "Шестоднев" често са били приписвани на св. Йоан Златоуст, по-популярен през Средните векове. Севериан е бил привърженик на Антиохийската богословска школа и по някои свои възгледи е импонирал много на по-късните нисибийски отци и апологети, като Теодор Мопсуестски и Козма Индикоплевст. Схващанията на Севериан по редица естественонаучни въпроси, особено по космографските, всъщност са много по-примитивни от тези на св. Василий Велики. В "Шестоднев" на Гавалския епископ е отделено повече място на богословски въпроси, но са намерили място и някои естественонаучни знания.
"Шестоднев" на Севериан Гавалски бил преведен в България вероятно през XIV в., но от него са запазени само фрагменти. Пълен препис е запазен от XV в., направен от недостигнал до нас български ръкопис. В сръбска и руска редакция са запазени и много други преписи на Севериановия "Шестоднев" - чак до XVIII век.
От гръцките "Шестодневи", преведени или разпространени в средновековна България, трябва да бъде споменато и произведението на Георги Писидийски- "Шестоднев". Византийският поет и учен, живял по времето на император Ираклий, е написал творбата си в поетична форма. Неговите възгледи и философско-богословски схващания са били по-напредничави от тези на Севериан и в много отношения се доближават до идеите на св. Василий Велики.
Славянският превод на това съчинение е направен вероятно през XIV в. (1385) - оттогава датира най-ранният запазен ръкопис. В приписката към него се казва, че преводът е направен от гръцки на руски. По редица белези обаче учените установяват, че преводачът Димитър Зограф е бил от южнославянски произход, но е работил в Русия.
Напоследък учените посветиха свои изследвания на "Шестоднев" на Георги Писидийски и славянския му превод, в които излагат
Обикновено към "Шестодневите" биват отнасяни и коментарите на св. Йоан Златоуст върху книгата Битиe" (Те носят почти изцяло
богословски характер и морализаторско съдържание, като на естественонаучните знания почти не е отделено внимание. Тези беседи обаче са били разпространени в славянските страни.
Първият запазен превод на съчинението е от XV в. (1462) от Йаков, монах в Света Гора, като редакцията е сръбска. Не е изяснено все
още кога и къде "Беседите" са били преведени за първи път в славянските страни. Има запазен и български ръкопис на "Беседите" на св. Йоан Златоуст, писан от рилския монах Мардарий
през 1480 година. Доскоро този ръкопис се смяташе за изгубен и беше познат само по самостоятелно запазената приписка в сбирката на В. И. Григорович в Румянцевския музей в Москва,
сега в държавната библиотека. В последните години изследователите идентифицираха Мардариевия "Шестоднев" от сбирката на Рилския манастир с посочения в тази приписка.
Съществува предположение, че българският писател Константин Костенечки е превел избор от слова на св. Йоан Златоуст и дори, че е превел "Шестоднев". Този "Шестоднев", както сочат изследователите, има близост до беседите на св. Йоан Златоуст и е от типа на богослужебните "Шестодневи", които са били много разпространени и чието съдържание е различно от типа "Шестодневи", които разглеждаме тук. Тези богослужебни "Шестодневи" нямат никакво отношение към естественонаучните знания и имат изцяло богословско-морализаторски характер. В описите на руски и сръбски ръкописи са отбелязани и други преписи на "Беседите" на св. Йоан Златоуст, но от по-късно време (XVI-XVII в.).
В сборници с различно съдържание са запазени откъси от славянския превод на коментар върху “Сътворението" на св. Епифаний Кипърски († 403), епископ на Саламин (Констанция Кипърска) (Р/ в.). Тези откъси са все още непроучени. Изследователите не са изяснили и въпроса, дали Епифаний изобщо е писал някакъв "Шестоднев". Досега е известен един-единствен гръцки ръкопис (№ 89 от ръкописната сбирка на Бонската библиотека) - "Recensio viginti duorum operum Hexaemeri, creationis mundi", - свързан с името на Епифаний Кипърски, като някои автори са склонни да го припишат на Епифаний Млади, живял през IX в. За "Шестоднев", написан от Епифаний Кипърски, обаче споменава Атанасий Синаит, писател от VII в.
