Изцелението на Гадаринския бесноват
Неделя 23 след Петдесетница
Изцеление на бесноватия в Гадаринската страна
Исцеление бесноватых в стране Гадаринской
|
|
Изцелението на Гадаринския бесноватНеделя 23 след Петдесетница Изцеление на бесноватия в Гадаринската страна |
По-долу:
Виж също:
"И преплуваха [Иисус и учениците Му] в Гадаринската страна, която е срещу Галилея.
А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата.
Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи! Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците.
Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него. И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната.
А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави.
Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум; и се изплашиха.
А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният. И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна" (Ев. Лук. 8:26-37).
Бог, богат с милост, поради голямата Си любов, с която ни обикна, макар да бяхме мъртви поради престъпленията, оживотвори с Христа (по благодат сте спасени), и възкреси с Него и постави на небесата в Христа Иисуса, за да яви на бъдещите векове преизобилното богатство на Своята благодат в доброта към нас чрез Христа Иисуса.
Защото по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас - Божий дар е; не е от дела, за да не би някой да се похвали.
Защото Негово творение сме ние, създадени в Христа Иисуса за добри дела, що Бог е предназначил да вършим" (Ефес. 2:4-10).
Виж също: Евангелските и Апостолските чтения през 23-та седмица след Петдесетница
Архиепископ Серафим (Соболев), проповед в Неделя 23 след Петдесетница, произнесено в руския посолски храм "Св. Николай" в София, 1931 година
Днес на литургията светата Църква ни предложи
за поучение евангелското повествование за изцеряването на гадаринския бесноват от Господа. Всяко евангелско повествование съдържа в себе си извор на голяма утеха за нас, немощните,
униващи люде, обременени от много грехове и скърби. Можем да кажем дори повече. Всяко евангелско слово е блага, утешителна вест за сърцата ни. Колко много примери има в
Православната църква, от апостолско време до наши дни, когато хората са се преобразявали, повлияни от словата на Евангелието, а някои от тях са станали едни от най-великите светила
на света, както е било с преподобните Антоний Велики, Ефрем Сирин, с преподобномъченица Евдокия и мнозина други Божии угодници.
Нека със съзнание за спасителното значение на Евангелието за нас да спрем вниманието си, възлюбени в Христа братя и сестри, на онези думи от днешното евангелско четиво, където бесовете молят Иисуса Христа да им позволи да влязат в стадото свине. Господ им позволил, цялото стадо свине загинало и жителите на Гадаринската страна понесли голяма материална загуба.
Какъв спасителен урок, възлюбени, ще можем да извлечем оттук за себе си ние? Най-напред, тези думи от Евангелието ни внушават да не се страхуваме от бесовската сила, защото, както виждаме, без позволение от Господа бесовете не могат да се докоснат не само до хората, но дори и до животните. Затова няма да се страхуваме от бесовете, когато ни нападат и ни причиняват непосредствено или чрез зли хора всевъзможни нещастия. Така, безстрашно, са се отнасяли към бесовете и техните коварни нападения светите люде, например преподобните Антоний Велики, Йоан Рилски и Серафим Саровски. Бесовете са им се явявали явно, пребивали са ги почти до смърт, нанасяйки им страхотни рани. Но те винаги са помнели думите на Христа: Тоя пък род (т.е. бесовският) не излиза, освен с молитва и пост (Мат. 17:21). Затова бесовските козни не са били страшни за тях и те чрез постоянна молитва и въздържание са излизали победители от тежката борба с бесовете.
Наистина нас бесовете не ни нападат така явно и свирепо. Св. Серафим казва, че дори само техният вид би могъл да се окаже смъртоносен за нас. Затова те се въоръжават срещу ни предимно вътрешно, посредством страстите, а именно: чрез гордостта, тщеславието, злобата, осъждането, завистта, сребролюбието, невъздържанието, блуда, скръбта и унинието. Тук демоните така ни пакостят, че повечето хора не могат да издържат нападенията им и погиват навеки. Трябва и ние както светиите да се борим с тези бесовски нападения чрез постоянна молитва и пост и да помним, че бесовете без Божието позволение няма да посмеят да се докоснат до нас, че те са силни единствено поради нашата слабост, по-точно поради нашето нежелание да се борим с тях.
