Варненски и Преславски митрополит Симеон
(Одисей Попниколов)
1840 - 1937 година
|
|
Варненски и Преславски митрополит Симеон(Одисей Попниколов) 1840 - 1937 година |
По-долу:
Виж също:
Превод от старогръцки митр. Симеон
Варненският и Преславски митрополит Симеон (1840-1937) е на своята катедра в продължение на цели 65 години
(1872-1937) случай без прецедент в православния свят. Той е не само образцов и авторитетен йерарх, но и учен, преводач, публицист, мемоарист. А също така исторически деец, един
от "строителите на съвременна България"; да добавим и учител, просветител, благодетел.
Неизброими са заслугите на дядо Симеон пред Църквата, Родината, книжовността. Той не само строи катедралата във Варна (1880-1919) и множество храмове в своята епархия, но е инициатор за издаването на "Църковен вестник" (от 1900 г.) и за синодалния превод на Свещеното Писание (1925 г.), стои и в основата на развитието на духовното образование в България. Митрополит Симеон е блестящ преводач от гръцки (Климент Римски, Теофилакт Охридски, преписката на княз Борис и др.), почетен член е на БАН от 1922 година.
Още като ученик в Халки (1856-1863) Одисей Попниколов (светското име на митр. Симеон) прави силно впечатление на своя преподавател по гръцки Антим, бъдещ първи български екзарх (1872-1876). Антим Видински кани младия Симеон при себе си (юни 1870 г.), ръкополага го за йеромонах (13 ноември 1870 г.) и го назначава за протосингел. След избирането на Антим за екзарх (12 февруари 1872), Симеон заминава с него за Цариград, като става първи протосингел на Екзархията.
С радост съобщаваме на читателите, че в тясно сътрудничество с Варненска и Великопреславска митрополия е започната работа върху подготовката за издаване на съчиненията на митрополит Симеон. Срещата ни с него все още предстои.
26 януари 1998 г.
Произлизащ от чисто българско семейство по баща и в близко родство с рода на войводата Стефан Караджа, митрополит Симеон бива възпитан в духа на Словото Божие и християнските добродетели. Още в младите си години той проявява най - чисто благочестие и най - гореща ревност по Христовата истина и светата Правда. Своето детство и юношество той прекарва в родния си град Бургас, където получава и първоначалното си образование. Нови широки хоризонти му открива висшата наука в богословското училище в Халки, което способствува за интелектуалното му издигане и усъвършенсване.
Там той бива обхванат от чувство за дълг и любов към народа си и още от ученическата скамейка се проявява като непреклонен негов защитник и неуморим борец за неговите права. За патриотичното му укрепване оказва влияние неговият съученик дякон Григорий, по - късно пръв български Доростоло - Червенски митрополит. Благодарение на последния става и срещата им с епископ Иларион Макриополски през съдбовната 1861 г. в Цариград.
Плод на родолюбието на младежа са неговите статии във връзка с българския църковен въпрос, а след това и заставането в първите редици на народните водачи. Курса на училището завършва блестящо като първенец през 1863 г. По време на предприетото пътуване до Света Гора той бива приет за брат на Хилендарския манастир.
За кратко време монах Симеон учителствува в българското училище в Цариград, след което поема пътя на домашен учител. През 1866 г. приема учителско място в гръцкото училище на родния си град в продължение на 3 години. През този период той живо участва с идеи в борбата за свободна, народностна българска църква. Голямото му родолюбие и богатата му богословска ерудиция привличат вниманието на бившия му учител - Видинския митрополит Антим и той го поканва за свой протосингел. Наскоро след това, на 28 февруари 1870 г., е издаден султанският ферман за учредяване на независима Българска църква, с което се осъществява дългоочакваната мечта на българския народ.
