Неделя на св. праотци
Неделя святых праотцев
Неделя между 11 и 17 декември
Апостол Кол. 3:4-11
Евангелско четиво Ев. Лук. 14:16-24
|
Неделя на св. праотциНеделя святых праотцев Неделя между 11 и 17 декември Апостол Кол. 3:4-11 |
Лоно Авраамово. Фреска от началото на XIV в. в Църквата Хора в Истанбул.
По-долу:
Виж също:
"А кога се яви Христос, вашият живот, тогава и вие ще се явите с Него в слава. И тъй, умъртвете земните си членове, сиреч пороците: блудство, нечистота, страст, лоша похот и користолюбието, което е идолослужение. Заради тия пороци Божият гняв иде върху синовете на непослушанието, сред които и вие някогаш се движехте, когато живеехте в тия пороци.
А сега и вие отхвърлете от себе си всичко: гняв, ярост, злоба, злоречие, сквернословие от устата си; не се лъжете един други, след като съблякохте ветхия човек заедно с делата му и се облякохте в новия, който се обновява в познанието, по образа на своя Създател, дето няма ни елин ни иудеин, ни обрязване ни необрязване, ни варварин ни скит, ни роб ни свободник, а всичко и във всичко е Христос" (Кол. 3:4-11).
"Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина; и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово. И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме. Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме. Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда. И като се върна, слугата обади това на господаря си.
Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите. И рече слугата:
господарю, извършено е, както заповяда, и още място има. И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата
ми. Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.
Понеже мнозина са звани, а малцина - избрани" (Лук. 14:16-24).
"Иисус продължаваше да им говори с притчи, като казваше:
царството небесно прилича на човек цар, който направи сватба на сина си и разпрати слугите си да повикат поканените
на сватбата; а те не искаха да дойдат. Пак изпрати други слуги, като рече: кажете на поканените: ето, приготвих моя обяд; юнците ми и каквото е угоено са заклани, и всичко е
готово; дойдете на сватбата. Но те пренебрегнаха и отидоха, кой на нива, кой по търговия; други пък хванаха слугите му, поругаха ги и убиха.
Като чу за това царят, разгневи се, изпрати войските си, та погуби ония убийци и изгори града им. Тогава казва на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни.
Затова идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата.
И като излязоха тия слуги по пътищата, събраха всички, колкото намериха - и лоши, и добри; и напълни се сватбеният дом с много сътрапезници.
Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна, и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той
мълчеше. Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби;
защото мнозина са звани, а
малцина избрани." (Ев. Мат. 22:1-14)
Виж също: Притча за брачния пир.
С высоти снизшел еси, Благоутробне, погребение приял еси тридневное,
да нас свободиши страстей, животе и воскресение наше,
Господи, слава Тебе.
Благословен Си Господи, Боже на отците ни, хвално и прославено да е името Ти во-веки.
Защото Ти Си праведен във всичко, що направи с нас.
Верою праотцы оправдал еси,
от язык теми предобручивый Церковь:
хвалятся в славе святии,
яко от семене их есть Плод благославен,
без семене Рождшая Тя.
Тех
молитвами, Христе Боже, помилуй нас.
Рукописаннаго образа не почетше,
но Неописанным Существом защитившеся, треблаженнии,
в подвизе огня прославистеся,
среде же пламене нестерпимаго стояще, Бога
призвасте:
ускори, о Щедрый, и потщися, яко Милостив, в помощь нашу,/
яко можеши хотяй.
Видел еси, яко же есть можно человеку видети, Троицу,
и Тую угостил
еси, яко друг присный, преблаженне Аврааме.
Отцев начаток, Авраама, Исаака и Иакова почтим, яко из тех семене возсия Христос, воплощься из Девы яко всесилен.
Прописуяй будущая сошествию Христову Даниил, звери яко овцы показа всем яве: провиде бо будущее, яко пророк Божий.
Греховным не привлечени ядом, от пламене избавистеся дети. Злата бо чистейше суще мудрии, в пещи прелести не слияшася.
