Света Четиридесетница
Възкресяване на Лазаря
Лазарова събота, Лазаровден
Празнува се ден преди Вход Господен в Иерусалим (Връбница, Цветница)
| |
Света Четиридесетница
|
По-долу:
Виж също:
Когато славните ученици при умиването на вечерята се просвещаваха,
тогава злочестивият Иуда, обзет от сребролюбие, се помрачаваше
и Тебе, праведния Съдия, предаде на
беззаконните съдии.
Виж, любителю на богатства, този, който заради тях се обеси.
Бягай от ненаситната душа, която се одързости да направи това на Учителя.
Господи,
Който си благ към всички, слава на Тебе.
Общее воскресение прежде Твоея страсти уверяя,
из мертвых воздвигл еси Лазаря, Христе Боже.
Темже и мы, яко отроцы победы знамения носяще,
Тебе победителю смерти
вопием:
осанна в вышних, благословен Грядый во имя Господне.
За да увериш в общото възкресение,
преди Твоите страдания от мъртвите въздигна Лазаря, Христе Боже.
Затова и ние, които носим като децата знамената на победата,
на Тебе, Победителя на смъртта, викаме:
Осанна във висините! Благословен е, Който иде в името Господне!
Христос, Който за всички е радост, истина, светлина, живот и за света възкресение,
поради Своята благост се яви на тези, които са на земята,
и стана първообраз на
възкресение и на всички дава божествена прошка.
Господи, глас Твой разруши адово царствие
и слово власти Твоея возставило из гроба четверодневного,
и бысть Лазарь пакибытия спасительное проображение:
вся возможна
Тебе, Владыко, всех Царю.
В онова време беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра й Марта. (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.) Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен! Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий. А Иисус обичаше Марта, и сестра й, и Лазаря. А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше. След това рече на учениците: да идем пак в Иудея. Учениците Му рекоха: Рави', сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш? Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят; а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него. Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя. Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване. Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря; ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него. Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него. Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба. А Витания беше близо до Иерусалим, около петнайсет стадии; и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им. Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи. Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог. Иисус й рече: брат ти ще възкръсне. Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден. Иисус й рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това? Тя Му дума: да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света. Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика. Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него. (Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.) Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, мислейки, че отива на гроба - да плаче там. А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж. Иисус се просълзи. Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал. Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре? А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре й. Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена. Иисус й дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?
Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън! И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи. Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него.
Братя, ние, като приемаме царство непоколебимо, нека пазим благодатта, с която да служим благоугодно Богу с благоговение и страх, защото нашият Бог е огън, който изтребя. Братолюбието да пребъдва между вас; страннолюбието не забравяйте, защото чрез него някои, без да знаят, оказаха гостоприемство на Ангели. Помнете затворниците, като да сте с тях затворени, и страдащите, понеже и сами сте в тяло. Бракът е нещо честно у всички, и брачното легло - чисто; а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог. Не бивайте сребролюбци и задоволявайте се с онова, що имате. Защото Сам Бог е казал: "няма да те оставя, нито ще те напусна"; тъй че ние с дръзновение да казваме: "Господ ми е помощник, и няма да се побоя: какво ще ми стори човек?" Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им. Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки.
В съботата на
Шестата седмица от Великия пост Църквата спомня извършването на най-голямото чудо от Спасителя - възкресяването на четиридневно починалия Лазар шест дни преди иудейския празник
Пасха (Иоан гл. 11). Извършено пред очите на народа, чудото станало причина мнозина да повярват в Христа. То и днес ни уверява в
божествената сила на Бог Син, в Неговото възкресение, и в предстоящото всеобщо възкресение на мъртвите.
Чудото на Лазаровото възкресение предизвикало непоносимо негодуване у първосвещенниците и фарисеите. По съвета на Каиафа, точно в този момент Синедрионът решава да улови Иисуса при първа възможност и да Го убие (Иоан 11:47-57). Приближава се тяхното време. Идва властта на тъмнината, а заедно с нея и последните дни от земния живот на Спасителя.
