Свети Три Светители
Св. Василий Велики
Св. Григорий Богослов
Св.
Йоан Златоуст
Честват се на 30 януари
| |
Свети Три Светители
Св. Василий Велики Честват се на 30 януари |
Яко Апостолов единоравнии, и вселенныя учителие,
Владыку всех молите, мир вселенней даровати, и душам нашым велию милость.
Като единоправни на апостолите и учители на Вселената,
молете Владиката на всички да дарува на душите ни велика милост.
Като единонравни на апостолите и учители на вселената, молете Владиката на всички да даде мир на вселената и на душите ни велика милост.
Священныя и боговещанныя проповедники, верх учителей Господи,
приял еси в наслаждение благих Твоих и упокоение:
труды бо онех и смерть приял еси паче всякаго всеплодия,
едине прославляяй святыя Твоя.
Свещените и боговещани проповедници, учителите на висота, Господи,
си приел в наслаждение на твоите блага и в утеха,
защото техните трудове и смърт си приел повече от всякакво всеплодие,
Ти, Единствен, Който прославяш Твоите светии.Друг превод: Свещените и богоречиви проповедници, върховни сред учителите,
си приел, Господи, в наслаждение на Твоите блага и в упокоение.
Техните трудове и смърт си зачел за повече от всяко всеплодие,
Еднички, Прославящ Своите светии.
По решение на поместните православни църкви денят на св. Три светители се чества от 30-те години на ХХ век като патронен празник на духовните училища, институти и богословски факултети, а самите велики архиереи - като небесни закрилници и духовни покровители на всички православни духовни школи.
По-долу:
Като въздава равночестна прослава на св. три светители Василий Велики (379 г.), Григорий Богослов (390 г.) и Йоан Златоуст (407 г.), светата Църква свидетелствува, че те са равни пред нейния съд по дарования, заслуги и светост.
Тези великани на светостта, благовестието и богословието, които Сам Бог подарил на Своята Църква в тежките дни на нейните противоеретически борби, засияли с безсмъртна светлина след своето блажено отминаване от света. Пред техните ослепителни дарования и нетленни приноси продължавал да се прекланя свещеният сбор на вселенската православна общност. Растящият възторг на вярващите християни още от V век за мнозина се превърнал в опасно увлечение на неуместни предпочитания. В Цариград през XI век се стигнало до истинско разделение между вярващите, които започнали да се обявяват за "василиани", "григориани" и "йоанити".
Наложила се благодатната намеса на самите трима светители, които целия си живот посветили на църковното единомислие и общохристиянския мир. Те се явили във видение на св. Йоан Евхаитски († ок. 1095 г.), който станал митрополит на Евхаита през времето на византийския император Алекси I Комнин (1048–1118 г.). И от вечността великите светители проявили любвеобилна грижа за Църквата, която била застрашена от смущения поради неразумната любов към тяхната памет. Те поръчали на евхаитския светител Йоан да каже в Цариградската патриаршия тя да обяви един календарен ден за общото им чествуване, с което да се утвърди истината за тяхното еднакво достойнство пред Бога.
За такъв ден през 1076 година бил обявен 30 януари. За новоустановения празник Йоан Евхаитски съставил тържествена служба. В последно време той е също така и празник на православните богословски факултети и духовни академии.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
| * Византийският император Алексий I Комнин царувал от 1081 г. до 1108 г. | |||
В царуването на благоверния и христолюбив цар Алексий Комнин*, който приел царската власт след Никифор Ботаниат, между най-изкусните в красноречието учители на мъдростта в Константинопол възникнал голям спор за тези трима светители. Едни поставяли Василий Велики по-високо от другите светители, наричайки го най-възвишен вития, тъй като той превъзхождал всички със словото и с делата си, при което виждал и в него мъж, съвсем малко отстъпващ на ангелите, с твърд нрав, не прощаващ лесно съгрешенията и чужд на всичко земно; по-ниско от него поставяли божествения Йоан Златоуст, тъй като имал качества, различни от посочените: той бил предразположен да помилва грешниците и бързо ги допускал към покаяние. Други пък обратно, възвисявали божествения Златоуст, като мъж най-човеколюбив, разбиращ слабостта на човешкото естество, и като красноречив вития, който наставлявал всички към покаяние с множеството си медоточиви слова; затова и го поставяли по-високо от Василий Велики и Григорий Богослов. И накрая, трети стоели зад свети Григорий Богослов, твърдейки, че с убедителността на речта си, с изкусното си изтълкуване на Свещеното Писание и с изяществото на езика и на стила си той надминал всички най-славни представители на елинската мъдрост - както живелите по-рано, така и неговите съвременници. Така едни възвисявали славата на свети Григорий, а други омаловажавали значението му. От това възникнали раздори между мнозина, при което едни се наричали йоанити, други - василиани, а трети - григориани. И най-изкусните в красноречието и в мъдростта мъже спорели за тези имена.
