Неделя на Десетте прокажени
Евангелско четиво - Лука 17:12-19
Виж датата в Православния календар
|
Неделя на Десетте прокажениЕвангелско четиво - Лука 17:12-19 Виж датата в Православния календар
|
"Като отиваше за Иерусалим, Той минуваше между Самария и Галилея.
И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч и с висок глас
викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни!
Когато ги видя, рече им: идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се. А един от тях, като видя, че е изцерен, върна
се, прославяйки Бога с висок глас, и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше: и той беше самарянин. Тогава Иисус продума и рече: нали десетимата се очистиха? а де са
деветте? Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец? И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси" (Лук. 17:12-19).
По-долу:
Виж също:
В днешния евангелски откъс Иисус Христос изцерява десетте прокажени и похвалява признателността на един от тях. При това негодува от останалите девет, които не се върнали да Му благодарят. Изненадва ни някак този факт. Понеже знаем, че Бог ни предлага всичките Си безкрайни благодеяния, просто защото ни обича. Неговите дарове са чисти, спонтанни, подхождащи на божествената Му природа, чиито основни характеристики са даването и любовта.
Но, братя, признаването на благодеянието не носи полза на благодетеля, а на облагодетелствания. Иисус Христос няма нужда от нашата благодарност, за да продължи да твори добри дела за нас. Без друго Той прави да грее слънцето и праща благотворен дъжд и за праведни, и за неправедни [Мат. 5:45]. Самите ние имаме полза, когато осъзнаем Неговите богати милости. Понеже признателността създава връзки на приятелство. Болният става близък с лекаря си, благодари му, че го е излекувал от някоя болест, и чувства сигурност да прибягва пак към него, когато се почувства слаб.
Църквата ни, братя мои, се окачествява като евхаристийно събрание. В светата Литургия събранието на вярващите редува исканията си с благодаренето. Споменаваме пред Бога всичките си житейски проблеми и с увереността, че Той ще даде "всекиму според нуждите" [Деян. 2:45], Му благодарим за Неговите безкрайни явни и тайни благодеяния.
Нашият Господ е тук във всеки момент от живота ни. В трудности, в безизходици, в болести, в различните кризи, но и в радостта и в успехите. Независимо дали Го обичаме или Го игнорираме, Христос стана човек заради нас, разпна се на кръста за нас и възкръсна заради нас. Въпросът е дали ние осъзнаваме тази любов. И единственият начин да покажем, че я осъзнаваме, е в молитвата ни благодарността да предхожда искането.
Апостол Папаконстантину, митрополит на Поляна и Кукуш
Превод Бисерка Велинова 
Да благодарим на Господа
На Теб благодарим, Господи...
Ако днес, в епохата на безгранична толерантност, религиозно многообразие и свобода на самоопределението има понятие, което най-точно да съответства на изначалния смисъл и дълбоката същност на християнството такова, каквото ни е предадено от Самия Христос и апостолите, то това е Православието.
И тук няма никакви претенции, няма и следа от религиозна гордост, а въпросът за "погрешимост" и "непогрешимост" дори не се поставя. Този термин, с който сме свикнали толкова, че рядко вникваме в неговия смисъл, не изтъква правоверността, но набляга на славословието като залог за правилно, за право и спасително отношение към Бога.
За разлика от други вярващи, които са избрали, не без горделивост да изтъкват себе си като "правоверни", прави, безгрешни и т.н., ние предпочитаме да се определим като православни. Защото това определя всички останали норми и критерии за истинност, без да ни дава поводи за самомнение и духовен егоизъм.
Ако вникнем в православните богослужебни текстове, ще открием в тях богатата, древна и богооткровена традиция на Стария Завет в прославата на Бога. Давидовите псалми например са така залегнали в църковните ни служби, че могат да се оприличат с вътък, който светите отци са обогатили с прекрасна духовна бродерия от молитвена поезия.
Но в православното богослужение и в същината на християнството изобщо повече от всякога в религиозната история на човечеството прозвучава единственият верен и истинен тон на Божията прослава - благодарението. Защото всеки химн - и най-тържественият, и най-възвишеният - без благодарение звучи фалшиво; всяка молитва - и най-дълбоката, и най-горещата - без благодарност остава суха и безплодна.
