Oтсичане главата на Светия Предтеча и Кръстител Господен Йоан
Beheading of St. John the Forerunner
Възпоменава се на 29 август
|
Oтсичане главата на Светия Предтеча и Кръстител Господен ЙоанBeheading of St. John the Forerunner Възпоменава се на 29 август
|
Св. Иоан Предтеча възпоменаваме няколко пъти в годината:
По-долу:
Проповеди: 
Виж също:
Память праведнаго с похвалами: тебе же довлеет свидетельство Господне, Предтече, показал бо ся еси воистинну и пророков честнейший, яко и в струях крестити сподобился еси проповеданнаго. Темже за истину пострадав радуяся, благовестил еси и сущым во аде Бога явльшагося плотию, вземлющаго грех мира, и подающаго нам велию милость.
Споменът за праведника е с похвали, за теб е достатъчно Господнето свидетелство, Предтече: наистина си бил най-честен сред пророците, защото си се сподобил да кръстиш в Иорданските води Проповядвания; радващ се да пострада за истината, си благовестил и на затворените в ада Бога, явил се в плът, взимащ греха на света и дарил ни велика милост.
Предтечево славное усекновение, смотрение бысть некое божественное: да и сущым во аде Спасово проповесть пришествие. Да рыдает убо Иродиа, беззаконное убийство испросивши: не закон бо Божий, ни живый век возлюби, но притворный, привременный.
Славното Предтечево посичане беше някакъв Божествен промисъл, за да се проповядва пришествието и на затворените в ада; да ридае Иродиада, поискала беззаконното убийство, тя не възлюби Божия закон и вечния живот, но временния и суетния.
Почитайки св. Йоан Предтеча като най-велик от пророците, Църквата посвещава на неговата памет няколко дни в годината. На 24 юни, тя тържествено празнува рождението на тоя предвестник на Спасителя; прославя го на другия ден след празника Богоявление; а на 29 август възпоменава неговата смърт и в знак на участие в страданията му е наредила тоя ден пост.
Когато бил на 30 години, св. Йоан Предтеча, по внушение Божие, се явил между юдеите, за да ги приготви да приемат Месията – Христа. Възвестявайки им явяването на Спасителя и приближаването на Царството Божие, Йоан ги убеждавал да се приготвят за тая велика радост чрез покаяния за греховете си и изправяне на живота си. Множество люде идвали при Йоан и приемали от него покайно кръщение. Някои от тях така го почитали, че мислели да виждат в него Самия очакван Месия – Христос.
След кръщението на Иисус Христос Йоан продължавал да учи народа и близо до Енон кръщавал идващите при него, като свидетелствал за Христа, че Той е Син Божи, слязъл от небето. "Той трябва да расте – казвал Йоан, - пък аз да се смалявам. Който иде отгоре, Той е над всички".
Като проповядвал покаяние, изобличавал беззаконията и пороците, Йоан не се боял да говори строгата правда дори и тогава, когато могъл за туй да се подложи на опасност. Цар Ирод, син на оня, който убил витлеемските младенци, се развел с жена си и се оженил за Иродиада, жена на брат му Филип. Понеже това се забранявало от Мойсеевия закон, Йоан казал на царя: "Не ти прилича да имаш жената на брата си!" Разгневеният Ирод заповядал да затворят Йоан в тъмница. Иродиада още повече от царя ненавиждала Йоан и искала неговата смърт. Но Ирод се побоял да го убие, понеже знаел, че той е честен човек, когото целият народ уважавал и почитал за пророк.
Скоро след затварянето на Йоан Ирод празнувал рождения си ден и направил голямо угощение на велможите и началниците галилейски. На тоя празник Иродиадината дъщеря играла и така се понравила на царя, че той във възторг се заклел да й даде каквото пожелае – дори и половината си царство. Девойката не знаела какво да иска. Тя се посъветвала с майка си, която я подучила да поиска главата на Йоан Кръстител. Дъщерята дошла при царя и му казала: "Искам още сега да ми дадеш на блюдо главата на Йоан Кръстител!" Ирод се натъжил твърде много, но поради клетвата не се решил да й откаже и пратил в тъмницата да отсекат главата на Йоан. Донесли на блюдо главата на великия пророк, дали я на девойката, а тя я занесла на майка си, която от злоба избола с игла езика на Йоан.
Йоановите ученици погребали тялото на светия си учител в Севастия, а Иродиада скрила главата му в Иродовия дворец. Съвестта, вероятно, мъчела Ирод, защото, когато до него дошли слухове за чудесата, извършвани от Спасителя, той казал: "Това е непременно Йоан Кръстител, възкръснал от мъртвите, и затова чудеса се вършат от него." Мнозина казвали: "Това е Илия"; други "Някои от пророците"; но Ирод все повтарял: "Това е Йоан, комуто аз отсякох главата! Той е възкръснал от мъртвите". Бедствия поразили Ирод, войската му била разбита от арабския цар Арета, баща на първата му жена. Той самият бил след това изпратен на заточение от римския император. И юдеите смятали тия бедствия като справедливо наказание за убиването на великия пророк.
Главата на св. Йоан Предтеча била взета след това от жената на Хуза, домоуправителя на Ирод, една от ония жени, които вярно служели на Господа по време на Неговия земен живот. За да спаси от поругание светата глава на Предтеча, тя я вложила в съд и я скрила на Елеонската планина. След известно време главата била намерена там от един свет мъж, който отново я скрил пред смъртта си. Намерена по времето на Константин Велики, тя била пренесена и скрита в една пещера до гр. Емеса. През V в. била пренесена в Халкидон, а по-късно – в Цариград и оттам – в Комана.
На 24 февруари Църквата възпоменава първото и второто намиране на светата глава, а на 15 май – третото, когато тя била пренесена в Цариград.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
На свети Иоан, Предтечата на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, подобавало да предвари както рождението на Господа, така и със смъртта си Неговата смърт. И както на земята той проповядвал за пришествието на Господа, като казвал: след мене иде по-силният от мене, така и на пребиваващите в ада души на светите праотци трябвало да възвести, че в света вече се е явил очакваният Месия. Подобно на нашия Господ Иисус Христос, Който пострадал заради греховете на човеците, и Неговият Предтеча загинал със страдалческа смърт поради беззаконието на Ирод. Това се случило така.
| * Древният, наследен от предците обичай на иудеите е описан във Второзаконието: "Кога братя живеят наедно, и един от тях умре без син, жената на умрелия не бива да се омъжи за външен човек, но девер й трябва да влезе при нея, да я вземе за жена и да живее с нея, - и първородният, когото тя роди, да носи името на умрелия брат, за да не се затрие името му в Израиля. Ако пък той не поиска да вземе снаха си, снаха му да отиде при портите пред стареите и да каже: "девер ми не иска да въздигне името на брата си в Израиля, не ще да се ожени за мене"; тогава стареите на града му да го повикат и да го придумват, и ако той стане и каже: "не искам да я взема", нека снаха му дойде при него пред очите на стареите, да събуе обувката от ногата му, да го заплюе в лицето и каже: "тъй се постъпва с човек, който не съзижда дома на брата си (в Израиля)"; и ще му извадят име в Израиля: дом на събутия" (Втор. 25:5-10). Този обичай на евреите, който води началото си преди времената на патриарх Иаков, е известен и при други източни народи, като например моавците, персите и др. Има различни мнения за неговия произход, но най-вероятно обяснението за него трябва да се търси в силното желание на източните народи да имат деца, за да увековечат рода и името си в потомството. |
||||
Ирод, наречен Антипа, бил зла издънка от зъл корен. Той бил син на по-стария Ирод, който избил витлеемските младенци, и властвал над Галилея. Отначало той се оженил за дъщерята на Арета, аравийския цар, и живял с нея дълго време. Но после бил запленен от красотата на Иродиада, жената на брат му Филип, и се сближил с нея, защото тя благоволяла към похотта му. По искането на прелюбодейката той прогонил първата си законна жена и се оженил за братовата си жена, престъпвайки закона. Защото, дори ако брат му бе умрял, Ирод не можел да вземе неговата жена, тъй като от техния брак се родила дъщеря, а законът повелявал да се взема вдовицата на брата само тогава, когато починалият не е оставил деца*. Известно е, че Ирод отнел жената на брат си Филип още докато той бил жив, и така извършил голямо беззаконие, като хищник, прелюбодей и кръвосмесител.
И ревнителят на Божия закон, изобличителят на греховете на човеците и проповедникът на покаянието свети Иоан Кръстител не мълчал, а пред всички го изобличавал като прелюбодеец и грабител и му казвал: "Не ти е позволено да водиш братовата си жена" (Марк 6:17-18).
А Ирод не претърпял изобличението и заповядал да оковат свети Иоан и да го хвърлят в тъмница. Особено се гневяла против светеца Иродиада и силно желаела смъртта му, но не могла да го умъртви, понеже самият Ирод пазел затворника от злото намерение на жена си. Той почитал Иоан като праведен и свят мъж, преди го слушал с удоволствие и от послушание към него вършел много добри дела, и затова се страхувал да го предаде на смърт. Но Ирод се боял не толкова от Бога, колкото от хората, както казва евангелист Матей: "И искаше да го убие, ала се боеше от народа, понеже го имаха за пророк" (Мат. 14:5). Той се опасявал хората да не започнат бунт против него и не се осмелявал да предаде открито на смърт пророка и Кръстителя Господен, когото всички обичали и почитали, а го държал в тъмница, за да затвори незамлъкващите уста на своя изобличител.
Свети Иоан останал задълго в тъмницата. Учениците му се събирали при него и той често ги поучавал в добродетелен живот според закона Божий. Възвестявал им за вече дошлия в света Месия и както се разказва в Евангелието, ги пратил при Него: "А Иоан, като чу в затвора за Христовите дела, прати двама свои ученици и Му каза: Ти ли си Оня, който има да дойде, или другиго да чакаме?" (Мат. 11:2-3) Той ги изпратил да питат не защото самият не знаел това. И как би могъл да не знае Този, Когото сам кръстил и над Когото видял да слиза от небесата Светият Дух, за Когото чул да свидетелства и гласът на Отца и, накрая, той сам посочвал: "Ето Агнецът Божий" (Иоан. 1:36).
Иоан пратил учениците си при Господа, за да видят те с очите си славните Му чудеса и окончателно да се убедят в това, че Той, Иисус Христос, е дошъл да спаси човешкия род.
След време настъпил денят, в който Ирод имал обичая да празнува рождения си ден. Той събрал всички велможи, воеводи, стареи и тетраси (управители на области, бел.ред.) и устроил голямо пиршество (Марк. 6:21). На него дъщерята на Иродиада играла и с танца си много угодила на Ирод и сътрапезниците му. Подучена от жестоката си майка, тя поискала от него главата на свети Иоан Кръстител и получила исканото, защото Ирод се заклел, че ще й даде всичко каквото поиска, дори и половината си царство. Окаяникът не пожелал да наруши клетвата си, не пожелал да огорчи мерзката майка на танцьорката, забравил за страха, поради който дотогава не се решавал да умъртви Иоан, забравил дори и за светия му живот и сякаш опил се с вино, се разпалил от намерението да пролее невинна кръв. Той веднага пратил палача в тъмницата, заповядал му да отсече главата на Кръстителя и да я донесе на блюдо.
Заради изобличението на беззаконното съжителство на Ирод и Иродиада Христовият Предтеча бил посечен в тъмницата късно през нощта; защото евангелист Марко посочва, че мерзкото пиршество било вечерта: даде "гощавка на своите велможи, воеводи и на стареите галилейски" (Марк. 6:21, слав. превод). Гощавката продължила далеч след полунощ и когато всички се опили с вино и дълго се наслаждавали на танца на безсрамната девица, тогава било извършено това неправедно убийство. Главата на свети Иоан била донесена на блюдо на пиршеството и кръвта още капела от нея.
Според някои и след посичането главата изрекла същите изобличителни думи към Ирод: Не ти е позволено да водиш жената на Филипа, твоя брат. О, какъв голям страх обхванал всички седнали на трапеза, та когато видели обагрената с кръв човешка глава, носена като ястие на блюдо, да движи устни и да изрича тези слова. Но танцьорката я взела с дръзките си ръце и я отнесла на майка си. А Иродиада се посмяла и пробила с игла езика, който изобличавал беззаконията й. Тя не позволила да се погребе главата заедно с тялото, защото се страхувала, че ако тя бъде съединена с него, Иоан ще възкръсне и ще започне отново да изобличава нея и Ирод.
Учениците на светия Предтеча същата нощ взели тялото му от тъмницата и го погребали в Севастия. А главата на Кръстителя Иродиада заровила в двореца, при себе си, на едно безчестно и потайно място. Как светата глава била взета оттам, е описано във възпоменанието на двадесет и четвърти февруари, когато се празнува намирането й.
След убийството на славния Предтеча и Кръстител Господен Иоан, окаяният Ирод извършил и друго, не по-малко злодеяние. Той се присмял на нашия Господ Иисус Христос по време на доброволното Му страдание за нас, както повествува свети евангелист Лука: "Ирод с войниците си, като Го унизи и подигра, облече Го в светла дреха и Го изпрати назад при Пилата" (Лук. 23:11).
Но Божието отмъщение не закъсняло да се извърши над пророкоубиеца и поругателя на Христа. Кръвта на Иоан викала против него към Бога, както някога кръвта на Авел против Каин (Бит. 4:1-16), а също и другите беззакония на Ирод особено поругаването на Господа Иисуса Христа, му навлекли справедливото Божие наказание. И наистина, скоро той се лишил от царството и живота си заедно с Иродиада и нейната дъщеря. Отмъщавайки за безчестието и позора на дъщеря си, аравийският цар Арета събрал войска и тръгнал против него. Ирод направил същото. В разгорялата се битка войските на Арета победили и нанесли голямо поражение на Ирод: почти всичките му воини били избити, а той едва се спасил. След това римският кесар го лишил от властта и богатствата му и го пратил на заточение заедно с прелюбодейката и нейната дъщеря.
Първоначално те били изпратени в галския град Лион, а после в испанския град Илерда, където Ирод завършил живота си в лишения и бедствия. Но преди да умре, той видял смъртта на дъщеря си, която танцувала на гощавката. Това станало така. Веднъж през зимата тя пожелала да премине по някаква работа на другия бряг на река Сикорис. Когато вървяла, ледът се пропукал, тя паднала във водата и потънала до шия. По Божието правосъдие ледът я стиснал така, че тялото й останало във водата, а главата - над леда. И както някога играла с нозете си по земята, така и сега безпомощно се мятала във водата, сякаш че танцувала, увличана от бързото течение на реката. Никой не можел да й помогне и окаяната висяла в това положение, докато острият лед не прерязал шията и. Мерзкият й труп, отнесен от течението под леда, не бил намерен, а главата й била донесена на Ирод и Иродиада както някога главата на Предтечата, но отсечена не от меч, а от леда. Така Божието правосъдие наказало танцьорката, която била виновна за отсичането на честната глава на свети Иоан.
След това загинал беззаконният убиец Ирод заедно с Иродиада: според преданието те били погълнати живи от земята.
