Православното богослужение
Дванадесет Евангелия на светите страсти на Господа Бога и Спасителя наш Иисус Христос

ГЛАВА 13.

Рече Господ на Своите ученици: сега се прослави Син Човеческий, и Бог се прослави в Него.

Ако Бог се прослави в Него, и Бог ще Го прослави в Себе Си, и веднага ще Го прослави.

Чеда, още малко съм с вас. Ще Ме дирите, и, както казах на иудеите, че където отивам Аз, вие не можете да дойдете, и вам казвам сега.

Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго.

По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си.

Симон Петър Му рече: Господи, къде отиваш? Иисус му отговори: където Аз отивам, ти не можеш да дойдеш подире Ми сега, а сетне ще Ме последваш.

Петър Му рече: Господи, защо не мога да дойда подире Ти сега? Душата си за Тебе ще положа.

Иисус му отговори: душата си ли за Мене ще положиш? Истина, истина ти казвам: не ще пропее петел, докле три пъти не се отречеш от Мене.

ГЛАВА 13.

Рече Господь Своим учеником: ныне прославися Сын Человеческий, и Бог прославися о Нем:

Аще Бог прославися о Нем, и Бог прославит Его в Себе, и абие прославит Его.

Чадца, еще с вами мало есмь: взыщете Мене, и якоже рех иудеом, яко аможе Аз иду, вы не можете приити: и вам глаголю ныне.

Заповедь новую даю вам, да любите друг друга: якоже возлюбих вы, да и вы любите себе:

О сем разумеют вси, яко Мои ученицы есте, аще любовь имате между собою.

Глагола Ему Симон Петр: Господи, камо идеши? Отвеща ему Иисус: аможе Аз иду, не можеши ныне по Мне ити: последи же по Мне идеши.

Глагола Ему Петр: Господи, почто не могу ныне по Тебе ити? ныне душу мою за Тя положу.

Отвеща ему Иисус: душу ли твою за Мя положиши? аминь, аминь глаголю тебе: не возгласит алектор, дондеже отвержешися Мене трищи.

ГЛАВА 14.

Да се не смущава сърцето ви; вярвайте в Бога и в Мене вярвайте.

В дома на Отца Ми има много жилища. Ако да нямаше, щях да ви кажа. Отивам да ви приготвя място.

И кога ида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз.

А къде отивам Аз, знаете, и пътя знаете.

Тома Му рече: Господи, не знаем къде отиваш; и как можем да знаем пътя?

Каза му Иисус: Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.

Да бяхте познавали Мене, щяхте да познавате и Отца Ми. И отсега Го познавате, и видели сте Го.

Филип Му рече: Господи, покажи ни Отца, и стига ни.

Каза му Иисус: толкози време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; и как ти казваш: покажи ни Отца?

Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене? Думите, които Аз ви говоря, от Себе Си не ги говоря; а Отец, Който пребъдва в Мене, Той върши делата.

Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене; ако ли не, то за самите дела вярвайте в Мене.

Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца Си.

И каквото поискате от Отца в Мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина.

 ГЛАВА 14.

Да не смущается сердце ваше; веруйте в Бога, и в Меня веруйте.

В доме Отца Моего обителей много. А если бы не так, Я сказал бы вам: Я иду приготовить место вам.

И когда пойду и приготовлю вам место, приду опять и возьму вас к Себе, чтобы и вы были, где Я.

А куда Я иду, вы знаете, и путь знаете.

Фома сказал Ему: Господи! не знаем, куда идешь; и как можем знать путь?

Иисус сказал ему: Я есмь путь и истина и жизнь; никто не приходит к Отцу, как только через Меня.

Если бы вы знали Меня, то знали бы и Отца Моего. И отныне знаете Его и видели Его.

Филипп сказал Ему: Господи! покажи нам Отца, и довольно для нас.

Иисус сказал ему: столько времени Я с вами, и ты не знаешь Меня, Филипп? Видевший Меня видел Отца; как же ты говоришь, покажи нам Отца?

Разве ты не веришь, что Я в Отце и Отец во Мне? Слова, которые говорю Я вам, говорю не от Себя; Отец, пребывающий во Мне, Он творит дела.

Верьте Мне, что Я в Отце и Отец во Мне; а если не так, то верьте Мне по самым делам.

Истинно, истинно говорю вам: верующий в Меня, дела, которые творю Я, и он сотворит, и больше сих сотворит, потому что Я к Отцу Моему иду.

И если чего попросите у Отца во имя Мое, то сделаю, да прославится Отец в Сыне.

И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки,

Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не види, нито Го познава; а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде.

Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас.

Още малко, и светът няма вече да Ме вижда; а вие ще Ме виждате, защото Аз живея, и вие ще живеете.

В него ден ще разберете вие, че Аз съм в Моя Отец, и вие сте в Мене, и Аз във вас.

И Я умолю Отца, и даст вам другого Утешителя, да пребудет с вами вовек,

Духа истины, Которого мир не может принять, потому что не видит Его и не знает Его; а вы знаете Его, ибо Он с вами пребывает и в вас будет.

Не оставлю вас сиротами; приду к вам.

Еще немного, и мир уже не увидит Меня; а вы увидите Меня, ибо Я живу, и вы будете жить.

В тот день узнаете вы, что Я в Отце Моем, и вы во Мне, и Я в вас.

Иуда (не Искариот) Му казва: Господи, що е това, дето искаш да се явиш нам, а не на света?

Иисус му отговори и рече: ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим.

Който Ме не люби, не спазва словата Ми; а словото, що слушате, не е Мое, а на Отца Ми, Който Ме е пратил.

Иуда — не Искариот — говорит Ему: Господи! что это, что Ты хочешь явить Себя нам, а не миру?

Иисус сказал ему в ответ: кто любит Меня, тот соблюдет слово Мое; и Отец Мой возлюбит его, и Мы придем к нему и обитель у него сотворим.

Нелюбящий Меня не соблюдает слов Моих; слово же, которое вы слышите, не есть Мое, но пославшего Меня Отца.

А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил.

Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши.

Чухте, че Аз ви рекох: отивам от вас, и пак ще дойда при вас. Да Ме бяхте любили, щяхте да се възрадвате, че рекох, отивам при Отца; защото Моят Отец е по-голям от Мене.

