Евангелските и Апостолските четения за всеки ден от годината

Указател на Евангелските и Апостолските чтения за всеки ден от годината

По отношение на Евангелските и Апостолските четения, по църковното изчисляване на времето годината започва от Светлото Христово Възкресение и се дели на три кръга:

Първи кръг - от Пасха до Петдесетница

Неделя на ПАСХА

Като мина събота, на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба. И ето, стана голям трус: защото Ангел Господен слезе от небето, пристъпи, отвали камъка от вратата гробни и седеше върху него; видът му беше като светкавица, а дрехата му - бяла като сняг; и пазачите, уплашени от него, се разтрепериха и станаха като мъртви. Ангелът се обърна към жените и им рече: не бойте се; зная, че търсите разпнатия Иисуса; няма Го тук: Той възкръсна, както беше казал; дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ, и идете скоро, та обадете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите, и ето, преварва ви в Галилея; там ще Го видите. На, казах ви. И като излязоха бързо из гроба, те със страх и радост голяма се затекоха да обадят на учениците Му. А когато отиваха да обадят на учениците Му, ето, Иисус ги срещна и рече: радвайте се!

В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе. Имаше един човек, пратен от Бога, името му Иоан; той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, та всички да повярват чрез него. Той не беше светлината, а бе пратен да свидетелствува за светлината. Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света. В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна. Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха. А на всички ония, които Го приеха, - на вярващите в Неговото име, - даде възможност да станат чеда Божии; те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха. И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца. Иоан свидетелствуваше за Него и викаше, думайки: Тоя беше, за Когото казах: Идещият след мене ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене. И от Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат; защото Законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината произлезе чрез Иисуса Христа.

Първата книга, о Теофиле, написах за всичко, що Иисус начена да върши и учи до деня, когато се възнесе, като даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите, които бе избрал, на които и представи Себе Си жив след Своето страдание с много верни доказателства, като им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие; и като се събираше с тях, Той им заповяда: не се отдалечавайте от Иерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене; защото Иоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий. Те, прочее, като се събраха, питаха Го, думайки: в това ли време, Господи, възстановяваш царството Израилево? А Той им отговори: не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт; но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя.

Възкресение Христово (Слизане в ада), фреска от Светогорския манастир Ватопед

ПАСХА. УТРЕННИ ВЪЗКРЕСНИ ЕВАНГЕЛИЯ
1. Мат. 28:16-20.
2. Марк 16:1-8.
3. Марк 16:9-20.
4. Лука 24:1-12.
5. Лука 24:12-35.
6. Лука 24:36-53.
7. Иоан. 20:1-10.
8. Иоан. 20:11-18.
9. Иоан. 20:19-31.
10. Иоан. 21:1-14.
11. Иоан. 21:15-25.

Втора неделя след Пасха, Томина неделя

Вечерта в първия ден на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам! И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа. А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат. А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус. Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам! После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой! Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали. И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга. А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.

В ония дни чрез ръцете на апостолите ставаха у народа много личби и чудеса; и всички единодушно прекарваха в притвора Соломонов. От другите пък никой не смееше да се допре до тях; ала народът ги величаеше. А вярващи все повече се присъединяваха към Господа, множество мъже и жени, тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на постелки и одъри, та, като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях. Стичаха се в Иерусалим и мнозина от околните градове, донасяйки болни и от нечисти духове измъчвани, и всички се изцеряваха. Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него и принадлежаха към садукейската ерес, станаха и се изпълниха със завист, туриха ръка на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница. Но през нощта Ангел Господен отвори вратата на тъмницата и, като ги изведе, каза им: идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на тоя благодатен живот.

Трета неделя след Пасха, на св. Мироносици

Неделя На утренята Ев. Марк. 16:9-20. На литургията Деян. 6:1-7. Ев. Марк. 15:43-16:8.

В първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други, ала намериха камъка отвален от гроба. И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса. И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи. И както бяха уплашени и навели лице към земята, - мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите? Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея, говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне. И спомниха си думите Му. И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други. Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това. И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха. Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.

В ония дни, когато учениците се умножаваха, произлезе между елинистите ропот против евреите, задето вдовиците им не били пригледвани при разпределяне всекидневните дажби. Тогава дванайсетте апостола, като свикаха цялото множество ученици, казаха: не е добре ние да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите. Затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Светий и с мъдрост, които ще поставим на тая служба; а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото. Това предложение се понрави на цялото множество; и избраха Стефана, мъж изпълнен с вяра и Дух Светий, Филипа и Прохора, Никанора и Тимона, Пармена и Николая, прозелит от Антиохия, които поставиха пред апостолите, а те, като се помолиха, възложиха ръце на тях. И тъй, словото Божие растеше, и броят на учениците се уголемяваше твърде много в Иерусалим; и голямо множество свещеници се покоряваха на вярата.

Понеделник Деян. 6:8-7:5:47-60. Ев. Иоан. 4:46-54.
Вторник Деян. 8:5-17. Ев. Иоан. 6:27-33.
Сряда Деян. 8:18-25. Ев. Иоан. 6:35-39.
Четвъртък Деян. 8:26-39. Ев. Иоан. 6:40-44.
Петък Деян. 8:40-9:19. Ев. Иоан. 6:48-54.
Събота Деян. 9:20-31. Ев. Иоан. 15:17-16:2.

Четвърта неделя след Пасха, на Разслабления

В онова време възлезе Иисус в Иерусалим. А в Иерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която има пет притвора; в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат. Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години. Иисус, като го видя да лежи и като узна, че боледува от дълго време, казва му: искаш ли да оздравееш? Болният му отговори: да, господине; но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата; когато пък аз дойда, друг слиза преди мене. Иисус му казва: стани, вземи одъра си и ходи. И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше. А тоя ден беше събота. Поради това иудеите думаха на изцерения: събота е; не бива да си дигаш одъра. Той им отговори: Който ме изцери, Той ми рече: вземи одъра си и ходи. Попитаха го: кой е Човекът, Който ти рече: вземи одъра си и ходи? Но изцереният не знаеше, кой е, защото Иисус се бе отдръпнал поради тълпата, що беше на онова място. След това Иисус го срещна в храма и му рече: ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо. Човекът отиде, та обади на иудеите, че Иисус е, Който го изцери.

Понеделник Деян. 10:1-16. Ев. Иоан. 6:56-69.
Вторник Деян. 10:21-33. Ев. Иоан. 7:1-13.
Сряда (Препол.) Деян. 14:6-18. Ев. Иоан. 7:14-30.
Четвъртък Деян. 10:34-43. Ев. Иоан. 8:12-20.
Петък Деян. 10:44-11:10. Ев. Иоан. 8:21-30.
Събота Деян. 12:1-11. Ев. Иоан. 8:31-42.

Пета неделя след Пасха, на Самарянката

В онова време Иисус дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Иосифа. Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия. Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус й казва: дай Ми да пия. Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна. Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.) Иисус й отговори и рече: да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива. Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода? Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му? Иисус й отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен. Казва Му жената: господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя. Иисус й казва: иди повикай мъжа си и дойди тука. Отговори жената и рече: нямам мъж. Иисус й казва: добре каза, че мъж нямаш; защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза. Казва Му жената: господине, виждам, че Ти си пророк. Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Иерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме. Иисус й казва: жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Иерусалим ще се поклоните на Отца. Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем, защото спасението е от иудеите. Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят. Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина. Казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести. Иисус й казва: Аз съм, Който говоря с тебе. В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, задето Той се разговаря с жена; ала ни един не рече: какво искаш, или какво приказваш с нея? Тогава жената остави стомната си и отиде в града и казва на човеците: дойдете и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила: да не би Той да е Христос? Тогава те излязоха из града и идеха към Него. Между това учениците Го молеха, казвайки: Рави, яж! Но Той им рече: Аз имам храна да ям, която вие не знаете. Поради това учениците думаха помежду си: да не би някой да Му е донесъл да яде? Иисус им казва: Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело. Не вие ли казвате, че още четири месеца, и жетва ще дойде? Аз пък ви казвам: подигнете си очите и погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва. Вече и жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът и жетварят. Защото в тоя случай права си е думата: един сее, а друг жъне. Аз ви проводих да жънете онова, за което вие не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техния труд. И много самаряни от оня град повярваха в Него по думите на жената, която свидетелствуваше: каза ми всичко, що съм сторила. Затова, когато самаряните дойдоха при Него, молиха Го да постои при тях; и Той престоя там два дена. И още по-много народ повярва поради словото Му. А на жената думаха: ние вярваме не вече поради твоето казване; защото сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос.

В ония дни апостолите, които се бяха разпръснали от гонението, настанало при убиването на Стефана, стигнаха до Финикия, Кипър и Антиохия и никому не проповядваха словото, освен на иудеи. Имаше някои от тях кипряни и киринейци, които, като влязоха в Антиохия, говореха на елините и благовестяха Господа Иисуса. И ръката Господня беше с тях, та голямо множество повярваха и се обърнаха към Господа. Дойде слух за това до иерусалимската църква, и изпратиха Варнава да отиде в Антиохия. Той, като пристигна и видя Божията благодат, зарадва се и увещаваше всички с искрено сърце да пребъдват в Господа, защото той беше мъж добър, изпълнен с Дух Светий и с вяра. И доста народ се присъедини към Господа. Тогаз Варнава отиде в Таре да търси Савла, и, като го намери, доведе го в Антиохия. Цяла година те се събираха в църква и поучаваха доста народ; и първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни. През ония дни слязоха в Антиохия пророци от Иерусалим. И един от тях, по име Агав, стана и предвести чрез Духа, че по цяла вселена ще бъде голям глад, какъвто и настана при кесаря Клавдия. Тогава учениците решиха, всеки според средствата си, да пратят помощ на братята, които живееха в Иудея; това и сториха, като пратиха събраното до презвитерите по Варнава и Савла.

