Съвремие

Четирите защитни прегради срещу "новия световен ред"

Прот. Александър Шаргунов

Свобода. Демокрация. Обединена Европа. Цивилизация. Толерантност. Плурализъм. Тези и много други думи, повтаряни почти заклинателно, чуваме всеки ден — поредната всеобещаваща панацея за отдалечаващото се от Христа човечество. Зад тяхната благовидност обаче се крият неща, чието изговаряне изисква гражданска доблест.

В предложената статия на даровития московски проповедник протойерей Александър Шаргунов читателят ще се запознае с изтънчената неправда на "новия ред" с оглед на онова, което става днес в Русия. За съжаление то е в пълна сила и за България, и нещо повече — за всеки отделен човек, народ и държава, защото наглото вмешателство на силите на "новия световен ред" в техните лични, семейни и обществени устои и ценностна система днес е повсеместно. "Цивилизационният избор" на вавилонското всесмешение, безцеремонните му средства за самоналагане чрез потъпкване на християнската личност и издигане в култ на "новия човек от ерата на Водолея" — един безличен потребител-новоезичник, за когото няма друга ценност освен егоистичното, сладострастно съществуване тук и сега, сатанинският план за събарянето на четирите защитни прегради на християнската личност и общество срещу злото в тоя свят — всички тези тревожни съвременни явления, които отец Александър анализира вещо и смело, засягат без съмнение всеки православен човек, където и да се намира по света...

Борбата в Христа в днешното време на отстъпление

Йеромонах Филотей Григориатис, изд. Манастир "Св. Георги Зограф", Света Гора, Атон

Съдържа:
:: 1. Божията любов и нашият свободен избор
:: 2. Фалшивата маска на света
:: 3. Нашето смирено лично свидетелство и свидетелството на светиите
:: 4. Святата борба на християните, която ги очиства и съединява с Бога
:: 5. Нашата искрена молитва към Бога
"Бог е любов", ни казва св.евангелист Йоан. И наистина, това е Неговата най-вярна характеристика, чрез която ние, хората, разбираме какво е Бог. Разбира се, по думите на св. Дионисий Ареопагит, както и според апофатическата теология на Църквата, Бог не е нито дух, нито слово, нито сила, нито светлина, нито живот, нито субстанция, нито време, нито наука, нито истина, нито Царство, нито мъдрост, нито милосърдие... Всичко това показва, че Бог е отвъд всяко човешко знание. >>>

Православният светоглед

Лекция на йеромонах Серафим (Роуз), произнесена през август 1982 г.
1. Животът днес е станал ненормален
2. Два лъжливи подхода към духовния живот
3. Какво можем да направим?
4. Православният светоглед
5. Заключение

Толерантността - дълг или грях на християнина?

Стефан П. Илчевски

Днес е много модерно да се говори за толерантност или за това да си толерантен и мнозина обичат да прибавят към името си този епитет. Жалко е обаче, че голяма част от нашите съвременници не разбират смисъла на това понятие. Но изглежда най-криворазбрана е религиозната толерантност. Мнозина считат съществуването й за невъзможно, тъй като според тях религията върви ръка за ръка с фанатизма. Допускащите пък нейното съществуване под религиозна толерантност в повечето случаи разбират пълна безкритичност към всички религиозни учения. >>>

Църквата и Правата на човека

> Декларация за правата и достойнството на човека Десети Всемирен Руски Народен Събор, 2006
Човекът, като образ Божий, притежава особена ценност, която не може да бъде отнета. Тя трябва да бъде уважавана от всеки от нас, от обществото и държавата. Извършвайки добро, личността придобива достойнство. Тоест, ние различаваме ценността и достойнството на личността. Ценността е това, което е дадено, достойнството е това, което се придобива. >>>

:: Declaration on Human Rights and Dignity The Tenth World Russian People’s Council, 2006
Each person as image of God has singular unalienable worth, which must be respected by every one of us, the society and state. It is by doing good that the human being gains dignity. Thus we distinguish between human worth and dignity. Worth is given, while dignity is acquired. >>>

:: Църквата и Правата на човека архиеп. Христодул Атински, 1982
Повече от петдесет години изминаха от забележителната Световна декларация за правата на човека, обявена от Обединените нации през 1948 год., която бе едно от най-важните действия на ООН.
Тя бе предхождана от Великата харта на свободите (Магна харта, 1215 г.) и Декларацията за правата на човека и гражданина (1789 г.), след което последва Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (1950 г.), позната и като Европейското съглашение от Рим, влязло в сила на 3 септември 1953 година.

За човешките права (и задължения)

Ангел Величков

Тази година се отбелязват петдесет години от издаването на Декларацията за човешки и граждански права на ООН (1948 г.). Защо това събитие зове към размисли от гледище на православното християнство и от позицията на църковното предание? И защо се тревожи религиозната съвест от проблеми, формално светски и привидно касаещи само организацията на гражданското общество в духа на един модерен и постоянно развиващ се свят? Всъщност доктрината за правата на човека не е толкова светска, колкото се представя, нито толкова позитивна, колкото поддръжниците й биха желали тя да бъде. >>>

(Анти)Фоменкология

"Математическото" направление в историята се появи преди няколко години в Русия и бързо набра почитатели и следовници по света, включително и в България. Според тях античните и средновековни хроники са съставени всъщност през ранното Възраждане от някои хуманисти. Информацията в тях била невярна и "разтягала" неимоверно световната история назад във времето - всъщност всичко каквото знаем за Антична Гърция и Рим, за Византия и средновековното българско царство се е случило в тесния хронологически отрязък между XII - XVII век. >>>