Неделя на Православието, първа от Великия пост
Sunday of Orthodoxy
Неделя Торжества Православия
Този празник е учреден в 842 година
На утренята Неделно евангелие.
На литургията Евр. 11:24-26, 32 -
12:2. Ев. Иоан 1:43-51.
|
|
Неделя на Православието, първа от Великия постSunday of Orthodoxy Този празник е учреден в 842 година На утренята Неделно евангелие.
|
По-долу:
Виж също:
На други езици:
На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: върви след Мене. А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров.
Филип намира Натанаила и му казва: намерихме Иисуса, сина Иосифов, от Назарет, за Когото писа Моисей в Закона, и говориха пророците. А Натанаил му рече: от Назарет може ли да излезе нещо добро? Филип му казва: дойди и виж.
Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: ето истински израилтянин, у когото няма лукавство. Натанаил Му казва: отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те. Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев.
Иисус му отговори и рече: ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата; по-големи неща от това ще видиш. И казва му: истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески. (Иоан 1:43-51)
Като преминахме от нечестие към благочестие и просветени със светлината на познанието, както е писано в псалома, нека да запляскаме с ръце, принасяйки благодарствено хвала на Бога и на изобразените на стени, дъски и свещени съсъди свещени образи на Христа, на Пречистата и на всички светии с почит да се поклоним, отхвърляйки нечестивата вяра на безславните еретици, защото честта, отдавана на образа, както казва свети Василий, преминава към първообраза; и просейки молитвите на пречистата Ти Майка и на всички светии, Христе Боже наш, дари ни с велика милост.
Ирмос: По дъното на Червено море в древност премина със сухи стъпала Израил и чрез кръстообразно извисените ръце на Мойсей победи в пустинята войнството на Амалик.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Днес празнуваме с веселие, о верни, и нека викнем: „Колко чудни са Твоите дела и колко велика е Твоята сила, Христе, Който устрои нашето съгласие и единомислие!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Елате да се насладим на радостния ден, богомъдри: сега се веселят небето и земята, ангелските войнства и човешките множества, които особено тържествено празнуват.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Виждайки преголямото благодеяние, да запляскаме с ръце, разделени Христови членове, събрани в единство, и да възхвалим Бога, Който ни дарява с мир.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
В тоя ден, по Божие решение и знак, на Църквата са подарени победни дарове - Михаил и Теодора, удържащите благочестивата вяра наши царе.
Пресвета Богородице, спаси нас.
Изчезнаха оръжията на нечестивите ереси, защото като съзерцаваме с благоговение украсения с образи твой храм, Пречиста и Непорочна, ние сега се радваме в свещена радост.
Ирмос: Весели се за Тебе Твоята Църква, Христе, зовейки: „Ти Си моя сила, Господи, прибежище и утвърждение!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Не ще повдигат вече надменно вежди нечестивите еретици, защото Божията сила укрепи православието.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
По пророческото слово, нека облаците днес да ни поръсят с роса животворяща от небето, за въздигане на вярата.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Благозвучните тайнствени тръби на Христовите апостоли свръхестествено да възгласят за възстановяването на честните икони.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Да възпеем Христа, Който ни показа благочестива и Христолюбива царица с нейния боговенчан отрок.
Пресвета Богородице, спаси нас.
Достигайки свещената ти скиния, Пречиста, ние верните сега се молим да се озарим от световидна благодат.
Седален, глас 1: Като изобразяваме на икона Твоя божествен облик, о Христе, ние ясно възгласяваме за Твоето рождение, за неизказаните чудеса и доброволното разпятие. От това бесовете се разпръсват в страх и неправославните в униние ридаят като техни съпричастници.
Слава: С образите на пророците, с ликовете на апостолите, на светите мъченици и всички светии свещено се изографисват икони и изображения, а с невеществените краски на Духовния Жених и Невестата се украсява нашата Майка Църквата - горния Сион.
И ныне: Бъди пазителка и могъщо покровителство за тия, които с любов почитат твоята свята икона, провъзгласяват те единомислено за Божия Майка и с вяра ти се покланят, като отблъскваш всяка трудност далеч от тях, понеже всичко можеш, Чиста.
Ирмос: Виждайки Те издигнат на Кръста, о Слънце на правдата, Църквата застана в благолепие и подобаващо запя: „Слава на Твоята сила, Господи!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
С божественото наитие на Утешителя освети Твоя храм и чрез пришествието Му прогонѝ еретическото заблуждение, Многомилостиви Слове Божи.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Избавяйки от най-страшно злочестие Твоя народ, покажи го разпален с ревността на благочестието и зовящ с вяра: „Слава на Твоята сила, Господи!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Пред свещенообразните икони, съзерцавайки образите на Христа и Богородица, и сияещите божествени селения ние се радваме със свята радост.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Царицата, украсена с венец, пожелавайки истинското Христово Царство, изрисува Неговия пречист образ и светите изображения.
Пресвета Богородице, спаси нас.
Раждайки въплътеното и божествено Слово ти яви, Благодатна, Неговата боголепна святост; затова ние обновяваме твоя световиден храм.
Ирмос: Ти, Господи мой, със светлина дойде в света, о свята Светлина, извеждайки от тъмнината на незнанието тия, които с вяра Те възпяват.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Утвърди, Господи, Твоята Църква със сила, за да пребъде непоколебима във вековете от еретическите смутове.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
По цялата земя радост възсия за свише дадените на верните веселие и божествена подкрепа.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Единствен Благий и Източниче на благост, Сам Ти възвиси силата на православните царе, които почитат Твоя образ.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Непристъпната светлина изгря за нас при богомъдрото повеление на боговдъхновените верни царе.