Стихири на св. отци
Явися мира концем праотцев память, света истинно исполнена, и зарями благодати сияющи, Христос бо Солнце светлое, свыше просияв издалеча, звезд собор ведет, с Ним возсиявший: и рождество Богочеловечное является внутрь Вифлеема быти. Вси убо верою Сего рождество, благочестно плещуще ликуим, хвалу предепразднственную.
Славою украшаются Божественнаго причастия, Адам радуяся днесь, яко основание и утверждение праотцев мудрых: совзыграет же Авель, и Енох веселится, и ликует Сиф, и Ное купно: с патриархи же поет Авраам всехвальный: и рождение без Отца ныне Мелхиседек видит свыше. Темже божественную память Христовых праотцев и мы совершающе молим, спастися душам нашим.
Облиста весело иже в пещи детей богомудрых собор, и Христово рождество проповедует на земли: яко бо честная роса низшед Господь, Рождшую спасает неопальну, соблюдает непорочну, и обогащает Божественными даровании. Темже и богоприятный радуется Даниил веселяся: камень бо из горы несечен провидя яве, со дерзновением молится ныне о душах наших.
Праотци (от гр. προπάτωρ - "праотец") наричаме старозаветните предци на Иисус Христос по човечество, които почитаме като изпълнители на Божията воля в свещената история до новозаветната епоха, поради тяхното праобразно участие в историята на спасението, в движението на човечеството към Небесното царство.
Към праотците отнасяме преди всичко старозаветните патриарси - образи на благочестието и хранители на завета още преди Потопа - дълголетниците Адам, Сиф, Енос, Каинан, Малелеил, Иаред, Енох, Мафусал, Ламех и Ной (Бит. 5:1-32).
В епохата след даруването на закона на Мойсей сред патриарсите били Авраам, Исаак, Иаков и Йосиф, с когото и завършва патриархалният период на библейската история.
Като праотци Църквата почита и праведните Богоотци, родители на св. Богородица Иоаким и Анна, и праведният Й годеник - Йосиф Обручник.
Почитането на старозаветните праотци е засвидетелствано в Християнската църква около втората половина на IV век, но то произхожда от практиката на юдеохристиянските общини от първите векове, най-вече на Йерусалимската църква. Особено празнуване на св. праотци Църквата е постановила в Неделя на св. отци преди Рождество Христово. (По някои свидетелства, в този ден се празнувала паметта само на Авраам, Исаак и Иаков).
Виж също: Категории светци, които Църквата почита
Бог от самото начало на света е устроил всичко премъдро за човешкото спасение. Във всяко поколение Той удостоява с голяма чест тези, които Му угаждат, и им дарува голяма слава. Защото Той прославил Авел за жертвата му, а Енох почел с пренасяне в рая за това, че той много Му угодил. Той запазил от потопа Ной, тази искра на човешкия род, заради праведността му, направил Авраам баща на много народи заради вярата му, показал, че Му е приятно доброто свещенослужение на Мелхиседек, възвеличил Йосиф заради целомъдрието му, дал на цялото човечество пример за търпение в лицето на Иов, направил Мойсей законодател, позволил на Иисус Навин да спре движението на слънцето и луната, явил в Давид пророк, цар и праотец на Христа Спасителя и превърнал за момците пламъка на Вавилонската пещ в роса.
Из Житие на св. преподобни Кириак отшелник
Ето, наближава големият празник Рождество Христово. Преди да го отпразнуваме, преди да възпоменем явяването в света на Божия
Син - Господ Иисус Христос, Св.Църква мъдро ни припомня за онези древни праведници, които също са очаквали тази радост. И то с голяма надежда и непоколебима вяра.
Всички онези старозаветни отци – патриарси, родоначалници, пророци, светии от Адам до праведния Иосиф – обручникът на Дева Мария, наречени Праотци, са се оправдали и спасили чрез вяра в идещия Спасител. Повечето от тях са живели в тежки времена, с нищо по-различни от нашите: във време на всеобщо нечестие и отчужденост от живия Бог, време на морална поквара, безбожие, ненавист към доброто и истината, време на сатанизъм, чрез идолопоклонство и суеверие.
