Early Mediaeval Monastery at Karaach teke near Varna, Bulgaria
|
По-долу:
Виж също:
Манастирът в "Теке Караач" край Варна е един от най-големите манастирски комплекси на Балканите. Намира се в очертанията на града, на 4-5 километра от центъра, в посока София.
Открит е в началото на XX в. от основоположника на българската археология Карел Шкорпил. Обхватни разкопки и проучвания започват едва през 1995 г. и, с известни прекъсвания, продължават до днес (2007 г.).
Комплексът е уникален по своята планова схема и размери, без паралел нито в българската, нито във византийската строителна традиция .
Предполага се, че е изграден в края на ІХ и началото на Х век от св. цар Борис Покръстител. Посветен е бил на Пресвета Богородица. В него е имало следи от живот до ХVIII век.
Досега са разчистени и частично проучени едва около 5 декара, т.е. по-малко от половината от площта, на която манастирът е бил разположен.
В манастирския комплекс археолозите са открили голяма манастирска черква и огромна кула с параклис, огромен скрипториум на площ от 400 кв.метра, библиотека, училище, монашески общежития, както и олтарна маса, ковашка работилница, български, сръбски, византийски, турски и венециански монети.
Катедралната църква е разположена в центъра на обширен двор и е от т. нар. атонски тип. Храмът притежава обемисти полукръгли ниши от север и юг, където при молитва се е събирало цялото монашеско братство. Сградата е украсена със стенописи и монументална каменна пластика. Край нея се развиват верижни помещения, строени с мекия и податлив на обработка варовиков камък бигор. Пред постройките са оформени портици в два реда, открити към просторен двор.
Pravoslavieto.com, по материали от пресата
Преди повече от 100 години чешкият учен Карел Шкорпил попада на останките на великолепна църква и манастирски комплекс над сегашният варненски квартал "Възраждане" и село Каменар (бивше Голяма Франга). Манастирът, наречен "Теке Караач" (Текето на черните брястове) вече се предполага, че е създаден в края на ІХ и началото на Х век и е обитаван до ХVІІІ век.
За първи път Шкорпил обявява предположението, че ктитор на светата обител е свети княз Борис Покръстител на българите. Повод за това му дава откритият оловен печат, на който археологът разпознал лика на Михаил-Борис, както и старобългарски надписи. Хипотезата изглеждала вероятна заради огромната загриженост на княза за приобщаването на средновековния българин към тогавашната европейска култура. Показателно за неговите усилия са осеяната с манастири територия, привличането на Кирило-Методиевите ученици и техните последователи и широката просветителска дейност след покръстването в 865 г.
Печатът на св. Михаил-Борис, княз на България
(Лицето му е
повредено от удар с копачка).
Обозначени са нишките, чрез които печатът бил закрепен върху грамота или акт.
Ето как описва местността Теке Караач Карел Шкорпил, когато я вижда за първи път:
"Оставаме учудени от гледката, която се открива оттука. Под нас като на длан се гледа цялата варненска долина със светлото езеро, тъмното море и с града Варна. Разкошна местност! Тъкмо насреща, зад езерото, се намира под върха Джанавар старохристиянската светиня от времето на Константин Велики."
(Виж пълния текст Печат на св. княз Борис I Х. и К. Шкорпил, бел.ред.)
Едно от най-ценните открития досега при археологическите проучвания в местността Теке Караач край Варна е бронзов кръст от Х в. На него е изобразено разпятието на Иисус Христос, а от четирите страни на кръста по всяка вероятност са четиримата евангелисти, чийто изображения са доста изтрити.
Разпятие Господне.
Бронзов кръст от X в. от манастира в Теке Караач край Варна.
За брястовете, които са кръстници на местността, има няколко предания. Едното е, че на текето дошли няколко дервиши. Те седнали до началото на намиращия се там избор. След като си починали, забили тоягите си в земята и заминали. От тях на мястото израснали брястовете. Има и друго поверие, запазено и до днес в християнското население. Икона на Св. Богородица хвръкнала и се заклещила между клоните на голям бряст.
