Негово Светейшество Максим,
|
По-долу:
Слова и интервюта:
Виж също:
Българският патриарх Максим (в света Марин Найденов Минков) е роден на 29 октомври 1914 година в село Орешак, Троянско, в благочестивото семейство на Найден Минков Рачев и Пена Борджукова.
Едва завършил прогимназия в родното си село, родителите му дават по-малкия си, дванадесетгодишен син за послушник в недалечния Троянски манастир.
От 1929 до 1935 година учи в Софийската Духовна семинария, която завършва с отличие. През следващите три години Марин е певец и деловодител при храма "Успение Богородично" в Русе. От есента на 1938 година до 1942 година изучава богословие в Софийския университет "Св. Климент Охридски", като през ваканциите е певец, билиотекар и проповедник в Троянската света обител.
На 13 декември 1941 година, през последната година на обучението си, приема в параклиса на Богословския факултет монашески постриг с името Максим, от Ловчанския митрополит Филарет и под духовното старчество на тогавашния игумен на Рилския манастир архимандрит Натанаил. Седмица по-късно в храма на Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски" е ръкоположен в йеродяконски чин от Врачанския Митрополит Паисий.
След кратко служене като митрополитски дякон и проповедник в Ловчанска епархия, е назначен за учител-възпитател в Софийската духовна семинария. На тази длъжност иеродякон Максим е близо пет години - от 1942 до лятото на 1947 година.
Междувременно, на 14 май 1944 г., в Черепишкия манастир "Успение Богородично" се състояло ръкоположението на о. Максим в йеромонашески чин от Врачанския Митрополит Паисий.
На 12 юли 1947 година по решение на Светия Синод е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Михаил.
От 1 септември 1947 до 1 май 1950 година архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, след което (до 1955 година) е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия.
След завръщането си в България от 15 юли 1955 до 1960 година заема поста главен секретар на Св.Синод, като междувременно е и председател на редакционната колегия на Синодалното издателство на Българската православна църква (от 1957 до 1960 година).
Хиротонисан е в епископски сан с титлата "Браницки" на 30 декември 1956 година в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски".
На 30 октомври 1960 година е избран, а на 20 ноември е канонически утвърден за Ловчански митрополит.
След смъртта на патриарх Кирил, митрополит Максим е наместник-председател на Св. Синод от 13 март до 4 юли 1971 година.
На 4 юли 1971 година Църковно-народният патриаршески избирателен събор в София с единодушие провъзгласява митрополит Максим за Патриарх на Българската православна църква и Софийски митрополит. На интронизацията му присъстват глави и представители на всички поместни православни църкви.
Светителстващ и до днес на престола на българските патриарси, Негово Светейшество с твърда вяра в Бога и високо архипастирско съзнание работи за благото и преуспяването на светата ни Църква.
Pravoslavieto.com
Архивни снимки от избора и интронизацията на Българския патриарх Максим от 4 юли 1971 година
Патр. Максим 29 октомври 2004 година
Титул предстоятеля: Святейший Патриарх Болгарский, Митрополит Софийский
Патриарх Болгарский Максим (в миру Марин Найденов Минков) родился 29 октября 1914 г. в благочестивой семье ремесленника в селе Орешак Троянско Ловчанского округа неподалеку от Троянского монастыря. В детские годы будущий предстоятель Болгарской Церкви испытал на себе благотворное влияние братии этой святой обители.
В 1935 г. он с отличием заканчивает Софийскую Духовную Семинарию, а в 1942 г. - Богословский факультет Софийского государственного университета им. свт. Климента Охридского. На последнем курсе факультета , 13 декабря 1941 г., Марин принял монашеский постриг с именем Максим, а ровно через неделю,19 декабря, он был рукоположен в сан иеродиакона. После недолгого служения митрополичьим диаконом в г. Ловеч, был назначен учителем-воспитателем Софийской Духовной Семинарии. На этой должности иеродиакон Максим находился почти пять лет с 1942 по 1947 гг.
14 мая 1944 г. состоялось рукоположение отца Максима во иеромонаха, а 12 октября 1947 г. он был возведен в сан архимандрита и назначен протосингелом Доростоло-Червенской митрополии .
В 1950 г. определением Священного Синода Болгарской Православной Церкви архимандрит Максим был назначен настоятелем Болгарского подворья в Москве. Его служение в Москве продолжалось в течение почти шести лет - до конца 1955 г. В это время отец Максим расширил свои познания о Русской Православной Церкви, познакомился с ее архипастырями и пастырями, снискал общую любовь своих прихожан.
После возвращения на родину архимандрит Максим был назначен главным секретарем Священного Синода Болгарской Церкви (Занимал эту должность в 1955 — 1960 г.). и председателем редакционной коллегии синодальных периодических изданий (1957 –1960 гг.). 30 декабря 1956 г. состоялась его хиротония во епископа Браницкого, а в 30 октября 1960 г. — провозглашение митрополитом Ловчанским.
На проходившем 4 по 8 июля 1971 г. в Софии Патриаршем избирательном Церковно-Народном Соборе БПЦ митрополит Ловчанский Максим, возглавлявший после кончины Святейшего Патриарха Кирилла Болгарскую Церковь в качестве Наместника-Председателя Св. Синода, был избран новым Предстоятелем Церкви. Интронизация новоизбранного патриарха состоялась 4 июля в Александре-Невском соборе в Софии. Святейший Патриарх Московский и всея Руси Пимен в своем приветственном слове новоизбранному Болгарскому Патриарху отозвался о нем, как о видном иерархе, отмеченном многими достоинствами, "необходимыми для исполнения им своего ответственного служения" (ЖМП.1971.N 9.C.51 ).
В 1974 г. Совет Софийской Духовной Академии присудил Святейшему Патриарху Максиму за его богословские труды ученую степень доктора богословия "honoris causa". К 60-летию Патриарха Максима Синодальное издательство в Софии, выпустило сборник трудов его трудов "На ниве Господней" (София, 1975.). В книгу вошли слова, речи и статьи Патриарха Максима за 1950-1974 годы.
Адрес патрархата:
7 Tsar Kaloyan St., 1000 Sofia,
Tel: 882 340, 872 683, 872 681, 872 682 (Secretary), 876 127 (Chef de Cabinet)
www.pravoslavie.ru
Виж също: