Доцент прот. Благой Чифлянов
Из студията "Триодът и Месецословът на Великата църква през IX век"
Вж. също
Великата църква - църквата "Св. София" или "Хагия София" в Константинопол
***
| 1 Послание на Апостолите, гл. 26 (Паметник от края на II в.). 2 Евсевий Кесарийски, Църковна история, V, 23. 3 Лаодикияски събор, 7 пр.; II Всел. събор, 7 пр. 4 Сократ, Църковна история, 1, 9, 42. |
От II век върху фона на седмичния празничен цикъл изпъква годишният Пасхален празник1, с който още от апостолско време се възпоминавали Кръстната смърт и
възкресението на Господа (1Кор. 5:7). Асийските църкви
чествували Пасхата на 14 нисан (Пасха ставросимон), докато другите църкви, давайки превес на Христовото възкресение, празнували
следващия неделен ден (Пасха анастасимон2). След Първия Вселенски събор (325 г.) и Асийските църкви, с незначителни изключения3 възприели практиката на останалите църкви4.
| 1 Прот. Бл. Чифлянов Св. Четиридесетннца, Дух. Култура, 1968 г., кн. 3. 2 Споменава се вече от Тертулиан (За Кръщението, За молитвата, 23) и от Ориген (Против Целса, 8, 22). |
В предникейския период Пасхата имала есхатологичен характер.
Църквата чрез този свой единствен годишен празник чествувала тайнствено делото на спасението и, извиквайки смъртта и възкресението на Христа, актуализирвала тайнственото му
действие. Затова в древност делото на спасението в пасхалната нощ се упражнявало чрез кръщението, което въвежда всеки човек в Църквата, като тайнствено извършва върху него смъртта
и възкресението на Господа (Рим. 6:3-6); чрез миропомазването, с което "Духът на Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса" се дава на новопокръстените, за да оживотвори смъртните им тела
(Рим. 8:11) и чрез Евхаристията,
която е в истински смисъл на думата онастоящаване на тази смърт и на това възкресение. Още през това време, Пасхата била обградена с един покаен, подготвителен1 и с един
празничен петдесетдневен период2.
| 1 Вж. Robert Сablé, Lа Cinquantaine Pascale, La maison-Diew, № 83, стр. 130, бел. 2. 2 Мigne, Рg. t. 26, со1. 1366. 3 В предникейския период, Пасхата, Възнесение и Съшествието на Св. Дух се чествували наедно. Едното събитие е предпоставка на другото. |
В следникейския период есхатологичният характер на Пасхата избледнял и на преден план изпъкнал историческият й аспект. Този важен факт дал мощен тласък на едно стихийно развитие на християнския църковен календар. Докато за св. Ириней Лионски Пасхата е "адекватна"1 на седмичния пасхален ден (неделята), св. Атанасий Велики я нарича "Великата неделя".2 Петдесетдневният следпасхален период, който за първите генерации означавал влизане в Царството Божие, защото той възвестявал бъдещия свет, поради което и петдесетте дни се чествували с еднаква тържественост, през IV в. получил два исторически празници: на петдесетия ден, под влияние на разказа от Деяния 2:1-47 почнали да чествуват изключително бляскаво слизането на Св. Дух (Петдесетница), а на четиридесетия ден - Възнесение Господне, тъй както то е разказано в Деяния 1:1-113.
| 1 Еthérie, Journal de voyage, éd. Héléne Pétré, p. 221-246. Седмицата преди Пасхата била наречена "Велика седмица" още през първите християнски векове. Вж. Етерия, Евангелу Теодору, и морфотики аксия ту исхионтос триодиу, Атина 1958, стр. 26-27. |
Що се отнася до предпасхалния подготвителен период, който в IV век се оформява като четиридесетдневен постен период, и той получава своите исторически празници. В края на IV в.
в Йерусалим вече са чествували Лазарова събота, Неделя на Вайя, Страстната и Светлата седмица1.
През IX век пасхалният цикъл или периодът на постния и цветния Триод има
следния вид:
| 1. Дмитриевски, цит. съч., стр. 110 -148. |
Започвал с неделята преди Месопустна, сиреч с неделята, която ние наричаме Неделя на Блудния син [виж календара, бел.ред.]. Следвали: неделя Месопустна, неделя Сиропустна, неделя на Първа седмица на Великия пост, неделя на втора седмица на Великия пост, неделя на трета седмица на Великия пост, неделя на четвърта, средопостна седмица, неделя на пета седмица на поста, Лазарова събота, неделя Вайя, Велики понеделник, Велики вторник, Велика сряда, Велики четвъртък, Велики петък, Велика събота, Пасха, Светла седмица, неделя Антипасха, III, IV, V, VI, VII неделя и завършвал с неделя Петдесетница1.
Ако в Палестина до XI век подготвителните дни към Великия пост били ограничени само в Сирната седмица, в Цариград вече от VI век те се увеличили с две седмици - неделя на
Блудния син и Месопустна. Първата седмица, наречена в Типикона на
Великата църква "Неделя. преди Месопустна" стои начело на подвижния праздничен период. Що се отнася до
неделята на Митаря и Фарисея, макар и тя да се споменава в кодекси от VIII век, едва в тези от X век (кодекс № Г 15 на Атонската Лавра) се подчертава органическата й връзка с
Триодния период.
Следователно, изходната точка на неделите от Триодния кръг е XXXV неделя, наречена Месопустна. Предшествуващата, XXXIV неделя, е наречена.неделя преди Месопустна и е свързана с Пасхалния годишен кръг.
В сряда и петък на Сирната седмица, се предвиждат преждеосвещени литургии, а в съботата чествували паметта "на преподобните аскети, йерарсите и свещеномъчениците".
