РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО
Между 18 и 24 декември
Камени запечатану от иудей, и воином стрегущим пречистое тело Твое, воскресл еси, тридневный Спасе, даруя мирови жизн. Сего ради силы небесныя вопияху Ти, жизнодавче: слава воскресению Твоему, Христе, слава царствию Твоему, слава смотрению Твоему, едине человеколюбче.
Прокимен, глас четвърти
Благословен Си, Господи, Боже на отците ни, хвално и прославено да е името Ти во-веки. Защото Ти си праведен във всичко, що направи с нас.
"С вяра се пресели той в обетованата земя, като в чужда, и се настани под шатри с Исаака и Иакова, сънаследници на същото обещание; защото той очакваше оня град, който има основи и чийто художник и строител е Бог. . .
С вяра Авраам, бидейки изкушаван, принесе в жертва Исаака; и тоя, който бе получил обещанията, принесе единородния си, за когото му бе казано: "от Исаака потомство ще се назове
с твое име"; защото той мислеше, че Бог е силен и от мъртви да възкреси Исаака, поради което го и прие назад като предобраз на възкресението.
С вяра Исаак благослови Иакова и
Исава за онова, що имаше да стане.
С вяра Иаков на умиране благослови всекиго от синовете на Иосифа и "се поклони на върха на жезъла му".
С вяра Иосиф на умиране спомена за
излизането на синовете Израилеви от Египет и поръча за костите си.
С вяра Моисей, след като се роди, три месеца биде скриван от родителите си, защото видяха, че детето е хубаво,
и се не уплашиха от царската заповед. . .
И какво още да кажа? Защото време не ще ми стигне, да разказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтая, за Давида и Самуила и за другите пророци, които чрез вяра победиха царства,
вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди
пълчища, жени приеха умрелите си възкръснали; други пък бяха измъчени, като не приеха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение; други пък изпитаха подигравки и
бичове, а също окови и затвор, с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани (тия,
за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти.
И всички тия, макар и да бяха засвидетелствувани чрез вярата, не получиха
обещаното, защото Бог предвиди за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство." (Евр. 11:9-10, 17-23, 32-40).
"Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов.
Авраам роди Исаака; Исаак роди Иакова; Иаков роди Иуда и братята му;
Иуда роди Фареса и Зара от Тамар; Фарес
роди Есрома; Есром роди Арама;
Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона;
Салмон роди Вооза от Раав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Иесея;
Иесей
роди цар Давида; цар Давид роди Соломона от Уриевата жена;
Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса;
Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия;
Озия роди Иоатама; Иоатам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия;
Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Иосия;
Иосия роди Иоакима; Иоаким роди Иехония и братята му - през
време на преселението Вавилонско.
А след преселението Вавилонско Иехония роди Салатииля; Салатиил роди Зоровавеля;
Зоровавел роди Авиуда; Авиуд роди Елиакима; Елиаким роди Азора;
Азор роди Садока; Садок
роди Ахима; Ахим роди Елиуда;
Елиуд роди Елеазара; Елеазар роди Матана; Матан роди Иакова;
Иаков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос.
И
тъй, всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение - четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа - четиринайсет
рода.
А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.
А Иосиф, мъж
й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне.
Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се
да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго;
тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му.
А всичко
това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза:
"ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил",* което ще рече: с
нас е Бог.
Като стана от сън, Иосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си.
И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече
името Иисус."
Ев. Мат. 1:1-25.
* Това място е по превода на 70-те, по който новозаветните свещени писатели току-речи изключително
привеждат в съчиненията си места от Ветхия Завет.
Възлюбени в Господа нашего Иисуса Христа братя и сестри,
Тези от нас, които са получили скъпоценния дар на вярата на възрастта на ясното съзнание, когато сърцето е изпитало безброй огорчения и радости, а умът е изминал неравния път на опознаване на действителността, те помнят добре какво е бил светът преди и какво е след мига на необяснимото чудо. При все това, някои биха могли да кажат, че не знаят кога точно е настъпил този миг и като че ли заблудите на тяхното дотогавашно празноверие са отстъпвали устоите на сърдечната крепост бавно, педя по педя, след тежък бой с армията на Божието просветление.