Понеделник Деян. 12:12-17. Ев. Иоан. 8:42-51.
Вторник Деян. 12:25-13:12. Ев. Иоан. 8:51-59.
Сряда Деян. 13:13-24. Ев. Иоан. 6:5-14.
Четвъртък Деян. 14:20-27. Ев. Иоан. 9:39-10:9.
Петък Деян. 15:5-34. Ев. Иоан. 10:17-28.
Събота Деян. 15:35-41. Ев. Иоан. 10:27-38.

Шеста неделя след Пасха, на Слепия

В онова време Иисус, като минаваше, видя един човек, сляп от рождение. Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп? Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му. Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден; настъпва нощ, когато никой не може да работи. Докле съм в света, светлина съм на света. Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия, и му рече: иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал. А съседите и ония, които го бяха виждали по-преди, че беше сляп, думаха: не е ли този, който седеше и просеше? Едни думаха: този е, а други: прилича на него; той пък казваше: аз съм. Тогава го питаха: как ти се отвориха очите? Той отговори и рече: един Човек, Който се нарича Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми рече: иди в къпалнята Силоам и се умий. Отидох, умих се, и прогледах. Те пък му рекоха: де е Той? Отговори: не зная. Тогава заведоха при фарисеите човека, който беше по-преди сляп. А беше събота, когато Иисус направи калчицата и му отвори очите. Питаха го също и фарисеите, как е прогледал. Той им рече: тури ми калчица на очите, и се умих, и гледам. Тогава някои от фарисеите думаха: Тоя Човек не е от Бога, защото не пази събота. Други думаха: как може грешен човек да върши такива чудеса? И произлезе помежду им разпра. Казват пак на прогледалия слепец: ти какво казваш за Него, задето ти отвори очите? А той рече: пророк е. Но иудеите не повярваха за него, че е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на самия прогледал и ги попитаха, думайки: този ли е вашият син, за когото вие казвате, че се родил сляп? А как сега вижда? Родителите му отговориха и им рекоха: знаем, че този е нашият син и че се роди сляп; а как сега вижда, не знаем, или кой му е отворил очите, ние не знаем. Той сам е пълнолетен; него попитайте; нека сам говори за себе си. Това казаха родителите му, понеже се бояха от иудеите; защото иудеите се бяха вече сдумали да отлъчат от синагогата оногова, който Го признае за Христа. Затова и родителите му казаха: той е пълнолетен; него попитайте. Тогава повикаха повторно човека, който преди беше сляп, и му казаха: въздай Богу слава; ние знаем, че Тоя Човек е грешник. Той отговори и рече: дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам. Пак го попитаха: какво ти направи? Как ти отвори очите? Отговори им: казах ви вече, и не чухте; какво пак искате да чуете? да не би и вие да искате да Му станете ученици? А те го изхокаха и рекоха: ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици. Ние знаем, че на Моисея е говорил Бог; а Тогова не знаем откъде е. Отговори човекът и им рече: това е и чудното, че вие не знаете, откъде е, а ми отвори очите. Ние пък знаем, че Бог не слуша грешници; но, който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша. Открай век не се е чуло, някой да е отворил очи на слепороден. Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо. Отговориха му и рекоха: ти цял в грехове си роден, и ти ли нас учиш? И го изпъдиха вън. Иисус чу, че го изпъдили вън и, като го намери, рече му: ти вярваш ли в Сина Божий? Той отговори и рече: кой е, господине, та да повярвам в Него? Иисус му рече: и видял си Го, и, Който говори с тебе, Той е. А той рече: вярвам, Господи! И Му се поклони.

Из Деяния на Светите Апостоли (16:16-34)

В ония дни, когато ние, апостолите, като отивахме на молитва, срещна ни една слугиня, у която имаше дух да предрича, и докарваше голяма печалба на своите господари с врачуването си. Като вървеше след Павла и след нас, тя викаше и думаше: тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват път за спасение. Това правеше тя през много дни. А Павел, отегчен, обърна се и рече на духа: в името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш из нея. И духът излезе в същия час. Тогава господарите й, като видяха, че изчезна надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила и ги завлякоха на тържището при началниците. И като ги доведоха пред воеводите, казаха: тия човеци, които са иудеи, бунтуват града ни и проповядват обичаи, каквито ние, като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме. Тогава тълпата налетя върху тях, а воеводите раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги; и като им наложиха много удари, хвърлиха ги в тъмница, па заповядаха на тъмничния стражар добре да ги пази. Като получи такава заповед, стражарят ги хвърли във вътрешната тъмница, и нозете им стегна в клада. Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха. Изведнъж биде голям трус, тъй че тъмничните основи се поклатиха; веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички изпаднаха. А тъмничният стражар, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меч и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали. Но Павел викна с висок глас и каза: да не си сторил нещо лошо, защото всички сме тук. Той поиска светило, втурна се и разтреперан падна пред Павла и Сила; и като ги изведе вън, каза: господари, какво трябва да правя, за да се спася? А те отговориха: повярвай в Господа Иисуса Христа, и ще се спасиш ти и целият ти дом. И възвестиха словото Господне нему и на всички, които бяха в къщата му. Като ги прибра в оня час през нощта, уми им раните и веднага се покръсти сам той и всичките му домашни; и като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, задето повярва в Бога.

Понеделник Деян. 17:1-15. Ев. Иоан. 11:47-57.
Вторник Деян. 17:19-28. Ев. Иоан. 12:19-36.
Сряда Деян. 18:22-28. Ев. Иоан. 12:36-47.
Четвъртък (Вознесение Господне): На утренята Ев. Марк. 16:9-20. На литургията Деян. 1:1-12. Ев. Лук. 24:36-53.
Петък Деян. 19:1-8. Ев. Иоан. 14:1-11.
Събота Деян. 20:7-12. Ев. Иоан. 14:10-21.

Седма неделя след Пасха, на Светите Отци на Първия вселенски събор

В онова време Иисус дигна очи към небето и рече: Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа; Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня. И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света; те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово. Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе; защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил. Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои. И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях. Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние. Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име; ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за да се сбъдне Писанието. А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна.

В ония дни Павел реши да отмине Ефес, за да се не забави в Асия, понеже бързаше, ако му бъде възможно, да се намери в Иерусалим за деня Петдесетница. А от Милит прати в Ефес, та повика презвитерите църковни. И когато те дойдоха при него, рече им: Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв. Защото аз зная, че след заминаването ми ще се втурнат помежду ви люти вълци, които няма да щадят стадото; па и от вас самите ще се дигнат мъже, които ще говорят изопачено, за да увличат учениците след себе си. Затова бъдете будни и помнете, че три години денем и нощем не преставах със сълзи да поучавам всекиго едного от вас. А сега ви предавам, братя, на Бога и на словото на благодатта Му; Той може да ви назидае по-добре и да ви даде наследие между всички осветени. От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха; сами знаете, че за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене, ми послужиха тия мои ръце. С всичко ви показах, че именно така трябва да се трудите и да поддържате слабите, а още и да помните думите на Господа Иисуса, защото Сам Той каза: по-блажено е да се дава, нежели да се взима. Като рече това, той коленичи и се помоли заедно с всички тях.

Понеделник Деян. 21:8-14. Ев. Иоан. 14:27-15:7.
Вторник Деян. 21:26-32. Ев. Иоан. 16:2-13.
Сряда Деян. 23:1-11. Ев. Иоан. 16:15-23.
Четвъртък Деян. 25:13-19. Ев. Иоан. 16:23-33.
Петък Деян. 27:1-44. Ев. Иоан. 17:18-26.
Събота Деян. 28:1-31 и за упок. 1Сол. 4:13-17. Ев. Иоан. 21:15-25 и за упок. Ев. Иоан. 5:24-30.

Осма неделя след Пасха, Петдесетница

Пак им говори Иисус и рече: Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота. В последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода. Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светий още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен. Тогава мнозина от народа, като чуха тия думи, казваха: Този е наистина Пророкът. Други казваха: Този е Христос. А други казваха: нима от Галилея ще дойде Христос? Не е ли казано в Писанието, че Христос ще дойде от Давидовото семе и от градеца Витлеем, отдето беше Давид? И тъй, у народа произлезе разпра за Него. А някои от тях искаха да Го хванат, ала никой не тури върху Му ръка. Тогава слугите се върнаха при първосвещениците и фарисеите, а те им рекоха: защо Го не доведохте? Слугите отговориха: никога човек не е говорил тъй, както Тоя Човек. Фарисеите им отговориха: да не сте се и вие прелъстили? Повярвал ли е в Него някой от началниците или от фарисеите? Но тоя народ, който не знае Закона, е проклет. Никодим, който бе ходил нощя при Него и беше един от тях, казва им: осъжда ли нашият Закон човека, ако първом го не чуят и узнаят, какво върши? Те му отговориха и рекоха: да не си и ти от Галилея? Изпитай и виж, че от Галилея пророк не се е явил.

Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно. И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Светии, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят. А в Иерусалим се намираха иудеи, човеци набожни, от всеки народ под небето. Когато стана тоя шум, събра се много народ и се слиса, защото всеки ги слушаше да приказват на неговия говор. И всички се чудеха и маеха, думайки помежду си: тия, които говорят, не са ли всички галилейци? А как слушаме всички своя си роден говор? Ние - партяни и мидяни, еламити и жители на Месопотамия, Иудея и Кападокия, на Понт и Асия, на Фригия и Памфилия, на Египет и Ливийските страни, съседни на Кириния, и дошлите от Рим, както иудеи, тъй и прозелити, критяни и араби, - как слушаме тях да говорят на наши езици за великите Божии дела?

