 |
|
Йеромонах Неофит Рилски (1793-1881) |
Надя Петрова
|
|
|
По случай 125 години от кончината на Неофит Рилски
Потънали в проблемите на трудното ни ежедневие, някак между другото отбелязваме, че датата 1 ноември е посветена на българските народни будители, на дейците на българското духовно възраждане и на утвърждаването на българската народност като равноправна и суверенна нация.
Всеки културно издигнат човек в нашето съвремие би могъл да разкаже безброй подробности за живота и делото на величествените гении от Западноевропейския ренесан Данте Алигиери, Леонардо да Винчи, Микеланджело Буонароти. Би могъл на един дъх да изброи поне най-ярките имена и в Българското възраждане: свети Иван Рилски, Климент, Наум, Горазд, Ангеларий, Сава – светите ученици на солунските братя Кирил и Методий, свети Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски. Само че знае отчайващо малко или почти нищо за личността и святото им дело.
Кой и какво би могъл да разкаже, например за онзи безименен рилски монах – Рафаил. За човека, който вложил душата си в жилчиците на къс рилско дърво, за да извае за своята България невероятния дърворезбен кръст, който кара всяко българско сърце да затрепти от гордост, а всеки чужденец да се проникне от възхищение и почит? Известно ни е само монашеското му име. Не знаем нито как е изглеждал, нито кога и къде се е родил, как е живял, за какво е мечтал и за какво се е борил, от какво е страдал и кое го е възмущавало. Само че, трябва да помним и свято да отстояваме мисълта, че неговите 36 невероятни композиции от светото Евангелие, включващи в себе си повече от 200 отделни фигури и образи, принадлежат на България, на нас, на бъдещите български поколения! Те нямат финансова еквивалентност! Така както няма подобна еквивалентност нито душевността на българина, нито неговият талант, нито националната му гордост!
Потресаващо малко знаем за живота, личността и творчеството на
първия идеолог на Българското възраждане – св. Паисий Хилендарски. Знаем годината на рождението и на смъртта му. Но
нито знаем мирското му име, нито сме сигурни дори в рожденото му място. Не знаем нищичко нито за семейството, нито за детските и юношеските му години. Затова пък знаем нещо
безкрайно по-важно. Знаем факта, че цели две години, пламнал от гняв срещу презрителното отношение на гръцките духовници и османските господари, той обикалял атонските манастири и
книгохранилищата в различните краища на българските земи, работил до самозабрава дълбоко убеден в историческата си мисия, и през 1762 г. с денонощен труд успял да създаде първата
история за българския народ - изтръгнал го от забравата и му дал правото да се чувства горд с името и с миналото си!
Но тогава нямало книгопечатане. Преписването на книгите било трудна и обемна задача. Затова той сам тръгнал да разпространява своя труд между будните и просветени българи. "Историята" трябвало да стигне до сърцата и до съзнанието им. Трябвало да ги накара да забравят чуждопоклонничеството, да се изтръгнат от верноподаническата робска зависимост и да открият широк път за бъдещето. Последните сведения за него имаме от срещата му с поп Стойко Владиславов в Котел. Така българският дух, възроден за велики дела, предал нататък щафетата на родолюбието.
"История
славянобългарска" от св. Паисий Хилендарски.
Първият Софрониев препис (Котел, 1765 г.)
Съхранява се в Народната
библиотека "Св.св. Кирил и Методий" в София
За продължителя на свещеното дело знаем поне
мъничко повече. Цели двадесет години учителствал той в котелското килийно училище, преписвал книги, проповядвал на ясен и разбран български език и будел човешките души. Преписал и
Паисиевата "История славянобългарская". На два пъти! – Веднъж през паметната година на срещата му със самия автор – 1765, а втори път – през 1781 година Устоял на гоненията и
омразата от страна на властниците, защото имал своя мисия в живота на народа ни. Познаваме го под името Софроний – епископ
на Врачанската епархия от 1794 година.
Много били трудностите и страданията в живота му. Затова той ги описал в своята биографична книга "Житие и страдания грешнаго Софрония". Книгата била отпечатана чак след смъртта му. Написана на жив и изразителен български език, тя не описвала само собствената му съдба. Напротив, в нея били отразени страданията на всички българи - от най-бедния до най-заможния – в черните години на кърджалийските нападения.
