Митрополит Методи Кусев
1838 - 1922 година
|
Митрополит Методи Кусев1838 - 1922 година
|
По-долу:
Из духовното наследство на митр. Методи Кусев:
Виж също:
Митрополит Методий е роден през 1838 г. в град Прилеп, Македония, под светското име Тодор Йовчев Кусев, като шесто дете в семейството на българите Йовчо и Екатерина.
Основното си образование получава в Алилодидактическото училище, а прогимназиалното – в "Елиникон схолион" в родния Прилеп. По-късно завършва Духовната семинария в Киев, а през 1888–1892 г., като стипендиант на Троянския манастир "Успение Богородично" и Духовната академия в Санкт Петербург.
През 1871 г. е избран за представител на Битолската епархия на Първия църковно-народен събор, проведен в Цариград с цел приемане на Екзархийския устав и избор на духовен глава на независимата вече Българска църква.
На 4 април 1873 г. приема монашество в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, а на 24 ноември същата година е ръкоположен в архимандритски чин и назначен за протосингел на Пловдивската митрополия, на която длъжност остава до 1880 година.
През 1876 г. архимандрит Методий събира подробни сведения за жестокостите, извършени от турците при потушаване на Априлското въстание. На 16 май 1876 г. той заминава заедно с Пловдивския митрополит Панарет за Цариград и на организираното събрание в Роберт колеж излага събраните доказателства за трагедията на българския народ пред директора на колежа д-р Уошбърн, известния мисионер Лонг, кореспондента на в. "Дейли нюз" Пиърс и други представители на европейските страни. Тази инициатива, както и изпращането на Марко Балабанов и Драган Цанков в Европа със същата цел провокират общественото мнение в редица страни на Стария континент и създават предпоставки за свикването на Цариградската посланическа конференция за решаване на "българския въпрос".
От 1880 до 1886 година архимандрит Методий изпълнява своя църковен дълг като протосингел на Екзарх Йосиф I в Цариград. През този период той оказва активно съдействие за откриването на много български училища и утвърждаване на просветното дело в Македония и Одринско.
На 28 септември 1892 г. в Цариград е открита Българската духовна семинария. За пръв ректор на семинарията е назначен архимандрит Методий Кусев. Той поема управлението й на 7 октомври 1892 г. и работи на тази длъжност до началото на 1894 година.
На 24 април 1894 г. архимандрит Методий е въведен в епископски сан с титлата "Велички". В историята на Българската православна църква диоцезът на Величката епархия е бил поверен за обгрижване на първия български епископ, който е служил на български език - св. Климент Охридски в 893 г.
На 14 юли 1896 г. с пълно мнозинство Св. Синод на Българската православна църква избира Величкия епископ Методий Кусев за каноничен митрополит на Богохранимата Старозагорска епархия. На 28 февруари 1895 г. митрополит Методий собственоръчно засажда първите фиданки и полага основите на уникалния "лесопарк Аязмото" в Стара Загора. През 1896 г. той създава и Старозагорския благотворителен комитет "Св. Йоан Милостиви". На 15 септември 1902 г. митрополит Методий освещава храм-паметника "Св. Рождество Христово" при град Шипка.
Жизнения си път митрополит Методий Кусев завършва на 1 ноември 1922 година. Опелото се извършва в храм "Св. Богородица" в Стара Загора, след което тленните му останки са пренесени във вечното му жилище - до построения от него параклис "Св. Теодор Тирон", под върха на "Аязмото".
Свещеник Георги Гугов
богослов, преподавател по християнска етика в Духовната семинария "Св.св. Кирил и Методий" в Пловдив.
1838 г. В гр. Прилеп, Македония е роден Тодор Йовчев Кусев (бъдещият Старозагорски митрополит Методий Кусев) като шесто дете в семейството на родолюбиви българи.
1867 г. Тодор Кусев основава българско читалище и открива неделно българско училище в родния си град - изявява се като лидер за отстояване на българщината не само в Прилеп, но и в Битоля, Скопие, Преспа, та чак до Охрид.
1871-1872 г. Тодор Кусев е граждански представител на Пелагонийската (Битолско-Прилепската) епархия по време на Църковно-народния събор в Цариград през 1871 година. Урежда църковно-административния статут на нерегистрираните в турския правителствен ферман от 28 февруари 1870 година български епархии в рамките на общобългарската църковна общност. Работи по изготвянето на устава и учредяването на Българската екзархия в Константинопол (Цариград) - единствената легитимна екстериториална институция от векове, която представлявала духовно и етнически целокупния български народ. Включва в църковно-демографската структура на екзархията и родната си Прилепско-Битолска епархия.
16 февруари 1872 г. Тодор Кусев участва в избора на първия български екзарх Антим I - дотогавашен Видински митрополит, като за този съдбовен исторически акт установява активни църковни и граждански контакти между столицата Константинопол (Истанбул) и северозападната дунавска част на Отоманската империя.
1872-1873 г. Тодор Кусев учителствува в българското училище в Цариград, където подготвя десетки видни родолюбци - стълбове, а по-сетне и строители на новоосвободена България.
4 април 1873 г. Тодор Кусев приема монашество по настояване на екзарх Антим I и е подстриган от Пелагонийския митрополит Евстатий в цариградската българска църква "Св. Стефан" с името Методий. Наскоро след това е ръкоположен в Пловдив от митрополит Панарет в йеромонашески чин.
24 ноември 1873 г. Методий Кусев е възведен в архимандритски чин и назначен за протосингел на Пловдивската митрополия. Започва нов, изключително значим период в народополезната и духовнообединителна дейност на дядо Методий.
Април - май 1876 г. Заедно с митрополит Панарет, епископ Гервасий и дякон Максим Пелов, архимандрит Методий Кусев организира и ръководи в Пловдив национален щаб от съратници, чрез който събира огромен брой данни, факти и документи за кървавите турски изстъпления в Четвъртия революционен окръг и Пловдивската епархия по време на Априлското въстание от 1876 г. и последвалите го погроми.
16 май 1876 г. Архимандрит Методий Кусев заедно с митрополит Панарет напускат Пловдив и се установяват в Цариград по настояване на Българската екзархия и след личното нареждане на екзарх Антим I - акт, наложен на екзархията от турските правителствени власти с цел да се отстранят двамата родолюбиви архиереи като свидетели на кървавите зрелища при потушаване на Априлското възстание.
Май - юни 1876 г. Методий Кусев се явява в цариградския Роберт колеж и лично предава на европейската общественост (чрез английската дипломация в лицето на д-р Джордж Уошбърн и д-р Лонг и чуждестранния дипломатически корпус, аташиран в отоманската столица) автентични сведения и документи за турските жестокости по време на Априлското въстание. Така той става инициатор за съдбоносната статия на Едвин Пиърс от 23 юни 1876 г. в опозиционния лейбъристки лондонски вестник "Дейли нюз". В нея Пиърс описва свирепствата спрямо въстаналите българи и за ужасяващата трагедия, сполетяла България през април-юни 1876 година. С това архимандрит Методий Кусев полага политико-дипломатическите основи за свикването на Цариградската посланическа конференция на Великите сили през декември същата година.
Юли - декември 1876 г. Методий Кусев организира българското екзархийско пратеничество в Европа в състав Драган Цанков и Марко Балабанов. Задграничните връзки на архимандрит Методий Кусев с делегацията - нейната координация и обезпечаване с актуални сведения от Цариград и вътрешността на България. Внасяне на Екзархийския меморандум в канцелариите на австроунгарския и на руския император. Архимандрит Методий Кусев - идеен и духовен подбудител на историческото писмо на екзарх Антим I до Санктпетербургския митрополит Исидор, върху което на 12 август 1876 година царят на Русия Александър II собственоръчно написал във вид на резолюция: "Да се освободи България."
Декември 1876 - март 1877 г. Методий Кусев е главна политическа фигура на екзархията и на българската национална политика в Цариград. Дейност по подпомагане на Цариградската посланическа конференция на Великите сили - изготвяне на Екзархийския проект по Българския въпрос и предоставянето му на френски език на конференцията. Ролята на архимандрит Методий Кусев като екзархийски посредник между Антим I и Великите сили при решаването на Източния въпрос в европейски контекст и категоричното му налагане пред дипломатите като Български въпрос. Определяне от Цариградската конференция (с помощта на Методий Кусев и доставените от неговите пратеничества до българските епархии сведения) границите на бъдещата българска автономна провинция в състава на Отоманската империя, в която влизали: Мизия с Добруджа, Тракия с Одринско и Беломорието и Македония, заедно със западните български предели - географско-демографски ареал, който по-сетне залегнал в основата на руската дипломация при очертаване картата на Санстефанска България.
12-17 април 1877 г. Дейността и личната намеса на архимандрит Методий Кусев по осуетяване присъствието на екзарх Антим I на официалния дипломатически прием на Високата порта в чест на новата турска конституция - демонстративен акт на несъгласие с половинчатите реформи на турското правителство - клопка за националните интереси на България. Насилствено сваляне с отомански правителствен декрет на Антим I от екзархийския престол (12 април 1877 г.) и заточението му в Анадола, с което Източният български въпрос изключително набъбва до общоевропейски. Пророческите думи на Методий Кусев до главата на Българската екзархия по този повод: "От днес, Ваше Блаженство, историята на Българската православна църква има един мъченик повече." Предупреждение от страна на архимандрит Методий, който по това време е в Цариград, и към Пловдивската митрополия (най-големия епархийски диоцез в екзархията) за опасността, идеща от коварния турски конституционен документ - телеграма-заповед на Методий Кусев до владиката в Пловдив: "Дядо Панарет, ръката ти да отсекат - такъв махзар да не подписваш!"