Веднъж един брат, който беше приел свето Кръщение в зряла възраст, сподели че е пристъпил към светото тайнство след като разбрал, че цял живот е бил вярващ, че винаги е усещал закрилата на Божиите Ангели около себе си, но гордостта и суетата му пречели да осъзнае това в пълнота.
И наистина, може ли човек да изпитва вяра без да знае за това? Този въпрос на пръв поглед не е логичен, защото не винаги разбираме добре смисъла на думата вяра. По правилно е да попитаме: съществува ли въобще човек без вяра?
Как започва развитието на това, което наричаме човешко съзнание, братя и сестри? То започва първо с доверие към всичко, което детето възприема от най-близките му, хората, които го възпитават, което ще рече: от тези, които го хранят или пазят. Едва след като личността обособи себе си, тогава подлага на проверка това, което е възприела чрез доверие в началото на своето съществуване.
Това доверие е сърцевината на вярата. Детето знае чрез вярата си, че негови родители са неговите баща и майка, че предметите, които родителите му назовават по име, отговарят на имената, които те изговарят, че родината му е тази страна.
Така всяко нововъзникващо човешко същество повтаря историята на човешкия род - от безпорочното състояние, в което животът ни е изграден изцяло от вяра и във вяра, ние се сблъскваме със съмненията и вълненията на юношеството, впоследствие - със страстите и похотите на младостта, изкушението да се опитаме да вкусим от плода на дървото за познаване на добро и зло. После, ако в сърцето все още е останала капчица доверие, ние търсим Божията милост. Така получаваме отново това, което в гордостта си сме загубили - вярата.
Елементите на всичко, което сме познали чрез вяра, остават у нас до края на земния ни живот. Ние дори не си даваме сметка колко много са те и какво важно място заемат в човешката личност.
Поради тази причина невярващ човек не съществува, братя и сестри.
Ние, вярващите православни християни, вярваме в Триединния Бог, Който е Една личност с три лица (ипостаси): Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Свети Дух. Същината на нашата вяра се съдържа в Символа-верую. Людете, които все още не са чули словото Божие, имат далечен спомен за Бога-Отца и в основата на техните вярвания лежи истината, която неизбежно ще се открие и на последния от тях и с това ще настъпят последните дни. Има люде, отклонени от истината. Те приемат за същина на вярата си изкривения от нападащите ги демони образ на истината и го защитават, подпомагани от страстите, с които светото Православие се бори чрез смирение.
Познаваме и люде, които наричат себе си атеисти, сиреч невярващи, с фанатична вяра и старателно отхранено отрицателно отношение към Нашия Творец и Промислител поддържат обречените на вечно несъвършенство истини на рационалната наука. Това, на което са стъпили постоянно изменящите се и отричащи себе си с всяка крачка на своето развитие научни закони, теории и методи, са математическите аксиоми, за които вече говорихме в проповед.
Аксиомите са твърдения, които не се доказват. В тях трябва да се повярва! За невярващите е трудна за приемане истината, че Бог е вечносъществуващ, но пък с каква лекота уверяват в абсолютно недоказуемото твърдение за вечността и безкрайността на материята! Между вярващите в Иисуса, Който е Христос, друговярващите и невярващите, хаотично се движат множество люде, които стават лесна плячка на демоните, чиято цел е да ги отклоняват от пътя към вярата в истината, чрез празноверие, болна мистика и научни доказателства, които се появяват и изчезват с бързината на мълния.
Ние няма защо да спорим с невярващите и колебаещите се и да доказваме очевидното. Истината сама говори за себе си. Достатъчно е да не се смущаваме да я изречем открито.
В днешното свето литургийно Евангелие св. ап. и евангелист Матей ни повествува крайъгълната истина на неръкотворния храм на Спасителя Бога: Рождеството на Иисуса Христа от Духа Светаго и Пренепорочната света Дева Мария.
Този евангелски откъс - Матей 1:1-25, светата ни богоръководена Църква е разпоредила да се чете в Неделя пред Рождество Христово, за да си припомним обстоятелствата около тайнственото Рождество, което се извърши за спасението на човешкия род.
