Притча за десетте девици. Фреска от Дионисий, XV век
Виж датата през настоящата година
Притча за
десетте девици. Фреска от Дионисий, XV век
По-долу:
Велики вторник - евангелските събития:
Се, Жених грядет в полунощи,
и блажен раб, егоже обрящет бдяща:
недостоин же паки, егоже обрящет унывающа.
Блюди убо, душе моя, не сном отяготися, да не смерти предана будеши
и Царствия вне затворишися,
но воспряни зовущи:
Свят, Свят, Свят еси, Боже, Богородицею помилуй
нас.
Ето, Женихът идва в полунощ
и блажен е този раб, когото намери да бди,
а недостоен ще е, когото намери униващ.Друг превод:
Внимавай, прочее, душа моя, да не се от сън отеготиш
и на смърт да бъдеш предадена, и вън от Царството да се затвориш,
но отрезви се викаща:
Свят, Свят, Свят Си, Боже, с Богородица помилвай нас.
Време е, душо, да помислиш за края,
и, изплашила се от посичането на смоковницата,
даденият ти талант трудолюбно използвай, окаяна,
бодърствай и викай:
Да не
останеш вън от чертога Христов.
Чертог Твой вижду, Спасе мой, украшенный,
и одежды не имам, да вниду вонь:
просвети одеяние души моей, Светодавче, и спаси мя.
Днес еврейският народ, свещеници и власти за последен път слушат словото на Господа в храма. И то е било всеобятно; то обхващало цялото минало, настояще и бъдеще.
С въпроса Си за Иоан Господ дава да се разбере, че е Истинският Месия;
с притчата за двамата сина внушава, че иудеите ще бъдат отхвърлени и на тяхно място ще бъдат призвани
езичниците;
с притчата за лозарите им казва, че отхвърлените са обречени на погибел;
с притчата за брака на царския син учи, че и от дошлите при Него не всички ще бъдат
достойни и ще се намерят и такива, които справедливо ще бъдат изхвърлени във външната тъма;
с отговорите на въпросите за данъка към императора и за най-важната заповед на
Писанието, както и с изобличителната си реч Той определя характерните черти на спасителния живот;
най-сетне, отделно на учениците предсказва (идващите) страдания на Иерусалим и
открива тайната на второто Си пришествие.
Достатъчно е било само да се изслуша внимателно всичко това, за да се увери човек, че Той е истинският Спасител на света – Христос, и да се покори на заповедите и учението Му.
И до днес прочитането на Евангелските глави за всичко, случило се на този ден преставлява най-ефективно средство за оживяване на вярата в Господа; като възстановяват у християнина съзнанието, какъв трябва да бъде и какво да очаква, тия Евангелски слова го карат да възгрява ревността си по Бога и да изповядва Господа не само с думи, но и с делата си.
Св. Теофан Затворник, из "Мисли за всеки ден от годината"
"И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще дойде" (Мат. 25:13)
Във Велики вторник на Страстната седмица в църквата се чете освен притчата за талантите (Мат. 25:14-30), тази за десетте девици (Мат.25:1-13).
В тази притча се говори за пет мъдри и пет неразумни девици, а се подразбира пет мъдри и пет неразумни човешки души. Мъдрите имали чисти светилници и свещен елей, а неразумните - само чисти светилници. Светилниците в тази притча символизират телата, а маслото (елей) - милостта. На гръцки език "милост" се произнася "елеос". Оттук е дошла и думата "полиелей", което означава "многомилостив". На празничната утреня освещаването на църквата се усилва от запалването на свещите и елея, когато се пеят псалмите за многото милости Божии към избрания народ и много пъти се повтаря: да бъде милостта Му вечна, алилуя!
Мъдрите девици имали девствено
тяло с девствена душа, но освен това и милост велика по отношение на по-слабите, към онези, които още не са се освободили от греха. Неразумните строго спазвали целомъдрието
телесно, но презрително, немилостиво се отнасяли към по-слабите, високомерно ги осъждали и ги загърбвали с презрение. "Праведниците са наречени неразумни - казваше свети Нил
Синайски, - защото преуспявайки в много трудното, дори невъзможно дело - запазването на целомъдрието, те пренебрегнали малкото и лесното". А пренебрегнали са те милостта,
съчувствието, прошката. Светилникът им е чист, но празен и тъмен! Когато дойде смъртният час, земя ще покрие тялото, и душата ще тръгне на път към вечното си отечество, а ще й
свети и ще я поведе след себе си елея на милостта. Който се окаже без такъв елей, него тъмнината ще го погълне! Вратите отпред ще са в тъмнина! Как да се премине през тези страшни
врати? Душата трепери от страх, примира от сенките на призраците като в кошмарен сън. Кой ще я помилва? Кой ще й протегне поне лъч светлина? Господ помилва, но само милостивите,
защото е казано: блажени милостивите, понеже те ще бъдат помилвани. Онези, които са били милостиви към творенията, ще бъдат помилвани от Твореца. Не е ли това наистина правилно и
утешително? Да, но е и страшно - за немилостивите!