Пресвета Богородице, спаси нас.
Обнови ни с древното благолепие, Всенепорочна Богомайко, и този твой дом освети с твоята благодат.
Ирмос: „Ще Ти принеса жертва с глас на възхвала” - вика към Тебе Твоята Църква, Господи, очистена от бесовската нечистота чрез кръвта, която милостиво изтече от Твоите ребра.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Рисува се и се почита с вяра достойният за поклонение образ на Владиката и Църквата отново се облича в дръзновение, прославяйки благочестиво Спасителя.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Христовата Църква снема от себе си скръбта и тъмата на ересите и носи одежда на веселие, и се покрива с божествена и светоносна благодат.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Предишния блясък и слава получи православното множество от царица Теодора и нейния син, благочестивия Михаил самодържец.
Пресвета Богородице, спаси нас.
Този, Който в древност заповяда скинията да бъде за свидетелство, като в духовна скиния в теб живее – Единственият препрославен – Той прославя, Дево, твоя храм с чудеса.
Кондак, глас 2: Неизобразимото Слово на Отца при въплъщението от тебе, Богородице, Се изобрази и изписвайки осквернения образ в първоначалния му вид, го съедини с божествената красота. Като изповядваме нашето спасение, ние с дело и слово Го изобразяваме.
Икос: По Божие вдъхновение заради нас, в древност пророците достигнаха със своя взор до края на вековете и предвъзвестиха това тайнство на домостроителството, получавайки от него те самите озарение. И тъй, приемайки от него божествена премъдрост, ние познаваме Господа Бога, Комуто се покланяме в три Ипостаси и служейки единствено на Него, имаме едно кръщение и една вяра, облечени в Христа. Като изповядваме нашето спасение, ние с дело и слово Го изобразяваме.
Ирмос: Отроците Авраамови, хвърлени в персийската пещ и разпалвани повече от любовта към благочестието, отколкото от пламъка, викаха: „Благословен Си Ти в храма на Твоята слава, Господи!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Нека да ликува заедно с Църквата ангелското войнство, което с божествена любов възпява богомъдро: „Благословен Си Ти в храма на Твоята слава, Господи!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Църквата на първородните и тържествуващият събор на светиите се радва, виждайки сега Божия народ едномислено да пее: „Благословен Си Ти в храма на Твоята слава, Господи!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Избавени от предишния еретически мрак чрез повелението на Теодора, достолепната царица, ние пеем: „Благословен Си Ти в храма на Твоята слава, Господи!”.
Пресвета Богородице, спаси нас.
По-високо от небесните ликове се възнесе ти, Всечиста, станала единствена Майка на Твореца. И ето ние радостно зовем: „Благословена си ти между жените, всенепорочна Владичице!”.
Ирмос: Простирайки ръце, Даниил затвори челюстите на лъвовете в рова; а препасани с добродетели отроците – подвижници на благочестието, угасиха огнената сила и викаха: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Пазейки отеческите закони на Църквата, ние рисуваме и целуваме с уста, сърца и с цялата си воля иконите на Христа и Неговите светии, зовейки: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Като възвеждаме към Първообраза честа и поклонението, въздавани на иконата, ние я почитаме, следвайки богословесните учения и към Христа зовем с вяра: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Озарила своя ум с просвещението на Божествения Дух, почтената царица, богата на плодове от Божествената Премъдрост, възлюби благолепието и красотата на Църквата Христова, благославяйки заедно с верните Богочовека Христа.
Пресвета Богородице, спаси нас.
Озарен от лъчите на невеществената светлина, твоя божествен дом осенява сега всички с облака на Духа и освещава верните, които в един глас пеят: „Благославяйте, всички творения Господни, Господа!”.
Ирмос: Крайъгълен камък Се отсече от теб не с човешка ръка, Дево, девствена Планино; Той бе Христос, Който събра разделените естества; затова с радост, Богородице, те величаем.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Виждайки светата Църква отново украсена със свещено изрисувани икони, нека всички с благоговение да дойдем при Бога и да Го възпеем: „Величаем те, Трисветий!”.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Облечена в чест и слава – Твоя Кръст, честните икони и свети изображения, Църквата с веселие и радост Теб, Владико, величае.
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе.
Осияй с божествената Твоя слава нашите царе, Милосърдни, и с ангелските опълчения и всеоръжие ги огради, покорявайки им дързостта на народите, Владико.
Пресвета Богородице спаси нас.
Отмени се осъждането на пра-майката ни Ева, защото ти, пречиста Богородице, роди неизразимо Владиката на всичко, Чийто образ сега на иконите целуваме.
Източник: Лична страница на свещ. Иван Латковски
Отминаващият двадесети век беше век на опитното знание, на
фактите, на практическия разум. Категории, които не промениха живота на човечеството по посока на доброто. Обратно, днес повече от всякога господстват неправдата и насилието,
разделението и противопоставянето. Груби материални интереси диктуват всичко и мотивират отношенията между хора и държави.
В подобен свят се роди Спасителят Иисус Христос, за да възвести "Благоприятната Господня година", т.е. времето на духа, приоритетите на благодатното Небесно Царство пред относителните земни блага. Чрез проповедта Си Той направи достояние на всички Откровеното Учение, а с живота и делата Си и най-вече с Голготската си Жертва доказа, че това Учение не е човешка доктрина, а свръхестествено Благовестие и Божие изпълнение.
