Пета неделя на Великия пост
св. Мария Египетска
Св. Мария Египетска се чества също на 1 април
| |
Пета неделя на Великия пост
|
Неделно чтение и тълкувание:
Проповед:
Виж също:
На утренята Неделно евангелие.
На литургията Евр. 9:11-14. И на преподобния
Гал. 3:23-29.
Ев. Марк 10:32-45. И на преподобния
Лука 7:36-50.
Когато бяха на път, възлизайки за Иерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори,
какво ще стане с Него:
ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците;
и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.
Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Иоан, и рекоха:
Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме.
Той ги попита: какво искате да ви сторя?
Те Му рекоха: дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти. Но
Иисус им рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Те отговориха: можем. А Иисус им каза:
чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които
е приготвено.
И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова и Иоана.
А Иисус, като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и
велможите им властвуват върху тях. Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички
роб. Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина" (Ев. Марк 10:32-45).
"Тогава пристъпи до Него майката на синовете Зеведееви със синовете си и, кланяйки се, просеше нещо от Него. А Той й рече: какво искаш? Тя Му отговори: кажи, тия мои двама сина да седнат при Тебе, един отдясно, а друг отляво в Твоето царство.
Иисус отговори и рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Те Му отговарят: можем.
И казва им: чашата Ми ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено от Моя Отец.
И десетте, като чуха, възнегодуваха за двамата братя.
А Иисус, като ги повика, рече: знаете, че князете на народите господаруват над тях, и велможите властвуват върху им,
между вас обаче няма да бъде тъй; но който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб, както Син Човеческий не дойде,
за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина." (Мат. 20:20-28)
"Братя, Христос, като дойде Първосвещеник на бъдещите блага, с по-голяма и по-съвършена
скиния, неръкотворна, сиреч не от обикновена направа, нито с козя и телешка кръв, но със Своята кръв влезе веднъж завинаги в светилището и придоби вечно изкупление.
Защото, ако кръвта от юнци и козли, и пепелта от телица чрез поръсване осветява осквернените, за да се очистя плътта, колко повече кръвта на Христа, Който чрез Духа Светаго принесе Себе Си непорочен Богу, ще очисти съвестта ни от мъртви дела, за да служим на живия и истинския Бог!" (Евр. 9:11-14)
В живота много често се получава така, че нещата, които желаем силно, към които настойчиво се стремим, за които пропиляваме време, погубваме здраве, а понякога и авторитет, впоследствие се оказват ненужни, още по-малко полезни, и в най-лошия случай дори вредни. "Всичко ми е позволено, но не всичко ми е полезно" казва свети апостол Павел.
Свидетели сме как мнозина от нас с неистова напоритост, без подбиране на средства, с цената на всичко достигат позиции, получават привилегии и заемат места, които не заслужават.
Не са малко и онези, които, надценявайки себе си, имат надменно поведение, демонстрират превъзходство над другите, накърняват правата им и ги поставят в унизително положение.
Придобивките от този свят са с временно значение, докато небесните съкровища нямат давност и са душеспасителни.
Литургийното свето евангелие ни приближава към скръбните събития от последните дни на Спасителя. По случай празника ПАСХА последна в Неговия земен живот, Той и учениците Му се отправят за Иерусалим. По пътя Иисус им открива в последователен ред какво предстои да се случи с Него.
Всред общото мълчание след това изненадващо разкритие, разтърсило сърцата на Неговите ученици, неочаквано и неуместно двама от тях, братята Иаков и Иоан, искат от Иисуса да седнат при Него, единият отдясно, а другият отляво, когато дойде в славата Си.
Вместо безпределна скръб и състрадание към Божествения Учител, Иаков и Иоан, ръководени от лични чувства и от лични интереси, бързат да изпреварят другите и да си осигурят най-представителните места в бъдещото славно Царство на Сина Божи, което ще настъпи след Неговото възкресение.
Те вярваха, че Иисус е истинския Месия, но все още нямаха ясна представа за същността на това Царство, чиито характеристики са чисто духовни и е с морални измерения.
Неразумните желания и егоистичните амбиции, нагодителните домогвания и неоправданото самочувствие не са вратата за небесната Обител. Затова отговорът на Спасителя към Яков и Иоан и към всички нас е категорично осъдителен: "Не знаете, какво искате".
Влизането в Царството Божие се осъществява при особени условия и заемането на едно или друго положение в него не става по начина и с методите на земните институции и форми на държавност. Първенството в Царството Божие ще бъде предоставено на най-достойните и действително първи по своите нравствени качества и изповядване на Христовата вяра.
Общото изискване за допускане в Царството на благодатта
, радостта и
мира се съдържа в една единствена норма на поведение смирението, без което не може да има добродетел в строго християнски и житейски смисъл.
"Нищо не може да се сравни с добродетелта смирение казва свети Иоан Златоуст, то е майка, корен, храна, основа и свръзка на всяко добро."