| * Иоан, митрополит Евхаитски - един от бележитите църковни писатели и песнописци на източната Църква през ХI век (починал в края на ХI век). Написал много
съчинения. От тях му са известни следните: 1) 15 похвални слова, най-забележителни между които са: 2 слова в деня на възпоменанието на победата над руския княз Святослав; 3 слова в памет на свети великомъченик Теодор Тирон, похвални слова за тримата Светители; 2) стихотворения и църковни песнопения: от тях - пълната служба на светите Три Светители, канонът на Ангела Пазител, два канона на свети Теодор Тирон - и досега са останали в църковните служби. А в службите са поместени: от 27-те канона на Спасителя - канонът на Пресладкия Иисус; от 67-те канона на Богородица - 6; от 11-те канона на Предтеча - 2. Особено превъзходни са каноните му на Пресладкия Иисус и на Ангела Пазител. |
|||
Известно време след като възникнали споровете, тези трима велики светии се явили, отначало поотделно, а след това и тримата заедно, при това не насън, а наяве, на Евхаитския епископ Йоан, мъж най-учен, дълбок познавач на елинската мъдрост (както свидетелстват за това и самите му съчинения), който се бил прославил и с добродетелния си живот*. Те му казали с едни уста:
- Както виждаш, ние сме равни пред Бога. При нас няма нито разделение, нито някакво противопоставяне един на друг. В своето време всеки от нас поотделно, подбуждан от Божествения Дух, е написал съответни поучения за спасение на хората. Това, което сме научили съкровено, сме предали на людете явно. Между нас няма нито първи, нито втори. Ако ти се позоваваш на единия, то и другите двама казват същото. Затова нареди на препиращите се по повод на нас да прекратят споровете, защото, както приживе, така и след кончината си, ние имаме грижата за това, да доведем краищата на вселената до мир и единомислие. Предвид на това, съедини в един ден паметта за нас и както ти прилича, състави ни празнична служба, а на другите предай, че пред Бога ние имаме равно достойнство. А ние ще бъдем помощници за спасението на тези, които празнуват нашата памет, тъй като се надяваме, че имаме някаква заслуга пред Бога.
Като казали това на епископа, те започнали да се издигат към небето, сияейки с неизказана светлина и назовавайки се един друг по име.
| * Празникът в чест на тримата вселенски учители и светители: Василий Велики, Григорий Богослов и Иоан Златоуст е установен в 1084 г. | |||
Блаженият епископ Йоан веднага възстановил мира между враждуващите, тъй като той бил мъж велик в добродетелта и бележит в любомъдрието. Той установил празника Свети Три светители, както му наредили светиите, и завещал на църквите да го празнуват с подобаващо тържество*. Тук ясно се проявила мъдростта на този велик мъж; тъй като забелязал, че през месец януари се чества паметта и на тримата светители, а именно: в първия ден - на Василий Велики, в двадесет и петия - на божествения Григорий, а в двадесет и седмия - на свети Златоуст, той ги съединил в тридесетия ден на същия месец, като увенчал празнуването на паметта им с канони, тропари и похвали, както и подобавало.
Нека да добавим за тях и това. Свети Василий Велики надминал в книжовната мъдрост не само учителите на своето време, но и древните: той не само преминал цялата наука на красноречието до последната дума, но изучил добре и философията, а наравно с тях овладял и тази наука, която учи на истинско християнско оделотворяване на вярата. След това, водейки добродетелен живот, изпълнен с нестяжение и целомъдрие, и възхождайки с ума си към богосъзерцание, на четиридесетата година от раждането си той бил възведен на архиерейския престол и в продължение на повече от осем години бил предстоятел на църквата.
