Страшният съд. The Last jugement.
Великата Лавра (Monastery of Megisti Lavra or the Great Lavra) в Св. Гора Атон
Страшният съд. The Last
jugement.
Великата Лавра (Monastery of Megisti Lavra or the Great Lavra) в Св. Гора Атон
Неделя На утренята Ев. Лук. 24:1-12. На литургията Рим. 6:18-23.
Ев. Мат. 8:5-13.
Понеделник Рим. 12:4-5, 15-21.
Ев. Мат. 12:9-13.
Вторник Рим. 14:9-18. Ев. Мат. 12:14-16:22-30.
Сряда
Рим. 15:7-16. Ев. Мат. 12:38-45.
Четвъртък Рим. 15:17-29.
Ев. Мат. 12:46-13:3.
Петък Рим. 16:1-16. Ев. Мат.
13:4-9.
Събота Рим. 8:14-21. Ев. Мат. 9:9-13.
А като се освободихте от греха, станахте роби на правдата. Говоря по човешки, поради плътската ваша немощ. Както предоставяхте членовете си да бъдат роби на нечистотата и
беззаконието за беззаконни дела, тъй и сега предоставете членовете си да бъдат роби на правдата за свети дела. Защото, докато бяхте роби на греха, бяхте свободни от правдата. А
какъв плод имахте тогава? Такива дела, от които сега се срамувате, защото техният край е смърт. Но сега, когато се освободихте от греха и станахте роби Богу, вашият плод е светост,
а краят - живот вечен. Защото платката, що дава грехът, е смърт, а дарът Божий е живот вечен в Христа Иисуса, нашия Господ.
Рим. 6:18-23
А когато влезе Иисус в Капернаум, приближи се до Него един стотник, молеше Го и казваше: Господи, слугата ми лежи у дома разслабен и люто страда.
Иисус му казва: ще дойда и ще го излекувам.
А стотникът отговори и рече: Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само дума и слугата ми ще оздравее; защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави.
Като чу това, Иисус се почуди и рече на ония, които вървяха подире Му: истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра. И казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапеза с Авраама, Исаака и Иакова в царството небесно, а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
И рече Иисус на стотника: иди си и, както си повярвал, нека ти бъде.
И слугата му оздравя в същия час.
Ев. Мат. 8:5-13
Когато свърши всичките Си речи към народа, който слушаше, Той влезе в Капернаум.
Един стотник имаше слуга, когото много ценеше; и слугата беше болен на умиране. Като чу за
Иисуса, стотникът изпрати при Него иудейските стареи, да Го помолят да дойде, за да избави слугата му. И те, като дойдоха при Иисуса, молеха Го усърдно и казваха: той заслужава да
му сториш това, защото обича народа ни, и синагогата той ни построи.
Иисус тръгна с тях. И когато беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати насреща Му приятели и Му каза: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми; затова и аз сам не счетох себе си достоен да дойда при Тебе; но кажи дума, и слугата ми ще оздравее. Защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави.
Като чу това, Иисус му се почуди, и като се обърна, каза на идещия подире Му народ: казвам ви, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра.
Пратените, като се върнаха в къщата, намериха болния слуга оздравял.
Братя и сестри,
Няма мярка за вярата. Вярата у едного трудно може да се съпостави с вярата у другиго. Случва се и най-силно вярващият да изпита борбата на съмнението, когато Бог реши да го изпита и допусне върху него нападението на поднебесните духове на злобата.
Друг, по-малко вярващ или дори постоянно съмняващ се, изведнъж изпитва блаженството на това да пребивава в Божията любов и изпитва потребността да е винаги с Бога. Удоволствието е само заместител на земното щастие и след като плътта му се насити, то бързо изчезва, оставяйки след себе си опустошена душа. Земното щастие, като всичко земно има начало и край. Веднъж изживяно - макар и за дни, седмици или дори месеци, - то преминава и от него остава само споменът, който вгорчава дните ни. Само блаженството на пребиваващия в безкрайната любов на Твореца, никога не се изчерпва, стига само да знае човекът, че ключът към него е вярата. "А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда", казва светият апостол Павел (Евр. 11:1).
Когато Спасителят на човешкия род влязъл в галилейския
град Капернаум към Него се приближил стотник и Го помолил да изцери лежащия в дома му
разслабен слуга, който жестоко страдал.
Това повествува литургийното Евангелие, което чухме днес. Отдалечени на две хиляди години от описваните събития, ние за жалост не винаги разбираме, че в Свещеното Писание на Новия Завет няма нито едно случайно събитие. Всяка подробност в благовестието има своето дълбоко и поучително значение.