И сега ви казах това, преди да се е сбъднало, та, кога се сбъдне, да повярвате.

Няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на тоя свят, и в Мене той няма нищо.

Но отивам, за да разбере светът, че любя Отца и, както Ми е заповядал Отец, тъй и правя. Станете, да си идем оттук.

Утешитель же, Дух Святый, Которого пошлет Отец во имя Мое, научит вас всему и напомнит вам все, что Я говорил вам.

Мир оставляю вам, мир Мой даю вам; не так, как мир дает, Я даю вам. Да не смущается сердце ваше и да не устрашается.

Вы слышали, что Я сказал вам: иду от вас и приду к вам. Если бы вы любили Меня, то возрадовались бы, что Я сказал: иду к Отцу; ибо Отец Мой более Меня.

И вот, Я сказал вам о том, прежде нежели сбылось, дабы вы поверили, когда сбудется.

Уже немного Мне говорить с вами; ибо идет князь мира сего, и во Мне не имеет ничего.

Но чтобы мир знал, что Я люблю Отца и, как заповедал Мне Отец, так и творю: встаньте, пойдем отсюда.  

ГЛАВА 15.

Аз съм истинската лоза, и Моят Отец е лозарят.

Всяка пръчка у Мене, която не дава плод, Той отрязва; и всяка, която дава плод, чисти я, за да дава повече плод.

Вие сте вече чисти чрез словото, що съм ви проповядвал.

Пребъдете в Мене, и Аз във вас. Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие, ако не бъдете в Мене.

 ГЛАВА 15.

Я есмь истинная виноградная лоза, а Отец Мой – виноградарь.

Всякую у Меня ветвь, не приносящую плода, Он отсекает; и всякую, приносящую плод, очищает, чтобы более принесла плода.

Вы уже очищены через слово, которое Я проповедал вам.

Пребудьте во Мне, и Я в вас. Как ветвь не может приносить плода сама собою, если не будет на лозе: так и вы, если не будете во Мне.

Ако някой не пребъде в Мене, бива изхвърлен навън, както пръчката, и изсъхва; и събират пръчките, та ги хвърлят в огън, и те изгарят.

Ако пребъдете в Мене, и словата Ми пребъдват във вас, то каквото и да пожелаете, искайте, и ще ви бъде.

Кто не пребудет во Мне, извергнется вон, как ветвь, и засохнет; а такие ветви собирают и бросают в огонь, и они сгорают.

Если пребудете во Мне и слова Мои в вас пребудут, то, чего ни пожелаете, просите, и будет вам.

Както Отец възлюби Мене, и Аз възлюбих вас: пребъдете в Моята любов.

Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, както и Аз спазих заповедите на Отца Си, и пребъдвам в любовта Му.

Това ви казах, за да пребъде Моята радост във вас, и радостта ви да бъде пълна.

Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих.

Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели.

Вие сте Ми приятели, ако вършите всичко онова, що ви Аз заповядвам.

Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае, що върши господарят му; а ви нарекох приятели, защото ви казах всичко, що съм чул от Отца Си.

Как возлюбил Меня Отец, и Я возлюбил вас; пребудьте в любви Моей.

Если заповеди Мои соблюдете, пребудете в любви Моей, как и Я соблюл заповеди Отца Моего и пребываю в Его любви.

Сие сказал Я вам, да радость Моя в вас пребудет и радость ваша будет совершенна.

Сия есть заповедь Моя, да любите друг друга, как Я возлюбил вас.

Нет больше той любви, как если кто положит душу свою за друзей своих.

Вы друзья Мои, если исполняете то, что Я заповедую вам.

Я уже не называю вас рабами, ибо раб не знает, что делает господин его; но Я назвал вас друзьями, потому что сказал вам все, что слышал от Отца Моего.

Това ви заповядвам: да любите един другиго.

Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил.

Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.

Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят.

Сие заповедаю вам, да любите друг друга.

Если мир вас ненавидит, знайте, что Меня прежде вас возненавидел.

Если бы вы были от мира, то мир любил бы свое; а как вы не от мира, но Я избрал вас от мира, потому ненавидит вас мир.

Помните слово, которое Я сказал вам: раб не больше господина своего. Если Меня гнали, будут гнать и вас; если Мое слово соблюдали, будут соблюдать и ваше.

Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си.

Който Мене мрази, мрази и Отца Ми.

Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не щяха да имат; а сега и видяха, и намразиха, и Мене, и Отца Ми.

Но това стана, за да се сбъдне словото, писано в Закона им, че Ме намразиха без вина.

А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене;

а и вие ще свидетелствувате, понеже отначало сте с Мене.

Если бы Я не пришел и не говорил им, то не имели бы греха; а теперь не имеют извинения во грехе своем.

Ненавидящий Меня ненавидит и Отца моего.

Если бы Я не сотворил между ними дел, каких никто другой не делал, то не имели бы греха; а теперь и видели, и возненавидели и Меня и Отца Моего.

Но да сбудется слово, написанное в законе их: возненавидели Меня напрасно.

Когда же приидет Утешитель, Которого Я пошлю вам от Отца, Дух истины, Который от Отца исходит, Он будет свидетельствовать о Мне;

А также и вы будете свидетельствовать, потому что вы сначала со Мною.

ГЛАВА 16.

Това ви казах, за да се не съблазните.

Ще ви изгонят от синагогите; настъпва дори време, когато всякой, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба.

И тъй ще постъпят с вас, защото не познаха нито Отца, нито Мене.

Но казах ви това, та, кога дойде часът, да си спомняте, че Аз съм ви казал; а отначало не ви говорих това, защото бях с вас.

А сега отивам при Оногова, Който Ме е пратил, и никой от вас Ме не попитва: къде отиваш?

Но задето ви казах това, сърцето ви се изпълни с тъга.

Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя;

и Той, като дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд:

за грях, че не вярват в Мене;

за правда, че Аз отивам при Отца Си, и няма вече да Ме видите;

а за съд, че князът на тоя свят е осъден.

 ГЛАВА 16.

Сие сказал Я вам, чтобы вы не соблазнились.

Изгонят вас из синагог; даже наступает время, когда всякий, убивающий вас, будет думать, что он тем служит Богу.