През 1806 г. Софроний отпечатал във Влашко сборника с неделни и празнични поучения със заглавието "Кириакодромион" или "Неделник". Направил първия превод на басните на Езоп на български език. Развивал просветното дело сред младите хора, сред своите ученици, сред онези, които през следващите години щели да бъдат отговорни за изграждането и развитието на България.
"Кириакодромион сиреч Неделник" от св. Софроний
Врачански.
Съхраняван в Народната библиотека в София.
Всеки съвременен българин с гордост може да каже, че страната ни е родила невероятни певци. Всеки творец от нашите оперни театри помни колко пъти публиката
от най-големите и културни европейски страни е изпадала във френетичен възторг от техните спектакли, а критиците възхитено са писали, че са удивени от ансамбловостта на нашата
опера, от това, че в състава няма нито един чужденец, че всички са българи. Всички ние знаем, че музикалната култура на България винаги е била нейната най-конвертируема валута.
Но колцина знаят, че първата певческа школа у нас е била създадена тъкмо по времето на Възраждането и че нейните главни творци и основатели са Йосиф Рилски и Неофит Рилски? Колцина знаят, че в Рилската певческа школа, в името на Българското православие и на Рилския чудотворец, са работили забележителни музикални дейци като Теодосий Певец, Пафнутий, Панфилий, Босненският и Самоковски митрополит Серафим, йеромонахът Йеротей Певец? Колцина знаят, че тези скромни и самоотвержени духовници са били едновременно певци, творци, писачи и преписвачи на музикални ръкописи? Че самият Неофит Рилски е бил автор на текстовете и музиката на редица църковни произведения? Аз самата, въпреки висшето си музикално образование, съвсем наскоро се запознах с този факт.
Западният Ренесанс се гордее с изключителната енциклопедичност на своите творци. Потъвайки в кристалните води на българските първоизточници, открих една красива и горда истина. Българският възрожденец – първият български учител, създателят на първия гръцко-български и българо-гръцки речник, "патриархът на българските учители и книжовници", както го нарича Константин Иречек в първата биография, писана за него, е бил също една учудващо енциклопедична и разностранна личност. Името му е Неофит Рилски.
Той е един от първите български поети, той е създателят на първата българска граматика, той е първият педагог във взаимното училище на габровеца Васил Априлов, той е първият книжовник, утвърдил българския език като самостоятелен, стойностен и богат език – равен на езиците, ползвани от всички големи културни нации. Той е борецът за културна и национална независимост, за самостоятелна Българска църква. Но едновременно с това той е и композитор на песнопенията в своята Рилска певческа школа, автор на много от техните текстове, поет, който увековечил името си сред създателите на българската поезия. Той е и архитект, създал по свои планове и свои чертежи училището при постницата "Свети Лука" и училището в Панагюрище.
Този изключителен възрожденец бил първият теоретик и идеолог на педагогическото новаторство, на новобългарското просветно движение, на хуманитарния тип новобългарско училище. Той сам оформял и създавал своите учебници и учебни помагала, чрез които моделирал душите на учениците си. Бил смел експериментатор в търсенето на истинския път за възсъздаването на древната си и стойностна нация.
 |
 |
|
|
"Болгарска граматика" (Крагуевац, 1835) от йеромонах Неофит Рилски |
Допълнение към "Болгарска граматика" от Неофит Рилски Целият текст (с разяснения): Bibliotheca Slavica  |
Наред с това, негова е и заслугата за събирането и запазването на българския фолклор. Създал истинско народно движение за откриването, опазването и популяризирането на онези извори на живота и бита, които най-ярко говорят за качествата и достойнствата на българския народ.
Бил забележителен преводач и човек, надарен с дипломатически умения в мисиите за защита на Българската църква пред Цариградската патриаршия.
