Изцеляване на слепия. Мозайка от XIV в. в манастира Хора в Истанбул.
Неделя о слепом. Исцеление слепорожденного
Изцеляване на слепия. Мозайка от XIV в. в манастира Хора
в Истанбул.
По-долу:
Виж също:
Неделя
На утренята Ев. Иоан. 20:11-18.
На литургията Деян. 16:16-34.
Ев. Иоан. 9:1-38.
Понеделник Деян. 17:1-15. Ев. Иоан. 11:47-57.
Вторник Деян. 17:19-28. Ев. Иоан. 12:19-36.
Сряда Деян. 18:22-28. Ев. Иоан. 12:36-47.
Четвъртък (Вознесение Господне): На утренята Ев. Марк. 16:9-20. На литургията Деян. 1:1-12. Ев. Лук. 24:36-53.
Петък
Деян. 19:1-8. Ев. Иоан. 14:1-11.
Събота Деян. 20:7-12. Ев. Иоан. 14:10-21.
"И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение.
Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?
Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му. Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден; настъпва нощ, когато никой не може да работи. Докле съм в света, светлина съм на света.
Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия, и му рече: иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и
се върна прогледал. А съседите и ония, които го бяха виждали по-преди, че беше сляп, думаха: не е ли този, който седеше и просеше? Едни думаха: този е, а други: прилича на него;
той пък казваше: аз съм. Тогава го питаха: как ти се отвориха очите?
Той отговори и рече: един Човек, Който се нарича Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми рече: иди в къпалнята Силоам и се умий. Отидох, умих се, и прогледах.
Те пък му рекоха: де е Той? Отговори: не зная.
Тогава заведоха при фарисеите човека, който беше по-преди сляп. А беше събота, когато Иисус направи калчицата и му отвори очите. Питаха го също и фарисеите, как е прогледал. Той им рече: тури ми калчица на очите, и се умих, и гледам. Тогава някои от фарисеите думаха: Тоя Човек не е от Бога, защото не пази събота. Други думаха: как може грешен човек да върши такива чудеса? И произлезе помежду им разпра.
Казват пак на прогледалия слепец: ти какво казваш за Него, задето ти отвори очите? А той рече: пророк е.Но иудеите не повярваха за него, че е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на самия прогледал и ги попитаха, думайки: този ли е вашият син, за когото вие казвате, че се родил сляп? А как сега вижда? Родителите му отговориха и им рекоха: знаем, че този е нашият син и че се роди сляп; а как сега вижда, не знаем, или кой му е отворил очите, ние не знаем. Той сам е пълнолетен; него попитайте; нека сам говори за себе си.
Това казаха родителите му, понеже се бояха от иудеите; защото иудеите се бяха вече сдумали да отлъчат от синагогата оногова, който Го признае за Христа. Затова и родителите му казаха: той е пълнолетен; него попитайте.
Тогава повикаха повторно човека, който преди беше сляп, и му казаха: въздай Богу слава; ние знаем, че Тоя Човек е грешник.
Той отговори и рече: дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам.
Пак го попитаха: какво ти направи? Как ти отвори очите?
Отговори им: казах ви вече, и не чухте; какво пак искате да чуете? да не би и вие да искате да Му станете ученици?
А те го изхокаха и рекоха: ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици.
Ние знаем, че на Моисея е говорил Бог; а Тогова не знаем откъде е.
Отговори човекът и им рече: това е и чудното, че вие не знаете, откъде е, а ми отвори очите. Ние пък знаем, че Бог не слуша грешници; но, който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша. Открай век не се е чуло, някой да е отворил очи на слепороден. Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо.
Отговориха му и рекоха: ти цял в грехове си роден, и ти ли нас учиш? И го изпъдиха вън.
Иисус чу, че го изпъдили вън и, като го намери, рече му: ти вярваш ли в Сина Божий?
Той отговори и рече: кой е, господине, та да повярвам в Него?
Иисус му рече: и видял си Го, и, Който говори с тебе, Той е.
А той рече: вярвам, Господи! И Му се поклони.
А Иисус рече: за съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи.
Чуха това някои от фарисеите, които бяха с Него, и Му рекоха: нима и ние сме слепи?
