Пета неделя след Петдесетница
Изцеление на бесноватия в Гадаринската страна
Исцеление бесноватых в стране Гадаринской
На утренята Ев. Лук. 24:36-53.
На литургията Рим. 12:6-14.
Ев. Мат. 9:1-8.
|
Пета неделя след ПетдесетницаИзцеление на бесноватия в Гадаринската страна На утренята Ев. Лук. 24:36-53. |
По-долу:
Виж също:
"И понеже, по дадената нам благодат, имаме разни дарби, то, имаш ли пророчество, пророчествувай според вярата; имаш ли служба, пребъдвай в службата; учител ли си, - в учението; наставник ли си, - наставлявай; дарител ли си, - дарувай простосърдечно; предстоятел ли си, - предстоявай с усърдие; благотворител ли си, - благотвори на радо сърце.
Любовта да бъде нелицемерна; отвръщайте се от злото, прилепяйте се към доброто; бъдете един към други нежни с братска любов; преваряйте се в почет един към други; в усърдието не бивайте лениви; духом бъдете пламенни; Господу служете; бъдете радостни в надеждата; в скръбта бивайте търпеливи, в молитвата - постоянни; помагайте на светиите в техните нужди; залягайте да бъдете страннолюбиви; "благославяйте вашите гонители; благославяйте, а не кълнете".
Послание на св. апостол Павла до Римляните (12:6-14)
"Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си. И ето, донесоха при Него един разслабен, сложен на постелка. И като видя Иисус вярата им, каза на разслабения: дерзай, чедо, прощават ти се греховете!
Тогава някои от книжниците казаха в себе си: Той богохулствува.
А Иисус, като видя помислите им, рече: защо мислите лошо в сърцата си? Защото кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (тогава казва на разслабения): стани, вземи си постелката и върви у дома си.
И той стана, взе си постелката и отиде у дома си.
А народът, като видя това, почуди се и прослави Бога, Който е дал такава власт на човеците".
От Матея Свето евангелие (9:1-8)
Виж също: Марк 2:1-12
, Лук. 5:17-26
"И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им". (Матей 8:28, 9:1)
В името на Отца и Сина и Светаго Духа!
Възлюбени в Господа братя и сестри,
Противоречиво нещо е човешката природа! Няма човек, който да не е изпитвал Божията близост дори и между тези, които с пяна на уста се опитват да докажат, че Творецът на всичко видимо и невидимо не съществува. Дълбоко в себе си дори такива люде си задават въпроса: откъде все пак е дошъл дарът на техния безценен живот. Този въпрос предизвиква дълбок срам у тях и те се стараят да го избягват, когато на глас се опитват да увековечат лъжата като истина. За да стане това те, най-напред полагат огромни усилия за излъжат себе си. Защото никой човек не е успял, от началото на земната човешка история до днес, да сътвори живот. Единственото, което може чо ве къ т е да се възпроизвежда чрез детеродната същност на организма му, какъвто не еволюцията, а неговият Отец небесен му е дал.
Изкушен веднъж във вечността от съмнението, човекът постоянно се бори със страстите си, отхвърляйки днес това, в което вчера се е клел. Да задържи човек вярата си значи, постоянно да се бори с онова, което се стреми да го принизи до себе си - злобата и недоверието.
Трудно е за човека да повярва в това, което очите му не виждат, ръцете му не опипват, ушите му не чуват, а само сърцето му разбира, че то съществува. Кой от нас ще се довери първом на сърцето си и едва тогава на, така наречения, здрав разум? Здравият разум иска от нас да не провяваме излишн о ми ло съ рдие, да п ре дп оч етем сигурността пред това, към което любовта ни диктува да се стремим, да предпочитаме човешката слава пред наградата на небесата, да вземем дяла си от земните блага вместо да чакаме с усърдие в добродетелта блаженствата на вечния живот.
Това е обяснимо, защото човешката природа е слаба. Звуците достигат слуха ни, който с годините отслабва или се загубва съвсем, същото е със зрението, с паметта. Още по-трудно е да се пребори човек със своето нравствено несъвършенство, да изобличи сам себе си за сторените грехове, които му пречат да види Бога, когото ще видят само чистите по сърце.
Трагично и непростимо е обаче за тези, които видят Бога и чудесата Му, да Го помолят да си отиде от тях, за да се продължи поне още малко мъждукането във вонята, която оставя след себе си свинското стадо, и което за някои е единственият възможен начин на живот.
Това се случило в Гергесинската страна, която Господ Иисус Христос посетил с учениците Си, както ни предава днес прочетеното литургийно свето Евангелие. Между Галилея, откъдето произхождал по плът Господа, и където живеели коравите и отрудени хора измежду първите Му ученици, и Гергесиния лежи Генисаретското езеро. За няколко часа тогавашните рибари го прекосявали от единия му край до другия, но това разстояние било дълго понякога толкова, колкото е растоянието между живота и смъртта. Гергесинската страна в древност била населена от езичници гърци и сирийци. Сред тях живеели и евреи, така че за всички тях езикът, на който общували бил арамейският - езикът говорен от Спасителя, и който евреите приемали за свой още от времето на завръщането от Вавилонския плен около 400 г. преди Раждането на Христа. Евреите погребвали своите покойници в пещери, понякога доста просторни.