Събрали се вярващи от цялата околия, за да я занесат в града. Докарана била каруцата на един християнин. Сложили иконата в колата, но от тежестта й тя не могла да помръдне от мястото си. Опитали хората с друга кола. Случило се същото. Първите мъже на града се събрали, за да решат какво да направят. Повикали един млад и праведен турчин. Той дошъл с кола, в която били впрегнати млади волове. И чудото станало!
Колата тръгнала към града. Много народ следвал шествието с благословение. Като колата спряла на едно широко празно място, това било знак, че иконата желаела да остане там. Именно там построили черквата "Св. Богородица (Панагия)". И до днес всяка година на 15 август, деня на Успение Богородично, в местността Караач теке се прави събор, посветен на Божията майка.
Интензивната археологическа работа по манастирския комплекс "Теке Караач" започва преди 12 години. Научен ръководител на разкопките е проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов, директор на катедра "Археология" във Великотърновския университет "Св. Кирил и Методий". Негови заместници са н.с. д-р Валентин Плетньов, директор на Регионалния исторически музей - Варна, и гл.ас. д-р Росина Костова от ВТУ. Според проф. Попконстантинов, ако трябва да се говори за феномен в средновековната българска архитектура, комплексът, който се проучва, респектира с размерите и с плановата си схема.
Тя няма паралел нито в българската, нито във византийската архитектура. Ученият смята, че с нейното изследване ще се изяснят редица въпроси, свързани с манастирската и с цялостната ни средновековна архитектура. Проф. Георгиос Веленис от Солунския университет "Аристотел" заявява, че не познава такава сграда нито в старобългарската, нито във византийската строителна традиция. С работата върху комплекса и изясняването на функциите на "Теке Караач" нещата стават още по- интересни.
Манастирът се включва в т.нар. Варненска огърлица . В нея влизат Варненският некропол, Аладжа манастир, манастирът в село Равна, Провадийско. Предизвикателство за археологическия екип се оказва и откритият преди около 90 години оловен печат на свети княз Борис I. Той е от ранния вид печати, датиран от 899 г. Тогава князът напуска престола и се замонашва, предоставяйки престола на своя син Владимир Расате.
Проучването на манастира започва в края на миналия век, някъде около 1899, със съвсем скромни средства. Идеята на Шкорпил за големи разкопки обаче не се осъществява, въпреки че тогавашното правителство на Стамболийски взема мерки за отчуждаване на тези земи - 3 лозя, които са били предоставени на варненското археологическо дружество за ползване за вечни времена.
Последната експедиция успява да разкрие нови факти от историята на древния манастир. Разположен върху площ от почти 10 декара, той е една от най-големите сгради от времето на Първото българско царство. Ансамбълът е изграден на равна тераса по северния склон на Франгенското плато. Археолозите смятат, че той има връзка с няколко важни старобългарски селища и некрополи, които се намират в района на новите квартали на съвременна Варна и са разкопани. Проучванията показват, че манастирът е бил създаден по предварителен план.
В центъра на обширен двор е издигната голяма катедрална църква от т.нар. атонски тип. Храмът притежава обемисти полукръгли ниши от север и юг, където при молитва се е събирало цялото монашеско братство. Сградата е украсена със стенописи и монументална каменна пластика. Край нея се развиват верижни помещения, строени с мекия и податлив на обработка варовиков камък бигор. Пред постройките са оформени портици в два реда, открити към просторния двор.