А свети Иоан, както приживе, така и след кончината си бил Предтеча на Господа, защото предварил слизането Му в ада и възрадвал светите праотци, като благовестил явилия се в плът Бог. Заедно с тях той бил изведен от ада, разрушен чрез Възкресението Христово, и в Царството Небесно се сподобил с много венци като девственик, пустинножител, учител и проповедник на покаянието, като пророк, Предтеча, Кръстител и мъченик.
По неговите молитви да настави и нас на пътя на истинското покаяние и да ни сподоби с Царството Небесно Христос, нашият милосърден Господ и Бог, на Когото с Отца и Светия Дух вечно въздаваме слава. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
В това слово свети Иоан Златоуст строго изобличава така наречените "зли жени", тоест жените, достигнали до крайната степен на злото и престъпленията в живота си. Особено горещо той въстава против тези от тях, по чиято вина са пострадали праведни и благочестиви хора. Но, както отбелязва и самият Златоуст, в това слово освен за "злите", порочни жени се говори и за добродетелните, които могат само да бъдат възхвалявани, и той прави това в края на словото. По този начин свети Иоан Златоуст въстава не против женската природа изобщо, а против лошите й прояви в живота. Словото се отличава със силен и образен език. Всички силни, резки изрази, допускани тук по отношение на жената, трябва да бъдат отнесени към Иродиада и нейната дъщеря, извършили наистина нечувано престъпление - убийството на пророка, Предтечата и Кръстителя Господен Иоан. Бел.ред.
| (1) Иезавел, жената на израилския цар Ахав, се славела с крайното си нечестие и разпътен живот. Сляпо подчинявайки се на нейното влияние, Ахав надминал с беззаконието
си всички свои предшественици и се отдал на най-срамно идолопоклонство. В Самария той построил храм на Ваал, насадил свещена дъбрава, позволил на Иезавел да издигне олтари на
тирските и сидонските божества (3 Царств. 16:31-33). При Иезавел имало четиристотин лъжепророци, които се хранели от нейната трапеза (3 Царств. 18:19). (2) Навутей бил благочестив израилтянин от град Изреел. Той не пожелал да продаде на Ахав лозето си, съседно на царския двор. Заради това по внушение на Иезавел бил публично оклеветен в богохулство и измяна и убит с камъни (по-подробно това е описано в 3 Царств., гл. 21). (3) 3 Царств. 21:7. Илия - най-славният от старозаветните пророци, страшен изобличител на нечестието и идолопоклонството по време на нечестивия израилски цар Ахав и жена му Иезавел. Паметта му се почита от Църквата на 20 юли. (4) Проповедникът се обръща към слушателите (словото се е произнасяло в храма). |
|||
Отново беснее Иродиада, отново се вълнува, играе и беззаконно иска от Ирод главата на Иоан Кръстител. Отново Иезавела, отново се вълнува, играе и беззаконно иска от Ирод главата на Иоан Кръстител. Отново Иезавел (1) замисля да похити лозето Навутеево (2) и да прогони от планината свети Илия (3).
И не само аз изпитвам ужас от това, но мисля, че и всички вие (4), които сте чули гласа на Евангелието, ще се изумите заедно с мен на дръзновението на Иоан, на неразумието на Ирод и на звероподобното изстъпление на безбожните жени. Защото какво чуваме? - "Сам Ирод бе проводил да хванат Иоана и го свърза в тъмницата" (Марк. 6:17). За какво? - "Зарад Иродиада, жена на брата му Филипа, понеже се бе оженил за нея" (Пак там).
Кой с пълна мяра ще изобличи безумието Иродово, проявило се поради безмерното му женоугодие? Или кой ще опише нечуваната дързост на злите жени? Струва ми се, че в поднебесната няма такъв звяр, който да е подобен на злата жена (говоря сега само за злата, а не за добрата и целомъдрената, защото зная, че има много кротки и благонравни жени, за чийто добродетелен живот ще кажем после, за полза и подражание на добродетелните и за да възлюбим онова, което е добро и честно). Нито един звяр на света не прилича на злата жена. Кой е по-яростен от лъва сред четириногите? Никой. Кой е по-опасен от змията сред влечугите? Отново никой. Обаче и лъвът, и змията имат по-малко злоба от злата жена, както потвърждава и мъдрият Соломон: "По-добре да живееш в пуста земя, нежели със свадлива и сърдита жена" (Притч. 21:19; сравн. Сир. 25:18.). Нека не мисли някой, че пророкът е казал това, за да се надсмее над жената - и самите дела удостоверяват същото: лъвовете в ямата не докоснали Даниил, а Иезавел умъртвила праведния Навутей. Китът оставил невредим Иона в утробата си, а Далида свързала и остригала Самсон и го предала на другоплеменници. Змии, аспида и василиск се бояли от Иоан в пустинята, а Иродиада го посекла на гощавката. Врани хранили Илия на планината, а Иезавел искала да го убие, след като сторил благодеянието да низведе дъжд. Ето какво му казвала тя:
- Ако ти си Илия, аз съм Иезавел и нека боговете ми сторят каквото искат, и нещо повече да сторят, ако утре по това време не умъртвя твоята душа (Сравн. 3Царств. 19:2.).
Илия се побоял и си отишъл, за да спаси душата си. Скрил се в пустинята, вървял четиридесет дни и потърсил да умре, думайки:
- Господи Боже! Доста са за мене страданията, прибери душата ми, понеже аз не съм по-добър от отците си.
Горко ни! Пророк Илия се побоял от жена; побоял се от жена онзи, който носел в себе си вселенския дъжд над езичниците, който низвел от небето огън и с молитвата си вдигнал мъртвия. Да, наистина се побоял. Защото никоя злоба не може да бъде сравнена със злобата на злата жена. Думите ми потвърждава и Книгата Премъдрост на Иисуса, син Сирахов, като казва: "няма глава по-отровна от змийна глава" (Сир. 25:17, 15) и "може да се понесе... всяка злоба, само не женска злоба"!
О, зло дяволско и най-остро оръжие!
Още в най-древни времена дяволът чрез жена уязвил Адам в рая, чрез жена склонил кроткия Давид към измамното убийство на Урия, чрез жена тласнал към престъпление мъдрия Соломон и ослепил мъжествения Самсон, по женска вина умъртвил синовете на свещеника Илий, оковал в тъмница благородния Иосиф, предал на посичане Иоан - светилника на целия свят.
Пък и защо говоря за хора? По вина на жена дяволът и светци е отвръщал от добродетелите. Той, дяволът, чрез жена всички посича, всички убива, всички опорочава и унижава. Защото безсрамната жена никого не щади, не почита свещениците, не се свени от левита, не се срамува от пророка. О, зло, по-лошо от всякое друго е злата жена! Ако е бедна, богатее със злобата си, ако има богатство, което да способства за лукавството й, това е двойно по-пагубно. Жената е нетърпеливо животно, неизлечим недъг, неукротим звяр. Виждал съм неукротими аспиди да бъдат укротени, лъвове, еднорози и мечки да бъдат опитомени; а злата жена, ако я изобличават, се гневи, и ако я увещават с ласка, се превъзнася. Ако мъжът й е облечен в началствена власт, тя денем и нощем го развращава с речите си и го подтиква към злодейство, както Иродиада Ирод; ако има беден мъж, подбужда го към гняв и бран. Ако е вдовица, самолично безчести всички, защото не обуздава езика си със страх Божий, не гледа бъдещия съд, не уповава на Господа, не пази закона на любовта. На злата жена нищо не й струва да предаде на смърт мъжа си. Защото жената на праведния Иов го съветвала да приеме смъртта, като похули Бога, и казвала:
- "Похули Бога и умри!" (Иов. 2:9)
О, лукав нрав! О, безчестно намерение! Иововата жена не проявила жалост, като виждала мъжа си да страда с цялото си същество си от тежката болест и подобно на въглен да хвърля искри, когато цялото му тяло било покрито с язви и изяждано от червеи, не се склонила към милосърдие, като го гледала да се гърчи, да изпитва болка, да страда и да изпуска през болезнено отворени уста учестеното си дихание. Не се смекчило сърцето й, като видяла онзи, който някога ходел в царска порфира, да лежи гол на гноището. Не си спомнила предишното нежно съпружеско отношение, не си спомнила колко много слава и добрини получавала от него по-рано. Но какво рекла тя:
- "Похули Бога и умри!"