Христовото учение и спасителните благодатни дарове не биха станали съизмерими на целия свят до неговия свършек и не биха достигнали до всички човеци през всички времена, ако не бяха онези свети мъже, наречени апостоли, с които Господ основа Своята Църква и които първи възвестиха Евангелската истина за Изкуплението на човечеството чрез скъпоценната кръв на Божия Агнец Иисус Христос (вж. Иоан 1:43-51).
Току-що прочетеното евангелие от св. Иоан Богослов ни разказва за повикването на първите Христови ученици. На Неговия призив "Вървете след Мене!" те всички изоставиха занятие, имущество, близки и Го последваха. Какво беше това въздействие върху тях? Каква беше тази сила, която в миг обезсмисли всичко от живота им дотук и те без колебание тръгнаха след Него, за да станат ловци на човеци!? Обикновените, с нищо неизвестни дотогава рибари, митари носеха в сърцата си трепета на очакването, копнежа по срещата с Обещания от Бога Месия и чудото на вярата в Него.
Три години апостолите бяха със своя Божествен Учител. Те чуха всичките Му слова, видяха всичките Му чудеса. И като истински свидетели Той ги изпрати да бъдат учители на народите и да проповядват по цял свят "Евангелието на Божията благодат". Това беше най-висшето звание, най-високото служение и най-отговорната мисия, която Господ Иисус Христос възложи и повери на човеци.
Гонени, преследвани, бити с камъни, лишени от всичко, онеправдани и скърбящи, апостолите извършиха чудеса: затулиха уста на лъвове, угасиха огнени стихии, притъпиха мечове, освободиха народи от робство, победиха царства. Те обърнаха света от мрака към светлината, вградили примера и живота си в делото за обновяването и облагородяването на човечеството. В основата на този подвиг беше отново вярата в Единия, Истинския Бог.
А днешната неделя, първа от Великия пост, светата Църква нарича Православна, защото в нея се възпоменава победата, която апостолската света вяра удържа през първите три века над външни врагове езичници-гонители, а през четвърти, пети, шести, седми и осми цели пет века, над вътрешни врагове еретици, които застрашаваха да изопачат Христовото учение, и разколници, които се домогваха да разделят Църквата, да я отслабят и унищожат.
Неделята е Православна, защото на този ден Църквата почита и паметта на всички борци за тържеството на Православието.
Този празник е учреден в 842 година, след окончателната победа над еретиците-иконоборци на Седмия вселенски събор през 787 година в град Никея и на Цариградския поместен събор през 840 г.
"Православието е носител на Христовата истина. В него е запазено Христовото учение чисто и непроменено, така както е предадено от Спасителя и от Неговите апостоли, независимо от вековните борби против него."
За нас, българите, Православната вяра е Откровение, Завет и Съдба! Това е вярата, на която дължим нашата писменост и просвета, която ни съхрани като народ през вековете на османско и фанариотско робство, от чиито духовни глъбини се разнесе гласът на св. Иван Рилски, на св. Патриарх Евтимий, будителния зов на преподобни Паисий Хилендарски, за която Паисий Пловдивски, Авксентий Велешки, Иларион Макариополски понесоха страдание и заточение, а св. Николай Софийски, св. Георги Софийски, св. Дамаскин, св. Злата Мъгленска и много други пострадаха мъченически.
Историческата заслуга на Православието за запазване единството на българския народ, на неговата самобитност, дух и култура, въпреки всички козни на политически и верски врагове, е абсолютна по значение и неопровержима като факт.
Митрополит Климент Търновски (Васил Друмев), участник в Легията на Раковски, създател на българската художествена повест и драма, един от основателите на Българската академия на науките, пръв председател на Българския червен кръст, член на Учредителното, на Първото Велико и на ред обикновени народни събрания, министър на народното просвещение, министър-председател на България в своето забележително слово, произнесено на 14 февруари 1893 г. деня на Православна неделя, казва:
"Няма по-голямо зло, което би могло да се нанесе на народа ни от това да не пазим и да не зачитаме вярата му... Трябва да знаем, че всеки, който посяга у нас на Православието, той посяга на самото съществуване на народа. Който и да е той, макар и с най-високо положение... и да го считат хората за най-голям доброжелател народен, за най-голям патриот, но посяга ли на народната вяра Православието, подритва ли и не зачита ли това свещено достояние, оставено нам от деди и прадеди, като безценен залог на честито и трайно народно съществувание, той не е и не може да бъде приятел на народа си, защото подкопава единствената му най-яка и незиблема основа на съществуването и преуспяването му; той му е враг и жесток враг."
От Покръстването до днес българският народ има само Православната си вяра и нейната институция светата Българска православна църква, непроменени, като Божие Откровение, завет на бащите, морална опора и крепост на духа.
Това ни дава основание и ни задължава да пазим и сега Православната си вяра и Православната си Църква национални светини.
Ще бъде нещастие, ако не разбираме тяхното значение за това, което те са били, което са и могат да бъдат за народа ни и неговото бъдеще.
"Има Православие у нас, има български народ; няма Православие, няма български народ" звучи предупредително и днес заветът на митрополит Климент Търновски (Васил Друмев).
Николай Хаджиев
брой 5 от 22 март 1998 година
Имало е, възлюбени мои, има и ще има до свършека на света врагове на Църквата Христова, врагове на вярата. Сатаната винаги ще воюва с Христа и чедата на сатаната винаги ще воюват с чедата Христови, чедата на Църквата. Победител в тази ожесточена борба накрая ще излезе истината, разпънатата истина, Православието, нашата света Църква. В това ни уверява Сам Господ, Който е казал: "В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света” (Йоан. 16:33) и на друго място е предсказал, че от ада ще излязат тъмни сили, които ще воюват с Църквата, но никоя от тях не ще може да й надделее (вж. Мат. 16:18). Същото се потвърждава и от историята: в продължение на двадесет века Църквата винаги е излизала победителка и е жънала безсмъртни духовни трофеи.