Так будут поступать, потому что не познали ни Отца, ни Меня.

Но Я сказал вам сие для того, чтобы вы, когда придет то время вспомнили, что Я сказывал вам о том; не говорил же сего вам сначала, потому что был с вами.

А теперь иду к Пославшему Меня, и никто из вас не спрашивает Меня: куда идешь?

Но оттого, что Я сказал вам это, печалью исполнилось сердце ваше.

Но Я истину говорю вам: лучше для вас, чтобы Я пошел; ибо, если Я не пойду, Утешитель не приидет к вам; а если пойду, то пошлю Его к вам,

и Он, придя, обличит мир о грехе и о правде и о суде:

о грехе, что не веруют в Меня;

о правде, что Я иду к Отцу Моему, и уже не увидите Меня;

о суде же, что князь мира сего осужден.

А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина; защото от Себе Си няма да говори, а ще говори, каквото чуе, и ще ви възвести бъдещето.

Той Мене ще прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви възвести.

Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето ще вземе и ще ви възвести.

Още малко, и няма да Ме виждате, и пак след малко, и ще Ме видите, защото отивам при Отца.

Тогава някои от учениците Му си рекоха един другиму: що е това, дето ни казва: още малко, и няма да Ме виждате, и пак: след малко, и ще Ме видите, и че Аз отивам при Отца?

И си думаха: що е това, дето казва: още малко? Не знаем, какво говори.

Разбра, прочее, Иисус, че искат да Го питат, и рече им: за това ли се питате един други, дето казах: още малко, и няма да Ме виждате, и пак: след малко, и ще Ме видите?

Истина, истина ви казвам, че вие ще се разплачете и разридаете, а светът ще се възрадва; вие ще бъдете наскърбени, но скръбта ви ще се обърне на радост.

Жена, кога ражда, има болки, защото е дошъл часът й; но, след като роди младенеца, от радост не помни вече мъките, защото се е родил човек на света.

Тъй и вие сега сте наскърбени; но Аз пак ще ви видя, и ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да ви отнеме;

и него ден няма да Ме попитате за нищо. Истина, истина ви казвам: каквото и да поискате от Отца в Мое име, ще ви даде.

Досега нищо не сте искали в Мое име; искайте, и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.

Когда же приидет Он, Дух истины, то наставит вас на всякую истину: ибо не от Себя говорить будет, но будет говорить, что услышит, и будущее возвестит вам.

Он прославит Меня, потому что от Моего возьмет и возвестит вам.

Все, что имеет Отец, есть Мое; потому Я сказал, что от Моего возьмет и возвестит вам.

Вскоре вы не увидите Меня, и опять вскоре увидите Меня, ибо Я иду к Отцу.

Тут некоторые из учеников Его сказали один другому: что это Он говорит нам: вскоре не увидите Меня, и опять вскоре увидите Меня, и: Я иду к Отцу?

Итак они говорили: что это говорит Он: «вскоре»? Не знаем, что говорит.

Иисус, уразумев, что хотят спросить Его, сказал им: о том ли спрашиваете вы один другого, что Я сказал: вскоре не увидите Меня, и опять вскоре увидите Меня?

Истинно, истинно говорю вам: вы восплачете и возрыдаете, а мир возрадуется; вы печальны будете, но печаль ваша в радость будет.

Женщина, когда рождает, терпит скорбь, потому что пришел час ее; но когда родит младенца, уже не помнит скорби от радости, потому что родился человек в мир.

Так и вы теперь имеете печаль; но Я увижу вас опять, и возрадуется сердце ваше, и радости вашей никто не отнимет у вас;

и в тот день вы не спросите Меня ни о чем. Истинно, истинно говорю вам: о чем ни попросите Отца во имя Мое, даст вам.

Доныне вы ничего не просили во имя Мое; просите, и получите, чтобы радость ваша была совершенна.

Него ден ще поискате в Мое име, и не ви казвам, че Аз ще помоля Отца за вас;

защото Сам Отец ви обича, задето вие Ме обикнахте и повярвахте, че Аз съм от Бога излязъл.

Излязох от Отца и дойдох на света; пак оставям света и отивам при Отца.

Казват Му Неговите ученици: ето, сега открито говориш, и никаква притча не казваш.

В тот день будете просить во имя Мое, и не говорю вам, что Я буду просить Отца о вас:

ибо Сам Отец любит вас, потому что вы возлюбили Меня и уверовали, что Я исшел от Бога.

Я исшел от Отца и пришел в мир; и опять оставляю мир и иду к Отцу.

Ученики Его сказали Ему: вот, теперь Ты прямо говоришь, и притчи не говоришь никакой.

Отговори им Иисус: сега ли вярвате?

Ето, настъпва час, и настана вече, да се разбягате всякой у вас си, и Мене самичък да оставите; ала Аз не съм самичък, защото Отец е с Мене.

Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света.

Иисус отвечал им: теперь веруете?

Вот, наступает час, и настал уже, что вы рассеетесь каждый в свою сторону и Меня оставите одного; но Я не один, потому что Отец со Мною.

Сие сказал Я вам, чтобы вы имели во Мне мир. В мире будете иметь скорбь; но мужайтесь: Я победил мир.

ГЛАВА 17.

Това като каза Иисус, дигна очи към небето и рече: Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти,

според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен.

А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа;

Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня.

И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде.

Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света; те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово.

 ГЛАВА 17.

После сих слов Иисус возвел очи Свои на небо и сказал: Отче! пришел час, прославь Сына Твоего, да и Сын Твой прославит Тебя,

так как Ты дал Ему власть над всякою плотью, да всему, что Ты дал Ему, даст Он жизнь вечную.

Сия же есть жизнь вечная, да знают Тебя, единого истинного Бога, и посланного Тобою Иисуса Христа.

Я прославил Тебя на земле, совершил дело, которое Ты поручил Мне исполнить.

И ныне прославь Меня Ты, Отче, у Тебя Самого славою, которую Я имел у Тебя прежде бытия мира.

Я открыл имя Твое человекам, которых Ты дал Мне от мира; они были Твои, и Ты дал их Мне, и они сохранили слово Твое.

защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил.

Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои.

И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях.

Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние.

Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име; ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за да се сбъдне Писанието.

А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна.

ибо слова, которые Ты дал Мне, Я передал им, и они приняли, и уразумели истинно, что Я исшел от Тебя, и уверовали, что Ты послал Меня.

Я о них молю: не о всем мире молю, но о тех, которых Ты дал Мне, потому что они Твои.

И все Мое Твое, и Твое Мое; и Я прославился в них.

Я уже не в мире, но они в мире, а Я к Тебе иду. Отче Святый! соблюди их во имя Твое, тех, которых Ты Мне дал, чтобы они были едино, как и Мы.

Когда Я был с ними в мире, Я соблюдал их во имя Твое; тех, которых Ты дал Мне, Я сохранил, и никто из них не погиб, кроме сына погибели, да сбудется Писание.

Ныне же к Тебе иду, и сие говорю в мире, чтобы они имели в себе радость Мою совершенную.

Не се моля да ги вземеш от света, но да ги опазиш от злото.

Те не са от света, както и Аз не съм от него.

Освети ги чрез Твоята истина; Твоето слово е истина.

Както Ти Мене прати в света, и Аз ги пратих в света;

и за тях Аз посветявам Себе Си, та и те да бъдат осветени чрез истината.

И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене,

да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, - та да повярва светът, че Ти си Ме пратил.

И славата, която Ми бе дал, Аз дадох тям, за да бъдат едно, както Ние сме едно;

Аз съм в тях, и Ти в Мене, за да бъдат в пълно единство, и за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си ги възлюбил, както Мене възлюби.

Отче! тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз, за да гледат Моята слава, що си Ми дал, защото Ме възлюби, преди свят да се създаде.

Отче праведний! светът Те не позна; но Аз Те познах, и тия познаха, че Ти си Ме пратил;

и явих им Твоето име и ще явя, та любовта, с която си Ме възлюбил, в тях да бъде, и Аз в тях.

Не молю, чтобы Ты взял их из мира, но чтобы сохранил их от зла.

Они не от мира, как и Я не от мира.

Освяти их истиною Твоею; слово Твое есть истина.

Как Ты послал Меня в мир, так и Я послал их в мир.

И за них Я посвящаю Себя, чтобы и они были освящены истиною.

Не о них же только молю, но и о верующих в Меня по слову их,

да будут все едино, как Ты, Отче, во Мне, и Я в Тебе, так и они да будут в Нас едино, – да уверует мир, что Ты послал Меня.

И славу, которую Ты дал Мне, Я дал им: да будут едино, как Мы едино.

Я в них, и Ты во Мне; да будут совершены воедино, и да познает мир, что Ты послал Меня и возлюбил их, как возлюбил Меня.

Отче! которых Ты дал Мне, хочу, чтобы там, где Я, и они были со Мною, да видят славу Мою, которую Ты дал Мне, потому что возлюбил Меня прежде основания мира.

Отче праведный! и мир Тебя не познал; а Я познал Тебя, и сии познали, что Ты послал Меня.

И Я открыл им имя Твое и открою, да любовь, которою Ты возлюбил Меня, в них будет, и Я в них.

ГЛАВА 18.

Като каза това Иисус, излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, дето имаше градина, в която влезе Сам Той и учениците Му.

ГЛАВА 18.

Сказав сие, Иисус вышел с учениками Своими за поток Кедрон, где был сад, в который вошел Сам и ученики Его.

А това място знаеше и Иуда, който щеше да Го предаде, защото Иисус често се събираше там с учениците Си.

Тогава Иуда, като взе една чета войници и слуги от първосвещениците и фарисеите, дохожда там с фенери, светила и с оръжия.

А Иисус, знаейки всичко, каквото щеше да стане с Него, излезе и им рече: кого търсите?

Отговориха Му: Иисуса Назорея. Иисус им казва: Аз съм. С тях стоеше и Иуда, който Го предаваше.

И като им рече: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.

Пак ги попита: кого търсите? Те рекоха: Иисуса Назорея.

Иисус отговори: казах ви, че съм Аз; и тъй, ако Мене търсите, тях оставете да си идат;

за да се сбъдне словото, казано от Него: "от ония, които си Ми дал, никого не погубих".

А Симон Петър, който имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Името на слугата беше Малх.

Ведяше же Иуда предаяй Его место, яко множицею собирашеся Иисус ту со ученики Своими.

Иуда убо приемь спиру и от архиерей и фарисей слуги, прииде тамо со светилы и свещами и оружии.

Иисус же ведый вся грядущая Нань, изшед рече им: кого ищете?

Отвещаша Ему: Иисуса Назореа. Глагола им Иисус: Аз есмь. Стояше же и Иуда, иже предаяше Его, с ними.

Егда же рече им: Аз есмь, идоша вспять и падоша на земли.

Паки убо вопроси их Иисус: кого ищете? Они же реша: Иисуса Назореа.

Отвеща Иисус: рех вам, яко Аз есмь: аще убо Мене ищете, оставите сих ити:

да сбудется слово, еже рече, яко ихже дал еси Мне, не погубих от них никогоже.

Симон же Петр, имый нож, извлече его, и удари архиереова раба, и уреза ему ухо десное: бе же имя рабу Малх.

Тогава четата и хилядникът и слугите иудейски хванаха Иисуса и Го вързаха,

и отведоха Го първом при Ана; защото той беше тъст на Каиафа, който през нея година беше първосвещеник.

А Каиафа беше оня, който бе дал на иудеите съвет, че е по-добре един човек да погине за народа.

Спира же и тысящник и слуги иудейстии яша Иисуса и связаша Его,

и ведоша Его ко Анне первее: бе бо тесть Каиафе, иже бе архиерей лету тому:

Бе же Каиафа давый совет иудеом, яко уне есть единому человеку умрети за люди.

А Петър стоеше вън до вратата. Другият пък ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, та говори на вратарката, и въведе Петра.

Тогава слугинята-вратарка казва на Петра: да не си и ти от учениците на Този Човек? Той отговаря: не съм.

А робите и слугите бяха си наклали огън, понеже беше студено, и стояха, та се грееха. Петър стоеше с тях и се грееше.