О, женска милост! О, средство за лекуване на скърбите! О, узаконяване на съпружеската любов! Нима мъжът ти някога ти е казвал такива думи, докато си била болна? Нима не те е изцелявал от болестите с молитвите и с благите си дела? Нима не е достатъчно за него това временно наказание, че му изпросваш и вечно мъчение чрез похулване на Господа? Или не знаеш, че всеки грях ще се прости на човеците, а хулата - грехът против Духа Свети - няма да им се прости нито в този, нито в бъдещия живот (Мат. 12:31)?
Искаш ли да видиш друга жена, подобна на тази по своето лукавство? Виж Далида, която свързала силния Самсон и го предала на другоплеменници (Съд. 16:6). Тя предала на враговете съпруга си, когото обичала, галела и уверявала, че го обича повече от самата себе си. Този, когото обичала вчера, днес мами, когото вчера стопляла с целувки, днес с лукавство предава на смърт. Не е ли бил хубав? Но кой бил по-хубав от него, когато със седемте плетеници на главата си (Съд. 16:13, 14) явявал образа на седмосветлата благодат? Не е ли бил мъжествен? Но кой бил по-мъжествен от този, дето с ръцете си разкъсал страшния лъв по пътя си и с ослина челюст избил хиляда другоплеменници? Но може би той не бил добродетелен? Не, той бил добродетелен дотолкова, че когато веднъж усетил жажда, се помолил Бог да му прати вода, а от хвърлената мъртва челюст изтекла вода и той утолил жаждата си. Ето, този прекрасен, този мъжествен, този добродетелен мъж собствената му жена свързала като враг и предала в ръцете на неприятелите. Но по кой начин жена могла да победи толкова силен мъж? Поради присъщата на мъжете доброта, защото като го лишила нощем от тайната му сила, тя го свързала със здрави въжета. Затова и Божествената мъдрост ти повелява: "пред тая, която лежи на твоето лоно, пази се да отваряш твърде устата си" (Мих. 7:5).
Кажи ми кое животно може да замисли нещо подобно против сродния си мъжки пол? Коя змия ще пожелае да погуби съжителя си? Коя лъвица ще предаде на заколение своя лъв? Виждаш, че справедливо говори Книгата на Премъдростта, като казва, че няма по-отровна от змийна глава и няма по-голяма злоба от женската (Сир. 25:17, 15)!
Ще кажа направо: който има зла жена, нека знае, че търпи възмездие за беззаконията си. За да не са без доказателство тези думи, чуй Премъдростта, която говори, че злата жена се праща на беззаконния мъж заради злите му дела (Сир. 25:22-29 и др).
Досега говорихме за злата жена и тук ще завършим тази реч. Подобава да споменем и добрите жени, особено заради тези, които присъстват тук.
Защо тези жени се наричат добри? Защото когато видят други да вършат богоугодни добродетели, се радват за тях като за свои, и трудовете им усвояват за себе си като награда за добродетелта.
Добродетелна и нещелюбива жена била сонамката, която изпросила съгласието на мъжа си и устроила за Елисей горница, та да си почива при нея (4Царств. 4:9, 10; сравн. Лук. 4:25, 26) - приготвила му легло, светилник и трапеза; постелята не останала непокрита, а била подобаващо уредена за пророка, в светилника винаги имало елей и на трапезата - храна.
Също така кой ще каже нещо лошо за бедната вдовица, която приела пророк Илия? Тя нямала много пари, но явила богатство на благоразположението. Нямала ни брашно, ни вино, нито нещо от земните предмети; нямала засято с пшеница поле, което да й носи хлебни класове, лозето не родило за нея грозде, а растенията - сладък плод. Как тогава е приемала и хранела пророка? Макар да нямала дори педя земя за обработване и лакът лозе, но винаги по жътва ходела по междата и приведена към земята събирала класовете, изпаднали изпод сърповете на жътварите. По този начин всяка година се запасявала с необходимото количество храна. При нея дошъл Илия по време на глад, когато земята изсъхнала без дъжд, когато небето горяло, въздухът се нажежил и облаците се заключили, когато нямало ни трева, ни цвете, ни кълн на растение, нито дихание на влажен вятър, който да оросява и изправя стъблата на младите класове; когато реките пресъхнали, а напояващите ги извори изчезнали от зноя, и морето станало много солено, защото в него не се вливали пресни води, тъй като дъждът и реките секнали. Тогава дошъл Илия при бедната вдовица. Вие знаете как страда вдовицата и по време на добра реколта. Обаче пророкът оставил богатите, които имали обилни запаси от хляб, слязъл от планината и дошъл при нея. Но защо Илия, който със словото си низвеждал огън от небето, не си низвел и хляб? Може би не можел да стори това? Не, можел е, но не го е сторил. Защо? За да не лиши от плодовете на нищелюбието вдовицата и да увеличи с благословията си делвата с брашно и малкото дървено масло в гърнето. Защото пророкът дошъл не толкова да се нахрани, колкото да нахрани бедната и да яви скритата в сърцето й добродетел и благоразположение Така прави Бог: защото бидейки в състояние да нахрани всичките Си раби, които са с Него в света, Той иска подаяние, за да открие благоразположените сърца чрез делата на тяхното нищелюбие. И когато вече няма кой да нахрани Неговите раби, Той ги храни или чрез птиците, както Илия на планината, или чрез чуждоземен пророк, както Даниил в лъвовата яма, или чрез морски звяр, както Иона с кита, или Сам праща храна, както на нашите отци в пустинята, защото, когато нямали нищо за препитание, Той им пратил от небето мана и източил вода от камък. Но когато светиите Му живеят в света с другите хора, Бог въздържа десницата си, макар и да ги вижда скръбни; оставя ги, за да възнагради с благодат ония, които пожелаят да им сторят добро, за да получат чрез това спасение мнозина.
И така, Илия отишъл при вдовицата, а тя нямала нищо, освен шепа брашно, което щяло да стигне само за един обяд на нея и на сина й:
Какво й казал пророкът?
- Дай ми малко вода в съд да пия.
Когато тя отишла да вземе, той викнал след нея:
- Донес ми в ръце и къс хляб.
Тя му отговорила, че няма нищо, но не скрила онова, което има, и казала:
- Жив ми Господ, Бог твой, нямам нищо печено, а имам само шепа брашно в делвата и малко дървено масло в гърнето.
Забележително е дори това, че въпреки тази оскъдица, тя не скрила малкото останала й храна. Колко са много днес онези, които притежават в излишък злато и сребро, а не дават на приятелите си, когато им поискат! Дори и тогава, когато ги молят с любов, те казват, че нямат нищо и не желаят да дават; но ако след дълги молби склонят да заемат на някого, искат разписка, по-твърда от желязо, и в присъствие на свидетели и поръчители свързват с подпис вземащата ръка. А тази вдовица и с дума не се отрекла от шепата брашно.