Днес празнуваме една от многобройните победи на Църквата. Това е победата на светите икони. Ще се опитам да говоря с прости думи, за да ме разберете. Но днес, в такъв свят ден, нека богословстваме малко.
Преди повече от 1200 години в Константинопол се появили еретици, чийто девиз бил: "Вън иконите от църквите!”. Варвари, груби и необразовани, те влизали в храмовете, събаряли светите икони от иконостасите, хвърляли ги на земята, тъпчели ги, разсичали и изгаряли. Проверявали и по домовете на хората и горко на тогова, у когото намирали икони. Залавяли го, хвърляли го в тъмница, осъждали го, отрязвали му носа, заточвали го в най-отдалечените краища на империята. Това гонение продължило почти 150 години.
Ако някой запитвал иконоборците: "Защо унищожавате иконите”, те отговаряли: "Защото да се почитат те е идолопоклонство и според Божията заповед в Декалога "не си прави кумир...”, "не им се кланяй” (Изх. 20:4; Втор. 5:8), ние не се кланяме на идоли”. Те смятали, че иконите са идоли. В действителност, обаче идол ли е иконата?
Не, не е. Едно е идол, а друго – икона. Какво представлява идолът? Идол е да вземеш парче мрамор или дърво, да го издялаш, да му придадеш образ на животно или човек и после да паднеш и да му се поклониш с вярата, че е бог. Такова нещо ние не проповядваме. Не казваме, че иконата на Христа е самият Христос, не казваме, че иконата на Св. Богородица е самата Св. Богородица или пък че иконата на св. Пантелеймон е самият светец. А какво казваме? Че иконата изобразява лицето; иконата на Христа изобразява Христа, иконата на Св. Богородица изобразява Св. Богородица, иконата на св. Пантелеймон изобразява св. Пантелеймон. И както не съществува дом или портфейл без снимки на любимите лица (баща, съпруг, деца), така и в църквата имаме изображения на Христа, на Св. Богородица и на светиите и като виждаме тях, си спомняме за тези свети личности и като почитаме тях, почитаме изобразените лица. "Почитта към образа възхожда към първообраза”, казват светите Отци. На иконата подобава почетно поклонение, не служене. Това учи Църквата.
Бог, възлюбени, не е вещество, а дух. Като невеществен и Цар на невеществените ангели и архангели, е невидим; никой не Го е видял. Затова в църквата не изобразяваме Бога. Като невидим, Той е и неописуем; никоя художническа ръка не може да Го опише, да ни даде образа Божий. Но великото и неизказано тайнство е че Синът Божий и Бог е приел човешка плът и тогава Невидимият станал видим; явил се като човек на земята, като Син на Девата. И тъй, откакто невидимият Бог станал видим в Лицето на Христа и е ходил между нас и е бил разпънат и възкръснал, оттогава станал описуем и вече можем да Го рисуваме.
Един от най-големите отци на Църквата, св. Йоан Дамаскин, подкрепяйки догмата за почитането на светите икони, казвал:
"Питам ви, иконоборци, дошъл ли е или не е дошъл Христос на земята? Ако не е дошъл, тогава нямаме право да изобразяваме Неописуемия. Но ако Христос е дошъл – и е факт, че е дошъл и като младенец и като зрял мъж се явил в света – тогава, елате, зографи, вече можете да Го изобразите. Хиляди очи са Го видели, хиляди уши са Го чули, хиляди ръце са Го докоснали. Следователно, Христос като Бог е неописуем, но като човек е видим и описуем; може да бъде изобразен."
Коя е първата икона на Христа? Безброй много икони има днес в къщите на православните. Обаче, първата икона, която се изобразява и
църквите ни, е светият Убрус. Едно предание, което не е записано в Евангелието, разказва следното. Когато Христос
на Велики Петък се изкачвал на Голгота, носейки кръста на рамо, се изпотил и от лицето Му потекла пот. Една благочестива жена, която била наблизо, извадила кърпата си и я дала на
Христа. Той се избърсал и й я върнал. Тогава жената видяла, че върху кърпата се бил отпечатал образът на Христа. Това била първата икона на Господа и това предание ни показва, че
Христос може да бъде изобразен. Така оттогава съществуват хиляди икони.
За съжаление днес отново се е появила иконоборческата ерес. И днес има врагове на иконите на Христа, на Св. Богородица, на светиите. Кои са те? Не са гърци. Гърците знаят какви
борби са водели техните предци във Византия в продължение на 150 години, за да запазят иконите. Неприятелите на иконите са чужденци; в тях не тече гръцка, православна кръв. Дошли
са отдалеч, от Бруклин в Америка, с доларите си, тридесетте сребърници на Юда, за да купуват съвести. Това са хилиастите или "свидетелите на Йехова”, или йеховистите. Те, ръката да
им отрежеш, не се прекръстват, не се кланят на кръста, нито на иконите.
В едно село в Гревена (област в Северна Гърция, бел.ред.) се случило следното.
Една бедна девойка взела някой си младеж, който се бил завърнал от чужбина; бил емигрант в Америка. След като се венчали в църквата, се прибрали вкъщи. Не успели, обаче да заживеят
като семейство. Още на първия ден след сватбата, съпругът взел от иконостаса иконите на Христа и Св. Богородица, свалил ги, стъпкал ги и хулел. Бил хилиаст и до брака криел своето
верою. Когато девойката видяла тези неща и чула, че не вярва в иконите, не се поколебала да разтрогне незабавно брака си!
