 |
Рождество по плът на нашия Господ, Бог и Спасител Иисус ХристосЕже по плоти Рождество Господа Бога и Спаса нашего Иисуса Христа 25 декември (7 януари) Тридневен празник и разрешение на всичко в продължение на 12 дни |
В този месец, в двадесет и петия ден,
празнуваме Рождеството по плът на Господа Бога и наш спасител Иисус Христос.
Господи, помогни ни и ние да се родим духовно!
Готовися, Вифлееме, отверзися всем, Едеме,
красуйся, Евфрафо, яко древо живота в вертепе процвете от Девы:
рай бо Оноя чрево явися мысленный, в немже Божественный сад,
от негоже ядше, живи будем, не якоже Адам умрем.
Христос раждается прежде падший возставити образ.
Написовашеся иногда со старцем Иосифом, яко от семене Давидова,
в Вифлееме Мариам, чревоносящи безсеменное Рождение.
Наста же время рождества, и место ни единоже бе обиталищу,
но, якоже красная палата, вертеп Царице показашеся.
Христос раждается прежде падший воскресити образ.
Величаем Тя, Живодавче Христе,
нас ради ныне плотию Рождшагося
от Безневестныя и Пречистыя Девы Марии.
Рождество Твоè, Христè Боже наш, возсия мùрови свет рàзума: в нем бо звездам служàщии звездòю учахуся Тебè клàнятися Солнцу правди, и Тебè вèдети с висотù Востòка: Господи, слава Тебè.
Твоето рождество, Христе Боже наш,
озари света със светлината на познанието.
Защото в него онези, които служеха на звездите,
от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата,
и да познават Тебе, Изтока от висините.
Господи, слава на Тебе!
Дева днесь Пресущественнаго раждает,
и земля вертеп Неприступному приносит,
Ангели с пастырьми славословят,
волсви же со звездою путешествуют:
нас бо ради родися отроча младо, Превечный Бог.Девицата днес ражда Свръхестествения,
и земята поднася на Непристъпния пещера;
Ангелите с пастирите славословят,
а мъдреците със звездата пътешестват -
понеже заради нас се роди Младенец - Предвечният Бог.
(Св. Роман Сладкопевец)
Витлеем отвори рая, елате да видим, намерихме храна на тайно място: елате да вземем истинска райска храна в пещерата. Там се яви корен ненапоен, който покарва отпущение (на греховете). Там се намери неизкопан кладенец, от който някога Давид пожела да пие. Там Девицата като роди детенце, утоли жаждата на Адам и Давид. Нека сега към пещерата да идем, там където се роди Младенец – Предвечния Бог.
"И Словото стана плът, и живя между нас..., и ние видяхме славата Му". (Йоан 1:14)
В последните столетия преди Рождество Христово Юдея се намирала току-речи постоянно под тежкото иго на иноплеменници: изпод владичеството на
персийците тя минала под властта на Александър Велики, а след неговата смърт - под владичеството на египтяни, сетне на сирийци, а след кратковременна независимост - под властта на
римляните, които обложили юдеите с данък и за цар поставили Ирод. Страдайки под чуждо иго, юдейският народ се утешавал с надеждата за скорото идване на Спасителя или Месия -
Христа, обещан от всички пророци.
Пророчествата ясно определяли и времето, и мястото на Спасителевото раждане. Пророк Даниил предсказал, че Христос ще се яви след 490 г. от възстановяването на Йерусалимския храм; пророк Михей означил мястото на Неговото раждане - Витлеем (Мих. 5:2; Мат. 2:6).
С приближаване на указаното време всички надежди на юдеите се устремили към идването на Месия, от Когото те очаквали за себе си величие и слава. Чудесните личби, които ставали при раждането на Йоана Предтеча, бързо се разнесли по планинската страна на Юдея. Пророческите думи на свещеник Захария, внушени му от Св. Дух, ясно посочвали приближаващото се явяване на Спасителя: "И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища" (Лука 1:76). Но юдеите още не знаели за благовещението, пратено на св. Дева Мария. Като приела с вяра думите на архангела, който й известил, че ще роди Син, Който ще се нарече Син Божи, тя смирено пазела тая вест в сърцето си. Нейният годеник Йосиф узнал за това от ангела, който му се явил насън.
Йосиф, макар да произлизал от царския Давидов род, живял в труд и бедност. Той бил дърводелец и с упражняването на този занаят изкарвал прехраната си.
Когато наближило време Мария да роди, особен случай я повикал с Йосиф във Витлеем. Римският император Август заповядал да се направи народно преброяване в цялата обширна империя. Всеки отивал да се запише в онова място, където бил роден. Йосиф трябвало да отиде във Витлеем, бащиния Давидов град.
Пътуване към Витлеем.
Мозайка от XIV в. от XIV в. в
Църквата "Иисус Христос Спасител в Хора", Истанбул.
Витлеем бил незначителен град в околностите на Йерусалим. През време на преброяването той се оказал малък да побере дошлия в него народ. Йосиф и Мария не могли да намерят място в гостоприемницата и били принудени да се подслонят извън града в една пещера, където нощно време пастирите затваряли добитък. Тук Мария родила Сина си, повила Го в пелени и Го положила в яслите, където били привързани осел и вол, които със своето дишане съгрявали божествения Младенец.
Първата вест за това велико събитие ангелите съобщили на смирените пастири, които недалече от Витлеем пазели в полето стадата си. Ненадейно те видели на небето чудна светлина, и ангел Божи им се явил в небесна слава. Бедните пастири се уплашили от чудното видение, но ангелът им казал:
"Не бойте се! Ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци! Защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ. И ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли" (Лука 2:10).
Щом ангелът произнесъл тия думи, изведнъж се появило множество небесни сили, които хвалели Господа и пеели:
"Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!" (Лука 2:14)
Когато се прекратило чудесното явление, изумените и зарадвани пастири си казали един на друг: "Да идем до Витлеем и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ!" Като дошли до пещерата, те намерили Младенеца, лежащ в ясли, поклонили Му се и след това разказали на всички за това, което видели.
След известно време в Йерусалим дошли мъдреци от Изток. Известно е, че някога в Халдея пророк Даниил бил поставен от Навуходоносор за началник над езическите мъдреци (Дан. 5:11). Трябва да се предполага, че тогава той открил на халдейските мъдреци своето пророчество за времето, когато ще се роди очакваният от юдеите Месия (Дан. 9:24-27). Това пророчество било предавано от поколение на поколение. И когато на Изток се появила необикновена звезда, мъдреците разбрали, че пророчеството се е изпълнило. Тогава те, не без особено внушение отгоре, се отправили към Йерусалим да се поклонят на родилия се юдейски цар. Следвайки източния обичай да се поднасят на царете дарове, те взели със себе си злато, ливан и смирна, и като дошли в Йерусалим, питали: "Где е новородилият се Цар Юдейски? Видяхме звездата Му на Изток и дойдохме да Му се поклоним". Цар Ирод, като узнал това, се смутил, събрал първосвещениците и учените книжници, и ги питал: "Где трябва да се роди Христос?" Те отговорили: "Във Витлеем Юдейски, както е казано в пророчествата". Тогава замисляйки зло, царят повикал мъдреците и им казал: "Идете, разпитайте грижливо за Младенеца и като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня!" Мъдреците веднага заминали, и звездата, която те видели на Изток, им показвала пътя. Тя се спряла на същото място, където бил Младенецът. Като влезли, те Му се поклонили и с благоговение Му поднесли скъпоценните дарове. Така се изпълнили пророчествата, които преди толкова векове предсказвали идването на Избавителя.