Петр же стояше при дверех вне. Изыде убо ученик той, иже бе знаемь архиереови, и рече двернице, и введе Петра.

Глагола же раба дверница Петрови: еда и ты ученик еси Человека Сего? Глагола он: несмь.

Стояху же раби и слуги огнь сотворше, яко зима бе, и греяхуся: бе же с ними Петр стоя и греяся.

Иисус му отговори: Аз открито говорих на света; Аз винаги съм поучавал в синагогите и в храма, дето отвред се събират иудеите, и скришом нищо не съм говорил.

Защо питаш Мене? Питай ония, които са слушали, що съм им говорил; ето, те знаят, що съм говорил.

Когато Той каза това, един от слугите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисуса и рече: тъй ли отговаряш на първосвещеника?

Иисус му отвърна ако говорих зле, докажи злото; ако ли - добре, защо Ме биеш?

Отвеща ему Иисус: Аз не обинуяся глаголах миру: Аз всегда учах на сонмищах и в церкви, идеже всегда иудее снемлются, и тай не глаголах ничесоже:

Что Мя вопрошаеши? вопроси слышавших, что глаголах им: се, сии ведят, яже рех Аз.

Сия же рекшу Ему, един от предстоящих слуг удари в ланиту Иисуса, рек: тако ли отвещаваеши архиереови?

Отвеща ему Иисус: аще зле глаголах, свидетельствуй о зле: аще ли добре, что Мя биеши?

А Симон Петър стоеше и се грееше. И рекоха му: да не си и ти от Неговите ученици? Той се отрече и каза: не съм.

Един от слугите първосвещеникови, сродник на оногова, комуто Петър бе отрязал ухото, казва: не те ли видях аз в градината с Него?

Петър пак се отрече; и тозчас петел пропя.

Поведоха Иисуса от Каиафа в преторията. Беше заран; и те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.

Бе же Симон Петр стоя и греяся. Реша же ему: еда и ты от ученик Его еси? Он же отвержеся и рече: несмь.

Глагола един от раб архиереовых, южика сый, емуже Петр уреза ухо: не аз ли тя видех в вертограде с Ним?

Паки убо Петр отвержеся, и абие петел возгласи.

Ведоша же Иисуса от Каиафы в претор. Бе же утро: и тии не внидоша в претор, да не осквернятся, но да ядят фаску.

Петър пък вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и, като влезе вътре, седна със слугите, за да види края.

А първосвещениците и стареите и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят,

и не намираха; и, макар да надойдоха много лъжесвидетели, не намериха. Ала най-сетне дойдоха двама лъжесвидетели

и рекоха: Тоя каза: мога да разруша Божия храм, и в три дни да го съзидам.

Петр же идяше по Нем издалеча до двора архиереова: и вшед внутрь, седяше со слугами, видети кончину.

Архиерее же и старцы и сонм весь искаху лжесвидетельства на Иисуса, яко да убиют Его,

и не обретаху: и многим лжесвидетелем приступльшим, не обретоша. Послежде же приступивша два лжесвидетеля,

реста: Сей рече: могу разорити церковь Божию и треми деньми создати ю.

Но Иисус мълчеше. А първосвещеникът Му рече: заклевам Те в Живия Бог, да ни кажеш, Ти ли си Христос, Син Божий?

Иисус му отговаря: ти рече; казвам ви обаче: отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци.

Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и рече: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? На, сега чухте богохулството Му!

Как ви се струва? А те отговориха и рекоха: заслужава смърт.

Иисус же молчаше. И отвещав архиерей рече Ему: заклинаю Тя Богом живым, да речеши нам, аще Ты еси Христос, Сын Божий?

Глагола ему Иисус: ты рекл еси: обаче глаголю вам: отселе узрите Сына Человеческаго седяща одесную силы и грядуща на облацех небесных.

Тогда архиерей растерза ризы своя, глаголя, яко хулу глагола: что еще требуем свидетелей? се, ныне слышасте хулу Его:

что вам мнится? они же отвещавше реша: повинен есть смерти.

и думаха: проречи ни, Христе, кой Те удари?

А Петър седеше вън на двора. И приближи се до него една слугиня и рече: и ти беше с Иисуса Галилееца.

Но той се отрече пред всички, като каза: не зная, що говориш.

глаголюще: прорцы нам, Христе, кто есть ударей Тя?

Петр же вне седяше во дворе. И приступи к нему едина рабыня, глаголющи: и ты был еси со Иисусом Галилейским.

Он же отвержеся пред всеми, глаголя: не вем, что глаголеши.

А той пак се отрече с клетва: не познавам Човека.

Малко по-сетне се приближиха ония, които стояха там, и казаха на Петра: наистина и ти си от тях, защото и твоят говор те издава.

Тогава той почна да проклина и да се кълне: не познавам Човека. И веднага пропя петел.

И спомни си Петър думата, казана му от Иисуса: преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като излезе вън, плака горко.

И паки отвержеся с клятвою, яко не знаю Человека.

Помале же приступивше стоящии, реша Петрови: воистинну и ты от них еси, ибо беседа твоя яве тя творит.

Тогда начат ротитися и клятися, яко не знаю Человека. И абие петел возгласи.

И помяну Петр глагол Иисусов, реченный ему, яко прежде даже петел не возгласит, трикраты отвержешися Мене. И изшед вон плакася горько.

Тогава излезе Пилат при тях и рече: в какво обвинявате Тоя Човек?

Отговориха му и рекоха: ако Той не беше злодеец, не щяхме да ти Го предадем.

Пилат им рече: вземете Го вие и Го съдете по вашия закон. Иудеите му рекоха: нам не е позволено да убием никого;

за да се сбъдне думата Иисусова, която беше казал, когато даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.

Тогава Пилат пак влезе в преторията и повика Иисуса и Му рече: Ти ли си Иудейският Цар?

Иисус му отговори: от себе си ли говориш това, или други ти казаха за Мене?

Изыде же Пилат к ним вон и рече: кую речь {вину} приносите на Человека Сего?

Отвещаша и реша ему: аще не бы был Сей злодей, не быхом предали Его тебе.

Рече же им Пилат: поимите Его вы и по закону вашему судите Ему. Реша же ему иудее: нам не достоит убити никогоже:

да слово Иисусово сбудется, еже рече, назнаменуя, коею смертию хотяше умрети.