Такива са хилиастите. И за жалост много епархии в нашата родина са се заразили от заблудата им. Има и села изцяло с хилиасти, където църквата вече не функционира, а функционира еврейска синагога. Защото хилиазмът е с еврейски произход. Евреин бил и основателят на тази секта, Чарлз Ръсел (1852-1916). Тя е еврейско изобретение, плод и холера на дявола. Последователите й ходят от къща на къща, възползвайки се от демократичните институции на нашата родина, упражняват прозелитизъм и се стремят да разпространят заразата си.
Но не! Призовавам ви на тревога и ви умолявам всички – мъже, жени, деца, – където се появят тези агенти на Бруклин, за да пренасят холерата си, да противодействате, като повикате специалистите по сектите. Мястото ни да остане чисто и непокварено от сектата на хилиазма. Да продължи да се покланя на Отца, Сина и Светия Дух и да почита светите икони на Христа, на Св. Богородица и на всички светии во веки веков. Амин.
Митрополит Августин (Кантиотис)
Беседа, произнесена в църквата "Свети Дух”, гр. Флорина (Лерин), на 23 март.1975 г. (публикува се със съкращения)
Митрополит Августин (Кантиотис) е роден в с. Левкес на о. Парос (Цикладски острови) на 20 април 1907 г. Завършил е Атинския богословски факултет през 1929 г. Ръкоположен е за дякон през 1935 г. и за презвитер през 1942 г. През годините е служил като протосингел на Атолийската митрополия, военен свещеник и проповедник в Атина. Бил е също така редактор на десетки периодични издания, основател на ученически и студентски пансиони, ръководител на мисионерското богословско братство "Ставрос” ("Кръст”). В продължение на много години е бил неуморим проповедник из цяла Гърция, автор е и на 82 книги с религиозно съдържание.
На 25 юни 1967 г. е хиротонисан за митрополит на Флорина, Преспа и Еордания. На 14 януари 2000 г. се оттегля поради напредналата си възраст и остава на покой в епархията си.
Митрополит Августин се представи в Господа на 28 август 2010 г., на 104-годишна възраст.
Флорински митрополит Августин
Превод от гръцки език: Алексей Стамболов
Братя и сестри, днес ние виждаме земната Църква угнетена, обременена с товара на множество беди и скърби (а това е почти постоянното състояние на Православната Църква от деня на нейното основаване) и се питаме: има ли за какво да се радваме и тържествуваме?
Първото тържество на Православието било установено, когато Църквата в борба с иконоборческата ерес е отстоявала своето право и дълг да се покланя на иконите на Христа, на Божията Майка и светиите, и с това е защитавала и истината на Боговъплъщението. И днес Църквата продължава да празнува и ще празнува до края на света явяването в него на Живия Бог.
В днешния плуралистичен век, във време на всеобщо равнодушие и безразличие към Истината, това тържество на Църквата за мнозина може да изглежда архаично и даже опасно. Нали даже тези, които рядко отварят Библията, знаят, че в нея се говори за любов. Не е ли любовта най-главното в християнството? Враждите и разделенията сред християните не възникват ли от недостиг на любов? Да, източникът на разделенията е в недостига на любов, но не достига ли преди всичко не любов към ближния, а именно любов към Бога, и затова духовният взор на човека се помрачава и той вече не познава Своя Отец Небесен. А не познавайки Отца, не познава и не разбира братята си.
Тържеството на Православието – това е тържество на Църквата, която е „стълб и утвърждение на истината” (Тим. 3:15) . Утвърждение на Истината над ереста, а не над хората. За хората, които волно или неволно са се заблудили в своите мъдрувания, Църквата скърби, желаейки никой да не погине, но „всички човеци да достигнат до познание на истината” (1 Тим. 2:4). А колко много християни само по име са православни, робуват на суеверия, блуждаят между невежеството и ереста, тичат от един целител към друг, а в храма се появяват само на собствените си кръщения, венчания и погребения.
Гръцката дума „ортодоксиа” означава и „правилно величание”, и „правилно учение”, т. е. може да се преведе не само като „Православие”, но и като „Правоверие”. Славословието, според учението на светите отци, е висша степен на молитва, защото изразява чистата и безкористна радост на душата за своя Господ. Нали смисълът на духовния живот се заключава в това да научи човека не просто правилно да богословства, но правилно да се моли. Да си спомним, как във Великия покаен канон, който слушахме тази седмица, се споменаваше за това, че ние „православно величаем” Божията Майка. При такова, литургическо, разбиране за Православието като учение за правилна прослава на Господа, за правилна постановка на духовния живот, става ясно защо тържеството на Православието се отбелязва именно на днешния ден. Защото, кога човек е по-способен към славословие, ако не в тази неделя: цялата седмица ние сме пребъдвали в покаяние, признали сме своите немощи пред Бога, и ето, пролели сълзи за своите съгрешения, ние пристъпваме към светата Чаша, защото „Господ е дошъл да призове не праведници, а грешници към покаяние” (Мат. 9:13). И как да не поблагодарим на Господа за Неговото милосърдие към нас, как да не Му въздадем слава!
Но Православието е невъзможно без Правоверие. Историята на Църквата показва, че там, където правата вяра се нарушава, започна да се разрушава и духовният живот. Нали в зависимост от това, как хората мислят за Бога, те си създават свои представи за спасението, за отношенията между Бога и човека. И ако учението за спасението, за крайното предназначение на човека се окаже погрешно или непълно, то и духовният живот на човека ще се окаже непълноценен.