В съседство до нас живееше една стара мома. Казваха, че както е била в младостта си "честна девойка", таква е останала и през целия си живот. Всичко това е прекрасно, и можеше само да бъде похвалена, ако не беше злият й език. Ден след ден от езика й се откъсваха отровни стрели по адрес на онези, които живееха в брак и грешаха. От сутрин до вечер тя се хвалеше със своето целомъдрие и ругаеше онези, които й се струваха отвратителни. Един свещеник в разговор за нея каза: "Ако не знаете какво представлява неразумната девица от евангелската притча, ето я, това е тя!" И действително, неразумността изглежда още по-голяма, когато човек има само една добродетел, а други няма. Така на пътника в нощта тъмнината му се струва още по-гъста, когато гледа само своето огънче, а после обърне взор надясно или наляво. Мъдростта не е в едничката добродетел, а в събраните всички добродетели. Казал е Премъдрият: мъдростта си строи дом върху седем стълба. Мъдра е онази душа, която има седем добродетели.
Тази притча има и още по-дълбок, духовен смисъл. Под петте неразумни девици се подразбират петте безмълвни сетива. Който живее само с това, което вижда и чува, без да контролира чувствата с разума си, той има неразумна душа. Когато смъртта спусне завесата върху света на чувствата, такава душа ще остане в абсолютна тъмнина.
Под пет мъдри девици се подразбират петте вътрешни органи на чувствата, които разумно управляват външните чувства и властват над тях. Тези вътрешни органи на чувствата събират светлина в продължение на целия живот на човека, светлината, която остава в душата и свети и тогава, когато смъртта спусне завесата.
Можеш ли обаче да разбереш това навреме? С времето, разбира се, ще го разбереш.
Да ти дава Господ мир и здраве!
Светител Николай (Велимирович) Сръбски, Из книгата "За трите най-важни неща"
"Господ, отивайки на доброволни страдания,
казваше на Апостолите по пътя:
ето възлизаме в Иерусалим
и Син Човечески ще бъде предаден на разпятие.Прочее, елате да Го придружаваме
и да се разпънем за житейските удоволствия
заради Него".
Така светата
Църква ни кани да съпътствуваме, да страдаме и да се съразпънем с Господа в тези дни, посветени на спомена на Неговите божествени страдания и смърт. Като послушни чеда, ние чухме
тоя майчински призив и тръгнахме по указания от нея път на придружаване Господа. И сега на мене ми предстои не да ви убеждавам в послушание, а, утешавайки се с вашето послушание,
да ви пожелая само, щото вие по-пълно и по-съвършено да доведете до край започнатото от вас. И наистина, ако някой от вас запита: ето, Църквата ни зове да придружаваме Господа,
Който отива на доброволни страдания, как ще сторим това - то нищо не бих могъл да им отговоря, освен: каквото и да правите, правете го както следва и ще придружавате Господа.
Ето, ние постим, посещаваме светия храм, молим се и у дома, прекарваме известно време само със себе си, наложили сме си някои благочестиви занимания. Нека продължаваме така. Постът до степен, щото тялото да чувствува лишението от пълното доволство в храна и питие, съсредоточеният молитвен труд, избягване обикновените несериозни отношения с другите, принуждаване себе си към душеспасителни занимания и други, свързани с изпълняване на говеенето - това е първата стъпка в нашето придружаване Господа към разпятието. Нужно е само да поемем тая тяжест драговолно, без себежалене.
Всеки човек обича живота. Малък недостиг в храната и лишаване от сън, или по-голямо затруднение и умора, раздразва вика на плътта и нему се струва, че се извършва покушение срещу неговия живот. Който, без да гледа на тоя вик, на тая като че ли раздяла с живота, не само не се подаде на себежаленето, а напротив, принуждава себе си към посочените трудове, той всеки път, когато върши това, прави крачка след Господа. И трябва да кажем, че само такъв Го и придружава. Ако не е така, нека се погрижим да прибавим към труда, който все пак извършваме, това строго отнасяне към изискванията на плътта, заради Господа. Така ние ще принесем на Господа в жертва нашето животолюбие, или ще съразпънем с Него нашата плът, подражавайки макар и слабо на Неговия подвиг в Гетсиманската градина.