Св. отци учат, че демоните най-много се страхуват от три неща: от Тялото и Кръвта Христови, от богоявленската вода и от кръстния знак. Затова ще се причастяваме по-често, но ще се причастяваме достойно, т.е. с истинско покаяние, по-често ще пием богоявленска вода и ще се поръсваме с нея и, накрая, винаги ще се молим със съкрушено сърце и ще се ограждаме с кръстния знак. И тогава не ние ще се страхуваме от бесовете, а бесовете ще се страхуват от нас, защото, намирайки се в благодатно единение с Христа, ще имаме у себе си извор на несъкрушима сила и божествена радост.
В споменатите евангелски слова има, възлюбени в Христа братя и сестри, и едно друго спасително за нас поучение. Щом без Божията воля демоните не са могли да влязат в
свинете и да ги погубят, значи ясно е, че когато те причиняват нещастия на хората, имат за това Божието съизволение. Господ, за благите цели на Своя божествен промисъл, допуска да
се случват в живота ни или непосредствено от бесовете, или чрез зли хора, всевъзможни изкушения и нападения. Бог е допуснал дори Неговият Единороден Син да изпита такова нападение
по време на изкушението Му от дявола в пустинята, а също така, когато книжниците и фарисеите, въоръжени срещу Него с дяволската злоба, искали да Го убият с камъни, а накрая Го
разпънали. Всички тези нападения обаче завършили с възкръсването на Христос - с пълно поражение за дявола.
Също с такава блага цел Господ е допускал и допуска нападения от дявола и в живота на Своите истински ученици: на апостолите, на мъчениците и на всички светии. Колкото повече зло претърпявали те от дявола, толкова повече благодат получавали от Бога и се увенчавали с неувяхваща слава.
Господ допуска дяволът да напада и нас, грешните люде, чрез всевъзможни скърби и нещастия, но отново с благата цел - да ни очисти от греховете и още на земята да ни изпрати Своята неописуема милост, а след гроба да ни удостои с Небесното Си Царство. Затова няма да се смятаме изоставени от Бога, когато Той ни праща скърби. Напротив, ще се считаме за нещастни, ако Господ ни оставя без наказание, помнейки Божиите думи: когото Господ обича, него наказва. (Притч. 3:12)
Такова отношение, впрочем, към личните ни нещастия ще се появи у нас едва тогава, когато започнем да подражаваме на светиите по изтърпяването на всевъзможните бедствия, които са били толкова много в техния живот. Обикновено ние смятаме, че виновниците за всички наши беди са другите хора. Благодарение на подобно отношение към своите скърби си спечелваме врагове, скърбите още повече се увеличават и животът ни се превръща в непрестанна мъка. Божиите угодници не са постъпвали така. За своите скърби те са обвинявали не хората, а бесовете. По-точно казано, те и бесовете не са обвинявали, при всичките им нападения, а единствено самите себе си и са смятали, че всичко скръбно им се изпраща от Бога заради техните собствени грехове. Затова те винаги се молели, винаги се съкрушавали и плачели. Заради самоосъждането, заради смирението им Господ ги утешавал със Своята дивна благодат и ги прославил със Своята слава.
Нека и ние да постъпваме така при всички наши бедствия, мислейки, че причината за тях са собствените ни грехове. Тогава ще получим от Бога благодат и мощно застъпничество.
Ето какви поучителни уроци съдържат разгледаните от нас евангелски слова. Помнейки тези слова, мои възлюбени в Христа чеда, няма да се страхуваме от бесовската сила, която усърдно се старае чрез скърбите да ни откъсне от Бога и да ни погуби навеки. Нека само винаги да пребиваваме в молитва, пост и покаяние и да се ползваме от всички благодатни средства, които св. Църква ни предлага за наше спасение. Нека винаги да помним, че всички нещастия ни се случват по Божия воля за наше добро. Нека никога да не обвиняваме за тях своите ближни, а да виним и да осъждаме единствено самите себе си, и тогава за нас ще се сбъднат думите на Христа: който се смири, ще бъде въздигнат. (Мат. 23:12) Заради нашето смирение Господ ще ни въздигне до радостното общение със Себе Си, ще ни освободи от бесовската власт още в земния живот, а също и след смъртта, при въздушните митарства, и ще ни направи участници на Своето Царство с цялото му неописуемо блаженство. Него да удостои Господ всеки от нас да достигне, заради молитвите на Богородица и на всички светии. Амин.
