Доростолски митрополит Иларион
(Димитър Драганов Цонев)
1903 - 2009 година
|
|
Доростолски митрополит Иларион(Димитър Драганов Цонев) 1903 - 2009 година |
Митрополит Иларион Доростолски. Снимка: Атанас Димитров "Timothey" на orthphoto.net
По-долу:
Из творчеството на митрополит Иларион:
Виж също:
Димитър Драганов Цонев - бъдещият митрополит Иларион, е роден на 12 януари 1913 г. (по тогавашния календар 30 декември 1912) в град Елена, в род, от който произхожда митрополит Иларион Макариополски (Стоян Михайловски, 1812-1875).
Основно и прогимназиално образование получава в родния си град, след което завършва Софийската духовна семинария (1927-1933 г.) и Богословския факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1933-1937 г.).
От юли 1937 г. до 30 септември 1938 г. Димитър Цонев е домакин на старопиталището "Пеню и Мария Вълкови" в гр. Велико Търново. На 4 ноември същата година - тогава ден на преп. Иларион Велики, той приема на 24-годишна възраст монашески постриг в Дряновския манастир от Великотърновския митрополит Софроний. Дни след това е ръкоположен за дякон, а на 4 ноември 1939 г. - в йеродяконски чин от Пловдивския митрополит Кирил (по-късно Патриарх Български) във Варненския храм "Св. Архангел Михаил".
Йеродякон Иларион е последователно помощник-секретар и секретар на Варненско-Преславската митрополия (1 октомври 1938 - 30 септември 1940 г.), след което е учител-възпитател в Софийската духовна семинария до края на 1943 година.
Софийският митрополит Стефан (по-късно български екзарх) ръкополага Иларион за йеромонах на 4 ноември 1941 г. в храма на Семинарията "Св. Йоан Рилски".
От 1 януари 1944 в продължение на 13 години йеромонах Иларион е протосингел на Въликотърновска
митрополия., като междувременно по решение на Св. Синод е възведен в архимандритско достойнство от Великотърновския митрополит Софроний (5 декември 1947 г.).
След това архимандрит Иларион е последователно инспектор в Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София (до 15 август 1964), игумен на Троянския манастир "Успение Богородично" (до 31 март 1965 г.), началник на Културно-просветния отдел и на отделите за Богослужебен и Духовен надзор при Св. Синод (до 21 юли 1972 г.).
От август 1972 той е избран отново за игумен – този път на Бачковския манастир "Успение Богородично". Скоро след това е хиротонисан в епископски сан с титлата "Траянополски" (1973 г.) в пловдивския митрополитски храм "Св. Марина" и продължава служението си в манастира до 1981 година.
През 1986 г. митр. Иларион участва в т.н. Първа световна среща на религиите, свикана и ръководена в Рим от папа Йоан Павел ІІ.
От 1981 г. до 1990 г. еп. Иларион e последователно председател на църковното настоятелство при Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", директор на Църковно-историческия и археологически музей при Българската патриаршия, в продължение на една година е (отново) игумен на Троянския манастир, викарий на Варненския и Преславски митрополит Йосиф, патриаршески викарий и (отново) завеждащ отделите за Богослужебен и за Духовен надзор при Св. Синод.
От 1990 г. еп. Иларион служи отново на Великотърновската митрополия - първоначално като викарий на митрополит Стефан, а след неговото отпадане в разкола - като временно управляващ епархията до избора на нов митрополит на 1 февруари 1994 година.
През 1991 г. епископ Иларион подписва акцията на коалиция СДС за смяна на
патриарх Максим, но никога не напуска каноничната църква (виж Хронология на
разкола).
От началото на 1994 г. Траянополският епископ Иларион е патриаршески викарий в София - до 19 октомври 2003, когато Светият Синод на Българската православна църква избира вече деветдесетгодишния еп. Иларион за митрополит на създадената още от IV век Доростолската епархия (виж Силистра. Доростор).
От началото на 2004 г. е избран за член на Съюза на писателите в България. На 28 май 2009 митрополит Иларион Доростолски беше награден с орден "Св. Кирил и Методий" и огърлие за особено значимите му заслуги в развитието и издигането ролята на богословското образование и наука в България.