Така като започнем, нека принудим себе си да се придвижим още по-близо до Господа в шествието след Него. Аз искам да кажа: отрудявайки плътта, нека отрудним и душата. Макар тялото и душата да съставят един човек, но, както знаете, често тялото върши едно, а душата друго. Нека ги приведем в съгласие в поетите вече от нас трудове. Като постим телесно, нека заставим и душата да пости, да отсичаме пожеланията, да потушаваме възникналите порочни движения - гняв, осъждане, гордост, корист, неотстъпчивост и прочие. Отруднявайки тялото с молитва в храма или у дома, да се потрудим и духом благоговейно да стоим пред лицето на Господа в сърцето си, с внимание към онова, което се пее и чете. Като избягваме житейската мълва и се уединяваме телом, нека прибавим към тоа неразсеяност на ума и съсредоточаване у себе си. Като заставяме тялото да бодръствува, да възбудим бодростта и на духа, или живо устремяване на усърдието ни към Господа. Като принуждаваме себе си към духовни занимания, да принудим и душата си да има желание към тях, защото тя винаги може да се хвали с тях. Когато направим това, с него ще обвържем душата. И тя, която е обикнала свободата в движениятя и действията, като усети наложените й ограничения, ще започне да страда като в неволя и да надава вик на недоволство. Въпреки това, не бива да отслабваме самопринуждението. Така ние ще се оприличим на Господа, когато Го повели вързан на съд и ще застанем още по-близо до Него в принуждаването към доброволните страдания. Съвместният труд на тялото и душата е същото, както стъпването ту на единия, ту на другия крак и представлява най-благоуспешно шествие след Господа.
Да пристъпим още по-близо. Да застанем пред съда, подобно на Господа. Вие вече сте намислили да сторите това. Разбирам вашето говеене с цел да се приобщите със светите Христови Тайни. Към най-достойно причастяване се приготовляваме чрез очистване на нашите души от всички грехове в покаянието. А ето какво е нужно: да прегледаме нашия живот и да го сравним с евангелските заповеди, да отхвърлим всичко, което е несъобразно с тях, да съзнаем нашата виновност в това и да осъдим себе си без самооправдание, да се съкрушим сърдечно и да оплачем всичко, с което сме оскърбили Господа, за всичко да се изповядаме откровено, с твърдо намерение да не се подаваме повече на греховни увлечения. Който извърши това по съответния начин, той ще се оприличи на Господа, когато Го водили за съд и осъждане при Ана и Каифа, от тях при Пилата, от Пилата при Ирода, от него пак при Пилата. Разликата е в това, че Господа Иисуса несправедливо съдили и поругавали, а ние ще осъдим и скърушим себе си справедливо. Но както Господ Иисус е осъден несправедливо за наше оправдание, така и нашето справедливо самоосъждане ще ни бъде за оправдание, чрез невинното осъждане на Господа.
Искате ли накрай да пристъпим при самия Иисуса и да вървим с Него към Неговото доброволно страдание - като че ли стъпка по стъпка? Ето какво трябва да направим: да преминем с дълбоко размишление целия кръстен път на Господа, да възприемем Неговото страдание с чувство, доколкото това е по силите на нашето естество и да Му състрадаваме сърдечно. Да започнем с молитвата на Господа в Гетсиманската градина, в скръб и изнемога до кървав пот, да вървим с вързания Христа по стръмнини и долове до двора на първосвещениците. Да останем с Него при несправедливите обвинения против Него, при подигравките и осмиванията на слугите, при отричането на ап. Петра. Да отидем след Него при Пилата, от Пилата при Ирода и обратно. Да чуем виковете на тълпата, яростта на съдиите и несправедливата присъда. Да понесем с Него кръста към Гослота - тежък до падане под него, при шума на заслепения народ и жлъчните разговори на тържествуващите старейшини. Да пренесем върху себе си пригвоздяването на кръста, когато в живата плът са забивали гвоздеи, издигането на кръста, което е разпъвало раните и причинявало страдания, плача на приближените и сред тях съкрушената Майка на Господа, насмешките на неразумните, крайното изтощение до жажда и навеждането на главата с предаване на духа. Да преминем всичко това мислено и да го възпроизведем по-живо у себе си; да възбудим у себе си съчуствие към тия страдания и така искрено да ги изживеем, като че ли ние самите страдаме и сме наранявани. И ще се оприличим на жените, които, вървейки след Иисуса, понесъл кръста, плакали.