Колкото и да превъзнасят човеците Божията слава, колкото и да викат по площадите "Велик е Бог", колкото и да принасят жертви, ако сърцата им са неспособни да промълвят от най-съкровената си дълбина "Благодаря" към Твореца и да повторят като свои думите на великия Златоуст: "Слава Богу за всичко", то напразно е останалото.
Благодарността е в жива връзка с всяка християнска добродетел - със смирението, с любовта, с упованието на Бога. Без нея човекът пребъдва в неведение за Създателя, далеч от Христа. Вярата без благодарност се превръща в егоистично чувство на самодостатъчност, във вяра в себе си. Без благодарността се прекъсва онази спасителна и животворяща връзка между човека и Бога, която с изкупителната си жертва възстановява Спасителят Христос.
Накрая, без благодарност и помощта, която сме получили свише в земния си живот, се оказва лишена от истинския си плод - спасението във вечността.
На тези размисли ни навежда днешното евангелско четиво за изцелението на десетте прокажени (за благодарния прокажен самарянин).
"И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни!
Когато ги видя, рече им: идете, покажете се на свещениците.
И когато отиваха, очистиха се.
А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас, и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше: и той беше самарянин.
Тогава Иисус продума и рече: нали десетимата се очистиха? а де са деветте?
Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец?
И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси" Лук.17:11-19.
Не един, не двама - десет били прокажените, намерили чудесно изцеление от Бога. Христос и десетимата изпратил да се покажат на свещениците, та да не остане неизпълнен и Мойсеевият закон.
И те всичките отишли, защото Свещеното Писание свидетелства, че по пътя се излекували. Можем да допуснем, че в изпълнение на "буквата" те принесли и жертви, изрекли и молитви.
Но истинска благодарност изпитал само един, при това презиран от иудеите самарянин. И само той се върнал да отдаде благодарение на Христа, познал в Него Бога и Спасителя.
Не напомня ли тази евангелска случка за древната история с Каин и Авел? Не ни ли връща св. Евангелие към основния, първостепенен въпрос - за благодарността като истинен белег за примирението на човека със Създателя, остро поставен след грехопадението на праотците Адам и Ева?
"Каин принесе Господу дар от земните плодове; и Авел също принесе от първородните на стадото си и от тлъстината им. И Господ погледна благосклонно на
Авеля и на дара му; а на Каина и на дара му не погледна благосклонно. Каин се много огорчи, и лицето му се помрачи". (Бит. 4:3-5)
И Каин, и Авел получили благодеяние от Бога. И на единия, и на другия нивите дали обилен плод, а стадата им се умножили. После и двамата принесли жертва Богу, всеки от своя урожай. Но Сърцеведецът Бог не открил у Каин истинска благодарност и не приел благосклонно жертвата му. А наред с неблагодарността в нечестивата душа виреели ненавист, гордост, завист, злоба и неверие, зреело чудовищно братоубийство.
Както добродетелта, така и грехът от предисторическа древност още текат като подземни води, минават през старозаветните времена, за да бликнат наяве в светлината на Христовото учение. И Христос, заедно със съвършеното богопознание, наред с благодатта, ни дава наставления за искрена и спасителна благодарност към Бога.
Християнството в своята непроменена и православно съхранявана същност е религия на благодарението. То се вплита в славословието, във всяка молитва, в богословски творения, в словесния израз на тайнствата. Затова е съвсем естествено, че св. Литургия, при която се причастяваме с Тялото и Кръвта Христови, често е наричана "благодарение". Една от най-съкровените молитви в нея, когато невидимо се пресъществяват св. Дарове, гласи: "На Тебе пеем, Теб благословим, на Теб благодарим, Господи..."
Връщайки се отново на евангелското четиво, да обърнем внимание на думите, които Спасителят отправя към дошлия да благодари: "Стани, иди си: твоята вяра те спаси".
От страшната болест били изцерени и останалите девет. Защо тогава за тях не се казва, че са спасени?
Защото телесното спасение се оказва недостатъчно, когато продължава да действа духовната проказа на неблагодарността.