Лазаровото възкресение станало непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя. Затова именно от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания).
В IV век Лазаровото възкресение се считало за общоцърковен и тържествен празник, което се вижда от множеството поучения на този ден от св. Иоан Златоуст, блаж. Августин, и др. В VII-VIII век светите църковни песнописци св. Андрей Критски, Козма Маюмски и Иоан Дамаскин съставили особени песнопения и канони, посветени на празника, които са в Църквата ползва до ден днешен.
Богослужението на Лазаровден се отличава с необикновена проникновеност и значимост. Лазаровата събота е пасхално тържество - единственият ден в богослужебната църковна година, когато възкресната (неделната) богослужба не е в неделя. Виж по-долу Богослужението през Страстната седмица.
А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба;
това беше пещера, и камък стоеше отгоре й. Иисус казва: дигнете камъка.
Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена. Иисус й дума: не казах ли ти, че ако повярваш, ще видиш славата Божия?
Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият.А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън! И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа.
Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него. (Иоан 11:38-46)
За възкресяването на Лазар, брата на Марта и Мария от Витания, благовести само св. Иоан Богослов (Йоана
гл. 11-12). Лазар живеел във Витания заедно с двете си сестри Марта и Мария. Това семейство много обичало Господ Иисус Христос и
винаги Го посрещало с радост.
Когато Иисус Христос дошъл във Витания, Лазар вече четири дни бил в гроба. Според еврейския обичай покойните се оплаквали седем дни и по тази причина в дома на Лазар имало много хора, между които вероятно е имало и много роднини, дошли от Иерусалим. В скръбта си Мария паднала в нозете на Господа. А Той, като видял Мария и другите да плачат силно, се просълзил.
Когато стигнали до гроба, Господ заповядал да вдигнат камъка. Силната миризма силно смутила наскърбената Марта. Обзел я ужас само от представата, че ще види обезобразен от смъртта любимия си брат. Тогава Иисус Христос разкрил слабостта на вярата й.
Чудото с възкресението на четиридневния Лазар се свързва с Бог Отец, затова, когато то било извършено, Иисус Христос благодари на Бог Отец за това, че по Негова воля бил възвърнат живота на Лазар.
Спасителят произнася молитвата си към Бог Отец пред всички, защото народът, виждайки и чувайки това събеседване между Бог Отец и Иисус Христос, по-лесно ще повярва, че Той е Синът Божи.
При възкресяването на Лазар Иисус Христос разкрива своята сила като Бог и Господ че е Източник на живот. Още преди кръстните Си страдания показал, че е Победител на смъртта.
Това евангелско събитие е свидетелство за общото ни възкресение. "Възкресителят казва св. Ефрем Сириец първо е допуснал разложението да се допре до умрелия и после го възкресил, т.е. разлагането му ни уверява в смъртта, а възвръщането му към живота в общото възкресение."
Брой седми от 17 април 1998 година
Четейки празничното евангелско четиво за възкресението на Лазар, мнозина погрешно могат да си помислят, че и нашето възкресение от мъртвите ще прилича на Лазаревото. Възкресеният Лазар се върнал към своите ежедневни дела, но го очаквала повторна смърт. А при нашето възкресение от мъртвите ние не ще се върнем за земен живот, а ще започнем нов живот, ще влезем в свят, в който няма смърт. При чудото с Лазаровото възкресение Спасителят заповядал на тлението и на връзките на смъртта да освободят своя пленник.
Има два човешки фактора в Лазаровото възкресение, които понякога не забелязваме.
Първо, Господ Иисус Христос е призовал за сътрудничество обикновени хора: наредил им да отвалят камъка на погребалната пещера и всички се отзовали с безпрекословно послушание; никой не възразил на Господа, че в условията на палестинската горещина тлението вече е започнало.
И второ, когато Лазар се изправил с погребалните пелени, Спасителят отново наредил на хората да го разповият, макар че Всесилният Господ можел само със слово да го освободи от погребалните обвивки.