В напрегнатата работа за устройването на новата църква активно участие взема и новият протосингел в северозападния край на българските земи. При избирането на митрополит Антим за Български екзарх на 12 февруари 1872 г. архимандрит Симеон го придружава по пътя към Цариград като екзархийски протосингел. Попаднал в центъра на събитията заедно с другите народни дейци, архимандрит Симеон усърдно работи за устройването и закрепването на възродилата се Българска църква. Не изминало много време и архимандрит Симеон бива избран от шуменци за Преславски митрополит, а малко по-късно и от варненци за Варненски (същевременно и сливенци го поискали за свой архиерей). Така на 21 август 1872 г. той бил ръкоположен за Варненски и Преславски митрополит.
В своето първо послание към паството си от 13 октомври 1872 г. той пише: "В това родолюбие и в това постоянство, всепознатите добродетели на православните българи във Варненско, ще намеря и аз най - силната и най - здравата опора на моите сили и на моите трудове".
На 2 и 4 декември митрополит Симеон бива посрещнат с неописуем възторг и небивала тържественост от населението на Варна и Шумен. Той веднага се отдава на усилена дейност по устройване, организиране и издигане на народните сили в епархията си. Затова още първата година той обхожда всички градове и села. Възторгът бил неописуем навсякъде, където за пръв път имали щастието да посрещнат български владика след толкова години.
За организирането на учебното дело той свиква в Шумен през февруари 1873 г. епархийски събор, на който по негово предложение се вземат важни решения. На свикания през април с. г. под негово председателство пръв учителски събор в Шумен основно се реоргаризирва учебното дело в епархията. При първите опити, правени от министрите за уеднаквяване на програмите в средните училища, те имат предвид изработената вече програма в Шумен. Особено програмата на М. Дринов (1879 г.) била като естествено продължение на Шуменската. В Шумен е издигнат пансион, в който се обучават за нуждите на селата добри и подготвени учителски и свещенически кадри. С високия си авторитет и настоятелни искания Митрополит Симеон решително повлиява за организирането на училища във Варна, като ги подпомага материално със собствени средства. Между многото фондове е учреден и такъв с название "Митрополит Симеон". До известна степен благодарение на Митрополит Симеон, докато при пристигането му във Варна е имало три училища, към края на живота му те наброяват около 16 първоначални народни, 4 прогимназии, 2 гимназии, учителски институт, образцова гимназия, търговско училище, академия и др.
Протосингел от 1 септември 1907 - 1912 г. Завършил четиригодишния курс на Самоковското богословско училище и със стипендия на Св. Синод е изпратен да следва в гр. Черновиц в Богословския факултет, който завършва с отличие през 1904 г. През 1905 г. е назначен за подсекретар на Св. Синод на Българската православна църква и преподавател в Софийската духовна семинария. През 1907 г. приема духовен сан, като през февруари е ръкоположен за дякон, а за свещеник през май от Варненския и Преславски Митрополит Симеон. Когато през 1912 г. в Св. Синод се образувал духовно - просветен отдел, той бива назначен за началник на този отдел. По това време той е единственият богослов в комисията по превод на Библията на български език, издаден през 1924 г. През 1914 г. Св. Синод го изпраща на специализация в Цюрих (Швейцария), където през 1918 г. завършва юридическия факултет с научна степен доктор по правото. През 1920 г. се завръща в България и на следващата година е назначен за секретар на Св. Синод. През 1923 г. е избран за професор по каноническо право в новооснования Богословски факултет, на който става и пръв декан. През 1941 - 1942 г. заема длъжност ректор на Университета. През 1924 г. е избран за извънреден член на Българската академия на науките, а през 1921 г. - за редовен член на същата, в която работи в правния й отдел. В своята архипастирска дейност митрополит Симеон като народен водач, носещ отговорността за съдбата на цялото българско население от епархията, заема ясно и определено становище по отношение на революционното движение. Поначало той е привърженик на идеята за предимството на културните борби и завоевания. За него е безумие да се води въстание в една укрепена и заета със силни гарнизони област - Варна, Шумен, Силистра. Съчувственото му отношение към страданията на българите ясно е отразено в старанията му за събиране и изпращане на Екзархията на точни сведения за състоянието на повереното му паство.
