|
Патлейнския манастир "Св. Пантелеймон" се намира до град Велики Преслав. Основан е през ІХ в., а е разрушен през ХІ век. Запазените останки от манастир са открити при археологически разкопки 1909-1914 година.
Патлейнският манастир представлява комплекс от кръстокуполна черква и жилищни и стопански сгради, оформени в три двора – молитвен, жилищен и стопанско-производствен. В керамичните и стъкларските работилници на манастира са били създавани уникалните образци на църковното изкуство на преславската школа.
Смята се, че в Патлейнския манастир са живяли и
творили учениците на свв. братя Кирил и Методий св. Климент Охридски и
св. Наум Преславо-Охридски. Тук умира през 907 г. като монах св. княз Борис
Покръстител.
Откритата в Патлейна мозаечна икона на св. Теодор Стратилат (Х в.) е едно от най-забележителните произведения на българското изобразително изкуство от времето на Първата българска държава.
По-долу:
Виж също:
Патлейнският манастир е разположен на 2 - 2,5 километра южно от градската крепостна стена, в първата гънка на планинската верига. Сградите му са стъпвали на една тясна тераса в подножието на стръмните планински склонове, обрасли с липи, габър и дъбови дървета.
Църквата с жилищните помещения на юг от нея заема западния края на терасата, останалите сгради опират до самите склонове отзапад и север. Един кръгъл контрафорс, тълкуван при откриването му от Й. Господинов в началото на нашия век като "кула", е изграден в началото на долната редица помещения и служи да подпира църквата по склона на терена. Негов пандан в срещуположния край на редицата беше открит при археологическите проучвания, проведени напоследък.
От север на църквата се е намирала манастирската костница, състояща се от шест зидани гробни камери. На етажа в двете дълги редици помещения са били килиите на членовете на братството, а в приземието им – складове за хранителни припаси, кухня и пр.
В неголемия двор на манастира личат основите на две изолирани постройки с производствен характер. В най-долната редица са се намирали ателиетата за рисувана керамика. С нейното производство са били ангажирани монасите. За изпичането и свидетелстват пещите, открити в северния край на манастирската поляна. Недалеч от тях се намират основите на съоръжение, използвано за промиване – утаяване и пречистване на суровината за това художествено производство – бялата с високи пластически свойства преславска глина. Доскоро някои от изследователите на Преслав разглеждаха това съоръжение като винарница.
Най-представителна от постройките в манастира е била църквата. От името на нейния патрон Св. Пантелеймон вероятно цялата местност получила запазилото се и до днес име Патлейна.
Първоначално църквата е представлявала кръстовидна куполна постройка с един притвор. След време претърпяла някои промени: подсилени били страничните стени, прибавен бил втори притвор и изградени две странични апсиди към олтарната част.
Вътрешността на църквата била богато украсена – стените облицовани с рисувана керамика, а подът – покрит с килим от рязана мраморна мозайка. Между орнаменталните фризове от геометрични и растителни мотиви над мраморния цокъл от църковните стени гледали великолепните образи на светци, ангели и мъченици.
Св. Теодор
Стратилат - керамична икона от Х век.
Няколко ателиета и многобройните пещи, открити в самия манастир, при входа на поляната и на няколко места покрай пътя, който свързвал ансамбъла със столицата, очертават Патлейна като един от големите центрове за художествена керамика на Преслав през IX-X в. За висотата на това производство красноречиво свидетелство се явява откритата тук при първите разкопки на Господинов монументална икона на Свети Теодор.
Разкопките, проведени напоследък в Патлейна, внесоха по-голяма яснота в строителната история на манастирския ансамбъл. Особено важна се оказа разкритата върху югозападния скат на високата манастирска тераса верижна постройка. Ориентирана по дължина североизток-югозапад, сградата е оцеляла на някои места със стените си до 3,50 - 4 метра височина. Съвсем ясно личат петите на три от входовете за влизане в работните помещения и отворите с горен дъговиден край на някои от прозорците.