24 април 1877 г. Архимандрит Методий Кусев, след интензивна подготовка в Цариград, участва в каноническия избор на новия български екзарх Йосиф I - дотогавашен Ловешки митрополит.
Април 1877 г. Навечерието на Руско-турската война - Методий Кусев нелегално напуща Цариград вследствие тотално преследване от страна на отоманските власти. Пристига в Русия и оттам, заедно с руските войски, преминава през Молдова и Румъния, през Дунава - в Северна България, като до края на военната кампания през март 1878 година архимандрит Методий неотклонно следва щаба на руската армия.
Руско-турска освободителна война 1877-1878 г. Връзката на архимандрит Методий Кусев с руската главна квартира: срещи с княз Владимир Черказки при Горна Студена и Плевен и с граф Игнатиев при Одрин и Сан Стефано. Подпомагане на руския генерален щаб и на руската дипломация: рапорт на архимандрит Методий Кусев до руския император Александър II за историческо-религиозната принадлежност на българския народ към православието и за продължаване на войната на юг от Балкана. Трескава дипломатическа дейност на Методий Кусев и неговия щаб в дните след Одринското примирие от 31 януари 1878 г. до Санстефанския мир на 3 март 1878 г. за защита териториалната и етническата цялост на България. Писмо-прокламация на архимандрит Методий до граф Игнатиев във връзка с изготвянето на мирния Сенстефански договор. Приносите на Методий Кусев в руската и общоевропейската дипломация по време на Освободителната война 1877-1878 година.
Април - юли 1878 г. Методий Кусев начело на борбата срещу престъпните решения на Берлинския конгрес и Великите сили за разделението на България. Учредява през април 1878 г. в цариградския хотел "Византион" Комитет за борба срещу решенията на Берлинския конгрес, а на 16 август същата година в Пловдив - съединистки комитет "Единство", чиито цели били: по дипломатически и по революционен път да се премине към всеобщо обединение на България - включително и с Македония. Дипломатически, църковни и граждански усилия на архимандрит Методий Кусев за предотвратяване решенията на Берлинския конгрес от 13 юли 1878 година: срещи с дипломати, посланици и радактори на европейски вестници; писма до посолства, правителства и западни университети; многократни прошения пред Българската екзархия - молби за официално протестно екзархийско пратеничество в Берлин; срещи и събрания с българските колонии в големите градове на победената Отоманска империя; организиране на петиции до руските дипломатически представителства - предимно в епархиите, върнати отново на Турция, съдържащи подписите на хиляди българи, отчаяни от решенията на Берлинския конгрес. Архимандрит Методий Кусев - един от духовните двигатели на съединисткото движение!
1878-1880 г. Архимандрит Методий - отново протосингел на Пловдивския митрополит Панарет. Участие в подготовката на Кресненското въстание от есента на 1878 година. Заедно с митрополит Панарет свиква в Пловдивската митрополия тайно събрание с революционни представители от все още поробена Македония. Приет е издигнатият от Методий Кусев още в младостта му девиз "Целокупна Македония в обединена България". Дейността на архимандрит Методий Кусев по изпращане на възвания до европейските правителства и опитите му да организира нова българска делегация при руския и при австрийския император, както и посланичество при видния българофил епископ Йосиф Щросмаер, църковен католически прелат на Загребската епископия. Борба на Методий Кусев срещу опозицията на руския консул в Пловдив княз Александър Дондуков, комуто било наредено от Санктпетербург да съблюдава строго статуквото след Берлинския конгрес и в частност - да не допусне заминаването на екзарх Йосиф I от Пловдив в Цариград.
1880-1886 г. Архимандрит Методий Кусев - протосингел на екзарх Йосиф I в Цариград и временно управляващ Българската екзархия. Борбите на църковния водач архимандрит Методий за запазване целостта на българската нация и след политическото и териториалното й раздробяване в Берлин: уреждането на просветно-училищното дело в Македония и Тракия, включително и Одринско, и усилията му да запази ненакърнимостта на "схизмата", с която Константинополската вселенска патриаршия на 16 септември 1872 година наказала неправомерно Българската православна църква, а с това несправедливо отрекла и българската нация.
1879-1881 г. Методий Кусев - борби за опазване ненакърнимостта и монолитната диоцезна структура на Българската православна църква в условията на "схизмата" след Берлинския конгрес. Възстановяване на Българската екзархия в Цариград като екстериториално духовно българско правителство и международно призната църковна институция, призвана да упражнява върховно попечителство над религиозния и социалн ияживот във всички български епархии, независимо в коя част на разпокъсаната българска политическа карта се намират.
Януари 1880 г. Дейността и личната намеса на архимандрит Методий Кусев по връщането на екзарх Йосиф I от Пловдив в Цариград (12-13 януари 1880 г.) - персонален писмен ултиматум на Методий Кусев до екзарх Йосиф за заемане на екзархийския му престол в Цариград.
1880-1881 г. Борби на Методий Кусев за изясняване и оповестяване пред руската православна имперска дипломация истината за "схизмата" - като ответна ретроградна реакция на гръцката великоелинска патриаршия и акт на политическо отмъщение на вселенския църковен клир заради извоюваната българска духовна независимост на Народния църковен събор в Цариград през 1871 година.
1880-1882 г. Исторически победи за българската национална кауза и църква под ръководството на Методий Кусев! Борби на Методий Кусев по разрешаване на българското просветно и училищно дело в Македония и Одринско. Връзките на архимандрит Методий Кусев в качеството му на временно управляващ (след 1881 г.) Българската екзархия с руския посланик Новиков, изпълняващ специално имперско поръчение на Александър II да уреди канонично въпросите около "схизмата" над Българската православна църква. Дипломатически триумф на Методий Кусев в Цариград по време на великденските празници през април 1881 година - руският посланик Новиков най-сетне осъзнал истината за чистотата и невинността на Българската православна църква и категорично приема становището на Методий Кусев по българския национален и църковен въпрос.
1881-1882 г. Методий Кусев окончателно урежда българското просветно и училищно дело в Македония, Тракия е Одринско. Руската дипломация прекратява (след разкритията на архимандрит Методий Кусев) опитите си да вдигне "схизмата", което означавало - духовно и етническо оцеляване на българската нация в демографско-географските й предели под скиптъра на екзархията. Национално движение, предизвикано от архимандрит Методий Кусев, обединено от неговия лозунг-прокламация "Искаме си "схизмата!". Унищожителна с автентичната си документалност статия на Методий Кусев на френски език в цариградските вестници "Куриер д'Ориент" и "Ла Турка", разкриваща пред европейската общественост истината за гръцките духовни издевателства над българите, за фанариотския геноцид над българските училища и църкви в Македония и Тракия. Архимандрит Методий Кусев изпраща вестници със своята статия до всички правителства, посолства, търговски представителства, университети и религиозни организации в Европа и лично до държавните глави на Австрия, Русия, Германия, Англия, Франция, Италия, Америка. Щабът на Методий Кусев в Цариград разобличава пред Европа и пред света двуличието и антибългарския шовинизъм, които от векове изграждали доктрината на Константинополската вселенска (елинска) патриаршия.
1882 г. Архимандрит Методий Кусев открива и тържествено освещава българската гимназия в Солун - най-крупното културно средище на българите от югозападните предели на етническото ни отечество.
1886-1892 г. Години на учение на архимандрит Методий Кусев в Русия като стипендиант на Троянския манастир "Успение Богородично", което идва за него вече на 48-годишна възраст и след седем последователни години на каноническо служене като протосингел на Българската екзархия в Цариград. В Русия всяка проява на духовно могъщия българин буди възхита и респект, а руското православно общество виждало във величествената осанка на йерарха Методий Кусев апостол от първите християнски векове. Българският черноризец, архимандрит Методий Кусев цели седем години представял достойно Българската православна църква и в Русия - навсякъде в славянската страна той блестял със своя необикновен ум и неимоверно богат, лично изстрадан опит!
1886-1888 г. Методий Кусев учи и завършва с отличие Духовната семинария в Киев.
1888-1892 г. Методий Кусев учи и завършва с отличие Духовната академия в Санктпетербург. В руската столица е на пансион във Великата Невска лавра.
Януари 1890 г. Архимандрит Методий Кусев участва в публичен диспут в Санктербургския университет, организиран от Руското имперско географско дружество за уточняване на южнославянската териториално-етническа карта на Балканите. Тотално разгромява великосръбските шовинистични претенции по отношение на Македония и западните български предели. Исторически непоклатимо звучи и днес обобщението му на това духовно сражение: "В Македония само сърби нема!"... Двадесет и три години по-късно (вече като митрополит на Старозагорската епархия) Методий Кусев преосмислил, систематизирал и обобщил възгледите си по южнославянския въпрос, които заедно със споменатите му от прочутия диспут в Санктпетербург, излизат в неговата самостоятелна брошура.
