Неделя на Светите Отци от Първия вселенски събор
Неделя на 318-те богоносни отци в Никея, седма след Пасха
Неделя святых отцов Первого Вселенского Собора
Литургийно четене: Деян. 20:16-18, Иоан 17:1-13
Първият вселенски събор се чества и на 29 май
|
Неделя на Светите Отци от Първия вселенски съборНеделя на 318-те богоносни отци в Никея, седма след Пасха Литургийно четене: Деян. 20:16-18, Иоан 17:1-13 Първият вселенски събор се чества и на 29 май |
Препрославен Си, Христе Боже наш,
поставил нашите отци светила на земята,
и с тях в истинската вяра наставляваш ни, многоблагоутробни,
слава Тебе.
Апостол проповедание и отец догматы, Церкве едину Веру запечатлеша,
яже и ризу носящи Истины, исткану от еже свыше богословия,
исправляет и славит благочестия великое
таинство
Проповядването на апостолите и догматите на отците запечатаха Църквата в едната вяра,
която, носеща истинската риза, изтъкана от богословието свише,
утвърждава и слави благочестието на великото таинство.Проповедта на апостолите и догматите на отците запечатаха едната вяра на Църквата,
която, облечена в хитона на истината, изтъкан от богословие, разкрито свише,
право изповядва и слави великата тайна на благочестието.
Светите Отци от Първия вселенски събор. Гръцка икона, goarch.org.
По-долу:
Виж също:
В онова време Иисус дигна очи към небето и рече: Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа; Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня. И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света; те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово. Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе; защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил. Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои. И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях. Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние. Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име; ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за да се сбъдне Писанието. А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна.
Евангелие от Иоан (17:1-13)
Светите отци от Първия вселенски събор - българска икона от 1829 г.
Господ Иисус
Христос остави на Църквата велик обет: "Ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят" (Мат. 16:18). В това радостно
обещание намираме пророческото указание за това, че животът на земната Църква ще премине в трудна борба с врага на спасението, но победата е на Нейна страна.
Светите мъченици засвидетелствуваха истинността на думите на Спасителя. Още от самото начало на съществуването Си Църквата Христова бе зле атакувана от външни, а след това и вътрешни врагове. Цели три века Църквата бе гонена и преследвана. Реки от кръв се проляха. Хиляди бяха мъчениците и изповедниците за вярата. Всичко, което можеше да измисли демоничната човешка фантазия, бе използвано: биене, поругание, разпъване на кръст, посичане с меч, изгаряне на клада, разкъсване от диви зверове... Но нищо, а и никаква земна сила не бе в състояние да спре и унищожи победния ход на християнството.
"Колкото повече ни поднасят скърби, толкова повече се увеличава числото на тези, които се решават да бъдат богобоязливи и верни почитатели на Христовото име" - пише св. Юстин Философ от онова време.
Като видя безплодието на своите усилия да унищожи Църквата Христова с физически сили и средства, сатаната се опита да стори това по друг начин, като превземе крепостта отвътре. Появиха се лъжеучители и еретици, много по-опасни от езическия меч и огън, защото внасяха смут в душите, посягаха върху единството на вярата - твърдата и непоклатима канара, в която се разбиваха без остатък всички пристъпи на злото. Църквата бе раздрусана из основи, но накрая истината възтържествува, правдата победи. Арий и десетките като него оръдия на дявола, бяха посрамени и отхвърлени от чистата снага на Тялото Христово; а Църквата излезе още по-силна и укрепнала с ясно изявено, обосновано и утвърдено църковно съзнание.
Тук е и голямата, неоценима заслуга на триста и осемнадесетте Свети Отци от първия вселенски събор (325 г.), чиято памет Църквата празнува на днешната дата от древни времена. Със своя живот, дела и дейност, най-вече на тоя събор, те допринесоха най-много да се запази единството на вярата, единството на църквата Христова, чистотата на евангелското учение; изобличиха и осъдиха ереста на Ария, която подриваше основите на християнското верую, и изработиха първите осем члена от Символа на вярата. Останалите четири члена на Символа на Вярата са съставени на II Вселенски събор. Затова и днешната света Неделя, отредена в тяхна памят, се нарича Неделя на Светите Отци.