Иисус им рече: да бяхте били слепи, не щяхте да имате грях; но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава." (Иоан. 9:1-38)
Възлюбени братя! Нашият Господ Иисус Христос след изцеляването на слепородения, за което слушахме днес в светото Евангелие, казал: За съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи (Иоан. 9:39). Тези думи на Господа не можело да бъдат изслушани равнодушно от гордите мъдреци и праведници на света, каквито били иудейските фарисеи. Тяхното самолюбие и високото им мнение за себе си се почувствали оскърбени. На думите на Господа те отговорили с въпрос, който изразявал и негодувание, и самомнение, и насмешка, и ненавист към Господа, съединени с презрение към Него. Нима и ние сме слепи? – казали те. С отговора на въпроса на фарисеите Господ изобразил пред тях душевното им състояние, послужило за начална причина за въпроса. Да бяхте били слепи, им казал Той, не щяхте да имате грях; но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава (Иоан. 9:40, 41).
Какъв страшен душевен недъг е самомнението! В човешките дела то лишава гордия от помощта и съвета на ближните, а в Божието дело, в делото на спасението, то е лишило и лишава надменните фарисеи от най-скъпоценното съкровище – от Божия дар, принесен от небето от Сина Божий, лишило ги е и ги лишава от Божествено Откровение и от съединеното с приемането на това откровение блажено общение с Бога.
Фарисеите признавали себе си за виждащи, тоест задоволително и във висша степен запознати с истинното Богопознание, нямащи нужда от никакво по-нататъшно преуспяване и учение, и на това основание отхвърлили онова учение за Бога, което се преподавало непосредствено от Бога.
Добродетелта, противоположна на гордостта и на нейния особен израз в самия човешки дух – самомнението, – е смирението. Както гордостта е недъг преди всичко на нашия дух, грях на ума, така и смирението е благо и блажено състояние на духа, преди всичко добродетел на ума. По тази причина в Свещеното Писание и в писанията на отците тя много често се нарича смиреномъдрие. Какво е смиреномъдрие? Смиреномъдрието е правилно разбиране на човека за човечеството, следователно, то е правилно разбиране на човека за самия себе си. Прякото действие на смирението, или смиреномъдрието, се състои в това, че правилното разбиране на човека за човечеството и за самия себе си примирява човека със себе си, с човешкото общество, с неговите страсти, недостатъци, злоупотреби, с личните и обществените обстоятелства – примирява го със земята и небето. Добродетелта смирение е получила своето име от пораждания от нея вътрешен сърдечен мир. Когато имаме предвид само успокоителното, радостно, блажено състояние, пораждано в нас от добродетелта, я наричаме смирение. А когато възнамеряваме заедно с това състояние да посочим и неговия източник, тогава я наричаме смиреномъдрие.
Не мислете, възлюбени братя, че даденото от нас определение, в което смиреномъдрието е наречено правилен начин на мислене на човека за човечеството като цяло и в частност за самия себе си, е било случайно. Такова определение на смирението и смиреномъдрието е дадено от Самия Господ. Той е казал: Ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни (Иоан. 8:31, 32). Но какво е духовната свобода, преподавана от Истината, ако не светият, благодатен мир на душата, ако не светото смирение, ако не евангелското смиреномъдрие? Божествената Истина е нашият Господ Иисус Христос (Иоан. 14:6). Той е възвестил: Поучете се от Мене, от Божествената Истина, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си (Мат. 11:29). Смиреномъдрието е начин на мислене на човека за себе си и за човечеството, внушен и внушаван от Божествената Истина*. Самомнението е горчива и пагубна самозаблуда, убийствена лъжа, чрез която мами себе си заслепеното човечество и чрез която го мамят демоните.
* Устата на смиреномъдрия говорят истината" - е казал преп. Марк Подвижник. Вж. Слово за Духовния Закон, гл. 9.
Лъжливи са възгледите и основанията на човешката гордост и самомнение. Гордият гледа на себе си като на самобитно същество, а не като на Божие създание; земният живот му изглежда безкраен, смъртта и вечността – несъществуващи. За него няма Божи Промисъл: той признава за управител на света човешкия разум. Всичките му помисли се влачат по земята; животът му е принесен изцяло в жертва на земята, на която би му се искало да си устрои непрестанно наслаждение на греха. И към тази безумна, неосъществима цел се стремят с всичките си усилия заслепените фарисеи и садукеи.