След Освобождението митрополит Симеон е призован към творчество с цялата тогавашна водеща българска интелигенция.
На първо място е въпросът за устройството на българската държава. Пряко или косвено за това съдейства и митрополит Симион с участието си в Учредителното Народно събрание, като първите шест заседания е негов подпредседател във временното бюро. Като народен представител от Шуменски окръг, Митрополит Симеон участва в І и ІІ Велико народно събрание, във ІІ и ІІІ Обикновено народно събрание през 1882 - 1883 г., на което е и председател. Именно като такъв той възглавява делегацията на българското Народно събрание за помиряване с Русия през 1883 г. Във всичките си тези народностни изяви Митрополит Симеон с държавническа прозорливост се стреми да постигне народните идеали без отиване до крайности, без да се жертва духовното в църквата, което би отдалечило българския народ от православието, а следователно и от Русия. Колко далновидна е тази линия свидетелства факта, че и втората делегация за помиряване с Русия е възглавявана от представител на църквата - Търновския Митрополит Климент. През 1898 г. от името на Император Николай І руският консул в София Бахметев предава на Митрополит Симеон орден "Св. Анна" "като Пастир, който не ся е побоял от никакви обстоятелство и опасности, а силно и неустрашимо е защищавал Българската Православна Вера и Църква", свидетелствува иконом Иван Радов.
Немалко участие взема митрополит Симеон в общонародните работи в Цариград. Той е един от най - влиятелните членове на временния в началото, а след това и редовен Свети Синод. В продължение на 40 години е негов председател. Големи усилия и напрежение са необходими, особено в първите години на съществуването на Екзархията, за отвоюването на нейната независимост. Най - живо и дейно участие във всички събития взема митрополит Симеон, който усърдно способства за прокарване на тези принципи в борбата, които я довеждат до благоприятен край.
От началото до края на всички фази изработването на Екзархийския устав (1883, 1895 и 1922 г.) е свързано с личността и дейността на митрополит Симеон. Той е стълбът на тогавашното църковно законодателство. Църковно - народният събор е имал успех благодарение най - вече на Митрополит Симеон.
Големи заслуги има митрополит Симеон за увеличаването и устройването на богословските училища и за повишаване равнището на богословското образование в страната, за създаване на солидна база за водене на учебния процес. По негова инициатива се открива висше богословско училище в София, което по - късно се оформя като богословски факултет. Не без негово съдействие се построява и Софийската духовна семинария.
Митрополит Симеон разгръща широко храмостроителство. При идването му в епархията през 1872 г. е имало 62 храма и 6 параклиса. До кончината му са построени нови 137 храма и 35 параклиса, общо 173.
След раждането на престолонаследника Симеон на 16 юни 1937 г., митрополит Симеон става негов кръстник.
Изобщо, със своя живот и дейност, митрополит Симеон ни дава пример как трябва да се работи за църква и народ.
Резултатите от неговата дейност са налице. Град Варна по негово време е обладаван и се отзовава на народния културен строеж на отстояване народностната самостойност на всички родолюбиви предприятия. Варна е вземала най - живо участие в народно - духовното дело за освобождението и бурния кипеж за обединение на страната и българския народ в годините непосредствено преди Балканската война, гордо е отстоявала родната чест през време на окупация. Варна винаги е държала високо народното знаме. Във всички критични за родината моменти Варненската и Преславска митрополия е вземала инициативата и е вървяла начело на благотворителността и родолюбието. Във Варна Митрополията винаги е съумявала да внася единство и да насочва към плодотворна работа всички разнородни фактори. Всичко това е ставало под светлината на този велик архиерей и общественик - митрополит Симеон. Затова и неговите съвременници, свидетели на големите му заслуги за вяра, род и Отечество са му издигнали паметник приживе във Варна и Шумен, а площадът, на който той е живял и творил, нарекли на негово име.