Какво й отговорил пророкът?
- Побързай и по-напред направи от това малка прясна пита за мене и ми донеси, а за себе си и сина си ще направиш после.
Това пророческо слово било изпитание - изпитание на сърцето, изпитание на благоразположението. Сърцето на блажената вдовица било като в клещи, недоумявайки кого да предпочете - любовта към сина си или нищелюбието към пророка? И тя предпочела да обиди себе си и детето си, но да приеме пророка, понеже знаела, че "който приема пророка, в име на пророк, ще получи пророческа награда" (Мат. 10:41); и "който напои... само с чаша студена вода в име на ученик... няма да изгуби наградата си" (Мат. 10:42).
Но защо пророкът казал: "Побързай!" Нима бил толкова гладен, че се нуждаел от особеното усърдие на вдовицата? Не, в никой случай. Той тайнствено знаменувал с това, че благото дело трябва да се върши с усърдие и радост, а не с печал и тъга: "защото Бог люби оногова, който драговолно дава" (2Кор. 9:7.).
- Побързай и по-напред направи за мене, а после ще направиш за себе си и сина си.
"Побързай" - подобно на Авраам, който се затекъл при стадото си, когато при него дошли ангелите, и заклал телеца, за да посрещне Агнеца (Бит. 18:6); подобно на Сара, която побързала да замеси пресни пити, за да получи хляба, скрит на небесата.
"Побързай и постъпи така, както Авраам с жертвите към Бога; не първо на теб, а после на мене, както сторили Каин, Офни и Финеес, синовете на свещеника Илий, които унижавали Бога, вземайки за себе си част от даровете, донасяни на Него.
Вдовицата изпълнила с усърдие заповедта на пророка. А той, като взел малкото, но подаден с голямо усърдие хляб, вкусил от него и изпълнил с блага дома й, защото казал:
- Брашното в делвата няма да се свърши, и дървеното масло в гърнето няма да намалее до оня ден, в който Господ ще даде дъжд на земята.
Но защо до деня, когато Господ даде дъжд?
За да се покаже тайнствено, че ветхия закон свършва тогава, когато новата благодат се яви като дъжд от небето.
И наистина станало така, както казал пророкът.
Виждаш ли как добрите жени се сподобили с плодовете на нищелюбието? Защото благите трудове дават благи плодове и нетленния корен на целомъдрието.
Вие, жени, чухте за делата на злите и за добродетелта на добрите. Едните възлюбете, а от другите се отвръщайте, на едните подражавайте, а другите избягвайте, та като следвате пътя на благите жени, и вие да бъдете причислени към лика на светиите на Христа Иисуса, нашия Господ, на Когото подобава слава и царство во веки. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Измежду пророците св. Църква почита най-много св. Йоан Кръстител. Той е връзката между Стария и Новия Завет - последният пророк, подготвил иудеите за идването на Месия.
На 29 август се възпоменава неговата смърт. Както много други Христови последователи, така и св. Йоан бил убит, макар че не носел името християнин. Той е пострадал, защото проповядвал покаяние и спазване на Божиите заповеди. Такива като него трудно са могли да живеят през онези времена, защото беззаконието и жестокостта, срещу които са се борели, са намерили своето олицетворение сред управляващите.
Като проповядвал покаяние, изобличавал беззаконията и пороците, св. Йоан не се боял да брани строгата правда дори тогава, когато е можело да бъде подложен на опасност. Той не говорел за греховете изобщо, а е споменавал и конкретни имена - на онези, които поради положението си в обществото били пред очите на всички и поради това и развращавали народа, живеещ по примера на своите управници.
Цар Ирод Антипа престъпил Моисеевия закон, като взел братовата си жена Иродиада. Св. Йоан не си затворил очите пред явното престъпване на Божия закон и изобличил царя. Той знаел какво ще последва след тези негови думи, но не са побоял от последствията.
Пред Ирод в случая стоят два пътя: единият - да остави братовата си жена и се покае за стореното беззаконие; другият - да хвърли св. Йоан в тъмница, за да престане да го изобличава. Като използва властта си, Ирод избира втория път - нехаене за Божиите заповеди и хвърляне на неудобния за него Йоан в затвора. След време Иисус Христос ще каже на Пилат: „Ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише" (Йоан. 19:11). Ирод явно не знае, че всички власти идват отгоре - от Бога. Той действа така, като че ли няма по-висша власт от неговата и затова свободно си се разпорежда със свободата и живота на поданиците си.
Още по-показателно е нататъшното протичане на печалното събитие. Иродиада силно желаела смъртта на св. Йоан Кръстител. Но царят се боял да го убие, понеже знаел, че е честен човек, уважаван от целия народ и почитан като пророк.
Скоро след това Ирод празнувал рождения си ден и дал голямо угощение. На този празник дъщерята на Иродиада танцувала и толкова се харесала на царя, че той се заклел да й даде каквото му поиска - дори половината си царство. Девойката се посъветвала с майка си. Иродиада видяла сгодния случай да премахне св. Йоан Кръстител от пътя си и подучила дъщеря си да поиска главата му. Ирод се нажалил много.
И тук се сблъскваме с постъпката, увенчала неговия безнравствен живот. Тъй като се боял да не се покаже слабохарактерен, той заповядал да отсекат главата на Предтеча. Какво безумие! Нима една клетва е по-важна от човешкия живот? Или заради веселата компания, порядъчно пийнала и развеселена, трябва да се изпълни едно безумно желание? Може би Ирод се е замислил над това, когато е чул молбата на доведената си дъщеря. Но явно в него по-силни са били други чувства. Та нали той е цар? Царската дума не може да се престъпи. А и защо трябва да се разваля удоволствието на компанията? Страхувайки се да не постъпи безхарактерно, той извършва най -безхарактерната постъпка в живота си. Няма кой да каже: „Спрете! Защо трябва заради един танц, едно желание и една клетва да се отнема човешки живот?" Вероятно компанията е изпитвала задоволство от вида на отрязаната глава - та нали това е главата на онзи, който често е говорил против разкоша и безнравствения живот. Но това не е само главата на св. Йоан Кръстител - това са всички онези старозаветни пророци, които също са се борили против неумереността; това е главата на истината, от която винаги силно боли, особено тогава, когато е изречена право в очите на неправедния.
Проповядвайки през целия си живот покаяние и въздържание, св. Йоан Кръстител и чрез своята смърт продължава проповедта си - за истината и лъжата, за властниците и неудобните за тях хора, за безнравствения, разпуснат и разкошен живот, който не се спира пред нищо, дори и пред убийство. Учи ни, че трябва да се опитаме да не бъдем роби на парите и разкоша, защото богатството само по себе си не може да разврати човека; то може да послужи и за спасение, и за осъждане.
Нека се опитаме да подражаваме на св. Йоан, без да се страхуваме, че ставаме неудобни за някои, които в ръцете си разполагат с преходната земна власт.
Свещеник Йордан Василев
"Църковен вестник", брой 35 от 1994 година
Първа електронна публикация
Today is a little Great Friday, a second Great Friday. For today the greatest man among those born of women, John, the Holy Forerunner and Baptiser of the Lord, is murdered. On Great Friday, people murdered God, crucified God. On today’s holy great feast, people murdered the greatest of all men. It is not I who chose to use the expression “the greatest.” What are my praises of the great and glorious Forerunner of the Lord, whom the Lord praised more than anyone among men, more than any of the apostles, the Angels, the Prophets, the Righteous Ones, the Sages? For the Lord declared of him: “Among them that are born of women there hath not risen a greater than John the Baptist…” (Мatthew 11: 11). In all Creation, there exists no greater praise.