1892-1894 г. Архимандрит Методий Кусев е избран и служи като първи ректор на новоучредената Българска духовна семинария в Цариград - възпитава и духовно усъвършенства във вярата и клира десетки родолюбиви свещеници.
24 април 1984 г. Архимандрит Методий Кусев е възведен в епископски сан с титлата "Велички".
1894 г. По решение на Българската екзархия Методий Кусев е изпратен за временно управляващ новата Старозагорска епархия, учредена административно и канонично през 1871 година от Народния църковен събор в Цариград. (В същата 1894 година той е възведен и в сан митрополит.)
1894-1896 г. Митрополит Методий Кусев се установява трайно в Стара Загора и служи като временно управляващ Старозагорската епархия, вече отделена от Търновската архиепископия
14 юли 1896 г. С пълно мнозинство Светият синод на Българската православна църква избира Величкия епископ Методий Кусев за първи български канонически митрополит на Старозагорската епархия. Започва нов, огромен по мащабите и стълкновенията си период в народослужението на суровия христолюбив старец Методий Кусев...
28 февруари 1895 г. Митрополит Методий Кусев засадил собственоръчно първите борчета на Ахмак баир и като апостол положил основите на грандиозната си екологическа програма в своята епархия. В течение на близо три десетилетия Старозагорският владика Методий преодолял безброй организационни и технически проблеми и увенчал делото си с уникалния лесопарк "Св. княз Борис-Михаил" ("Аязмото") върху голите дотогава склонове на Средна гора, северно от Стара Загора.
2 май 1895 г. Митрополит Методий Кусев полага основния камък на бъдещия параклис "Св. Теодор Тирон", изграден също от него върху един от хълмовете на Сърнена Средна гора - в сърцето на старозагорското Аязмо.
21 юни 1896 г. Митрополит Методий Кусев учредява старозагорския благотворителен комитет "Св. Йоан Милостиви" - доброволна обществена организация, възникнала и просъществувала под могъщата църковно-административна егида на Старозагорския архиерей в продължение на шест десетилея, от което време три десетилетия и след смъртта на владиката.
1898 г. Старозагорският митрополит Методий Кусев подготвя всенародно честване на 30-годишнината от гибелта на Хаджи Димитър и четата му (18 юли 1868 г.) на връх Бузлуджа. На 19-20 юли 1898 година - по време на всенародните тържества на лобното място - митрополит Методий полага и освещава основите на бъдещия паметник и параклис, които предстояло да се издигнат на легендарния старопланински връх в прослава на героите.
15 септември 1902 г. Заедно с гостуващия руски църковен клир митрополит Методий Кусев извършва тържествено православно освещаване на новоизградения храм-паметник "Свето Рождество Христово" в с. Шипка, Казанлъшко - Старозагорска епархия.
1894-1922 г. От интронизирането му през 1894 г. до самата му смърт през 1922 г. (с едно твърде спорно от историко-каноническо гледище прекъсване от 5 септември 1905 до 1 ноември 1920 г.) митрополит Методий Кусев е православен архиерей на богохранимата Старозагорска епархия.
1 ноември 1922 г. Старозагорският митрополит Методий Кусев умира (две години след синодалното му реабилитиране) в скромния си дом на старозагорското "Аязмо", в непосредствена близост до изградения от него православен параклис "Св. Теодор Тирон", в пълно монашеско нестежение.
© Списание "Домино", брой 37 за 1998 година
Todor Koussev was born in September 1838 in Prilep in the family of the tobacco merchant Jovtche and his wife Ekaterina. He was baptised in the newly erected magnificent church "The Holy Annunciation" a few days after its inauguration. At that time nobody could forsee that in two decades this baby would make this church the heart of the patriotic spirit in Prilep, that he would rise to the height of the great founders of the Bulgarian independent church and that he would play a leading role in education in Macedonia as an assistant and deputy of the Exarch. He was a tireless social worker and one of the hundred most influential Bulgarians. He was considered the most authoritative person in Pelagonia. He took part in three historical events in Prilep: the establishment of the library and cultural center "Nadezhda" ("Hope") and Sunday school, the organizing of a guild and the expelling of the Greeks from the church and the school. After the Sultan's decree for an independent Bulgarian Church was issued, he was elected delegate of the Pelagonian diocese at the Constantinople National Council in 1871. Owing to his famous speech there, the Council accepted the Macedonian dioceses unanimously. In 1872 he participated in the election of the first Bulgarian Exarch Antim I. It was evident that he was needed for more important tasks than those in Prilep.
"I thank the people who respect me in order to serve them. I accept this burden, having in mind that I must sacrifice calm, holidays, walks and revelry."
At that time T. Koussev was only 34 years old.
"In short, the work of T.Koussev, Dime Biolchev and Marko Tsepenkov was the pride of Prilep. Their merits must always be remembered by all people from Prilep ..., because they laid a solid base of the national idea and in a short time pushed Prilep greatly forward."
Nikola Enitcherev
In 1873 Todor Koussev was ordained deacon at the Plovdiv Bishopric under the name Methodii. In heart and mind he chose the Slavo-Bulgarian Archbishop Methodii to be his patron and example of how to preach Christ's teaching - through enlightenment of the people and not by isolation in a monastery. As Archbishop of Plovdiv he visited his beloved Prilep for the last time in 1888 when he was given a rousing welcome by the whole town:
The field from Pletvar to the town was full of people. Bulgarians, Wallachians, Gipsies tried to outdo each other in kissing his hand, while the Turks greeted him in Turkish
with Welcome."
Nikola Enitcherev
In the dreadful days of the April uprising, when the Bulgarian population was cruelly killed by the Turks in Batak, Perustitsa and other hot spots in the Sub-Balkan region, Archbishop Methodii played one of his greatest historical roles:
"In the midst of the general horror, he had begun to collect information about the atrocities and when everybody was frightened to death, he had found ways, assistants and collaborators to achieve his task."
Konstantin Velichkov
With the help of loyal, dedicated people he collected the exact information about the forty-one burnt villages which he took to Constantinople hidden in his socks. Before his departure to Constantinople he organized a bureau for gathering new data and a channel for sending it through the Austrian diplomatic mail to Constantinople. There the information was translated and handed over to correspondents, that had come from all over the world, to consuls and ambassadors. Methodii has played an historic role in the Conference of the Ambassadors in Constantinople which discussed the autonomy of the Bulgarian lands at the end of 1876. He organized the compilation of the statistics on the population in the European part of Turkey. It served as a basis in the preparation of the Treaty of San Stefano.
On the eve of the War of Liberation against Turkey Archbishop Methodii was in peril of death because the Turkish authority considered him a notorious enemy. That's why he left Constantinople and found himself at the headquarters of the Russian army in the village of Studena. He sent a written message to the Russian Emperor asking him to continue the war after the fall of Pleven to San Stefano. When he saw that the revision of the Treaty of San Stefano would end with the Treaty of Berlin, he made great efforts to reduce the evil when the Turkish rule returned to Macedonia (a letter to the count Ignatiev). He was tireless in oranizing the struggle for liberation of the Bulgarian lands which remained in Turkey after the Liberation war of 1877-1878: Kresna-Razlog uprising, the committee "Edinstvo", the Ilinden uprising, the fight against the Treaty of Neuilly.
"In the first three years after the liberation the Archbishop lived in the principality Bulgaria, a tributary region to the Sultan. The management of schools, churches and communities was entrusted to the exarchic coadjutor who was Archbishop Methodii. He was the first organizer of education in Turkey and imposed himself almost as a minister of education. The whole of Macedonia was covered with schools ... In a couple of years education made such progress that it astonished even the foreigners ... All this is due to father Metodii Koussev."
Bozhil Rainov, Principal of the Bulgarian secondary school for boys in Thessalonike
Sent by Exarch Josif with a grant from the Monastery of Troyan, he finished the Theological College in Kiev (1886-1888) and the Theological Academy in Petersburg (1888-1892). At the age of 54 he became the first rector of the Bulgarian Theological College in Constantinople (1892-1894). In 1894 he was given the title "Velichki". M.Koussev's vigorous and varied work of benefit to the community can be only compared with St.Kliments' diligence. They both admire the beauty of nature.
In 1896 Methodii was elected first canonized metropolitan of the diocese of Stara Zagora. He planned to plant a forest on the stony dry hill "Ajazmoto" near Stara Zagora because the beauty of the living tree, of living wood ennobles and elevates the soul of man. In 1895 he planted the first saplings and thus he laid the foundation of the unique "Ajazmoto" park in Stara Zagora. He established a charity organisation "St. John the merciful" on the occasion of the 25th anniversary of the Holy Exarchate. He was its leader for 27 years, up to his death, at the cost of many personal sacrifices and in conflict with many open and secret enemies of his work. A man of iron will, he conquered the wildernies and turned the hill and its surroundings into an evergreen park situated on a site of 900 acres - a gigantic ecological experiment, a rich collection of decorative, deciduous and evergreen vegetation from Southern Europe, Asia and North America. This vegetation grows hard or not at all in other regions of the country. It includes 180 kinds of local and exotic trees and bushes: cypresses, black pines, cedars of atlas, silver spince, juniper, Spanish fir-trees, paradise apple etc. Due to financial difficulties in recent years the state of the park has deteriorated. Urgent measures for the recovery and preservation of the biological variety are necessary. Today the "Metropolitan Methodii Koussev - Ajazmo" park is the heart and the lungs of Stara Zagora.