Върху установеното първоначално ниво на пода са открити важни производствени съоръжения и материали, осветляващи дейностите на монасите – керамици, като се започне от накопаваната в близост на манастира сурова бяла глина и се стигне до напълно завършените плочки и корнизи за стенна облицовка и богато украсените трапезни блюда и чаши.
Разнообразието на орнаменталните мотиви с фрагментите от голям брой рисувани и две релефни икони по безспорен начин отразява високите постижения на патлейнските керамици и още веднъж очертава мястото на този извънградски манастирски ансамбъл в историята на изкуството на Първото българско царство през IX-X век.
Проф. д-р на историческите науки Тотю Тотев
Из книгата "Велики Преслав"
|
|
Манастирът "Св. Пантелеймон" (Патлейна) е основан след покръстването на българите в края на ІХ век от св. цар Борис високо на десния бряг на днешната река Камчия, недалеч от старопрестолния Велики Преслав. Тук, след първопрестолна Плиска, се събират най-просветените люде на българския народ - учениците на Св. братя Кирил и Методий Св. Климент, Св. Наум след изгонването им от Моравия*.
* Освен св. Наум и св. Климент, в манастира били "и някои от откупените във Венеция ученици на св. Методия, които византийският император Василий изпратил в помощ на св. цар Бориса. Между тях бил и презвитер Константин Преславски, който по-късно се проявил като голям писател, книжовник и станал епископ. Там бил и братът на цар Бориса, Докс, и синът му Теодор Доксов, и Иоан Екзарх, и Черноризец Храбър и други още много, чиито имена, загубени за земните летописци, са записани на небето". Бел. ред. Цитатът е от "Житие на св. цар Борис покръстител" от архим. Серафим (Алексиев)
Св. Наум открива училище и подготвя ученици, които стават свещеници, учители и видни книжовници. Отново са преведени и размножени Кирило-Методиевите преводи на Свещеното Писание, на светите отци, написани са и много оригинални творби. В Преслав продължава делото на Плисковската школа - първата старобългарска книжовна школа в Североизточна България, която Св. Наум пренася в Охрид.
|
|
В манастира е изработвана високохудожествена керамика, с която са украсени иконостаси и мозайки. Запазена е най-вече мозаиичната икона на Св. Теодор от рисувани и гледжосани плочки. От същото време ІХ-Х век са намерени керамични икони на Св. ап. Филип, Евангелист Марко, Разпятие, бронзова матрица на икона на благославящ Христос седнал на трон, над която е поместено изображение на Богомайката "Платитера" и др. Такива подобни са открити и в други части на света, но в най-големи количества само в Преслав.
Манастирът е разрушен от византийците през 971 г. и многократно е ограбван, опустошаван и разрушаван от печенеги и кумани.
През 1940 г. Варненски и Преславски митрополит Йосиф (1898-1988) замисля грандиозен план за възстановяване на Патлейна. Включва се цяла България, но след 1944 г. сградата е одържавена и всичко пропада. Днес предстои възвръщането на сградата.
С Патлейнския манастир е свързано пътешествието на старобългарските книги.
За най-ранното пътешествие на българските ръкописни книги в руска земя станало през Х в., недвусмислено говорят руските историци, медиевисти, литературоведи - слависти, археолози А. Шахматов, М. Погодин, М. Сперански, М. Тихомиров, Д. Лихачов, А. Кузмин, Б. Рибаков, М. Слуховски, Н. Розов, Ю. Бегунов и други.
Откриването на уникалните Гнездовски и Миргородски надписи - най-древните руски надписи на кирилица, датиращи от първата четвърт на Х в., имащи поразително сходство с новооткрития старобългарски писмен паметник в първопрестолна Плиска през 1977 г., т.н. Лазаров надпис (Х в.), убедително говорят за ранното проникване на старобългарската писменост в Русия. Първите свещеници, монаси, летописци, учители, строители на църкви и манастири, които се явили в Киев, Новгород, Рилск и другаде били българи.