Напротив, паметта за смъртта съпътства смиреномъдрия по пътя на земния живот, наставлява го да действа на земята за вечността и, което е най-чудно, самите му действия биват въодушевени от някаква особена благотворност. Смиреномъдрият действа за добродетелта, а не според подбудите на страстите и не за удовлетворяване на страстите; следователно неговите действия не могат да не бъдат благотворни за човешкото общество. Смиреномъдрият вижда себе си като нищожна прашинка сред огромното мироздание, сред времената, сред човешките поколения и събития, минали и бъдещи. Умът и сърцето на смиреномъдрия са способни да приемат Божественото християнско учение и непрестанно да преуспяват в християнските добродетели; умът и сърцето на смиреномъдрия виждат и усещат падението на човешката природа и поради това са способни да признаят и приемат Изкупителя.
Смиреномъдрието не вижда достойнства в падналата човешка природа, то съзерцава човечеството като превъзходно Божие създание, но заедно с това съзерцава и греха, проникнал в цялото същество на човека и отровил това същество; смиреномъдрието, признавайки великолепието на Божието създание, признава и безобразието на създанието, изкривено от греха, то постоянно скърби за това бедствие. Но гордостта и самомнението, изходатайствали падението и погибелта на човечеството, не виждат и не осъзнават падението в човешката природа: те виждат в нея само достойнства, съвършенства и изящество, и смята самите душевни недъзи и страсти за достойнства. Такъв възглед за човечеството прави мисълта за Изкупителя напълно излишна и чужда. Виждането на гордите е ужасна слепота, а невиждането на смирените е способност за виждане на Истината. Към това се отнасят и думите на Господа: За съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи. Приели Господа смирените, и се просветили с Божествената Светлина, а гордите, доволните от себе си, Го отхвърлили, и още повече се помрачили с отхвърлянето и хулата срещу Бога.
На чистото нощно небе ярко светят безброй звезди, надпреварвайки се една друга в изобилието на светлината, но с появяването на слънцето те изчезват, сякаш престават да съществуват, макар и всъщност да остават на своите места. Така и човешките добродетели, когато се сравняват една с друга, имат своя светлина, но с появяването на Божественото добро те изчезват пред Светлината на Божеството. Апостолът, беседвайки за добродетелите на патриарх Авраам, е казал, че Авраам има похвала, но не пред Бога; а относно Бога: повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание (Рим. 4:2, 3). Така би следвало да постъпят фарисеите, хвалещи се със своя произход по плът от Авраам, но отчуждили се от него по дух. В противоположност на неговия начин на действие, те пожелали да задържат за себе си мнимите достойнства на ветхия човек и чрез това да станат неспособни за самопознание и Богопознание, те чули страшната присъда на Господа: да бяхте били слепи, тоест, ако признавахте своята слепота, не щяхте да имате грях; но сега, бидейки слепи, казвате, че виждате, затова грехът ви остава. Вие сте го усвоили и сте го запечатали в себе си с вашето самомнение.
В младостта си свети Апостол Павел бил възпитаник на фарисеите, но той не последвал тяхното ожесточение и самомнение. Той бил, както разказва сам за себе си за наше назидание, евреин от евреите, по закон – фарисеин, по правдата на закона – непорочен. Но това, що беше за мене придобивка, казва той, поради Христа счетох го за вреда. Па смятам, че и всичко е вреда, поради превъзходството на познаването Христа Иисуса, моя Господ (Фил. 3:58).
Възлюбени братя! Да подражаваме на свети Апостол Павел и на другите свети Божии угодници: да пристъпим към Бога, като изцяло отхвърлим пагубното самомнение, посредством смирението. Посредством смирението да се прилепим към Бога, чрез него да привлечем към себе си вниманието и милосърдието на нашия Бог, Който е казал: Ето на кого ще погледна: на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово (Ис. 66:2). Чрез виждането и осъзнаването на своите грехове да включим себе си в числото на грешниците, възлюбени от Бога, чрез отхвърляне на самомнението да изключим себе си от числото на лъжливите праведници, иначе ще се отрече от нас Бог, Който е казал: Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние (Мат. 9:13).
Сърцето ни да бъде съзидано от смирението като духовен жертвеник на Бога, а жрецът на Всевишния Бог – нашият ум – да Му възнася духовни жертви, да възнася жертва на умиление, жертва на покаяние, жертва на изповядване, жертва на молитва, жертва на милост, преизпълвайки всяка жертва със смиреномъдрие: защото сърце съкрушено и смирено Бог не ще презре (Пс. 50:19 – слав.). Амин.