Вниде убо паки Пилат в претор, и пригласи Иисуса, и рече Ему: Ты ли еси Царь Иудейск?

Отвеща ему Иисус: о себе ли ты сие глаголеши, или инии тебе рекоша о Мне?

Иисус отговори: Моето царство не е от тоя свят: ако беше царството Ми от тоя свят, Моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на иудеите; но сега царството Ми не е оттук.

А Пилат Му рече: и тъй, цар ли си Ти? Иисус отговори: ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми.

Пилат Му рече: що е истина? И като каза това, пак излезе при иудеите и им рече: аз не намирам никаква вина у Него.

Но у вас има обичай, да ви пускам едного за Пасха; желаете ли да ви пусна Царя Иудейски?

Тогава пак закрещяха всички, казвайки: не Него, а Варава. Варава пък беше разбойник.

Отвеща Иисус: Царство Мое несть от мира сего: аще от мира сего было бы Царство Мое, слуги Мои убо подвизалися быша, да не предан бых был иудеом: ныне же Царство Мое несть отсюду.

Рече же Ему Пилат: убо Царь ли еси Ты? Отвеща Иисус: ты глаголеши, яко Царь есмь Аз: Аз на сие родихся и на сие приидох в мир, да свидетельствую истину: и всяк, иже есть от истины, послушает гласа Моего.

Глагола Ему Пилат: что есть истина? И сие рек, паки изыде ко иудеом, и глагола им: аз ни единыя вины обретаю в Нем:

Есть же обычай вам, да единаго вам отпущу на Пасху: хощете ли убо, да отпущу вам Царя Иудейска?

Возопиша же паки вси, глаголюще: не Сего, но Варавву. Бе же Варавва разбойник.

ГЛАВА 19.

Тогава Пилат хвана Иисуса и Го бичува.

И войниците, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата, и Му облякоха багреница,

и думаха: радвай се, Царю Иудейски! и Му удряха плесници.

Пилат пак излезе вън и им рече: ето, извеждам ви Го, за да разберете, че не намирам у Него никаква вина.

Тогава Иисус излезе вън с трънения венец и в багреница. И рече им Пилат: ето Човекът!

А когато първосвещениците и слугите Го видяха, завикаха и казваха: разпни, разпни Го! Пилат им казва: вие Го вземете и разпнете, защото аз не намирам у Него вина.

Иудеите му отговориха: ние имаме закон, и по нашия закон Той трябва да умре, защото Себе Си направи Син Божий.

ГЛАВА 19.

Тогда убо Пилат поят Иисуса, и би Его:

И воини сплетше венец от терния, возложиша Ему на главу, и в ризу багряну облекоша Его,

и глаголаху: радуйся, Царю Иудейский. И бияху Его по ланитома.

Изыде убо паки вон Пилат, и глагола им: се, извожду Его вам вон, да разумеете, яко в Нем ни единыя вины обретаю.

Изыде же вон Иисус, нося терновен венец и багряну ризу. И глагола им: се, Человек.

Егда же видеша Его архиерее и слуги, возопиша глаголюще: распни, распни Его. Глагола им Пилат: поимите Его вы, и распните, аз бо не обретаю в Нем вины.

Отвещаша ему иудее: мы закон имамы, и по закону нашему должен есть умрети, яко Себе Сына Божия сотвори.

И пак влезе в преторията и рече на Иисуса: отде си Ти? Но Иисус му не даде отговор.

Пилат Му казва: на мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпна, и власт имам да Те пусна?

Иисус отговори: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише; затова по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.

И вниде в претор паки, и глагола Иисусови: откуду еси Ты? Иисус же ответа не даде ему.

Глагола же Ему Пилат: мне ли не глаголеши? не веси ли, яко власть имам распяти Тя и власть имам пустити Тя?

Отвеща Иисус: не имаши власти ни единыя на Мне, аще не бы ти дано свыше: сего ради предавый Мя тебе болий грех имать.

Пилат, като чу тая дума, изведе вън Иисуса и седна на съдището, на мястото, наречено Литостротон *, а по еврейски Гавата.

Пилат убо слышав сие слово, изведе вон Иисуса и седе на судищи, на месте глаголемем Лифостротон, еврейски же Гаввафа.

Ала те завикаха: премахни Го, премахни, разпни Го! Пилат им казва: вашия Цар ли да разпна? Първосвещениците отговориха: ние нямаме друг цар, освен кесаря.

И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат. И взеха Иисуса и Го поведоха.

Они же вопияху: возми, возми, распни Его. Глагола им Пилат: Царя ли вашего распну? отвещаша архиерее: не имамы царя токмо кесаря.

Тогда убо предаде Его им, да распнется.

като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли.

И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси.

Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: не бива да се турят в църковния ковчег, защото са цена за кръв.

глаголя: согреших предав кровь неповинную. Они же реша: что есть нам? ты узриши.

И поверг сребреники в церкви, отыде: и шед удавися.

Архиерее же приемше сребреники, реша: недостойно есть вложити их в корвану, понеже цена крове есть.

тогава се сбъдна реченото чрез пророк Иеремия, който казва: "и взеха трийсетте сребърника - цената на Оценения, Когото оцениха синовете Израилеви, и дадоха ги за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ."

тогда сбыстся реченное Иеремием пророком, глаголющим: и прияша тридесять сребреник, цену Цененнаго, Егоже цениша от сынов Израилев, и даша я на село скудельничо, якоже сказа мне Господь.

И когато Го обвиняваха първосвещениците и стареите, Той нищо не отговаряше.

Тогава Му казва Пилат: не чуваш ли, за колко работи свидетелствуват против Тебе? И не му отговори нито на една дума, тъй че управителят се чудеше твърде много.

И егда Нань глаголаху архиерее и старцы, ничесоже отвещаваше.

Тогда глагола Ему Пилат: не слышиши ли, колика на Тя свидетельствуют? И не отвеща ему ни к единому глаголу, яко дивитися игемону зело. 

тогава у тях имаше един прочут затворник, на име Варава.

И тъй, когато бяха събрани, Пилат им рече: кого искате да ви пусна: Варава ли, или Иисуса, наричан Христос?