Blessed be the hand of him, who created this beauty.
The long and socially useful life of Metropolitan Methodii Koussev came to its end on November 1st 1922 in his humble home in the Ajazmo, very near to the chapel St. Triton which was built by him. There is something symbolic in the coincidence that the first of November is the day of St.Ivan Rilski and the day of the leaders of the Bulgarian National Revival. The Metropolitan himself was one of them.
"You know that I have never had any personal interest or work. My work is the social interest which I have happened to manage, guide or defend. The work which I undertake is usually troublesome, it irritates many and it is necessary to defend my cause from destroyers, envious people."
From a letter of Metropolitan M.Koussev to Prime Minister Dragan Tsankov
Фондация митрополит Методи Кусев
http://www.bol.bg/koussev/
В съдбовно време за българския народ личността на Старозагорския митрополит Методий Кусев е олицетворение на обществен и църковен деец, който с родолюбивата си дейност дава своя принос за освобождението на поробеното Отечество и за реализиране на актуалните за този период религиозно-просветни цели. Конкретен израз на социално-етическите му възгледи представлява неговият труд "Възпитанието в духа на християнството" (Казанлък, 1895 г.).
Според митрополит Методий Кусев възпитанието и образованието имат основополагащо значение за формирането на човека като духовно-нравствена личност. Същността на възпитанието се състои в създаването на най-благоприятни условия, които биха могли да улеснят пробуждането на вроденото религиозно чувство и захранването му с истинска духовна храна.
"Възпитание означава храна в духовен смисъл и тази потребност на душата показва ясно, че животът на човека не е продукт на сляпата материя, а творение на Абсолютната духовна Личност." (Митрополит Методий Кусев. Възпитанието в духа на християнството. Казанлък, 1895, с. 9.)
Самото понятие "възпитание" предполага съществуването на душата "като личен дух", поради което истинското и правилно възпитание е несъвместимо с материализма и атеистичното разбиране за живота.
Митрополит Методий Кусев разглежда възпитанието като процес, който подлежи на развитие и никога не спира, тъй като човек не би могъл да постигне абсолютно съвършенство. В този смисъл съдържанието и качеството на духовната потребност се определят, от една страна, от ограничените възможности на човешката природа, както и от нейните слабости и недостатъци, а от друга – от висшите духовно-нравствени цели, към които трябва да се стреми всеки човек в своя живот. Спасителят Господ Иисус Христос е разкрил тази истина, когато завещава възпитателно-образователния идеал за всички хора и времена с думите: "Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец" (Мат. 5:48).
Най-дълбоката същност на човека като нравствена личност се състои в неговото самосъзнание и в дадената му способност да мисли и съществува като различна от всички останали хора индивидуалност, както и в чувството на отговорност за своето поведение и отношението към Бога, себе си и ближните.
"Личността в своето съзнание възприема себе си за едно и също "аз" през всичките стадии на възрастта, съсредоточавайки в това "аз" като в център всичката деятелност на своя дух. На това основание личността вменява за себе си одобрението или неодобрението на всички свои постъпки, извършени в продължение на целия живот." (Пак там, с. 11.)
Нравственото възпитание на истинския християнин се изгражда върху основата на искреното и чистото съзерцание на най-висшия идеал – Бога, и се развива хармонично съобразно степените на деветте блаженства, изложени от Иисуса Христа в Новия Завет (Мат. 5:2–12). Първият и непосредствен резултат от това съзерцание митрополит Методий вижда в съзнанието и прозрението на човека за "своята познавателна нищета", поради което и първото блаженство се отнася за "бедните духом" (Мат. 5:3) [Виж също Основи на Православието: Блаженствата, бел.ред.]. Затова блажени са и естествоизпитателите, както и другите големи откриватели в различните области на човешкото познание, които съзерцаха чрез творенията Великия Творец, поклониха Му се и признаха своето незнание. Това е така, защото колкото повече човек навлиза по-задълбочено в една или друга сфера на познание, "пред него се отваря неизмеримата област на непознаваемото и се осъзнава ясно фактът, че онова, което е вече открито и познато, в сравнение с предлежащото да се познае, представлява съвършено незнание" (Пак там, с. 20.).
Тази истина е открил и най-великият мъдрец Сократ, който достигнал до прозрението: "Аз знам, че нищо не знам." В това "съзнание за незнание" се крие силата на великите открития и гениални постижения на човешкия дух към познание на непостижимия идеал – Бога, "в Когото са скрити всички съкровища на премъдростта и на знанието" (Кол. 2:3).
Изхождайки от това разбиране, митрополит Методий Кусев определя съдържанието на понятието за висше нравствено съвършенство като хармонично взаимодействие между три основни състояния. Първото, когато разумът на човека се озари от Божествения разум и всемудрието се обърне в Богомудрие, така че човекът да може да каже: "Аз имам ум Христов" (вж. 1Кор. 2:16). Второто състояние е свързано с потискането на егоистичната воля, при което всеки християнин може да чувства и да каже, че "не живея вече аз, но живее в мене Христос, защото Бог е, който действа в мене" (Рим. 8, 9, 10); и третото, когато човешкото сърце се "прероди и освети от Духа Светаго и Духът Божи живее в нас" (Рим. 8:9) (Пак там, с. 35.).
Същевременно чрез греха човек нарушава Божията воля и променя богоподобната си природа. Св. апостол Павел разкрива нагледно това раздвоено състояние на човека:
"Не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша. А щом върша това, що не искам, не аз го върша вече, а грехът, който живее в мене. Защото с вътрешния си човек намирам услада в закона Божий, но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми" (Рим. 7:19–23).
Поради непоправимите последици от грехопадението човек не е в състояние само със собствени сили и без благодатните дарове на Св. Дух да постигне религиозно-нравствено усъвършенстване. Именно затова митрополит Методий смята, че всички злини в личния и обществения живот на хората са резултат от материалистическото и атеистическото възпитание на подрастващите поколения, което ги лишава от пълноценното общение с Православната църква.
Идеалът за безбожника е грубата и сляпа материя, която той приема за единствено съществуващо, обективно битие. "Доброто" като нравствена категория за атеиста има преди всичко материални измерения, определящи се от стремежа му към удоволствия и задоволяване на неговите егоистични инстинкти.
Атеистичното образование "създава едно потомство от тираническа и продажна интелигенция. То развива в човека способността на лукавството и на хитростта, дава му оръжията на демагогията, за да събаря истината и правдата, снабдява го със силата на диалектиката и словото, за да омайва простодушните и да бъде неизтощим в лъжите и неизчерпаем в клеветите, и в същото време с гъвкава извратливост се продава за либерал, демократ, социалист и самоотвержен патриот, за да може по този начин да се докопа до властта." (Пак там, с. 42.)
Вместо обективно установената йерархия на ценностите, основаваща се на вярата в Бога, материализмът предлага утопични идеи за равенство и колективна собственост, защото "безбожниците по своето положение не могат да бъдат друго, освен врагове на всичко възвишено, свято и благородно, както и гонители и опустошители на онова, което представлява благосъстоянието на ближните" (Пак там, с. 62.).
Утвърждаването на материалното начало поражда духа на отрицанието и нихилизма, в резултат на което животът губи своя морален смисъл и много хора изпадат в отчаяние. Затова крайната цел на възпитателния процес трябва да бъде издигане авторитета на отделната личност, а не превръщането на хората в еднородна маса, пролетариат, както при социализма. Стремежът към индивидуално самоусъвършенстване не противоречи на социалното развитие и общия прогрес, поради което възпитанието към служение на цялото общество не означава отрицание на личната значимост и индивидуалност, тъй като хармонията на обществения организъм се състои в разнообразието, в съхранението на различните степени и звания, които отделните членове заемат според своето достойнство и подготовка (Пак там, с. 76.).
Според митрополит Методий Кусев истинска и пълна свобода – лична, гражданска и политическа – може да има само в онези общества, които са изградени върху основата на християнските добродетели. Чрез освещаването на личността християнството издига достойнството на човека като най-висша ценност, благодарение на което стана възможно отстраняването на редица отрицателни социални явления. Конкретен и много показателен пример в това отношение представлява ролята и влиянието, което християнската Църква оказва за премахване на робството като социално зло.
Християнският морал изисква от вярващите да потискат своето егоистично "аз" и да се противопоставят на насилието и омразата между хората. Затова отношението на благочестивия християнин към обществото и държавата се отличава от отношението, което може да има един атеист, и каквото и място да заема той в социалната йерархия, това не променя неговия начин на мислене и поведение.
"Измененията на външното положение не са в състояние да повлияят на неговото вътрешно състояние, на неговия нравствен склад. В силата на това обстоятелство, че той обладава своята вътрешна, духовна свобода, независимо от положението, което той заема в обществото – на подчинен или на властвуващ, той еднакво счита себе си в първия случай нестеснен, но свободен, а във втория – невластващ, но свободен и доброволен служител на подчинените си." (Пак там, с. 105.)