През октомври 2008 митрополит Иларион представя своята последна книга "Буквар на вярата". В присъствието на висши иереи, общественици и културни деятели, книгата е представена от униатския архимандрит проф. Георги Елдъров - дългогодишен познат на владика Иларион. Той изразява своята увереност, че ако книгата бъде въведена в българското училище при изучаването на предмета "Религия", тя би имала огромна роля сред подрастващите.
На 28 октомври 2009 г., след повече от 70 годишно монашеско служение, митр. Иларион предава Богу в Силистра след кратко боледуване на 96-годишна възраст.
През последните 2-3 години от живота си митр. Иларион участва в чествания и ритуали на римокатолици, униати и парацърковни структури, чиито практики Църквата е осъдила, и смущава с това много православни християни. Но в сърцата на духовните му чеда и мнозина, които са общували с него, митр. Иларион остава като истински проповедник, безупречен оратор, ненадминат в добродетелите си духовен наставник и ненадминат в смирението и търпението си постник и аскет - "монах сред архиереите и архиерей сред монасите, светец още приживе".
Митрополит
Иларион е вдъхновен и продуктивен писател и поет, автор на множество стихосбирки, статии, пътеписи, беседи и поучения. Част от тях са събрани в публикувания през 2005 г. сборник
"Светлоозарени слова".
Написал е и десетки книги по църковно-исторически и нравствено-богословски въпроси, сред които
Pravoslavieto.com
на основата на данни от "Архиереите на Българската Православна Църква" от Борис Цацов, изд. "Принцепс" 2003 г., "Светлоозарени слова", съст. Мария Антонова,
2005 г. и Двери на Православието.
Най-хубавият ден? – Всеки започнат с молитва.
Най-голямата спънка? – Страхът.
Най-важното? – Да не се заблудиш.
Най-сигурната защита? – Вниманието.
Най-голямата
грешка? – Да паднеш духом.
Най-лошото поражение? – Отчаянието.
Най-опасното в характера? – Егоизмът.
Най-приятното развлечение? – Работата.
Най-добрият учител? –
Незлобливият човек.
Най-първа необходимост? – Общуването.
Най-голямото щастие? – Да си полезен всекиму.
Най-опасният човек? – Лъжецът.
Най-коварната черта? – Завистта.
Най-красивият подарък? – Прошката.
Най-приятното? – Домашният кът.
Най-правият път? – Този с кръста напред.
Най-приятното усещане? – Душевният мир.
Най-успокоителното
лекарство? – Молитвата.
Най-приятното в характера? – Приветливостта.
Най-доброто разведление в тревогата? – Цветята.
Най-мощната сила? – Вярата.
Най-добрият подтик? –
Надеждата.
Най-красивото в света? – Любовта - Обичта към Бога и човека.
Най-доброто пожелание при изпращане? – Бог с теб; На добър час.
Митрополит Иларион Доростолски
Литературен свят
Разговор на Александра Карамихалева с Доростолския
митрополит Иларион
Много слова за него и от него се изрекоха напоследък, но към образа на митрополит Иларион винаги ще има какво още да се добави: като служител на Църквата, като писател и общественик, а струва ми се най-прекрасни и истинни биха били разказите на многобройните му духовни чеда. Това биха били разкази за неуморим молитвеник, изповедник, близък съветник, строг, но грижовен духовен отец. Докато разговаряхме, те не спираха да го търсят, да искат благословение и да се допитват до него по лични проблеми и дела. На никого не отказа внимание.
Дядо Иларион винаги говори за родния си град Елена с нескрита радост и патриотизъм. Трима архиереи са родом от този град. И тримата носят името Иларион: Иларион Макариополски, Иларион Ловчански и настоящият Иларион Доростолски.
С Иларион Макариополски (по-късно Великотърновски митрополит) го свързва родствена връзка по майчина линия. Къщата на дядо му е била съседна на родната къща на именития църковник.
За Иларион Ловчански разказва, че преди да стане монах е бил писар в Къпиновския манастир. По-късно е посочен за пръв Екзарх, но няколко дена по-късно се отказва, за да бъде избран по-млад предстоятел на Българската православна църква. Оттегля се в Кюстендил на покой, където е и погребан. Мраморният саркофаг и днес се намира в катедралния храм на града.