За нас е особено важно да познаваме своята вяра, защото отново идва време на борба за Православието. Чрез мнозина лъжеучители и много издания сега се предлага на Църквата така да преосмисли своята вяра, че живата душа на Православието да изчезне. Те уверяват себе си и нас, че Православието – това е някаква национална идеология. Ние трябва да знаем, че Православието – това е начин на живот в Бога и че всякакви държавни и национални организирани форми на живот за нас са вторични.
Други говорят, че Православието – това е култура, някакво „културно наследство”. Ние трябва да знаем, че Православието – това не е създаване на културни форми, а съкровено придобиване на Светия Дух.
Трети утвърждават, че Православието е само една от исторически образували се форми на християнството и че тя трябва да бъде надмогната в сливането на всички християнски изповедания. Ние желаем единението на християните не на минималната основа на нашата обща вяра, а на тази пределна пълнота на Богодаруваното откровение, което било дадено на светите отци. Нали никога в духовния живот не трябва да се равняваме по най-слабите, но, напротив, през цялото време трябва да търсим по-опитни и духовно по-богати наставници.
Идват още някакви и казват, че Христос – това е един от „учителите на човечеството”, такъв като Буда, Конфуций, или Кришна. Но ние трябва да знаем, че Христос не е просто учител или пророк, Той е Сам Господ, станал човек, за да спаси хората. И Той ни спасява не само със Своето слово и Своята проповед, но преди всичко със Своето Разпятие и Възкресение и с изпращането на Светия Дух. И затова ние знаем, че всеки, който учи за спасение покрай Кръста и без Възкресението – не е пратен от Бога.
Не трябва да мислим, че времето за борба с лъжеученията е минало и е останало в далечната от нас епоха на Вселенските събори. И днес Господ ни зове да отстояваме Истината на Православието пред умножаващите се проповедници на тъмнината. И призовава всички нас – не само иерарсите и свещениците, но и миряните, всички вярващи, където и да се намираме – у дома или в сред наши приятели или работа, според силите ни да отстояваме Православието. И ако някой от нас няма сили и знания, за да обоснове с доказателства невъзможността от съвместяване на Православието с възраждащото се днес езичество и разни псевдорелигиозни учения, то всеки от нас може просто да предупреждава своите ближни: „Хора, този лъжеучител е далеч от Православието, той лъжесвидетелства, като твърди, че е с Църквата и действа едва ли не с нейно съгласие”.
Но, разбира се, нашето главно духовно оръжие в защита на Истината – това е нашата молитва. Ако ние, по дух, а не само по име, сме наистина православни, Сам Господ със Своята благодат ще ни напътства и подпомага.
Нека се молим за нашата Църква, която и днес е застрашена от лъжеучения. Да се молим за нашето Отечество, за да се върне отново към Христа и несгодите, които днес преживяваме да способстват не за помътняване на разума на хората, а, напротив, за пробуждане в тях гласа на съвестта. Нека се молим и за нас самите в оставащите дни на Великия пост да преуспяваме в духовния живот. Да се молим Господ да ни дарува духа на истината, за да влезем в радостта на Неговото Възкресение! Амин.
Свещеник Вячеслав Алексеев, 2009 година
В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Наскоро гледах един филм, показващ руската действителност след идването на власт на болшевиките. Гледах как разрушаваха православните храмове, как изгаряха иконите и църковната утвар. Такава зловеща еуфория цареше, сякаш искаха да кажат свърши се с православието, свърши се с Църквата. През 1988 г., когато се възродил Оптинският манастир (в Русия), местните жители не могли да повярват на това възкресение на монашеския живот. Когато в манастира пристигнали първите монаси, гледали ги изумени - направо като от филмите преди революцията. Били останали само порутени стени, а днес всичко е възстановено и духовният живот процъфтява. "Не се гаси туй, що не гасне". Православната вяра е жива, може да бъде преследвана, забранявана, подтискана, но в крайна сметка тържествува.
Тази вяра празнуваме в днешната неделя. Неслучайно в този ден четем евангелските слова, как един бъдещ ученик на Спасителя се съмнявал, че Той е очакваният Месия, а друг му казва: "Ела и виж". И този човек, застанал пред Христос, разбрал със сърцето си,че стои пред Самата жива Истина. Тези слова "Ела и виж" се отнасят както към Христос, така и към Неговата Църква. Много говорят: "Къде е вашата истина, в какво се състои вашата истина?" - смятайки, че тя е остаряла, отмряла и ненужна – а ние им отговаряме: "Елате и вижте". Но не нас грешните и лошите свидетели Божий, а елате и погледнете на нашия Господ, на Неговата красота и любов към хората, на Неговия Кръст, на Неговото страдание, на Неговото учение. Елате и погледнете на Светото Евангелие и силата, с която то побеждава всичко.
За днешните хора думи като грях, благодат, изкупление, подвиг, изкушение, смирение и спасение са старомодни и безсмислени. Обаче опитът, породен от срещата с Христа, изпълва тези думи със смисъл и ги превръща в част от живота. "Елате и вижте колко е благ Господ" - ни приканва псалмопевецът (виж. Пс. 33:9). Не гледай, човече, на нашите грехове - зове Църквата в този ден, а погледни на Бога и Неговите светии.
Св. апостол Павел в Посланието си до евреите оприличава старозаветните праведници на облак свидетели (виж Евр. 12:1), които заради изповядването на вярата в единия Бог претърпяха гонения, клевети, изгнания, мъчения и смърт, но те избраха именно този път, защото така предадоха себе си на Господа. В този избор се състои тържеството на Православието, защото това е избор на истинската вяра.