Иисус Христос ни насърчава: "Искайте, и ще ви се даде!" Но да искаме според Неговата света и промислителна воля само онова, което е полезно преди всичко за душата. А който иска да е между първите, трябва да е пръв в служението на другите, на ближните.
Най-висш образец на смирение е Сам Господ Иисус Христос, Който се смири до смърт, и то смърт кръстна. Затова с пълно право Той казва за Себе Си: "Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце и ще намерите покой на душите си"!
Николай Хаджиев 
Брой 7 от 17 април 1998 година
Покайният пример на света Мария
Египетска е толкова многообхватен и поучителен, че светата Църква желае непременно да го запечати в нашите сърца. Защо, освен деня на нейната памет, на нея се посвещава и днешният
неделен ден, т.е. Петата неделя на Великия пост, и освен това се предвижда бдение, на което нейният канон се съединява с
Великия покаен канон? Изглежда, че има достатъчно основания за това, та да обърнем внимание на нейното
обръщане и да се поучим от него. Нека изслушаме този урок.
Аз не ще разглеждам целия живот на преподобната. Ще се спра на първото действие на Божията благодат върху нея, което я пробудило от греховния сън. И ще се спра не за да ви призова към подражание, защото как ще подражаваме на този, който
не е от нас, но за да ви покажа как и всеки от нас може и е длъжен да постъпва така, та да получи същата благодат.
Обръщането на света Мария Египетска е необикновено. Вие виждате, че тя изцяло е потънала в греха и на ум не й идва да се отдели от него. Но идва благодатта и със своето поразително действие я пробужда от греховния сън. Пробудена, тя вижда своята гибел и решава да промени живота си. С нея станало същото, както, ако някой би бил потопен в тиня и друг отвън със здрава ръка го извлича от дълбочината на калта и го поставя свободен на твърда земя. Такова е било обръщането на свети апостол Павел и на много други.
Но онова, което спада към особените и извънредни действия на Бога, именно поради това не може да бъде общо за всички. И ако някой, основавайки се на тези примери, би се отказал да се грижи за своето обръщане и от всяко самопринуждение към това, казвайки като че ли на благодатта: ела, вземи ме и ще тръгна, такъв би бил несправедлив и сам би погубил себе си, предавайки се във властта на своето падение. Общият път за всички е: търсете и ще намерите, тропайте и ще ви се отвори. Макар и по тоя път действието на обръщащата Божия благодат да се изразява в поражение (на греха) и сътресение (на стария човек), но то се подготвя чрез личен труд, измолва се, така да се каже, от Господа. Той вижда мъчителния труд и дарява според труда. А в посочените извънредни случаи Той не очаква тоя труд, действа направо, а трудът идва след това. Така Господ действа над Своите особени избраници. Ние пък трябва да вървим по общия път и да принуждаваме сами себе си към обръщане, когато имаме за това благоприятно време и преминаваме спасителни дни.
Как трябва да работим над себе си, за да заслужим тая благодат на обръщането, как да постъпваме и към какво да се принуждаваме, за да покажем на Всевиждащия Господ, че желаем, търсим и жадуваме Неговото спасително вседействие у нас?
Ще ви посоча това накратко. Да вземем човек в такова положение, че му е дошла простата мисъл: наистина, трябва да се заема със себе си и да помисля за поправяне на своя живот. Проста мисъл, но няма налице нито съчувствие, нито желание да последва нейните внушения. Иска само разумът. Но нали, колкото и да иска това разумът, не ще се стигне до дело, докато не се възбуди ревността, енергията на заспалата съвест. Сега ще поведем душата, която мисълта за спасението, като небесна гостенка, е посетила по някакъв начин, към възбуждане именно на тая ревност.
И така, споходила ни е мисълта за изправяне на нашия живот: съвестта ли я е внушила, или Ангелът пазител я е донесъл, да не я отхвърляме, а веднага да се заемем с нея и да започнем да вършим над себе си, така да се каже, операции, които биха дали възможност на тая мисъл да овладее с всички сили нашето същество. В този опит трябва да действаме противно на онова, което върши у нас грехът, изобщо противно на оня порядък от разположения, чрез които човек се задържа в греха. Грехът оплита душата с много мрежи или се скрива от нея зад много покривала, защото сам по себе си той е безобразен и от пръв път може да отблъсне от себе си всекиго. Тези покривала са: най-дълбокото и най-близо до сърцето покривало, състоящо се от самозаблуда, безчувствие и безгрижие. По-горе от него и по-близо до душевната повърхност лежи разсеяността с многогрижието, след което идва най-горното покривало – преобладаването на плътта, изявено във външния ред на живота, наситен с грехове и пороци. Грехът живее в сърцето, оттам овладява цялата душа, прониква в тялото и във всичките ни дела и отношения, и в цялото ни поведение.
И така, нека започнем да сваляме тези покривала едно след друго, за да оголим душата, която е увита в тях, както в земята разкопават пласт след пласт, за да се извади зарито съкровище.
Да започнем с най-горното покривало.
1. Трябва да прекратим навреме привичните дела и общуване, особено ония, чрез които се подхранва страстта към властване над другите. Очи, уши, език – това са най-широките канали на греховната храна. Да ги пресечем чрез вътрешно уединение.