Брой 14 за 2004 година
Иво Братанов
"Фразеологизмът "имя им легион", употребяван в българския книжовен език, означава много са, в голямо количество са и възниква от църковнославянския превод на Библията. Със същото значение в нашия език се използва и българският превод на фразеологизма ("името им е легион"). В предложената статия ще се спрем накратко върху произхода на този израз.
В синоптическите евангелия е засвидетелстван случай, в който Господ Иисус Христос изгонва множество бесове от двама души (Матей 8:28-34; Марк 5:1-20; Лука 8:26-39). Спасителят заедно с учениците Си напуска град Капернаум*, намиращ се на северозападния бряг на Галилейското (Тивериадското) езеро, и с кораб преминава на другия бряг на езерото - в Гадаринската страна.
В Мат. 8:28 тази област е наречена Гергесинска, а в Марк 5:1 и в Лука 8:26 - Гадаринска. Между двете имена няма никакво противоречие. Св. апостол и евангелист Матей назовава областта Гергесинска по името на сравнително големия град Гергеса (именуван и Гераса), разположен в Перея, на около 30 км източно от р. Иордан. Градът е включен в състава на Десетоградието (Декаполис) - съюз от 10 града, насочен срещу семитските племена (за него се споменава напр. в Мат. 4:25 и в Марк 7:31). Св. евангелист Марк (Марк 5:1) и св. евангелист Лука (Лука 8:26) наричат областта Гадаринска по името на град Гадара - друг от градовете на Десетоградието. Гадара отстои на около 6-7 км западно от Гергеса. Видно е, че областта може да бъде назована както Гергесинска, така и Гадаринска, защото и двете наименования означават едно и също място.
По отношение на броя на бесноватите съществува разлика между св. повествования на тримата св. евангелисти. Св. апостол и евангелист Матей пише за двама бесни (Мат 8:28), а св. евангелист Марк и Лука - за един (Марк 5:2-8, 15-16, 18-20; Лука 8:27-30, 33, 35-36, 38-39). Но и в този случай няма противоречие между св. писатели. Навярно с особена свирепост се отличава единият от двамата беснуващи и тъкмо той е по-опасен за жителите на онази страна. Затова св. евангелисти Марк и Лука говорят за един бесен. Св. апостол и евангелист Матей спира вниманието си върху числото на обзетите от бяс, без обаче да различава тези хора по степен на болезненост. Вероятно единият от бесните е зависим изцяло от другия и затова двамата могат да живеят заедно.
Разказът на св. апостол и евангелист Матей е по-кратък по отношение на останалите детайли от разказите на другите двама св. евангелисти. В Мат. 8:28 се посочва, че бесните излизат от гробищата и са "тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път". Св. евангелист Марк излага и други подробности: бесният живее в гробищата; никой не може да го върже дори и с вериги, защото болният многократно е бил окован с окови и с вериги, но е разкъсвал веригите и е счупвал оковите; никой не може да го укроти; непрекъснато, нощем и денем, по хълмовете и по гробищата вика и се удря с камъни (Марк 5:3-5). В Лука 8:27 се допълва, че този човек "не обличаше дреха и в къща не живееше". След изцеряването обаче, бившият бесен е седнал при нозете на Спасителя, облечен е и е със здрав ум (Марк. 5:15; Лука 8:35).
У болните има множество бесове. Когато Господ Иисус Христос пита: "как ти е името?" (Марк 5:9; Лука 8:30), нечистият дух отговаря: "легион" (Марк 5:9; Лука 8:30). Легионът (лат. legoi) е римска войскова единица, чийто числен състав в различните времена се променя - от 3300 до 6300 войници."
Смотри: бес одержим двумя страстями злобы: дерзостью и страхом. Ибо слова: "что Тебе до меня" свойственны дерзкому и бесстыдному рабу, а "умоляю Тебя" - боязливому. Живет он в гробах, с намерением вложить людям лукавую мысль, что души умерших становятся бесами. - Бесы просят о том, чтоб им не поведено было идти в бездну, но позволено еще пожить на земле. Господь позволяет им быть на земле, чтобы они, нападая на людей, делали их более славными. Ибо если бы не было противоборствующих, не было бы и подвигов, а если бы не было подвигов, не было бы и венцов. - Знай и более переносный смысл. Кто имеет в себе бесов, то есть бесовские дела, тот не надевает на себя одежды, то есть не имеет одежды крещения и не живет в дому, то есть в церкви, ибо недостоин входить в церковь, но живет в гробах, то есть в местах мертвых дел, например, в домах непотребных, в мытницах (таможнях). Ибо такие дома суть вместилища злобы.