защото знаеше, че Го бяха предали от завист.

Между това, когато той седеше на съдийския престол, жена му прати да му кажат: не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес насъне много пострадах за Него.

Имяху же тогда связана нарочита, глаголемаго Варавву:

собравшимся же им, рече им Пилат: кого хощете от обою отпущу вам: Варавву ли, или Иисуса глаголемаго Христа?

Ведяше бо, яко зависти ради предаша Его.

Седящу же ему на судищи, посла к нему жена его, глаголющи: ничтоже тебе и Праведнику Тому: много бо пострадах днесь во сне Его ради.

Тогава управителят ги попита: кого от двамата искате да ви пусна? Те отговориха: Варава.

Пилат им каза: а какво да сторя с Иисуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат!

Отвещав же игемон рече им: кого хощете от обою отпущу вам? Они же реша: Варавву.

Глагола им Пилат: что убо сотворю Иисусу глаголемому Христу? Глаголаша ему вси: да распят будет.

Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете.

И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни.

Видев же Пилат, яко ничтоже успевает, но паче молва бывает, приемь воду, умы руце пред народом, глаголя: неповинен есмь от крове Праведнаго Сего: вы узрите.

И отвещавше вси людие реша: кровь Его на нас и на чадех наших.

След това войниците управителеви взеха Иисуса в преторията, събраха срещу Него цялата чета войници

и, като Го съблякоха, облякоха Му багреница;

и сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст; и като заставаха пред Него на колене, присмиваха Му се и думаха: радвай се, Царю Иудейски!

И след като Го заплюха, взеха тръстта и Го биеха по главата.

И след като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.

А като излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него накараха да носи кръста Му.

Тогда воини игемоновы, приемше Иисуса на судище, собраша Нань все множество воин:

и совлекше Его, одеяша Его хламидою червленою:

и сплетше венец от терния, возложиша на главу Его, и трость в десницу Его: и поклоньшеся на колену пред Ним ругахуся Ему, глаголюще: радуйся, Царю Иудейский.

И плюнувше Нань, прияша трость и бияху по главе Его.

И егда поругашася Ему, совлекоша с Него багряницу и облекоша Его в ризы Его: и ведоша Его на пропятие.

Исходяще же обретоша человека Киринейска, именем Симона: и сему задеша понести крест Его.

и Му облякоха багреница и, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го;

и почнаха да Го поздравяват: радвай се, Царю Иудейски!

Па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха и, коленичейки, кланяха Му се.

След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи, и Го поведоха да Го разпнат.

И накараха някого си Симона Киринеец, баща на Александра и Руфа, както минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му.

и облекоша Его в препряду, и возложиша на Него сплетше тернов венец,

и начаша целовати Его и глаголати: радуйся, Царю Иудейский.

И бияху Его по главе тростию, и плюваху на Него, и прегибающе колена покланяхуся Ему.

И егда поругашася Ему, совлекоша с Него препряду и облекоша Его в ризы Своя: и изведоша Его, да пропнут Его.

И задеша мимоходящу некоему Симону Киринею, грядущу с села, отцу Александрову и Руфову, да возмет крест Его.

И даваха Му да пие вино със смирна, ала Той не прие.

Ония, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие, кой какво да вземе.

Беше третият час, и Го разпнаха.

Имаше надпис за вината Му: Цар Иудейски.

С Него разпнаха двама разбойници, единия отдясно Нему, а другия отляво.

И даяху Ему пити есмирнисмено вино: Он же не прият.

И распеншии Его разделиша ризы Его, метающе жребий о них, кто что возмет.

Бе же час третий, и распяша Его.

И бе написание вины Его написано: Царь Иудейск.

И с Ним распяша два разбойника, единаго одесную и единаго ошуюю Его.

Минувачите Го хулеха, като клатеха глава и думаха: уа! Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си и слез от кръста!

Също и първосвещениците с книжниците се присмиваха и думаха помежду си: други спасяваше, а Себе Си не може да спаси.

Христос, Царят Израилев, нека слезе сега от кръста, та да видим и повярваме. Хулеха Го и разпнатите с Него.

И мимоходящии хуляху Его, покивающе главами своими и глаголюще: уа, разоряяй церковь и треми денми созидаяй, спасися Сам и сниди со креста.

Такожде и архиерее ругающеся, друг ко другу с книжники глаголаху: ины спасе, Себе ли не может спасти?

Христос, Царь Израилев, да снидет ныне со креста, да видим и веру имем Ему.

даша Иисусу пити оцет с желчию смешен: и вкушь, не хотяше пити.

Распеншии же Его разделиша ризы Его, вергше жребия:

и седяще стрежаху Его ту:

и возложиша верху главы Его вину Его написану: Сей есть Иисус, Царь Иудейский.

Тогда распяша с Ним два разбойника: единаго одесную, и единаго ошуюю.

Мимоходящии же хуляху Его, покивающе главами своими

и глаголюще: Разоряяй церковь и треми деньми Созидаяй, спасися Сам: аще Сын еси Божий, сниди со креста.

други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста, и ще повярваме в Него;

надяваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден; понеже бе казал: Син Божий съм.

Също Го хулеха и разбойниците, разпнати с него.

А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час;

а около деветия час Иисус извика с висок глас: Или! Или! лама савахтани? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?

иныя спасе, Себе ли не может спасти? аще Царь Израилев есть, да снидет ныне со креста, и веруем в Него:

упова на Бога: да избавит ныне Его, аще хощет Ему. Рече бо, яко Божий есмь Сын.

Тожде же и разбойника распятая с Ним поношаста Ему.

От шестаго же часа тьма бысть по всей земли до часа девятаго:

о девятем же часе возопи Иисус гласом велиим, глаголя: Или, Или, лима савахфани? еже есть, Боже Мой, Боже Мой, вскую Мя еси оставил?

И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие;

другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да Го избави.

А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух.

И абие тек един от них, и прием губу, исполнив же оцта, и вонзе на трость, напаяше Его.

Прочии же глаголаху: остави, да видим, аще приидет Илиа спасти Его.

Иисус же, паки возопив гласом велиим, испусти дух.