2. След това да се заемем с тялото: да му откажем не само удоволствията, но и презадоволяването му с храна и сън. Така ще смирим плътта, душата ще се освободи от връзките с материята, ще стане по-подвижна, по-лека и по-възприемчива за добрите впечатления. Това именно извършва благоразумният пост.
3. Вътрешното уединение и постът облекчават душата в обръщането й към себе си. Но влизайки в себе си, тя среща там страшно смущение, предизвикано от многогрижието и разсейването на мислите. Грижите ту за едно, ту за друго, ту за трето се трупат в сърцето и не позволяват на душата да се заеме със себе си, не й позволяват да се спре, а все я гонят напред и напред. Трябва да задушим тези грижи, да ги прогоним от душата и сърцето поне сега, през тези дни. Докато това не е направено, никакви по-нататъшни действия върху себе си не са възможни или ще останат съвсем безплодни. Грижата гнети или измъчва сърцето. Но и когато това не става, в главата бродят празни мисли една след друга или една през друга и причиняват там такъв смут, какъвто става при снежна виелица или буря. При такова състояние на душата нищо трайно и твърдо не може да се посее в нея. Затова е необходимо да съберем своите разпръснати чеда – мислите, заедно, както овчарят събира овцете, или както стъклената леща събира разпръснатите лъчи на слънцето и ги обръща към себе си. Това се постига чрез вниманието и трезвеността.
4. Накрая грижите са стихнали, мислите са се успокоили, умът е събран и съсредоточен. Три или четири покривала са свалени. Сега ние стоим пред нашето сърце. Пред нас е нашият вътрешен човек, потънал в съня на безгрижието, безчувствието и заслепяването. Нека започнем сега бодро и да се потрудим усърдно. Започва главното дело – пробуждането от съня.
Преди всичко трябва да побързаме да свалим от очите на ума покривалата, които го държат в заслепение. Защо човек не се страхува за себе си и не се грижи за себе си? Защото не вижда опасността от своето положение. Ако той би видял това, не би останал спокоен, както не може спокойно да седи у дома си оня, който вижда, че къщата е обхваната от пламъци. А човекът грешник не вижда опасността от своето положение затова, защото, по някакво самоизлъгване, му се вижда, че е в задоволително добро състояние. В ума му се прокрадват лъжливи ласкателни представи, които като в мрежа оплитат ума и закриват човека от самия него.
Тия представи, или изтънчени помисли, са твърде много. Например някой казва: "Аз съм християнин" и се успокоява, както иудеите, които казвали: ние сме Авраамово семе, отнася върху себе си християнските преимущества и обетования – без християнството, или придава на името, мястото и облеклото онова, което може да се основава и крепи само на силата и вътрешното достойнство. На друг идва наум неговото видно външно състояние, или бият на очи неговите физически съвършенства – сила и красота и душевни дарби – умствени и естетически и го заслепяват толкова по-силно, колкото повече се отличава от другите. Друг се заслепява от своите качества на благоразумие и предвидливост, особено когато това му е спечелило уважението не само на простия народ. Накрая, друг почива на съзнанието, че не само той е грешен: и този е такъв, и онзи и трети. Лъже себе си, като се успокоява от грешните прояви у другите, като че ли поради многото съгрешаващи грехът се извинява.
Такива и подобни мисли държат в заслепление. Ето защо, като влезем в себе си и съсредоточим своето внимание, трябва да премахваме една след друга тези опори на заслеплението, да разрушаваме тези празни надежди, или тези измислени оправдания на греховете, против които се е молил свети пророк Давид. Нека побеждаваме всяка подобна мисъл с християнско здравомислие. Да се убедим, че нашето християнство нищо не струва, ако ние сме лоши, че нашите съвършенства повече ни осъждат, отколкото да ни оправдават, ако не служат за слава Божия, защото нито уважението на другите, нито техните слабости ще ни помогнат. Разсъждавайки така, ние малко по малко ще обединяваме нашите мисли и ще застанем пред погледа на ума и съвестта, които ще нададат силен вик против нас, особено когато сравним себе си, каквито сме, с това, какво трябва да бъдем, и намерим, че за нищо не сме годни. Ако вследствие на това имаме чувството на страх и опасение за себе си, това е добър признак. Това е предвестие на бягството ни от греха, както разколебаването между войниците предвещава близкото бягство на цялата войска.
Така, заедно със самонаблюдението се поражда самочувствието. Ето защо, като не изоставяме разсъжденията, които разобличават нашето заслепление, след първото движение на духовното чувство трябва да съсредоточим още по-силно нашето внимание върху себе си, за да почувстваме омраза към греха.
Нека си представим по-живо какво представлява грехът сам по себе си. Той е язва, най-лоша от всички язви. Той ни отделя от Бога, разстройва душата и тялото, предава съвестта на мъчение, подхвърля ни на бедствия в живота, в смъртта и след смъртта, заключва рая, хвърля ни в ада. Дано чрез такива мисли в сърцето се породи отвращение към това чудовище.