Така чудото с Лазар ни кара да помислим за себе си, за това че ни е възложено послушание от Господа да освобождаваме ближните от веригите на духовната смърт. Силен е Той да изведе всяка човешка душа от гробната тъмнина, но Той зове всеки от нас да участва безропотно в унищожаването на смрадта на тлението.
Pravoslavieto.com
Ето, светлозарното тържество идва по-напред, като ни показва образа на Христовото възкресение. Ето, светлозарният празник на Лазар възсия, очертавайки Христовите чудеса. Ето, възкресението на Лазар, станало на четвъртия ден след смъртта му, носи плодовете на Христовото възкресение, станало на третия ден. Ето, вторият предтеча, Лазар, се яви на тези, които седят в мрак и смъртна сянка, възвестяващ светодателя и спасителя Христа. Днес се разкри първата причина за унищожаването на ада. Днес Христос изпълва целия свят с най-дивни чудеса. Днес той, като свърза силата на смъртта, възкресява мъртвец, лежал четири дни в гроба. Днес той предначертава образа на своето пресветло Възкресение, като го разкрива на учениците си и на целия свят чрез този вече четиридневен мъртвец. Днес юдеите, дошли при гроба на Лазар, като за свидетелство се събраха, та виждайки божествената сила на Христа и властта, която той има над живите и над мъртвите, да не започнат да казват: "С каква личба ще ни докажеш, че имаш власт тъй да постъпваш?" Но те трябваше да видят неговата сила и божествена власт и да бъдат готови да повярват в Христовото възкресение. Тъй че с това чудо той повече искаше да убеди народа и да увери учениците си и в своето възкресение.
Иисус беше отишел в Юдея, та смъртта на Лазар да се случи по време на неговото отсъствие, за да не кажат някои, че някак привидно той го е умъртвил и след това пак го е привдигнал, но да бъдат очевидци на смъртта на Лазар, на погребението му и на възкресението му, както евангелист Йоан ясно съобщава това, като казва:
Беше болен някой си Лазар, от Витания, когото Исус обичаше. Сестрите на Лазар изпратиха да му кажат: "Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!" А Исус рече: "Тая болест не е за умиране, а за слава божия, за да се прослави чрез нея син божий." И престоя два дни в мястото, където се намираше. И каза на учениците си: "Лазар, нашият приятел, е заспал; но да отидем при него, за да го събудя." А учениците му рекоха: "Господи, ако е заспал, ще оздравее." Те помислиха, че говори за сънно заспиване. Тогава Исус им рече направо: "Лазар умря; но радвам се за вас, че ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него и ще го възкреся." А Тома, наричан Близнак, каза: "Господи, сега юдеите искаха с камъни да те убият и пак ли там отиваш?" Исус пък отговори: "Нали дванадесет часа има един ден? Който ходи нощем, препъва се, защото светлината не е в него. А който ходи денем, не се препъва." Аз съм светлина за целия свят и който върви след мене, не ще се препъне." Това като каза, Исус дойде във Витания и намери, че Лазар е вече от четири дена в гроба. Марта го посрещна, падна при нозете му и каза: "Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми Лазар. Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, ще ти даде Бог." А Исус й рече: "Брат ти ще възкръсне." Марта му каза: "Зная, Господи, че ще възкръсне при Възкресението, в последния ден." Исус й рече: "Аз съм Възкресението и животът. Само вярвай и ще видиш славата божия!" А тя, като се затече, повика скришом сестра си Мария и рече: "Учителят е дошел и те вика." А тя, щом чу, стана бързо и излезе тичешком. Юдеите, които бяха дошли при тях да ги утешават за брата им, като видяха, че Мария стана бързо и се затича, отидоха подире й, защото мислеха, че тя отива на гроба да плаче.
