Слово за св. Климент Охридски, произнесено в град Охрид

 

Църквата "Пресвета Богородица Перивлебтос" в Охрид
Църквата "Св. Богородица" в Охрид

 

Слово, произнесено от ректора на университета "Св. Климент Охридски", протопрезвитер д-р Стефан Цанков (188-1965), в древния храм на св. Климент Охридски "Св. Богородица" в Охрид, на 2 юлий 1941 г., през време на Св. литургия, отслужена от него по случай поклонническото посещение на Охрид от Академичния съвет на университета.

 

Благочестиви братя!

Св. Климент Охридски, фреска от църквата "Св. Богородица Перивлепта" ("Св. Климент") в Охрид, Реп. МакедонияЕто един от най-свещените дни от живота на нашия университет, посветен, от време на съществуването му, на св. Климента Охридски, ден досега единствен и в историята на нашия народ. В съзнание на свещеното велико дело на св. Климента Охридски за нашия народ и за нашата Българска православна църква, както и в съзнание на собственото си призвание, нашият единствен отечествен университет със сегашното поклонническо посещение на върховното му управително тяло - Академичния съвет - на храма на св. Климента, гдето почиват неговите св. мощи, на града, гдето е той работил и починал, и чрез днешната св. служба на молитва към Всевишния и на благоговение пред Неговия чутовен избраник св. Климента нашата алма матер изпълнява един свой свещен дълг: след придобитата отново свобода на тая древна светиня на Българския народ - старопрестолния град Охрид - да засвидетелствува в нея всенародно своята благоговейна почит и дълбока признателност към светия свой покровител и своята неизменна преданост към неговото велико дело и към неговите свещени завети.

Ние почитаме и славим св. Климента като първопросветител на нашата земя, като "светилник" на българския народ, като "светило" на България, като родоначалник на българското училище, на българската просвета и на българската култура. Най-даровит, най-богопремъдър и най-деен измежду учениците на светите равноапостолни братя Кирила и Методия, св. Климент е бил верният страж, неуморим разпространител и чутовен осъществител на техните свещени завети. Като български първоапостол, той се е борил срещу паганизма - срещу невежеството, суеверието, суровостта, срещу "многобожната измама" и "греховния мрак". И разчиствайки така българската духовна целина от плевелите, той боговдъхновено е сеял семената на божествената истина като "учител и устроител на верата Христова". Красноречив проповедник, той обикалял градове и села и разнасял навсякъде духовната светлина на Евангелието и с омайна красота описвал, за пример и подтик, светлия и добродетелен живот на героите на църквата, на нейните светии.

С благовдъхновената си литургична служба, с проникновените си поучителни слова, с горещите си молитви, със сладките си църковни песнопения, с въздиганите и уреждани от него хубави храмове и монастири той привличал масово народа в храма Божий, гдето го осенявал и завладявал и с лъчите на вечната истина на христовата вяра, и с красотата на църковното художество.

Родоначалник е св. Климент и на нашето училище, на нашата просвета. Със стотици и хиляди свои помощници и продължители - учители и пастири народни - е създал той своята знаменита школа, не само за деца, но и за възрастни, и така е станал в нея далечна епоха основоположител на първата висша школа в нашата земя. И затова не можеше да има по-достоен и свят отец и покровител от св. Климента и за нашия днешен всебългарски университет.

Първопросветител е св. Климент и със своята книга - със своите кратки общопонятни слова, чрез които се е издигнал да стане за българския и славянския род "нов Павел".

Ние почитаме и славим св. Климента, по-нататък, и като духовния обединител и одухотворител на българския народ. Продължавайки с изповедническа ревност делото на своите учители св.св. Кирила и Методия, той е поставил началото и здравата основа, както за духовното и националното единство на българския народ, тъй и за неговата народностна индивидуалност.

Св. Климент с пророческо-месиански жар е обичал своя - български - народ и с рядко прозрение се е стремил да го издигне до едно самобитно единство. Принуден да напусне Моравия, той, заедно с другарите си, "се стремял само към България, за нея мислел и на нея се надявал". Със свещения си подвиг в нея той - чрез устните и книжовните си трудове - е създал, издигнал до съвършенство езика на българите, тоя вътрешен и външен белег на всяка народност, който най-вече изразява духовната самородност, който най-вече обединява и пази всеки народ.