This is why today is a little Great Friday. Consider: senseless people murder the greatest of the righteous. Is he getting in their way? Yes, he gets between the perverse King Herod and the dissolute Herodias. God’s Truth, God’s immutable Truth gets in the way of the lawless, gets in the way of poor sinners, gets in the way of everyone stupefied by the various passions. Consider: do not Christ’s opponents even today still shout “Crucify Him, Crucify Him!?” Even today, do not those who oppose Christ still demand the head of Jesus of Nazareth? They call for His head, not to mention calling for the head of John the Baptist.
What is this? Could it be that this world has become a madhouse? People do not want God, they do not want the greatest Righteous One in the whole world. Whom do you want? Whom would you prefer? Whom would you set in Christ’s stead? With whom would you replace St. John the Baptist? With yourselves?! О moth! О, tiny mortal insects! Yes, when people become maddened by pride, when out of egotistical pride they lose their reason, they have no need of God, they have no need of God’s Truth. They declare themselves to be gods. They present their petty, shallow, false likeness of truth as the great and salvific Truth. They declare their shallow, earthly, perishable images of truth to be the greatest of truths: they posit that we do not need Christ’s Truth, that we do not want God’s Truth. Yes, people blind in intellect and spirit do not see, and do not want to see, that man, true man, cannot manage without God. Why? Because this world is full of Herods, full of Pharisees. Herods demand the head of John the Baptist, Herods demand the heads of all of the righteous of the world, and Pharisees, the lying scribes, lying sophists of this world, demand the death of Christ, the Incarnate God.
Yes, today’s Feast is a second Great Friday. Why? Because there is no greater transgression than that committed on Great Friday and that committed now, when Herod destroys the greatest among those born of women. Why did the Savior exalt the great Saint John the Baptist, as He did no one else? Why? Because, brethren, the Holy Forerunner encompassed within himself, within his person, all of the virtues of Heaven, all of the virtues in all of the Prophets, all of the Apostles, all of the Martyrs, all of the Angels of Heaven, all of the Confessors. Regard: today we glorify the destruction, the beheading of the first Apostle among the Holy Apostles, for the Forerunner of the Lord was the first sent by God to see and to herald to the world the Savior of the world. Long before the Apostle Peter, before the Apostle Nathaniel, before anyone else, he bore witness to and announced God to the world, God Incarnate in the Person of the Lord Jesus Christ. The first Apostle to see the Holy Spirit descending from Heaven onto the Lord Jesus, when he baptized Him in the Jordan, announces Him to be the Son of God, the Savior of the world. [John] is also the first Evangelist among the Evangelists. He first announced to the world, and pointed out, the Lord Jesus Christ, the Bearer of all Good News for mankind.
The Lord Jesus Christ Himself is the Good News of Heaven and earth, God’s Gospel for men in this world. “Behold the Lamb of God, which taketh away the sin of the world.” In those few words, the Holy Forerunner expressed the fullness of the Gospels.
Looking toward the East, he said to the entire human race, from Adam to our days, “Repent, for the Kingdom of Heaven is at hand.” The Kingdom of Heaven? Here it is: the Lord Jesus [come] from Heaven. In Him is the Kingdom of Heaven. Looking toward the West, and seeing people drowning in sins and death, he called to them as well, “Repent, for the Kingdom of Heaven is at hand.” He looked to the North and to the South [and saw] – the same people, all slaves to sin, slaves to death, slaves to the devil. To all he announced the glorious, holy and salvific Gospel, “People, repent for the Kingdom of Heaven is at hand.” He was such an Evangelist, someone possessed of great power!
When the Lord set out to preach His Gospel, to preach with power, He took those words as the beginning and end of His Gospel. From that moment, Jesus began to preach and to declare, “Repent, for the Kingdom of Heaven is at hand (Matthew 4:17). This is why the Holy Forerunner is the first Evangelist among Christ’s Evangelists.
Today, people have come into contact with an Angel in the flesh, an earthly Angel, and a Heavenly person, St. John the Baptist. It was not only the Old Testament prophet who called the Forerunner the Angel of the Lord, but the Lord Himself said this was an Angel sent to go before Him to prepare the way for Him. (Isaiah 40: 3; Matthew 11: 10). Not only a prophet, said the Lord regarding the Baptist, but greater than a prophet – the Angel of the Lord. And people do not want him, and people drive him from this world! Thus, the Holy Forerunner is truly the first Angel in the flesh, the first among those who became the multitude of Angels in the flesh, lamps bringing God’s Light, who lived on earth like Angels of Heaven, and were Angels on earth, and in Heaven remained God’s people, holy people.
Today we glorify the great feast of the first among the Prophets of the New Testament. He announced to men that the Lord Jesus Christ had appeared to the world not only as the Savior, but as the Enlightener and as the Judge of the world. In his hands were both the hatchet and the spade: on the day of the Dread Judgement, the Lord would clean off the earth’s threshing-floor, and would separate the wheat from the chaff, the righteous from the sinners. All of this the great and glorious Prophet, Forerunner and Baptizer of the Lord had foreseen. Therefore, today we also praise him as the holy New Testament Prophet, killed by the impious, criminal, King Herod.
The Holy Forerunner also received the Lord’s witness to the fact that he was the greatest of those born of woman, because he had become the first of all of the Holy Martyrs of the New Testament. See how he suffered for God’s truth in this world! He suffered joyously! In today’s principal hymn and prayer to him it is said that he went to his death rejoicing, and that he suffered rejoicing. Thus, he became the first example and inspiration to all of the Holy Martyrs of the New Testament, beginning with St. Stephen the Protomartyr and through today. All of the Holy Martyrs go to their death rejoicing in the Lord Jesus Christ, go to their deaths, knowing that death cannot hold them in its bonds, knowing that death is merely a gate, an open gate through which their holy souls enter into the Kingdom of Heaven. How else, brothers and sisters, can we explain the joy of Holy Great Martyr George’s joy while having his body broken: his bones were being broken on the wheel, and he shouted with joy in the Lord, for he could see Him, could see the Angels of God, standing around Him, and the Angels stopping the wheel. See what joy [he experienced] during those awful tortures! And the Holy Great Martyr stands up whole and unharmed before the godless Emperor Diocletian. The first one to reveal that holy joy of martyrdom had been St. John, the Holy Forerunner and Baptizer of the Lord.
Today we also specifically glorify the first Evangelist and Christian Confessor, the first to Confess God in this New Testament world. Consider how fearlessly, openly and directly he confessed God's Truth: O King, it is not right for you to have your brother’s wife, your living brother’s wife. You have taken your brother’s wife away from him. All of the laws of Heaven and earth are against you, and I, I recite these laws of Heaven and earth to you, for it was to do so that I was sent. O King, you cannot have your brother’s wife. Fearless and uncowable, like an immortal lion, like one of the Cherubim in the flesh, he was the first Confessor of Christ’s Faith, and he has been followed by multitudes of faces – the world’s glorious Confessors of Christ’s Faith, Confessors who bear witness and confess before the entire world, before East and West, before North and South, that the Lord Christ is the Sole True God in Heaven and on earth. And this they, countless multitudes of fearless and uncowable all-conquerors, beginning with the Holy Forerunner and continuing through the present day, do despite all of the persecution, despite all of the lies of those who strive to rise up against Christ in this world, despite all the heresies, all of the theomachists, and all of the persecutors of Christ. They bear witness to, and announce to all the world, this Truth: Christ is before all and above all! He is the Sole True God. You, false gods, masks, vile and repulsive masks of false gods, begone! True God is essential to the human soul in this earthly realm. Who are you self-proclaimed ones? Who? In the graves, in thousands of nets you cast yourselves, and you want to supplant the Lord Christ? How lowly, how impoverished you are! Alas, all of Hell laughs at nothing more than it laughs at you. The demons laugh out loud at you, and you do not hear them; yet we Christians – we hear them.