Митрополит Методий Кусев е дълбоко убеден, че определящо значение за формирането на едно справедливо общество има преди всичко вярата и високата нравственост на отделните граждани, а не формата на държавно управление, било тя монархическа или републиканска, консервативна или конституционна (Пак там, с. 106.). Вярващият християнин, за разлика от атеиста, не би допуснал неговата вътрешна свобода на духа да бъде ограничена, или другата крайност – да достигне до произвол в зависимост от това, дали държавата е монархия или република.
"Безбожникът при монархическия режим се чувства като угнетен роб, а при републиканския се проявява като неудържим шарлатанин. Християнинът пък при ограничението на свободата на словото чувства призванието да изкаже безболезнено истината открито, навсякъде и пред всекиго, а при пълна свобода пази умереност и не злоупотребява с нея." (Пак там, с. 107.)
Така само онова общество, което е съставено от благовъзпитани християни, може да се радва на пълна свобода и доверие в институциите, тъй като в него гражданите изпълняват своите задължения не толкова заради изискванията на гражданските закони на съответната страна, които и без друго не могат да обхванат всички обстоятелства на живота, колкото под влияние на своето нравствено състояние, съвест и съзнание за дълг и отговорност.
В духа на християнското разбиране за живота митрополит Методий разглежда труда като отражение на творческата Божия дейност и "едно от най-благословените средства за одухотворението и спасението на човека" (Пак там, с. 74.). Този възглед има своето основание в обстоятелството, че Сам Спасителят Иисус Христос до 30-годишната си възраст е работил като дърводелец, а след това с още по-голямо усърдие е изпълнявал своята спасителна мисия, тъй като "Моят Отец досега работи, а и Аз работя" (Иоан 5:17).
В контекста на това отношение към труда правото на собственост се явява една неоспорима реалност в живота на човека, вследствие на което богатството и бедността трябва да се възприемат като "еднакви средства, дадени по Божие усмотрение за извличане полза в нравствено отношение" (Пак там, с. 77.). В този смисъл придобиването на богатство не би следвало да се превръща в цел, а преди всичко в средство за практическо реализиране принципите на солидарност и справедливост. Само по себе си богатството се превръща в благо, което трябва да се използва за задоволяване потребностите на цялото общество, за да оправдае своето предназначение.
"Ако ли човек е богат и разполага със средства, той благодари на Бога, че с дара на богатството му се дава възможност да помага на нуждаещите се. С благотворителността от страна на получателя се развива чувството на благодарност, което има голяма цена пред Бога, а от страна на подавателя – чувството на любов." (Пак там, с. 78.)
Последиците от грехопадението внасят промяна в отношенията на човека не само към Бога и ближните, но и към природата. Божият промисъл отрежда ролята на човека като владетел на цялото творение (Бит. 1:28), но не безотговорно, а с оглед на неговото запазване, обогатяване и преобразяване, защото Творецът е "създал всичко за битие и всичко в света е спасително" (Прем Сол. 1:14). В делата на Бога вярващите хора виждат проява на Неговата сила и величие и в зависимост от състоянието на своя дух те пресъздават и култивират обкръжаващия ги материален свят.
"Високонравственият човек ще облагороди природата, за да може да намери в нея съответствие на стремежите на своя дух. Ниският уровен на неговото духовно развитие е главната и съществена причина за опустошението на природата. Неговото огрубяло състояние не чувства никаква нужда да бъде обкръжено от цветуща природа." (Пак там, с. 93.)
Нарушената хармония в тези взаимоотношения може да бъде възстановена само чрез усъвършенстването на човека и затова "тварите с нетърпение очакват прославянето на Синовете Божии, защото те се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оногова, Който ги покори с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии" (Рим. 8:19–21) (Пак там, с. 81.).
В своята критика на социализма митрополит Методий Кусев определя разпространението на атеистичните идеи като най-голямото зло за съвременния човек. Материалистическото възприемане на живота поражда стихията на разрушението, превръщайки идеите на безбожния социализъм в "сеятел на разврата, поразител на морала, враг на общественото благосъстояние и подкопател основанията на държавното могъщество" (Митрополит Методий Кусев. Окръжно до Благоговейните свещеници в Старозагорска епархия. – Социалист, Стара Загора, 1894, № 25.).
Същността и ролята на човешката личност трябва да се утвърждават не като функция на някакви механични закони и физически явления, а преди всичко като творение, което има за своя най-висша цел стремежа към святост и уподобяване с Бога. Чрез святостта се постига съвършенство и в любовта към ближния, тъй като в него ние виждаме Божия образ. "Възпитайте юношеството в свят живот и не е нужно да го учите по каквито и да било философски или социалистически съображения, че трябва да обича ближните, защото самата святост, самото негово нравствено състояние ще го насочи да развие деятелност в полза на ближните, като необходима потребност на неговия дух, осветен от благодатта на Духа Святаго." (Митрополит Методий Кусев. Възпитанието в духа на християнството, 98–99.)
Същевременно всеки християнин трябва да има правилно отношение и към самия себе си, което според митрополит Методий се изразява в непрекъснатата саможертвена борба с леността, чревоугодието и сладострастието, тъй като тези грехове превръщат човека в роб на своите порочни състояния. "Силата на онази необходимост, която заставлява грешника да служи с особено усърдие на своите страсти, показва, че в него съществува все още законът на плътта, който има своето основание в нечистото сърце и подчинява волята на неговия дух."(Пак там, с. 70.) Това обстоятелство изисква с още по-голямо усърдие и ревност да се засили стремежът към добродетелен живот и святост, "защото който не е свят в своя живот за себе си, той не може да има любов нито към Бога, нито към ближния". В този смисъл трябва да се разбира и двойната заповед за любовта на Спасителя Господ Иисус Христос, която повелява: "Възлюби Господа, Бога твоего с всичкото си сърце и с всичката си душа, и с всичкия си разум. Тази е първата и най-голяма заповед. А втората подобна ней е: възлюби ближния си като себе си" (Мат. 22:37–39).
В цялостната си църковна и обществена дейност митрополит Методий Кусев остава неподвластен на трудното и противоречиво време и със своя пример и богато духовно наследство разкрива непреходната стойност на християнските ценности, което му отрежда заслужена почит и признание пред бъдещите поколения.
Свещеник Георги Гугов
Сп. "Разум"
Архиереят Методий Кусев - знаменосец в национално-освободителните и духовно-обединителни борби на българите (60-те години на 19 - 20-те години на 20 век)
170 години от рождението на първия Старозагорски канонически митрополит Методий Кусев (Велички)
Митрополит Методий Кусев, чието светско име било Тодор Йовчев Кусев, е роден през 1838 година в Прилеп, град изконно свързан с трагични и величави моменти от българската история. След 60-години на 19 век житейският и борчески път на Методий Кусев се врязва ярко във възрожденската и по-новата ни епоха. И в сиянието на такъв един недооценен подвиг ние - потомците - откриваме дела, които удивляват със своя патриотизъм и човеколюбива извисеност. За народоотдадената същност, за негаснещите национални пориви, за духовния български символ, съхранен в личността на Методий Кусев - до сетния му час, ще се опитаме да разкажем...
Логично е да започнем с годините на национално-политическо, идейно и революционно израстване на младежа Тодор Кусев. Едва 20-22-годищен той се включва активно, а впоследствие става и един от лидерите в борбата на българите от родната му Македония срещу духовно-асимилаторските репресии на Цариградската патриаршия, подкрепяна от тамошната елинизирана интелигенция. Младият Тодор Кусев става знаме за отстояване на българщината не само в Прилеп, но и в Битоля, Скопие, Преспа, та чак до Охрид. В спомените на дейци като Никола Еничеров, Марко Константинов и Димо Биолчев срещаме интересни, но и показателни факти от борбата на Тодор Кусев срещу гръкоманията в Македония. В един от случаите се стига дотам, че строежът на новата гръцка църква в Прилеп се спира и след енергичната намеса през 1868 година на Тодор Кусев, в резултат на която се получава и специално разрешение от Високата порта, върху основите на гръцката църква е построен български православен храм.
Етапен момент в народностно обединителната дейност на все още светското лице Тодор Кусев отбелязва участието му в Цариградския църковно-народен събор през 1871-1872 г., където той е представител на Пелагонийската (Битолско-Прилепската) епархия и рамо до рамо със старозагореца Хаджи Господин Славов участва във всички диспути на общобългарския събор. Международният султански акт от 28 февруари 1870 година, известен под името "Учредителен ферман на Българската екзархия" събира в отоманската столица православни пратеници от всички български краища /упоменати във фермана/, за да се изготви устав и се учреди Българска екзархия - единствената екстериториална институция от векове, която представлява духовно и етнически целокупния български народ.