Задушницата на събота преди Месопустна неделя и възпоминанието на аскетите в събота преди Сирна неделя се споменават от IX век насетне.
Сирната седмица била въведена през време на император Ираклий (Вж. Палестинският монах преп. Доротей (VII в.) и И. Дамаскин (VIII в.) говорят за подготвителният характер на Сирната седмица, през време на която се забранява яденето на месо, а се разрешава яденето на сирене и яйца.
На Сирна неделя се чествувала паметта на св. Флавиaн, Цариградски архиепископ и св. Лъв Римски, както и благочестивите царе Маркиан и Пулхерия.
Понеделник, след Сирната неделя, почвали постите. Чествувания на светители се предвиждат само в съботни и неделни дни, в които дни се извършвала пълна литургия.
В събота на Първата седмица на поста, се чествувала паметта на св. Теодор.
2 Е. Теодору, пос. съч. стр. 33.
3 Дмитриевски, т. I, Типика, стр. 112 и Е. Теодору, пос. съч., стр. 33.
4 Baunistark, Liturgie, compareé, р. 197
5 Доротей, За св. пост Migne Рg, t. 88, соl. 1788 и сл.; И. Дамаскин, за пости, Migne Рg. t. 95, 2, со1. 64-72.
| 1 Дмитриевски пос. съч., стр. 115. Апостолът от XI в., ръкопис на Пантелеимонския Атонски манастир под № 86 отбелязва, чe
паметта на посочените пророци се чествувала във Великата Константинополска църква, а литията в памет на възстановяването на иконопочитанието се извършвала от Влахерненския храм.
Вж. Пак там, стр. 115, бел. 1. 2 В. Стефанидис, Църк. Ист., изд. II Атина 1959 г., стр. 26. 3 Св. Григорий Палама е канонизиран за светия едва в 1368 г., Пак там, стр. 434. 4 Дмитриевски, Типика, стр. 527-529 5 Пак там, стр. 120. 6 Пак там, стр. 122. Н. я нарича "Юстинианова". 7 Пак там, стр. 124. |
В Първа неделя на поста, във Великата Константинополска църква се чествували паметта на св. пророци Мойсей, Аарон и Самуил. В типикона на Великата Константинополска църква от IX в. не е отбелязан празник за тържеството на иконопочитанието (неделя на Православието)1. Този празник е учреден от Цариградския Св. Синод на 11 март 843 година.2
Във Втора неделя на Великия пост се чествувала паметта на св. Поликарп Смирненски.3
В Трета неделя на Великия пост, Типикът на Великата църква не отбелязва нищо за поклонението на Честния Кръст. Този неделен ден няма нищо общо с по-късния празник, познат под името Кръстопоклонна неделя, отбелязан в Типика на манастира Евергетис от XI-XII в.4 В Типикона на Великата Църква обаче се отбелязва, че от вторник до петък на Четвъртата седмица, наречена Средопостна, се пеели тропарите "Кресту Твоему" и "Спаси Господи". Тези четири дни, въпросният Типик от IX в. нарича "дни на поклонението"5, което ще рече, че през IX в. поклонението на Честния Кръст ставало в тия четири дни на Средопостната седмица.
В Четвърта неделя, неделя Средопостна, се чествувала паметта на св. Дометий в местността "Смокините"6.
В Пета неделя се чествувала паметта на св. Зиновий, в същата местност7.
В събота на Шестата седмица се чествувала паметта на праведния Лазар. На тоя ден се извършвали кръщенията. На другия ден, неделя, била Цветница.
Следвала Великата седмица, която водела към Неделя Пасха.
| 1 Пак там, стр. 174-176. Н посвещава Светли петък и на ап. Павла. |
Седмицата след Пасхата се наричала Диакенисиму, тъй наречената от нас Светла седмица. В дните на Светлата седмица се чествували следните светии: в Светли понеделник - светите Апостоли, в Светли вторник и сряда - св. Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, в Светли четвъртък - св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък - св. ап. Петър, а в Светла събота - св. Йоан Кръстител.1
| 1 Н посвещава съботата на II-та седмица на св.ап. Яков брат Господен, както Т.. 2 Н посвещава Седмата неделя на Отците от първите шест Вселенски събора, а петъка на Седмата седмица на ап.. Юда, брат на ап. Яков. 3 Дмитриевски, пос. съч., стр. 140-148. 4 Н поставя и Събор на св. Апостоли в храма "Св. Апостоли". 5 Дмитриевски, пос- съч., стр. 149-151. Н поставя в сряда след неделя на Всички светии, Събор на св. Богородица, а във втора неделя след Петдесетница - св. Теодор, в Спарак, наречен Родисмос. |
Следвали неделите след Пасхата, а именно: неделя на Антипасхата1, трета неделя, в която се чествувала паметта на св. Йосиф Ариматейски, св. Мария Магдалина и останалите ученици и ученички на Господа, Четвърта неделя, Пета неделя, Шеста неделя, Възнесение Господне (в четвъртък на Шеста седмица), Седма неделя, в която се чествувала паметта на 318-те св. Отци от Никея2 и Осма неделя - Петдесетница3.
В понеделник след Петдесетница се възпоминавало избавлението от страшното земетресение, станало при имп. Маврикий (582-602)4. В сряда след Петдесетница се чествувал Събор на св. архангели Михаил и Гавриил, съботата - Събор на св. Богородица и на св. Иоаким. и Анна, а първата неделя след Петдесетница била посветена на Всички Светии5.
Този бил празничният фонд в периода на постния и цветния Триод през IX век.
Доцент прот. Благой Д. Чифлянов
Статията е отделна глава в студията "Триодът и Месецословът на Великата църква през IX век", издадена в Годишник на Духовната академия,
т. XIX (XLV), Синодално издателство, София, 1971 година.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com