В Понеделник на Първа Седмица след Петдесетница - СВ. ДУХ

Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен. Понеже Син Човеческий дойде да подири и спаси погиналото. Как ви се струва? Ако някой има сто овци, и една от тях се заблуди, не ще ли остави деветдесетте и девет, и не ще ли иде по планините да дири заблудената? И ако се случи да я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудени. Тъй и вашият Отец Небесен не иска да загине ни един от тия малките. Ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме; ако те послуша, спечелил си брата си; ако не послуша, вземи със себе си още едного или двама, та с устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума; ако ли пък не послуша тях, обади на църквата; но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар. Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето. Пак ви казвам, че, ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен; събрани в Мое име, там съм Аз посред. защото, дето са двама или трима тях.

Братя, постъпвайте като чеда на светлината, защото плодът на Духа се състои във всяка доброта, правда и истина - и изпитвайте, що е благоугодно Богу. Не участвувайте в безплодните дела на тъмнината; напротив, изобличавайте ги. Защото за онова, което нечестивците скришом вършат, срамно е и да се говори. А всичко, което се изобличава, от светлината става явно; понеже всичко, което бива явно, е светлина. Затова е казано: стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос. И тъй, гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри, като скъпите времето, защото дните са лукави. Затова недейте бива неразсъдливи, а разпознавайте, що е воля Божия. И не се опивайте с вино, от което произлиза разпътство; но се изпълняйте с Дух, като се назидавате сами с псалми и славославия и с песни духовни, пеейки и възпявайки в сърцата си Господа.

Втори кръг - от първата неделя след Петдесетница до Великия пост

Неделя 1 след Петдесетница, на Всички светии

Рече Господ на учениците Си: всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз Него пред Моя Отец Небесен; а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен. Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене; и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене. Тогава Петър отговори и Му рече: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; какво, прочее, ще стане с нас? А Иисус им рече: истина ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при пакибитието, кога Син Човеческий седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванайсет престола, като съдите дванайсетте Израилеви колена; и всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен. А мнозина първи ще бъдат последни, и последни - първи.

Из Посланието на свети Апостол Павел до Евреите (11:33, 12:2)

Братя, всички светии чрез вяра победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища, жени приеха умрелите си възкръснали; други пък бяха измъчени, като не приеха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение; други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор, с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани (тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти. И всички тия, макар и да бяха засвидетелствувани чрез вярата, не получиха обещаното, защото Бог предвиди за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство. Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще, имайки пред очи началника и завършителя на вярата - Иисуса.

Неделя 2 след Петдесетница, на Всички български светии

Неделя На утренята Ев. Марк. 16:1-8. На литургията Рим. 2:10-16. Ев. Мат. 4:18-23.

В онова време Иисус, като вървеше покрай Галилейско море, видя двама братя, Симона, наричан Петър, и брата му Андрея, да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари; и казва им: вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци. И те веднага оставиха мрежите, и тръгнаха след Него. Оттам като отиде по-нататък, видя други двама братя, Иакова Зеведеева и брата му Иоана, в кораб със Зеведея, баща им, които кърпеха мрежите си, и ги повика. Те веднага оставиха кораба и баща си и тръгнаха след Него. И ходеше Иисус по цяла Галилея, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.

Из Посланието на свети Апостол Павел до Римляни (2:10-16)

Братя, слава и чест и мир всекиму, който прави добро, първом на иудеин, а сетне и на елин; защото Бог не гледа на лице. Ония, които без закон са съгрешили, без закон и ще загинат; а ония, които при закон са съгрешили, чрез закон ще бъдат съдени (защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани; защото, щом езичниците, които нямат закон, по природа вършат законното, те, без да имат закон, сами на себе са закон; че делото на закона е написано в техните сърца, те показват в туй време, когато тяхната съвест свидетелствува, и мислите им една друга се обвиняват, или се оправдават), в деня, когато, съгласно моето благовестие, Бог чрез Иисуса Христа ще съди тайните на човеците.

Неделя 3 след Петдесетница

Неделя На утренята Ев. Марк. 16:9-20. На литургията Рим. 5:1-10. Ев. Мат. 6:22-33.

Рече Господ: светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината? Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона. Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото? Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях? Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът? Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат; а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях; и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци! И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.

Из Посланието на свети Апостол Павел до Римляни (5:1-10)

Братя, бидейки оправдани с вяра, имаме мир с Бога, чрез Господа нашего Иисуса Христа, чрез Когото с вяра получихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се хвалим с надежда за слава Божия. Не само това, но се хвалим и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение, търпението - опитност, опитността - надежда, а надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий. Защото, още когато ние бяхме немощни, Христос в определеното време умря за нечестивите. За праведник едва ли ще умре някой; за добрия, може би, някой и да се реши да умре. Но Бог доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни. Затова много повече сега, след като сме се оправдали с кръвта Му, ще се спасим чрез Него от гнева. Защото ако, бидейки врагове, се помирихме с Бога чрез смъртта на Сина Му, то още повече, след като сме се помирили, ще се спасим чрез живота Му.

Неделя 4 след Петдесетница - Изцеление на слугата на капернаумския стотник

В онова време, когато влезе Иисус в Капернаум, приближи се до Него един стотник, молеше Го и казваше: Господи, слугата ми лежи у дома разслабен и люто страда. Иисус му казва: ще дойда и ще го излекувам. А стотникът отговори и рече: Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само дума и слугата ми ще оздравее; защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави. Като чу това, Иисус се почуди и рече на ония, които вървяха подире Му: истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра. И казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапеза с Авраама, Исаака и Иакова в царството небесно, а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби. И рече Иисус на стотника: иди си и, както си повярвал, нека ти бъде. И слугата му оздравя в същия час.

Из Посланието на свети Апостол Павел до Римляни (6:18-23)

Братя, като се освободихте от греха, станахте роби на правдата. Говоря по човешки, поради плътската ваша немощ. Както предоставяхте членовете си да бъдат роби на нечистотата и беззаконието за беззаконни дела, тъй и сега предоставете членовете си да бъдат роби на правдата за свети дела. Защото, докато бяхте роби на греха, бяхте свободни от правдата А какъв плод имахте тогава? Такива дела, от които сега се срамувате, защото техният край е смърт. Но сега, когато се освободихте от греха и станахте роби Богу, вашият плод е светост, а краят - живот вечен. Защото платката, що дава грехът, е смърт, а дарът Божий е живот вечен в Христа Иисуса, нашия Господ.

Неделя 5 след Петдесетница - Изцеление на бесноватия в Гадаринската страна

В онова време, когато Иисус стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път. И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време? А далеч от тях пасеше голямо стадо свини. И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини. И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата. А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс. И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им. Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.

Из Посланието на свети Апостол Павел до Римляни (10:1-10)

Братя, желанието на моето сърце и молитвата ми към Бога за израилтяните е да бъдат спасени. Свидетелствувам им, че те имат ревност за Бога, ала не по разум. Защото, без да разбират Божията правда и търсейки да изтъкнат своята правда, те се не покориха на Божията правда, понеже завършък на закона е Христос, за да бъде оправдан всеки вярващ. Моисей пише за оправданието от закона: "който човек го е изпълнил, ще бъде жив чрез него". А оправданието от вярата казва тъй: "да не речеш в сърцето си: кой ще възлезе на небето?" сиреч, да свали Христа, "или: кой ще слезе в бездната?" сиреч, да изведе Христа от мъртвите. Но какво казва Писанието? "Близо до тебе е словото, в твоите уста и в твоето сърце", сиреч, словото на вярата, което проповядваме; защото, ако с устата си изповядваш Господа Иисуса, и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спасиш, понеже със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение.

Понеделник Рим. 16:17-24. Ев. Мат. 13:10-23.
Вторник 1Кор. 1:1-9. Ев. Мат. 13:24-30.
Сряда 1Кор. 2:9-3:8. Ев. Мат. 13:31-36.
Четвъртък 1Кор. 3:18-23. Ев. Мат. 13:36-43.
Петък 1Кор. 4:5-8. Ев. Мат. 13:44-54.
Събота Рим. 9:1-5. Ев. Мат. 9:18-26.

Неделя 6 след Петдесетница - на светите отци от първите шест вселенски събора

В онова време Иисус влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си. И ето, донесоха при Него един разслабен, сложен на постелка. И като видя Иисус вярата им, каза на разслабения: дерзай, чедо, прощават ти се греховете! Тогава някои от книжниците казаха в себе си: Той богохулствува. А Иисус, като видя помислите им, рече: защо мислите лошо в сърцата си? Защото кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (тогава казва на разслабения): стани, вземи си постелката и върви у дома си. И той стана, взе си постелката и отиде у дома си. А народът, като видя това, почуди се и прослави Бога, Който е дал такава власт на човеците.

Из Посланието на свети Апостол Павел до Римляни (12:6-14)

Братя, понеже, по дадената нам благодат, имаме разни дарби, то, имаш ли пророчество, пророчествувай според вярата; имаш ли служба, пребъдвай в службата; учител ли си, - в учението; наставник ли си, - наставлявай; дарител ли си, - дарувай простосърдечно; предстоятел ли си, - предстоявай с усърдие; благотворител ли си, - благотвори на радо сърце. Любовта да бъде нелицемерна; отвръщайте се от злото, прилепяйте се към доброто; бъдете един към други нежни с братска любов; преваряйте се в почет един към други; в усърдието не бивайте лениви; духом бъдете пламенни; Господу служете; бъдете радостни в надеждата; в скръбта бивайте търпеливи, в молитвата - постоянни; помагайте на светиите в техните нужди; залягайте да бъдете страннолюбиви; благославяйте вашите гонители; благославяйте, а не кълнете.