"Още в епохата на Олга (903-969) извадки от български хроники проникнали в Русия". "Киевската писменост възникнала в началото на Х в. и, както се вижда от договора на княз Олег (882-912) с Византия през 911 г., се е водела на старобългарски език". Този именно старобългарски език в руска редакция, русофициран, станал руски литературен език "България е приобщила Русия към литературното наследство на равноапостолите Кирил и Методий и руското християнство до Владимир идвало от българска земя". "Българските летописи послужили за образец и главна основа, от която летописци приели летописанието и фразеологията си". "В руската църковна практика през Х в. няма никакви намеци за друга писменост, освен за старобългарската". По тоя повод киево-печерският монах преподобни Нестор летописец, вълнуван от идеята за славянско единство и езиково родство на руси и българи, писа: "Беше един славянски език и една славянска грамота - еднаква грамота и в русите и в дунавските българи". Затова с право руските филолози виждат в България прародината на своя литературен език и книжнина.
 |
Първо южнославянско влияние върху Русия (Х-ХІ в.). Отговор на тоя въпрос дава едно място от най - древната руска летопис "Повесть временных лет" (1113 г.), а именно: "Българският цар Симеон изпрати учени свещеници и много книги в Киев" (В. Н. Татищев, История Россйская, т. І, Москва - Ленинград 1962 с. 1120). Това недатирано древноруско летописно известие станало камък за препъване на мнозина руски учени. Някои, под влияние на антинаучната норманска теория, се опитали да отхвърлят изцяло известията за българите в Иоакимовата летопис, други обругали положилия началото на същата епископ Иоаким Новгородски и откривателя й В. Татищев, трети - дейността на цар Симеон (893-927) безотговорно приписали на българските царе Роман (969-972) и Самуил (997-1014), макар че в текста ясно е казано "Симеон". Но тая "знаменита Иоакимовска летопис" бляскаво защитиха големите руски историци и учени акад. проф. Митрополит д-р Макарий (Булгаков), акад. Михаил Погодин, проф. Архиепископ Филарет Черниговски, архимандрит Леонид Кавелин и особено в най - ново време видният съветски историк и архиолог академик Борис Александрович Рибаков, по думите на когото "Татищевските известия представляват изключителен интерес за историческата наука" Цар Симеон е разбирал много добре думите от "Прогласа към Евангелието" на епископ Константин Преславски: "Голи са народите без книги!" Затова в години, когато "славянското племе летяло към светото кръщение", той изпратил "учени свещеници и много книги" на братския руски народ, за да го облече навеки в светлото одеяние на писмеността. Без името и ролята на славния български владетел Симеон не може да се обясни славянобългарският фактор в християнизацията на Киевска Русия.
И така, старобългарската ръкописна книга - свидна рожба на Плисковско - Преславската и Охридската книжовни школи, тръгнала към Древна Русия още от Симеоново време, т. е. от "Златния век" на българската писменост и култура. Затова името на българския цар книголюбец и "Нов Птоломей" Симеон Велики се среща на седем места в "Повесть временных лет". Някои руски историци говорят за съюз на киевския княз Олег с българския цар Симеон по време на походите им към Цариград. Тогава именно станало първото пътешествие на българската ръкописна книга - пътешествие в мирни години.
През втория етап (след 972 г.) и третия етап (988-1018) на първото южнославянско влияние върху Русия голяма част от българските книги в тревожно време отново тръгнала на север, за да открием някои от тях след векове, запазени в руски преписи: "Шестоднева" на Иоан Екзарх, "Учителното евангелие" на епископ Константин Преславски, "Беседа против богомилите" на презвитер Казма, "Симеоновия (Светославов) изборник", "Сказанието за буквите" на Черноризец Храбър, евангелия, апостоли, месецослови, жития, октоиси, минеи, псалтири и прочие.
Авдушн, Д. А., Тихомиров, М. Н. "Древнейшая русская надпись" Вестник Академии наук СССР, 1950.
Авдушн, Д. А. "Гнездовская корчага. - В Древние славяне и их соседи". Москва,
1970.
"Руско - българските връзки през вековете" София, 1986 г.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