Ако поставим греха в отношение към дявола, ще видим какъв безобразен другар и господар си придобиваме чрез греха. Дяволът е в спор с Бога. Той като че ли говори на Всещедрия Бог: "Ти всичко им даваш, а те престъпват Твоята воля. Аз нищо не давам, но действам така, че те ми служат неуморно". Той е ласкател. Тук, хвърляйки ни в грехове, той обещава срещу тях някаква сладост, а там – със злобна насмешка ще ги показва за наше изобличение, ако не се покаем. Той се тресе от злобна радост, ако някой попадне в ръцете му. Като си спомним всичко това, дано почувстваме омраза към тоя човеконенавистник и към неговото дело у нас – греха.
Накрая, нека се обърнем към Бога и да разсъдим какво нещо е грехът пред лицето на нашия всезнаещ и вездесъщ, всеблаг и всещедър Промислител и Изкупител. Като се самоизобличим в престъпно невнимание, дързост и неблагодарност към Него, дано възбудим у себе си спасителна жалост и скръб по Бога.
По такъв начин, като вмъкваме в сърцето си едно след друго съкрушаващи чувства: ту отвращение и омраза към греха, ту страх и ужас от началника на греха, ту жалост и скръб за Господа, то малко по малко ще започне да се сгрява и да се раздвижва. Както електрическото поле привежда тялото в състояние на напрежение и възбуда, или както чистият и прохладен въздух го освежава и ободрява, така и тези чувства ще приведат в движение заспалата енергия на деятелните сили и накрая ще разположат човека да се изправи и да се спасява от това опасно положение. Това са първите грижи за спасение на душата. Когато всичко това стане, не бива да се бавим да подействаме върху себе си, и, от друга страна – да гоним от себе си съня на безгрижието. Като напрегнем всичките си сили, трябва и сега да пристъпим веднага към дело, без да отлагаме. Ако отложим, ще стане по-лошо: ще привикнем с греха, той ще се утвърди у нас и повече ще се заплетат обстоятелствата и греховните връзки. Накрая така ще се утежним от греха, че не ще можем дори и да станем, ще преминем предела, зад който може би няма връщане. Нека побързаме!
При това нека помислим и за смъртта. Ние виждаме как хората един след друг си отиват оттук, ще дойде и нашият ред. Като меч над глава, ударът на смъртта е готов да ни порази внезапно. Ще се явим на съд. Нашите дела ще се явят пред Божиите ангели и светии. Там ние ще бъдем сами с делата си. От тях или ще бъдем осъдени, или оправдани. Нека помним, че в рая не се отива с грехове, а адът е запечатан с печата на Божието осъждане. Не е ли време да хвърлим тоя товар, който ни готви такава беда?
За да бъде по-вярно действието на всички тези мисли, ние можем да ги обединим в един образ и носейки го в ума си, той ще действа върху нас отрезвяващо. Представи си, казва свети Тихон, че над тебе е съдът на Божията правда, под тебе е адът, готов да те погълне, пред тебе е смъртта, зад тебе са твоите безбройни грехове, отдясно и отляво са наредени множество злобни врагове. Като се устроиш така мислено, ти постоянно ще слушаш у себе си подбуждащ глас: "Само ти ли ще останеш безгрижен за твоето спасение?".
С тези и подобни разсъждения и действия накрая ще падне и последното покривало на греха, състоящо се от безгрижие, безчувствие и заслепление. Разкрит пред себе си, сега човекът грешник не е безчувствен към своето опасно положение и нерядко чувства желание и стремеж да стане и да върви, но с това още не всичко е свършено. Очевидно тук не достига главното – благодатното съдействие. Трудът е извършен, стремежът е изявен, но всичко това са само опити в усилията от наша страна за привличане на благодатта, а съвсем не е самото дело, което търсим. Търсим и чукаме – а дарът е в ръцете на Подателя, Който разпределя всекиму. И тъй, при грижливо употребяване на посочените средства, ние можем да очакваме Божието посещение, което, макар винаги да е готово, никога не идва по наше решение. Поради това трябва да се поставяме в такива обстоятелства, в каквито е привикнала да действа благодатта, за да й съдействаме и ние. Да посещаваме светите храмове и да участваме в свещенодействията, да четем и да слушаме Словото Божие, да беседваме с богобоязливи хора, да се трудим и, главно, да се молим. Да се молим и в храма, и у дома, принуждавайки, така да се каже, неотстъпно Щедродарителя да ни обдари, като с насъщен хляб, с благодатната помощ за спасение. Така да се трудим с усърдие, да търсим и ще намерим. Така да тропаме и ще ни се отвори. Спасителят Господ ще види нашия труд за спасение и ще изпрати Своята спасителна благодат, която, слизайки, ще разкъса всички нишки на греха и ще даде на душата свобода да тича по Господния път. С други думи, идва това, което е било дадено даром на света Мария Египетска.
Какво трябва да вършим след това, ще ни научи самата посетителка на душите, както е научила Мария Египетска, както научава всекиго, който се удостои с нея и й се подчини.