Бегство пастухов было для гадаринцев поводом к спасению; но они не уразумели. Им должно было удивиться силе Спасителя и уверовать в Него, а они, сказано, просили, то есть умоляли Иисуса отойти от них. Ибо они боялись, чтобы еще не потерпеть какого-нибудь другого убытка, подобно тому, как они лишились свиней. Но получивший исцеление представляет непререкаемое доказательство исцеления. Он стал настолько здоров умом, что познал Иисуса и просил Его, чтобы быть с Ним. Вероятно, он боялся, чтобы, по удалении от Иисуса, ему снова не попасть во власть бесов. Но Господь, показывая ему, что он и не будучи с Иисусом, но покрываемый Его благодатью, может быть выше бесовских сетей, говорит ему: "возвратись в дом твой и расскажи, что сотворил тебе Бог". Не сказал: "что Я сотворил тебе", чтобы нам подать образец смиренномудрия и чтобы мы всякое счастливо совершенное дело относили к Богу. Но исцеленный был настолько благоразумен, что рассказывал о том, что сделал ему "Иисус". Хотя Господь заповедал ему рассказывать о том, что сотворил ему "Бог", а он рассказывает, что сделал ему "Иисус". Итак, и нам, когда сделаем кому-нибудь добро, не должно желать проповедания об оном; а тот, кому сделано добро, должен возвещать о нем, хотя бы мы и не желали сего.
Блаж. Феофилакт Болгарский (вж. Блажени Теофилакт Български)
Бесноватые были прежде, они есть и ныне; только ныне, в новой благодати, бесы действуют скрытнее и хитрее, чем в то старое время, когда сила и власть их над людьми не была еще торжественно сокрушена и им было гораздо более простора в мире. И теперь, впрочем, бешеных людей очень, очень много.
Кому из нас не известен нынешний род бесноватых или бешеных пьяниц? Не удивляйтесь, что я называю пьяниц бесноватыми: они действительно таковы. Кто не слышал и кто не знает, как они, - если они мужчины и женаты, - терзают и мучают - уж не говорю сами себя - своих жен и если есть на беду дети, то и детей своих; так, по действию бесовскому, они нередко или сами в петлю бросаются, или доводят до смерти жен своих и детей своими побоями и терзаниями; и чего-чего не терпит иная жалкая женщина от пьяного мужа или дети от пьяного отца! Недостанет сил оплакать несчастий в том доме, где заведется пьяница: ад, истый ад делается в нем, каждый день слезы и стоны. Пьяница всякий день пьянствует и все тащит из дома, чтобы пропить. О ужасная страсть! Ужасное бешенство! Кто тут виноват? Конечно, сам пьяница, дошедший до этого демонского состояния через свою алчность к вину. Всякого больного можно лечить, а пьяницу и лечить ничем нельзя, если он сам не захочет решительно бросить пьянство и не обратится всем сердцем к помощи Господа Иисуса Христа, Который один Своей благодатью может уврачевать эту ужасную, гибельную страсть.
Мне приходилось видеть многих пьяниц; между ними я видел некоторых совершенно исцелившимися благодатью Христовой, к помощи которой они сами усердно прибегли; но многих и я видел, и вы видели погибшими ужасной кончиной, без покаяния, самоубийством или опивством. Итак, говорю, что я видел многих пьяниц совершенно исцелившихся благодатью Христовой, которой они искренне искали и которую получили, а это дает мне повод сказать в назидание всем пьяницам: ищите усердно помощи у Спасителя и Он непременно спасет вас, прогонит из вас бесовское полчище, которое вселилось в вас за ваше невоздержание, нерадение о себе, за леность и холодность к молитве, за маловерие и неверие, за удаление от Бога и от Церкви...
Но я видел и настоящих бесноватых, в которых вселились бесы по неисповедимым судьбам Божиим и производили в них умственное помешательство, произносили чрез них страшные хулы, сквернословие, - видел, как ужасно бросали они одного несчастного из угла в угол или нудили его лезть на стену и прочее. Таковых, думаю вместе с апостолом, Бог предал сатане на измождение плоти, да дух спасется (1 Кор. 5, 5). Но такие бесноватые были, конечно, в состоянии невменяемости: они не сознавали, что делали. А пьяницам вменяются их действия, ибо они ума и свободы действия не лишаются, и с них взыщется за их пьянство и за их безобразия. Пьяницы Царствия Божия не наследят (1 Кор. 6, 10).