Исус, като я видя да
плаче и дошлите при нея юдеи да плачат заедно с нея, смути се, просълзи се и - като че ли незнаещ - питаше: "Къде го положихте?" А това беше пещера, и камък стоеше отгоре й. Исус
веднага им заповяда да вдигнат камъка. Сестрата на умрелия, Мария, му каза: "Господи, какво искаш? Та той вони вече; защото е от четири дни в гроба." Исус й рече: "Всеки, който
вярва в мене, и да умре, пак ще оживее. Само вярвай, и ще видиш славата божия, защото за това дойдох - за да владея и над живи, и над мъртви." Мария му каза: "Вярвам, Господи, че
ти си Син Божий, по свое благоволение въплътил се заради нас, та тия, които са в мрак, да видят светлина." Исус пък, като ни показа пример - от небесния Бог да измолваме всеки дар,
- издигна очи към небето и каза: "Отче, благодаря ти, че винаги ме слушаш; но това казах сега заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че ти си ме пратил." Като каза
това, Исус извика с висок глас: "Лазаре, излез вън!" И при този пресвят глас мъртвецът веднага стана, след като разкапващата се плът се обнови. Исус им заповяда да разповият
овързаните му ръце и нозе. А народът, който беше там, като видя това дивно чудо, всички като с една уста прославиха Бога и казваха: "Наистина Божий син е този!" И повярваха в него.
Древният враг, дяволът, ожесточи сърцата на противниците. Те казваха: "Ако този не бъде умъртвен, то целия свят ще повярва в него." И веднага се събраха първосвещениците и книжниците и направиха съвещание против него - да убият не само Исуса, но и Лазаря, понеже поради него мнозина повярваха в Исуса Христа.
Заради това ли, о беззаконници, вие станахте законоучители, за да въставате против законодателя? Поради това ли се разбунтувахте срещу Бога, понеже ви освободи от египетското робство, като наказа фараона с много бедствия? Затова ли, о, беззаконници, ковете коварствата против него, защото ви проведе чудно през Червено море и ви хранеше с небесна храна в пустинята четиридесет години? А вие сега и измамник го нарекохте,о, престъпници, защото и мъртвец ни възкресява, и всякакви изцерения извършва. Затова ли казвате: "Лъжец е." А когато ви пращаше манна от небето - тогава го благославяхте. Не се ли срамувате, законопрестъпници юдеи! Вместо похвала коварство ковахте срещу своя творец. А трябваше да му отдадете хвала и чест, виждайки, че той възкресява мъртви, дарява на слепите светлина, изгонва бесове, изцерява всякакви болести - този, който дойде да спаси човешкия род.
Но нека оставим настрана юдейското беззаконие и безумие и да възхвалим благочестието на Лазар, Христовия приятел.
Лазар стана свято жилище на пресветия дух.
Лазар - красива издънка от божията градина!
Лазар - медоносна капка от божията премъдрост!
Лазар - извор на духовна благодат!
Лазар - неувяхващ цвят от райската градина!
Лазар - високолетящ орел на висшата премъдрост!
Лазар - съкровищница на божието гостоприемство, изпълнена с обич към бедните!
Лазар - втори предтеча за тези, които седят в мрак и в смъртна сянка!
Лазар - лют посрамител на адовата сила!
Лазар - мил любимец на Христа!
Лазар - пръв предобраз на възкресението на Христа на третия ден!
Лазар - светлозарен съобщник на ангелите!
Лазар - строг изобличител на юдеите!
Множеството люде, като видяха Лазар, възкръснал от мъртвите на четвъртия ден след неговата смърт, повярваха в Годпода и му отдадоха дължимата почит като на свой творец. Едни постилаха дрехите си по пътя; други пък кършеха клонки от дърветата и викаха заедно с децата: "Осанна! Благословен е идещият в името Господне, царят израилев! Мир на земята и слава във висините!"
Благословен е този, който дойде да обнови човешката природа и да спаси погиналато. Осанна във висините на Бога, прославян в три лица заедно - на Отца и на Сина, и на Светия Дух, сега и всякога, и вовеки.
Първа публикация в Интернет вестник "Литературен клуб".
"Лазар умря, ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате". "Аз съм възкресението и животът, който вярва в Мене, и да умре, ще оживее; и всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре во веки. Вярваш ли това?" Господ възкресил Лазаря за да запази искра вяра в Своите Апостоли, оная искра, която по-късно се разгоряла в неугасим от всички сили на ада пламък.