Мъдреците, като се поклонили на Иисуса Христа, заминали по друг път за своето отечество, понеже получили от Бога насън повеля да не се връщат при Ирод. На Йосиф също насън се явил ангел и му казал: "Стани, вземи Младенеца и майка Му и бягай в Египет, и остани там докле ти кажа! Защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби". Йосиф изпълнил заповяданото и същата нощ заминал за Египет, където живял до смъртта на Ирод.
Бягство в Египет.
Детайл от рождественска икона от XII в. от
манастира "Св. Екатерина" в Синай
Преданието говори, че през време на пътуването светото семейство било нападнато от разбойници, и един от тях, като видял Иисуса, се удивил на красотата Му и удържал другарите си, като казал: "Не им правете зло! Ако Бог вземеше на Себе Си човешки образ, не щеше да бъде по-прекрасен от тоя Младенец". Тогава пресветата Дева казала на разбойника: "Тоя Младенец ще ти се отплати с добро, задето сега Го запази". Той бил същият разбойник, който по-късно бил разпнат отдясно на Христа, покаял се, повярвал в Него и чул думите: "Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая" (Лука 23:43). Изобщо преданието за пътешествието на божествения Младенец и пречистата Му майка се запазило живо в оная страна. Досега показват мястото, където те почивали под смоковнично дърво. Близо до това дърво тече чудесно явилият се за светите пътници извор, от който те пили и в който пресветата Дева къпала божествения Младенец. Явяването на божествения Младенец в Египет се ознаменувало и с велико чудо: идолите на Египет веднага паднали и се счупили.
Ирод чакал мъдреците, но като видял, че не се връщат, и страхувайки се за своя престол, решил да погуби Младенеца. Като не знаел как да Го намери, той заповядал да избият във Витлеем и в околностите всички младенци от мъжки пол от две години и надолу. Това ужасно злодеяние било извършено и изпълнило цялата страна с плач и ридание, но не постигнало целта си, защото Иисус Христос вече не бил тогава във Витлеем. Избиването на витлеемските младенци се възпоменава от Църквата на 29 декември.
А в деня на Рождество Христово Църквата пее:
"Твоето Рождение, Христе Боже наш, огря света със светлината на познанието, защото при него служителите на звездите чрез звезда се учеха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и Тебе да признават за Изток от горе. Господи, слава на Тебе!"
"Днес Девицата ражда Предвечния; а земята предлага пещера на Непристъпния; ангели заедно с пастирите славословят, а мъдреци по (указание на) звездата пътешестват; защото заради нашето спасение се роди младо Отроче – предвечния Бог!"
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Рождеството на Иисуса Христа станало така: то станало след годежа на Преблагословената Му Майка, Пречистата Дева Мария с Иосиф, мъж праведен и вече стар (защото бил на осемдесет години).
Според свидетелствата на свети Григорий Нисийски и на свети Епифаний Кипърски, Пречистата Дева му била дадена като съпруга, за да съхранява той девството й и да се грижи за нея. Още преди да започнат да живеят заедно, се оказало, че тя е заченала в утробата си от Светия Дух.
Праведният Иосиф бил мним мъж на Мария, а в действителност бил пазител на посветената й на Бога девическа чистота и очевидец на непорочния й живот. Защото на Господа било угодно да укрие от дявола тайната на Своето въплъщение от пречистата Дева, и затова Той покрил девството на Майка Си със съпружество, за да не знае врагът, че това е тази Дева, за Която Исаия предрекъл: "ето, Девицата ще зачене" (Ис. 7:14).
За това свидетелства свети Атанасий, архиепископ Александрийски със следните думи:
"Иосиф е трябвало да послужи на тайнството, за да се слави Девата, като че имаща мъж, и за да остане скрита за дявола самата истина за нещата, тъй че той да не знае това, което има да стане, по какъв начин Бог ще благоволи да пре бивава с хората" (Слово на Рождество Христово).
И свети Василий Велики казва:
"Годежът с Иосиф е извършен за това, да се укрие от княза на този век (тоест дявола) въплъщението на Сина Божий" (Слово на Рождество Христово).
Същото казва и свети Иоан Дамаскин:
"Иосиф се сгодява за Мария като мъж, та дяволът, не знаейки за безмъжното Рождество Христово от Девица, да отстъпи, тоест да престане да подбужда Ирод и да подстрекава иудеите към завист. Защото дяволът още от времето, когато Исаия предрекъл, че "ето, Девицата ще зачене и ще роди", зорко следял всички девици да не би някоя от тях да зачене без мъж и да роди, оставайки девица. Божият промисъл устроил годежа на Дева Мария с Иосиф, за да се скрият от княза на тъмнината и девството на Пречистата Богородица, и въплъщението на Бога Слово."
Още преди извършването на съпружеската тайна, Пречистата Дева Мария се оказала непразна от Светия Дух и святата й утроба възраствала, вместявайки в себе си невместимия Бог. А бременността й започнала особено да се забелязва тогава, когато, след като изминало тримесечното й пребиваване при Елисавета, тя се върнала у дома си и Божественият плод вътре в нея възраствал с всеки изминал ден, а денят на раждането на младенеца Христос все повече и повече приближавал.
Като видял това, Иосиф бил в голямо недоумение и печал, защото мислел, че тя е нарушила обета на девството. В голямо смущение праведният старец казал:
- Как е могло да стане това? Аз не съм я познал и дори с мисъл не съм съгрешил против нея, а ето, тя е бременна. Уви, как се случи това? Кой я прелъсти? И какво да сторя, не зная. Да я изоблича ли като законопрестъпница, или да замълча заради срама, който тогава ще легне върху нея и върху мен? Ако я изоблича, тогава, разбира се, тя ще бъде убита с камъни по Моисеевия закон и аз ще се явя като че мъчител, който я е предал на люта смърт. А ако не я подложа на изобличение, ще имам част с прелюбодейците. Какво да сторя? Недоумявам. Ще я изпъдя тайно, нека върви където иска. Или аз сам ще избягам от нея в далечна страна, за да не видят очите ми този позор.
Размишлявайки така, праведният Иосиф се приближил до Дева Мария и й казал, както свидетелства за това свети Софроний, патриарх Иерусалимски:
"Мария, какво е това, което виждам в теб: зад честта срамота, зад веселието скръб; и вместо похвали, укор ми донесе; приех те непорочна от иерея в църквата, а какво виждам сега?" (Из службата на Предпразнество на Рождество Христово, тропар на първия царски час)
И свети Атанасий Александрийски повествува за същото така:
"Иосиф, като видял, че Дева Мария е заченала в утробата си, но като не знаел, колко е велико съкровището вътре в нея, в смущението си я попитал: "Какво се е случило с теб, Мария? Не си ли ти чистата Дева, възпитана в свещените притвори на храма? Не си ли ти тази Мария, която не искаше да погледне лицата на мъжете? Не си ли ти тази, която свещениците не можеха да уговорят да встъпи в брак? Не си ли ти тази, която обеща да съхрани неувяхнала розата на девството? Къде е чертогът на твоето целомъдрие? Къде е горницата, охраняваща девствената ти чистота? Къде е срамежливото ти лице? Аз се срамувам, а ти чувстваш дръзновение, защото скривам греха ти."
