Чудото на Христовото слизане в ада и Възкресение и появата на Христос на апостолите.
Стенопис от 1290 г. от зографa Мануил Панселинос в Църквата "Протата" в Карея, Света гора Атон.
Чудото на Христовото слизане в ада и
Възкресение и появата на Христос на апостолите.
Стенопис от 1290 г. от зографa Мануил Панселинос в
Църквата "Протата" в Карея, Света гора Атон.
"Затова казвам ви: всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците; и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят." (Мат. 12:31-32).
"Истина ви казвам: на човеческите синове ще се простят всички грехове и хули, с каквито биха хулили; но който похули Духа Светаго, за него прошка не ще има вовеки, а виновен ще е за вечно осъждане. Това каза Той, понеже говореха: в Него има нечист дух." (Марк 3:28-30).
“[И казвам ви:] всекиму, който каже дума против Сина Човечески, ще бъде простено; а на оногова, който каже хула против Духа Светаго, няма да се прости." (Лук. 12:10)
"Не оскърбявайте Светия Дух Божий, с Когото сте запечатани за в деня на избавлението." (Еф. 4:30).
"Ако оня, който се е отрекъл от Моисеевия закон при двама или трима свидетели, безмилостно се наказва със смърт, колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи пък оня, който е потъпкал Сина Божий и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта?" (Евр. 10:28-29).
"Ако някой види брата си да съгрешава с грях не за смърт, нека се моли, и Бог ще даде живот нему, - сиреч, на оногова, който съгрешава не за смърт. Има грях за смърт: не за него, казвам, да се моли. Всяка неправда е грях, но има грях не за смърт." (1Иоан. 5:16-17)
"Синът на израилтянката хулеше името (Господне) и злословеше... който хули името Господне, трябва да умре, с камъни да го убие цялото общество: бил пришълец, или туземец, ако почне да хули името (Господне), да бъде умъртвен." (Лев. 24:11,16)
“8. И казвам ви: всеки, който Мене признае пред човеците, и Син Човеческий ще признае него пред Божиите Ангели;
9. а който се отрече от Мене пред човеците, той ще бъде
отречен пред Божиите Ангели.
10. И всекиму, който каже дума против Сина Човечески, ще бъде простено; а на оногова, който каже хула против Духа Светаго, няма да се прости.
11. А кога ви заведат в синагогите и при началствата и властите, не се грижете, как или що да отговорите, или що да кажете;
12. защото Дух Светий ще ви научи в същия час, какво
трябва да кажете. "
(Лук. 12:8-12)
И всекиму, който каже дума против Сина Човечески, ще бъде простено. Това значи: който каже хула против Мене, на вид обикновения човешки син, ядящ, пиещ и обуващ с митари и блудници, ще бъде простен, дори да не се покае. Неверието на такъв няма да му се вмени за грях. Видял ли е нещо, което да предразполага към вяра? И обратно, какво от това, което е видял, не е достойно за хула? Той вижда човек, който общува с блудници и казва хула против него, ето защо това няма да му се вмени за грях. Защото, естествено е да си помисли: какъв Син Божий е тоя, който общува с блудници? Затова може да хули и да нарича измамник онзи, който постъпва така, а междувременно се представя за Син Божий.
А на оногова, който каже хула против Духа Светаго, няма да се прости. Тези думи означават следното. Онзи, който вижда божествени личби и велики и необикновени дела, но не вярва, приписва действията на Светия Дух на Веелзевул и изригвайки хула против Светия Дух, казва, че те се извършват с лукавия, а не с Божия Дух, няма да бъде извинен и простен, ако не се разкае. На онзи, който изрича хула против Сина Човечески, това не се вменява за грях и се прощава и без покаяние, а на този, който вижда делата на Божия Дух и ги хули, няма да бъде простено без покаяние, но ще му се вмени за най-голям грях.
А кога ви заведат в синагогите и при началствата и властите, не се грижете, как или що да отговорите, или що да кажете; Нашата слабост е двояка: ние бягаме от изповядването на вярата или от страх пред наказанията, или поради своята простотата и неспособност да дадем отговор за вярата си. Страха от наказание Господ е изцелил с думите: не бойте се от тия, които убиват тялото. Сега Той изцелява страха, породен от простотата. Понеже не мнозина мъдри по плът са повярвали (1Кор. 1:26), а повече прости, Той казва: не се бой, ако си необразован и прост човек, и не се грижи как или какво да отговаряш на разпит пред властника или в друг случай - ти ще имаш различен начин на изказ. Дух Светий ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете. Затова каква нужда има да се грижиш, ако в същия час бъдеш научен от Светия Дух? И така, от една и от друга страна ни укрепва за подвига на изповеданието, като страха от телесната немощ, така и страха от простотата и незнанието.