Много други български градове и епархии могат да завиждат, че не са имали за архипастир такъв просветител, народен будител и родолюбец.
Препечатано от Обществен комитет "Православни ценности"
† Варненски и Великопреславски митрополит Кирил
Произнесено на 2 ноември 1997 г., в деня на Народните будители, след св. Литургия в катедралния храм-паметник "Св. Успение Богородично", гр. Варна.
През октомври 1997 г. се навършиха 60 години от блажената кончина на приснопаметния Варненски и Преславски митрополит Симеон (1840-1937).
Митрополит Симеон е роден в Бургас в многодетно християнско семейство, дошло от българското село Факия, и попаднало в среда, където елинизмът обхванал много български семейства. Елинофилски настроен израства и малкият Одисей, получавайки гръцко първоначално и класно образование, след това постъпва в Халкинското богословско училище. И там в гръцка обстановка, под влияние на своя съученик йеродякон Григорий, по-късно Доростолски и Червенски митрополит, той осъзнава своя български произход и твърдо застава с перо и дела за самостоятелна Българска православна църква и за освобождението на своя народ. Като учител и протосингел във Видин и Екзархията той ревностно работи за устрояване и закрепване на възкръсналата древна първа славянска Църква - Българската.
Научната му подготовка и пламенният му патриотизъм спечелват сърцата на архиереи и християни и през 1872 г. той бива избран отначало за Преславски, а след това за Варненски митрополит на обединената Варненска и Преславска епархия.
Поради силното влияние на Вселенската патриаршия във Варна митрополит Симеон започва своята архипастирска дейност в Шумен, където престоява 10 години. Той служи в църквите на села и градове, за да чуят на роден език зажаднелите за благотворното Слово Божие българи, съдейства за образованието в училищата, поради което подобно на своя велик съименник свиква епархийски събор, на който по негово предложение се вземат важни решения за организиране на епархията и учебното дело, преди всичко по селата.
След като се премества във Варна през 1882 г., митрополит Симеон започва изграждането на тази величествена варненска катедрала, посветена на Успението на Божията Майка, този пръв храм-паметник в България за увековечаване на великия подвиг на падналите за Освобождението български опълченци, руски, румънски и др. воини. Построява десетки нови храмове и в други населени места.
В своята църковна и просветна дейност митрополит Симеон стоял на твърдата основа на каноните на Православната църква и бил непримирим спрямо всяко вмешателство в църковните дела. Противопоставял се на всички, които не разбирали необходимостта от "духовна църква", било то политици, държавници, дори на самия княз Фердинанд. Високопреосвещеният не е бил против взаимодействието между църква и държава, но смятал за ненужно, дори вредно, когато един министър "заповядва днес така, утре ще се намери друг министър да издаде други разпореждания... Защото, ако архиереите приемат и изпълняват всичките подобни правителствени разпореждания за черковното управление, тогаз за мене става твърде загадочен въпросът, с каква цел ще съществуват в черквата ни екзархът и Синодът".
Непримиримостта на митрополит Симеон по отношение на вмешателството на политици в църковните дела му спечелва много неприятели, поради което той е принуден да напусне Варна. Така почти две години той ръководи епархията си от разстояние и приема да се върне едва след многократни настойчиви извинения и покани.
Затова не случайно в такива моменти той е писал: "Вие, вместо по-лек, правите по-тежък живота и управлението, което за нашите грехове ни се повери".