Така, стъпка по стъпка, ще се приближаваме все по-близо и по-близо до Христа Господа, който отива на доброволни страдания и ще Го придружаваме. Започнали с телесни трудове, да преминем от тях към духовни подвизи. А заедно с едните и другите нека извършим самоизпитание, в покаяние да оплачем и да поправим лошото, за да се причастим достойно с Христовите Тайни. А накрай, с дълбоко размишление върху страданията на Господа Иисуса да Му съчувствуваме и състрадаваме.
Но само това ли? Не забелязвате ли, че с това пътят не може да бъде завършен? Така само придружихме Господа-Иисуса, Който отива на смърт. Но трябва не само да Го придружим, а и да се съразпънем с Него. Как ще стане това? Когато тръгнем по пътя на истинския християнски живот и на дело започнем да изпълняваме Христовите заповеди, тогава ежеминутно ще разпъваме себе си заради Господа, или спасително ще се съразпъваме с Христа Спасителя.
Всичко посочено по-рано е само приготовление към това. В страданията на Христа Господа и в състраданието към Него ние имаме подбуда към християнски добродетелен живот, в душевно-телесните подвизи получаваме помощ за него, в покаянието и причастяването слагаме Неговото начало и получаваме сили. Като сме извършили всичко, сега остава да започнем на дело да живеем наистина по християнски. А как и защо тоя живот е съразпятие с Господа Иисуса, ще разберете своевременно. Сами ще почувствувате как, при изпълнение на християнските добродетели, ту ръцете и нозете се пригвоздяват, ту сърцето се празява, ту главата се увенчава с трънен венец, ту цялото тяло на нашето естество се покрива с рани. Няма да пояснявам как става това. Вие сами знаете, или ще узнаете.
Ще завърша моето слово с искрено пожелание към вас: Господ да ви благослови, не само да Го придружавате, но и да се съразпънете с Него, защото няма друг път към спасение.
Амин.
Св. Теофан Затворник
Превод: † Знеполски епископ Йосиф (Диков)
Се, Жених грядет в полунощи, и блажен раб, егоже обрящет бдяща: недостоин же паки, егоже обрящет унывающа. Блюди убо, душе моя, не сном отяготися, да не смерти предана будеши и Царствия вне затворишися, но воспряни зовущи: Свят, Свят, Свят еси, Боже, Богородицею помилуй нас.
Вы сейчас слышали, возлюбленные, трогательную песнь: се жених грядет в полунощи, которая поется на утренях в первые три дня страстной седмицы. Чтобы она для всех была понятна и всем принесла желаемую пользу, позвольте мне предложить любви вашей объяснение ее.
Песнь: “се жених грядет в
полунощи" напоминает нам притчу Спасителя, в которой Он уподобляет царствие небесное десяти девам, кои, по древнему обычаю взяв светильники свои, выходили навстречу жениху.
Составитель песни имел в виду именно эту притчу. Приведем ее здесь и объясним вкратце.
“Подобно будет царствие небесное десяти девам", говорит Спаситель, “которые, взяв светильники свои, вышли навстречу жениху. Пять из них было мудрых, и пять неразумных. Сии неразумные, взявши светильники свои, не взяли с собою масла. Мудрые же взяли масла в сосудах со светильниками своими. И как жених замедлил; то задремали все, и уснули. Но в полночь раздался клик: се, жених грядет, выходите на встречу ему. Тогда встали все девы те и поправили светильники свои. Неразумные же сказали мудрым: дайте нам вашего масла, потому что светильники наши гаснут. Мудрые отвечали, говоря: чтобы не случилось недостатка у нас и у вас, пойдите лучше к продающим и купите себе. Когда же пошли они покупать; пришел жених, и готовые вошли с ним на брачный пир, и двери затворились. После, приходят и прочие девы, и говорят: Господи! Господи! отвори нам. Он же сказал им в ответ: истинно говорю вам: не знаю вас. Итак, бдите; потому что не знаете ни дня, ни часа, в который придет Сын человеческий" (Мф 25,1-13).