Македония, както и някои други области - съзнателно - не били упоменати в документа. Обаче, позовавайки се на една от неговите клаузи, Тодор Кусев съумял да извоюва не само правото си на участие в събора, но и сред тежки прения, наложил решение за обособяване и на самостоятелна Битолско-Прилепска епархия в рамките на общобългарската църковна общност. Участието на Тодор Кусев на това първо българско официално народно събрание, проявеното от него мъжество, упоритост и апостолско обаяние са части от неговия характер, които впоследствие той ще доразвива. Те ще ръководят и всички сетнешни дела на големия българин, ще обосновават от морално-психологически и народностен аспект постъпките му, които и за съвременници, и за потомци са малко известни, а понякога и трудно обясними.
Голяма заслуга по време на Църковния събор в Цариград е и участието на Тодор Кусев в избирането - 16 февруари 1872 година - на първия български екзарх Антим I, дотогавашен Видински митрополит. Тесните връзки и доверието, което спечелил в лицето на родолюбеца Тодор Кусев, помогнали по-сетне на екзарх Антим да следва далновиден курс за отстояване на българщината, като в редица случаи решенията на екзарха били подсказвани лично от Тодор Кусев. Такъв е случаят, когато по внушение на вече архимандрит Методий Кусев, екзарх Антим I отклонява поканата на Високата порта да присъства на официален дипломатически прием в чест на новата турска конституция - демонстративен акт на несъгласие с половинчатите турски реформи, които по същество били клопка за националните интереси на България. Показателни са и пророческите думи, с които Методий Кусев поздравил след това главата на българската църква: "От днес, Ваше Блаженство, историята на Българската православна църква има един мъченик повече!". Така и станало: на 17 април 1877 г. Антим I бил насилствено свален от екзархийския престол и заточен в Анадола. Но на практика турското правителство не могло да игнорира българските етнически претенции, изграждащи основното ядро на "Източния въпрос", разглеждан тъкмо по това време от Цариградската посланическа конференция.
На 4 април 1873 г., по настояване на екзарх Антим I и въпреки несъгласието на някои екзархийски дейци, Тодор Кусев приел монашество - бил подстриган и получил духовното име Методий. Той бил приет в лоното на "черното духовенство" от Пелагонийския митрополит Евстатий и скоро след това в Пловдив бил ръкоположен от митрополит Панарет в йеромонашески чин. А на 24 ноември 1873 г. Методий Кусев бил произведен в архимандритски чин с длъжността протосингел на Пловдивската българска митрополия. Започнал нов период в народополезната и духовнообединителна дейност на дядо Методий.
Всъщност протосингелската длъжност при българската митрополия в Пловдив Методий Кусев поема още през пролетта на 1873 г. и пряко изпълнява църковно-административните си задължения при владиката Панарет - образован български църковник и патриот - до 16 май 1876 г. На тази дата архимандрит Методий заминава заедно със своя митрополит за Цариград по нареждане на Българската екзархия - нареждане, наложено от турските правителствени власти с цел да се отстранят двамата родолюбиви архиереи като свидетели на кървавите зрелища и огнените погроми при потушаване на Априлското въстание в Четвърти революционен окръг.
Методий Кусев обаче бил човек, който и неблагоприятната ситуация обръщал "на ползу роду болгарскому". Той предвидливо оценил важността на пътуването до Цариград, убеден, че това е исторически шанс за народа - да бъде показана пред европейската общественост истината за турските зверства над поробеното християнско население в България. А за тази своя мисия архимандрит Методий Кусев бил напълно подготвен: готвел се за нея от оня паметен февруари /след обесването на Васил Левски/, когато в 1873-та пристигнал в Пловдив, до изригването на народния гняв през април 1876-та на Оборище - три години, през които освен църковните си задължения Методий Кусев вършил и дейност, подпомагаща и с поведение, и с личен авторитет зреещата национална революция.
Впрочем, затова сведетелстват бележките на самия Методий Кусев, а и спомените на редица тогавашни деятели, представящи ни Пловдивския архимандрит "яхнал кон, съпроводен от един слуга - драгоманин - денонощно обикалящ селата и градовете на Пловдивската епархия", един от най-обширните и богати диоцези на Екзархията. От този период заслужава да се отбележи дейността на архимандрит Методий по организиране стопанския живот на селяните от епархията с изграждането на взаимо-спомагателни каси - предшественици на по-сетнишните кооперативи, с които се ограничавало грабителството на гръкоманската и местната чорбаджийско-лихварска прослойка.
Методий Кусев събирал селяните в храма предимно нощем - за да не пречи на полските работи - и със своето огнено слово разпалвал тяхното българско самочувствие, събуждал родолюбиви помисли, мечти и надежди за национална свобода. В такава една нощ, в църквата на село Поповица, той се запознал и с апостола Стефан Стамболов, който години по-късно - вече като министър-председател - признава за неотразимото впечатление, което предизвикало у него словото на дядо Методий, слово, в което "святкали мълниите на библейски гняв".
И тук е мястото да отбележим, че Методий Кусев е един от първите просветени българи, приложили на практика системата на кооперативния икономически принцип - организация на труда, спестявания, финансиране и взаимопомощ - система, която той усвоил, заимствал и доразвил от бакърджийския еснаф в родния му Прилеп. След няколко десетилетия този принцип - вече в свободна България - доказал голямата си жизненост и икономическа надеждност.
Неотделимо е името на архимандрит Методий Кусев като църковен служител в Пловдивската митрополия и от априлските събития през 1876 година. Обявяването на Априлското въстание и неблагополучното му развитие активизирало дейността на Методий Кусев по закрилата на пострадалото от погромите българско население в неговата епархия. Отецът не се смутил от фанатизма на турските власти и официално се застъпил за паството си - и в конака, и чрез писма, и с лично обхождане на опожарените и оплячкосани селища. На няколко пъти "в дните на най-голям огън" той се явявал лично в Пловдивския конак да настоява за редовна турска войска, която да обуздае развилнелия се башибозук. С риск на живота си той съумял да изиска учредяването на смесена българо-турска обходна комисия, която да посети Перущица, Батак и други места, огнища на бунта. От страна на турците, обаче, комисията била задържана и изпратена, след като споменатите градчета били унищожени, а населението им - изклано.
Покрусен, Методий Кусев писал писмо до Екзархията в Цариград, изпратено по нарочен куриер, въпреки че в дните на въстанието етническите граници на Българско били строго завардени. Съвместно с митрополит Панарет и епископ Гервасий, както и със секретаря на митрополията дякон Максим Пелов от Копривщица, архимандрит Методий Кусев превърнал Пловдивската митрополия в своеобразен "информационно-политически център", където постъпвала най-разнообразна и невъобразимо трагична по своето съдържание информация около Априлското въстание.
След потушаването на въстанието турските изстъпления обаче не стихнали. Методий Кусев продължил дейността си като организирал подпомагане на пострадалите, бездомните, осиротели и скитащи българи, които по това време представлявали ужасяваща гледка в Пловдив. Той посещавал арестувани бунтовници в затворите, опитвал се да посредничи за облекчаване на присъдите им, а станал и причина българските героини Райна поп Георгиева (наречена от народа Райна Княгиня) и Цветана Зографска да бъдат изведени от ада на затвора и преместени в къщата на един турски лекар от Пловдив - докато се реши въпроса с освобождаването им.
Самото турско правителство било смутено от размера на погромите и геноцида, на които неговите войски и фанатизираните башибозушки и черкезки орди подложили българите от Пловдивско. Затова - както казахме - Високата порта, която добре познавала непреклонността на българския митрополит Панарет, решила да го отзове от Пловдив. Екзарх Антим I бил заставен да извика спешно с телеграма пловдивския митрополит Панарет в Цариград, което от своя страна умело използвал архимандрит Методий Кусев. Знае се как Методий Кусев навил около краката си ценните списъци с имената на десетки хиляди убити и озлочестени българи и книжата с автентични описания на погромите и кланетата, как укрил целия този "кървав архив" под расото, как се е страхувал да не заспи в хановете по дългия път до Цариград, как е бдял да опази невредими документите за трагичната българска участ от април-май 1876 година.
Но пристигайки в Цариград, в Екзархията Методий Кусев попаднал между два огъня - трябвало да си пробива път между два враждуващи лагера сред българските висши църковници. По-умерените се страхували, че оповестяването на списъците за зверствата ще озлоби турското правителство и то ще предприеме закриване - за голяма радост и удовлетворение на гърците! - на извоюваната в течение на близо едновековна борба Екзархия. А другите - по-радикалните - желаели веднага да станат обществено достояние списъците и документите, донесени от Методий Кусев. Явила се опасност от вътрешно разцепление на Екзархията, което във всички случаи щяло да бъде във вреда на народа. При това стечение на обстоятелствата архимандрит Методий Кусев взел единствено правилното в момента решение. Заедно с д-р Панкратов той се явил в Роберт колеж и пред едно крупно събрание от професори и дипломати, аташирани в Цариград. Там прилепчанинът Методий Кусев оповестил събраните от него документи. По спомени на присъстващи съвременници, сред които били ректорът на това най-реномирано американско училище в отоманската столица д-р Джордж Уошбърн и неговият помощник д-р Алберт Лонг, чужденците "ронели горещи сълзи и всичко им се струвало невероятен, кошмарен сън...". Така на 23 юни 1876 г. Европа вече знаела за турските издевателства в поробена България. Глашатай на истината за поруганото ни Отечество станал архимандрит Методий Кусев! А публикациите на английския юрист сър Едвин Пиърс, който също присъствал на срещата в Роберт колеж, станали причина - чрез лондонския лейбъристки вестник "Дейли нюз" - да се възбуди в подкрепа на България и световното обществено мнение.