Но есть, братья, другой род беснующихся - это люди злые, раздражительные, гневливые. Видели вы гневливых, сердитых, злых людей? Как они нехороши в гневе! И Писание говорит: Муж ярый не благообразен (Притч. 11, 25). Как безобразится у них все лицо! Какие сверкающие, как у лютых зверей, глаза, в которых видны злоба и ярость! Все мы бываем раздражительны, все склонны к гневу, и потому все должны в покаянии просить у Господа духа кротости, смирения и терпения. Не мстите за себя, возлюбленные, - увещевает апостол, - но дайте место гневу Божию, ибо написано: Мне отмщение, Я воздам, говорит Господь (Рим. 12,19).
Есть еще несколько видов тихого - молчаливого или злоречивого - беснования: таково беснование людей завистливых, которых снедает чужое счастье или благосостояние и которые или в молчании страдают душой, видя счастье ближних, или поносят, клевещут на тех, коим завидуют. Есть беснование скупых, алчных до денег, которые для прибыли и умножения их готовы на всякую неправду и из-за утраты их готовы наложить на себя руки и у которых демоны до того ожесточили сердце, что они не трогаются никаким - ни частным, ни общественным бедствием, которые, видя голодных, нагих, больных, искалеченных, проходят всякий день мимо и не дадут ни копейки, тогда как у них сокровищницы переполнены дарами Божиими. Не бешенство ли это, хотя подверженные ему спокойно ходят всякий день мимо несчастных и не считают того грехом?
Есть бешенство плотской страсти; одержимые им впадают в тоску и отчаяние, если не удовлетворяются их страсти, или решаются на самые позорные действия ради ее удовлетворения или - нередко - и на самоубийство. Чтобы не одолела эта или другие бешеные страсти, надобно обуздывать их в самом начале; когда они усиливаются, тогда крайне трудно совладеть с ними, да без содействия благодати и невозможно.
Есть еще мания картежная, когда люди спокойно проводят за картами вечера и ночи, убивая дорогое время, а на дела Божий не взирают, на душу свою, на спасение ее не обращают внимания, о покаянии и добродетели нимало не радеют.
Есть мания, или страсть, к зрелищам.
Есть люди, которые наяву и во сне бредят театром, рукоплещут до усталости театральным знаменитостям, тогда как в церковь заходят только раз или два в год, и то для того, чтобы позевать.
Есть мания боязни, страха суетного, когда человек боится подобных себе или всего окружающего боится, всех подозревает в злых умыслах или вообще предполагает во всех недобрые мысли, намерения; мания брюзгливости, когда считают нечистыми всех и все и десять или двадцать раз перемывают вещь, к которой прикоснулся сторонний человек.
Есть еще у людей мания, или беснование, которое боится или отвращается Церкви, богослужения, псалмопения и чтения слова Божия, вообще святыни: ни за что их не убедишь прийти в церковь; поведешь - вырвутся и убегут или уклонятся под разными благовидными предлогами - такое бывает отчуждение от Бога и храма Его святого!
Сюда же принадлежит беснование нигилизма, отвергающее все святое, все истины Откровения, все, что дорого для разумного существа, особенно для христиан, что утешает, укрепляет, украшает и возвышает человека.
Есть беснование срамословия, сквернящее сердце, и душу, и уста сквернословов, замечаемое преимущественно в простом народе, и особенно между нижними военными чинами. Вот сколько разных видов беснования, или мании, в людях!
Да еще и не все они тут, ибо греховное беснование имеет бесчисленные виды и гидра греха многоглава. Чем врачеваться от этой нравственной болезни, чем спасаться от этого многоглавого чудовища, чтобы не сделаться жертвой коварства лукавых, злых, нечистых и скверных демонов?
Только смиренной верой в Господа Иисуса Христа, поправшего силу диавольскую, искренним, глубоким покаянием, молитвой и постом. Сей род не исходит, токмо молитвой и постом, - говорит Господь (Мф. 17, 21). Для того, между прочим, и установлены святой Церковью посты, чтобы христиане имели в них оружие против диавола и бесчисленных козней его. Вот и этот пост послала нам святая Церковь на помощь со вчерашнего дня. Примем охотно это врачевство церковное и по силе своей будем хранить посты, чтобы распинать плоть со страстями и похотями. Аминь.
Св. Йоанн Кронштадтский
www.pravoslavie.ru
Виж също:
www.Pravoslavieto.com