Yes, the Holy Baptist, was the first Christian Confessor, and there streamed after him, following as after a helmsman, thousands and thousands of glorious Confessors of Christ in this world.
My brethren, a great Mystery is taking place through this Feast, a Mystery like unto threads stretching through and making up a piece of cloth. In today’s Gospel reading, you heard the disciples announce to the Savior that the Forerunner has been beheaded. The mouth that announced You to the world has fallen silent, O Lord! What now? Who are we in comparison to Your great Baptist? The Savior is silent. Then something unusual happens. He calls His disciples together, and with them, He goes out to a place in the desert. What is this? Can it be that the Lord is running away, can it be that he is fleeing from Herod? Consider: He, the All-merciful Miracle Worker, looks upon the unfortunate widowed mother, and resurrects her son, someone unknown to anyone but the mother and Himself. Yet here, Lord, Your Forerunner lies dead, destroyed. Why don’t You resurrect him? You resurrected the daughter of Jairus, head of the synagogue. Yet here is the one whom You called the greatest among those born of women, beheaded by the malefactor- king. Lord, guard Your Truth, defend Your first Apostle, Your first Martyr, Your first Evangelist, Your first Angel in the flesh, Your first Prophet, Your first Confessor. Resurrect him! Yet the Savior remains silent, and retreats to a desert place to pray to God. Why, O Lord?
Because the Holy Forerunner must also become the first Apostle to Hades, to death’s kingdom - to which had departed the souls of all people from Adam to the time of the coming of the Savior into this world. In that kingdom of death called Hades, i.e. the impenetrable place, where no one can see anything, in that kingdom was to be found everyone: the righteous and the sinners, all of the people of the Old Testament, up to the coming of the Lord Jesus Christ. Sin had brought death into the earthly realm, into the world of men, and the kingdom of death became the sole abode for human souls in this world. The Forerunner had to become the Forerunner in Hades as well, in death’s kingdom, so that he might preach there as well to the souls of all human beings: Lo, the One whom you have been awaiting, Whom all you Righteous Ones: Moses, Abraham, David, all of the Holy Prophets and Righteous Ones, have been thirsting to see, has come to earth. Lo, He has come to earth as a man, as the Savior, and he is working such signs and wonders as you, all of you taken together, have never seen. His glance heals people of all diseases, His word resurrects everyone from death, His voice drives demons out of those possessed. Truly the Savior of the world, our Lord Jesus Christ has come to earth. And lo, I go before Him to preach to you as well this best of news: He will come down here to us as well. In a little while He will come down, and you will see Him. You will be able to see what kind of human soul He has, One filled with God and shining with infinite light.
The Holy Forerunner appeared death’s kingdom as the first Evangelist, in order to preach the Good News of Christ to all of the souls in the kingdom of death. He appeared as well to all of them as the first Martyr, to show that people will joyously go to their deaths for True God, the Lord Jesus Christ, Savior of the world, until death is defeated and destroyed. They will not fear death, for they will be more powerful than death. Through his bodily Resurrection, the Lord grants the body victory over death. The glorious Forerunner also entered into the kingdom of death as the Forerunner of all of the true Confessors of Christ in the world, all of the true Prophets in the world, to announce to all of the souls in the kingdom of death: Lo, death is defeated, the demons destroyed, the kingdom of death will be destroyed when, in a little while, the Lord appears here, and you will be led out of this horror and into heavenly joy, into the Kingdom On High.
This was why the Lord remained silent, why he did not resurrect the greatest man among those born of women, for that man was to complete his apostolic, evangelistic, martyric, confessor’s spiritual struggle in Hades, in the kingdom of death.
And so, today for us Christians is like unto Great Friday. Just as, for the Savior, after Great Friday, the Resurrection approaches, so the Forerunner joyously dies and enters into death, for he sees the victory over death and knows that the Lord has prepared for him as well eternal life and resurrection from the dead on the day of the Great Judgment.
When the Lord was crucified, He descended into the nether regions, into Hades, into the kingdom of death, with His human Soul. His Body lay in the tomb, but His Soul, the fullness of his Divinity, descended into death’s kingdom. And how astonished must have been all of the human souls in Hades, on seeing God in a human soul, shining with ineffable light, light impossible for a human being to imagine. Who would not come to believe in Him? Who? When He appears in the kingdom of death so filled with Eternal Truth, Eternal Life, Eternal Justice. He appears as conqueror over death. And as death’s kingdom could not hold God, Who was in Jesus’ soul, could not hold God in its hands, it fell apart because of Christ’s Divinity, because of His Most-holy Soul, in which was the fullness of God. And the Lord led out of death’s kingdom all those who had earlier come to believe the Forerunner, and those who had come to believe in Him, the Lord Jesus Christ, to believe that in truth, He was True God in Heaven and on earth.
The Lord led them out, and led them into the Kingdom of Heaven. This is why the Lord Jesus Christ did not resurrect St. John the Forerunner and Baptizer of Jesus.
Today, in glorifying that great and glorious first Apostle, first Martyr, first Evangelist, Precursor to all true Christians of all time, we bow down before his joyous suffering for Christ’s Truth and His Holy Gospel, before him as Apostle and Martyr. Consider, already for 2,000 years, the One who allowed the lawless king to behead him, has been working countless miracles in the earthly realm, living in it alongside the Lord Jesus Christ. For 2000 years, he has been ceaselessly working miracles for all those who turn to him in prayer.
Brothers and sisters, whenever you are in great sorrow, turn to that first Apostle of Christ, and he will help you with all of your burdens. And should some kind of misfortune happen, turn to that first Evangelist. No matter what bitterness might fill your soul, he will sweeten it with Christ’s grace, which he will mystically send down to your tortured soul from the World on High. And when you find yourself in temptations and horrors of this earthly life, run to him, to the Holy Confessor; tell him what is in your heart, pour out your sorrows and spiritual needs and rest assured that in a mystical, divine manner, he will come down into your soul and will save you, and will deliver you from all temptations and woes. But should need to suffer for the Lord Jesus Christ in this world: should others attack you on all sides, should atheists and those who oppose Christ want to swallow you up, to destroy you for belonging to Christ, want to silence your voice, to stop it from speaking of Christ, then remember that first Martyr, and call out to him: O Holy Martyr, first Martyr of Christ in the Gospels, hurry to my aid! Grant that may I die for the Lord Jesus Christ, leave my body like temporary clothing, and by the path of the Holy Martyrs move to Christ’s Kingdom! He will enteat the Lord that you might also join the host of Luminaries. Thus, today’s little Great Friday becomes for us the great joy of the Resurrection. Friday is small, but Sunday, the Resurrection, is great – resurrection for all Christians of all time. And for us today: for me, for you, for every Christian living today, today’s Great Friday is at the same time the Resurrection, for today we glorify the St. John the Baptist who is eternally alive in the Heavens; [we glorify] his victory over the death appointed to him by Herod, his soaring up into the Heavenly Realm, to be the first after the Mother of God, to stand beside the Lord Jesus Christ. You have seen the icon known as the “Deisis” i.e. “Prayer” Icon. In it, the Lord sits on the Throne of Glory, as King of Heaven. On His right is the Most-holy Mother of God, and on His left, the Holy Forerunner. They pray to Him for the human race.