Св. Игнатий Брянчанинов
Из "Аскетическа проповед". Творения, том 3
Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“,
Света Гора, Атон, 2006 г
„Докле съм в света, светлина съм на света" (Йоан. 9:5)
„Очи имат, но не виждат" (Иез. 12:2)
Днес Църквата възпоменава едно от чудесата, извършени някога от нашия Господ Иисус Христос. Той е дал зрение на един слепороден човек. Мила и трогателна е историята за това дело на Спасителя. Нека си го припомним с думите на четеното днес евангелие, а след това, чрез назидателни размишления да почерпим поука за опазване не само на телесното, но главно - на духовното си зрение.
В онова време Иисус, като минаваше, видя един слепороден човек.
Учениците Му Го попитаха:
- Рави, кой е съгрешил, той или родителите му, та се е родил сляп?
Иисус им отговори:
- Нито той е съгрешил, нито родителите му, но да се явят делата Божии върху него. Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден: настъпва нощ, когато никой не може да работи. Докле съм в света, светлина съм на света.
Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката, намаза с нея очите на слепия и му рече:
- Иди се умий в къпалнята Силоам!
Той отиде и се уми, па се върна прогледнал.
А съседите и ония, които го бяха видели по-преди, че беше сляп, думаха:
- Не е ли този, който седеше и просеше?
Едни думаха: „Този е". А други: „Прилича на него". Той пък сам казваше:
- Аз съм.
Тогава го попитаха:
- Как ти се отвориха очите?
Той им отговори:
- Един човек, Който се нарича Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми рече: иди в къпалнята Силоам и се умий. Отидох, умих се и прогледнах...
Книжниците и фарисеите не повярваха това и изгониха прогледналия слепороден из събранието си.
Иисус, като го намери, рече му:
- Ти вярваш ли в Сина Божи?
- Кой е, Господи, та да повярвам в Него?
- Който приказва с тебе, Той е.
А той рече:
- Вярвам, Господи! - И Му се поклони (Йоан. 9:1-38).
Спасителят Христос е извор не само на духовна, но и на физическа светлина. Сам Той казва: „Докле съм в света, светлина съм на света". Мнозина слепци се просветени от тая светлина. С приближаването си до нея слепороденият прогледнал и с очите си, и със сърцето си. Дълги години тоя слепец живял в мрак. Възрастен вече, той добре съзнавал своя ужасен недостатък. Всеки може да си представи какви душевни мъки е преживявал тоя нещастник при мисълта, че е осъден да прекара цял живот в тъмнина. Всеки може да си представи неговото силно желание да види своите близки и да се наслади на дивната красота на природата.
И ето, това му желание привлича при него Сърцеведеца, Комуто се дава повод да върши делата на Оногова, Който Го е пратил; привлича при него Носителя, Извора на светлината. Иисус Христос по чудесен начин му връща зрението. И желанието на слепородения се изпълва, и делата Божии се явяват върху него. В един неочакван момент мракът пред него изчезва; той вижда море от светлина; пред неговия поглед блясва хубостта на божествената природа. Каква радост, какво щастие за досегашния слепец! Как ще обикне отсега той своя Благодетел! Как ще благоговее пред Неговата светлина!...
При втора среща Иисус го пита:
- Вярваш ли ти в Сина Божи?
- Вярвам, Господи! - възторжено вика щастливият човек и Му се покланя...
Светлината вече не грее само в очите му, тя е обхванала и сърцето му...
Голямо злощастие за човека е да изгуби зрението на очите си, защото се лишава от всичките утехи на светлината. Лишава се от приятната наслада да съзерцава хубостите на дивната природа. Скръбна и тежка е участта на телесно слепите хора. Ала много по-жалки и вредни са духовно слепи те. Телесно слепите са в тежест на близките си и сами се мъчат и страдат от недостатъка си. Но те поне имат чисти сърца и светли чувства. Духовно слепите са лишени от тая вътрешна благодатна утеха. Те причиняват страдания не само на себе си, а и на близките си, на цели семейства, па и на цели общества. Грубо и недоверчиво се отнасят те към Христовата светлина. А тя е единствената, която може да прости и очите, и сърцата на хората...
Злощастни са семействата, в които липсва тая светлина. Злощастни са обществата и народите, които имат духовно слепи водачи. Слепотата на тия водачи може да се отрази на младежта и на целия народ. Последиците от тая зараза са фатални. Поколенията, които не се просвещават с Христовата светлина и не се възпитават в повелите на евангелския закон за вяра и любов, за правда и братство, за морал и чест, се лишават от способността за мирно и културно творчество. Дейността на духовно слепите може да бъде извор на големи скърби и страдания, на много частни, семейни и общи злополуки...