Съдейки по всичко, което е необходимо да извършим над себе си, за да придобием тази подбуждаща към обръщане благодат, можем да се убедим, че най-благоприятното време за това са светите пости, най-вече Света Четиридесетница. Това е съкратена програма на един целесъобразен пост. Именно затова ни се сочи примерът на света Мария Египетска сега, през време на поста, та спомняйки ни за нея, да ни насочи към грижлива преценка – постили ли сме и извършили ли сме това както трябва? Ония, които са постили както трябва, ще се чувстват оживени, напрегнати, устремени към усилия в делото на спасението. Това е и неговата цел – или да придобием благодатта, или да си възвърнем загубената, или да усилим нейния огън, започнал да гасне, а не само да походим на църква и да попостим. Нужен е и този външен ред, но главното е в промяната на вътрешното настроение. Удостоил ли се е някой с това, нека да благодари на Господа, не се ли е удостоил, да бодърства.
Нека пристъпим към спасителния път на труда над себе си и ще получим. Господ е близо. Нека и ние да се приближим към Него и непременно ще стане съединяване между любвеобилния Господ и нашата душа, създадена по Негов образ и подобие, търсена от Него и желан от нея. Амин.
Из Творенията на Светителя Теофан Затворник (1815 - 1894)
Том 1. Врати на покаянието (Слова и проповеди)
Славянобългарски манастир "Св. Вмчк Георги Зограф", Света Гора, Атон, 2009 г
[...] Това наше недостойнство е двояко: недостойнството на истинно каещите се и недостойнството на неистинно каещите се или на тия, които изобщо не се каят, нито пък искат да се каят.
Недостойнството на тия, които истинно се каят, се удостоява с Божествено Причастие за прошка на греховете. Защото недъгавите имат нужда от цяр според Христовите слова: "Здравите нямат нужда от лекар, а болните" (Мат. 9:12). А недостойнството на ония, които лъжовно се каят или изобщо не се каят не се удостоява с Божественото Причастие, защото писано е: "не давайте светинята на псетата" (Мат. 7:6). Кой е тоя, който истинно се кае, и кой е тоя, чието покаяние е лъжовно?
Лъжовно се кае всеки, който неискрено изповядва греховете си Богу пред духовния си отец, но ги укрива, или, макар и искрено да ги изповядва, не скърби за стореното зло. Ако и да скърби малко, но няма в сърцето си твърдо намерение, не дава твърдо обещание да не се връща към предишните грехове, но очаква и желае да върши същото - такъв не е достоен за Божественото Причастие и да не дръзва да пристъпва към Причастие, защото яде и пие своето осъждане и както в Юда, така и в него след хляба ще влезе сатаната. Истинно се кае този, който изповядва греховете си, скърби за тях и полага твърдото намерение, в надежда на Божията помощ, да не се връща към предишните си дела, но всячески да страни от тях. Такъв, даже и да е съвсем недостоен, се удостоява както с Божието милосърдие, тъй и с Божественото Причастие.
Пример за такова удостояване при несъвършено достойнство е
преподобна Мария Египетска. За нея се пише, че в греховния си живот била толкова недостойна за Божията милост, че и
храмът Божий не искал да я пусне в себе си, което тя самата по-късно открила на преподобния Зосима с думите: "Когато моят грешен крак се докосна до църковния праг, църквата всички
приемаше, а мене, окаяната, не приемаше, но някаква Божия сила ми пречеше да вляза, подобно на множество воини, поставени да вардят портите". И когато тази грешница при цялото си
недостойнство положила в сърцето си, пред иконата на пречистата Дева Богородица, начало на едно истинско покаяние, намерение и обет никога вече да не се връща към греха, тозчас
църквата не само я приела в себе си, но и вечерта на същия ден тя се удостоила да приеме Божествените тайни на Господните Тяло и Кръв в Предтечевата църква край река Йордан, за
което подробно се говори в житието на преподобната. Ето, виждаме - не е възмездила с дела на покаяние греховете си, не се е докоснала още до пустинните скърби и постническите
подвизи, едва ден е минал откак е оставила скверното житие, а вече не се отнема от нея, истинно каещата се, Господнята чаша.
Има грешници, които, макар и не веднага, се вдигат от греховния сън и полагат начало на истинно покаяние с Божията помощ; преломяват те веднъж завинаги своя зъл греховен навик, захвърлят го и плюят върху него, и от тоя миг вече никога не се връщат назад, но цели се предават на това да се очистят с покаяние от всяка сквернота на плътта и духа и дори до края си да живеят в чистотата, придобита чрез покаянието. Такива, питам, на кое място сред светците са достойни да застанат?