Този откъс съдържа първите стихове от Евангелието по Матея, с което започват книгите на Новия Завет. Св. ап. и евангелист Матей още с първия стих озаглавява светото Евангелие Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов. Синовството, за което говори св. Матей, означава, че Спасителят е потомък по плът на двамата старовременни патриарси.
От една страна и св. пророк и цар Давид и св. Авраам се ползват с изключително уважение сред иудеите, за което можем да съдим и по днешното апостолско четиво. С това се показва, че Синът Божий произлиза по плът от Божия народ на Давида и Авраама, от плътта на тези, които опазиха словото на Бога - своя Създател и дадоха пример на всички народи и колена за Неговата сила, промислителна воля и безгранична любов към човека.
От друга страна, именно на св. Давида и св. Авраама Господ даде обетованието да изпрати Спасителя на света: Чашата на спасението ще приема и името Господне ще призова. (Пс. 115:4) Твоята правда не скривах в сърцето Си, възвестявах Твоята вярност и спасението от Тебе, и не затаявах Твоята милост и Твоята истина пред великото събрание, пее псалмопевецът Давид.
Макар че св. цар и пророк Давид е живял повече от 800 години след св. Авраама, неговото име се споменава първо, защото обетованието дадено нему било сравнително неотдавна, пък и образът на почитания и славен цар дава по-ясна представа за царствения образ на Месията. В последващото родословие са изброени главните родоначалници, от които произлиза по плът Месия, без да се споменава всеки член от тяхното семейство. Например св. евангелист казва, че Авраам е родил Исаака, Исаак Иакова, а Иаков Иуда, без да упоменава за децата на Авраама родени от Хетура (от които поизлизали много народи, вкл. и гърците), тъй като на тях не било дадено обещанието за Спасителя на света. Не е упоменат и другия син Авраамов - Исав, тъй като той продал първородството, с което е свързано обетованието за Спасителя. От децата на Иаков е споменат единствено Иуда, тъй като пред него бащата изрекъл пророчеството за Месия.
В родословието няма пълен списък на всички приемни лица. Някои поколения са пропуснати. Така например от Фареса до Наасона са изминали около 430 години, а са споменати само три лица - Есром, Арам и Аминадав. От Иорам до Озия (ст. 8) за пропуснати царете Охозия, Иоас, Амасия. Това подсказва, че водещото в родословието не е приемствеността по плът, а духовната приемственост. Тя е първостепенна по отношение на плътската, защото Чистият Дух на Бога Отца създаде всяка плът, а творението не може да е по-горно от Твореца си. В родословната линия от Авраама, през Давида, до Иисуса Христа в подготовката за идването на Спасителя участвуват само достойните синове на народа Божий. Защо това е така е толкова понятно за логическо възприемане, колкото непорочното зачатие на Пречистата и Приснодева Мария. С богобоязливостта си, благочестието си и покайното си благоговеене пред волята Божия упоменатите предци на Иисуса увенчават славата на наследството на престола Давидов, който не е придобит със самосъздадените воински умения на светия цар и пророк, а чрез преклонението му пред волята Божия.
В родословието се споменават и жени, чиято съдба не е последование на непрекъснато възходящо усъвършенствуване: Иуда е родил Фареса и Зара от Тамар чрез кръвосмешение, Салмон родил Вооза от блудницата Раав, а Вооз родил Овида от другоплеменницата Рут. Самият цар и пророк Давид родил Соломона от жената на военачалника си, хетееца Урия, която той обладал противозаконно!
Поучението, което получаваме от това, братя и сестри, е следното: няма съвършена човешка природа в земния живот поради постоянната битка, на която сме обречени облечените в плът. Плътта си ние заслужихме след грехопадението на праотеца ни Адама и преминавайки земния си живот в страдания и мъки, поради постоянната борба на овладяната от сатаната плът и родената от Бога душа, ние се предавахме на смъртта, за да отидем в ада - владението на падналия първоангел.