А със своята пастирско-просветителна дейност, като истински "воин на Бога", на българската земя, в онова решително историческо време за самостойното съществуване и развитие на българския народ, заплашван в това духовно и политически от Изток и от Запад, св. Климент (заедно с нашите велики царе св. Бориса и Симеона и със своите духовни сътрудници) е поставил незиблимите основи за българското национално единство чрез създаването - наред със затвърдения и усъвършенствуван български език - на българското национално духовенство и училище, славянобългарския богослужебен език и българската национална книжнина, и с всичко това: българската духовна култура. Из това велико и свещено дело се ражда и българската национална църква и българската национална единна държава.

Ние почитаме и славим св. Климента и като първия български светител: светител и като първия българин-йерарх на родната ни църква, и като личност свята, и като творец-светия.

Работил години наред като народен пастир и учител, създал българското училище и българските народни пастири, той е бил въздигнат и като първия българин-епископ в родната му нова православна църква.

А за да стане такъв тоя богоизбран народен светител и любимец, духовна основа му е била неговата светост, неговата свята личност, неговият боговдъхновен вътрешен живот. Свети Климент е живял с Вечността - със светостта, всемогъществото, безсмъртността и милосърдието на Бога: с божествената личност и сила на Великия Пастир и учител - Христа; с вечната сила и призвание на светата Църква. За това св. Климент често е търсел часове на самотна "беседа със себе си и с Бога", "безмълвно се е борил със страстите"; "живял почти безтелесен живот"; нямал никаква привързаност към земните блага; бил християнски аскет - воин Божий в света за духовното издигане и спасение на своя народ; чист и възвишен в мислите и желанията си, "светлина на благоразумието", образец на добродетелите и подвижник в добрите дела вътре в живота; "светило и вожд денем и нощем"; скромен във всичко и към всички; дръзновен в смирението. За това християнската му вяра е била жива, дейна; вярата му - духовно око; делата му - божияръка. Богосъзерцателен Аскет и църковно-християнски общественик - в едно. Основното духовно начало на житейския му подвиг е било: "По стъпките на Божията правда да се вършат добри дела." Ето тая светост на личността му го е създала истински пастир народен: благ, състрадателен и милостив; "баща на сираците, помощник на вдовиците, попечител на бедни и странни, на всекиго според нуждите му"; "денем и нощем в труд", "имайки за своя храна и услада грижата за народа" - грижа както за духовното му, тъй и за стопанското му издигане и благоденствие. Чудно ли е, че народът такъв "пастир добрий" е обикнал от душа и сърце и че и до ден днешен народът в тия места го нарича "златния ни свети Климент" и че и до днес на неговото небесно попечителство той възлага и нуждите, и надеждите си?

С В.  П И С А Н И Е. 
   С КЛАВИАТУРАТА: 
Натисни едновременно ALT+P, последвано от ENTER (Mac: COMMAND+P, ЕNTER)

Ние хвалим и величаем св. Климента не по-малко още и като апостол на свободата и любовта.

Апостол е бил той на свободата като истински служител на Христа, защото е бил проникнат и движен от Христовото благовестие: "Вие сте призвани към свободата" (Гал, V, 13) и е работил, в евангелски дух, за нейното извоюване и запазване, за нейното благодатно, творческо действие в живота - свобода за всеки човек и народа, и, значи, свобода за всеки българин, за българския народ, за България, тъй застрашела тогава и тъй застрашавана и по-късно отвътре и отвън, от Изток и от Запада. Апостол на свободата - в истината! Защото Божието слово му е разкривало, че истината е, която ни прави свободни (Йоан, VIII, 32) - свободни от господството на умствения и нравствения мрак, от невежеството, греха и порока. Истината е вечната сила господня (II Кор. 6, 7), която разпръсва мрака, лъжата и басните (II Тим., IV, 4; Ефес. IV, 25) и ни води до вечната светлина на Божието синовство и братство, до Спасителя Иисуса (Йоан, XIV, 6), до Духа Господен; а гдето е Духът Господен, там е истината (Йоан, XVI, 3), там е и свободата (II Кор. III, 17, Римл. VIII, 21). Ето въодушевен от тия евангелски истини и тях искайки да осъществи, св. Климент е работил с такава дълбока преданост и велика сила за свободата на българския народ чрез просвета, чрез наука, чрез вечната Божия истина и правда. И като древния апостол на народите, Павла, неговият зов и завет към българския народ от тогава и до сега е: "Стойте твърдо в свободата!" (Гал. V, 1). И доколкото е следвал тоя зов и тоя завет - българският народ е бил народ свободен, народ на свободата.