Един от ранните откъси от превода на това съчинение в средновековна България се намира в т. нар. Скалигеров патерик в библиотеката на Лайденския университет. Сборникът е от старобългарски произход, независимо че преписът е руска редакция от XIII век. В по-късните сборници има запазени такива откъси обикновено след пасажи от "Шестоднев" на Севернан Гавалски.
"Шестодневите" заемат едно от основните места сред съчиненията с естественонаучно съдържание в средновековната българска и другите славянски литератури. Почти всички, познати в славянските страни (Русия и Сърбия) "Шестодневи", са били съставени или преведени за първи път в България, но състоянието на проучванията все още не позволява за някои от тях да бъдат направени сигурни научни изводи.
В средновековната книжнина на славянските страни, Влашко и Молдова са се запазили и откъси от произведения, чиито гръцки оригинали са неустановени със сигурност или изгубени. Но най-значителното произведение от този вид безспорно е "Шестоднев" на Йоан Екзарх, за чието огромно значение може да се съди по разпространението му в славянските страни и многобройните му преписи чак до XIX век. Средновековният български учен излиза извън традиционните рамки на коментариите върху "Сътворението" и създава една истинска енциклопедия на средновековното знание.
Доцент д-р Цветана Чолова, Нов български университет 2005 година
Кой е Черноризец Храбър? На този въпрос се опитват да отговорят учените през последните два века. Едни предполагат, че това е бил псевдоним на св. Кирил, други – на Йоан Екзарх, трети на Климент, четвърти – на Наум, пети и най-многобройни на Симеон Велики, а шести – на Черноризец Докс, брат на княз Борис I. Но авторитетни професори утвърдиха в научната и учебната книжнина, че това е бил отделен старобългарски книжовник (К. Куев 1967, Алда Джамбелука-Коссова 1980, Донка Петканова 1984, 1992 и други). Останаха естествено и съмняващи се в това твърдение, като Рикардо Пикио, който предупреждава, че хипотеза не означава доказателство. И той, както и други учени, предполага, че е възможно това да не е отделно произведение, а част от по-голям труд или сборник.
Потвърждение на това предположение установих сугубо наскоро. В книгата на проф. Куйо Куев "Черноризец Храбър" от 1967 г., където са поместени текстуално 173 преписа от трактата "За буквите". Накрая е приложена и снимка на новгородски препис, където личи, че въпросният текст представлява 55-о слово от сборник слова от ХVII век, а наскоро бе съобщено за друг подобен препис – "Кирило-Белозерски" № 106/231 – който е 55-а глава от "Небеса" на Йоан Екзарх Български, при това под отдавна известното и най-разпространено заглавие:
"СЪКАЗАNЇE КАКО СЪСТАВИ СТЪИ КИРИЛЪ ФИЛОСОФЪ АЗБУКУ ПО I-AЗЬIКУ СЛОВЕNСКУ. И КNИГЬI ПРЕВЕДЕ. ОТ ГРЕЧЕСКЬIХ NA СЛОВЕNСКЬIИ I-АЗЬIКЪ NЙ (Христо Трендафилов. Три непубликувани преписа на трактата "За буквите" от Черноризец Храбър. – в: Преславска книжовна школа. Т. 5, 2001, стр. 230).
Тези факти дават основание за нови изводи и предположения. Очевидно тук "Черноризец Храбър" не е автор, а с това определение е окичен свети Кирил Философ, който е съставил славянската азбука и е превел книгите от гръцки на славянски език. Такова предположение е изказано в миналото от Й. Хануш, Ив. Гошев и др., но сега се прави разлика и се посочва точно съставителят на трактата – Йоан Екзарх.
Накратко за пътя към това откритие. През 1981 г. забелязах съобщение за четири неиздадени преписа на гръцки език от писмо на вселенския патриарх Герман II до папските кардинали от 1232 г., в което се изброяват редица народи, сред които "И ЦАРСТВОТО НА БЪЛГАРИТЕ С ВЕЛИКИТЕ ПОБЕДИ"! Търсейки един от преписите във Ватиканската библиотека, попаднах на непубликуван "Инвентар на гръцки ръкописи" със сведение, че във Ватиканския гръцки кодекс 2502 имало палимпсестен (изтрит) "славянски" текст на 100 листа!