Докато Иосиф й говорел всичко това, о, как се срамувала нескверната Агница, непорочната гълъбица, целомъдрената Дева, изчервявайки лицето си от тези Иосифови думи? Тя не смеела да му разкрие благовестието, което й донесъл Архангелът, и пророчеството, което изрекла за нея Елисавета, не смеела да стори това, защото се бояла да не се покаже тщеславна и обичаща похвалата. За това свидетелства и свети Атанасий, който влага в устата й следните думи към Иосиф:
"Ако сама започна да ти разказвам за себе си, ще ти се сторя тщеславна. Потърпи малко, Иосифе, и пастирите ще ти открият (истината) за мен."
Само едно казала Дева Мария на Иосиф в отговор на недоумението му:
- Жив Господ, Който ме пази и досега в непорочно девство, защото аз не съм познала грях и никой не ме е докоснал, а това, което е в мен, е от Божието желание и по Божие действие.
А Иосиф, като човек, мислел по човешки и подозирал, че зачатието й е станало от грях. Но бидейки праведен, той не искал да я изобличи, а пожелал тайно да я отпусне, или (както е написано в сирийския превод) той намислил тайно да я остави, тоест да замине от нея някъде надалеч. И когато той помислил това, ето ангел Господен му се явил насън, казвайки:
- Иосифе, сине Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си.
Ангелът затова нарича Девата жена на Иосиф, за да опровергае мисълта му за прелюбодейство (понеже Иосиф мислел, че жена му е заченала от прелюбодейство). Ангелът като че ли казвал на Иосиф така: "Сгодената е твоя жена и не принадлежи на друг мъж."
За това блаженият Теофилакт казва така:
"Ангелът нарича Мария жена на Иосиф, показвайки с това, че сгодената за него не се е осквернила с друг. А също и затова, заедно с девството да бъде почетено и законното съпружество."
Така разсъждава и свети Василий Велики:
"Ангелът нарекъл Мария и Дева, и сгодена за мъж, та така и девството да почете, и брака да не укори. Девството било избрано като необходимо за светото рождение, а годежът, който е начало на брака, бил извършен по закона за това, за да не помисли някой, че раждането е произлязло от беззаконие, а също и за това, Иосиф да стане всякогашен свидетел на Мариината чистота, за да не бъде подлагана тя на упреци, че уж е осквернила девството си. Тя си имала (в лицето на Иосиф) годеник, който бил свидетел и пазител на живота й" (Слово на Рождество Христово).
Ангелът казва на Иосиф: "Не бой се да приемеш Мария, жена си". Тези думи означават:
"Приеми жена си, според годежа, и девицата, според обета й, даден на Бога (така обясняват свети Григорий Нисийски и блажени Иероним), защото тя е първата девица от израилския народ, която е обещала на Бога да запази девството си неосквернено до самата си кончина. Не бой се, защото заченалото се в нея е от Духа Светаго. Тя ще роди Син, и ще Му наречеш името, ще наречеш името като баща, макар че не си участвал в зачеването Му; защото за бащите е обичайно да дават имена на децата си, както и Авраам е назовал своя син Исаак (Бит. 21:2). Така и ти, макар че не си природен, а само мним баща на Младенеца, ще Му послужиш по бащински, като Му наречеш името."
Блажени Теофилакт от името на Ангела казва на Иосиф така:
"Макар че не си имал никакво участие в зачеването на Младенеца, аз искам да ти дам този сан (бащинския), за да Му наречеш и името; ти ще Му назовеш името, макар че Той не е твоя рожба; така ти ще Му сториш това, което е свойствено за бащата. А кое е името? Иисус, което значи Спасител, защото Той ще спаси народа Си от греховете му."
Като станал от сън, Иосиф направил така, както му наредил ангелът Господен, и приел жена си, сгодена за него, която била непорочна Девица, посветена на Господа чрез обета за девство, и Майка на Владиката, заченала Спасителя на света от Духа Светаго. Той я приел като своя годеница, въздавайки й с любов голяма чест, като на Господня Девица, служейки й с благоговение и страх, като на Майка на Спасителя.
"И не познаваше я, докле тя роди" (Мат. 1:25), тоест (според изяснението на Теофилакт) никога не я познал като жена. Защото как би могъл той, бидейки праведен, да познае тази, която му била дадена от храма Господен не за брак, а за опазване на девството й под вид на брак? Как би могъл да се докосне до девицата Господня, която била обещала на Бога вечно девство? Как би могъл да се докосне до Пренепорочната Майка на своя Господ и Създател? А това, че Евангелието казва: "докле тя роди", представлява обичаен начин на изразяване на Писанието, което употребява думата "докле" в смисъл на безкрайно време.
Защото и Давид казва: "Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти" (Пс. 109:1). Тук мисълта не е тази, че Господ - Син само дотогава ще седи отдясно на Господа - Отца, докато Той не положи враговете Му в подножието на нозете Му; но тази, че и след като враговете Му бъдат покорени под нозете Му, Господ - Син още по-преславно ще седи, като Победител, в безкрайните векове.
Подобно на това и за свети Иосиф се пише: "не познаваше я, докле тя роди" (Мат. 1:25), не в смисъл, че той после уж я бил познал, както мислели някои еретици, каквото учение е чуждо на Православната църква; но в този смисъл, че след раждането на такъв Син, Който бил въплътен Бог, и след толкова велики чудеса, станали по време на раждането Му, на които Иосиф бил очевидец, този благочестив старец не само не смеел да я докосне, но и дълбоко я почитал, както роб господарката си, служейки й със страх и трепет, като на Божия Майка.
За тази дума "докле" свети Теофилакт пояснява:
"За Писанието е обичайно да говори така, както казва то и за потопа: "врана(та)... отлиташе и прилиташе (в ковчега), докле изсъхна земята от водата" (Бит. 8:7), а враната после не се върнала.
И Христос казва: "Аз съм с вас през всички дни до свършека на света" (Мат. 28:20). А нима след свършека на света Той не ще бъде с нас? Напротив, тогава, в безкрайните векове, Той още повече ще бъде с нас.
Така и тук се казва: "докле тя роди", тоест, че Иосиф не е познал Пресветата Дева нито преди раждането, нито след раждането на Христа, подобно на това, както и Господ ще бъде неотстъпно с нас и докато свят светува, и след свършека на света. А и как би могъл Иосиф да докосне Пречистата Дева, след като е узнал за неиказаното раждане на Спасителя от нея?"
Непорочното девство на Пречистата Богородица и след рождеството на Спасителя се открива ясно и от това, че когато Иосиф започнал да се съмнява относно бременната Девица и дори си мислел дали тя не е лишена насилствено от девството си, тогава ангелът му се явил и нарекъл Мария негова жена: "не бой се (казал той) да приемеш Мария, жена си" и с това опровергал съмнението му за прелюбодейство.
А когато същият ангел се явил на Иосиф вече след Рождеството Христово във Витлеем и в Египет, и когато този праведен старец вече получил откровение за Мариината чистота и за Богомладенеца, заченат от Светия Дух, тогава ангелът вече не нарича Пречистата Дева Мария негова жена, а само Майка на Родения, защото в Евангелието пише така: "А след като си отидоха, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу и казва: "стани, вземи Младенеца и майка Му (а не "жена ти"), и бягай в Египет" (Мат. 2:13). И в Египет ангелът отново казва на Иосиф: "стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева" (Мат. 2:20), явно показвайки с това, че той насочвал Иосиф не към брак, а към служение на Младенеца и на Майка Му.