От такава пещера излезли в гробищата двамата бесновати, от които местните хора толкова се страхували, че избягвали да минават оттам. Бесовете, които ги мъчели били легион, както свидетелствува св. ап. и евангелист Марк, което ще рече около шест хиляди. Бесовете веднага разбрали, че срещу тях се движи Синът Божий, с Чието Второ пришествие съдбата им ще бъде решена, знаели и какво могат да очакват - адските мъки - достойна награда за падението и делата им. "И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима Си дошъл тука да ни мъчиш преди време?" (Мат. 8:29), казва Евангелието от Матея. Бесовете знаели, че Спасителят на човешкия род ще разруши царството на сатаната, който пожелал в гордостта си да заеме мястото на Бога. Ужасявайки се от така близкото присъствие на Този, от Когото най-много се страхували, те помислили, че мъките им ще започнат преди да се изпълни времето на съда. Нечистите същности изпитвали сладост да мъчат хората, в чиито сърца се поселяват и това нямало как да не се прекрати, щом Сам Оня против Когото злосторничат е дошъл при тях в образа на раб.
Поради това, че в Гергесиния живеели езичници, наблизо пасяло стадо свини. В Свещеното Писание, братя и сестри, случайни образи няма. Истината, която Бог е предназначил да узнаем, се показва така, че да бъде разбрана от всекиго. Какво са свините в този разказ? Те са човешките похоти на живота без Бога. Какво казваме за този, който е преминал всички нравствени норми и в егоизма и гордостта си не се свени да покаже гнусотата на похотите си? На какво го оприличаваме? На едно животните, които в онзи разказ пасяли край Генисаретското езеро. Месото от свинята било нечисто за иудеите, които вярвали и изповядвали Единия Бог. За езичниците нищо, което може да създаде сладост на небцето и да изпълни стомаха, не било нечисто.
Бесовете прекрасно разбирали, че близоста на Бога ще ги изгони от хората, които Синът Божий е дошъл да спаси. Затова и помолили Иисуса да им позволи да влязат в свините. Така биха могли да останат още да земята и да отложат с колкото може неизбежния съд. Този, който употреби месото на бесноватите животни сам рискувал да приеме бесовете им. От друга страна, бесовете очевидно още тогава били решили да погубят животните. Така биха огорчили техните стопани и те ще се настроят срещу Господа.
Бог, който изцери слугата на стотникаезичник и даде надеждата и на синовете на езическите народи от Изтока и Запада на седнат на Господнята трапеза, не дава наградата на този, която не я заслужава. Познавайки лукавството на бесовете Господ Иисус Христос се съгласи и им каза идете!, за да изпита гергесинските езичници. Стадото мигом се сурнало във водите на езерото.
"Тъй като по определение Божие, окончателното решение на участта на злите духове ще се даде на страшния съд, пише св. Иоан Златоуст, се допуска бесовете да останат на земята, за да могат чрез борбата с тях хората да усъвършенстват добродетелите си."
Посланието, което Господ пратил на гергесинците било ясно: не бива човек да се привързва към временното и преходното, защото животът е кратък, както този на свинете пазени от своите пастири, а трябва човекът да се грижи за спасението на вечната си душа.
Да ли гергесинците разбрали това послание? Първите от тях - пастирите, които били свидетели на чудото, побягнали. Те били потресени от станалото и отишли първом в града, където разказали "за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс" (Мат. 8:34). Ако не бяха уверени в силата и могъществото на Спасителя те биха спорили за загубата на повереното им имущество, биха разговаряли с Иисуса, но нещо ги накара да побегнат при себеподобните си - тези, с които споделят нравите на греховния живот. Евангелския текст ни обяснава, че освен за загубата на стадото пастирите разказали и за изцерението на тези, от които цялата околност толкова се страхувала, че избягвала да се изпречва на пътя им.
Гергесинците били обхванати от голям страх, но каква е причината за този страх? Обяснението се съдържа в разказа на пастирите: те разказали първо за всичко, под което се разбира загубата на стадото, защото всъщност срещата на Спасителя с бесноватите съдържа две събития. Първото от тях е изцерението на бесноватите, за което пастирите разказали в последствие.
Колко внимание обърнали гергесинците на прогонването на бесовете се вижда от това, което последвало: "И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им" (Мат. 8:34).
Изплашени да не би да претърпят нови щети от други чудеса жителите на този край помолили техният Спасител да си иде!
Те не бяха хора, братя и сестри, на които да благовествуват след столетия! Те видяха изцерените с очите си и присъстваха на изповедта на бесовете и на гибелта на стадото свини. Видяха и повярваха, но решиха, че е по-удобно да живеят без вяра, защото вярата изисква лишения и отричане от преходното!
Какво направи Господ когато видя и чу техния избор? "Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си" (Мат. 9:1)
Така Господ Си отива от всекиго, който не приема спасителната Му жертва и Новия Завет на Спасението.
Братя и сестри,
Колкото и да зависим от храната, питието, облеклото и отношенията с ближните ни, нека това не ни обвързва единствено с грижите за тях. Всичко това идва от Този, Който ни създаде и е доказателство за Неговата грижа за нас - неговите чада. Нека не пропускаме срещата с Него и когато влезем в любовта Му, да не молим да Си отиде от нас!
Амин!
Ставрофорен свещеноиконом Тошко Казакин
© Катедрален храм "Св. Неделя", София, 2005 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com