Неделя 7 след Петдесетница

В онова време, когато Иисус си отиваше, тръгнаха подире Му двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов! А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него. И Иисус им рече: вярвате ли, че мога стори това? Те Му казват: да, Господи! Тогава Той се допря до очите им и рече: нека ви бъде по вашата вяра. И очите им се отвориха, а Иисус им строго заповяда: гледайте, никой да не узнае. А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя. Когато пък тия излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс. И след като бесът биде изгонен, немият проговори. А народът се чудеше и думаше: никога не е бивало такова нещо в Израиля. А фарисеите думаха: Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз. И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.

Из Посланието на свети Апостол Павел до Римляни (15:1-7)

Братя, ние, силните, сме длъжни да понасяме немощите на слабите и не на себе си да угаждаме: всеки от нас е длъжен да угажда на ближния в доброто, за назидание. Защото и Христос не на Себе Си угоди, но както е писано: "хулите на ония, които Те хулят, паднаха върху Мене". А всичко, що бе писано по-преди, за наша поука бе писано, та чрез търпението и чрез утехата от Писанията да имаме надежда. А Бог на търпението и утехата дано ви даде да бъдете в единомислие помежду си според учението на Христа Иисуса, та единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца на Господа нашего Иисуса Христа. Затова приемайте един другиго, както и Христос прие вас за слава Божия.

Неделя 8 след Петдесетница

Неделя На утренята Ев. Иоан. 20:11-18. На литургията 1Кор. 1:10-18. Ев. Мат. 14:14-22.

В онова време Иисус видя много свят; и смили се над тях и изцели болните им. А на мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна. Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат. А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби. Той рече: донесете Ми ги тука. И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците - на народа. И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша; а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца. И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа.

Из първото послание на свети Апостол Павел до Коринтяни (1:10-18)

Братя, моля ви в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл. Защото узнах от домашните на Хлоя за вас, братя мои, че помежду ви имало раздори. А това казвам, защото един от вас дума: "аз съм Павлов", друг: "аз пък - Аполосов", трети: "аз съм Кифин", а друг: "аз пък - Христов". Нима Христос се е разделил? нима Павел биде разпнат за вас? или в име Павлово се кръстихте? Благодаря на Бога, че не съм кръстил никого от вас, освен Криспа и Гаия, та да не каже някой, че съм кръстил в мое име. Кръстих също и Стефаниновия дом, а дали съм кръстил и другиго някого, не зная. Защото Христос не ме прати да кръщавам, а да благовествувам, и то не с мъдри думи, за да не се обезсили кръстът Христов. Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия.

Неделя 9 след Петдесетница

В онова време Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа. И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме; и вечерта остана там самичък. А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен. И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето. А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха. Но Иисус веднага заговори с тях и рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се! Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата. А Той рече: дойди. И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса; но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме! Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни? И щом влязоха в кораба, вятърът утихна. А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: наистина си Божий Син! И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска.

Из първото послание на свети Апостол Павел до Коринтяни (3:9-17)

Братя, ние сме съработници на Бога, вие пък сте Божия нива, Божие здание. По дадената ми от Бога благодат, аз, като мъдър първостроител, положих основа, а друг зида върху нея; ала всеки нека внимава, как зида. Обаче, друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Иисус Христос. Ако върху тая основа някой зида със злато, сребро, драгоценни камъни, дървета, сено или слама, - на всекиго делото ще стане явно: денят ще го покаже; защото чрез огън се открива, и огънят ще изпита, какво е на всекиго делото. И ако някому делото, що е зидал, устои, той ще получи награда. А комуто делото изгори, той ще бъде ощетен, а сам ще се спаси, но тъй, както се спасява някой през огън. Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас? Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори; защото Божият храм е свет; а тоя храм сте вие.

Неделя 10 след Петдесетница - Изцеление на бесноватия лунатик

В онова време приближи се до Иисуса един човек, който падна на колене пред Него и рече: Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс, и зле страда, защото често пада в огън и често във вода; водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят. А Иисус отговори и рече: о, роде неверен и развратен! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете Ми го тука. И запрети Иисус на беса, и той излезе из момчето; и то от оня час оздравя. Тогава учениците пристъпиха към Иисуса насаме и Му рекоха: защо не можахме ние да го изгоним? А Иисус им рече: поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно. Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост. А когато се намираха в Галилея, Иисус им рече: Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне.

Из първото послание на свети Апостол Павел до Коринтяни (4:9-16)

Братя, нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света - на Ангели и човеци. Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие силни; вие сте славни, а ние безчестни. Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме, и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени - благославяме; гонени - търпим; хулени - молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега. Не за да ви посрамя пиша това, а ви поучавам като мои възлюбени чеда. Защото, ако имате и десетки хиляди наставници в Христа, много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието. Прочее, моля ви, бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа.

Неделя 11 след Петдесетница - за немилосърдния длъжник

Рече Господ тая притча: царството небесно прилича на цар, който поиска да си разчисти сметката със слугите си. Когато почна той да разчистя сметката, доведоха при него едного, който му дължеше десет хиляди таланта; а понеже тоя нямаше, с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко, що имаше, и да заплати; тогава тоя слуга падна и, кланяйки му се, казва: господарю, имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя. А господарят на този слуга, като се смили, пусна го и му прости дълга. Слугата пък, като излезе, намери едного от другарите си, който му дължеше сто динария *, и като го хвана, давеше го и му казваше: изплати ми, което ми дължиш; тогава другарят му падна пред нозете му, молеше го и думаше: имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя; но тоя не рачи, а отиде и го хвърли в тъмница, докле да изплати дълга. Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и дойдоха, та разказаха на господаря си всичко, що се бе случило. Тогава господарят му го повика и казва: рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли; не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе? И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчители, докле да му изплати целия дълг. Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му.
* Динарий - римска сребърна монета.

Из първото послание на свети Апостол Павел до Коринтяни (9:2-12)

Братя, печатът на моето апостолство вие сте в Господа. Това е моята защита против ония, които ме осъждат. Нима нямаме власт да ядем и да пием? Нима нямаме власт да водим със себе си сестра жена, както и другите апостоли и братята Господни и Кифа? Или само аз и Варнава нямаме право да не работим? Кой войник служи някога на свои разноски? Кой сади лозе, и не яде от плода му? Или кой пасе стадо, и не яде от млякото на стадото? Нима по човешки говоря това? Не и законът ли казва същото? Защото в Моисеевия закон е писано: "не вързвай устата на вол, който вършее". Нима за воловете се грижи Бог? Или казва това главно за нас? - Да, за нас е писано това; защото, който оре, трябва да оре с надежда, и който вършее, трябва да вършее с надежда да получи, каквото очаква. Ако ние сме посеяли у вас духовното, много ли е, ако пожънем у вас телесното? Ако други имат дял в онова, що вие владеете, то колко повече ние? Обаче, ние се не ползувахме от това право, а всичко търпим, за да не причиним някоя спънка на Христовото благовестие.

Понеделник 2Кор. 5:10-15. Ев. Марк. 1:9-15.
Вторник 2Кор. 5:15-21. Ев. Марк. 1:16-22.
Сряда 2Кор. 6:11-16. Ев. Марк. 1:23-28.
Четвъртък 2Кор. 7:1-10. Ев. Марк. 1:29-35.
Петък 2Кор. 7:10-16. Ев. Марк. 2:18-22.
Събота 1Кор. 1:26-29. Ев. Мат. 20:29-34.

Неделя 12 след Петдесетница - Притча за богатия момък и вечния живот

Неделя На утренята Ев. Мат. 28:16-20. На литургията 1Кор. 15:1-11. Ев. Мат. 19:16-26.
Понеделник 2Кор. 8:7-15. Ев. Марк. 3:6-12.
Вторник 2Кор. 8:16-9:5. Ев. Марк. 3:13-19.
Сряда 2Кор. 9:12-10:7. Ев. Марк. 3:20-27.
Четвъртък 2Кор. 10:7-18. Ев. Марк. 3:28-35.
Петък 2Кор. 11:5-21. Ев. Марк. 4:1-9.
Събота 1Кор. 2:6-9. Ев. Мат. 22:15-22.

В онова време един момък се доближи и Му рече: Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен? А Той му отговори: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите. Казва Му: кои? А Иисус рече: не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвиде-телствувай; почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си. Момъкът Му казва: всичко това съм опазил от младини; какво още ми не достига? Иисус му рече: ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене. Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот. А Иисус рече на учениците Си: истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно; и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. Като чуха това, учениците Му твърде много се чудеха и думаха: кой тогава може да се спаси? А Иисус, като погледна, рече им: за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно.

Из първото послание на свети Апостол Павел до Коринтяни (15:1-11)

Братя, напомням ви евангелието, което ви благовестих, което и приехте и в което стоите; чрез него се и спасявате, ако го държите, както съм ви благовестил, освен ако не сте напразно повярвали. Аз ви предадох най-напред онова, което бях и приел, че Христос умря за греховете ни, според Писанията, че Той бе погребан и че на третия ден възкръсна, според Писанията, и че се яви на Кифа и след това на единайсетте; после се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето са живи доднес, а някои и починаха; после се яви на Иакова, след това на всички апостоли, а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг. Защото аз съм най-малкият от апостолите и не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних църквата Божия. Но с благодатта на Бога съм това, което съм; и Неговата благодат в мене не беше напразно, а повече от всички тях се потрудих - ала не аз, а Божията благодат, която е с мене. И тъй, било аз, било те, така проповядваме, и вие така повярвахте.