Бог се яви в плът, и за да ни покаже, че борбата с греха не е невъзможна. Ако падащият човек се старае да отблъсва греха и се покайва пред своя Създател, на Когото дължи създаването си от най-чистия Му дух на любов и Когото постоянно обижда с ежедневното си омърсяване, то Бог ще му даде сили да се привдигне и ще го очисти. Грехопадащите предци на Иисуса не обвързаха сърцата си с греха и не се отвърнаха от Бога, но показаха дълбокото си сърдечно крушение и заслужиха споменаването си в светото Евангелие! Свети Иоан Златоуст обяснява това по следния начин: Христос и порочните люде удостои да бъдат Негови сродници без да се срамува ни най-малко от нашите пороци, а ако великите праотци са били виновни за своите грехове, то очевидно е, че Неговото пришествие беше необходимо.
Така в родството по плът, ръководено от Духа Светий, се изпълнява числото 14, след като предците се разделят на три групи: от Авраама до Давида - 14 рода; от Давида до преселението на иудеите - също 14 и от връщането на иудеите от Вавилон до Рождеството Христово - 14 рода. Иудеите, които били отведени в плен, били жителите на царството Иудея, които били по-малко на брой от жителите на Израил, но се отличавали с голяма вяра и затова не били избити, което се случило с израилтяните почти сто и петдесет години преди Вавилонския плен. По тази причина понятието иудеин в някои отношения е синоним на вярващ човек, а израилтянин - на отпадащ от вярата и, съответно, на отпадащ от Божията милост.
По-нататък светото Евангелие ни разказва за обстоятелствата около Рождеството на нашия Господ и Спасител Иисус Христос: Пресвета Дева Мария живя при иерусалимския храм и бе дала обет завинаги да остане Дева за прослава на името Божие. Така Пречистата Майка на нашия Бог вдъхнови за подвиг поколения подвижници, които се нарекоха монаси и отшелници. Тъй като още не беше роден Христос и още нямаше монашеска традиция, благочестивите свещеници в странието си да Я оградят от светската суета и греховност и да и помогнат да изпълни достойно обета Си, Я обручиха за благочестивия старец Иосиф.
Така света Дева Мария стана невеста на Иосифа Обручника. Приснодева Мария отиде да живее в дома на Иосифа като обручена невеста, а не като жена на благочестника. В неговия дом Пресветата видя Архангела, който Й благовести за Раждането от нея на Иисуса Христа, и Тя, без да се е съчетавала с Иосифа, зачена в утробата Си от Духа Светаго. Иосиф не знаеше тайната на Благовещението. Той видя, че Девата е непразна и поради слабата природа човешка, я заподозря, че е бракоукрадена. Законът, по който тогава живееха иудеите, наказваше строго нарушаващите съпружеската вярност.
Иосиф беше добър по сърце и реши да напусне светата Дева тайно, така че да не се налага да обяснява публично причината за развода, а когато Тя роди всички да помислят, че той е бащата на Отрока. Още докато мислеше това обаче в съня му се яви Ангел Господен и му каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго Пресветата Дева не би изповядала пред оброчника си тайната на непорочното зачатие. В силната Си вяра Тя очаква Господ да му яви истината, ако такава е святата Му воля. Сине Давидов! го нарича Ангелът Господен, за да му напомни за даденото чрез Давида обетование за Спасителя на света. Не се съмнявай в чистотата и невинността на твоята жена, говорят още думите на Ангела, пази я при себе си и се грижи за нея.
За да разсее съмненията на добрия човек Ангелът му открива още, че Девата ще роди именно Син, който ще спаси народа Си от греховете му - тези, които се обърнат към Него и приемат учението Му, и чрез това се примирят с Бога, когото са оскърбили и непрестанно оскърбяват, ще се спасят. Тям Бог ще даде живот вечен. А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза: ето девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил, което ще рече: с нас е Бог (1:22,23), продължава евангелският разказ без да е напълно ясно дали това са думи на Ангела Господен или светият евангелист ги казва на нас - слушащите и четящите словото Божие. В това е и премъдростта - повеленото на обручника е и за нас - получаващите знание чрез вяра. Пророкът, чиито думи се изричат, е Исай, който ги е оставил 700 години преди Раждането на Младенеца. Пророкуваното име Емануил обяснява, че Девата ще роди не просто човек, а Бога, Който ще живее явно между людете, с тях.