Последвала верижна дипломатическа реакция. Англия изпратила правителствена комисия да разгледа "на място" събитията от Априлското въстание в България. Американска дипломатическа комисия на свой ред се заела със същото. Била назначена и българска Екзархийска комисия, която заминала за Пловдивско. А непрестанни публикации в английски, американски, руски, френски, австрийски и цариградски вестници поддържали висок градуса на политическото напрежение около Турция, по-скоро около престъпленията на Турция в България.
В борбата си за осведомяване на Европа относно турските изстъпления към българския народ Методий Кусев не спрял с оповестяването на списъците. Той продължил да събира нови сведения, ежедневно при него в Цариград постъпвали по частен и по дипломатечески път нови документи. Едни от най-сигурните канали били Австрийското и Руското консулства в Пловдив и железопътния трафик: Саранбей-Константинопол. Тук Методий Кусев проявил голяма съобразителност и вещина като "вербувал" за делото и служители от самата "Барон Хирш"-ова железница.
В резултат на дейността на международните следствени комисии, след потока статии в най-големите европейски вестници и особено благодарение на обилното им снабдяване с ценни материали и документи от страна на Методий Кусев и неговия щаб /в Цариград архимандритът оглавявал състава на учредения от него Народен комитет по зверствата на турците и осведомяване на европейската общественост/, комисиите установили пълна идентичност между първоначалните сведения за турските престъпления, донесени в Роберт колеж и действителното положение в поробена България. Така след разобличаващата статия на Едвин Пиърс от 23 юни 1876 г. във в. "Дейли нюз", лорд Уйлям Гладстон, водач на опозиционната лейбъристка партия в английския парламент, повел борба срещу консервативното правителство на Бениамин Дизраели... И в резултат - "Източният въпрос" в британската и европейската политика се превърнал логично в "Български въпрос"!
Официалните турски власти, естествено, не останали безучастни към това развитие на нещата в европейската политика и то в техен ущърб. Високата порта също назначила специални комисии, които заминали по местата на погромите в България с цел да скрият, да потъпчат истината. Методий Кусев се опълчил с цялата тежест на натрупания в годините на борби и лишения опит на подобни инсинуации и от позицията на ръководения от него Национален български комитет по разследване и оповестяване на турските злодеяния в България внушил на екзарх Антим I, че е необходимо да бъде противопоставено на тези турски комисии едно българско екзархийско пратеничество. С помощта на архимандрит Методий били определени и пратениците: Марко Балабанов и Драган Цанков, които получили съответните пълномощия и заминали за Европа. По време на отговорната им дипломатическа мисия двамата посланици на Българската екзархия поддържали непрестанна връзка с Цариград чрез Методий Кусев, а той от своя страна - в почти половингодишната им обиколка по западните столици - ги снабдявал с нови секретни документи за турските погроми в България, излизащи от екзархийската канцелария.
Цялата тази добре организирана многопосочна дейност, чийто инициатор и координатор бил Методий Кусев, наклонила обективно везните в полза на поробения български народ - и от страна на западното европейско мнение, и от страна на Русия. Особено важно в случая било отношението на Русия към страдащия славянски брат на Балканите, което е засвидетелствано от един забележителен акт от страна на руския император Александър II. Става въпрос за писмото, което българският екзарх Антим I написал по внушение на архимандрит Методий до Санкт-Петербургския митрополит Исидор. Върху това писмо на 12 август 1876 г. царят на Русия записал във вид на резолюция: "Да се освободи България!".
Въобще по време на престоя си в Цариград и особено в периода май-декември 1876 г., когато в края на годината в отоманската столица се открила Цариградската посланическа конференция по "Източния въпрос", Методий Кусев се ползвал с пълното доверие на екзарх Антим I и Народната комисия по разкриване турските изстъпления през Априлското въстание. Той бил обграден от уважението и симпатиите на обективните дипломати и журналисти. Всяко негово изявление се приемало с необходимото внимание и отговорност. Така - за краткия период от поредното си пребиваване в Цариград - Методий Кусев се проявил като един от най-активните и заслужили български деятели, предизвикали и подпомогнали свикването на Цариградската посланическа конференция. Методий Кусев съзнавал обаче, че неуспехът на Конференцията през пролетта на 1877 г. ще се превърне в прелюдия към Руско-турската освободителна война. И това негово прозрение се превърнало в реалност...
Свикването на Цариградската конференция през декември 1876 г. и обявяването на Руско-турската война от 1877-1878 г. са качествено нов етап при разрешаването на "Източния въпрос" в европейския контекст. А този въпрос и фактически, и юридически изкристализира в "Български въпрос"! Методий Кусев прозорливо оценявал времето и не изчаквал събитията да наложат своето развитие, а изпреварвайки събитията - изисквал и налагал сам собствено решение. Забележителното в този случай е, че решенията на Методий Кусев в периода около Цариградската конференция съвпадат изцяло с историческата повеля!
Борбата на Методий Кусев в Цариград за отстояване на българските национални права имала многопосочни проявления. Прозорливият ум на архимандрита предугадил и коварството на великия везир Мидхад паша, който, подготвяйки новата турска конституция, искал да постави на колене целокупната българска нация. Методий Кусев бил наясно, че свободите и привилегиите за поробените балкански народи, които конституцията "гарантирала", имат чисто формален характер. А България като стратегически център на Балканския полуостров била от особена важност за Високата порта. Така че Методий Кусев предварително знаел: турското правителство - с цената на всичко - ще се стреми да държи в юмрука си този регион, който бил и един от най-богатите в икономическо и чисто земеделско отношение вилаети на империята.
Енергичните действия на Методий Кусев тъкмо в този период намират израз в редица писма и заповеди, изпратени лично от него чрез екзархийската канцелария в Цариград до българските владици, епископи и протосингели в съответните епархии, до частни влиятелни лица - българи, а и чужденци, до кметове и свещеници на български селища. Неустрашимият борец тревожно, а понякога и безцеремонно предупреждавал за опасността, за предателството спрямо народните интереси, ако бъдат подписани изпратените турски правителствени уверения във верноподаничество - така наречените "махзари", които по същество били контрамярка спрямо усилията на Цариградската конференция.
Показателно в това отношение е писмото, което Методий Кусев изпраща от Цариград до своя архиерей в Пловдив - дядо Панарет, в което писмо архимандрит Методий буквално заповядва на владиката: "Ръката ти да отсекат, такъв "махзар" да не подписваш!" А известен е и случаят с неявяването на екзарх Антим I на официалния дипломатически прием в Цариград в подкрепа на новата турска конституция - решение, чийто лични фатални последици и екзархът, и неговият протосингел архимандрит Методий поели като национална отговорност...
Сан-Стефанска България останала красив, но несбъднат сън за народа ни. Около четири месеца продължил този сън, а в това време България била само една ценна, но разменна монета в голямата европейска политика. Започвала подготовката на фаталния за българите Берлински конгрес... Предвидил още в началото на 1878 г. надвисналата над България опасност, ориентиран отлично в международната политика, Методий Кусев не спира борбата си за обединена България и след Сан-Стефанския договор. Неговият девиз: "Целокупна Македония в обединена България!", който той издигнал още в юношеските си години, продължил да го ръководи и в новата сложна обстановка. С ясното съзнание, че трябва незабавно да се противодейства на западните велики сили, с чийто диктат, поради редица външнополитически причини Русия се съобразила, Методий Кусев организирал всенароден отпор срещу Берлинския конгрес. Подготовката на тази поредна акция той започнал още в турската столица, но когато новият български екзарх Йосиф I се върнал от Пловдив в Цариград, архимандрит Методий продължил дейността си и в Пловдив, където отново поел длъжността протосингел на Пловдивската митрополия.
Впрочем още в Цариград, научавайки вестта, че се готви ново разделение на България, Методий Кусев събрал своите най-верни хора и през април 1878 г. в представителния цариградски хотел "Византион" изградил Комитет за борба срещу Берлинския конгрес. Няколко дни по-късно той посетил старинната българска църква "Св. София" (където навремето бил възведен в първия си монашески сан) и пред едно отбрано българско общество, в което влизали родолюбци от Македония, Тракия и Одринско, произнесъл гневна обвинителна реч срещу европейската грабителска политика. Тук трябва да припомним, че по това време българската колония в Цариград наброявала около петдесет хиляди души! Още там Методий Кусев подбрал и доброволци, които изпратил отново из различните краища на Българско да събират подписи и писма до великите сили в Европа. За своята дейност в подкрепа на справедливата българска кауза той получил много упреци и хули от страна на свои съвременници, които - увлечени от новото време - виждали в дейността на архимандрит Методий "фанатична и безперспективна лутаница". Но каленият борец бил сляп и глух за подобни клевети.