И наистина, какво от това, че към Иисуса Христа се е приближил и помолил за чудодейна помощ един стотник? Стотникът бил езичник, а в онези времена не било общоприето той, поклонникът на идолите, сред които трябва да е бил и самият римски император, да моли за свръхестествена помощ един иудеин по плът, Когото вижда за първи път и на Когото знае само името. В сърцето на този чуждоземен началник обаче имало нещо, което за съгражданите му било скрито, щом очевидците не са запомнили името му. Това, което е било скрито за тях, е било явно за Сърцеведеца Бог - дверите на сърцето на стотника били отворени и през тях прониквало необя-снимото знание на вярата. Така обикновеният човек познал, че пред него стои въплотеното предвечно Слово, което преди всички начала беше у Бога и Само беше Бог (Иоан 1:1). Получавайки сърдечното знание човекът изведнъж разбрал, колко греховна е човешката природа. "Господи, рекъл той, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми…" (Мат. 8:8).
Извън общественото положение на стотник, този човек съвсем не бил случаен. Той уважавал Единия Бог, Когото славели иудеите за пример на другите народи и сам построил за своя сметка в Капернаум синагога. За разлика от много други господари, той приемал слугата си като член на своето семейство и изживявал страданията му заедно с него. Смятайки себе си недостоен, стотникът първо проводил до Спасителя иудейските старейшини, а след това приятелите си, както ни предава това св. ап. и евангелист Лука (7:3,6).
Колкото и неясно за околните да била изказана вярата на стотника, Бог я видял в сърцето му. "Но кажи само дума и слугата ми ще оздравее, помолил езичникът, защото и аз съм подвластен човек…" Вярата на езичника му дала познание за Божието могъщество: думата на Христа е достатъчна, тя действа като заповед, която един стотник може да отправи към подчинените му войници.
"Истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра"! възкликнал Спасителят.
Защо Бог е избрал не иудеин, а езичник за пример на силна вяра в Своята проповед, братя и сестри? Нали тази, които го следвали били евреи, такива били учениците му и дванадесетте, които избрал и Сам нарекъл апостоли? Евреите желаели да видят в Него не само велик пророк, но и земен цар, Който да им даде това, което може да даде земния живот. Езичникът видял в Него Господа, Царя на земното и небесното царство.
"Истина ви казвам, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапеза с Авраама, Исаака и Иакова в царството небесно", казал Иисус на спътниците Си (Мат. 8:11). Народът, на когото Бог обещал ханаанската земя и я предал в ръцете му, е само пример за това как Господ изпълнява обещанието си. У Бога нито една дума няма да остане празна. Както всеки човек е създаден по Божи образ, така и всеки човек може да се спаси и да получи живот вечен стига да има вярата на този езичник. Иудеите не могат да се считат спасени, ако не повярват в Сина Божий, ако не повярват в Духа, вместо да тълкуват и спазват буквата на Закона Божий.
За да не обиди вървящото след Него множество иудеи, Иисус не казва това направо, защото и за иудеите има спасение, стига да повярват с жива вяра. А вярата е жива, когато получилият я върши делата на вярата.
Ето другата поука: стотникът разкрил вярата си, за да спаси от смърт разслабения си слуга. Друго за себе си той не поискал.
Делата на вярата не са снизходителното подаване на милостиня от излишъка на този, който дава. Делата на вярата са делата на изпълнението на Закона на Новия Завет: обичай Бога, Своя Създател с цялото си сърце, с цялата си душа и целия си ум и обичай ближния, както обичаш себе си.
Делата на вярата са делата на любовта в Господа: "и да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо не ме ползува", пише св. ап. Павел (1Кор. 13), защото "донейде знаем и донейде пророчествуваме; но кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.
Какво ще стане с тези, които спазват буквата и чиято вяра е буквата на Закона? Те, "синовете на царството", на които бяха дадени ханаанските царства, както им бяха обещани и които поради вярата на пророците и праведниците из народа си имаха правата да наследят и небесното царство, те ще бъдат хвърлени във външната тъмнина, където ще бъде плач и скърцане със зъби. Те няма да седят на трапезата с Царя на небесното царство, а ще познаят вечните мъки на ада, защото не познаха, че Иисус е Христос.
Всекиму ще се даде според вярата. "Иди си, и както си повярвал, нека ти бъде", казал Иисус на стотника и слугата му мигом оздравял. Човекът поискал помощ от Господа и я получил.
Притиснати от житейските тревоги и ние често се обръщаме към Христа за помощ. Понякога я получаваме, понякога тя не идва така, както си я представяме. как да искаме помощта на Господа, братя и сестри? С молба, със смирение и вяра!
Езичникът пристъпил към Иисуса с молба. Примерът на тази молба е ясен за православния християнин - молбата това е молитвата. Бог не е наш длъжник, ние сме Негови! Затова не искаме и настояваме пред Бога, а Го молим!
Стотникът показал вярата си пред придружаващите Иисуса, които неведнъж пред Него се изкушаваха в маловерие. Този човек имаше съзнание за греховете си, смири се в покаяние и получи това, за което молеше.
Да не губим нито миг, братя и сестри! Да вземем цялата покъщнина, която ще отнесем със себе си след смъртта - нашата безсмъртна душа, и да влезем в любовта на Господа със смирение, молитва и вяра! [...]
Свещеник Руси Русев, 2010 година
Храм "Св. Неделя" в София
Виж също:
Православната читалня: През вековете: Църковна история
www.Pravoslavieto.com