Митрополит Симеон се ползвал с голямо уважение от страна на християните и истинските родолюбци, радеещи за независима от когото и да било Църква и държава. Като народен представител той участва в изработването на Конституцията на България в Учредителното народно събрание, участва в делегацията на Първото народно събрание, изпратена в Ливадия, Крим, за да поднесе на княз Александър Батенберг акта за избирането му за български княз. Заседава в Първото и Второто Велико народно събрание, във Второто обикновено народно събрание. Като председател на III Обикновено народно събрание възглавява делегация за коронацията на император Александър III и за премахване недоразуменията, предизвикани от руските генерали в София и руската дипломация.
Немалка е книжовната и научна дейност на Високопреосвещения митрополит - преводи от гръцки и оригинални творби. Затова е избран за член на Българската академия на науките. Участва в комисията за превод на св. Библия на новобългарски език, в изработването на Екзархийския устав.
С църковно-просветното си и цялостно архипастирско дело, на което той завещава много свои средства, като създава фондове за ученици, с пълно право може да се каже, че митрополит Симеон е един от най-изявените народни будители, дейно участващ в изграждането на Църква и държава след Освобождението.
Църковно-народното просветно и социално дело на митрополит Симеон продължава и неговият достоен приемник блаженопочиналият Варненски и Преславски митрополит Йосиф, защитил докторат по философията. Строи нови църкви и довършва започнатите отпреди, открива безплатни трапезарии за деца и възрастни, организира православни християнски братства и младежки дружества. Големи идеи привличат новия митрополит за изграждане на църкви и манастри, така както е правил св. цар Борис, особено в българския Сион, както той нарича втората българска столнина - Праслав. Започва велик проект за възстановяване на древния манастирски комплекс "Патлейна", изгражда девически манастир "Св. Иван Рилски" в с. Черни връх, Шуменско. Гордият балканджия обаче бива прекършен от настъпилия атеистичен режим и великите му родолюбиви идеи остават неосъществени. Освен двата манастира от митрополията са отнети и манастирът "Св. Кирил и Методий" в древния Преслав, църквите "Св. Атанасий" и "Св. Архангел Михаил" в гр. Варна, храмовете "Св. Николай" и "Св. Константин и Елена" в Балчик и др., национализирани са по-голямата част от земите на църквата. Невинаги се заплащали символичните наеми за малкото оставени като собственост на църквата земеделски площи.
Грижовният архиерей насочва вниманието си към благоустрояване на варненската катедрала и църквите в епархията, много от които се сдобиват с оригинални иконостаси, високохудожествени стенописи и отопление. Като член на Св. Синод и пръв председател на Върховния църковен съвет се грижи за организирането на Църквата в условията на атеизъм, за издръжката на клира и подготовката на нови кадри. Той не изоставя семействата на несправедливо осъдените от Народния съд свещеници, подпомага ги материално, за което свидетелстват протоколите на Епархийския съвет. За всяко притеснение на свещеници от страна на властта той сигнализира в Св. Синод, който от своя страна търси съдействие от Комитета по въпросите на Българската православна църква. Разбира се, в повечето случаи това си оставало глас в пустиня.
Митрополит Йосиф е бил председател на комисията за нов превод на св. Библия, автор и преводач на няколко философско-богословски трудове, има много публикации в църковния периодичен печат.
Много може да се говори за тези двама велики йерарси на Българската православна църква.
Нека от все сърце се помолим на Великия и Всемилостив Бог да упокои душите на приснопаметните ни архиереи в селенията на праведниците, където няма скръб и въздишка, а вечен и блажен живот. Амин.
26 януари 1998 г.
Размисли на авторката по повод на откриването през 2007 година на постоянната изложба "Митрополит Симеон. Живот и дело".
Експозицията представя документи, снимки, богослужебни одежди и портрети на митр. Симеон, както и книги от и за митр. Симеон, а също книги от личната му библиотека (предоставени от Варненска митрополия) с различна тематика и на различни езици (гръцки, славянски, руски, немски, френски, английски и румънски) - богослужебни, богословски, исторически и други.