Не се споменава нито азбука, нито съдържание. След многогодишни усилия успях да идентифицирам и отчасти да разчета 93% или 186 страници евангелски текст на кирилица и да предположа, че това е най-старият препис на първата българска и общославянска книга – изборно евангелие – преведена от светите Кирил и Методий преди 863 г. Преписът е от Х век и съдържа 100% всички "охридизми", които бяха окачествявани като присъщи на най-старинните глаголически паметници от югозападните български земи. Очевидно този югоизточен паметник на кирилица съдържа същите старинни български думи.
В друг Ватикански кодекс (2492) се намират сведения за епископия Велеграда или Велика, Велица, сега Берат в Албания, където се изброяват следните български епескопи от IХ-Х в.: Сергий 878 г., Даниел ?, Климент 906 до 25 юли 916 г.!
Сергий и Климент бяха известни български епископи, но кой е този Даниел? В писмо от юли 900 година от Залцбургския апхиепископ Дитмар (или Теотмар) до папа Йоан IХ се съобщава за трима епископи, изпратени от папата в славянските земи след св. Методий: архиепископ Йоан и подчинените му епископи Бенедикт и ДАНИЕЛ! Йосиф Асемани твърди, че този архиепископ Йоан е бил изпратен от папата сред славяните след св. Методий Моравски или Български. В "Дюканжовият списък" (Архиепископите на България) се намира и св. Методий, следователно и Йоан би трябвало да е български архиепископ; Има и други исторически извори, които принуждават църковните историци да признаят, че по времето на Симеон в България има такъв архиепископ. Даже презвитер Йоан, преводач на Житието на св. Антоний, пише, че бил принуден да превежда от господина Йоан, архиепископ, който беше патриарх на българската земя! Има и други сведения за български патриарх Йоан, обявен и за светец.
В Типографско четириевангелие от ХII век в Русия се споменават само трима "славянски" светци: св. Кирил, св. Методий и св. Йоан Екзарх! Даже в отец Паисиевата "История славеноболгарская" сред българските светци се нарежда "Свети Йоан, патриарх терновский"! Не се притеснявай, читателю! Преди него е "Св.цар Михаил терновски, лето 863; св.цар Давид терновски, лето 980 года, св. цар Йоан Владимир терновски, а след него е "св. Теофилактъ, патриархъ терновскии". Става дума за обикновен анахронизъм, но легендата крие истината за нещо станало!
Да се опитаме отново да проследим делата на "Храбрия Черноризец" и на неговите съратници. През 863 г. светите братя Кирил и Методий заминават за Моравската мисия, но с готов превод на изборното евангеллие, което отразява югоизточен български говор. През следващите години България приема официално християнската религия от Източната римска империя или Византия. Но не получава епископ! През август 866 г. княз Борис изпраща в Рим трима свои приближени - Петър, Йоан и Мартин, които занасят въпросите на българите за същността на новата християнска вяра и искат книги по тези въпроси. През ноември 866 г. Петър се връща в България, но вероятно младият Йоан е останал в стария Рим, за да учи и латински език, освен гръцкия, който е знаел превъзходно. От 866 до 870 г. България е с Рим и тогава е възможно Йоан да е станал дякон.
По същото време, 867-869 г., в Рим пристигат светите Кирил и Методий и техните ученици, които убеждават папата, че преводите на техния славянски език отразяват православната християнска традиция от времето на първите велики свети отци на Изтока и затова техните книги са благословени и на извършеното богослужение в няколко римски храма се ползват тези български книги, според житието на св. Наум Охридски. Възможно е тогава Йоан да е научил глаголицата и да е започнал своите преводи.