Оh, may his holy prayers be raised up today and tomorrow, and always, and may they be raised up for us Christians-Serbs, and for all the people on this earth, that the Lord lead all to repentance, that He have mercy upon all, that He save all, that all people, brought [to Him] by the glorious Forerunner, might forever glorify the One True God in Heaven and on earth, the Lord Jesus Christ, to Whom is due all honor and glory, now and ever, and unto ages of ages. Amen.
St. Justin Popovich of Chelije
Source: stjohndc.org
29 август е един от най-мрачните празници на Православната църква. По принцип българите възприемат всеки празник като ден, "празен" откъм работа и изпълнен с радост и веселие (особено на трапеза). Но в църковния календар присъстват няколко празника, на които се спазва строг пост, защото възпоменават убийства – Разпети петък, Кръстовден, Усекновение. Последният празник отбелязва отсичането на главата на св. Йоан Кръстител. За драматичните събития, свързани с него, разказват еврейският историк Йосиф Флавий, в своята книга "Юдейски древности" (18:119), и евангелистите Матей (14:3-12) и Марк (6:17-29).
В центъра на тези събития е Иродиада - еврейска принцеса (княгиня) от Иродовата династия. Родена е около 15 г. пр.Хр. Омъжена е за чичо си Ирод ІІ, който е син на цар Ирод Велики и Мариамна ІІ. Нейният мъж е обвинен от параноика Ирод Велики, че съзаклятничил с майка си да го убие. Не е убит, но е отстранен от властта и живее заедно с Иродиада в едно от пристанищата на Палестина. Около 14 г. сл.Хр. Иродиада ражда дъщеря, която нарича Саломе (Саломия) на името на нейната баба по майка.
Животът, макар и луксозен, без особена перспектива за царуване, не се харесва на амбициозната и лукава Иродиада. Около 23 г. сл.Хр. тя се развежда с Ирод ІІ и се омъжва втори път за друг свой чичо – Ирод Антипа, тетрарх на Галилея и Перея. Този брак по сметка предизвиква масово недоволство сред народа. Негов изразител става св. Йоан Кръстител, който открито изобличава цар Ирод Антипа, че е взел за съпруга жената на живия си брат. Според тогавашния юдейски закон грях е не женитбата за близък роднина (в случая чичо), а фактът, че нейният предишен съпруг е жив.
Антипа заповядва св. Йоан да бъде арестуван и хвърлен в подземията на неговата крепост Махера на източния бряг на Мъртво море. По време на едно пиршество Иродиада изпраща дъщеря си Саломия (Саломе) да танцува пред гостите и пияният Ирод обещава да й даде, каквото поиска. Подучена от майка си, тя поисква главата на св. Йоан Кръстител, която скоро е донесена на един окървавен поднос. Учениците на Предтечата поискват от двореца тялото му и го погребват.
Дъщерята на Иродиада не е
наименована в евангелията. Според съвременника на тези събития Йосиф Флавий тя се казва Саломе или Саломия, на еврейски Шломит от шалом "мир" или на български Мира. До ХІХ в. е
разпространено мнението, че носи същото име като майка си – Иродиада, но това не е вярно. Рисувана е от редица художници като Тициан, Рено, Моро и др. Тя е централна героиня в
произведения от класици като Ернест Ренан, Гюстав Флобер и Оскар Уайлд. Като използва разказа на Флобер, Масне съставя операта "Иродиада" (1881), която днес е почти забравена.
Уайлд написва неговата пиеса на френски език и я поставя в Париж през 1896 г., защото тогавашните британски закони забраняват театрални пиеси с библейски герои. Тук Саломе е
страстно влюбена в Йоан и когато той я отблъсква, тя му отмъщава, като го убива. В миг на разкаяние обаче целува неговата отрязана глава. През 1905 г. композиторът Рихард Щраус
написва едноактна опера "Саломе" по текста на Уайлд. Централно място в нея заема еротичният танц на героинята със седем воала. Гръцкият поет Константин Кавафи създава поема
"Саломе" (1896), като насочва сексуалната тема в друга посока. Този път Саломе е влюбена в млад софист, който е погълнат от четене на Платон и не й обръща внимание. Тя заколва
Кръстителя, а след това кара други да я обезглавят, но дори и тези кървави жестове не предизвикват интереса му. По-късно холивудските филми също допринасят за утвърждаване в
масовото съзнание на образа на Саломия като хищна изкусителка и развратна жена-вампир. Първият и то ням филм за нея е завършен през 1923 г. от режисьора Чарлз Брайънт, който избира
за главната роля руската еврейка Ала Назимова.
Оказва се, че действителността е доста по-различна от популярните митове за Саломе.
Танцът на Саломия може да се датира към 28-29 г. сл.Хр. Евангелистите Матей и Марк, които пишат на гръцки език, я наричат "корасион", т.е. момиче. Самият й начин на постъпване, когато тя тича при майка си за съвет какво да поиска от царя, подсказва, че е още дете. Вероятно е около 12-годишна, понеже дъщерята на Яир, наречена също "корасион", е описана от евангелист Лука (8:42) точно на тази възраст. Известно време след трагичния си танц Саломия е омъжена за нейния чичо Ирод Филип І, син на цар Ирод Велики. Той е споменат в Евангелието от Лука като "четвъртовластник [тетрарх – б. м.] над Итурея и Трахонитската област" (3:1). Тези региони днес са част от Сирия. Филип е много по-възрастен от Саломе и когато умира бездетен през 33 г. сл.Хр., тя е само на 17 години. Този владетел е известен с възстановяването на град Панеас (по името на бог Пан) до планината Хермон, който нарича Кесария Филипова в чест на императора Август и на себе си. Градът е отбелязан в евангелията. Иисус стига до града, но не влиза в него. Тук той пита учениците Си, за кого Го смятат, и св. Петър го изповядва като "Христос, Сина на живия Бог" (Мат. 16:13, 16). Според св. Марк това събитие се случва по пътя, когато Иисус обикаля "селата на Кесария Филипова" (8:27). Евангелската жена, която има кръвотечение от 12 години (Лука 8:43; Марк 5:25; Мат. 9:20) също е от Кесария Филипова. Според преданието тя издига статуя на Христос, Който я изцелява.
Към 41 г. сл. Хр. Саломия сключва втори династичен брак с твърде по-младия от нея Аристовул, цар на Халкида и Мала Армения (57-92 г.). Той също е неин роднина, защото е праправнук на Ирод Велики. Тя му ражда трима сина – Ирод, Агрипа и Аристовул. Портретът на Саломе, който впрочем е единственият известен портрет на библейска личност, се появява през 57 г. върху монети, сечени от нейния мъж. По това време тя е около 39-годишна. Досега бяха известни две такива монети, които бяха силно изтрити, но неотдавна беше намерена трета, която е добре запазена. Саломия е представена в ляв профил с гладко вчесана коса, която е стегната с лента. Изобразяването на жена върху антични монети е изключително рядко събитие. От една страна то показва, че Саломия се е ползвала с несъмнен авторитет в обществото, а от друга, че е обичана от съпруга и синовете си. Нищо от известните подробности за живота и дейността на тази жена, принадлежаща към тогавашната аристокрация, не подсказва, че тя е нравствено покварена. Всичко говори, че тя е нормален човек. Саломе умира между 62 и 71 година.
Дали на старини тя си спомня за фаталната си молба да получи отрязаната глава на Предтечата или за нея това е само смътен, полузабравен епизод от нейното детство, който оправдава с подлото внушение на майка си? Парадоксалното е, че мнозина християни от І век, последователи на св. Йоан Кръстител, се разплащат с монети, на които е изобразена жената, чийто страстен танц предизвиква косвено смъртта му.
Архимандрит Павел Стефанов, 2010 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com