Нека всеки съди, както иска, аз пък не се срамувам да поставя такъв в лика на девствениците, и да го запиша наедно с девствените - сам свети пророк Йеремия подкрепя и наставя ръката ми, понеже в неговата книга чета, че Бог си избра Израиля, както мъж невеста за брачно съжителство; а Израил, като поживял немного време в единомислие с Бога, се развратил и прелюбодействувал, кланяйки се на езическите божества. И Бог увещава Израиля, а с него и всеки сегашен грешник, с такива слова: "но ти имаше чело на блудница и не поиска да се усрамиш. Поне сега викни към Мене: Отче мой и Наставниче на моето девство!" (Иерем. 3:3 според Вулгата). Да вникнем в това: едно и също грешно лице е наречено блудница и девица: чело, казва, имаше на блудница - ето я блудницата, и после: въззови ме, Отче и Наставниче на моето девство - ето я девицата. Първо блудница, а после - девица. Защо? Защото чрез истинното и дълго покаяние се обновява честността на девството.
Ако желаете да узнаете това по-ясно, слушайте! Знаете ли кой най-отблизо следва Христа, нашия Господ? Най-близко след Христа върви или апостол, или девственик - отблизо Го следват апостолите, на които Той каза: вървете подире Ми; отблизо го следват и девствениците, както ги видя светият девственик Йоан Богослов, който за тях написа: "тия са, които вървят след Агнеца, където и да отиде" (Откр. 14:4). Зад Христа, следователно, е мястото на апостолите и девствениците. Но да си припомним тук и евангелската грешница, която застана отзад при нозете Му и почна да ги облива със сълзи (Лука 7:38). Свети върховни апостоле Петре, горещи ревнителю Христов! Отблъсни блудницата от Христовите нозе и от мястото, гдето стоите вие, Христовите следовници - бягай смрад греховна от извора на чистотата! Ала Петър не й забранява да стои на апостолското място и да докосва Христовите нозе. Свети Йоане, Богослове и девствениче, поне ти прокуди блудницата от мястото на девствениците, зад Христа, да не стои скверната там, гдето стоят нозете на девствени люде! Но и светият Богослов й отстъпва своето място на девственик.
Дълго се чудех и недоумявах, защо грешницата бе оставена не само безбоязнено, но дори смело да стои на мястото на апостолите и девствениците и да докосва Христовите нозе, докле научих причината от светия Златоуст, който говори за тая жена следното: първом жената бе блудница, а сега - девица, сестра Христова, невеста на Словото. Стой сега, о жено, която истински се каеш, стой смело на мястото на апостолите и девствениците! Защото подир твоето дълговременно нечисто житие, чрез внезапна промяна и истинско покаяние ти си станала девица, сестра Христова, невеста на Словото. И вие, останалите грешници, ако и не тъй бързо, но истински и безвъзвратно, обърнете се към покаяние - ще бъдете, казвам ви, в лика на девствените и със самите свети апостоли.
И какво още да кажа? Какво ли по-дивно, по-достойно за почит, по-преславно да кажа от това, че чрез истинско покаяние дори и грешниците се вреждат в лика на светиите! А вие, правоверни слушатели, които внимателно слушате думите ми, разберете, че всичко това ви казвам за духовно утешение, та да не се отчайвате за спасението си, намирайки се в много грехове, но да се вдигнете скоро, като от сън, от вашите грехове, и, като се покаете истински, да се удостоите да бъдете заедно с всички светии, което дано и всинца се сподобим да получим. Амин.
(Подбрани места от: "Сочинения святаго Димитрия, митрополита Ростовскаго". Часть вторая. М. 1842. Поучение в Неделю пятую Великаго поста, сс. 95-97; поучение в Неделю первую по Святом Дусе, всех Святых, сс. 303-305. Заглавието е дадено от редакцията на "Православна беседа").
© Превод от църковнославянски език: Православна беседа
В рeдицата тържествуващи, пълни с надежди седмици на Великия Пост ние днес възпоменаваме света Мария Египетска. Защо Църквата е включила нейния образ в тези седмици? Не затова ли, че в нея виждаме тържеството на Божията сила и тържеството на ответната човешка любов? Или, може би, ние виждаме тържеството на човешкия отчаян зов за помощ и победата, която се дава от Бога, Неговата любов, Неговата сила и крепост.
За света Мария Египетска може да се каже накратко: тя била жителка на Александрия, жена с безнравствен живот, позор за своите съграждани, съблазън, погибел. Един ден тя поискала да се поклони на живоносния Кръст Господен, частица от който се намирала в един от храмовете. И не мислейки за своята греховност, не мислейки за това, че нейният живот няма нищо общо с този Бог на чистотата и любовта, на Който тя искала да се поклони, тя дръзновено поискала да влезе в храма. Но някаква сила я спирала; всеки път, когато тя се приближавала до вратите, тя бивала отхвърлена. Изпаднала в ужас, тя се обърнала към Майката Божия за помощ – и била допусната в храма. Но от храма тя не се върнала към предишния позорен живот; тя се оттеглила в пустинята и там прекарала, в неописуем подвиг, в съвършена самота, целия си останал живот до смъртта; живот, който не бил живот на безплътно същество, но бил наистина живот на въплътения дух, оживен от покаянието и благодатта.