Сведения за "презвитер Йоан" има от 878 и 879 г., когато той е определен като доверен човек на папата и на Далматинския княз, а през 879 г. същият е изпратен в България. Вероятно тогава или след това той е назначен за "Екзарх" на България. В една глава на Римския патерик или Диалозите на папа Григорий Двоеслов се говори за "Великия Йоан, който е екзарх на Римската църква" (текстът е поместен и в Макариевите четиминеи на 16 януари и в Пролога, посочен у Кр. Станчев. "Словата на Йоан Екзарх" – "Старобългарска литература", кн. 25-26, 1990, с. 69-70). При това не е случаен изводът на езиковедите Емилие Блахова и Живка Икономова, че в Беседите на папа Григорий Двоеслов се срещат десетки думи, които се намират единствено в езика на Йоан Екзарх. Следователно това е още едно доказателство, че българският книжовник Йоан в Рим е научил и латински език и при превода на Беседите е превеждал както от гръцки, така и някои части от латински език.
Тези факти дават основание за преразглеждане на редица предубеждения в славистиката, че ако има нещо преведено от латински, то обезателно било преведено сред западните славяни.
Във връзка с празника на светите братя Кирил и Методий бих желал да обърна внимание само на няколко други предполагаеми творби от Йоан Екзарх Български, свързани с техния живот и дело. Според мен Пространното житие на св. Методий също е негово съчинение, защото съдържа сведения само за първите шест вселенски събора, винаги на първо място се посочват римските папи, а след това императорите; Йоан Екзарх е съвременник на св. Методий и познава отблизо неговия живот и дело, а така също разполага и с документи относно служението му, защото сам става наследник на неговата архиепископия. И не на последно място в Житие Методиево се срещат основни белези от езикови изрази, присъщи на езика на Йоан Екзарх: от Богословие и други негови творби, като NЕПРИ-IАЗNЬ, ВЬСЕМОГАИ, СОУМБОЛЪ, I-ЕЖЕ, I-ЕСТ ВЂРОУЮ, ТАЧЕ, ВЪ ТРЬХЪ ОУПОСТАСЬХЪ, ЕЖЕ МОЖЕТЬ КЪТО ТРИ ЛИЦА РЕЩИ и др. Особено интересно е, че името Константин се пише без т, както е в италиански език КОСТАНТИНЪ, както и споменаването на литургията като МИСА: СЪ СТОЮ МЪIШЕЮ, РЕКЪШЕ СЪ СЛОУЖЬБОЮ.
Известно е, че Житието на св. Методий се приписваше на св. Климент Охридски и така е издавано често. Доказано бе обаче, че то не може да бъде негово дело. Затова погледите бяха насочени към другия Методиев ученик – Константин Преславски (според Донка Петканова и други). Струва ми се обаче, че най-вероятно именно Йоан Екзарх е написал не само Пространното житие Методиево, но и други творби, приписвани на Константин Философ и Константин Преславски: "Написание на правата вяра" се приема за дело на св. Кирил. Но подзаглавието му показва, че то е "казано наизуст от блажения Константин Философ, Учител за Бога на словенския народ". Следователно това предсмъртно изповедание на вярата, изказано от св. Кирил наизуст, е било записано от неговия съвременник Йоан Екзарх. Подобно предполагаемо авторство би могло да се припише на Екзарх и за "Черковно сказание", приписвано на Константин Преславски, където се среща латинската дума "календи" и други особености, присъщи на езика на Йоан Екзарх.
Не е случайно прочее, че великото дело на славянските Първоучители светите Кирил и Методий е прославено от не по-маловажния техен съвременник и последовател - великия български книжовник, духовник и светец Йоан Екзарх Български.
Трендафил Кръстанов, София, 8 май 2001 година
Препечатано от Литературен форум
Йоан Екзарх
Той, великият и единствен богословец Йоан пак дойде, пак Бог слово, Бог, проповядващ и учещ целия свят да гледа [към] небесата. Йоан, високо летящият орел, Йоан, великият колчан, който не знаеше що е труд или покой, Йоан, синът громов, чието учение като гръм обходи всички земи. Пречистият лъв, доброгласният славей, който с чуруликането си, сиреч с правото учение, из дебрите и из пустините изведе човеците. Защото пустини и дебри са сърцата на неверниците и техните нечисти и тъмни дела. И пречистият Йоан днес дойде от небето и бидейки по-рано рибар, и захвърлил мрежата, и оставил въдицата, се залови за Евангелието. Йоан, който изрече по-велики неща от Мойсей. Защото Мойсей рече: "В началото сътвори Бог небето и земята."
