Неделя на светите отци от Седмия Вселенски събор
Град Никея, 787 година
|
|
Неделя на светите отци от Седмия Вселенски съборГрад Никея, 787 година
|
Препрославен еси, Христе Боже наш,
светила на земли отцы наша основавый
и теми ко истенней вере вся ны наставивый,
Многоблагоутробне, слава Тебе.
По-долу:
Виж също:
Виж също: Евангелските и Апостолските чтения през 21-ва седмица след Петдесетница
"След това пак се яви Иисус на учениците Си при Тивериадско море
. А се яви
тъй: бяха заедно Симон Петър и Тома, наричан Близнак, и Натанаил от Кана
Галилейска, и Зеведеевите синове, и други двама от учениците Му.
Симон Петър им казва: отивам да ловя
риба. Казват му: ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и веднага се качиха на кораба, ала нищо не уловиха през нея нощ.
А когато се вече разсъмна, Иисус застана на брега; но
учениците не познаха, че е Иисус.
Иисус им казва: деца, имате ли нещо за ядене? Те Му отговориха: не.
А Той им рече: хвърлете мрежата отдясно на кораба, и ще намерите.
Хвърлиха, и не можаха вече да я измъкнат поради многото риба.
Тогава ученикът, когото Иисус обичаше, каза на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса
дрехата си (защото беше гол) и се хвърли в морето.
А другите ученици преплуваха с кораб (защото не бяха далеч от земята, на около двеста лакти), като влечаха мрежата с рибата.
А когато излязоха на земята, виждат накладен огън, и на него турена риба и хляб.
Иисус им казва: донесете от рибата, що сега уловихте.
Симон Петър отиде, та извлече на земята
мрежата, пълна с едри риби, на брой сто петдесет и три; и макар да бяха толкова, мрежата се не съдра.
Иисус им казва: дойдете, обядвайте. И никой от учениците не смееше да Го
попита: кой си Ти? понеже знаеха, че е Господ.
Дохожда Иисус, взима хляба и им дава, също и рибата.
Това беше вече трети път, как Иисус се яви на Своите ученици, след като
възкръсна от мъртвите."
Послание на св. апостол Павла до Галатяни 2:16-20:
"Ние по природа сме иудеи, а не грешници от езичниците; обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът.
Ако пък, залягайки да се оправдаем в Христа, и сами се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Съвсем не!
Защото, ако отново градя, що съм разрушил, сам себе си правя престъпник: чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа, и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.
"А когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча:
излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха;
а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага;
други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха;
а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен.
Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!"
А учениците Му Го попитаха и рекоха: какво значи тая притча?
ой отговори: вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират.
Тая притча значи: семето е словото Божие; а това, що падна край пътя, са ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят; а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват; а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод; а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение.
Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!"
Седмият вселенски
събор бил свикан в 787 година в гр. Никея, при императрица Ирина (вдовица на император Лъв Хазар) и се състоял от 367 отци.
Съборът бил свикан против иконоборческата ерес, възникнала 60 години преди Събора при гръцкия император Лъв Исаврий, който, желаейки да обърне мюсюлманите в християнската вяра, решил да унищожи почитанието на иконите. Тази ерес продължила и при неговия син Константин Копроним и внук Лъв Хазар.
Съборът осъдил и отхвърлил иконоборческата ерес и постановил в светите храмове редом с изображението на Честния и Животворящ Кръст Господен да се разполагат и свети икони, да се почитат и да им се въздава поклонение, възнасяйки ума и сърцето към изобразените на тях Господ Бог, Божия Майка и Светиите.
След Седмия вселенски събор гонението на светите иконои отново било подновено от следващите три императора: Лъв Арменец, Михаил Балбоа и Теофил и вълнувало около 25 години Църквата.
Почитанието на светите икони било окончателно възстановено и утвърдено на Поместния събор в Константинопол в 872 година, при императрица Теодора.
На този Събор, в знак на благодарност към Господ Бог, дарувал победата на Църквата над иконоборците и всички еретици, бил установен празника Тържество на Православието, който Вселенската Православна Църква празнува и до днес в първия неделен ден от Великия пост.
На днешната неделя светата Църква чествува паметта на светите отци от Седмия вселенски събор.
Тъй като светите отци са едни от най-големите сеячи на словото Божие, и тяхното дело е една благословена за човечеството сеитба, положено е да се чете на сегашната света литургия евангелската Притча за сеяча (Лук. 8:5-15).
Аз ще я предам за ония, които не бяха тука, когато се чете светото евангелие.
Излезе сеяч да сее семе. Едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха; а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага; други пък паднаха между тръни; и израстнаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха; а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод: едно тридесет, друго шестдесет, а трето сто (Марк. 4:8).
Учениците запитали Спасителя: "Какво значи тая Притча?" – и Той им обяснил.