Праведникът като стана от сън, стори това, което му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си, очаквайки с благоговение да стане чудото, в което чистото му сърце не се усъмни нито за миг. Така Иосиф опази съвършената чистота на Пречистата Дева, за да роди Своя Син, когото Иосиф нарече Иисус, по предадената от Ангела Божия заповед.
Евангелието нарича Младенеца първороден Син на светата Дева, което не значи, че след Неговото Рождество Тя е родила и други деца, но както е Единороден от Бога-Отца преди всички времена Богът-Слово се роди в плът от Девата Един и Единороден Син човешки.
Всичко, което Светият Дух изрече чрез пророците се сбъдна или ще се сбъдне, когато се изпълни времето. Всичко, което Господ Иисус Христос пророкува, докато живя като човек се изпълни или ще се изпълни, щом се изпълнят времената за това.
Последните дни неизбежно идват, братя и сестри, и това трябва да ни накара да бъдем постоянно будни, което ще рече, да не приспиваме съвестта си и да не угодничим пред слугите на идещия антихрист. Те, подбуждани от користолюбие, ще ви мамят с лъстиви думи; тяхното осъждане отдавна е готово (2 Петр. 2:3), предупреждава ни светият апостол Петър, но каквото и да вършат неправедните, няма да избегнат деня на Божия гняв. Този Ден не бърза да дойде, за да могат повече люде да се покаят, но ще дойде денят Господен, както крадец идва нощем (2 Петр. 3:10). Нас няма какво да ни плаши, когато дойдат онези, които мъчат телата, но на душите не могат да навредят, защото Бог се роди, та който повярва и се кръсти ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден (Марк. 16:16).
Да пазим вярата си, братя и сестри, да я укрепяваме с оръжието, което Бог ни даде - поста и молитвата, и нека не се свеним да се покаем и да признаем пред Господа греховете си, които Той е видял още преди да извършим. Да молим Господа нашего Иисуса Христа да даде вяра на невярващите и зловярващите, да яви всяко сторено прегрешение на нерадивите, да разпръсне враговете на светото Православие, та да възнесем Нему слава, чест и поклонение с Безначалния Му Отец и Животворящия Негов Дух! Амин!
"А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка" (Матей 1:22)
В името на Отца и Сина и Светаго Духа!
Боголюбиви братя и сестри,
Вярващият православен християнин внимателно подготвя душата си за празника на Рождеството на нашия Господ Иисус Христос в плът. В отредения от светата ни Църква период от Коледни заговезни до Рождество Христово всеки от нас спазва такъв пост, какъвто е по неговите сили и какъвто е благословил неговият духовен наставник.
Тъй като Бог е лично духовно същество, Той е в тайнствена духовна връзка с всекиго от нас и от всекиго изисква толкова, колкото отделната човешка душа може да даде. Затова няма правило или закон, който да заставя православните християни да принасят еднаква жертва в постническия подвиг, нито е редно подвигът на едного да се сравнява с това, което е принесъл Богу братът или сестрата в Христа. Общото е стремежът към единение с Бога, което християнинът постига с гореща молитва. Молитвата принася в скришната си стая и не явява на братята си от какво се е лишил за прослава на името Божие.
Предстои ни последната седмица от поста, която за тези, що имат благословение да удържат подвига си до самия празник, е строгопостна. В края на тази седмица христянинът трябва да положи извънредни усилия да постигне покаянието, с което да изповяда греховете си пред Господа Иисуса Христа, Който може да ги опрости чрез дадената от Него на свещениците, иереи и архиереи, власт за това.
В днешното свето литургийно Евангелие свети апостол и евангелист Матей ни разказва за потеклото на нашия Господ Иисус Христос в плът. С него започва и светото Евангелие и събранието на Книгите на Новия Завет между Бога и човека. Небесният наш Отец толкова "обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, Който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен" (Иоан 3:16).