А този, като остави творението, се въздигна до твореца, казвайки: "В началото бе словото". Словото в битието [съществуването, субстанцията], словото в последните години се яви и защити целия свят, словото от същността на Отца, от когото е неразлъчно. Както словото, което е в мене, е [моя] душевна същност, а като се изнесе из устата и получи звукова одежда, то вече не само в мен е скрито, но на всички хора, които [го] слушат, не ще бъде непознато, така и еднородният син, който съществува, [е] в Бога, и е от същността на Отца, пребиваваше в началото незнаен, а след като се облече в плът, бе на всички известен. И както словото, което се облече в звук, ще бъде известно на всички, така и словото, което се облече в плът. И тази притча ще приемем поради естеството на божиите дела, защото е невъзможно да се разбере, и невъзможно да се схване това синовство.
Колко прочее са непроследими, и ненамираеми, и неизследваеми неговите пътища? Как смее някой да пита за замисъла на това недостижимо [нещо]? Но [ние] ще приемем [използуваме] човешките образи и сравнения поради нашата немощ, та негли поне малко, отчасти да можем да разберем образа на небесните чудеса. А това апостолът ни казва, прави ни го разбираемо, та отчасти да добавим нещо. И затова да се постараем поне малко знание да приемем от земните и от човешките [дела]! [И] както е невъзможно словото да бъде отделено от душата, а [бидейки] от тази именно същност, пребивава в душата и е неразлъчно и неразбираемо, и неотделимо от тебе, така и Бог-слово е неотлъчимо, но бидейки от неговата [на Бога] същност и от божествеността на Отца, като излезе от недрата на Отца, облечено в плът, на всички чудни дарове дава. Това съкровище ни откри Йоан, който бе по-безгласен от рибите.
Йоан Екзарх
Да се веселят небесата и да се радва земята! (Пс. 95:11). Защото Иисус разруши преградата, що беше посред, както казва Павел (Еф. 2:14), Бога и човешкия род, въдвори мир и събра в едно небесното и земното, най-висшето с най-нисшето. Затова, прочее, ние, земните, нека възкликнем: “Днес Христос, върхът и началото на нашата плът, се възнесе на небесата!”
Апостолът казва: възкреси го от мъртвите и го постави на небесата (по Еф. 1:20). Казва го за Иисуса Христа, за там, откъдето някога изпадна злият дявол, откривател на греха, обидчив и високомерен горделивец. Иисус, със своето велико човеколюбив въведе в онова място човека, изгонен, поради измамата на дявола, от рая.
Затова и този велик празник е удостоен с всякаква чест и всякаква радост духовна.
Имаме, побратими, за днешния ден, т.е. за Възнесението Христово на небесата, такъв разказ.
Давид така казва за него, като говори за първото слизане на земята: Наклони небесата и слезе, мракът беше под нозете му (по Пс. 143:5). А за днешното възкачване прорече: И седна на херувим и полетя и се понесе на ветрени крила (Пс. 17:11). “На херувим”, рече, защото, бидейки на небесата заедно с Отца, за престол имаше херувимите. И когато ходеше по земята заедно с човеците, никога не се отлъчи от небесния херувимски престол. И като казва “ветрени крила”, разбира облаците, на които се възнесе.
В Деянията апостолски пък се казва: И облак го подзе изпред очите им (Деян. 1:9). И казва се още: И докле гледаха към небесата, когато той се възнасяше (Деян. 1:10), удивление и ужас обзеха апостолите, защото бяха смъртни по природа и не бяха свикнали на такива гледки. И ужас обхвана умовете им.
Но ще рече някой, че и преди Петър, Иаков и Иоан бяха видели Преображението, защото видяха преобразилия се Господ, и как облак го осеняваше. Но тогава не видяха облака, който го издигна нагоре във въздуха, и издигна в небесата Владиката. И онова е чудо, и това е дивно. Но чудо от чудото е по-голямо. Това чудо е по-голямо от онова, макар че и в това, и в онова беше силата Божия. Тогава Моисей и Илия се явиха на Петровите люде, беседващи с Господа. А днес видяха херувимския престол, сиреч невидимата сила, покриваща облак, която долетя внезапно и въздигна на небето Владиката, който беседваше с рабите.