В нея са нарисувани четири категории хора, според тяхното отношение към словото Божие, и е разкрита причината: защо словото Божие понякога не принася плод.
Сеячът в Притчата е Сам Господ Иисус Христос. Семето е словото Божие. Почвата – това са човешките сърца.
Сърцето на някои е "път", по който са минавали и минават обикновено грехове и пороци. Вследствие на това то е станало "отъпкана почва". Семената на словото Божие падат в него, но остават на повърхността. "Дохожда дяволът и грабва семето. Такива хора слушат словото на Царството Божие и не го разбират; невъзприемчиви са, сърцата им са "чужда земя".
Сърцата на други, вследствие грехове, са станали колебливи, непостоянни, безволеви и приличат на "каменисто място". Наистина, на каменисто място все още може да има малко пръст, та семената да поникнат. Ала това не е утешително: нямат влага! Ние знаем края: хората с такова сърце "кога чуят словото, с радост го приемат", но те "временно вярват, а във време на изкушение отстъпват; непостоянни са кога настане скръб или гонение заради словото, тоз час се съблазняват" (Марк. 4:17), не са твърди и устойчиви.
Сърцата на трети са горе-долу сгодна, но заета "от тръни" почва. Това са хората, които "в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади". Такива хора слушат словото, но то пада сред тръни, които "заглушават словото, и то бива безплодно" (Мар. 4:18). Тези са людете, които, противно на казаното в Евангелието, искат да слугуват на двама господари: на Бога и на Мамона.
Но има и сърца, които са "добра почва". Това са чистите, правите, кротките, смирените, пълните с добро съкровище сърца!... Човеците с такива сърца слушат словото и го разбират, приемат го, пазят го и принасят плод с търпение: "един дава плод сто, друг шейсет, а друг трийсет" (Мат. 13:23; Мар. 4:20).
Добрата жетва зависи от сеяча, семето и почвата. Бог е сеячът; Божието слово е семето; нашите сърца са почвата. По-добър, по-опитен сеяч от Бога няма; по-здраво и качествено по-хубаво семе от словото Божие също няма. Ако в живота ни има неуспех, безплодие, "глад", пустота, вината е у нас, защото сърцата ни са земя пуста, изсъхнала и безводна (Пс.62:2)!
И днес Бог сее. Ще сее и утре. Ще сее до свършека на света. Сее и ще сее щедро, обилно и непрестанно. Сее и ще сее чрез стотици хиляди пастири, проповедници и учители! ...
Когато зазвъни камбаната или забие клепалото, Бог зове в храма Своите чада, за да посее там в сърцата им, чрез свещенослужителите, Своето слово.
Братя и сестри, посещавайте църковните служби, слушайте църковни поучения, но всеки трябва да се потруди преди всичко за сърцето си: да го направи добра почва, да го разорава, да го чисти от " камъни" и "тръни" (тоест от греховни зародиши и израстъци), да го напоява с чистото и святото. Само на така подготвена почва падналите семена на словото, при съдействието на Божията благодат, поникват, израстват и дават добър плод: едно сто, друго шейсет, и друго трийсет.
Светите отци, чиято памет чествуваме днес, са били не само големи и неуморни сеячи на словото Божие, но и изпълнители на словото. Техните сърца са били "добра почва", на която това слово е пониквало, расло и принасяло най-обилен добър плод.
Да бъдем като Отците – това ще бъде най-добрата почит, която можем да им поднесем и отдадем! ...
Нека винаги помним, че "всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън" (Мат. 3:10)!
Да се трудим и Бог да ни помага, та да не заслужим такава окаяна участ! Свети апостол Яков пише: "Бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели!" (1:22).
Накрай, братя и сестри, искам да спра вашето внимание и на следното: Не само словото Божие е семе, но и всяко човешко слово. И не само проповядването на словото Божие е сеене, но и всяка наша беседа, всеки наш разговор е също сеене.
Ние изговаряме много думи, без да си даваме сметка за последствията от тях. Човешкото слово е живо зърно, способно да принесе съответен плод: ако нашите думи са пълни със здрави мисли, добри чувства и желания, те несъмнено ще принесат и добър плод; ако ли са изпълнени със зловредни мисли, лоши чувства и желания, то такъв ще бъде и техният плод. Както трънът не ражда грозде и репеят смокини, така и нашите гнили слова няма да принесат добър плод (Мат. 7:16)!
Братя и сестри,
Не забравяйте, че за всяко празно слово ще отговаряме в Съдния ден пред Бога (Мат. 12:36)!
Да внимаваме, щото никога да не излизат из устата ни гнили думи (Еф. 4:29), сквернословие, хула, лъжа, измама, клевета!
Да обуздаваме своя език, за да не грешим с него, защото, "който не греши с дума – казва свети апостол Яков, - той е съвършен човек, мощен да обуздае и цялото тяло" (3:2)! – Амин!
† Митрополит Софроний
Първа електронна публикация www.sveta-nedelia.org.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com