А настоящият Иларион Доростолски е роден в семейството на търговец-кожухар. Имали магазин в Елена, къщата им била голяма, старинна, но след 9 септември 1944 г. я разрушили, за да разширят улиците. Поради нечие безумие тогава, голяма част от уникалната архитектура на града е унищожена.
Баща ми е убит още в първите дни на Европейската война (Първата световна война) отвъд Кюстендил. Спомням си, когато ни известиха за смъртта на баща ми, но него не го помня. В къщи настана голям плач, а мен ме заведоха у съседите. Оттогава ми става тягостно, ако отида отвъд Княжево в посока към Кюстендил - разказва дядо Иларион.
Когато дошъл в Семинарията през 1927 г., в духовното ни училище се учели по 400-500 ученици. Същата година кандидатствали 80 човека за 40 места.
Тогава всеки сам си осигуряваше издръжката, за да учи в Семинарията. Отпускаха се само една цяла стипендия и две половинки. Но желаещи да учат там имаше много. Това беше едно от най-престижните училища. Семинаристите се ползваха с много голямо уважение. На парадите за Деня на св. Кирил и Методий вървяхме най-отпред на шествието, втори след учениците на Военното училище.
Дядо Иларион си спомня как са ги водели организирано на кино в центъра на София. Като вървели по ул. "Граф Игнатиев", пеели, а хората излизали на прозорците и балконите, за да ги слушат и да им се радват. Тогава, разбира се, не било така шумно и претоварено по улиците.
В VI клас бъдещият Макариополски еп. Николай стана монах - продължава разказа си дядо Иларион. - Той беше един от тримата отличници на курса. - Години по-късно двамата ще работят заедно: в Семинарията между 1941 и 1943 г. и в периода между 1957 и 1964 г. в Духовната академия, единият в качеството на заместник-ректор и ректор, а другият като учител-възпитател и духовен инспектор.
Аз приех монашество няколко години по-късно. Пострига ме тогавашният Търновски митрополит Софроний в Дряновския манастир. Сърцето ми скланяше към Къпиновския, но тогава там нямаше монаси.
В Дряновския манастир останал съвсем кратко време, тъй като е повикан от Варненския митрополит Йосиф за помощник-секретар, по-късно и секретар на митрополията. Там Пловдивският митрополит Кирил (по-късно Български патриарх) го ръкополага в йеродяконски чин.
Беше дошъл на гости на дядо Йосиф Варненски. Двамата бяха близки и поддържаха много добри отношения. Тогава пък Варненският владика ръкоположи за йеромонах отец Наум, който по-късно пострада в качеството си на протосингел на Софийската митрополия. Бог да го прости! Беше много добър, начетен, но след 9 септември жестоко пострада. Много ми е жал за него. Правиха филм за него и ми искаха снимка, но не можах да им дам. По-късно намерих една от завършването ни на Духовната академия през 1937 г. Двата випуска, предишният и нашият, завършихме заедно и се фотографирахме.
Поредният телефонен разговор прекъсна разказа му. Университетски преподавател, негово духовно чедо, се обаждаше от Америка, за да сподели колебанията си, да поиска съвет. След като го напъти и благослови, дядо Иларион продължи да разказва свои спомени.
Екзарх Стефан в качеството си на Софийски митрополит ме ръкоположи за йеромонах - в семинарската църква, на храмовия празник в чест на св. Йоан Рилски.
Аз бях притеснен, помня, че се боях да приема свещенство, да не избързваме, но владиката ми се поскара - дядо Иларион се усмихва при този спомен. - Дядо Стефан беше много мил, много сърдечен и блестящ оратор, завладяващ със словото си.
На 1 януари 1944 г. дядо Иларион бил изпратен за протосингел в Търновската митрополия. Сам се представил на търновската общественост на молебена в катедралния храм на града. По онова време Търновският митрополит Софроний управлявал и Скопско-Велевската епархия и прекарвал по-голямата част от времето в Македония. Отец Иларион се грижел за църковните дела в Търновска епархия.