Арий бил александрийски свещеник, човек безмерно горделив и честолюбив. Отхвърляйки Божественото достойнство на Иисуса Христа и Неговото равенство с Бог Отец, Арий лъжовно учел, че Божият Син не е Единосъщен с Отца, че е сътворен от Него във времето, като нещо средно между Бог и човек. По настояване на александрийския патриарх Александър бил свикан поместен събор, който осъдил лъжеучението на Арий, но той не се покорил. Жалвайки се от определението на Поместния събор, изпратил писма до много епископи из целия православен Изток и получил поддръжка в своето заблуждение от някои от тях. За да разследва възникналия смут светият равноапостолен император Константин (празн. 20 май) запитал епископата и, получил уверение че ерестта на Арий е насочена против най-основния догмат на Христовата Църква, се решил да свика Вселенски Събор.
На поканата на св. Константин в Никея се отзовали 318 епископа от различни държави, много от тях носещи по телата си следи от изтезания. Всред тях били и великите светила на Църквата - Св. Николай, архиепископ Мирликийски, св. Спиридон, епископ Тримитунски и други до днес почитани свети отци. Александрийският патриарх Александър пристигнал заедно с човека, когото Църквата помни като св. Атанасий Велики - голям ревнител за чистотата на Православието (по това време дякон, а по-късно сам Александрийски патриарх). Император Константин присъствал на заседанията на Събора.
Подкрепен от 17 епископа, Арий се държал гордо, но учението му било опровергано и бил отлъчен от Църквата. Приет и утвърден бил православният Символ на вярата. В него светите отци формулирали апостолското учение за Божественото достойнство на Второто Лице на Пресветата Троица - Господа Иисуса Христа. Ереста на Арий била разобличена и отхвърлена като заблуда на гордия разум.
Св. равноапостолен Константин Велики и отците на Първия вселенски събор в Никея.
Фреска в манастира Панагия Сумела (Sumela Monastery) в Турция. Снимка:
ufukdonmez.
След решението на главния догматически въпрос, Съборът установил също двадесет канона (правила) за църковното управление и дисциплина (виж Правила на Вселенските събори), както и въпросът за празнуването на Св. Пасха. Светите отци постановили Тя да се празнува в различен от юдеите ден и непременно в първата неделя след деня на есенното равноденствие (който през 325 г. бил на 22 март).
Свиканият от император Константин събор осъдил арианството като ерес, но по-късно императорът поддържал Арий поради някакви политически интереси и му оказвал официално покровителство. На Втория Вселенски събор в 381 г. в Константинопол арианството било отново осъдено.
Виж също:
| Вярваме в Единия Бог Отец, Вседържител, Творец на всичко видимо и невидимо; и в Един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, роден от Отца, тоест от същността на Отца; Бог от Бог; Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото (чрез Сина) всичко е станало, както на небето, така и на земята; заради нас човеците и заради нашето спасение слезе и се въплъти и стана Човек; страда и възкръсна в третия ден и възлезе на небесата, и ще дойде да съди живи и мъртви; и в Духа Светаго. |
За да отстранят всяка възможност за каквито и да било нови и различни тълкувания на Символа, отците от Събора присъединили към текста и следната анатема към арианската ерес:
| "Които говорят, че имало (време), когато не е съществувал Синът; че Той не е бил до рождението и е произлязъл не по същност; или утвърждаващите, че Син Божий има битие от друго същество или същност; или че Той е създаден, или сътворен, или изменяем, да бъде предаден на анатема от Вселенската Църква". |
Вторият Вселенски събор допълнил Символа и съставил Никео-Цариградски символ на вярата, който останал до днес "Символ верую" на православната вяра. Него изповядваме и с него се молим по време на личните си и общоцърковни молитви.
В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Братя и сестри!
Изучаването на миналото на Светата Православна Църква ни утешава и ни носи поуки. Когато ни поваля униние, когато ни връхлита отчаяние вследствие на обкръжаващото ни неверие – ние си спомняме как свети Григорий Богослов възкликвал: ”Погинала е вярата в Бога, погинала е у хората.” А нали тогава е било времето, когато бил жив св. Василий Велики, когато навлизал в църковния живот св. Иоан Златоуст, когато току-що бил починал св. Атанасий Велики и била още свежа паметта за Отците от Първия Вселенски събор в Никея.
Когато ни смущават ереси и разколи, ние си спомняме какви сътресения е преживявала в древността Светата Църква от лъжеучения. Как тържествували лъжеучителите. Нали в края на четвърти век, във времето на победата на арианите, в Константинопол останала верна на Православието само една домашна църква! А как се разправяли еретиците с враговете си! Достатъчно е да си спомним Константинополския арихепископ св. Павел Изповедник, удушен по време на богослужение със собствения му омофор. И след такова тържество на неверие и ереси Църквата проживяла още седемнадесет века. Стои непоколебимо и ще стои во веки веков.
