Неделя пред Свето Богоявление
Неделя между 1 и 5 януари
Виж датата в текущата година
|
|
Неделя пред Свето БогоявлениеНеделя между 1 и 5 януари Виж датата в текущата година |
Свето Богоявление. Стенопис от XVI в. от Хилендарския манастир в Света Гора Атон. Източник: days.ru.
По-долу:
Виж също:
Из ВТОРО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЛА ДО ТИМОТЕЯ
И тъй, заклевам те пред Бога и Господа нашего Иисуса Христа, Който ще съди живи и мъртви, кога се яви Той и настъпи царството Му: проповядвай словото, настоявай на време и не на време, изобличавай, запретявай, увещавай с голямо дълготърпение и поука. Защото ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но, водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха; те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат.
Но ти във всичко бодърствувай, скърби претърпи, дело на благовестник извърши, службата си добре изпълни. Защото аз вече ставам жертва, и времето на моето отхождане настъпи. С
добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих; прочее, очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведният Съдия; и не само на мене, но и на
всички, които са възлюбили Неговото явяване.
(2Тим. 4:1-8)
ОТ МАРКА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ
Начало на Евангелието на Иисуса Христа
, Сина Божий, както е писано у пророците:
"ето, Аз
изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе."
"Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му."
Иоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове.
И излизаха при него цялата Иудейска страна и иерусалимци, и всички се кръщаваха от него в
река Иордан, като изповядваха греховете си. А Иоан носеше дреха от камилска вълна, и кожен пояс на
кръста си, и ядеше акриди и див мед. И проповядваше, думайки: след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му; аз ви кръстих
с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светий.
(Марк. 1:1-8)
Кръщение Христово.
Стенопис от 1290 г. от Мануел Панселинос,
Съборната черква "Протата" в Карея, Света Гора Атон.
Днес, братя и сестри, една неделя преди кръщение Христово и светото Богоявление, чухме за проповедта на свети Йоан Предтеча в пустинята. Той подготвял хората да приемат Иисус Христос и съгласно старозаветните пророци "гласът му гърми в пустинята".
Станал е пословичен този израз - "гласът на викащия в пустинята". Пустиня означава опустяване от всичко; липса на всичко, което предлага живот. Обаче гласът на пустинника Предтеча уверява света в пристигането на Онзи, Който с присъствието Си запълва всичко липсващо.
В пустинята свети Йоан станал приемник на Богочовека Иисус. Бил се предал на Неговата благодат и милост. Не се притеснявал, че самият той се храни с акриди и див мед. Стигало му, че хората вече щели да спрат да се хранят само с храна за корема.
Които признаят Богочовека Иисус Христос и приемат изкупителното Му дело в един свят на пустош и безгранична самота, се чувстват особено социални. Самата пустиня се превърна в свещен свят, който вече две хиляди години дава откровено и ясно свидетелство. А кое е това свидетелство? Покаянието и любовта! Покаяние е обръщането на ума от развращаване, объркване, безнадеждност и връщане към любовта на Бог Отец.
Всяка епоха, братя и сестри, си има своята пустиня - едно безкрайно място без признаци за живот, надежда, отмора. В нашия свят хората се блъскат по улиците, за да успеят.
Замайват се от светещите реклами, за да инвестират. Натискат клавишите на компютрите, за да градят благоденствени мечти. А по-нататък - пустиня от недоимък, болести, бедствия,
войни, бежанци, самота.
Нашето време не е най-лошото. Пророците са описали времето на Христос още по-черно: "Народът, който седеше в мрак и сянка смъртна, видя голяма
светлина". Тогава действително е било смъртна сянка, защото Богочовекът не беше победил смъртта чрез Своята смърт.
Вяра във възкръсналия Богочовек означава отговорно отношение към живота. Означава плеяда Божии светци сред пустите големи градове, които се преобразяват в оазис на истински живот.