Неделя 13 след Петдесетница - Притча за лозето и лозарите злодеи

Неделя На утренята Ев. Марк. 16:1-8. На литургията 1Кор. 16:13-24. Ев. Мат. 21:33-42.
Понеделник 2Кор. 12:10-19. Ев. Марк. 4:10-23.
Вторник 2Кор. 12:20-13:2. Ев. Марк. 4:24-34.
Сряда 2Кор. 13:3-13. Ев. Марк. 4:35-41.
Четвъртък Гал. 1:1-10:20-2:5. Ев. Марк. 5:1-20.
Петък Гал. 2:6-10. Ев. Марк. 5:22-24:35-6:1.
Събота 1Кор. 4:1-5. Ев. Мат. 23:1-12.

Рече Господ тая притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си. И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете. А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха. Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото. Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми. Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му. И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха. И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари? Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете. Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни"?

Из първото послание на свети Апостол Павел до Коринтяни (16:13-24)

Братя, бъдете бодри, стойте във вярата, бъдете мъжествени, бъдете крепки; всичко у вас да става с любов. Моля ви още, братя: вие знаете Стефаниновия дом, че той е начатък в Ахаия и че се посветиха да служат на светиите; покорявайте се и вие на такива и на всекиго, който спомага и се труди. Радвам се, че дойдоха Стефанин, Фортунат и Ахаик; те запълниха вашето отсъствие, защото успокоиха моя дух и вашия; прочее, почитайте такива. Поздравяват ви асийските църкви; много ви поздравяват в Господа Акила и Прискила с домашната си църква. Поздравяват ви всички братя. Поздравете се един други със свето целуване. Поздравявам ви аз, Павел, собственоръчно. Който не обича Господа Иисуса Христа, да бъде анатема, маран-ата' *. Благодатта на Господа Иисуса Христа да бъде с вас, и любовта ми с всинца ви в Христа Иисуса. Амин.
* Да бъде отлъчен до идването на Господа.

Неделя 14 след Петдесетница - Притча за брачния пир

Неделя На утренята Ев. Марк. 16:9-20. На литургията 2Кор. 1:21-2:4. Ев. Мат. 22:1-14.
Понеделник Гал. 2:11-16. Ев. Марк. 5:24-34.
Вторник Гал. 2:21-3:7; Ев. Марк. 6:1-7.
Сряда Гал. 3:15-22. Ев. Марк. 6:7-13.
Четвъртък Гал. 3:23-4:5. Ев. Марк. 6:30-45.
Петък Гал. 4:8-21. Ев. Марк. 6:45-53.
Събота 1Кор. 4:17-5:5. Ев. Мат. 24:1-13.

Рече Господ тая притча: царството небесно прилича на човек цар, който направи сватба на сина си и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; а те не искаха да дойдат. Пак изпрати други слуги, като рече: кажете на поканените: ето, приготвих моя обяд; юнците ми и каквото е угоено са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватбата. Но те пренебрегнаха и отидоха, кой на нива, кой по търговия; други пък хванаха слугите му, поругаха ги и убиха. Като чу за това царят, разгневи се, изпрати войските си, та погуби ония убийци и изгори града им. Тогава казва на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни. Затова идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата. И като излязоха тия слуги по пътищата, събраха всички, колкото намериха - и лоши, и добри; и напълни се сватбеният дом с много сътрапезници. Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна, и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше. Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби; защото мнозина са звани, а малцина избрани.

Из второто послание на свети Апостол Павел до Коринтяни (1:21-2:4)

Братя, Тоя, Който утвърдява нас с вас в Христа и ни помаза, е Бог; Той ни и запечата и даде залога на Духа в сърцата ни. Аз призовавам Бога за свидетел на душата ми, че, щадейки вас, не съм дошъл досега в Коринт; не че имаме власт над вярата ви, но спомагаме за радостта ви, понеже във вярата вие сте твърди.
И тъй, реших в себе си, да не дохождам при вас пак с огорчение. Защото ако аз ви огорчавам, то кой ще ме зарадва, ако не онзи, когото съм огорчил? Това същото ви и писах, та, като дойда, да ме не огорчат ония, които трябваше да ме радват; защото съм уверен във всички вас, че моята радост е радост и за всинца ви. От голяма скръб и притеснено сърце ви писах с много сълзи, не за да ви огорча, а за да познаете преголямата любов, която имам към вас.

Неделя 15 след Петдесетница - за любовта към Бога и ближния

Неделя На утренята Ев. Лук. 24:1-12. На литургията 2Кор. 4:6-15. Ев. Мат. 22:35-46.
Понеделник Гал. 4:28-5:10. Ев. Марк. 6:54-7:8.
Вторник Гал. 5:11-21. Ев. Марк. 7:5-16.
Сряда Гал. 6:2-10. Ев. Марк. 7:14-24.
Четвъртък Еф. 1:1-9. Ев. Марк. 7:24-30.
Петък Еф. 1:7-17. Ев. Марк. 8:1-10.
Събота 1Кор. 10:23-28. Ев. Мат. 24:34-44.

В онова време един законник, изкушавайки Го, попита и рече: Учителю, коя заповед е най-голяма в закона? А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците. И когато фарисеите бяха събрани, Иисус ги попита и рече: какво мислите за Христа? Чий син е? Отговарят Му: Давидов. Казва им: как тогава Давид по вдъхновение Го нарича Господ, казвайки: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти"? И тъй, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син? И никой не можеше да Му отговори ни дума; и от тоя ден никой вече не дръзна да Го попита.

Из второто послание на свети Апостол Павел до Коринтяни (4:6-15)

Братя, Бог, Който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнината, Той Същият озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на славата Божия, проявена в лицето на Иисуса Христа. Но това съкровище ние носим в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам. Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; в затруднение сме, но се не отчайваме; гонени биваме, но не изоставяни, повалени биваме, но не загиваме. Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в тялото ни. Защото ние, живите, непрестанно се предаваме на смърт заради Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в смъртната ни плът, тъй че смъртта действува в нас, а животът - във вас. А като имаме същия дух на вярата, както е писано: "повярвах и затова говорих", и ние вярваме, затова и говорим, като знаем, че, Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса и ще постави с вас. Защото всичко е зарад вас, та благодатта, като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия.

Неделя 16 след Петдесетница

Неделя На утренята Ев. Лук. 24:12-35. На литургията 2Кор. 6:1-10. Ев. Мат. 25:14-30.
Понеделник Еф. 1:22-2:3. Ев. Марк. 10:46-52.
Вторник Еф. 2:19-3:7. Ев. Марк. 11:11-23.
Сряда Еф. 3:8-21. Ев. Марк. 11:23-26.
Четвъртък Еф. 4:14-19. Ев. Марк. 11:27-33.
Петък Еф. 4:17-25. Ев. Марк. 12:1-12.
Събота 1Кор. 14:20-25. Ев. Мат. 25:1-13.

> Защо от Седемнадесетата седмица след Петдесетница Евангелските четения не съответстват на Устава

Неделя 17 след Петдесетница - на Хананейката

Неделя На утренята Ев. Лук. 24:36-53. На литургията 2Кор. 6:16-7:1. Ев. Мат. 15:21-28.
Понеделник Еф. 4:25-32. Ев. Лук. 3:19-22.
Вторник Еф. 5:20-26. Ев. Лук. 3:23-4:1.
Сряда Еф. 5:25-33. Ев. Лук. 4:1-15.
Четвъртък Еф. 5:33-6:9. Ев. Лук. 4:16-22.
Петък Еф. 6:18-24. Ев. Лук. 4:22-30.
Събота 1Кор. 15:39-45. Ев. Лук. 4:31-36.

Неделя 18 след Петдесетница

Неделя На утренята Ев. Иоан. 20:1-10. На литургията 2Кор. 9:6-11. Ев. Лук. 5:1-11.
Понеделник Филип. 1:1-7. Ев. Лук. 4:37-44.
Вторник Филип. 1:8-14. Ев. Лук. 5:12-16.
Сряда Филип. 1:12-20. Ев. Лук. 5:33-39.
Четвъртък Филип. 1:20-27. Ев. Лук. 6:12-19.
Петък Филип. 1:27-2:4. Ев. Лук. 6:17-23.
Събота 1Кор. 15:58-16:3. Ев. Лук. 5:17-26.

Неделя 19 след Петдесетница

Неделя На утренята Ев. Иоан. 20:11-18. На литургията 2Кор. 11:31-12:9. Ев. Лук. 6:31-36.
Понеделник Филип. 2:12-16. Ев. Лук. 6:24-30.
Вторник Филип. 2:17-23. Ев. Лук. 6:37-45.
Сряда Филип. 2:24-30. Ев. Лук. 6:46-7:1.
Четвъртък Филип. 3:1-8. Ев. Лук. 7:17-30.
Петък Филип. 3:8-19. Ев. Лук. 7:31-35.
Събота 2Кор. 1:8-11. Ев. Лук. 5:27-32.

Неделя 20 след Петдесетница

Неделя На утренята Ев. Иоан. 20:19-31. На литургията Гал. 1:11-19. Ев. Лук. 7:11-16.
Понеделник Филип. 4:10-23. Ев. Лук. 7:36-50.
Вторник Кол. 1:1-2:7-11. Ев. Лук. 8:1-3.
Сряда Кол. 1:18-23. Ев. Лук. 8:22-25.
Четвъртък Кол. 1:24-29. Ев. Лук. 9:7-11.
Петък Кол. 2:1-7. Ев. Лук. 9:12-18.
Събота 2Кор. 3:12-18. Ев. Лук. 6:1-10.