И така, не само че Иосиф не познавал Мария като своя жена дотогава, докато тя родила своя първороден Син, но и след раждането на Богомладенеца тя останала нетленна Дева, както всички велики църковни учители единогласно свидетелстват за това.
| * Този разказ се съдържа в апокрифното Евангелие на Иаков, т.н. "Първоевангелие на Иаков", в 15 и 16 глави. Той е повторен и в много други апокрифни съчинения, например в "История на раждането на Мария и детството на Спасителя", макар с някои изменения. | |||
Разказва се и това*, че по времето, когато Пресвета Дева Мария вече била заченала в утробата си, един от книжниците, на име Анин (вече след явяването на ангела на Иосиф), като дошъл в дома им и като видял бременната Девица, бързо отишъл при първосвещеника и при целия синедрион и им казал:
- Този дърводелец Иосиф, когато вие наричахте праведен, е извършил беззаконие: той тайно е обезчестил и осквернил Девицата, която му беше дадена от храма Господен, за да я пази, и ето, тя сега е заченала в утробата си.
Изпратените от първосвещеника слуги отишли в Иосифовия дом и намерили Мария бременна, както им казал онзи книжник. Те я хванали заедно с Иосиф и ги завели при първосвещеника и при целия синедрион. А първосвещеникът казал на Дева Мария:
- Забрави Господа Бога ти, възпитаната в Светая Светих, получавалата храна от ангелски ръце и слушалата ангелско пение! Какво е това, което си сторила?
А тя с плач казала:
- Жив Господ, Бог мой, чиста съм и мъж не познавам.
След това първосвещеникът казал и на Иосиф:
- Какво е това, което си сторил?
Той отговорил:
- Жив Господ, Бог мой, чист съм от нея.
А първосвещеникът му казал:
- Тъй като ти не преклони главата си под крепката Божия ръка, за да бъде благословено потомството ти и тайно от синовете Израилеви се смеси с Девицата, посветена в дар на Господа, затова двамата с нея трябва да изпиете горчивата вода, що докарва проклятие, за да разкрие Господ греха ви пред всички.
А от Бога чрез Мойсей бил установен такъв съд, както пише за това в 5-а глава на 4-ата Моисеева книга (Числа): ако някой мъж или някоя жена бъдат заподозрени в прелюбодеяние и не открият истината за себе си, на такива в храма Господен им се давала клетвена вода при специални свещенодействия и при специален чин. И след изпиването на тази вода Божият съд извършвал някакво изобличително знамение над извършилите прелюбодеяние, с което знамение ставало явно извършеното беззаконие. С такава именно вода първосвещеникът по подобаващия чин напоил отначало Иосиф, а после Мария, и над нея не се извършило никакво изобличително знамение, тъй че народът се чудел на това, че грехът им не се открива. Тогава първослещеникът им казал:
Щом Господ Бог не яви греха ви, идете си с мир.
И ги отпуснал. А Иосиф, като взел Дева Мария, отишъл у дома си, радвайки се и славейки Бога Израилев.
След това излязла заповед от кесария Август да се направи преброяване по цялата земя, и всички отивали да се записват, всеки в своя град. Тръгнал и Иосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, града Давидов, наречен Витлеем, понеже произхождал от дома и рода Давидов, за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която била бременна.
Пътуване към Витлеем.
Мозайка от XIV в. от XIV в. в
Църквата "Иисус Христос Спасител в Хора", Истанбул.
Витлеем е малък град, недалеч от Иерусалим, в южна посока; разположен край пътя, който води към планинската страна, към Хеврон, свещеническия град, където се намирал домът на Захария и където Пречистата Дева, след архангелското благовестие, посетила и поздравила Елисавета, майката на Предтеча. По такъв начин Витлеем е разположен на средата на пътя между Иерусалим и Хеврон, а от галилейския град Назарет той е на разстояние три дни път или малко повече.
Витлеем се нарича град Давидов, защото в него се родил Давид и в него бил помазан за цар; там е умряла Рахил, там е и гробът на Иесей, бащата Давидов (Бит. 35:19).
Предишното название на Витлеем било Евфрат, но Иаков, когато пасял там стадата си, назовал това място дом на хляба (Витлеем), предвиждайки с духа си и предвъзвестявайки, че в това място трябва да се роди "хляб(ът), слязъл от небето" (Иоан. 6:51), Христос Господ.
А близо до Витлеем, на изток, срещу Давидовия кладенец, до който той веднъж силно ожаднял и казал: "Кой ще ми донесе да пия вода от Витлеемския кладенец, който е при портите" (2Цар. 23:15) в скалистия хълм, върху който е разположен град Витлеем, се намира една пещера. Недалеч от тази пещера се намирала нива, принадлежаща на Саломия, която също била жителка на Витлеем и се падала сродница както на Дева Мария, така и на Иосиф.
Детайл от
Рождественска икона. Архив Pravoslavieto.com
И когато Иосиф се приближавал към града, на непознаващата брак Чиста Невеста й дошло време да роди и той започнал да търси дом за нощуване, където Раждащата би могла да си намери удобно място, за да роди благословения Плод на утробата си. Но той не можал да намери подслон поради множеството народ, дошъл да се записва, който препълнил не само общата странноприемница, но и целия град. Затова Иосиф се приютил в посочената пещера, защото в странноприемницата нямало място за тях, а денят вече клонял към вечер.
Тази пещера служела за подслон на добитъка, и в нея Пречистата и Преблагословена Дева в полунощния час усърдно се молела на Бога и пребивавайки цялата в богомислие и горейки от желание за Господа и от любов към Него, родила без болки нашия Господ Иисус Христос, в двадесет и петия ден на месец декември.
Така безболезнено и трябвало да роди тази, която заченала без съпружеска сладост: "не познах (казала тя) сладост, към брака съм непричастна" (Стихира втора на Благовещение на Пресвета Богородица, на "Господи воззвах"). И тъй като тя заченала в чистота, то и родила без болка, както казва за това свети Григорий Нисийски:
"Девата заченала, Девата носила (плод) в утробата си, Девата родила, Девата си останала дева; на земята още не е бивало чудо, подобно на това" (Слово на Рождество Христово).
И свети Дамаскин казва:
"О, чудо ново сред всички древни чудеса! Кой е видял майка, без мъж родила".
Пресветата Дева родила без мъж Христа, подобно на Адам, който без жена произвел Ева, за което свети Иоан Златоуст казва така:
"Както Адам без жена е произвел жената, така и тук Девата без мъж родила Мъжа, връщайки чрез това дълга на мъжете за Ева. Адам останал цял след вземането на ребро от тялото му, и Девата пребивавала непокътната след раждането на Младенеца" (Слово на Рождество Христово).
И се изпълнило това, което като че в сянка било преобразувано в неизгарящата къпина и в Червено море:
"И както къпината опалвана не изгаряше (възпява Църквата), така и дева си родила, и дева си останала" (Догматик глас втори).
И на друго място:
"Морето след преминаването на Израиля остана непроходимо; Непорочната след раждането на Емануил остана непокътната" (Догматик глас пети).