защото Дух Светий ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете. Сега предлага награда за изповядването на вярата. Понеже е казал: не бойте се от тия, които убиват тялото, и е добавил, че и космите ни са преброени, за да не каже някой: "Дай ми и някаква награда, защото какво печеля от това, че си преброил и космите ми?", Той отговаря (на такъв): ти искаш и награда? Слушай. Който изповяда (вярата) в Мене, него и Аз ще призная пред Бога. Казва: който изповяда "в Мене", тоест с Моето съдействие и сила, и Аз ще изповядам "в него", тоест с неговото съдействие. И както ние предварително се нуждаем от Бога, понеже без Него не можем да вършим нищо (Иоан. 15:5), така и Бог се нуждае от нас. Защото, ако не намери в нас достойни дела, Той не ни приема, иначе би бил лицеприятен. И така, ние изповядваме в "Него", тоест с Негово съдействие, а Той "в нас", тоест с наше съдействие. Защото, ако не Му дадем повод, Той няма да свидетелства за нас. А който се отрича, не се отрича с Божията сила; ето защо Той не е добавил "с Мене", а е казал: който се отрече от Мене. Тъй като всеки светец пребивава в Христа, а Христос в него, може би затова е казал така: който (Ме) изповядва "в Мене", тоест пребивавайки в Мене, ще го изповядам и Аз, пребивавайки в него."
Блажени Теофилакт Български (Охридски)
Хула, хула против Светия Дух - оскърбление на Св. Дух (ср. Еф. 4:30; Евр. 10:29), чрез дела или думи, както изразени (Лев. 24:11,16; Иов 2:9), така и неизказани (мислено); съзнателно, необратимо противене на Бог, крайна степен на гордост и озлобеност, която възпира човека от покаяние. Всяко оскърбление на човек заслужава наказание (Мат. 5:22). Но "ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят" (Марк 3:28-29; 1Иоан. 5:16; Евр. 10:28). Хулата е противоположност на поклонението и хвалата, които човекът е длъжен да отдава на Бог. Виж също богохулство, Смъртен грях. Смъртни грехове.
Богохулство (гр. blasphemia) (Мат. 9:3; 26:65; Марк 2:7; 7:22; 14:64; Лук. 5:21; Иоан. 10:33,36; 1Тим 1:20; Откр. 13:1,5, Лев. 24:11-16, Иов 2:9) - всички оскърбителни или непочтителни думи, действия или намерения по отношение на Бога и светините, в т.ч. към Св. Троица, Божието име, Божия промисъл, Св. Богородица и светиите, съзнателното отхвърляне на Божието откровение. Обикновено богохулството се свързва със съзнателното кощунство или поругание на светините.
Сред Божия народ само един богохулник е достатъчен, за да оскверни цялата община. Ето защо по Мойсеевия закон хулителя на името Господне наказвали със смърт: извеждали го извън пределите на града и го убивали с камъни (Лев. 24:11,15-16, ср. Изх 20:7; 22:27; 3Цар 21:13, 3Езд 14:24). Бог не оставя неотмъстено оскверняването на Името Му (най-често от езичниците, вж. Пс. 88:51 следв., 4Цар 19:4 следв.; 16:22; Йов 1:18, 2Мак. 8:4; 9:28; 10:34; Дан. 7:8,25; 11:36). Затова Божият народ бил длъжен сам да не предизвиква езичниците към богохулство (Иез. 36:20, Ис. 52:5).
В Мат. 9:2-3 книжниците смятали за богохулство дори опитът за вършене на Божието дело и да се говори от Божие име. Юдеите обвинили Господ Иисус Христос за това, че наричал Себе Си Божи Син (Иоан 8:49-59; 10:31-36) и затова го осъдили на смърт (Марк 14:64 и следв.; Иоан 19:7), безчестили Го и Го обсипвали на Кръста с хули (Марк 15:29 и следв.). Ако те правели това поради непознаване на Богочовека и "понеже не знаят, що правят", то този им грях могло да бъде простен (Мат. 12:32, Лук. 23:34). Но те приписвали знаменията, които Иисус извършвал не на Божия Дух, а на бесовския княз Веелзевула (Мат. 12:24,28 и следв.). Отхвърляйки съзнателно Божието откровение, те извършвали най-тежкия, непростим грях на хулата към Светия Дух (Мат. 12:31, Мк 3:28-30), по думите на Спасителя: "всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците; и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят" (Мат. 12:31-32, също Марк 3:28-30).
Именей и Александър, споменати в Първото послание на ап. Павел към Тимотей (1:20), били предадени от апостолите на страшно наказание, а в бъдеще, по Божиите думи "тяхното осъждане отдавна е готово, и тяхната погибел не дреме" (2Пет 2:3, Иуд. 8-15).
© Православен речник
Pravoslavieto.com
Виж също:
www.Pravoslavieto.com