The Parable of the Sower and the Seed (Mark 4:3-9). Aidan Hart. Image copyright 2002 The Saint John's Bible and Saint John's University. Source:www.artsmia.org

Неделя 21 след Петдесетница - Неделя на светите Отци от Седмия Вселенски събор в гр. Никея, 787 г.

Неделя На утренята Ев. Иоан. 21:1-14. На литургията Гал. 2:16-20. Ев. Лук. 8:5-15 (Притчата за сеяча).
Понеделник Кол. 2:13-20. Ев. Лук. 9:18-22.
Вторник Кол. 2:20-3:3. Ев. Лук. 9:23-27.
Сряда Кол. 3:17-4:1. Ев. Лук. 9:44-50.
Четвъртък Кол. 4:2-9. Ев. Лук. 9:49-56.
Петък Кол. 4:10-18. Ев. Лук. 10:1-15.
Събота 2Кор. 5:1-10. Ев. Лук. 7:2-10.

Неделя 22 след Петдесетница

Неделя На утренята Ев. Иоан. 21:15-25. На литургията Гал. 6:11-18. Ев. Лук. 16:19-31.
Понеделник 1Сол. 1:1-5. Ев. Лук. 10:22-24.
Вторник 1Сол. 1:6-10. Ев. Лук. 11:1-10.
Сряда 1Сол. 2:1-8. Ев. Лук. 11:9-13.
Четвъртък 1Сол. 2:9-14. Ев. Лук. 11:14-23.
Петък 1Сол. 2:14-19. Ев. Лук. 11:23-26.
Събота 2Кор. 8:1-5. Ев. Лук. 8:16-21.

Неделя 23 след Петдесетница - Изцеляването на Гадаринския бесноват

Неделя На утренята Ев. Мат. 28:16-20. На литургията Ефес. 2:4-10. Ев. Лук. 8:26-39.
Понеделник 1Сол. 2:20-3:8. Ев. Лук. 11:29-33.
Вторник 1Сол. 3:9-13. Ев. Лук. 11:34-41.
Сряда 1Сол. 4:1-12. Ев. Лук. 11:42-46.
Четвъртък 1Сол. 5:1-8. Ев. Лук. 11:47-12:1.
Петък 1Сол. 5:9-13:24-28. Ев. Лук. 12:2-12. Вж. също: Хула против Светия Дух
Събота 2Кор. 11:1-6. Ев. Лук. 9:1-6.

Неделя 24 след Петдесетница

Неделя На утренята Ев. Марк. 16:1-8. На литургията Еф. 2:14-22. Ев. Лук. 8:41-56.
Понеделник 2Сол. 1:1-10. Ев. Лук. 12:13-15:22-31.
Вторник 2Сол. 1:10-2:2. Ев. Лук. 12:42-48.
Сряда 2Сол. 2:1-12. Ев. Лук. 12:48-59.
Четвъртък 2Сол. 2:13-3:5. Ев. Лук. 13:1-9.
Петък 2Сол. 3:6-18. Ев. Лук. 13:31-35.
Събота Гал. 1:3-10. Ев. Лук. 9:37-43.

Неделя 25 след Петдесетница

Неделя На утренята Ев. Марк. 16:9-20. На литургията Еф. 4:1-6. Ев. Лук. 10:25-37.
Понеделник 1Тим. 1:1-7. Ев. Лук. 14:12-15.
Вторник 1Тим. 1:8-14. Ев. Лук. 14:25-35
Сряда 1Тим. 1:18-20; 2:8-15. Ев. Лук. 15:1-10.
Четвъртък 1Тим. 3:1-13. Ев. Лук. 16:1-9.
Петък 1Тим. 4:4-8:16. Ев. Лук. 16:15-18; 17:1-4.
Събота Гал. 3:8-12. Ев. Лук. 9:57-62.

Неделя 26 след Петдесетница

Неделя На утренята Ев. Лук. 24:1-12. На литургията Еф. 5:9-19. Ев. Лук. 12:16-21.
Понеделник 1Тим. 5:1-10. Ев. Лук. 17:20-25.
Вторник 1Тим. 5:11-21. Ев. Лук. 17:26-37.
Сряда 1Тим. 5:22-6:11. Ев. Лук. 18:15-17:26-30.
Четвъртък 1Тим. 6:17-21. Ев. Лук. 18:31-34.
Петък 2Тим. 1:1-2:8-18. Ев. Лук. 19:12-28.
Събота Гал. 5:22-6:2. Ев. Лук. 10:19-21.

Неделя 27 след Петдесетница

Неделя На утренята Ев. Лук. 24:12-35. На литургията Еф. 6:10-17. Ев. Лук. 13:10-17.
Понеделник 2Тим. 2:20-26. Ев. Лук. 19:37-44.
Вторник 2Тим. 3:16-4:4. Ев. Лук. 19:45-48.
Сряда 2Тим. 4:9-22. Ев. Лук. 20:1-8.
Четвъртък Тит. 1:5-2:1. Ев. Лук. 20:9-18.
Петък Тит. 1:15-2:10. Ев. Лук. 20:19-26.
Събота Еф. 1:16-23. Ев. Лук. 12:32-40.

Неделя 28 след Петдесетница

Неделя На утренята Ев. Лук. 24:36-53. На литургията Кол. 1:12-18. Ев. Лук. 14:16-24.
Понеделник Евр. 3:5-11:17-19. Ев. Лук. 20:27-44.
Вторник Евр. 4:1-13. Ев. Лк 21:12-19.
Сряда Евр. 5:11-6:8. Ев. Лук. 21:5-7:10-11:20-24.
Четвъртък Евр. 7:1-6. Ев. Лук. 21:28-33.
Петък Евр. 7:18-25. Ев. Лук. 21:37-22:8.
Събота Еф. 2:11-13. Ев. Лук. 13:18-29.

Неделя 29 след Петдесетница - Неделя на Десетте прокажени

Неделя На утренята Ев. Иоан. 20:1-10. На литургията Кол. 3:4-11. Ев. Лук. 17:12-19.
Понеделник Евр. 8:7-13. Ев. Марк. 8:11-21.
Вторник Евр. 9:8-10:15-23. Ев. Марк. 8:22-26.
Сряда Евр. 10:1-18. Ев. Марк. 8:30-34.
Четвъртък Евр. 10:35-11:7. Ев. Марк. 9:10-16.
Петък Евр. 11:8:11-16. Ев. Марк. 9:33-41.
Събота Еф. 5:1-8. Ев. Лук. 14:1-11.

Неделя 30 след Петдесетница

Неделя На утренята Ев. Иоан. 20:11-18. На литургията Кол. 3:12-16. Ев. Лук. 18:18-27.
Понеделник Евр. 11:17-23:27-31. Ев. Марк. 9:42-10:1.
Вторник Евр. 12:25-26; 13:22-25. Ев. Марк. 10:2-12.
Сряда Иак. 1:1-18. Ев. Марк. 10:11-16.
Четвъртък Иак. 1:19-27. Ев. Марк. 10:17-27.
Петък Иак. 2:1-13. Ев. Марк. 10:23-32.
Събота Кол. 1:3-6. Ев. Лук. 16:10-15.

Неделя 31 след Петдесетница - Неделя на Йерихонския слепец

Неделя На утренята Ев. Иоан. 20:19-31. На литургията 1Тим. 1:15-17. Ев. Лук. 18:35-43.
Понеделник Иак. 2:14-26. Ев. Марк. 10:46-52.
Вторник Иак. 3:1-10. Ев. Марк. 11:11-23.
Сряда Иак. 3:11-4:6. Ев. Марк. 11:23-26.
Четвъртък Иак. 4:7-5:9. Ев. Марк. 11:27-33.
Петък 1Петр. 1:1-2,10-12; 2:6-10. Ев. Марк. 12:1-12.
Събота 1Сол. 5:14-23. Ев. Лук. 17:3-10.

Неделя 32 след Петдесетница - Неделя на Закхея

Неделя На утренята Ев. Иоан. 21:1-14. На литургията 1Тим. 4:9-15. Ев. Лук. 19:1-10.
Понеделник 1Петр. 2:21-3:9. Ев. Марк. 12:13-17.
Вторник 1Петр. 3:10-22. Ев. Марк. 12:18-27.
Сряда 1Петр. 4:1-11. Ев. Марк. 12:28-37.
Четвъртък 1Петр. 4:12-5:5. Ев. Марк. 12:38-44.
Петък 2Петр. 1:1-10. Ев. Марк. 13:1-8.
Събота 2Тим. 2:11-19. Ев. Лук. 18:2-8.

Неделя на Митаря и Фарисея

Неделя на Блудния син

Рече Господ тази притча: един човек имаше двама сина; и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота. Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно. А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда; и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини; и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше. А като дойде в себе си, рече; колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си. И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува. А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син. А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят. А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри; и като повика едного от слугите, попита: що е това? Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше. Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си; а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле. А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое; а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.

Братя, всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но няма да бъда аз обладан от нещо. Храната е за корема, и коремът за храната; но Бог ще погуби и едното и другото. Ала тялото не е за блудство, а за Господа, а Господ - за тялото. Бог и Господа възкреси, и нас ще възкреси със силата Си. Нима не знаете, че телата ви са Христови членове? И тъй, да взема ли членовете на Христа и да ги направя членове на блудница? Съвсем не! Или не знаете, че, който се съединява с блудница, става едно тяло с нея? Защото казано е: "ще бъдат двамата една плът". А който се съединява с Господа, един дух е с Него. Избягвайте блудството; всеки грях, що прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши. Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си? Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии.