Нашият съвременник днес за изцеление на тялото си с лекота прибягва до всевъзможни средства и лечители. За помощ търси не само лекари, но и знахари, врачки, екстрасенси и какви ли не жреци на нездравата мистика. Постигнал желаното, горещо им благодари и щедро се отплаща - кога със скъпи напитки и подаръци, кога с пари или услуги. Ала в случая целта не оправдава средствата. Човекоугодната благодарност не означава благодарение към Бога, както и телесното изцеление е вредно, ако чрез него сме повредили по-ценното - безсмъртната душа.
А Спасителят ни учи на благодарение духовно, чисто, подплатено с вяра, славословие и християнска любов.
Ангел Величков
Брой втори за 1998 година
София. Катедралата "Света Неделя"
В името на Отца, Сина и Св. Дух!
Градивно начало в отношенията между хората е благодарността - сърдечната, чиста и постоянна благодарност. Тя се явява като естествен плод, който се откъсва от сърце-то на един човек и се поднася на оня, който е направил съответното благодеяние. Ако за човеците е нор-мално явление, макар и не често, да си благодарят за оказани услуги и помощи при нужди, бедствия и нещастия, то колкото ваевалидно и задължително за хората спрямо Оня, Който ги е дарил, изкупил, обдарил и осветил, т.е. към Господа Иисуса Христа? Ето защо ние трябва да отправяме всесърдечна благодарност най-вече и преди всичко към Бога, понеже това е велика християнска добродетел, завещана от светото Евангелие и намерила пълно приложение в живота на Божиите угодници и светии.
В днес прочетеното свето литургийно Евангелие (Лука 17:12-19) се разказва именно за десетте прокажени и съответно как ние, човеците, страдащи и излекувани, да не забравяме, а да изказваме дълбоката си благодарност към Всеподателя Бога за всичките Му благодеяния към нас!
Веднъж Иисус Христос влязъл в едно село и бил срещнат от десет души прокажени. А проказата е една от най-тежките, труднолечима болест. Като видели Назарееца, Който върши големи и необикновени чудеса, те извикали: "Иисусе Наставниче, помилуй ни!"
Божественият Лечител се смилил над тях и им казал: "Идете, покажете се на свещениците", с което Той указал за тяхното изцерение и за необходимостта еврейските стареи да се уверят и удостоверят тяхното излекуване. И когато тръгнали, о, какво велико и блажено чудо, те изведнъж и с неизказана радост се почувствали изцерени от тежкото бреме на проказата!
Само един, обаче, от тях се върнал обратно при Него, паднал на колене и със сълзи на очи Му благодарил за възвърнатото здраве. Иисус приел тази спонтанна радост, но попитал: "Нали десетимата се очистиха, а къде са деветте? Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец? Стани, иди си, твоята вяра те спаси."
Братя и сестри,
Проказата е ужасна и труднолечима болест, при която цялото тяло се покрива с гнойни рани и която, както в миналото, така и днес се шири между човеците. С мощното Си Слово и Божествена власт, обаче, Господ Иисус Христос е излекувал в миналото десетте прокажени, но лекува и всички ония, които с дълбока вяра се обръщат към Него за изцерение. Но наред с телесната проказа по света шества и друга една проказа, т.е. греховността, която поразява с не по-малко тежки рани душата, а и тялото на човека. А какво съдържа тя? В днес прочетеното апостолско четиво св. ап. Павел (Кол.3:4-11) изброява следните грехове: бл уд ст в о, не ч истота , ст ра с т, похот, користолюбие, гняв, ярост, злоба, злоречие и сквернословие. Тези грехове обезобразяват човека и го правят духовно прокажен и морално разложен. Оня, който ги извършва, навлича върху себе си Божия гняв. Затова и Апостолът ни съветва да отхвърлим всичко долно и ниско от себе си и да се облечем в новия човек, който се обновява в познанието, по образа на Своя Създател.
Тази духовна проказа на душата се очиства както чрез постоянно пребиваване в мир и покаяние: "Нека в мир и покаяние да изминем останалото време от живота си, от Господа да просим" (просителна ектения от светата Златоустова Литургия), така и в светото тайнство Изповед, когато човек в съкрушение изповядва всичките си грехове и се старае повече да не ги повтаря.