Така Приснодева Мария родила въплътения Бог, без да накърни девството си. И това раждане станало без обичайната помощ и прислужване на баба, както свидетелства за това свети Атанасий Александрийски, когато, беседвайки за следните евангелски слова: "роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли" (Лук. 2:7) казва така:
"Погледни тайнственото раждане на Девата: сама родила тя, и сама повила Младенеца. При светските жени една ражда, а друга повива, а при Пресветата Дева не е така. Сама родила тя, и сама повила в пелени, Сама бидейки безболезнена майка и необучена баба, не позволила на никого да се докосне с нечисти ръце до Пречистото Рождество: сама послужила на Родения от нея, и Го повила, и Го положила в ясли."
А свети Киприан казва така:
"В раждането и след раждането Девата с Божествена сила си останала дева, тя, която родила безболезнено и не се нуждаела от никакви услуги от страна на акушерка, но сама била и родителка, и прислужница на раждането, и затова полага благоговейни грижи за своя Младенец: милва Го, прегръща Го, целува Го, подава Му гърдите си, и всичко това извършва радостно, без никаква болка, без никаква немощ на природата, обичайна при раждането."
И така, тя сама с девическите си ръце послужила на некърнимото си Рождество (на Божествения Младенец), очаквайки старицата Саломия, сродницата си, която Иосиф отишъл да повика, за да прислужва на Пресветата Дева. Но Саломия дошла, когато делото вече било извършено, защото тази, която родила, тя също и служела, носейки Младенеца, повивайки Го и полагайки Го в ясли.
| * Това сказание е взето от "Първоевангелие на Иаков" | |||
Свети свещеномъченик епископ Зинон предава още, че бабата, като дошла, не повярвала, че раждането било девствено и безболезнено, и се опитала с помощта на обичайните прийоми на акушерското изкуство да узнае наистина ли е такова това раждане. Но веднага я поразило наказание за дръзката й постъпка, защото ръката й, осмелила се да извърши тази проверка, внезапно силно се възпалила от огнена болест и изсъхнала. А когато боледуващата допряла ръката си до Божествения Младенец, тя веднага се изцерила и станала така здрава, както била и по-рано. Тогава Саломия повярвала, че Майката е Дева, а Младенецът Бог*.
След това непорочната Родителка и необичайната Служителка на новородения си Младенец, като повила пресладкото си Чедо с чисти бели ленени тънки пелени, предварително приготвени за това и донесени от Назарет, и като Го положила в яслите, намиращи се в тази пещера, Му се поклонила, като на Свой Бог и Създател, за което си спомня блаженият Йосиф, творецът на канони, когато се обръща със следните думи към Пречистата Дева:
"Откровице, като държеше на ръце и се покланяше, и майчински целуваше Въплътения и Покрития с човешко подобие, ти казваше: пресладко Чедо, как така държа Теб, Държащия в ръката Си цялата твар?"
"Воплощенного Отроковице, и обложеннаго человеческим подобием, держащи руками и покланяющися и лобызающи матерски: чадо, глаголала еси, сладчайшее, тако тя сице держу, дрожащего рукою всю тварь".
(Служба на предпразднество на Рождество Христово 23 декември, трипеснец на вечерни, песнен девета) .
Достоверно е, че Богоотроковицата се е поклонила до земята на Родения от нея, лежащ в яслите и ангелските чинове с удивление невидимо ги окръжавали, както и Църквата свидетелства за това, когато казва:
"Ангелите окръжиха яслите като херувимски престол; пещерата виждаха като небе, заради лежащия в нея Владика".
А към яслите били привързани вол и магаре, за да се изпълни Писанието: "Волът познава стопанина си, и оселът яслите на господаря си" (Ис. 1:3). А тези вол и магаре били доведени от Иосиф от Назарет. Магарето било доведено заради бременната Дева, за да я носи на себе си по време на пътя, а вола Иосиф довел, за да го продаде и да даде дължимия данък, събиран по заповед на кесаря, а също и за да си купи всичко нужно. Тези две безсловесни животни, стоейки до яслите, с диханието си съгрявали Младенеца, по случай тогавашното зимно време и по такъв начин служели на своя Владика и Творец.
А Иосиф се поклонил и на Родения, и на Родилата, защото тогава той разбрал, че Роденото от нея е от Светия Дух, както говори за това и свети Атанасий:
"Наистина Иосиф не я е познавал, докато тя не е родила своя пръвороден Син; дотогава, докато Девата носела Заченатото от нея, той не я познавал, не знаел какво има в нея, не знаел какво се извършва в нея. А когато тя родила, тогава той познал; тогава Иосиф познал, каква била силата на Девата и каква се е сподобила да стане тя. Тогава познал той, виждайки Девата, кърмеща с гърдите си и в същото време запазваща нетленния цвят на девството. Тогава познал той, когато Девата родила, но не изпитала това, което е свойствено на родилките. Тогава познал той, че неразсичащият се камък подавал гърдите си на духовния Камък. Тогава познал Иосиф, че за нея е писал Исаия: "ето, Девицата ще зачене."
Тези думи на свети Атанасий потвърждават, че в този момент Иосиф познал силата на тайнството и като познал, поклонил се със страх и с радост, благодарейки на въплътения Бог, Който го сподобил да бъде очевидец и служител на тази тайна.
А относно времето на Христовото рождество, мнозина достоверни писатели казват, че това е било в полунощ в събота срещу неделя; и това известие се съгласува с Шестия вселенски събор, който обяснява празнуването на неделния ден така:
"Понеже в този ден Бог сътвори светлината; в същия този ден Бог благоволи да се роди; в същия този ден Той прие кръщение в Иордан от Иоан; в същия този ден Самият премилостив Изкупител на човешкия род, заради нашето спасение, възкръсна от мъртвите; в същия този ден Той изля Светия Дух върху учениците Си".
И тъй както, според достоверно известие, Той бил заченат в девическата утроба по време на благовещението в петък и пострадал пак в петък, така и в неделен ден се родил, и в неделен ден възкръснал. И на Христа Му приличало да се роди в неделния ден, в който Бог рекъл: "да бъде светлина" (Бит. 1:3), и в който "биде светлина" (Бит. 1:3); подобавало и в същия този ден и Самият Той, вечносъществуващата Светлина, да възсияе на света.
А това, че Христос е трябвало да се роди през нощта и в определен час, за това пророчески е предречено в книгата "Премъдрост Соломонова", където се казва така:
"когато тихо мълчание обгръщаше всичко, и нощта в течението си бе стигнала до средата, слезе от небето, от царствените престоли, всред гибелната земя всемощната Твоя дума като страшен воин" (Прем. 18:14-15).
| * Вероятно тези сказания св. Димитрий Ростовски е заимствал от някои западни сказания за Христовото Рождество. | |||
По време на Христовото Рождество станали и големи чудеса по цялата земя. Така, в същия този час, в който нашият Господ излязъл през девическите врати, запечатани с чистота, внезапно в тази пещера от скалата бликнал воден извор, а в Рим от земята избликнал ручей с елей и потекъл в река Тибър. Идолският храм, наричан вечен, се разрушил; идолите се разбили, и пак там на небето се появили три слънца. В Испания през тази нощ се появил облак, по-светъл от слънцето, а в Иудейската страна енгадските лозя разцъфтели, въпреки зимното време.