Човекът беше венецът на Божието творение и трябваше да господарствува над всички твари, но беше изкушен и отпадна от Божията любов, облече се в плът тленна, позна смъртта и грехът стана постоянна негова борба. За да примири човека с Бога, без човекът да го е заслужил, но поради безкрайната Си милост, Бог изпрати Своя Единороден Син, та Който повярва в Него да има живот вечен. Бог-Син трябваше да се роди от жена, да премине през кръговрата на тленния живот и показвайки на людете послушание към волята на Отца Си дори до смърт, при това ужасна и мъчителна, да издигне естеството на възлюбеното творение до Божественото. Това можеше да се случи като се избере жена непорочна измежду дъщерите на Божия народ - народът, който Отец избра за пример на другите народи. Тази жена трябваше да живее по Бога от раждането си, за да може да се заключи греховната съдба човешка, която започна с прелъстяването на първата жена - прамайката на човешкия род - Ева, и родът човешки да получи отново дара на вечния живот.
Този, Който щеше да се роди от жена непорочна трябваше да е от царския род на Давида и потомък на Авраама, на които БогОтец даде обещанието да им изпрати Месия - Помазаника, Спасителя на света. Раждането в плът на Спасителя - Бог Слово - трябва да стане в продължение на родословието на царски род и това е родът на св. пророк и цар Давид. Така се обозначава наследието, което ще получи човека след своето спасение - ще царува заедно с Царя в царството небесно. Но тази приемственост не е плътска, а духовна, защото духът предшествува плътта. Бог, Който е единствено безплътен и пред Когото невидимите за нас безплътни ангели и архангели са груби и плътни същества, именно Той сътвори материята в нейните форми на вещество и поле. По тази причина плътската приемственост на родословието на св.пр. и цар Давид се осъществява чрез обручника Иосиф, който не е биологичен родител на Господа Иисуса, но е негов приемен родител по силата на светия оброк, който благо- честният свят мъж даде пред Бога Отца да пази и държи при себе си светата Дева Мария. Тази връзка на тайнствена родова приемственост се потвърждава в поменаването на родовете, от които произхожда по плът Месия и които са изброени в първата част на днешния литургиен евангелски текст.
Господ Иисус Христос е назован в стих първи "Син Давидови Син Авраамов", за да се подчертае това, че Той е наследникът, в духа на старовременната иудейска традиция, в която първородството е достоинството, получаващо наследието.
Свети пророк и цар Давид се споменава първи, макар да е царувал почти 800 години след патриарха Авраам, защото нему властта бе дадена от Бога поради силната му привързаност към Небесния Отец. Житието на св. цар не е постоянен възход и духовно издигане, както знаем от Ветхия Завет, но такава е човешката природа - човекът постоянно пада и се изправя и даровете, които получава свише, са проява на Божията милост, нежели на проява на човешка мъдрост.
Името на царя иудейски е ясен знак за превъзходството на верните на Бога Отца иудеи. Давид не се уплаши да се изправи срещу филистимеца Голиата, защото имаше вяра в Бога и Бог му даде победата.
По-нататък в родословието са записани само родоначалниците и са пропуснати останалите членове на техните семейства: "Авраам роди Исаака, Исаак роди Иакова; Иаков роди Иуда и братята му" (ст. 2). Не се споменават децата на Авраам родени от Хетура, защото на тях не е дадено обещанието Господне за Спасителя на света. Не е споменат и другия син на Исаака - Исав, който продаде своето първородство, с което преотстъпи и наследието си. Това наследие съдържа и обетованието Божие за идването на Месия. От децата на Иаков е споменат само Иуда, защото именно пред него патриархът изрече пророчеството за идването на Спасителя.
В родословието не виждаме пълен списък на всички поколения от рода на свети пророк и цар Давид. От раждането на Фариса, напр., до Наасона са изминали около 430 години, през които се споменават само трима патриарси: Есром, Арам и Аминадав. В периода от Иорама до Озия (ст. 8) не са споменати царете Охозий, Иоас и Амасий. Това е така, защото техните заслуги пред човеците не са подвизи за прослава на името Божие и по тази причина не допринасят за поддържане на линията на духовното родство, което за Бога е по-важно от биологическото, както първородецът Исав проиграва от лекомислие наследието си, а го получава Иаков.
В изброяването на предците са включени и имената на някои жени. Някои от тях съвсем не са пример за изключителна нравственост: Иуда роди Фареса и Зара от Тамара чрез кръвосмешение, Салмон роди Воозаот Рахав, която беше блудница, а Вооз роди Овида от другоплеменницата Рут. Самият Давид роди царя Соломона от жената на военачалника си Урия, на което нямаше право и при това си послужи с вероломство.