Проповедта на свети Йоан Кръстител привлякла много хора. Те се кръщавали във водата. Ние се кръщаваме със Светия Дух, а Той ни дарява с конкретни плодове: любов, радост, мир, дълготърпение, доброта, благост, вяра, кротост, въздържание.
Със сигурност, братя и сестри, много са тези, които вървят през света без да познават нито един от тези плодове или ги пренебрегват напълно, или ги презират, или ги познават невярно. Въпреки това вече две хилядолетия нещата стоят малко по-различно в човешката история. Независимо дали хората Го приемат или отхвърлят, дали Го признават или презират, Богочовекът Иисус Христос предлага Самия Себе Си на всеки човек и Светият Дух освещава всеки вярващ, стига всеки от нас да се осъзнае и да приеме дара. И тогава в тъмнината блясва светлината на надеждата и в пустинята на отчаянието блика водата на живота. Амин!
Отмина празника Рождество Христово, приближава празникът Кръщение Господне. В първите векове това бил един празник
– Богоявление, когато се възпоменавало и раждането на Спасителя и Неговото излизане на проповед. Но в края на ІV век Рождеството и Кръщението започнали да се отбелязват отделно.
Днес, намирайки се на кръстопътя между двата празника, ние чухме началото на Евангелието от Марка, където се говори за Иоан Кръстител (Марк. 1:1-8), и края на Второто послание до Тимотея, което било написано от апостол Павел малко преди мъченическата му смърт (2Тим. 4:1-8).
Каква връзка има между тези две четения? Мисля, тази, че двете ни говорят за вярата в Бога като за път. Вярата – това е път, по който ние вървим към Бога, и път, по който Господ идва при нас.
Проповедта на Евангелието започнала с думите на Иоан Кръстител, отправени към народа: "Пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му" (Марк. 1:3). А апостол Павел казва: "Аз вече ставам жертва, и времето на моето отхождане настъпи. С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих" (2Тим. 4:6-7).
Апостолът използва тук образа на бегача на дълги разстояния, достигнал своята цел. По такъв начин, ние чухме днес и за началото, и за края на пътя, и за този венец, който се дава на всеки, който не се е препънал, не е отстъпил от пътя на духовния живот, но е достигнал своята цел. А целта – това е Сам Господ.
Началото на християнския живот, началото, което ние трябва да полагаме ежедневно, е покаянието. Думите на Иоан Предтеча: "Покайте се, защото се приближи Царството Небесно" (Мат. 3:2) – са отправени към всеки от нас. Тези думи трябва да се разбират не в този смисъл, че Царството Божие се е приближило хронологически, но в този смисъл, че то винаги е редом с нас, то винаги е готово да дойде и идва към нас. Въпросът е само в това, готови ли сме да влезем в Царството Божие, да го приемем в себе си. Нали зад пределите на Царството Божие ще останат не тези, които Господ ще осъди за техните грешки, но тези, които не са пожелали или не са намерили в себе си сили да преминат този път до края, – до вратите на Царството Божие, които са се спрели по средата на пътя. И ние трябва да помним за това, че, макар да сме вече на пътя, но има опасност, да не го изминем, да отстъпим, да не стигнем до края.
Апостол Павел казва: "Бъди бдителен във всичко, понасяй скърбите, върши делото на благовестителя, изпълнявай твоето служение". "Делото на благовестителя" – това е дело на евангелиста. Всеки от нас трябва да бъде проповедник, да носи в света Евангелието Христово – не само с думи, но преди всичко с нашия начин на живот и с тази целеустременост, с която да вървим към Бога и да търсим Царството Божие. В това ние трябва да бъдем пример за другите, и в това се заключава нашето служение, за което говори апостол Павел във второто Послание до Тимотея.