А особено чудесно било това, което е описано в Евангелието, когато ангели слезли от небето с песнопение и явно се показали пред хората. Това се случило така.
Срещу пещерата, в която се родил Христос, според свидетелството на блажения Иероним, се намирала много висока кула, наречена Адер, в която живеели пастири на стада. Там през тази нощ трима от тях случайно бодърствали и пазели стадото си, и ето, върховният сред небесните сили ангел (който, според мнението на свети Киприан, бил светият благовестител Гавриил) им се явил в голямо сияние, блестейки с небесна слава, с която той ги осиял; като го видели, те много се уплашили. Но явилият се ангел, като им наредил да оставят страха и да не се боят, им благовестил радостта, настъпваща за целия свят чрез раждането на Спасителя. При това той им казал и белег за истинността на благовестието си: "ще намерите (казал той) Младенец повит, лежащ в ясли."
Докато ангелът им казвал това, внезапно във въздуха се чуло пение на многобройни небесни воинства, които прославяли Бога и възпявали: "слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение" (Лук. 2:12-14)!
След това ангелско явяване и пение на небесните сили, пастирите, като се посъветвали помежду си, отишли бързо във Витлеем, за да видят, истинни ли са думите на ангела, и те отишли и видели Пречистата Дева Мария Богородица и свети Иосиф, годеника й, а също Младенеца повит, лежащ в ясли. И като повярвали, че това несъмнено е Христос Господ, очакваният Месия, дошъл да спаси човешкия род, те Му се поклонили и разказали всичко, което видели и чули, и което им било казано от ангела за Този Младенец. И всички слушащи (Иосиф, Саломия и тези, които през това време дошли тук) се чудели на думите на пастирите, а особено Пречистата Дева Майка, безболезнено родила, спазвала всички тия думи, слагайки ги в сърцето си. И пастирите се върнали, славейки и хвалейки Бога.
Така станало Рождеството на Иисуса Христа, нашия Господ, на Когото и от нас, грешните, да бъде чест и слава, поклонение и благодарение, с безначалния Му Отец и с Вечносъществуващия Дух, сега и винаги, и във вечни векове. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Помните ли съвета, който ви дадох неотдавна, молейки ви да изслушвате
всичко, което се говори, в съвършено мълчание и тишина, както подобава на една тайна? Напомням ви това, защото сега ще пристъпим свещените двери и ще влезем в града на великия Цар.
Ще говорим за рождението на Иисус Христос, син Давидов, син Авраамов. И ще говорим не за Неговото вечно рождение, а за земното Му рождество, за което има хиляди свидетели. А когато чувате, че Бог е слязъл на земята, размислете и потръпнете. С Неговото земно рождество започва св. Евангелие. Вижте по какъв дивен начин Бог запазил св. Дева от подозренията на евреите, като я поверил на праведния Йосиф. Защото ако евреите знаели за тайната на нейното зачатие, те не биха повярвали и биха пребили Девата с камъни като блудница. Те не повярвали на Христос след всички знамения, които извършил сред тях и продължили да Го наричат син на Иосиф. А как без знамения биха повярвали, че Той се е родил от девица? Ако дори самият Иосиф, този праведен и чуден мъж, се усъмнил, като разбрал, че св. Дева е непразна, и било нужно да се яви Ангел и да му разкрие пророчески тайната: то как биха приели тази тайна евреите, бидейки лукави и развратени? Дори Неговата Майка не се осмелявала да говори публично за това: Аз и баща Ти Те търсихме (Лука 2:48). Защото ако това станело известно, то щяло да събуди подозрения сред евреите и те нямало да почитат Иисус като син Давидов. А ако не Го признавали за син Давидов, то от това щели да произлязат множество други злини. Ето, и ангелите не на всички казали за тайната на рождението Му, а само на Иосиф и Мария. А когато благовестили на пастирите за родилия се Младенец, не им разкрили, че се е родил от Дева.
И така, когато Иосиф се убедил, че "заченатото в нея е от Духа Светаго", той я приел и помагал й докато се роди Младенецът. Ако не е бил твърдо уверен в ролята на Св. Дух в тайнственото зачатие, той не би задържал св. Дева Мария при себе си и не би й служил.
Така и ти не искай повече от това, което е казано, и не питай как точно е станало зачатието. Защото ако е тайна естественото зачатие и рождение на човека, то колко повече тук,
когато е чудодествал Духът и когато тази тайна е неведома дори за ангелите.
И остана скрито от княза на този век девството на Мария и детеродството й, както и смъртта на Господ: три тайни достойни за огласяване, които бяха извършени в Божие мълчание.
Прочее как [Той] се откри на вековете? Звезда в небето засвети над всичките звезди и светлината й беше неизречима, и новостта й предизвика угощение, а останалите звезди заедно със слънцето и луната станаха хор за тази звезда, а само тя разхвърляше светлината си навсякъде. И смущение имаше: откъде това ново явление, неподобно на тези [звезди].
От него се развали всяка магия и всяка окова на злото изчезна; незнанието бе отстранено, древното царство се разруши, тъй като Бог по човешки се яви за обнова на вечния живот. И това, което беше подготвено от Бога, получи начало. Оттам всичко се разтресе, защото се подготвяше разрушаването на смъртта.
Св. Игнатий Антиохийски Богоносец
"А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода,
ето, мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим....
И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна".
(Матея 2:1, 11)
Преди повече от 2000 години в
покрайнините на Витлеем се родил Младенец. Майката повила нежно Младенеца и с любов се надвесила над Него. Ангелите запяли "Слава на Бога във висините. И на земята мир между
човеците, в които е Неговото благоволение". Първи чули хвалата им овчарите, дошли при Младенеца Христос с чиста вяра.
По друг път стигнали до Бога влъхвите. Техният път бил труден, както е труден пътят от Вавилон до Витлеем, както е труден той за онези, които търсят истината в тежки интелектуални преживявания и страдания, чрез богословието, философията и науката. И този път довежда до Бога, ако истината се търси от цяло сърце, обръщайки се с молитва към Бога.
Един от най-характерните епизоди от Христовото Рождество е именно появяването на звездата на Новородения. Звездата изгряла над Вавилон в деня на Благовещението на Божията майка. Влъхвите - мъдреците, които били запознати с пророчествата, потеглили след нея. Керванът от Изток достигнал Ерусалим след две години. Според преданието, един от влъхвите бил от Персия, другият бил арабин, а третият бил от Етиопия. Наричали ги Каспар, Мелхиор, и Валтасар. Мощите на влъхвите били открити в ІІІ век и сега се намират в Кьолнския събор.
Неочаквано в прашни, скъпи дрехи влезли трима източни мъдреци (наричаме ги влъхви) с богати дарове в ръце. Влъхвите били не само владетели, но и учени: те наблюдавали небесните светила и когато забелязали на изток изгрева на чудна звезда, тръгнали след нея, за да се поклонят на Богомладенеца. Преданието е съхранило техните имена: Валтасар, Каспар и Мелхиор. За новородения Христос те донесли злато, ладан* и смирна.
* Ладан е скъпа ароматична смола от едно особено дърво, която в древността поднасяли в знак на особено благоволение. Със смирна, това скъпо благовонно масло помазвали умрелите.
И така, злато - за Царя, ладан - за Бога, смирна - за Човека. Te се пазят и до днес.