В събота на шестата седмица от Великия пост се възпоменава най-великото чудо на Господа - възкресяването на четиридневния Лазар от мъртвите. С това чудо Иисус Христос ясно показал, че Той не е обикновен човек. Кой може да направи такова чудо със свои сили? Показал, че Той не е такъв пророк, каквито били пороците преди Него, например: Мойсей, Илия, Исая, Даниил. Ония пророци извършвали чудеса не със своя сила, а със сила Божия; затова, преди извършване на чудо, обикновено се обръщали с молитва към Бога и с името Божие правили чудеса; а Иисус Христос, като всесилен Бог, Сам, със Своя сила, прави чудо; Сам заповядва: Лазаре, излез вън с което показва, че Той е всемогъщ Бог.
Той говори, и гласът Му извиква душа от другия свят, и тялото на умрелия, което вече било наченало да се разлага, оживило, станало здраво, и четиридневният мъртвец възкръснал. Иисус Христос, Който с божествената Си дума извикал Лазаря от смърт към живот, в последния ден и всички умрели ще извика към живот, за да извърши съд над живи и умрели. Сам Господ учи: иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които см правили зло, ще възкръснат за осъждане (Йоан. 5:28-29).
Трябва да имаме предвид и това, че тъй и във всяко време Господ е силен да възкресява от греховна смърт към благодатен живот. Той говори: истина истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот (Йоан. 5:24). Който слуша словото на Господа Иисуса и вярва в Него и в Неговия Отец, той има живот вечен, т. е., който с вяра слуша учението на Иисуса Христа и се ръководи от него като истински Христов ученик, той получава благодатта на Св. Духа, която, ако сам остане верен на Христа до края на живота, ще бъде в него източник на духовен мир и утеха, залог и предначатие на вечно блаженство, ще го приготовлява да участвува във вечната слава на Господа Спасителя, Царя на небето и земята. Който има в душата си тоя благодатен живот, в последния ден няма да се подложи на осъждане заедно с грешниците, или невярвалите в Иисуса Христа, или неизпълнявалите Неговите заповеди; но по гласа на Господа, като получи прославено тяло, той ще застане от дясно на Спасителя и ще чуе въжделения Му глас: Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание-мира (Мат. 25,34). Иисус Христос казал на Лазаревата сестра: Аз съм възкресението и животът. Всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре во веки (Йоан 11:25-26). Така Господ Иисус е и наше възкресение, и наш истински живот. Нека винаги обичаме Него от всичкото си сърце и душа, като наш Бог и Спасител; нека най-вече се грижим за това - вярно да изпълняваме Неговите заповеди, кой, в каквото звание и състояние да се намира, - и ние вечно ще живеем чрез благодатта на Господа Спасителя, и телесната смърт няма да бъжде страшна за нас: защото само по тоя път ще минем ь от този суетен и скръбен живот към нескончаемия и блажен живот.
Но защо Господ възкресил Лазаря? За какво Спасителя намерил за нужно да извърши дивното чудо - възкресяването на Лазаря? Та Той е могъл да излекува болния Лазар? Могъл даже със Своята сила да предотврати от него самата болест? Защо не поискал Той да издери Лазаря, докле тоя бил жив? Защо допуснал неговата смърт? Защо след смъртта го извикал към живот?
Отговори на всички тия въпроси намираме в евангелието, в думите на Самия Спасител: "Лазар умре, - казва Той на Апостолите, - ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате". "Аз съм възкресението и животът - казва Той на Марта; - който вярва въ Мене, и да умре, ще оживее; и всеки, който живее и вярва въ Мене, няма да умре во веки. Вярваш ли това?" - "Това казах за народа, който стои наоколо - говори Той накрай в молитвата Си към небесния Отец, за да повярват, че Ти си Ме пратил". Господ Иисус е дигнал от мъртвите Лазаря пред Своята собствена смърт, за да увери всички в общото възкресение на умрелите. Затова и Църквата Христова в Лазарева събота и Неделя Ваия пее:
Общее воскресение прежде Твое; страсти утряя,
изъ мертвихъ воздвигълъ еси Лазаря, Христе Боже!