Защо това е така може да се разбере, като се има предвид несъвършенството на природата на родения в плът човек, който след грехопадението е постоянен прицел на демонското нападение. Непокътн ат а може да остане само нравствеността на ангелите, тъй като те ясно виждат своите безплътни нападатели и предугаждат отдалеч нападенията им.
Човекът често бърка телесните си притеснения, немощите си и нуждите на плътта с духовни нужди или бива често изкушаван да ги замества в представите си. Но нали той може и да се покае за греховете си. Тогава Бог ще му помогне да се изправи. Поради това е възможно и спасението - защото то може да се изкупи. Егоистичната и ограничена в тление човешка природа не може да го постигне сама и ето го найголямото доказателство за Божията любов - Бог отдаде първородния Си Син.
В стих 17 свети апостол и евангелист Матей разделя родословието на три части - от Авраама до Давида - 14 рода, изброени по признака на духовното родство; от Давида до преселението във Вавилон - още 14 и от връщането от вавилонския плен до Рождеството Христово - 14.
Във втората част на глава първа, братя и сестри, се повествуват обстоятелствата около Рождеството на Бога Сина: Пресветата Дева живее при храма от три годишна възраст и ето, че вече е зряла жена. Тя е дала обет за девство и целият и живот е обхванат от мисълта за Бога - нашия Творец. Свещениците, които желаят да съхранят чистотата и я предават на светия мъж Иосиф Обручник, който дава обет пред Бога да я пази и храни. О бручена невеста в старозаветната традиция е тази дева, която запазва девството си в рамките на едно семейство и която не е жена по плът на обручника си. Обручник е можел да стане само праведен мъж с голямо благочестие и нравствени сили, какъвто беше и Иосиф.
В дома на Иосифа Архангел Гавраил благовести на Пречистата Дева за това, че тя ще бъде майката на Спасителя от Духа Светаго, така че ще носи плода в утробата си, но ще остане Дева. Пречистата Дева Мария не съобщи това на Иосифа, за да не би да наруши с нещо послушанието си, в което беше съвършена. Тя вярваше, че Бог ще му открие истината, когато и както намери за необходимо.
Когато Иосиф видя, че Девата е плодна, той помисли, че е невярна и за да не и причини злочестие и суровото традиционно наказание на иудеите - убиване с камъни, реши да я напусне тайно, през нощта. Светата Дева щеше да роди Детето си, така че всички щяха да помислят, че той е престъпил оброка, но тя ще остане жива. Бог видя какво е в сърцето му и прати Своя Ангел Благовестител да му огласи истината.
"Иосифе, син Давидов, му каза Ангелът Господен, не бой се да приемеш Мария, жена си, защото заченалото се в нея е от Духа Светаго" (1:20) Така Ангелът напомни за обетованието Господне за идването на Месия от рода Давидов. За да разбере тайната Божият Ангел разкри пред Обручника, че така се изпълнява порочеството изречено от пророк Исая 700 години преди деня, в който това се случи: "ето девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил, което ще рече с нас е Бог" (ст. 23).
Праведният мъж не излъга Господа своего и "като стана от сън, направи, както му бе заповядал Ангелът. Иосиф не познаваше жена си, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус" (24-25).
Господ Иисус Христос се роди в плът като "първороден", не защото Девата е имала след него други деца. Тя завинаги ос та на Дев а. Пър вородс тв от о в Евангелието се споменава, братя и сестри, като основанието за наследството, та да биха могли иудеите - избраният народ Божий, да познаят в Младенеца Христа!
Такава е волята Божия - който познае в Иисуса Христа да се спаси за живот вечен, а който не може да провиди истината, поради мътилката от грехове, които замъгляват духовните очи, той ще завърши в огненото езеро. Там в края на времената ще бъдат потопени падналите ангели и враговете на Бога, които са и врагове на човешкото спасение.
Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй нас! Амин!
Храм Св .св. Кирил и Методий в гр. София, www.symvol.org
Виж също:
www.Pravoslavieto.com