Едва тогава Господ Иисус Христос ще докосне с Божествената Си благодат боледуващите ни души, тела и сърца и ще ни дарува съвършено изцерение. От друга страна и ние по подобие на десетте прокажени трябва постоянно да се обръщаме към нашия Спасител, Церител и Осветител с думите: "Иисусе Наставниче, помилуй ме". или с така наречаната Иисусова молитва, която ни е препоръчана от светите отци: "Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене, грешния (грешната)". Тази именно светоотеческа молитва трябва ежедневно, многократно и проникновено да повтаряме в себе си, докато почувстваме в сърцето си церителната, освещаваща и спасяваща Божествена благодат. И веднъж почувствали тази чудна свръхестествена и небесна благодат, която ни е духовно и телесно изцерение, нека да благодарим "из глубини серца" за тази велика милост на Господа Иисуса Христа, за да се изкачваме по лествицата на религиознонравственото съвършенство. "Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесния ваш Отец" (Мат. 5:48).
А днес, Той - Въплътилият Се Син Божий, продължава да пита изцерените от Него люде - а къде са деветте, т.е. всички вие, които получихте от Мен небесна подкрепа и благодатно изцерение? Този Христов въпрос остава без отговор, понеже ние, излекуваните или получилите Божествена помощ, сме неблагодарни и отново сме поели доскорошния си утъпкан път на живота, живот на неблагодарност, живот на греховност. Но нека да знаем, че неблагодарността ни отдалечава от Бога и Той вдига благодатта Си от нас и ние още повече затъваме в мрачните лабиринти на греховете, докато искрената, дълбока благодарност, съпроводена с чисти и святи дела ни доближава и обединява с Твореца. Затова и св. ап. Павел ни съветва: Винаги се радвайте, за всичко благодарете и непрестанно се молете, защото такава е спрямо вас волята Божия. Тълкувайки тези апостолски слова, св. Теофан Затворник казва: "Тези три добродетели определят нашето спасение".
Нека не мислим обаче, че Бог се нуждае от нашата благодарност, понеже Той е Всесъвършен и Всесвят Дух, Който обладава всичко в пълнота. "Бог е Дух и които Му се покланят трябва да се покланят с дух и истина" (Иоан 4:24), това ни препоръчва бащински и любвеобилно самият Господ Иисус Христос. Чрез това Богопреклонение и Богоблагодарение ние се изявяваме и оставаме до края на живота си словом и делом истински и достойни християни! И тъй, братя и сестри, винаги и всякога дълбоко и всесърдечно да благодарим на Пресветата Троица - Отец, Син и Св. Дух за Неговите безкрайни, не толкова от материален, колкото от духовно-нравствен ха рактер, Божествени благодеяния. Най-висш израз на нашата християнска благодарност е и ще остане през вековете светата Божествена Литургия, която според думите на св. Йоан Кронщадски е непрестанното и най-велико чудо на благодатното Божие царство, по време на която става чудотворното претворяване на предложените дарове от хляб и вино в Тяло и Кръв на Господа Иисуса Христа при умилителното и боговдъхновено песнопение: "На Тебе пеем, Тебе благославяме, на Тебе благодарим, Господи и Те молим, Боже наш!"
И наистина, Тебе прославяме, о, Всесвята, Единосъщна, Животворяща и Божествена Троица, на Тебе благодарим, Господи, Боже наш, от цялото си човешко естество, че Си ни изкупил с Драгоценната Си Кръв и Пречисто Тяло от греха и порока, задето Си ни създал, църковно просветил и осветил чрез благодатта на Пресветия Твой Дух, че ни обдаряваш с неизброимите Си благодеяния и милост и Те молим в смирение и покаяние, вяра, надежда и любов - удостои ни чрез Божествената Си благодат, в християнски дела и възвишени добродетели, да постигнем по молитвите на Св. Богородица и всички светии, спасение на душите си във вечния и Богоблажен живот, за да Ти въздаваме всесърдечна възхвала, слава, чест и поклонение на Тебе - Сладчайшия наш Изкупител, Лечител и Спасител, Господ Иисус Христос, ведно с безначалния Ти Отец и с Пресветия благ и животворящ Твой Дух, сега и през вековете. Амин!
Свещеноиконом Антон Вълчанов,
Неделя 12-та след Неделя подир Въздвижение, 2006 година
© Катедрален храм "Св.
великомъченица Неделя" в София
Виж също:
www.Pravoslavieto.com