Бяха хубави времена на благодатно служение, но продължиха до 9 септември. Помня как изпращах войниците на фронта, държах им реч на Площада на победите.
В това кратко време от няколко месеца младият протосингел сформира епархийски хор от 40 свещеници. Спявките правят точно над тунела в старинна къща, собственост на митрополията. С този хор обикалят епархията, гостуват и на други епархии.
Първият ни концерт беше във Военния клуб. Присъства цялата управа на града, полковниците от Военното училище, всички ги аплодират... После от високия връх, на който се намираше Църквата, от почетното място, което тя заемаше в обществото, бе срината в калта, отведнъж всички се обърнаха срещу Нея. Хулеха я, поругаваха я, унижаваха я - такъв беше духът на времето и хората бяха принудени да се съобразяват с него.
Дядо Иларион не обича да си спомня за онези трагични за Църквата, за нейните свещенослужители и народа времена.
Казват ми да напиша спомените си, но не искам да ги записвам, не обичам да си спомням за това. Беше голяма трагедия, голяма трагедия! - лицето на владиката видимо помръкна.
Докато комунистите все още не са се опомнили, епархийският хор продължава своите апостолски обиколки по разорените енории. Заедно с концертите изнасят и беседи, прожектират кадри от римските катакомби, които дядо Иларион снимал навремето като учител в Семинарията при едно свое посещение в Рим. В едно село вървели в снега след поредната си изява, а един милиционер възкликнал след тях: брей, колко много попове!
А един от свещениците се обърна и му каза: дай Боже, да станете и вие колкото нас! Те бяха хиляди - пояснява ми владика Иларион, - ние само 40, а той му пожелава да станат колкото нас!
Хората посрещат с голям интерес тези концерти, но не навсякъде ги допускат - някои кметове забраняват тези прояви.
При посрещането на шумкарите ни призоваха и нас да излезем на площада. Като отидохме с владиката, гледаме - сред първенците се подредили мнозина от предишните големци. Вдигнали ръце, размахват яростно юмруци...
Митрополит Иларион никого не вини за измяната и злодеянията. Спомня си за онези времена с болка, без гняв. И сякаш иска да ги оправдае с думите:
Такива бяха времената - хората се страхуваха. И свещениците живееха в страх. Мнозина от по-дейните и ярки личности бяха избити. Времената бяха тежки за Църквата, но повечето хора запазиха уважението си и доброто си отношение към нас, дори комунистите ни почитаха.
Веднъж митрополит Софроний го изпратил да се застъпи за един свещеник. Не успял да изпроси милост за него. Още страда, че не е успял да го спаси. Укорява се, че не е намерил най-точните думи, макар че едва ли някой нарочен е избегнал присъдата на т. нар. "Народен съд". От градските гробища вечер се чували гърмежите от масовите разстрели.
След 14 години в Търново епископ Иларион е игумен в Бачковския манастир. Като такъв остава 10 години, през което време е хиротонисан в епископски сан. След това последователно е началник на отдел "Просветен и социални грижи" при Светия Синод, временно управляващ Троянския манастир, духовен инспектор в Духовната академия и директор на Църковно-историческия музей.
От 1990 г. е изпратен за викарий на Търновския митрополит Стефан.
Тогава стана разколът и аз останах като временно управляващ Търновска епархия. Беше тягостно. Владиката живееше в митрополията, аз - отделно, в една къща, собственост на Митрополията.
След каноничния избор за нов Търновски митрополит през 1994 г. Негово Светейшество патриарх Максим го кани в София за патриаршески викарий.
В качеството си на патриаршески викарий епископ Иларион ръкополага множество свещенослужители. Преди време помолил в Софийска митрополия да му изготвят техния списък, за да ги споменава поименно в молитвите си. Мисли за тях с отеческа любов и със загриженост: добре ли изпълняват свещеническия си дълг, достойно ли предстоят пред Божия Престол.
Благодаря на моя Бог, колчем си спомня за тях (виж. Филип. 1:3-4).
Сигурно и те се молят за мене - усмихва се митрополит Иларион и добавя: - Слава Богу за всичко!
Александра Карамихалева
Брой 21 за 2003 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com