Рече Господ: пазете се, да се не прелъстите; защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки, че съм Аз, и че времето приближи. Не ходете, прочее, подире им. А кога чуете за войни и бъркотии, да се не уплашите, понеже трябва това да стане първом; ала не веднага ще бъде краят. И ще бъдат поличби по слънцето и месечината и по звездите, а по земята тъга у народите от недоумение и от морския шум и вълнение; тогава човеците ще примират от страх и от очакване онова, което има да връхлети върху вселената, понеже и силите небесни ще се разклатят, и тогава ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма. Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат. Прочее, внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавали с преяждане, пиянство и житейски грижи, и да ви застигне оня ден внезапно; защото той ще настъпи като примка върху всички живеещи по цялото земно лице; и тъй, бъдете будни във всяко време и се молете, за да можете избягна всичко онова, което има да стане, и да се изправите пред Сина Човечески.

Неделя Месопустна (Месни заговезни) - Неделя на Страшния Съд

Неделя На утренята Неделно евангелие. На литургията 1Кор. 8:8-9:2. Ев. Мат. 25:31-46.
Понеделник от сирната седмица 3Иоан. 1:1-15. Ев. Лук. 19:29-40; 22:7-39.
Вторник Иуд. 1:1-10. Ев. Лук. 22:39-42:45-23:1.
Четвъртък Иуд. 1:11-25. Ев. Лук. 23:1-34:44-56.
Събота Рим. 14:19-26 и Отц. Гал. 5:22-6:2. Ев. Мат. 6:1-13 и Отц. Ев. Мат. 11:27-30.
В сряда и петък няма литургия

Рече Господ: кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще постави овците от дясната Си страна, а козите - от лявата. Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте. Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме? Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме? Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме? А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили. Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели; защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте. Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме? Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили. И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците - в живот вечен.

Братя, храната не ни приближава към Бога, защото, нито ако ядем, печелим, нито ако не ядем, губим. Пазете се обаче, да не би някак тая ваша свобода да стане съблазън за немощните. Защото, ако някой види, че ти, който разбираш, седиш на трапеза в капище, то неговата съвест, като на немощен, не ще ли го насърчи да яде идолски жертви? И при твоето разбиране ще загине немощният брат, за когото е умрял Христос. А като грешите тъй против братята и биете немощната им съвест, вие грешите против Христа. Затова, щом храната съблазнява брата ми, няма да ям месо никога, за да не съблазня брата си. Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не съм ли видял Иисуса Христа, Господа нашего? Не сте ли вие мое дело в Господа? Ако на други не съм апостол, на вас обаче съм; защото печатът на моето апостолство вие сте в Господа.

Неделя Сиропусна - на всеопрощението

Неделя На утренята Неделно евангелие. На литургията Евр. 12:1-10

Рече Господ: ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви. Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

Братя, сега е по-близо до нас спасението, нежели когато повярвахме. Нощта се провали, а денят се приближи: да отхвърлим, прочее, делата на мрака и да наденем оръжието на светлината. Като в ден, да се държим благоприлично, без да се предаваме нито на срамни гощавки и пиянство, нито на сладострастие и разпътство, нито на раздор и завист; но облечете се в Господа нашего Иисуса Христа, и грижите за плътта не превръщайте в похоти. Немощния във вярата приемайте без препирни за мнения. Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде зеленчук. Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел. Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя Господар стои той, или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи.

Трети кръг - седмиците на Великия пост

Апостол и Евангелие в съботните и неделните дни на Великия пост:

Първа събота на Великия пост - Тодоровден

На литургията Евр. 1:1-12. Святому 2Тим. 2:1-10. Ев. Марк. 2:23-3:5. И святому Иоан. 15:17-16:2.

Първа неделя на Великия пост - Неделя Православна

В онова време Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: върви след Мене. А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров. Филип намира Натанаила и му казва: намерихме Иисуса, сина Иосифов, от Назарет, за Когото писа Моисей в Закона, и говориха пророците. А Натанаил му рече: от Назарет може ли да излезе нещо добро? Филип му казва: дойди и виж. Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: ето истински израилтянин, у когото няма лукавство. Натанаил Му казва: отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те. Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев. Иисус му отговори и рече: ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата; по-големи неща от това ще видиш. И казва му: истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.

Братя, с вяра Моисей, като порасна, отказа се да се нарича син на фараоновата дъщеря, и предпочете да страда заедно с народа Божий, отколкото да има кратковременна, греховна наслада, и охулването Христово счете за по-голямо богатство, отколкото египетските съкровища; защото имаше пред очи наградата. И какво още да кажа? Защото време не ще ми стигне, да разказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтая, за Давида и Самуила и за другите пророци, които чрез вяра победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища, жени приеха умрелите си възкръснали; други пък бяха измъчени, като не приеха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение; други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор, с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани (тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти. И всички тия, макар и да бяха засвидетелствувани чрез вярата, не получиха обещаното, защото Бог предвиди за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство. Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще, имайки пред очи началника и завършителя на вярата - Иисуса.

Втора събота на Великия пост

Евр. 3:12-16. И за упокой 1Сол. 4:13-17. Ев. Марк. 1:35-44. И за упокой Иоан. 5:24-30.

Втора неделя на Великия пост - на св. Григорий Палама

На утренята Неделно евангелие.
На литургията Евр. 1:10-2:3.
И святому Евр. 7:26-8:2. Ев. Марк. 2:1-12. И святому Иоан. 10:9-16.

В онова време Иисус влезе в Капернаум; и се разчу, че е в една къща. Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат; и Той им проповядваше словото. И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица, и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният. Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете. Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог? Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: що размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): тебе казвам: стани, вземи си одъра и върви у дома си. Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: никога такова нещо не сме виждали.

В начало Ти, Господи, си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце; те ще загинат, Ти пребъдваш; всички ще овехтеят като дреха; ще ги свиеш като наметало, и те ще се изменят: но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат". А кому от Ангелите някога Бог е казал: "седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти"? Нали те всички са духове служебни, провождани да служат на ония, които ще наследят спасение? Затова трябва да бъдем особено внимателни към онова, що сме чули, та да не би някак да отпаднем. Защото, ако изреченото чрез Ангели слово излезна вярно, и всяко престъпление и непослушание получи праведна отплата, как ние ще избегнем, ако занемарим такова велико спасение, което, бидейки отначало проповядвано от Господа, ни се удостовери от ония, които го бяха чули от Него?

Трета събота на Великия пост

На литургията Евр. 10:32-38.
И за упокой 1Сол. 4:13-17. Ев. Марк. 2:14-17. И за упокой Ев. Иоан. 5:24-30.

Трета неделя на Великия пост - Кръстопоклонна

На утренята Неделно евангелие. На литургията Евр. 4:14-5:6. Ев. Марк. 8:34-9:1.

Рече Господ: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели. И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.

Братя, като имаме велик Първосвещеник, Който е преминал през небесата, Иисуса, Сина Божий, нека се държим о вероизповеданието. Защото ние имаме не такъв първосвещеник, който не би могъл да ни съчувствува в нашите немощи, а такъв, Който е изкушен като нас във всичко, освен в грях. И тъй, нека дръзновено пристъпваме към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат за благовременна помощ. Защото всеки първосвещеник, измежду човеци избиран, за човеци се поставя да служи Богу, за да принася дарове и жертви за грехове, и да може да бъде снизходителен към невежи и заблудени, понеже и сам е обложен с немощ; и затова е длъжен както за народа, тъй и за себе си да принася жертви за грехове. И никой се сам не сдобива с тая почест, освен оня, който е призван от Бога, както и Аарон. Тъй и Христос не Сам прослави Себе Си, за да бъде първосвещеник, а Го прослави Оня, Който Му е казал: "Син Мой си Ти, Аз днес Те родих"; както и другаде казва: "Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков".

Четвърта събота на Великия пост

Евр. 6:9-12. И за упокой 1Кор. 15:47-57. Ев. Марк. 7:31-37. И за упокой Ев. Иоан. 5:24-30.

Четвърта неделя на Великия пост - на св. преподобни Йоан Лествичник

На утренята Неделно евангелие. Гл. 8, утр. евангелие 8.
На литургията Евр. 6:13-20. Ев. Марк. 9:17-31.
И на светията Еф. 5:9-19. И на преподобния Мат. 4:25-5:12.

В онова време някой си човек дойде при Иисуса и, като му се кланяше, рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух: дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха. Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене! И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен. И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство; и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни. Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия. И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам, Господи! помогни на неверието ми. А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана. И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним? Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост. Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае. Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден след убиването ще възкръсне.

Братя, Бог, когато даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-горен, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, думайки: "наистина ще те благословя и преблагословя, ще те размножа и преумножа". И тъй, с дълготърпение Авраам получи обещанието. Човеците се кълнат в по-горен от себе си, и клетвата за потвърждение туря край на всяко противоречие помежду им. Затова Бог, като особено искаше да покаже към наследниците на обещанието неизменната Си воля, си послужи с клетва, та чрез две неизменни неща, в които не е възможно Бог да излъже, да имаме твърда утеха ние, които прибягнахме да се хванем о предстоящата нам надежда, която за душата ни е като непоклатна и яка котва и която влиза най-вътре, зад завесата, където Иисус влезе предтеча за нас, като стана Първосвещеник навеки по чина Мелхиседеков.

Пета събота на Великия пост

Евр. 9:24-28. И на Богородица Евр. 9:1-7. Ев. Марк. 8:27-31. И на Богородица Лука 10:38-42; 11:27-28.

Пета неделя на Великия пост - на св. преподобна Мария Египетска

В онова време Иисус, като повика дванайсетте, почна да им говори, какво ще стане с Него: ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците; и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне. Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Иоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме. Той ги попита: какво искате да ви сторя? Те Му рекоха: дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти. Но Иисус им рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Те отговориха: можем. А Иисус им каза: чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено. И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова и Иоана. А Иисус, като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях. Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб. Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.