Златото - това са 28 златни пластини с размери 5 и 7 см, с различна форма - трапец, четиръгълник, многоъгълник... Върху всяка има орнамент - най-тънък филигран, който не се повтаря нито веднъж.
Ладан и смирна - малки, големи колкото маслина топчета - те са около 70. Тези съкровища се пазят с голямо уважение в манастира "Свети Павел" в Света гора, на Атон. Тяхната ценност не е само духовна, но и историческа, археологическа; тя няма цена, затова те са поставени в малки сандъчета, в каквито пазят мощите на светците.
Честните дарове на влъхвите Божията Майка грижливо е пазела през целия си живот. И когато Успението й наближило, тя предала даровете, заедно с ризата и пояса си в Йерусалимската църква, където те се пазели до 400 година.
Византийският император Аркадий ги пренесъл в Константинопол при освещаването на новата столица на империята. След това те попадат в град Никея и остават там около 60 години.
Когато римляните били изгонени от Константинопол, даровете се върнали в столицата. След падането на Византия през 1453 г. даровете на влъхвите заминават за Атон - в манастира "Св. Павел". Отнесла ги сръбската княгиня Мария. Там, където коленичала Мария, сега има издигнат кръст, който се нарича "Царицин". По-късно, наблизо бил изграден параклис, вътре в който е изобразено посрещането на великата светиня от монасите.
И днес от даровете на влъхвите се носи удивително благоухание. Понякога изнасят даровете от манастирската ризница за поклонение от поклонниците и тяхното благоухание изпълва църквата. Даровете на влъхвите, като една необикновена светиня, притежават Велика благодат. Те служат за източник на изцеление за много хора и са свидетелство за Господното пришествие в света.
Виж също:
Mариета Иванова
Във вековната история на Христовата църква са намерили място такива велики и бележити
събития, които със своето непреходно значение оказват благотворно въздействие върху духовно-нравствения и културен възход на човечеството. Безспорно, Рождението на Богочовека Иисус
Христос е едно от тях. То е изпълнение на древните обещания и пророчества, завършек на старозаветното домостроителство и начало на новия живот. Още в зората на човешкото
съществуване (помрачено и смутено от непослушанието на прародителите в Едем (Бит.гл.3), Бог в промислителната Си грижа и любов към падналия човек, обещава да изпрати Спасител на
света. Вярата и надеждата в изпълнението на това обещание дълбоко осмислили живота и дейността на Божиите праведници, които по неведомите пътища на духовното прозрение, смътно са
предчувствали славното Витлеемско събитие. Страниците на старозаветните свещени книги свидетелстват, че Спасителят ще се роди във Витлеем, но Сам Той ще води началото си от дните
на вечността (Мих. 5:2). Той ще бъде примирител на народите (Бит. 49:10), Син на Девица (Ис.7:14). Ще бъде Творец, Вестител и Княз на мира (Йов 32:2), (Зах. 9:10), (Ис. 9:6). В
Негово лице милостта и истината ще се срещнат, правдата и мирът ще се целунат (Пс. 84:11).
Наближавало времето да се роди многоочакваният от древното човечество Месия. Пророчествата, които предсказвали различни исторически събития, предшестващи Неговото раждане, се били изпълнили. Когато се изпълнило и времето, предвидено в пренебесния план, Бог изпратил Своя Единороден Син на земята (Гал. 4:4).
По-високо от всяка надежда и очакване е това, че Бог е станал човек. Ако всичко това е станало, то всичко друго ще последва след него с разумна последователност. Той не би унизил Себе си така безразсъдно и така напразно, ако не би имал за цел да възвиси нас - Христос се роди по дух, за да ни възроди по дух. Богочовекът Иисус Христос и тайната на Неговото боговъплъщение могат да бъдат освидетелствани най-вече в светлината на посланията на св. ап. Петър. Тук ясно е подчертано, че:
1. Иисус Христос по плът е един от израилтяните.
2. Той е роден по плът от Давидовото семе и се открил за Син Божи чрез силата на чудесата, по духа на освещението, чрез възкресението на мъртвите.
3. Съгласно Божието домостроителство, когато се изпълнило времето, Единородният Син Божи се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.
4. Общественото служение на Иисуса Христа преминало сред сънародниците Му по плът йудеи.
Тайната на боговъплъщението е кратко формулирана в Никео-цариградския символ на вярата (чл.3) - "вярваме и в един Господ Иисус Христос, Сина Божи, Единородния, който заради нас човеците и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Светия дух и дева Мария и стана човек".
Иисус Христос прие човешка плът, за да сложи началото на изкуплението, което е осъществено по-нататък чрез кръстните страдания, смъртта, Възкресението и Възнесението на Богочовека. Боговъплъщението е начален момент на изкуплението от първородния Адамов грях с цел човечеството да се възвърне към живот - живот в Христа и с Христа. Който е истински живот, съгласно Неговите слова: "Аз Съм пътят и истината и животът" (Иоан 14:16).
В боговъплъщението тайната на Бога и тайната на човека се съчетаха и така образуваха най-дълбоката и най-непостижимата тайна на земята и небето - тайната на Богочовешката личност. "Велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът" (Тим. 3:16), "Словото стана плът" (Иоан 1:14). Като съпричастник на човешката природа, въплътеният Син Божи стана посредник между нас и Бога - вечен ходатай за човешкия род пред Божията правда. Това е изразено от св. ап. Павел: "Христос не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема, затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване на греховете на народа. Защото в това, що сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне (Евр. 2:16-18). За да възстанови в първоначалната си чистота човешката природа, разстроена при грехопадението в Едем, Бог-Слово прие пълна човешка плът. По този начин, според св. Григорий Богослов възприетото от Сина Божи човешко естество е било излекувано.
Всяка година чудото на Рождество Христово влиза в нашите домове. В тихата, свята нощ целият християнски свят тържествува и възпява раждането на Младенеца. Мислено следваме светлината на изгряващата чудна звезда и извървяваме пътя до Витлеемската пещера, за да зърнем Божия Син и Му принесем скъпи дарове-смирение, преклонение и обич. Идването на Христос на земята е велико събитие. То се повтаря за всички вярващи вече две хилядолетия, за да стопли и просветли душите ни, за да ни прероди и доближи до Бога. В навечерието сме на юбилейната двехилядна година от Раждането на Богомладенеца. Отново и отново Христос се ражда в сърцата ни и ги изпълва с любов, за да бъдат светли и чисти, защото Той дойде като Спасител на света.
Нека приемем смирено радостта на светлия празник и празнуваме не плътски, а божествено, не мирски, а духовно.
Бог става човек. Словото добива плът, Невидимият става видим, Божият Син става Син Човешки. Нека приготвим пътя Господен в живота и в душите си.
© Mариета Иванова, www.bsc.rousse.bg
Единородное Слово соединилось со Своим созданием по воле Отца и сделалось плотью, (Оно) и есть именно Иисус Христос Господь наш, который и пострадал за нас и воскрес ради нас и
опять имеет придти во славе Отца, чтобы воскресить всякую плоть и явить всем спасение... Итак, один Бог Отец, и один Христос Иисус Господь наш - во всем
же Он есть и человек, создание Божие; поэтому и человека восстановляя в Себе Самом, Он невидимый сделался видимым, необъемлемый сделался объемлемым и чуждый страданиям
- страждущим, и Слово стало человеком, и как в занебесном, духовном и невидимом мире начальствует Слово Божие, так и в видимом и телесном Оно имеет
начальство и присвояя Себе первенство и поставляя Себя Самого Главою Церкви, все привлечет к Себе в надлежащее время.