Объяснение притчи: десять дев - пять мудрых и пять юродивых означают нас христиан; из нас одни мудры по своей вере, добродетельной жизни и готовности к смерти; другие неразумны по своему маловерию или холодному равнодушию к вере, по своей порочной плотской жизни, по своей неготовности к смерти и тотчас за нею следующему суду. Так как лежит человеком единою умрети, потом-же суд (Евр 9,27).
Неразумные, сказано, взявши светильники свои, не взяли масла с собою. Что же это за светильники и что значит масло для этих светильников? Светильники это души наши, по слову Спасителя: светильник телу есть око (Мф 6,22), под оком Он разумеет сердце человеческое или душу; масло - милостыня, по изъяснению святого Златоуста, или вообще добрые дела.
Итак, неразумные христиане, вышедши навстречу жениху, не приготовили для душ своих добрых дел, которые могли бы поддержать их духовную жизнь. Мудрые же, сказано, взяли масло в сосудах со светильниками своими, т.е. они запаслись добрыми делами, чтобы достойно встретить жениха.
Кто же жених? Иисус Христос. Когда же и как мы выходим навстречу Ему? Вся жизнь наша должна быть приготовлением сначала к частной встрече Его, потому что всякая душа по смерти своей должна явиться к Нему с ответом, как к Начальнику жизни, и потому всю жизнь свою мы должны заботиться о приобретении и сохранении в сердцах своих живой веры и горячей любви к Господу, чтобы по смерти нашей непостыдно и не осужденно предстать у страшного престола Господа славы; на общую же встречу Ему мы выйдем по воскресении нашем из мертвых, когда вси сущии во гробех услышат глас Сына Божия и изыдут сотворшии благая, в воскресение живота: а сотворшии злая, в воскрешение суда (Ин 5,28.29).
Жених коснит, т.е. Иисус Христос медлит пресекать жизнь нашу смертью, не хотя да кто погибнет во грехах, но да вcu в покаяние приидут (2Петр 3,9), равно медлит и вторым славным и страшным пришествием Своим для того, чтобы умножались более и более сыны царствия небесного; между тем люди, обольщаемые временной сладостью греха, безнаказанностью его; и, видя, что мир стоит прочно, думая, что он будет так стоять бесконечно, да и сами, пользуясь прочным здоровьем и другими вещественными благами, погружаются в душевную дремоту, не радеют о своем исправлении и спят греховным сном.
Но вот в самую полночь греховного сна, когда никто из грешников и не думает о своей страшной опасности, раздается громкий голос: се, жених грядет, исходите в сретение Его. Тогда все встрепенулись и зажгли светильники свои, т. е. напрягли душевное внимание.
Хорошо будет в это время мудрым христианам: их души будут гореть огнем сладчайшей любви к Господу, но худо неразумным: души этих последних, как светильники без масла, будут гаснуть, т.е. будут темнеть и хладеть от недостатка любви к Богу, источнику любви, и начнут предвкушать муки ада. Попросят елея, т.е. добрых дёл у мудрых христиан, но те не дадут, чтобы и у них не оказалось недостатка, пойдут покупать у продающих, т.е. спохватятся делать добрые дела, и пойдут искать случая для этого, но в это именно время придет жених, т.е. в то самое время, как они захотят делать добрые дела, их застигнет смерть и поставит их перед небесным Судьею без всяких добродетелей, смердящих своими беззакониями. Захотят они войти в чертог небесного царствия, к которому все мы и предназначены от самого своего рождения, для которого и живем - их Господь не пустит и скажет им: не знаю вас.
И так бдите, заключает Господь притчу, потому что не знаете ни дня ни часа, в который приидет Сын человеческий. Теперь понятна будет для всех нас церковная песнь: "се жених грядет в полунощи и блажен раб", т. е. всякий христианин, "егоже обрящет бдяща; не достоин же паки, егоже обрящет унывающа (спящего греховным сном); блюди убо душе моя: не сном отяготися" (т.е. не отягощайся душевным греховными сном), "да не смерти (вечной) предана будеши, и царствия вне затворишися; но воспряни зовущи: свят, свят, свят еси Боже, Богородицею помилуй нас". Аминь.
Св. праведный о. Иоанн Кронштадтский
Из книге "Великий пост Иоанна Кронштадского" изд.
Торгово-издательское предприятие "Новелла", М., 1991
Виж също:
Подготвителни седмици за Великия пост
Първите шест седмици на Великия пост
Страстната седмица ден
Възкресение Христово - ПАСХА
www.Pravoslavieto.com