Изложбата се помещава в Духовно-просветния център към храм "Св. Архангел Михаил", в който през 1872 г. той е отслужил първата си литургия като митрополит, и където при неговото управление епархията е решила да построи Катедралния храм на Варна.
Тези дни прочетох няколко изречения, които отвориха и друг вид обществени липси, болезнени и неприемливи.
"Много скърбя - пише варненско-преславският митрополит Симеон в писмо до Михаил Маджаров през 1922 година - задето се намерих принуден да кажа, че не съм съгласен с мои другари и събратия. Но не можех да поступя другояче. Не можах да мълча. Намирам се на края на попрището си. Мечтите ми за народно щастие, които ме въодушевляваха и подкрепяха от млади години в разстояние на половин век, са разбити. Да приема, че с лъжа и заблуда ще се постигне това, което не се постигна с правда и истина, не мога. Трябваше да кажа това, което според мене е истина. Казах го. Но ако заблудата и лъжата вземат връх, толкова по-зле за тия, които искат да основат бъднината си върху такива гнили основи."
Митрополит Симеон е публична фигура от такъв мащаб. И освен това: неговото духовно водачество може да се измери само с най-високите примери на всеотдайност и зрeлост.
Започнах с това, че колкото и последователно да е било изрязването на факти от живота и дейността на митрополита, несъмнено изрязване на живо месо от обществените дух и тяло, все
някъде е оставало нещо неунищожено. Да си призная, помнех името на митрополит Симеон само покрай "Строителите на съвременна България" от Симеон Радев и нищо повече. Днес каквото и
да прочета или разбера за работата на великия архиерей, който е бил на своята катедра в продължение на 65 години, нещо само по себе си ненадминато не само в българската църковна
история, то все някак ме засяга лично. Дори във вече цитираното изказване виждам своя лична история, свързана с подобно, но напразно очакване да чуя истината от устата на моя дядо
в последните му дни.
Има нещо особено, когато мисля за мъдрия дядо Симеон: мащабът на свършената от него работа за народна полза ме зарежда с енергия за работа и ми дава отговор в моите лични стремежи. Сега, когато пиша за него, се учудвам колко са много фактите, които трябва да разкажа за него, а на заден план остава вълнуващото кълбо от духовни интуиции и идеи, идващи от неговата личност.
Митрополит Симеон живее 97 години, от турското владичество до 1937 година, от борбата за църковна независимост, през Освобождението, възрожденските идеали, Балканската, Междусъюзническата, Първата световна война, годините на църковно и държавно устройство.
Като че ли първото по-сериозно личностно осъзнаване извън съдбоносния избор да учи в престижното тогава Богословско училище на о. Халки, е свързано с отхвърлянето на гърцизма - митрополит Симеон е роден през 1840 година в Бургас под името Одисей Попниколов.
Приятели на Одисей в училището са българите Григорий Немцов (бъдещият Доростолски и Червенски митрополит Григорий) и Димитър Стойчев (по-късно Самоковски митрополит Доситей). След завършване на училището, Одисей предприема поклонническо пътуване с Григорий Немцов до Света гора и в Хилендар приема расото и името Симеон.
По-нататък църковното му служение го свързва с митрополит Антим Видински, после Екзарх Български. В една и съща година - 1872 - става протосингел на Екзархията и няколко месеца след това е избран и ръкоположен за Варненски и Преславски митрополит. Той е само на 32 години.
Когато прочетох биографическите факти от живота на митрополит Симеон, стресна ме тяхната разнородност. Като части от един пъзел, те се напаснаха еднакво ясни по своята форма и идея. Само поглед отгоре би могъл да види замисъла на подобна картина:
Дядо Симеон почти веднага след ръкополагането си свиква два събора: единият за решаване на неотложни епархийски проблеми, а другият е Учителски събор, който приема Устав за селските училища и уеднаквява учебните програми на всички училища в Епархията. Ето откъде започва своята работа. Година по-късно открива Смесеното българско училище в Цариград. Предприема стъпки за строителството на Катедралния храм във Варна и Девическата гимназия.