На какво можем да се научим от този живот? Мария Египетска била блудница; но блудството не се заключава само в телесния грях. Блудството се заключава в това, че човек се заблуждава; че целостта на човешката любов се раздробява и човек вече е неспособен с цялата си душа, с цялото си сърце, с всичката си мисъл, с цялото си същество да обича човека и Бога... Блудството, в широкия смисъл, който му придава Свещеното Писание, това е идолопоклонническа привързаност към видимия свят. Ние сме заслепени от това, което виждаме, ние не виждаме невидимото, понеже нашето внимание, нашият взор са приковани само към това, което е видимо и осезаемо. Блудството се заключава в това да отдадеш своето сърце не на това, което е достойно за любов; блудството се заключава в това: вместо да насочим своята воля към едното потребно, към чистата любов към човека, към хората, към Бога, ние я разпиляваме така, че тя е разпръсната на всички страни, така че тя служи на всички идоли, на всички желания, на всички пориви. Нима всички ние не сме заразени от тази болест на блудството? Нима нашата воля не се колебае?
И ето ние можем да си представим себе си в образа на тази жена. Целият ни живот е подобен на нейния; и, както нея, ние искаме да се поклоним на Живия Бог, искаме да се доберем до Неговото животворно присъствие – и колко често не можем да направим това! Колко често ние искаме да се молим, но не можем; искаме да обичаме, но сърцето ни е каменно; искаме да съберем мислите си, а те се разбягват, разпиляват се; бихме искали с всичката си воля да започнем нов живот, но тази воля липсва – тя се е разложила на някакви съставни части, желания, мечти, тъга…, а сила в нея няма. Колко често ние сме подобни на морските вълни, които се блъскат в скалите, излитат и падат отново в морското лоно, нищо не достигайки. Рядко, рядко обаче ние спираме вниманието си на това. За миг ние скърбим, за миг ни боли сърцето, за миг си мислим: Нима е затворен за мене пътя към Бога?.. Но после се успокояваме, забравяме, засмуква ни блатото... Не така се е случило с Мария Египетска: обзел я ужас, и тя се хвърлила за помощ, за милост, за спасение...
Ние трябва да се научим на това: никога да не се отказваме, ако не сме успели да си пробием път към Бога, да стигнем до Него. Ние трябва да копнеем така по Бога, така да си проправяме път към Него, че накрая Божията сила и Божията милост да отвърнат на нашия зов и на нашето отчаяние, пълно с непостижима надежда... Мария Египетска разбрала това, Мария Египетска превърнала целия си живот в благодарение на Бога. Тя разбрала, че не трябва да живее така, както е живяла по-рано. Тя си тръгнала от всичко, което било съблазън за нея, което я държало в плен, и проживяла дивно остатъка от живота си.
Такъв подвиг не е по силите ни, но всеки от нас може да направи това, което е по силите му. Трябва да помним какво казва ап. Павел, че за нас всичко е възможно чрез Господ Иисус Христос, Който ни укрепява, защото силата Божия в немощ се проявява. Но не тази ленива, безплодна немощ, от която ние страдаме, която ни измъчва и погубва, а в другата немощ . в тази, която се ражда в човека от съзнанието, че не му не достига това, за което той мечта, единственото, към което се стреми, със своите сили, но че чрез силата Божия той може да достигне това. И тогава Господнята сила ще изпълни нашата немощ, както вятърът ще издуе крехките слаби платна и ще може да доведе кораба до пристана. Тази немощ, която се заключава в това, че вече не на себе си се надява и отдава себе си послушно, кротко, в Божиите ръце, изпълнявайки Неговата воля само с Неговата сила, и тогава всичко става възможно: силата Божия в немощ се проявява...
В този ред са евангелските четива, победоносните седмици на надеждата, които ни доближават до страстните дни, когато вече ще дойде времето не на вярата, не на надеждата, а времето на изява на Божествената любов, – колко ни е нужна подкрепата на света Мария Египетска със своя образ, със своя пример! Амин.
Св. Мария Египетска била жителка на Александрия, известна с порочния си живот. Един ден пожелала и тя да отиде и да се поклони на Животворящия Кръст Господен в Йерусалим. Въпреки своята греховност, въпреки, че животът й нямал, нищо общо с онази Божествена чистота и любов, на която искала да се поклони, тя дръзко пристъпила към вратите на храма заедно с другите поклонници, но някаква невидима сила не й позволявала да прекрачи прага. Това я стреснало и тя осъзнала нищетата на блудния си живот.
Блудството не е само в плътския грях, в оскверняването на собственото тяло, създадено да бъде храм на Светия Дух, но и личността на другия. Блудството е заблуда. Отдалечаване от дома на Отца ни, отклоняване от високото назначение, определено за човека от Твореца. Блудството е разпиляване на любовта, неспособност да обичаш един Бог и един човек с цялата си душа, сърце, ум и тяло - с цялото си същество.