Откъде произлизат завистта, злобата, раздорите и кървавите разправии? - От непознаването светлината на Божия закон, от духовната слепота. Тая слепота еднакво води към ямата на завистта и злобата и към трънака на раздорите и кървавите разправии, както отделните лица, тъй и обществата, и народите.
Но защо Бог допуща тая духовна слепота, извор на скърби и страдания, на които се излагат и невинни хора? Не може ли Той пак тъй с чудо да просвети и духовно слепите, както слепородения? Безспорно, Той може да стори това. Но може, ако има у духовно слепите желание да прогледнат, каквото има у слепородения. Ала Сърцеведецът очевидно знае, че у тях липсва такова желание, затова допуща мъките и страданията като една необходимост. Чрез тия изпити хората могат да дойдат до спасителната светлина.
Хората, далеч от Христовата светлина, заприличват на ръждясали и повредени съсъди. Отслабнали във вярата, потъпкали правдата, забравили любовта и братството, загрубели в ръждата на греха и порока, ослепели духовно, те, макар и да имат очи, не виждат светлите хубости на праведния и миролюбив живот.
При това обаче те са разумни същества, надарени са от Твореца със свободна воля. Бог не иска да наруши собствения Си закон, с който е определил и гарантирал свободата на тяхната воля. Ако у тях липсва желание за духовно проглеждане. Бог няма да ги насили с чудо към това. Той ги оставя да минат през огъня на изпитните и страданията, които те взаимно си създават. Допуща това, за да омекнат, да се прочистят, да прогледнат духовно и да разберат цената на Христовата миротворна светлина. По тоя начин и свободата на човешката воля не се накърнява, и делото Божие се извършва върху хората и народите...
Поради Своята безмерна любов към хората, венеца на Неговите творения, Бог е изпратил Единородния Си Син Иисус Христос да им посочи пътя на истината, та сами да пожелаят мира и правдата и да не си създават мъки и страдания. Христос издигна евангелския светилник в света, прогласи закона на любовта и добротворството. Сам Той даде пример за това. Велики божески дела извърши: слепци просвети, сакати оздрави, мъртви възкреси... И завеща на хората да вървят по осветения от Него път на вяра и добротворство.
Но, за нещастие, това не се прави от мнозина. Духовната слепота взима широки размери. Тя гнети хората и създава скърби и злополуки. Злобата, завистта, неправдите и раздорите не престават. Тежък и мъчителен свата животът за хората. Всички ние копнеем за мир и просветление; всички жадуваме за правда и справедливост, за светлина в душите и сърцата...
Къде ще намерим тия върховни блага? Днес, както вчера и завчера, словото Божие ни казва къде. Ще ги намерим там, където ги намери слепороденият, при Христа Спасителя. - Той е пътят и истината и животът. Той е светлина на света. Само при блясъка на тая светлина може да се възвърне духовното зрение. При Христовата светлина изпъква грозотата на егоизма, злобата и неправдата. Само при тая светлина ние ще видим и разберем хубостта на братолюбието и добротворството и ще преценим красотата на добрия живот, който е радост и мир в Духа Светаго (Рим. 14:17).
Поради това нека засилим нашето желание за духовно проглеждане. Христос непременно ще върне духовното ни зрение. Лекарството за това е приготвено. Нека се приближим до Божествения Лекар, да проучим добре Неговата евангелска рецепта, да помажем внимателно окото на нашето сърце и то ще прогледне. Нека не се измамваме. Едностранчивата просвета на ума донася само скърби и страдания. Необходимо е да просвещаваме и сърцата си с донесената от Христа светлина. Мирният напредък е в равномерната просвета на ума и сърцето, под лъчите на тая чудотворна светлина. Тя ще ни направи апостоли на любовта и правдата, за да вършим делото Божие, додето е ден, защото иде нощ и не ще има възможност за това. Нека бъдем близо до Спасителя, Който е светлина на света; да следваме подир Него; защото който го последва, няма да ходи в мрака, а ще има светлината на живота (Йоан. 8:12). Амин.
† Видински митрополит НеофитМитрополит Неофит Видински (1868-1971)
Из сборник „Проповеди І. Недели",
София, 1920 гoдина.
Първа електронна публикация
Виж също:
www.Pravoslavieto.com