Апостолът припомня как Моисей се отказа от богатството, славата, властта и почестите, за да слезе при робите и да им благовести Божията воля. И царе и пророци, и съдии, и много други праведници бяха гонени и се скитаха по пещери и пропасти, защото всички те избраха истинската вяра. Такъв е пътят и на Новозаветните праведници.
Ненапразно започнах проповедта си с Оптинския манастир, защото там са просияли не малко Христови свидетели. И това се случва, Слава Богу, и в наши дни.
След отварянето на манастира трима млади мъже, повярвали вече в Бога, поемат монашеския път. Те са от поколението, израснало в атеистична атмосфера, но търсили и намерили. И тримата идват в различно време в манастира и са различни един от друг, но отдават сърцата си на Бога и се подвизават като истински монаси. Имената им са йеромонах Василий, монах Терапонт и монах Трофим. Монашеският им живот дава плодове.
На Великден 1993 г. монасите Терапонт и Трофим, докато бият тържествено камбаните, загиват мъченически, намушкани с кама от член на сатанинска секта. Малко по–късно същото се случва и с йеромонах Василий. Тяхната смърт хвърля в скръб целия манастир и множество хора, но същевременно и ги преобразява. Не малко тръгват по монашеския път, други повярват в Бога. На гробовете им стават чудеса и изцеления. Ето едно съвременно свидетелство и тържество на Православната вяра.
Истинската вяра и Духът Христов никога няма да бъдат унищожени. Хора на духа като св. Йоан Рилски и всички светии се явяват облак свидетели.И ние отново ще кажем - не гледай на нас слабите и немощните, а погледни на тези светии, които претърпяха мъчения, изгнания и унижения, които свидетелстваха за Бога чрез своята любов към хората, със своето служение, със своето велико търпение, своята святост, с близостта си до Христа.
Техният подвиг ни учи и вдъхновява да живеем с вяра в Спасителя. Достоевски казва, че красотата ще спаси света и това е вярно.
Красотата това е Нашият Господ Иисус Христос,
нашата Православна вяра, нашата Църква! Амин.
Свещеник Дончо Александров,
25 февруари 2007 година
www.sv-atanasii-varna.org
Днес празнуваме деня на тържеството на Православието над неправдата, ересите, лъжеученията; но не празнуваме тържеството на православните над другите хора, а ликуваме за това, че Бог от столетие в столетие е намерил в нашата среда хора, които така дълбоко са Му предани, така способни да се приобщят към Него, да Го познават, че Той е открил на нас, понякога непросветени, понякога със замъглени сърца и умове, истината за Себе Си.
И днес ние ликуваме за това, че Господ е толкова милостив, че в Него има толкова любов и снизхождение, че е започнал да се открива от столетие в столетие на всеки човек, който Му открие сърцето си и който очисти сърцето си и живота си, за да бъде достоен за Неговата любов, Неговата кръстна смърт, Неговото Възкресение. Това е дивен ден, в който ние говорим и тържествуваме за победата на Бога над лъжата, която като мъгла се разпространила по цялата земя чрез човешката неправда и греховност.
И днес трябва да си спомним с особена любов и благоговение онези светии, които така дълбоко са враснали в тайната Божия, които така подвижнически Му се открили, че Той могъл чрез тях да приобщи и нас към истината. Затова нека с благодарност да се отнасяме към тях - към светиите, подвижниците, към обикновените хора, които са познали Бога и са споделили с нас знанието за Него. Нека ги благославяме и благоговеем пред тях. Но това е недостатъчно, ако искаме да бъдем техни последователи, наследници, техни ученици.
Ние трябва да се научим на това, как да открием своето сърце, своя ум на Бога, за да влее Той в нас светлина, за да познаем Бога в цялата дълбочина, в която Той иска да ни се открие. Затова нека ликуваме за тържеството на Православието над нас, православните, за победата Божия над нас. И от благодарност нека щедро даваме цялото знание за Бога, което Църквата е събрала през хилядолетията, на онези хора, на които Бог е нужен, защото хиляди и хиляди хора се нуждаят от познание на истината за Бога, човека, живота.
Нека приемем този дар Божий и да го раздаваме; без да се големеем, че сме православни и сме участници в тържеството на Православието, а смирено помнейки, че това е дар Божий, който ние в глинени съдове носим и можем да дадем, като животворна вода, на онези хора, които жадуват и които умират. Амин.
Митрополит Антоний Сурожски
Ето, вече доста дни преминахме в подвига на поста и говението: плътта достатъчно е усмирена, мислите се успокоиха, вниманието се съсредоточи. Време е да се заемем с
окончателната подготовка към покаяние и изповед. Покаянието придружено с изповед - това е сърцето на поста. Досегашните подвизи служат като подготовка към него, а св. Причащаване
увенчава и завършва всичко. Без истинско покаяние и изповед, подвизите ще останат безплодни и св. Причащаване ще ни бъде не за изцеряване на душите и телата. Нека вникнем в себе си
и да се заемем с това както трябва.
Изповядването на греховете не създава никакви затруднения, когато човек успее да овладее себе си и да вземе решение да скъса с греха. Но той няма да се овладее докато не се разкае, а не ще се разкае, докато не осъди себе си и не ще се осъди, докато не осъзнае греховете си. Това е изходната точка в покаянието - осъзнаването на греховете.
Нека преценим нашия живот и всичко, което е нередно в него. Наистина, всеки е готов да казва за себе си, че е грешен. И не само казва, но и често чувства себе си за такъв. Ние си представяме тази наша греховност смътно и неопределено. Това е малко.