В един отчет до Екзархията в Цариград Методий Кусев споделя, че повече от десет пъти се е срещал с екзарх Йосиф, за да го моли и склони "най-сетне да подпомогне борбата срещу Берлинския конгрес". Дори в поверителен разговор с екзарха, на който присъствал и колегата на Йосиф от Парижкия университет Димитър Греков, архимандрит Методий обвинил директно българския екзарх в "патриотична незаинтересованост и леност, когато всеки момент в Берлин България ще бъде нарязана на парчета, а и Българската екзархия ще бъде съсечена и сведена до 1/2 от целостта й. Види се, тези думи подействали на екзарх Йосиф, защото той обещал да подпише обръщение към великите сили в Европа.
Но за Методий Кусев това било недостатъчно. Той се стремял към осигуряване на официално Екзархийско пратеничество в Берлин, което екзарх Йосиф I колебливо отхвърлял. Архимандритът не се примирил: той отново обхождал дипломати, посланици и редакции в отоманската столица. Подновил старите си политически връзки, създал нови, подготвял петиции и писмени нареждания до епархиите за изпращане на протести и за събиране на подписи срещу Берлинския конгрес. За съжаление в много от епархиите църковните и светските власти проявявали неразбиране за сложността на политическия момент и предавали своите протести лично на руските представители и легации, където тези съдбовни документи - естествено - пропадали. Такъв бил и случаят с родното място на Методий Кусев. Протестното писмо с подписите на жителите от Битоля и Прилеп било връчено на руския консул в Солун, от чиято канцелария то повече не излязло.
Мрежата, създадена от Методий Кусев за борба срещу Берлинския конгрес, обхващала почти цяла етническа България. Тя се простирала от Цариград и Одрин до Търново и Свищов, от Шумен и Пловдив до Охрид и Солун. Но като ръководител на борбата Методий Кусев бил сам! Много от помощниците му се примирили с новия следвоенен статут на България или търсили облаги от раздробеното тяло на родината. Затова, когато на 13 юли 1878 г. Берлинския ревизионен конгрес бил свикан, в неговата работа участвали представители на всички балкански народи - явили се там дори пратеници от арменското малцинство! - но българи нямало... Архимандрит Методий Кусев не получил необходимите дипломатически прерогативи, а като духовно лице - и нужните екзархийски пълномощия, и също не заминал.
Известно е, че непосредствено след Берлинския конгрес Методий Кусев изгражда в Цариград нов неофициален щаб за национално обединение, след което - завърнал се в Пловдив - на 16 август 1878 г. свиква в къщата на Д. Матеевски тайно събрание с депутация от петдесет южнобългарски окръзи. Решено било да се учреди Съединиски комитет "Единство", който да се противопостави на Берлинския конгрес и по дипломатически, и по революционен път. Да се премине към всеобщо обединение на България - включително и с Македония! За председател на комитета бил избран Д. Матеевски, а негов член-сътрудник станал архимандрит Методий Кусев. Душата на "Единство" обаче бил Методий Кусев! Защото, ако се съди по отпечатаните и коментирани от професорите Ив. Кепов и Г. Кацаров комитетски писма и документи, "стилът и идейният им патос прилягали твърде точно върху характера на отец Методия". но в хода на подготовката на Кресненското въстание, архимандрит Методий Кусев привлякъл към делото и владиката Панарет, като с негово съгласие в Пловдивската митрополия било свикано тайно събрание при участието на шестдесет души революционни представители. Обсъдено било положението в България след Берлинския конгрес и изгледите за успех на въоръжената борба...
Прокарването на изкуствените политически граници между отделните кръвно свързани български области след Берлинския конгрес предизвикало големи затруднения при църковното общуване. А това значело: духовно общуване, интелектуално общуване, етническо общуване. Новите политически граници се превърнали в трудно преодолима бариера за нормалното функциониране на екзархийската българска структура. А пребиваването на екзарх Йосиф I в Пловдив, столицата на Източна Румелия, го лишавало на практика от възможността да контактува пряко и да упражнява своята административна власт на всеобщ български архиерей - над такива обширни български територии като Княжество България, Одринска Тракия с Беломорието, Североизточна Добруджа, Македония... Явно, по-голямата част от Българската екзархия, населена в огромното си мнозинство с етнически българи, оставала извън контрола на екзарха. При това положение на нещата изникнала дилемата: да се върне отново българският екзарх в Цариград, за да може Българската екзархия като международно призната институция да упражнява върховното си попечителство над духовния живот във всички български епархии, независимо в коя част на политически разпокъсаната българска карта се намират те. А това в дадения момент означавало духовно единна България!
В случая е интересно да отбележим, че за да отстрани противодействието на Цариградската гръцка патриаршия по връщането на българския екзарх в Цариград, Методий Кусев прибягнал до някои хитрости. Той привидно подобрил отношенията на Екзархията с Патриаршията, дори направил и някои дипломатически реверанси - знаейки тщестлавието им, отрупал гръцките архиереи с безсъдържателни похвали. Но никога не ангажирал личността си и позицията на българското екзархийско духовенство с компрометиращи действия. Архимандрит Методий Кусев запазил чистотата на своя духовен идеал. И тъкмо тази чистота увенчала борбата му с успех!
Със своите действия по реставрирането на българския екзархийски престол в Цариград Методий Кусев спечелил окончателно доверието на екзарх Йосиф, който го назначил за свой протосингел, а по-късно - когато през 1881 г. екзархът заминал на продължително лечение в чужбина - архимандрит Методий останал за негов заместник. Именно през този период (1881-1883 г.) като временно управляващ Българската екзархия в Цариград, Методий Кусев постигнал нови победи в отстояване на българщината - и в средите на църковниците, и сред политическите дейци, и особено в епархиите на Македония и Тракия.
След като разрешил въпроса за седалището на Българската екзархия и укрепил националната самостоятелност на българското училищно-просветно дело, някои биха помислил, че Методий Кусев се е успокоил. Напротив! През годините /1880-1886/ на своето каноническо служение като протосингел на Българската екзархия в Цариград, този духовно извисен човек нито за миг не престава да се самообразова, да учи, да навлиза в просторите на тогавашното хуманитарно знание. И макар вече 48-годишен, архимандрит Методий Кусев е изпратен като стипендиант на Троянския манастир в Русия. Там - последователно - завършва и средно, и висше богословско образование: духовна семинария в Киев, а духовна академия в Санкт-Петербург.
В Русия Методий Кусев се отличил с необикновения си ум, с богатия си изстрадан опит по църковно-административните и политически въпроси и главно - с непомръкващото си родолюбие. Знаменателен е случаят от януари 1890 г., когато в Невската лавра, където архимандрит Методий бил на пансион, се явили руски дворцови представители, за да го поканят на публичен диспут в Петербургския университет по уточняване на южнославянската териториално-етническа карта на Балканите. А тъкмо в този период великосръбските шовинистични настроения били в разгара си. Сръбската пропаганда, която имала своите отколешни корени в Санкт-Петербург от предишните две десетилетия, настоявала пред императорското географско дружество не само Македония, но и българският народ от Македония да бъдат посочени в академичното издание като сръбски. Това възмутило изпитания в нескончаемите битки поборник, който с гневно слово и неопровержими исторически доказателства разгромил сръбските шовинисти. Двадесет и три години по-късно, вече като митрополит на Старозагорската епархия, Методий Кусев преосмислил, систематизирал и обобщил възгледите си по южнославянския въпрос, които, заедно със спомените му от прочутия диспут в Санкт-Петербург от 22 януари 1890 г., излезли през 1913 г. в Чирпан в негова самостоятелна брошура.
През 1892 г. Методий Кусев завършва с отличие в руската столица висшето си богословско образование и се завръща в България. Избран бил за първи ректор на новоучредената Българска духовна семинария в Цариград. На този пост той останал в продължение на две години. В 1894 г., по решение на Българската екзархия, архимандрит Методий Кусев е изпратен за временно управляващ Старозагорската епархия, а в същата година бил възведен и в сан "митрополит", като получил титлата "Велички Митрополит Методий". На 14 юли 1894 година - с пълно мнозинство - Св. Синод на Българската православна църква избрал Методий Кусев за първи канонически митрополит на новоучредената Старозагорска епархия. И своята висока старозагорска катедра митрополит Методий оглавявал с човеколюбие и благотворителност, с християнски вглъбена и православно отдадена българска душа до самата си кончина на 1 ноември 1922 г. - кончина, дошла в самотния му аскетичен дом, сред създадения от него величествен старозагорски лесопарк "Аязмото", в пълно монашеско нестежение...
Методий Кусев - личност сложна и противоречива! Мисионерският порив, човеколюбивият промисъл, неспокойствието, пилигримстващият нрав го родеят с духовните му предци, това са част от характеровите детайли, които оформят външната ни представа за Методий Кусев. А дълбочината, а изконните вътрешни предпоставки, отдето изтича светлият идеал, ръководил седем десетилетия деянията на този необикновен човек, нашето поколение е все още трудно да проумее.
Проникнал в лабиринта на висшата европейска политика, потопен в талвега на събитията в Югоизточна Европа от 70-те години на 19 до първите две десетилетия на 20 век, усилията на Методий Кусев да помогне на България не пропадат безследно. Напротив, всяка една от битките, които той начева, е доведена докрай - и за народа, и за неговия доблестен, обладан от несломима воля защитник.
© Иван Матев
Списание "Кула", брой втори за 2008 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com