Най-важна се оказва сграда с внушителните размери 35 на 10 метра. Вътрешността й е разчленена от напречни зидове на 12 симетрично разположени помещения. Масивните стени дават основание на учените да предположат, че сградата е била засводена и е имала втори етаж. През 2005 г. са разкрити два от рухналите сводове, което потвърждава хипотезата им. Както останалите помещения, постройката е изпълнена в т.нар. смесен градеж, познат от античната епоха - 3-4 реда тухли и 4-5 реда камъни последователни редове от тухли и камък. Проф. Попконстантинов посочва, че за такъв строеж са били необходими огромни средства. Подобна техника е била използвана и при строителството на Голямата базилика в Плиска - факт, който подсказва, че начинът на градеж не е изолиран и не е характерен само за античния период.
Подобно на манастира в Равна при разкопките са открити над 30 железни стилуси (писала) и множество бронзови закопчалки за книги. Казимир Попконстантинов е сигурен, че екипът му е попаднал на манастирския скрипториум. Той е с дължина от 40 метра и ширина 10 метра, разделен с големи коридори. Заедно с него в огромната сграда са се помещавали библиотеката и училището. Помещението бързо става тясно за мащабната просветителска дейност, извършвана в манастира.
Тогава то е разширено на юг, като е добавена нова пристройка. Това е допълнително доказателство, че целта на строителите от втората половина на IХ в. е била да се изгради център за разпространение на новата вяра сред морето от езичници. Белег за интензивния живот в манастира е и откритата рисувана и релефна керамика от бяла глина. Част от съдовете са внос от Византия, а други са в стила на "преславската рисувана керамика" от края на IХ и началото на Х в. Разцветът неочаквано прекъсва в последните десетилетия на Х в.
Първоначално учените работят по хипотезата за насилствено разрушение. По-късно се разбира, чe обителта е унищожена от свлачище - актуален проблем и до днес за Варненския край.
По-късно в изоставените руини израства селище. Новите обитатели се нанасят направо във вътрешността или пък строят непретенциозни каменни жилища и землянки край тях. Следи от човешко присъствие се запазват чак до ХVI-ХVII в., когато хората окончателно напускат района на някога бляскавия манастир.
Сега археолозите проучват все още горните пластове (ХIII-ХIV в.). Неотдавна бяха открити два нагръдни кръста и няколко монети, предимно от Второто българско царство, традиционна керамика, амфори, характерни за Х в., детски гроб. Както и в предишни години, при разкопките ще се стигне постепенно до най-дълбоките пластове от IХ в. - времето на княз Борис. Учените се надяват да стигнат до сгради-доказателства, които да потвърдят тезата им, че той е бил ктитор на манастира. Според археолозите обаче изненадите обикновено идват в последните дни от разкопките и все още не се знае какво ще се случи до техния край. Работата продължава. Но когато приключи, по всяка вероятност комплексът ще се превърне е една от най- впечатляващите туристически атракции у нас.
Диана Иванова
Вестник "Дневник", 19 април 2007 година
Интервюто взе Донка Христова
Проф. Казимир Попконстантинов е ръководител е на катедра "Археология" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Автор на няколко книги по проблемите на старобългарската епиграфия, на десетки статии и студии, отпечатани у нас и в чужбина. Носител на Кирило-Методиева награда. Вече 7 години проф. Попконстантинов е ръководител на археологическите проучвания на средновековния манастир в местността Теке караач край Варна.
- Проф. Попконстантинов, как изглежда Теке караач след 7- годишните разкопки, които направихте със студенти от ВТУ?
- След 7 години положен труд от студентите по археология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" резултатите ни радват. Какво се е случило за това време на обекта най-добре се вижда отстрани. Колега, бил на разкопките през първата и през последната година, смята, че промените са неузнаваеми. В продължение на 7 г. ние успяхме да разлистим, образно казано, доста страници от историята на средновековния манастир в местността Теке караач край Варна.
- Какво е новото от т.г.?