и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха;

и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.

А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек!

и гроби отверзошася: и многа телеса усопших святых восташа:

и изшедше из гроб, по воскресении Его, внидоша во святый град и явишася мнозем.

Сотник же и иже с ним стрегущии Иисуса, видевше трус и бывшая, убояшася зело, глаголюще: воистинну Божий Сын бе Сей.

И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво.

А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие.

А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците, казвайки: други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избраникът Божий.

Също и войниците се подиграваха с Него, като се приближаваха и Му поднасяха оцет,

и казваха: ако си Ти Иудейският Цар, спаси се Сам.

И егда приидоша на место, нарицаемое Лобное, ту распяша Его и злодея, оваго убо одесную, а другаго ошуюю.

Иисус же глаголаше: Отче, отпусти им: не ведят бо что творят. Разделяюще же ризы Его, метаху жребия.

И стояху людие зряще. Ругахуся же и князи с ними, глаголюще: иныя спасе, да спасет и Себе, аще Той есть Христос Божий избранный.

Ругахуся же Ему и воини, приступающе и оцет придеюще Ему,

и глаголаху: аще Ты еси Царь Иудейск, спасися Сам.

Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас.

А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото?

А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил.

Един же от обешеною злодею хуляше Его, глаголя: аще Ты еси Христос, спаси Себе и наю.

Отвещав же другий прещаше ему, глаголя: ни ли ты боишися Бога, яко в томже осужден еси?

и мы убо в правду: достойная бо по делом наю восприемлева: Сей же ни единаго зла сотвори.

И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.

Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час;

и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата.

Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна.

А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: наистина, Тоя Човек е бил праведник.

И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърди.

А стояха надалеч и гледаха това всичките Му познайници и жените, които вървяха подире Му от Галилея.

И рече ему Иисус: аминь глаголю тебе, днесь со Мною будеши в раи.

Бе же час яко шестый, и тьма бысть по всей земли до часа девятаго:

и померче солнце, и завеса церковная раздрася посреде.

И возглашь гласом велиим Иисус, рече: Отче, в руце Твои предаю дух Мой. И сия рек издше.

Видев же сотник бывшее, прослави Бога, глаголя: воистинну Человек Сей праведен бе.

И вси пришедшии народи на позор сей, видяще бывающая, биюще перси своя возвращахуся.

Стояху же вси знаемии Его издалеча, и жены споследствовавшия Ему от Галилеи, зряще сих.

А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти!

После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си.

Иисус же видев Матерь и ученика стояща, егоже любляше, глагола Матери Своей: Жено, се, сын Твой.

Потом глагола ученику: се, Мати твоя. И от того часа поят Ю ученик во своя си.

Там имаше съсъд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на исопова тръст и поднесоха на устата Му.

А когато Иисус вкуси от оцета, рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух.

И понеже тогава беше петък, иудеите, за да не останат телата върху кръста в събота (защото оная събота беше велик ден), помолиха Пилата, да им пребият пищелите и да ги снемат.

Сосуд же стояше полн оцта. Они же исполнивше губу оцта и на трость вонзше, придеша ко устом Его.

Егда же прият оцет Иисус, рече: совершишася. И преклонь главу, предаде дух.

Иудее же, понеже пяток бе, да не останут на кресте телеса в субботу, бе бо велик день тоя субботы, молиша Пилата, да пребиют голени их и возмут.

А когато дойдоха при Иисуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите;

но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода.

На Иисуса же пришедше, яко видеша Его уже умерша, не пребиша Ему голений,

но един от воин копием ребра Ему прободе, и абие изыде кровь и вода.

Защото това стана, за да се сбъдне Писанието: "кост Негова няма да се строши".

И пак друго Писание казва: "ще погледнат на Тогова, Когото прободоха".

Быша бо сия, да сбудется Писание: кость не сокрушится от Него.

И паки другое Писание глаголет: воззрят Нань, Егоже прободоша.

Пилат се почуди, че Той вече е умрял; и, като повика стотника, попита го: дали отдавна е умрял?

И като узна от стотника, даде тялото Иосифу.

А Иосиф, като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала; и привали камък върху вратата гробни.

А Мария Магдалина и Мария Иосиева гледаха, де Го полагат.

Пилат же дивися, аще уже умре: и призвав сотника, вопроси его: аще уже умре?

И уведев от сотника, даде тело Иосифови.

И купив плащаницу и снем Его, обвит плащаницею: и положи Его во гроб, иже бе изсечен от камене: и привали камень над двери гроба.

Мариа же Магдалина и Мариа Иосиева зрясте, где Его полагаху.

Дойде също и Никодим (който беше ходил изпреди при Иисуса нощя) и донесе около сто литри смес от смирна и алой.

Тогава взеха тялото Иисусово и Го обвиха в повивки с благовонията, както по обичая си иудеите погребват.

На онова място, дето беше разпнат, имаше градина, и в градината - нов гроб, в който още никой не бе полаган.

Там положиха Иисуса, поради петъка иудейски, понеже гробът беше наблизо.

Прииде же и Никодим, пришедый ко Иисусови нощию прежде, нося смешение смирнено и алойно, яко литр сто.

Прияста же тело Иисусово, и обвиста е ризами со ароматы, якоже обычай есть иудеом погребати.

Бе же на месте, идеже распятся, верт {вертоград}, и в верте гроб нов, в немже николиже никтоже положен бе:

Ту убо пятка ради иудейска, яко близ бяше гроб, положиста Иисуса.

и казваха: господарю, спомнихме си, че Оня измамник още приживе бе казал: подир три дни ще възкръсна;

затова заповядай да се запази гробът до третия ден, да не би учениците Му да отидат нощем да Го откраднат и да кажат народу: възкръсна от мъртвите. И последната измама ще бъде по-лоша от първата.

глаголюще: господи, помянухом, яко льстец он рече, еще сый жив: по триех днех востану:

повели убо утвердити гроб до третияго дне, да не како пришедше ученицы Его нощию украдут Его и рекут людем: воста от мертвых: и будет последняя лесть горша первыя.

Те отидоха, та завардиха гроба със стража и запечатаха камъка.

Они же шедше утвердиша гроб, знаменавше камень с кустодиею.