Оттук и поуката за нас: не биха били страшни за нас изпитанията, ако вярата ни е крепка, ако имаме готовност за изповедничество на тази вяра.
Историята на Вселенските събори е поучителна за нас още в това отношение, че тя свидетелства за голямата ревност, която проявявали древните християни и техните пастири за запазване истините на вярата и църковното предание от всяко произволно изменение. Те мъжествено противостояли на силните на този свят, нерядко покровителствуващи еретиците и били готови да претърпят всякакви изпитания заради целостта и чистота на Православието. Пред лицето на такива ревнители на Христовата истина, трябва да се посрами равнодушието към вярата на днешните християни, проповядващи безразличие в изповядването на вярата. “Нека всеки вярва, както си иска – провъзгласяват съвременните волнодумци, - не стеснявайте свободата на съвестта”. Но към какво може да доведе тази разюзданост в религиозното изповядване? Към нищо друго, освен към пагубно разединение на християните във вярата и любовта. Това ли е желал нашият Спасител Господ Иисус Христос, Който в Своята първосвещеническа молитва преди кръстните страдания със сълзи се молил събраното от Него стадо да не се разпръсне при предстоящите гонения и появата в средата на християнското общество на еретици: “Отче Светий! Опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние” (Иоан 17:11).
Имало е време, когато единението в християнското общество било твърдо и ненарушимо. Както разказва книга Деяния на светите апостоли, “множеството повярвали имаха едно сърце и една душа” (Деян.4:32). Но не продължили дълго мирът и единодушието в християнската Църква. Още в апостолско време започнали да възникват ереси и разколи. Св. Иоан Богослов известявал на верните, че “в света влязоха много прелъстници, които не изповядват, че Иисус Христос е дошъл в плът” (2Ин. 1:7). Св.ап. Петър предрекъл на верните, че между тях ще “има лъжеучители, които ще вмъкнат пагубни ереси и мнозина ще последват тяхното разпътство, и поради тях пътят на истината ще бъде похулен” (2 Петр.2:1,2).
Но така както всяко зло, по Божие допущение неизбежно в света, десницата на Всевишния направлява към добро, ние трябва твърдо да вярваме, че и злото на религиозните разделения не без цел се допуска от Бога. Св.ап. Павел казва: “трябва да има помежду ми разногласие, за да изпъкнат достойните между вас” (1Кор. 11:19). Ние не трябва да падаме духом пред лицето на случващите се в света изкушения и съблазни от страна на лъжеучителите, заплашващи да ни отделят от единството на изповядване на православната вяра, но мъжествено да отблъскваме всяко еретическо празно мъдруване. За нас трябва да бъде несъмнено, че който говори противното на веропределенията на Вселенските събори, той очевидно, провъзгласява ерес, и ако такъв не се вразумява от словото на истината, съхраняваща се в Православната Църква, то от него, като еретик, всеки православен християнин, по заповедта на апостола, трябва да страни (Тит. 3:10). Да страни не само със сърце, но и със слух, тъй като хитрите и отровни речи на лъжеучителите и раздорници църковни по-бързо от всичко могат да отровят душите на слабите и неукрепналите във вярата, подкопавайки в тях доверието към проповедниците на православието. Днес много противници на Христовата истина разпространяват книги, в които ту явно, ту под прикритие се проповядват вредни учения. Днешната преса изобилства с материали насочени против църковните установления и свещенослужителите с тайната цел да се подрони доверието към църковните учреждения и да се отклонят християните от единомислие във вярата и любовта.
Всеки християнин трябва се пази от увлечения по проповядваните в днешно време разрушителни учения. Стойте твърдо в Православната Църква и “всичко изпитвайте, о доброто се дръжте” (1Сол. 5:21). Амин.
Протойерей Валентин Свенцицки
Превод "Православна младеж" по ”Монастырь в миру”
Църквата почита на днешния ден паметта на светите Отци от Първия Вселенски събор, които утвърдиха в Никея първата част от православния Символ на вярата и съкрушиха нечестивата ерес на Арий.
