Патриарх Кирил Български

Патриарх Кирил (1901-1971) е висш йерей на Българската православна църква, доктор по богословие (1927), историк, академик (1970), Български патриарх от 1953 г. до смъртта си през 1971 година.

По-долу:

• Живот в дати
• Духовно и научно наследство

Виж също:

• Рим и Болгария Слово, произнесено през 1948 г. на Московското Всеправославно съвещание
• Достойни български иереи: Екзарх Антим I. Екзарх Йосиф I. Екзарх Стефан I. Патриарх Максим и др.

Патриарх Кирил Български: Живот в дати

3 януари 1901 г. В София, в семейството на Марко Константинов е роден бъдещият патриарх  Кирил с кръщелно име Константин.

От 1914 до 1918 учи в Софийската семинария

От 1920 до 1925 г. следва богословие в Софийския университет "Св. Кл. Охридски", в Белград, в Загреб и накрая в Черновци (днес в Украйна). Приема монашество.

1927 г. защищава докторат и получава степен "доктор по богословие".

През 1928-1930 специализира философия в Берлинския университет.

През 1936 е ръкоположен за Стобийски епископ.

През 1938 е избран за главен секретар на Св. Синод. Скоро след това е ръкоположен за пловдивски митрополит.

През 1938 г. оглавява с екзарх Стефан и митр. Неофит Видински българската интелигенция в протести и акции против депортирането на българските евреи в хитлеристка Германия.

През юли 1948 г. произнася слово на Всеправославно съвещание в Москва на тема "Рим и България" (текстът на руски език).

От 1950 членува в Световния съвет на мира (председател е на Националния комитет за защита на мира в България от основаването му).

На 10 май 1953 г., при възстановяването на Българската патриаршия на Третия църковно-народен събор, е избран за софийски митрополит и първи български патриарх след св. Евтимий Търновски.

От 1970 г. академик, "Доктор хонорис кауза" на Софийската, Московската и Санкт Петербургската духовни академии.

Умира на 7 март 1971 година и е погребан в Бачковския манастир "Успение Богородично".

През 2002 г. е провъзгласен от благодарните евреи за Праведник на света в Йерусалим (заедно с екзарх Стефан I) заради дейното му участие в спасяването на българските евреи от нацистите.

Духовнo и научно наследство

• Паисий, митрополит Пловдивски в църковно-народната борба, Пловдив, 1948 г.;
• Натанаил, митрополит Охридски и Пловдивски (1820-1906 г.),  1952 г.;
• Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, 1955 г.;
• Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1978 г. (т. I - 1969 г., т. II - 1970 г.);
• Граф Игнатиев и българският църковен въпрос, 1958 г.; 
• Екзарх Антим (1816-1888 г.), 1956 г.;
• Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век, 1962 г.;
• Принос към униатството в Македония след Освободителната война (1879-1895 г.), 1968 г. и др.

Виж също:

• Достойни български иереи
• Православната читалня: През вековете: Българска история
• Православната читалня: През вековете: Светоотеческо наследство
• Православен молитвослов
• Православен речник

    www.Pravoslavieto.com