Днес, в началото на този път, който ни води от Рождество към Пасха, Църквата ни напомня за това начало, което ние трябва да поставяме ежедневно чрез покаянието, за тази решимост, с която ние трябва да търсим Царството Божие. Църквата ни напомня и за това, че Христос винаги е с нас, че Царството Небесно е близко до нас, и само от нас зависи, ще достигнем ли целта, ще изминем ли този път докрай, ще получим ли този венец, който е приготвен за всеки от нас от Господа Иисуса Христа. Амин.
Епископ Иларион Алфеев
Превод от руски език 
В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес, възлюбени братя и сестри, ние празнуваме неделята пред Богоявление. От Светото Евангелие ние сме чували, как се разказва историята на този празник: явил се Иоан Кръстител на брега на река Йордан и призовавал всички към покаяние. Множество народ от различни места идвал на неговата проповед, изповядвали греховете си, и той ги кръщавал.
Ето, идва при Иоан Кръстител и нашият Господ Иисус Христос. Той, бидейки безгрешен, идва да се кръсти, за да покаже пример, да благослови и освети това велико Тайнство Кръщение за всички хора.
Кръщение Господне.
Икона от XIV век от
Църквата "Св. Богородица Перивлепта" (Св. Климент") в
Охрид.
Днес в Галерията за икони в Охрид. Източник: soros.org.mk
Тайнството Кръщение има голяма сила, то ни очиства от всички грехове, а нашият Господ Иисус Христос и затова дошъл на земята - за да ни избави от греха, проклятието и смъртта. Ето каква е любовта на Господа към нас!
Той оставил небето, Своята слава и слязъл на грешната земя, приел човешка плът, за да ни възвърне предишното високо достойнство и да ни издигне на небето - там, където Той след Своето Възнесение се възнесъл и седнал отдясно на Бога Отца.
Живеейки на земята, ние често забравяме, че тук растат тръни и рози и че в живота има усмивки и сълзи. Усмивки има у тези, които живеят благочестиво, а сълзи има у тези, които живеят нечестиво - тези, които живеят в грях, в зло; техните душите се помрачават, тъмнеят, пребивават в тъма, във властта на дявола.
"Утоли болестите на многовъздишащата ми душа..." - молим Божията Майка. Душата ни плаче, много въздиша, скърби. Някои, намиращи се в тежко греховно състояние, изпадат в отчаяние и казват: "Аз съм погиващ човек, защото злото ме връхлита от всички страни, и аз не мога да се моля".
Така не бива да се говори. Отчаянието е най-големият грях, но бездната на Божието милосърдие е по-високо от всички наши грехове, както се и пее в един ирмос на канона: "от тлението ме, Боже, изведи". Колко и да са тежки греховете ни, Господ ще прости всеки от тях, стига сами да се съкрушаваме и да съжаляваме за тях. За това свидетелстват много примери от живота на нашите светци. Колко голяма грешница е била Мария Египетска! Но Господ й простил, и тя станала истинска праведница. Апостол Павел бил гонител на християните, но след своето обръщане станал велик апостол Христов и се потрудил за Църквата Христова повече от всички апостоли.
Ние често грешим по принуда, под насилието на дявола. Затова св. Исаак Сирин пише, че ако ни връхлитат скверни, блудни или зли помисли, ако изпадаме в униние, злоба, завист или тъга, то не трябва да ги считаме за свои, а за дяволски внушения. С дявола не бива да се съгласяваме, но трябва да търпим, да се борим и за това търпение ще получим мъченически венец.
Пред този голям празник Богоявление да се постараем да очистим себе си чрез покаянието и ще получим голяма радост, ще ходим в светлина. Но ако не се очистим от грехове, тогава ще останем в тъмнина, в скърби и в мъки.
Богоявленската вода е голяма светиня, да поръсим своите домове, да осветим себе си с тази вода и ще получим голяма полза от това освещаване. Амин.
Схиигумен Сава (Остапенко)
Превод от www.pramir.ru свещеник Йоан Карамихалев
Виж също:
www.Pravoslavieto.com