А защо било нужно туй пред кръстната смърт Христова?
Затова, щото в надигалите се страшни дни на страданията да запази поне искра вяра в сърцата на учениците Си. Погледнете, ето тук, след поразителното чудо на Лазаревото възкресяване, се намерила пак част от зрителите на чудото, които успели само да донесат за него на фарисеите, - оная част, която сега повярвала в Иисуса, в дните на страданията Му се отметнала от Него, - самата многоугрижена Марта, която, очевидно, знаела много чудни дела на Господа Иисуса, доста не твърдо вярва в Него и всяка минута се колебае във вярата; даже дълбоко съсредоточената Мария нито вярва, нито не вярва в Него, а лежи при нозете Му, като вика в тъжно полуотчаяние: "Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми", а сега всичко е свършено, - той умря помогни, ако можеш.
Апостолите в тревога вървели след Него до Витания и в Иерусалим, а когато Учителя им повлекли да Го съдят и убият, те във ужас се разбягали, без да гледат на това, че видели чудото на Лазаревото възкресяване; а Петър даже с клетва се отрекъл от Него; в самия ден на възкресението Му те с жално маловерие оплакват Неговата смърт: "а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля", че Той е Месия - Избавител. След възкресението те с труд повярвали даже на собствените си очи, а Тома не повярвал даже на очите си и повярвал вече не най-грубото от чувствата - осезанието, когато турнал пръста в раните от гвоздеите. И така, за да запази искра вяра в Своите Апостоли, оная искра, която по-късно се разгоряла в неугасим от всички сили на ада пламък, Господ възкресил Лазаря.
Великопостните служби през делничните дни на Великия пост са характерни със своето покайно пеене. Царските двери остават затворени, като символ за отделянето на човека от Царството Божие. Църковното облачение е тъмно, обикновено в лилаво цвета на покаянието.
През делничните дни не се извършва Божествена литургия, но за да могат вярващите да се подкрепят в своето подвижническо усилие на поста, чрез приемане на Св. Причастие, се извършва Литургия на преждеосвещените Дарове. Тази служба е много древна, споменава са в каноните от VII в., но е създадена по-рано. По традиция за неин създател се счита св. Григорий Двоеслов, папа Римски (VI в.).
Преждеосвещената литургия се състои от тържествена великопостна вечерня, към която е добавено пренасяне на св. Дарове в олтара и причастяване, но самото освещаване на Даровете не се извършва. Това става по време на Литургията предишната неделя. Затова и службата се казва Преждеосвещена литургия, т.е. на предварително осветените Дарове. Тази служба се извършва в сряда и петък или поне в един от тези дни.
Лазаровата събота е единственият ден в годината, когато се извършва неделно богослужение не в неделя. Това е началото на Пасхалното тържество. По време на Литургията на Лазаровден Църквата прославя Христос като "Възкресение и Живот", Който още преди Своите страдания и смърт, с възкресяването на Лазар утвърдил предобраза на всеобщото възкресение на човечеството. Именно заради възкресяването на Лазар Христос бил прославен от народа като дългоочакван Месия, Цар Израилев, като изпълнение на старозаветните пророчества.
Самият празник на триумфалния Вход Господен в Иерусалим (Цветница или Връбница) принадлежи към дванадесетте Господски празника. Неговото богослужение е свързано с това на Лазаровден.
На вечернята преди празника се четат пророчествата за Царя-Месия от Стария Завет заедно с евангелските разкази за влизането на Христос в Иерусалим.
На утренята се благославят върбовите клонки, които държим в ръце през време на цялата Литургия, показвайки по този начин, че посрещаме Иисус Христос като Цар и Спасител.
Прот. Томас ХОПКО "Основи на Православието"
Църковен вестник, Брой 7 от 17 април 1998 година
Виж също: Преждеосвещена Света литургия
Виж също:
www.Pravoslavieto.com