Ересите разрушават Църквата отвътре, поразяват стадото, защото спасението може да стане само чрез истинското вероизповедание. Но “нито огънят, нито мечът, нито гоненията, нито ересите, казва на днешния ден св. Теофан Затворник, не са били и не са в състояние да унищожат Църквата Христова, защото Православната вяра е самото сърце на тази Църква, тя е същността на изповядваното от нея учение. Докато имаме тази вяра, казва светителят, ние все още сме християни, макар и лошо да живеем. Само трябва да молим Господа да съхрани тази вяра в сърцата ни!“
Светите Отци от Първия Вселенски събор, по думите на св. Димитър Ростовски, са ни укрепили във вярата, че Църквата Божия ще победи злото в света и “портите адови няма да и` надделеят”. Затова Църквата е определила Първия Вселенски Събор, състоял се в Никея, за образцов. Всички православни владетели, пастири и последвалите Събори са се позовавали на него като на особено значим за живота на Св. Църква, и то не само в догматическо отношение, но и по отношение на Църковното благочиние. Св. император Константин нарича определенията му “мисъл на Самия Бог, защото Самият Св. Дух е присъствал в умовете на тези тъй велики мъже, и им е откривал Божията воля.”
Св. Атанасий Александрийски също нарича решенията на Събора “слово Господне,” Св. Василий Велики го назовава “критерий за разпознаване лъжеученията на еретиците,” а св. Епифаний го определя като ”котва на Църквата”.
В песнопенията Си Църквата нарича свв. Отци от събора втори след Апостолите проповедници на вярата, хранители на Апостолските завети и предание, благотворители на душите ни. Затова тя е уредила да ги честваме специално в Седма Неделя след Пасха Христова.
Да си припомним разказа за преподобни Агатон, древен светец, чието смирение отците решили да изпитат, като го обвинявали в много мними грехове. Той с кротост повтарял: ”Наистина, отци, грешен съм в това, помолете се за мене, за да ми прости Господ”. Те му приписали такива грехове, които един монах дори не може да слуша, след което добавили: “Казват още, че си еретик”. Тогава преп. Агатон им рекъл, като се поклонил: “Прощавайте, отци, но не съм еретик, аз съм православен.”. Те изумени го попитали: “Защо призна, че си извършил най-ужасните грехове, но си непоколебим в това, че си православен християнин?” А той отвърнал, че няма човек, който да не е склонен към какъвто и да е грях, но ереста разрушава из основи, тя не дава възможност за съзиждане, защото е смърт вечна.
В истинското вероизповедание се съдържа тайната на нашето спасение, затова трябва да изпитваме съвестта и разума си как вярваме: дали Символът на вярата е наше лично изповедание или това са само думи за нас.
Ето защо, ако забележим и най-малкото отклонение в мислите си от изповеданието на Църквата, от това, което тя съхранява, да умъртвим тази мисъл, както Архистратег Михаил порази деница и както св. Георги унищожи с копие дракона – древната змия!
Господ ни учи да бъдем смирени. Той затова се възнесе по-високо от всичко, защото се смири до край, прие смъртта и слезе в ада. Св. апостол Павел казва: “Когато светът в своята премъдрост не позна Бога в Неговата Божествена мъдрост, то Бог посредством безумието на проповедта благоволи да спаси света.”
Само с това непостижимо смирение човек може да постигне Божествената истина – Иисус Христос е съвършен Бог и съвършен Човек. Ако не разберем величието на Христа и славата на Отца, която се открива чрез Него, няма да осъзнаем унижението Му в името на човека и това, което става с нас, няма да опознаем самите себе си.
В Своята първосвещеническа молитва от днешното евангелско четиво Господ моли Отца за всички вярващи в Него. Той се моли за тях да бъдат далеч от земните страсти, да запазят истинската си човечност, да преодолеят злото. Моли се злото и лъжата, които владеят света, да не проникнат в Църквата.
Христос извършва изкуплението в доброволно послушание и с това прославя небесния Отец. ”Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня. И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде” (Иоан 17:4-5)
Като вечен Син Божий, като безплътно Слово, Христос е обладавал Божествена слава; но като човек, Той временно се лишил от тази слава и приел образ на раб.
Когато се извършило изкуплението, тази слава трябвало да Му бъде върната от Отца и съобщена на човечеството, за да познае света, че Отец е приел благоприятно Неговата жертва. Така облечен със сила на небето и на земята, Той дарил победен край на Своето дело.
Иисус съобщава на учениците Си Божествената истина, а те с вяра я приемат: “защото словата, що си Ми дал, предадох им ги и те приеха и разбраха истината, че съм от Тебе излязъл и повярваха, че Ти си Ме пратил”. Така, като вярват на словата Му, учениците достигат до истинното познание на Неговия Божествен произход и се убеждават в божественото Му посланичество.
Иисус Христос се моли изключително за Своите ученици, защото те трябва да продължат започнатото дело и да бъдат Негови посланици пред човечеството, а за това им е необходима особената помощ на небесния Отец.