По негово време в Рилската певческа школа бил създаден целогодишен служебен репертоар на църковнославянски език. Нотирането ставало по Хурмузиево-Хрисантовата нотация, т.е. чрез употребяваното по това време невмено нотно писмо. Големият възрожденец сам създал специална книга, озаглавена "Служби с житието на преподобния и богоносен отец на Йоан Рилски Чудотворец". Съставил и един обширен двутомник - "Рилска антология" с творби на св. Йоан Кукузел, Хрисав Нови, Петър Лампадария Пелопонески, Йоасаф Рилски. Включил редица анонимни автори и свои собствени произведения. На Неофит Рилски дължи появата си големият "Псалтикиен сборник" с напеви, създадени от него и от съвременната му църковно-певческа школа. Творбите били побрани в 360 листа. През 1830 г. един от дейците на школата – монахът Атанасий Рилски, издал и един цикъл от херувимски песни. Неофит ценял и уважавал дълбоко фолклорното наследство на народа ни. Затова самият той и неговите ученици събирали, записвали и разпространявали български народни песни. Част от тях достигнали чрез Юрий Венелин и при "одесяните", а някои откриваме дори в архива на големия български революционер Георги Сава Раковски. Идеите на Неофит Рилски за българско книгопечатане изпреварили значително дейците, които успели да го реализират.
Вървях по пътя към изворите на съвременното българско самосъзнание, търсех жалоните и знаците по него и с щастливо учудване открих още една страна от големия талант на неуморимия българин. Неофит Рилски бил и художник, и иконописец. Още по времето, когато се наричал още Никола поп Петров Бенин от Банско, той станал сътрудник и ученик на майсторите, създали Банската живописна школа – Тома Вишанов (Молера) и неговия син – Димитър Молеров. Запознал се с тайните на иконописта, научил се да рисува и портрети. Потеглил с тях към Рилския манастир и им помагал в зографисването на църквата "Покров Богородичен" през 1811 година. Живописта е занятие самотно, а душата му копнеела за дейност сред хората. Затова той й се отдал изцяло...
В кратките бележки за живота си Неофит Рилски описва родното си място – "село великое Банско – с вековни гори от рядкото дърво черна мура". Като това скъпоценно дърво са и дейците на българското възраждане, народните будители, възкресили "Святото отечество" и българския дух за нов живот и ново бъдеще. Част от тези хора приличали на пълноводна река – в творчеството, в просветителската дейност, в талантите и майсторството. Други били просто богати търговци, които не били дарени с Божията искра на творчеството, но притежавали душа, преизпълнена с гордост от своя род и родина и с преклонение към България. Те помогнали да бъдат изградени забележителните български църкви и манастири. Те подкрепили зографите, дърворезбарите, строителите и културните дейци. И онова, което ние днес наричаме съвременна България, станало реалност в това велико време благодарение на усилията, които полагали за изграждането й хората от всички слоеве на населението – независимо от богатството, от образованието или положението им в обществото.
Твърде много тъмни сили се борели срещу великото Възкресение. Твърде много чужди апетити се кръстосвали върху кръстопътната българска земя. Но нацията успяла да оцелее чрез своето Православие и да заеме достойното си място в световната общност на културните народи.
В една статия е невъзможно да се отрази многообразието и богатството на изворите, създали съвремието ни. Невъзможно е дори да се изброят всички прекрасни личности, вградили съдбата и живота си в това съвремие. Но смисълът на всичко далеч не е в историографията или в механичното изброяване на имена и факти. Този смисъл е в духа български, роден в онези далечни, възраждащи години, в силата на този дух и в необходимостта винаги да се раждат нови и нови будители, готови да просветят живота, вдъхновението и делото си на една единствена свещена мисия – винаги в бъдещето да я има България – с всичката й неповторима красота, с цялото й уникално духовно богатство, с цялата й гордост и национално самосъзнание, да вплита в себе си разноцветните багри на многобройните си етноси, за да бъде още по-богат и неповторим обликът й и да бъде достойна за безсмъртния Завет на Рилския чудотворец:
"Чада мои, както ни събра тук благодатта на Светия Дух заедно, така и вие се потрудете да живеете за в бъдеще единодушно и единомислено, заедно дишащи и заедно любувайки се на вечното мироздание, което Бог приготви за възлюбилите Го! Тежко на онзи, който остане сам! Защото, ако падне, няма кой да го повдигне!"
Надя Петрова
Виж също:
www.Pravoslavieto.com