- Ново е откриването и допроучването на плановата схема на изключително интересната сграда, която се намира северозападно от манастирския храм. За 3 г. ние успяхме да проследим историята на живот в този сектор. Нашият екип - аз и моите колеги н.с. д-р Валентин Плетньов и гл. ас. д-р Росина Костова, стигнахме до извода, че тук е имало следи от живот от Х до ХVIII в. Това е видно и от жилищата, на които попаднахме т.г. В няколко от помещенията на сградата открихме вкопани полуземлянки и землянки, част от които са били с каменна архитектура. В тези жилища имаше доста керамика, която за нас е убедителен датировъчен материал. Мога да кажа, че тук е имало живот от Х до ХVIII в.
Успяхме да проучим изцяло и помещенията от северната страна, които условно нарекохме 5, 6 и 7-мо. Седмото помещение е с по-малки размери. Докато останалите са 2,80/3 м (около 9 кв.м площ), последното северозападно помещение е с размери 2/3,10 м. Вероятно то е имало по-специално предназначение. Дължината му подсказва, че строителите са се стремили да изравнят основите в западната част с тези от източната. При изграждането на втория етаж крайните основи са с еднакви размери, за да могат да издържат конструкциите. Явно, че тук са работили много добри майстори. За това подсказва начинът на градеж. Всички помещения са с абсолютно еднакви до сантиметър размери (с изключение на седмото), за които е използван т.нар. опус микстум, тоест смесен градеж - 4 реда тухли, 3 реда камъни ... Човек трябва само да пусне на свобода въображението си, за да издигне тази сграда в обем и да усети нейната красота и респектиращите й размери. Тя е с дължина 27 м и ширина 10 м - близо 270 кв.м. Тези размери я правят единствена не само в манастира Теке караач, но и в Плиска, и в Преслав.
Тази сграда, макар и недопроучена, впечатли един от големите византолози проф. Георгиос Веленис от Солунския университет "Аристотел". Той каза, че такава сграда не му е позната нито в средновековна България, нито във Византия, което прави още по-важно значението й за средновековната българска архитектура.
- Успяхте ли да намерите отговор на въпроса кога и по какъв начин е унищожен манастирът?
- Това е един от важните въпроси, които т.г. успяхме да разчепкаме. В помещение 5 от северната редица, на 60 - 80 см от автентичното подово ниво от Х в., попаднахме на пещ, която е допряна до стената на помещението и е с формата на подкова, изградена от тухли, взети от пода на сградата. Вероятно тя е служела за отопляване на жилището, което е от ХI в. Как разбрахме, че е от ХI в.? Върху огнището на пещта попаднахме на фрагменти от 3 - 4 керамични съда (от устието на самия съд), които според формата и орнамента показват, че са от ХI в. Когато към това се добавят и наблюденията ни от предходните години, става ясно, че в края на Х в. или в началото на ХI в. манастирът е бил унищожен. След последната четвърт на Х в. или в първите години на ХI в. тук е имало селище, което вероятно е обитавано от новите заселници - печенеги, узи, кумани. От археологическата карта на Североизточна България знаем добре, че значителна част от средновековните български градове са били опустошени и разорени. За това ни подсказват и жилищата в останалите помещения. В тях открихме следи от пепел и дебел пласт въглени - 20 - 40 см. Това подсказва и още нещо - че селището от началото на ХI в. е пострадало от опожаряване. Подът на сградата, който е изцяло запазен (също нещо непознато), е изграден от тухли с размери 35/35 см. - с изключително грижлив градеж. И по него, и по стените има малко следи от опожаряване. Предполагаме, че манастирът е загинал от разрушаване. В последните дни на тазгодишните разкопки на дълбочина до 3 м. наблюдавахме почти изцяло унищожените основи на по-късните жилища.
- Може ли да се определи категорично предназначението на голямата сграда?
- И този сезон открихме 3 стилоса (писала), с които общият им брой стана близо 30. Това окончателно потвърждава тезата, че сградата най-вероятно е манастирски скрипториум и библиотека. (За библиотеката подсказват намерените закопчалки на книги.) А наличието на стилоси навежда и на мисълта, че може би тук е имало и манастирско училище. Защото стилосите се използват предимно за обучение по писане и смятане. Подобна сграда (манастирски скрипториум, библиотека и училище) познаваме и от манастира при Равна, който проучвахме с колеги от Шумен в продължение на 10 г. С натрупването на информация от 7-годишните разкопки на Теке караач стигаме до извода, че манастирът вероятно е изпълнявал доста повече функции, имал е представителен характер.