Тогава Петър дръзна да рече: Господи, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за тебе един, за Моисея един и един за Илия (Лук. 9:33).
А днес учениците дума не можаха да кажат, нито уста да отворят, но с огромен страх се ужасиха и боязън ги обзе. И разказва Писанието: Ето застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи и рекоха: “Мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? (Деян. 1:10-11). Това велико чудо ли ви ужаси? Забравихте ли оня, който каза: “отивам при вашия и при моя Отец”? (по Иоан. 14:28). И не ви ли казваше затова: “Няма да ви оставя сираци” (Иоан. 14:18). И пак: “Мир ви оставям; моя мир ви давам” (Иоан. 14:27). Не ви ли обеща Иисус, възкачил се на небето, да ви изпрати Светия Дух и пак да дойде с облаците небесни със слава и сила. Той ще дойде в годината, когато ще съди праведно света, защото Отец му предостави изцяло да съди. Не помните ли, че и на вас той казваше: “даде ми се всяка власт на небето и на земята” (Мат. 28:18).
Тогава апостолите, като дойдоха на себе си, върнаха се, като пееха и благославяха Бога в очакване на божествените дарове, сиреч идването на Пресветия Дух.
И се изпълни казаното от Давид: Бог възлезе при възклицания, Господ възлезе при тръбен звук (Пс. 46:6). Под “възклицания” разбира оня непрестанен глас, трисветата хвала, която херувимите въздигат към Бога. А под “тръбен звук” — гласа на архангелите, който ознаменуваше неговия възход на небето. А Светият Дух повеляваше на висшите сили, като казваше: “Повдигнете, порти, горнището си, повдигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата!” (Пс. 23:7, 9). А силите отвръщаха: “Кой е тоя Цар на славата?” (Пс. 23:8). И Дух Свети отговаряше: “Крепкият и силният Господ, силният на война Господ” (Пс. 23:8), защото победи ратника и се въоръжи с човешка плът. Победи мъчителя — сатаната и угаси нажеженото му оръжие. И бе разпнат на кръст. И като вкуси смъртта, победи ада, и като го завладя, възкръсна от мъртвите. И като обърна заблудените овце към истината, ето, възнася се към деветдесетте и девет, носейки на плещите си онези, които не бяха заблудени, а живеят горе, сиреч в небето [1]. Крепкият и силният Господ, силният на война Господ. И пак говори на силите: Този е Царят на славата. И силите, като слушаха господаря на силите, единогласно запяваха обичайното славословие, приемаха Господа и го съпровождаха до високия и превишния престол.
И изпълни се пророчеството на Давид: “Рече Господ Господу моему: Седи от дясната ми страна, докле туря твоите врагове подножие на нозете ти” (Пс. 109:1).
На кое естество рече: “Седи от дясната ми страна”? Не на онова ли, което прие плът душевна, сиреч от пресветата Мария, понеже нашата плът днес седна на висок престол?
Затова да се радваме, братя! Защото днес единородният Син Божи — началото на нашата плът, кодто прие от нас, се възнесе при Отца. Днес змията биде разсечена. Днес човешкият грях биде потъпкан. Днес прокуденият поради непокорството си Адам влиза като втори Адам — не в рая земен, а в Царството небесно.
И кои са свидетелите на Христовото възнесение? Дванадесетте ученици. Или не вярваш, евреино, на апостолите Христови, които с очите си са видели възнасящия се на небето Господ? Щом не вярваш на толкова свидетели, то и на Моисея не вярваш. Защото Мойсей рече: “При думите на двама свидетели или при думите на трима свидетели става всяко дело!” (Втор. 19:15). О, покварени евреино, Мойсей трима свидетели обявява за достатъчни за всяко слово, а Лука — четирима или трима свидетели смята за достоверни. И тям ли не вярваш, губителю и погубени човече?
Но нека говори пророк Исайя за тебе! По-скоро от Бога чрез Исаия ние разбрахме, че си твърдоглав и непокорен. И шията ти е желязна жила, а челото ти е от мед (по Ис. 48:4). Не вярваш ли на нашите дванадесет свидетели, които са очевидци на Божието Възнесение?