От своите сънародници са били гонени и оскърбявани, затваряни в тъмници, преследвани и убивани. Немили-недраги са се скитали по пустини и планини, гладни, голи, боси. И въпреки трудностите, те са оставали твърди във вярата си в живия Бог. Очаквали са с надежда обещания Спасител, Който ще избави света от злото и греха. Ето защо за нас те са герои на вярата, които достойно св.ап. Павел е възпял в 11 гл. на Посланието си до евреите.
Вярата към Бога и Неговите обещания у тези праведници е била толкова силна, че е била двигател на целият им живот и основание на техните постъпки. Вярата в очаквания Спасител и идещото чрез Него спасение е подхранвала надеждата им в доброто бъдеще.
С вяра Авраам напусна бащината си земя и се засели в Ханаан. С вяра получи на старини обещания си син Исаак, когото бе готов да принесе в жертва по Божия повеля. С вяра някога Ной построи Ковчега и спаси семейството си от Потопа. С вяра, призован на Синай, Моисей оглави израилтяните и през много изпитания, с чудеса и знамения, ги освободи от робството и ги върна в родната земя. С вяра пророците изобличаваха нечестието и кривоверието на царете и народа, който забравяше своя Бог.
Заради чистата им вяра целият живот на Праотците бе пропит с искреност и святост. Винаги правдиви и ревниви във доброто, те се борили с греха и злото, не само в сърцето си, но и в обществото. Проявявали са дълбоко разкаяние не само за своите, но и за греховете на народа; плакали са и са се надявали на Божията милост.
Чрез св. Праотци, чрез даваните им обещания и откровения за идването на Иисуса Христа в света, Бог подготвяше всички народи да Го посрещнат, да повярват в Спасителя и да го обикнат като им Се разкрие в делото на нашето спасение. Само че мнозина видяха, чуха и не разбраха. Тайната на изкуплението и спасението, изпълнено с кръстната жертва на Христа - за тях тя остана тайна во веки.
Господ приготви празнична Вечеря. На нея покани първо Праотците, а после и нас - хората от бъдните поколения. Вечерята - това е Църквата. Празничният пир – това е общението ни с Господа, чрез вярата, чрез молитвата, чрез Тайнствата, особено с Причащението - св. Евхаристия. На тази празнична Вечеря Бог кани всички, но не всички се отзовават. Както е казано "Мнозина са звани, малцина избрани".
Бог кани всеки при Себе Си, да се примири с Него, да му прости греховете и да го помилва, да вземе участие във всеобщото тържество на светиите в Неговото Царство. На тази сърдечна покана, на която са се отзовали първо Праотците, мнозина от поканените не идват. Те или отлагат да приемат поканата, увлечени от суета и земни грижи, или я отхвърлят като ненужна, заслепени от греха.
В Христовата притча поканените се оправдали за отказа си с различни несериозни извинения. Днес мнозина постъпват по същия начин - късно било вече да вярват в Бога, не били научени да ходят на богослужение в храма, не се молят, не постят, не се причастяват, не се покайват за греховете си, не се изповядват; не спазват Божиите наредби и закон, не слушат съвеста си, не искат да чуят за духовното, нито да чуят за Христа. Ако пък чуят между другото, после бързо го забравят. Пленени от материалното, забравят за безсмъртната си душа и за нейното спасение.
Бог обаче не ни е забравил. Макар ние да отхвърляме небрежно поканата му, Той пак ни подсеща. Изпраща ни трудности и страдания, а хората се чудят от къде им е дошло. Чувстват се нещастни, а не проумяват от какво. Постоянно са ненаситни и недоволни, но не разбират защо. А всичко е толкоз просто.
Душата на човека се нуждае от Бога и когато не й Го даваме, тя линее и се измъчва, а ние страдаме ли, страдаме, и не съзираме простичката истина, че без Господа сме за никъде.
Амин!
Свещеник Кирил Тошев
Виж също:
www.Pravoslavieto.com