Свети Григорий Богослов бил толкова велик, че ако би било възможно да се създаде човешки образ, съставен от всички добродетели, той би бил подобен на великия Григорий. Като просиял със светия си живот, той достигнал такава висота в областта на богословието, че побеждавал всички с мъдростта си както в словесните спорове, тъй и в тълкуването на догматите на вярата. Затова и бил наречен Богослов. Той бил светител в Константинопол, като утвърждавал православието. Като поживял след това малко време на патриаршеския престол (както пише за това в житието му), той оставил престола поради преклонната си възраст и бидейки на шейсет години, отишъл в небесните обители.
За божествения Златоуст справедливо може да се каже, че е надминал всички елински мъдреци с разума, с убедителността на словото и с изяществото на речта си. Той неподражаемо разяснил и изтълкувал Божественото Писание. По същия начин далеч надминал всички в добродетелния живот и в богопознанието. Той бил извор на милост и любов, бил изпълнен с ревността на учителството. Живял е общо шейсет години; през шест от тях е бил пастир на Христовата Църква. По молитвите на тия трима светители Христос, нашият Бог да премахне еретическите разпри, а нас да съхрани в мир и единомислие и да ни удостои с Небесното Си Царство, защото е благословен во веки.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Днес, на празника на светите Трима светители, почитаме особено подчертано тримата най-велики отци и учители на православната ни вяра и им благодарим за съкровищницата на духовния им опит и божествените познания, които ни завещаха.
В днешното апостолско четиво (Евр. 13: 7-16) свети апостол Павел подтиква евреите от своето време, които вече били станали християни, да подражават на светите отци. За евреите отци и учители били родоначалниците на Израил и пророците. Всички тези "праведници" от Стария Завет, които жадували богооткровеното Слово и очаквали, че Бог ще стане човек, за да ги спаси от греха и смъртта. Затова те се стремели непрестанно да разпалят това очакване у народа и неотстъпно да поддържат почитта към заповедите на Закона.
Обаче Законът още не съдържал пълнотата на истината, която е любовта. И трябвало Бог да стане човек, за да се допълни Законът. Затова както те, така и пророците, и народът на
Израил били в очакване. Ние обаче, братя, новият Божи народ, вече не чакаме. Бог стана човек, за да може човекът да стане бог, за да побеждава тлението и смъртта.
Апостолите Го
видели, слушали Го. Видели Христос разпнат на кръста, докоснали Го, когато възкръснал, видели Го като Богочовек да се възнася на небесата. Това, което очаквали пророците и видели
апостолите, това предали на учениците си и учениците им предали на своите ученици. Свети отци и майки, преподобни пустинници, мъченици - първомъченици и новомъченици, светци,
великите учители на Църквата, проповедниците на въплътеното Слово, всички те живеят вече пълнотата на Закона и пророците, на Сина и Слово Божие, тоест живеят обожавания от нас,
Спасителя Иисус Христос!
Но и всички ние, вярващите християни по целия свят, които сме кръстени в името на Света Троица и се доверяваме на кръста и на възкресението на Господ, имаме и ние своето очакване като Църква. Нашата Църква очаква и се бори за славата на кръста и на възкресението. Бог става човек, изпълнява цялото божествено домостроителство [т.е. Божият план за спасението на човечеството], изпълнява плана, за да се спасява човечеството.
Обаче ние Го очакваме тук и сега и Го чувстваме "роден, разпнат, погребан и възкръснал от мъртвите" [Вж. Символ на вярата]. Копнеем и се надяваме на нескончаемото Му животворно присъствие в нашето битие и в целия свят, за да има всичко живот и дъх, и смисъл - и миналото, и настоящето, и бъдещето. С две думи, за да живеем в животворното Му присъствие и никога в ледената празнота на Неговото отсъствие.
Обаче тайната на вярата изисква постоянна готовност и молитва. "Бъдете готови", казва Господ, "борете се да влезете" [Срв. Мат. 24:44 и Лука 13:24]. В духовната си борба имаме
за поддръжници отците на Църквата, тримата велики светилници Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст. Наши водачи са просветените отци със словото си, с творенията си, с
ненакърнената си нравственост, с делата си, с човеколюбието си, с тревогата си за неправдата в обществото.