Св. Ириней Лионский
Великое и чудное таинство видим ныне мы, братие. Пастыри с радостными восклицаниями являются вестниками к сынам человеческим... В вышних поют Ангелы, возглашают гимны Архангелы;
небесные Херувимы и Серафимы воспевают хваля во славу Бога. Все вместе совершают радостный праздник, видя Бога на земле и человека, взъемлемого к небесам. Дольние Божественным
провидением воздымаются до вышних, вышние по любви Божией к людям склоняются к дольним, ибо Высочайший, по смирению Своему, "вознесе смиренныя". В этот день великого торжества
Вифлеем становится подобным небу: вместо звезд восприемлет Ангелов, поющих славу, и вместо видимого солнца — беспредельное и неизмеримое Солнце Правды, творящее все сущее. Но кто
дерзнет исследовать столь великое таинство? "Идеже хощет Бог, так побеждается естества чин". Итак, немощи людей непричастный Бог восхотел и снисшел, совершая спасение людей, ибо в
воле Божией — жизнь всех людей
Свт. Григорий Неокесарийский
Ние проповядваме Бога, станал Човек, а не обожествен човек.
Преп. Йоан Дамаскин
Въплъщавайки се,
Бог не употребил насилие над нашето естество, не го използвал като инертен материал за осъществяване на Своята воля. Човешката природа в резултат на свободен личен избор е дала
съгласието си да послужи за въчеловечаването на Бога.
При въплъщението Бог се съединява не с онази безгрешна природа, която Адам би притежавал в случай на безпрепятствено движение по пътя на богоуподобяването. Не, историческата личност на Иисус Христос е конкретна човешка индивидуалност, разделяща наравно с другите хора последиците от грехопадението. Тази индивидуалност е ограничена, крайна, изложена на всички превратности на тварното битие. Само веднъж на планината Тавор, Христос открива явно следствието от съединяването на човешката природа с Божествената: преображението на човека в Божията слава. С изключение на този момент в продължение на целия земен живот на Христа Божествената Му природа останала скрита. Църквата проповядва учението за кенозиса на Бога, т.е. за смирението и себепринизяването на Бога дори "до смърт", проповядва доброволния отказ на Христа да открие явно на света Своята Божественост.
Така кенозисът на Божеството в лицето на Христа е плод на личностната Божествена свобода, свобода на въплътилия се Син и Слово Божие. Кенозисът не намалява, нито поврежда истинното съединяване на двете природи в Христа. Бидейки неподчинен на никаква същностна или природна необходимост, Бог може да ипостазира в Своето Лице не само Своето битие (Своята собствена Същност или Природа), но и човешкото битие. При тяхното ипостасно съединение в една Личност се запазват природните свойства на двете естества. Но не е задължително тези свойства да се изявяват винаги. Ето защо Христос е в състояние да не открие Своето Божество "в слава", както и да преодолее материалността на Своето човешко тяло, като например тежестта му, и в резултат Той може свободно да ходи по водата. Ако битието намира своя ипостас само в Личността, то никаква природна необходимост (Божествена или човешка) не може да ограничи проявата на личностната свобода.
Христос Янарас
Christ is Born! Glorify Him!
The Feast of Christmas was not a separate Church feast for the first four centuries of Christian history. It was celebrated with Epiphany in the one great feast of God's appearance on earth in the form of the human Messiah of Israel. The celebration of the Nativity began to be celebrated as such on the 25th of December to offset the pagan festival of the "Invincible Sun," which occurred on that day. It was established by the Church quite consciously as an attempt to defeat the false religion of the heathens. Thus, we discover the troparion of the feast making a polemic against the worship of the sun and stars, and calling for the adoration of Christ, the True Sun of Righteousness (Malachi 4:2), who is Himself worshipped by all elements of nature.
Adapted from The Orthodox Faith, Vol. II: Worship, by Fr. Thomas Hopko.
by the Late Very Rev. Nicon D. Patrinacos
The date of birth of Christ was the object of speculation from the early 3rd century, various churchmen suggesting different dates. However, the celebration of the anniversary of Christ's birth does not appear to have become widespread until the 4th century. The earliest mention of observing the Nativity of our Lord on December 25 is in a calendar tabulating the practice in Rome in the year 336. According to some scholars, this date was perhaps chosen to counteract the pagan feast of the nativity of the Invincible Sun, Christ being denoted as the 'Sun of Righteousness'. From Rome the celebration of the Nativity spread to the rest of the West.
In the East it was the feast of the Epiphany on January 6 that primarily commemorated the Baptism of Christ. But in the later part of the 4th century, Epiphany Day was connected with the Nativity, especially in Syria and by the middle of the 5th century most of the Eastern Churches had adopted December 25 as a separate feast of our Lords' Nativity. However, the Church of Jerusalem celebrated on January 6 both Nativity and Baptism until 549, and in the Armenian Church January 6 is still observed as Christmas Day.
The feast of the Nativity has been popularly observed in the West with joy and merry - making both characteristics of the Roman festival of the Sun and other pagan feasts it replaced. Today's Christmas tree, adopted in recent years by the Orthodox in many parts of Europe and America, was imported to England in the 19th century by Albert, the Prince Consort, together with other German customs.
from A Dictionary of Greek Orthodoxy Hellenic Heritage Publications
Christmas was established on the day of the pagan festival "Dies Natalis Solis Invicti" (Birthday of the Unconquered Sun). Pope Saint Leo the Great spoke to those who have brought elements of sun-worship into Christianity:
"Having therefore so confident a hope, dearly beloved, abide firm in the Faith in which you are built: lest that same tempter whose tyranny over you Christ has already destroyed, win you back again with any of his wiles, and mar even the joys of the present festival by his deceitful art, misleading simpler souls with the pestilential notion of some to whom this our solemn feast day seems to derive its honour, not so much from the nativity of Christ as, according to them, from the rising of the new sun!
Such men's hearts are wrapped in total darkness, and have no growing perception of the true Light: for they are still drawn away by the foolish errors of heathendom, and because they cannot lift the eyes of their mind above that which their carnal sight beholds, they pay divine honour to the luminaries that minister to the world. Let not Christian souls entertain any such wicked superstition and portentous lie.
Beyond all measure are things temporal removed from the Eternal, things corporeal from the Incorporeal, things governed from the Governor. For though they possess a wondrous beauty, yet they have no Godhead to be worshipped. That power then, that wisdom, that majesty is to be adored which created the universe out of nothing, and framed by His almighty methods the substance of the earth and sky into what forms and dimensions He willed. Sun, moon, and stars may be most useful to us, most fair to look upon; but only if we render thanks to their Maker for them and worship God who made them, not the creation which does Him service.
Then praise God, dearly beloved, in all His works and judgments. Cherish an undoubting belief in the Virgin's pure conception. Honour the sacred and Divine mystery of man's restoration with holy and sincere service. Embrace Christ born in our flesh, that you may deserve to see Him also as the God of glory reigning in His majesty, who with the Father and the Holy Spirit remains in the unity of the Godhead for ever and ever. Amen."
Pope Saint Leo the Great (+ 18 February 461)
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