Напоследък българското общество спори и пресмята исканията на учителите и правото им да стачкуват с такъв категоричен тон - те изнемогват от отношението към техния труд, а в този труд наистина би трябвало да не са сами. Ето една притурка към темата: във вестник "Независимост" от 4 май 1874 година Христо Ботев пише
"Аз са известих из достоверен источник, че о. Симеон управлява епархията си така, щото и най-отчаяните интриганти не могат да намерят причина да го обвинат. . . Дядо Симеон е съставил комисия из шуменските учители, която са обязва да прегледа състоянието на селските училища и да проекзаменува не учениците, а учителите. Разбира се, че при подобно управление училищата в варно-шуменския край ща да принесат голяма полза. . . Подобни архипастири са достойни за уважение."
Митрополитът сякаш редува просветителските си дейности с открити политически действия - подпредседател е на Учредителното събрание в Търново и председател на Третото обикновено народно събрание. Води делегацията в Ливадия (Крим), която носи на Александър Батенберг решението на Първото Велико Народно събрание за избирането му за български княз.
И пак сюжети от неговия просветителски проект: избран е за член на БАН (тогава Българско книжовно дружество), основава Археологическото дружество във Варна, излиза преводът му на Посланието на патриарх Фотий до княз Борис, години по-късно в "Сборник на БАН" излиза и основният научен труд на митрополит Симеон "Писмата на Теофилакт Охридски".
Върху принтовете по стените на изложбата има снимки на митрополит Симеон с деца от приюти, с активистки от женското движение ("Мисля, че с образованието на женския пол най-много бъдещето на Варна ще се оздрави завинаги" - из писмо на митрополит Симеон до Д. Агура, май 1883), с членове на туристическо дружество, с участниците в Четвъртия конгрес по византология в Преслав, с ученици и приятели; има заповеди на министрите на Народното просвещение за основаване на фондове по волята и със средствата на митрополит Симеон (той е основал със свои средства над 15 фонда - "Екзарх Антим", "Гавриил Кръстевич", "Доброто дете" и други); има копия от преписка между него и историка Васил Златарски; показан е гърбът на снимка на писателя Илия Блъсков, който нарича дядо Симеон "благодетел и утешител, от вечно признателния".
Има снимка, на която акад. Любомир Милетич, председател на БАН, открива паметника на митрополит Симеон. Според автора на изложбата Емил Димитров, в българската културна история, само на двама души е издигнат паметник приживе - на Иван Вазов през 1921 година и на митрополит Симеон през 1930 година - и двата във Варна. През 1962 година поголовно са разрушени паметници на свещеници, като са иззети всякакви предмети на изкуството - портрети, скулптури и други, изобразявяащи духовни лица, от галерии и музеи. Така също е разрушен и паметникът на митрополит Симеон. Възстановен е през 1990 година във варненската Морска градина.
На 8 октомври 1937 година митрополит Симеон има предчувствие за смъртта си. "Ако искате да знаете за мене нещо, ще ви кажа, че бях в Преслав около месец. Но се прибрах тук и чакам Бога Спасающего..." Без да пести силите си, в пълно съзнание до последно, той извършва своята последна служба на 10 октомври при полагането на основния камък на новия железен мост на канала, свързващ Черно море с варненското езеро. Вероятно тогава настива тежко и на 23 октомври умира. Има снимка на траурната процесия с хиляди хора, изпращащи своя митрополит.
Лично за мен примерът на о. Симеон е Божия милост. Да се чувстваме следовници на такава личност, е обучение във вярата, което не можем да получим нито лесно, нито случайно.
Десислава Неделчева
Из статията "Не мога да приема, че с лъжа и заблуда ще се постигне това, което не се постига с правда и истина". Пълния текст тук.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com