- Въпреки че е бил изграден така далеко от столицата?
- Трудно можем да дадем убедителен отговор защо този представителен манастир е изграден край Варна, далеч от столицата. Но ако обърнем поглед към топографията на Плиска и нейния хинтерланд, ще открием, че недалеч, на по 25 - 30 км от Плиска, има манастири и в Равна, и в с. Черноглавци, Шуменско, и в Караач теке край Варна. Колегите от варненския музей - покойните Александър Кузев и Димитър Димитров, както и по-младите, участвали в съставянето на археологическата карта, имат достатъчно наблюдения, че в региона има много селища, в които са живели прабългари. Да си спомним бунта срещу покръстването на 52-мата боляри, изчистени до корен, откриването на гробно съоръжение недалеч от Девня, некрополите край Варна - всичко това подсказва, че районът е бил гъсто заселен с прабългари, които е трябвало да бъдат приобщени към християнската религия. Такава е била идеята на княза покръстител след 864 - 865 г. Затова районът е бил наситен с толкова манастири - не само тези, за които стана дума, а доста повече, чието проучване предстои. Манастирът в Теке караач е един от многото в този район. Но както е един от многото, така е и по-специален. Защото е тясно свързан с княжеската фамилия и се откроява от всички останали както по своя план, така и със сградите, строени около него.
- Ако отпуснете въображението си, както казвате, докъде ще стигне то? Какво очаквате да се случи още на Теке караач?
- Иска ми се, колкото и парадоксално да прозвучи, час по-скоро да стигнем до онези сгради, които да потвърдят нашата теза, че ктитор на манастира е княз Борис. А всеки манастир, свързан с княжеския двор (смея да го твърдя), има баня и тоалетни. Обикновено тези сервизни помещения се намират в северозападната част. Предполагам, че в следващите години ще ги открием. И още нещо - надявам се да открием надписи. Мнозина от колегите ми задават въпроса защо не се повтаря картината, позната от Равна и Черноглавци, където намерихме много надписи. Защото камъкът, с който е съграден манастирският храм и останалите сгради, е бигоров. Той има грапава повърхност, на която не може да се пише. За сметка на това обаче т.г. попаднахме на няколко стотици фрагменти от стенописната украса на храма. Вече имаме части от изображения на светци и части от надписи - откриха се букви, които вероятно са част от съпровождащия надпис около изображенията. Така че нямаме надписи върху стените на сградите, но имаме надписи върху стенописите. Досега в Североизточна България са известни само 2 храма от Х век, които са стенописвани - нашият и архиепископската базилика в средновековен Дръстър.
- Споменахте, че БНТ снима филм за разкопките. Какво ще покаже той?
- Екип на БНТ готви филм за манастирите и писмената традиция в средновековна България, който се снима по идея на проф. Аксиния Джурова. Той ще напомни, че средновековният българин е бил значително по-грамотен, отколкото своите съвременници в Европа. Наличието на близо 400 надписа от Първото българско царство - и на гръцки, и на кирилица, и на глаголица, показва огромната загриженост на свети княз Борис за приобщаването на средновековния българин към тогавашната европейска култура (разбираме Византия). Осеяната с манастири територия, привличането на Кирило-Методиевите ученици и техните следовници и възпитаници също са показателни. На международни конференции често ме питат как може да се обясни наличието на толкова много надписи от края на IХ и Х век в средновековна България и липсата дори на половината от тях в Централна Европа. Оставям отговора на читателите.
Интервюто е от 2007 година, препечатано тук от Списание "БГ наука"
Виж също:
www.Pravoslavieto.com