Но бидейки апостол на свободата в истината, св. Климент, пак по тоя евангелски път, е бил проникнат и движен още и от тая основна християнска истина: че свободата - тоя най-драгоценен дар Божий в човека - е само тогава истинска и творческа, когато е вкоренена в свободата на всички, когато е свобода на единната общност, на цялото общежитие, на целия народ, т. е. когато не е самоуправство и потисничество, а творческа божествена сила за постигане на висшата цел на живота - народното, и чрез това - общочовешко братство и благоденствие. Само в тая общност вкоренена, свободата е чиста, задълбочена и разширена, зиждителна и ощастливяваща.

Ето за това и сам вкоренен в тия вечни евангелски истини, св. Климент е можал да стане апостол-просветител и същевременно апостол-обединител на нашия народ.

Но свободата в истината и в братство е една Божия даденост и една зададеност. Тя е Божия мисъл за осъществяване от човека, от народите. А това е единст-гсно възможно само чрез силата и подвига на любовта. Няма, и не е имало, и не може да има - според разкритието на Богочеловека Христа - свобода, ако тя не се корени и оживотворява в любовта, както и обратното: любовта, закърмена и живяна - в свободата. Затова и всичката сила в идеала и в делото на св. Климента за българския народ е в неговата любов - в любовта му към Бога, в любовта му към ближния, в любовта му към българския народ. Каква трогателна, синовна е неговата любов към Бога - същината и изворът на любовта в света. И как богато е засвидетелствувал Бог Своята любов към светого Климента. И разнасял тая свещена любов между българския народ, как и нашият благочестив народ е обикнал тоя свой първи "пастир добрий" - "златния св. Климента"!

Ето за това всички почитаме и славим светого Климента Охридски - като наш всебългарски първоучител, духовен обединител, първосветител и народен светец, като апостол на истината и правдата, на свободата и любовта сред българския народ.

Към всичко това ние почитаме и славим, най-сетне, св. Климента Охридски и за това, че с полагане у българския народ здравите основи на осъществяването на свещените завети на първите наши славянобългарски светители св. равноапостолни братя Кирила и Методия, той даде смисъла, насоката и силата на историческото духовно призвание на българския народ в средата и живота на всички останали народи; създавайки от българския духовно единен и силен народ люлката на нова самобитна духовна култура.

На тая култура да служи е предназначен и нашият университет.

Избрал за свой покровител именно свети Климента Охридски, нашият университет се е посветил на продължение на свещеното дело на тоя "светилник на българския народ", следвайки вярно и неуморно неговите свещени завети.

Прекланяйки се пред великия дух, светото дело и свещената памет на св. Климента, Охридски и в знак на нашата неизменна преданост към неговите завети и към неговото дело, както и в изпълнение поръката на Академичния съвет, поднасям, от име на университета, в тоя свещен древен храм тая художествена рамка за древната св. икона на св. Климента, която се пази в този храм, както и тоя светилник пред св. мощи на св. Климента като символ на благоговението ни пред топлината на неговата любов към нашия народ и пред светлината на учението и заветите на това драгоценно светило на България.

Нека да бъде вечна славата и вечната животворната духовна сила на св. Климента Охридски за духовния напредък и всестранно благоденствие на единна и свободна България, за достойно изпълнение на нейното историческо призвание и за разрастването на Божието царство.

Амин!

Протопрезвитер д-р Стефан Цанков
Словото е препечатано от www.promacedonia.org

 

Виж също:

 

Към съдържанието на Православната Читалня
Емайл


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com