От тях дори само Даниил пророк ще ти затвори устата. Ако и много пъти да искаш да му възразяваш, но няма да можеш! Нека послушаме онова, което Даниил казва за Възнесението Господне, като пророчествува: “Видях, — рече, — ето, на небесни облаци идеше сякаш Син човеческий” (Дан. 7:13).
Подобно на първия възход е и второто му идване. Както Деянията апостолски свидетелствуват: И докле гледаха към небето, когато се той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи и рекоха: “Мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както го видяхте да отива на небето” (Деян. 1:10-11).
Внимавай много, брате, как пророкът чрез образ ни явява нещата! Той рече: “на небесни облаци идеше сякаш Син човечески, дойде до Стария по дни и биде доведен при него (Дан. 7:13). Да разберем и края на пророчеството: “И нему бе дадена власт и слава” (Дан. 7:14), защото беше единосъщен с Отца. Бог бе Слово и тази слава и власт Синът винаги я има заедно с Отца, но тя се дава на оня, който чрез Дева Мария се е съединил с душевната плът, сиреч с тялото на възнасящия се върху облак на небето.
Защото Бог е дивен и човек съвършен и нему бе дадена власт, слава и царство, за да му служат всички народи, племена и езици; владичеството му е владичество вечно, което няма да премине, и царството му не ще се разруши (Дан. 7:14).
Засрамете се, евреи! Вие, които почитате пророците, а не искате да познаете Христа, за когото пророците говореха и комуто ние, грешните, като го познахме, се кланяме.
О, чудеса предивни! Оня, от когото раят беше заключен, от него небето се отключи днес! Този, когото Пилат осъди, той днес седи на небето като съдия. Този, комуто евреите се присмиваха, него ангелските сили славят.
О, пречистий уме Давидов! Макар че не видя този ден, ти казваше: “Рече Господ Господу моему: “Седи от дясната ми страна!” (Пс. 109:1).
Тям слава, чест и власт с Пресветия и животворящ Дух сега, всякога и во веки веков. Амин!
Йоан Екзарх
Словото също се отнася към един от най-големите Господски празници — Възнесение. На 40-ия ден от своето възкресение Иисус Христос оставя земята и се възнася на небето от хълма на Елеон (около Иерусалим) пред очите на учениците си. Възнесението е описано в Деяния на светите апостоли, новозаветна книга, чийто автор се счита евангелист Лука (Деян. 1:1-11). Словото не е свързано с евангелското четиво за деня (Лук. 24:36-53). То е похвала на празника и на спасителното възлизане на човешката плът (чрез Христос) на небето и едновременно има полемична насоченост срещу евреите, не повярвали във Възнесението. Творбата е почти изцяло преводна, но изборът на авторите, от които е съставена, също откроява склонността на Йоан Екзарх към дълги риторични периоди, към повече цитати и реминисценции от Писанията.
Словото за Възнесение се е запазило в сравнително ранни преписи. Най-старият е руски и се намира в Успенския сборник, ръкопис от края на XII - началото на XIII в. Издаден е
заедно с целия сборник в: Успенский сборник XII-XIII в. М., 1971,429-432; най-ранният сръбски препис от края на XIII в. е Михановичевият — в т.нар. Михановиев хомилиар. Ръкописът е
издаден фототипно от Р. Айцетмюлер (Mihanovic homiliar. Graz, 1957). Словото е влязло най-рано в науката чрез изданието на К. Калайдович (1824). Има и други издания.
Преводи:
Старобългарска литература, 127-133 (успоредно със старобългарския текст); Христоматия 1, 66-69 (и в следващите издания);
Йоан Екзарх. Слова, 43-46 (превод от Д.
Иванова-Мирчева).
Тук поместеният превод е по изданието на Д. Иванова-Мирчева.
Из кн. "Тържество на Словото: Златният Век на Българската Книжнина"
Кл. Иванова, Св. Николова, съст., ред. и н. ком. (Агата-А, София, 1995)
Първа публикация в Интернет
КНИГИ ЗА МАКЕДОНИЯ
Виж също:
www.Pravoslavieto.com