Братя, Христос, като дойде Първосвещеник на бъдещите блага, с по-голяма и по-съвършена скиния, неръкотворна, сиреч не от обикновена направа, нито с козя и телешка кръв, но със Своята кръв влезе веднъж завинаги в светилището и придоби вечно изкупление. Защото, ако кръвта от юнци и козли, и пепелта от телица чрез поръсване осветява осквернените, за да се очистя плътта, колко повече кръвта на Христа, Който чрез Духа Светаго принесе Себе Си непорочен Богу, ще очисти съвестта ни от мъртви дела, за да служим на живия и истинския Бог!

Шеста събота на Великия пост, Лазарова събота

В онова време беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра й Марта. (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.) Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен! Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий. А Иисус обичаше Марта, и сестра й, и Лазаря. А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше. След това рече на учениците: да идем пак в Иудея. Учениците Му рекоха: Рави', сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш? Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят; а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него. Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя. Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване. Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря; ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него. Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него. Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба. А Витания беше близо до Иерусалим, около петнайсет стадии; и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им. Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи. Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог. Иисус й рече: брат ти ще възкръсне. Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден. Иисус й рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това? Тя Му дума: да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света. Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика. Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него. (Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.) Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, мислейки, че отива на гроба - да плаче там. А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж. Иисус се просълзи. Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал. Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре? А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре й. Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена. Иисус й дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?
Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън! И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи. Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него.

Братя, ние, като приемаме царство непоколебимо, нека пазим благодатта, с която да служим благоугодно Богу с благоговение и страх, защото нашият Бог е огън, който изтребя. Братолюбието да пребъдва между вас; страннолюбието не забравяйте, защото чрез него някои, без да знаят, оказаха гостоприемство на Ангели. Помнете затворниците, като да сте с тях затворени, и страдащите, понеже и сами сте в тяло. Бракът е нещо честно у всички, и брачното легло - чисто; а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог. Не бивайте сребролюбци и задоволявайте се с онова, що имате. Защото Сам Бог е казал: "няма да те оставя, нито ще те напусна"; тъй че ние с дръзновение да казваме: "Господ ми е помощник, и няма да се побоя: какво ще ми стори човек?" Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им. Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки.

Шеста неделя на Великия пост - Неделя Вайа - Връбница, Цветница

На утренята Ев. Мат. 21:1-11:15-17. На литургията Филип. 4:4-9. Ев. Иоан. 12:1-18.

Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата. Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото. Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече: защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси? Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.) А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми. Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога. Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите. А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря, защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса. На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Иерусалим, взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев. А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано: "не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле". Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.
Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше. Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо.

Братя, радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се. Вашата кротост да бъде известна на всички човеци. Господ е близо. Не се грижете за нищо, но във всичко чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби, - и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса. Прочее, братя мои, за това, що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно, за това, що е добродетел, що е похвала, - само за него мислете. Което научихте, приехте, чухте и видяхте в мене, това вършете, - и Бог на мира ще бъде с вас.

На Свети и Велики ПОНЕДЕЛНИК:
На утренята Ев. Мат. 21:18-43. На литургията Ев. Мат. 24:3-35.

Апостол и Евангелие на непреходящите празници (по месеци)

Неделя пред Въздвижение (Неделя между 8 и 13 септември):
Гал. 6:11-18. Ев. Иоан. 3:13-17.

24 декември - Навечерие на Рождество Христово
В първия Евр. 1:1-12. Ев. Мат. 1:18-25.
В третия час Гал. 3:23-29. Ев. Лук. 2:1-20.
В шестия час Евр. 1:10-2:3. Ев. Мат. 2:1-12.
В деветия час Евр. 2:11-18. Ев. Мат. 2:13-23.
На литургията Ев. 1:1-12. Ев. Лук. 2:1-20.
Ако се падне в събота или в неделя:Гал. 3:15-22. Ев. Мат. 13:31-36.

Неделя след Рождество Христово (Неделя между 26 и 31 декември)
Гал. 1:11-19. Ев. Мат. 2:13-23.

2 февруари - Сретение Господне
На утренята Ев. Лук. 2:25-32. На литургията Евр. 7:7-17. Ев. Лук. 2:22-40.

Апостол и Евангелие на светиите

Служба на Пресвета Богородица:
На утрени Ев. Лук. 1:39-49, 56.
На литургията Флп. 2:5-11; или Евр. 9:1-7. Ев. Лук. 10:38-42; 11:27-28.

Служба на светите небесни безплътни Сили:
Евр. 2:2-10. Ев. Лук. 10:16-21; или Ев. Мат. 13:24-30, 36-43.

Служба на светите пророци, обща:
1Кор. 14:20-25; или Евр. 6:13-20; или Иак. 5:10-20. Ев. Мат. 23:29-39; или Лук. 11:47-54.

Служба на светите апостоли, обща:
1Кор. 4:9-16. Ев. Лук. 10:1-15; или 10:16-21.

Служба на светител:
Евр. 7:26 - 8:2. Ев. Иоан. 10:9-16.
Служба на светители, обща:
На утрени Ев. Иоан. 10:1-9. На литургията Евр. 13:17-21. Ев. Мат. 5:14-19; или Иоан. 10:9-16.

Служба на преподобни и юродиви ради Христа:
Гал. 5:22-6:2. Ев. Мат. 11:27-30; или Лк. 6:17-23.

Служба на мъченик:
2Тим. 2:1-10. Ев. Лук. 12:2-12; или Иоан. 15:17 - 16:2.
Служба на мъченици, обща:
Рим. 8:28-39; или Евр. 11:33-40. Ев. Мат. 10:16-22; или Ев. Лук. 21:12-19.

Служба на свещеномъченик:
Евр. 13:7-16. Ев. Лук. 12:32-40.
Служба на свещеномъченици, обща:
Евр. 5:4-10; или Флп. 3:20 - 4:3. Ев. Лук. 6:17-23; или 10:22-24; или 14:25-35.

Служба на преподобномъченик:
Тим. 1, 8-18. Ев. Марк. 8, 34 - 9, 1.
Служба на преподобномъченици, обща:
Рим. 8:28-39. Ев. Мат. 10:32-33, 37-38; 19:27-30; или Ев. Лук. 12:8-12.

Служба на свети мъченици, обща:
2Кор. 6:1-10; или Гал. 3:23-29. Ев. Мат. 15:21-28; или Ев. Марк. 5:24-34.

Служба на преподобни жени, обща:
Гал. 3:23-29. Ев. Мат. 25:1-13; или Ев. Лук. 7:36-50.

Служба на изповедници:
Еф. 6:10-17. Ев. Лук. 12:8-12.

Служба на безсребърници:
1Кор. 12:27 - 13:8. Ев. Мат. 10:1, 5-8.

Апостол и Евангелие за упокой

Понеделник	Рим. 14:6-9. Ев. Иоан. 5:17-24.
Вторник	1Кор. 15:39-57. Ев. Иоан. 5:24-30.
Сряда	2Кор. 5:1-10. Ев. Иоан. 6:35-39.
Четвъртък	1Кор. 15:20-28. Ев. Иоан. 6:40-44.
Петък	1Кор. 15:47-57. Ев. Иоан. 6:48-54.
Събота	1 Сол. 4:13-17. Ев. Иоан. 5:24-30.

Апостол и Евангелие при различни случаи

Апостол и Евангелие при освещаване на елей:

При освещаване на вода в първия ден на август:
Евр. 2:11-18. Ев. Иоан. 5:1-4.

При освещаване на църква:
Евр. 3, 1-4. Ев. Иоан. 10, 22-28.

При основаване и обновяване на населено място:
Деян. 18, 1-11. Ев. Мат. 16, 13-18.

По време на суша:
Иак. 5, 7-9, 17-18. Ев. Мат. 16, 1-6.

По време на земетресение:
Евр. 12, 6-13, 25-27. Ев. Мат. 8, 23-27.

За отечеството и за ходата по време на война:
Еф. 6, 10-17. Ев. Марк. 11, 23-26.

При нашествие на иноплеменници:
Еф. 2, 4-10. Ев. Лук. 13, 1-9.

При запалване на огън:
Евр. 12, 14-24. Ев. Лук. 12, 48-59.

За помиряване и обединение в православната вяра:
Ев. Мат. 7, 7-11.

За помиряване и обединение на Църквата:
Ев. Марк. 11, 23-26.

За тези, които дават милостиня:
Ев. Мат. 7, 7-11.

За боледуващи:
Иак. 5, 10-16. Първо Ев. Мат. 8, 14-23. Второ Ев. Марк. 5, 24-34. Трето Ев. Иоан. 4, 46-54.

При монашеско подстрижение:
Еф. 6, 10-17. Ев. Мат. 10, 37-42.

При всякакво прошение:
Еф. 5, 9-21. Ев. Мат. 7, 7-11; или Ев. Марк. 11, 23-26; или Ев. Лук. 18, 2-8.

При извършване на тайнството кръщение:
Рим. 6, 3-11. Ев. Мат. 28, 16-20.

При извършване на тайнството брак:
Еф. 5, 20-33. Ев. Иоан. 2, 1-11.

При погребение на монаси и миряни:
1 Сол. 4, 13-17. Ев. Иоан. 5, 24-30.

При погребение на младенци:
1Кор. 15, 39-45. Ев. Иоан. 6, 35-39.

Превод Pravoslavieto.com по "Практическая энциклопедия православного христианина", СПб, Сатисъ, 2000. Copyright © 2001-2005, Pagez.ru.
Текстът е сверен с Напрестолно Евангелие, изд. на Св. Синод на Българската Православна Църква от 1937 година, и малкото (5-6 на брой) несъответствия, които забелязахме, отразихме в настоящия текст.
Pravoslavieto.com