Учат ни как да разбираме не само православието, т. е. правилното
учение, но и правилното действане. И това, което днес ни насърчават, е да четем Свещеното Писание и особено Новия Завет. Да участваме в светите богослужби без да забравяме, че
двете свети Литургии произлизат от двамата светци - Йоан Златоуст и Василий Велики. Да взимаме дейно участие в светата Литургия, приемайки свето причастие.
Учат ни да сме човеколюбци – помните Василиадата!* – във връзка с неправдите, които търпят събратята ни в обществото. Най-вече да се молим Бог да освети пътя ни, така че да разбираме съвременния човек и своето време.
* Василиада е наречен комплексът от благотворителни заведения, създадени от св. Василий Велики за посрещане на нуждите на бедните и страдащите хора.
Митрополит Апостол Папаконстантину, митрополит на Поляна и Кукуш
Превод Бисерка Велинова 
Автор ст. асист. Костадин Нушев
Православната църква е отредила от векове да се чества заедно в един празничен ден (30 януари) паметта на Светите тримата светители
св.Василий Велики (ок.330-379), св. Григорий Богослов (329-390) и св.Йоан Златоуст (354-407) и така да се отдава тържествено и съборно почит на тяхното просветителско и учителско
дело. Тези велики йерарси на Църквата в Православната традиция се почитат и възпяват като "вселенски учители" и "стълбове на богословието", които със своето превъзходно богословско
учение и безукорен християнски живот са просветили духовно Вселената с божествените истина на Христовото Евангелие, а с богоозарената си мисъл са разкрили в пълнота тайната на
Пресвета Троица. Придобили блясъка на истината от "Трисолнечното Божество" и озарили с лъчите на нейната божествена светлина Вселената тримата йерарси са наистина велико и
непомръкващо "тризвездие" на духовния небосклон на Христовата църква.
Ако се вгледаме в духовното наследство и се опитаме да обозрем мислено богословското творчество на
тримата светители ще установим, че всеки един от тях е допринесъл в преголяма степен за утвърждаването на чистотата на догматическото учение на Вселенската църква. В смутни за нея
времена всеки от тримата свети отци се е подвизавал твърдо и самоотвержено за преодоляване и оборване на заблудите на еретически учения и разколи, смущавали Христовото общество
чрез стихиите на света или човешкото мъдруване. Борбата на св. Василий като епископ на Кесария Кападокийска срещу заблудите на евномианите и арианите и срещу схизмите в неговия
диоцез и проповедите на св.Григорий Богослов срещу ариани и духоборци в Константинопол остават ненадминат пример за духовна вярност към чистотата на Православното учение на
Църквата и образец за архипастирско служение за нейното единство. Богословските съчинения на двамата кападокийски отци - "За Светия Дух" на св.Василий Велики и знаменитите "Пет
богословски слова" на св. Григорий, остават като ненадминати шедьоври на догматическото учение и класически извори на Православното църковно предание.
С превъзходните си
екзегетически беседи и тълкувания на библейските текстове от Стария и Новия Завет тримата светители са допринесли твърде много и в необозрима степен за вникването в дълбините на
духовния смисъл на Свещеното Писание. Беседите върху "Шестоднева" на св. Василий и тълкуванията на св.Йоан Златоуст върху старозаветните и новозаветните книги на Свещеното Писание
остават и до днес основополагащ извор за библейското и систематическото богословие на нашата Църква. Тримата църковни йерарси разкриват в своето богословие дълбоките тайни на Бога
и човека, Домостроителния Божий план за сътворението на света и спасението на човека, Тайната на Боговъплъщението и Христовото възкресение. С нравоучителните си беседи и нравствени
правила споменатите църковни учители са разкрили и оградили чистотата на християнската нравственост и са посочили здравия и верен път за духовното подвижничество в добродетелите;
устроили са правилата за служение на свещенството и устава на монашеския живот. Устроили са чинопоследованията на светата Божествена литургия на Православната църква като са вплели
в превъзходните си текстове цялото и духовно и богословско богатство. Придобили лична святост и преизобилна благодат като учители и епископи на Църквата светите трима светители
оставят незалязваща светла диря в живота на Църквата и със своя духовен подвиг остават светъл пример за всеки вярващ в Христа и служител на Църквата.
Старши асистент Костадин Нушев, 2009 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com