Апостолите и всички вярващи принадлежат на Бог Отец, защото Той в предзнанието Си ги е избрал за Себе си. Те принадлежат и на Сина. Само чрез Богочовека Христос падналият човек отново отива при Отца.
Спасителят до този момент е защищавал Своите ученици, но се разделя с тях сега и ги оставя сред опасности. Затова моли Господ за тях да не се смущават сърцата им, да останат съхранени във вярата, за да бъдат те едно, както са едно Бог Отец и Бог Син. Това единство във вярата и любовта е източник на радост, която само Господ може да даде и която не може да бъде отнета от никакви страдания и преследвания в света.
Какви поучения можем да извлечем от днешното евангелско четиво? На първо място привлича вниманието ни истината, че целия земен живот на Спасителя от Витлеем до Голгота е бил посветен на прославата на Бог Отец. Спасителят е наш образец във всичко и затова трябва да го следваме, като прославяме името Божие. Трябва да живеем така, че да не допускаме в мислите, чувствата, думите, делата нищо, което да е против волята Божия. Да имаме мир и любов, за да видят другите добрите ни дела и те да прославят Бога, като вземат пример от нас.
В първите християнски времена мнозина езичници, като виждали кротостта на християните, твърдостта им в мъченията, възвеличавали християнския Бог и се обръщали в Христа.
Бог е наш върховен Владика, на Когото дължим благоговение, любов и упование. Неговата воля и закон са свети, защото Той е свят. Дава ни само това, което е благоприятно и спасително за нас. Живата благородна жертва пред Бога е подчинение на Неговата воля и извършване на дела в съгласие със закона.
Особено важно е да отбележим, че през целия Си земен живот Иисус Христос е послушен на Своя Отец небесен до смърт. За да изпълни Неговата воля, Той слязъл от небето и оставил славата, която имал в Отца преди да съществува света. Извършил делото, което Отец Му дал, явил името Му пред човеците и накрая приел страданията и кръстната смърт. Бог е съвършен наш Творец и Промислител. Всички твари Му служат и най-висшите сили слушат гласа Му. Господните закони и повеления са премъдри и благодетелни за нас. “Всички пътища Господни са милост и истина за ония, които пазят завета Му и откровенията Му” (Пс. XXIV, 10). Затова ако се подчиняваме и изпълняваме вярно заповедите Му, по думите на пророка “нашият мир би бил като река и правдата ни като вълните морски и потомството ни като пръстта земна”.
Послушанието ни пред Бога ни носи благо не само в този живот, но и в бъдещия век, както казва псалмопевеца: “А милостта на Господа е отвека и довека към ония, които Му се боят и правдата Му е върху синовете на синовете, които пазят завета Му и помнят заповедите Му, за да ги изпълняват”.
Най-висшата подбуда за послушание пред Господа трябва да бъде обаче любовта, защото Спасителят и Неговите апостоли ни учат, че любовта е изпълнение на заповедите Му.
Има два пътя на Богопознание: вярата и любовта. Св. ап. Павел в послание до евреите пише: “Чрез вяра проумяваме, че вековете са устроени по Божия дума и че от невидимото произлезе видимото” (Евр. 11:3). За познанието на Господа в любовта говори Самият наш Спасител: ”Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби, а който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам.” (Ин. 14:21). Първият начин на познание е съвършен и несъвършен, а вторият – изцяло съвършен. Без вяра е невъзможно да се угоди на Бога и да се спаси човек. Този начин не е напълно достатъчен. И бесовете вярват и треперят. Вярата знае, че има Бог и цялата земя е изпълнена с Него. А любовта не само знае, че има Бог, както казва св. Димитър Ростовски, но разбира какъв е Той – всеблаг и милостив.
Бог Се открива само на тези, които изпълняват заповедите, които го обичат. След Възкресението Той се яви не на книжниците и фарисеите, а на тези, които го обичат.
Всяко богословие, което се строи извън Божията любов, е опасно. То става ерес, която може да стигне до богоубийство. Затова разпнаха Христа, защото Го обвиняваха, че бидейки човек, Той се обявява за Бог. Това е и арианската ерес, по думите на св. Атанасий, която е предтеча на антихриста.
Да водим благочестив живот в послушание и изпълнение на заповедите и молейки се на Господа да стане възможно за нас да кажем като св. ап. Павел: “ Вече не аз живея, но Христос живее в мене”. Амин!
Словото е препечатано от сайта на Катедрален храм "Св. Неделя", София, 2009 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com