Пристъпвайки към изповед, трябва определно да си изясним, кое именно в нас е нечисто и грешно и в каква мярка. Затова ето какво трябва да направим: да поставим на една страна Божия закон, а на другата - нашия собствен живот и да видим има ли противоречие между тях. Противоречията ще ни покажат кои наши дела са законни и кои не, т. е. доколко законът е бил прилаган в нашия живот или не.
Например, били сме оскърбени и сме отмъстили - така ли заповядва християнският закон? Видели сме съгрешенията на другите и сме ги осъдили - така ли трябва да постъпим според Христовите закони? Направили сме нещо добро и се възгордяваме, тръбим около себе си - позволено ли е християнинът да постъпва така? Или, Словото Божие изисква да не се гневим, да не пожелаваме чуждото, да не даваме свобода на нашите страсти, да не завиждаме - нашият живот отговаря ли на тези правила?
Така нека разгледаме и Божия закон и нашия живот. Нека да разгледаме десетте Божии заповеди и да видим какво от тях не сме изпълнили. нека прочетем също Нагорната проповед на Спасителя, в която Той е изяснил древния закон, допълвайки го с християнския дух. Нека вникнем в апостолските послания, където се посочват задължителни за християните дела и наредби (Рим. 12, Ефес. 4, Иаков, 1 Ин.). Вследствие на такъв преглед на нашия живот между нашите дела, думи, чувства и помисли ще се открият много или противозаконни, или полузаконни, т. е. такива, в които намеренията не са били съвсем чисти, макар те външно да са били съобрази със закона.
Но това е само началото на самопознаването. Трябва да отидем по-нататък при познаването на нашата греховност и да навлезем по-дълбоко в нашето греховно сърце. Зад всички наши дела, думи, мисли, желания и чувства, стоят постоянни разположения на сърцето, които са техен извор, съвкупността от тия разположения съставлява личността на човека и определя неговия характер. Тях именно трябва да узнаем. Такова разглеждане ще ни доведе до познаване на действащите в нас страсти, както и коя преобладава над всички.
Известно ви е, че коренът на всяко зло в нас е самолюбието. От самолюбието произлизат гордост, користолюбие, страст към наслади, а от тях и всички други страсти. Те всички съществуват у всекиго, който греши, но в различна степен: в един преобладава гордостта, в друг - користолюбието. И гордият не е чужд на користолюбието и страстта към удоволствия, но лесно ги преодолява, когато тяхното удовлетворение може да го унижи. И скъперикът е готов да опита всяко удоволствие, ако то нищо не ще му струва в пари. Така, у всекиго господства една коя да е страст, а другите стоят като че ли в сянка и подчинение по отноношение на нея. Тая именно главна страст трябва да видим, та после да предприемем против нея нещо по-решително. Един свети отец казва: Господ иска от теб да придобиеш отново своето целомъдрие, а ти строиш приюти и църкви. Изправи по-рано първото, та и второто да бъде похвално.
Трябва да отидем дори още по-далеч в познаването на себе си. След всичко, трябва да определим общия дух на нашия живот, или отличителната негова черта, а именно: кому служим ние? - на Господа, или на себе си и на греха? Какво имаме предвид в нашия живот? - себе си или Господа - изпълнението на Неговите заповеди? За кого държим винаги - за Божието име или за своето? Познаването на всичко това се ръководи от самопознанието.
Като познаем своята греховност, не бива да бъдем неини хладни зрители. Необходимо е да доближим това познание до съвестта и заедно с нея да започнем да възбуждаме в сърцето спасителни чувства на покаяние. Би следвало тези чувства сами да се пораждат у нас, но това не винаги се случва, защото сърцето огрубява от греха. Не е леко да го смекчим, когато трябва да го доведем до разкаяние.
В делото на покаянието всичко зависи от чувствата на сърцето. Като пристъпим към това нека преди всичко принудим себе си да дойдем до самоизобличение, да събудим у себе си чувство на виновност, тъй че в дълбочината на сърцето си да кажем: виновен съм! Тук ще се породи борба със самооправданието или с извинението на собственото падение и грехове. За да ги прогоним, трябва да отстраним от вниманието си всичко, да останем сами със съдията Бог и откровено да укорим себе си.
Извършвайки добросъвестно това действие на самоизобличението, вътрешно ще установим за себе си всички наши грехове. След това трябва да възбудим в сърцето съжалителни чувства, които съставят съдържанието на истинското покаяние, а именно: виновност, че сме оскърбили Бога, срам, че сме докарали себе си до такова греховно състояние, съжаление, че сме могли да се въздържим, а не сме го сторили, досада от нашата грешна волност, която е пренебрегвала всички внушения на разума и съвестта.
Пределът до който трябва да дойде това страдание заради греховете, е погнуса и отвращение от тях. В това отвращение е опората на решимостта да не грешим и надеждата за самоизправлението ни. Който е почувствал отвращение от греха, го е изхвърлил от себе си и сега има пълната свобода да действа, без да чувства влечение към него.
Който премине целия ред на тези действия, той не ще изпита никакво затруднение да открие при изповедта своята греховност; той ще направи пълна и искрена изповед без снизхождение към себе си, за която ще получи вседействено разрешение от Господа, чрез устата на своя духовен наставник, което ще изпълни с дълбок мир и радост цялото му същество. Благодатта на Св. Дух, която не може да обитава в грехолюбно сърце, отново ще се всели в него и той ще бъде обновен, както е излязъл из кръщелния купел.
Препечатано от www.pokrov-foundation.org. Авторът на проповедта не е посочен.
www.Pravoslavieto.com