Блудството в широкия му смисъл, който се разкрива в Свещеното Писание, е отдалечаване от Бога, идолопоклонническа привързаност към видимото, осезаемото. Блудството е вместо да отдадеш сърцето си на единственото достойно за любов – Бога и божественото начало в човека, да разпиляваш любовта си във всички посоки, към идолите на своите желания, пориви, прищевки, увлечения. Блудството е да разпиляваш дадените ти от Бога дни и сили в суетни занимания и грижи.
Ние всички сме заразени от тази страст. Сърцето ни не е единно – то е разкъсвано от противоречиви чувства и желания; умът ни не е съсредоточен – в него се борят различни идеи, тревоги и грижи, а волята ни е неустойчива, колеблива.
Животът ни е безпътен като живота на Александрийската блудница. Както нея понякога искаме да се поклоним на Живия Бог, да се докоснем до животворното Му присъствие, но някаква невидима сила все ни пречи да го направим. Искаме да се помолим, а не можем, искаме да обичаме, а не можем, искаме да съсредоточим мислите си върху едното потребно, а те се разбягват, искаме да започнем нов живот, но не ни достига воля.
За жалост тази отдалеченост от Бога не ни стряска. Не и така, както е ужасила св. Мария Египетска и я е накарала да преобрази живота си, да прекара дните си в покаяние.
Житието на св. Мария Египетска ни учи и на това, че Бог не отхвърля каещия се, колкото и грешен да е, колкото и безпътен да е животът му; показва ни, че човекът има силите да се изкачи от дълбините на греха до висотата на покаянието и светостта. Светата Четиридесетница е най-благоприятното време за покаяние, затова и Църквата премъдро ни припомня за великата Божия угодница св. Мария Египетска, освен в деня на нейната блажена кончина - 1 април, и в петата Неделя на Великия пост.
Александра Карамихалева
Колко приятни за нас са вълните на това духовно море - по-приятни дори и от морските вълни! Едните се повдигат от възмущението на ветровете, а другите - от желанието да се слушат проповеди. Едните, когато се повдигат, довеждат кормчията в голям страх, а другите, щом се появят, дават възможност на проповедника да говори с дързост и увлечение. Едните служат като знак, че морето е яростно, другите - като признак, че е радостна душата. Едните се удрят о камъни и произвеждат глух шум, а другите засягат учението и издават приятен звук. По същия начин и подухването на лекия ветрец, кога засегне нивите, ту прекланя до земята, ту повдига нагоре главите на класовете, представлява на сушата подобие на морски вълни. Но и от тези ниви нашата нива e по-приятна, защото не подухването на ветрец, а благодатта на Св. Дух възбужда и загрява вашите души; и огънят, за който някога казваше Христос: "Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал" (Лук. 12:49) - този огън, виждам аз, е хвърлен и гори във вашите души. Щом като страхът Христов е подпалил в нас толкова много лампички, то нека влеем в тях елея на учението, за да стане светлината за нас по-продължителна.
Ето вече времето на поста е към своя край; като сме дошли до средата, ние ще стигнем и до края, защото който започва от начало, той стига до средата, а който стигне средата, той вече се допира до края. И тъй, времето на поста отива към своя край, и лодката вече наблюдава своето пристанище, но важно е сега не само да влезе лодката в пристанището, но да не влезе, без да е донесла особени придобивки.
Моля и измолвам всекиго от вас, направете в съвестта си една равносметка, и, ако намерите, че печалбата от постенето е голяма, старайте се да я увеличите още повече; ако ли пък намерите, че нищо не е събрано, потрудете се да поработите и през останалото време. Засега панаирът е още открит; нека продължим търговията, за да придобием по-големи печалби, да си не отидем с празни ръце.
Като сме се заловили за трудното дело на поста, нека не се лишаваме от нужната награда. Как? Когато се въздържаме от храна, а от греха се не въздържаме; когато месо не ядем, а изяждаме домовете на бедните; когато не се опиваме с вино, а се опиваме от зла похот; когато цял ден прекарваме без храна, и цял ден прекарваме по безсрамни зрелища. Ето че се трудим и постим, а пък никаква награда да не получим поради това, че ходим по зрелищата на беззаконието! Не говоря за вас; знам, че вие сте чисти от вина; но опечалените имат обичай да изливат гнева си върху присъстващите, когато не са при тях виновниците за тяхната скръб.
Каква полза имат тези, които постят, да ходят по зрелищата на безсрамието, публичната школа на невъздържанието, да седят на седалището на провала? Да, няма да сгреши оня, който назове площадната сцена, позорището, това най-пагубно място, пълно с всякакъв вид болести, тази вавилонска пещ, седалище на провала и школа на разпътство, и училище за невъздържание, и всичко, всичко, което е срамотно.
Наистина, дяволът като хвърля града в един такъв театър, като в някаква пещ, сетне подпалва отдолу, и туря там не сухи съчки, както едно време вършеше оня чужденец , не нефт, не кълчища, не смола, а нещо много по-лошо от това - любодейни погледи, срамни думи, развратни стихотворения и най-негодни песни. Оная пещ е била разпалена от ръце на чужденец, а тази пещ е наша; тя разпалва помишленията, което са по-неразумни, отколкото е бил чужденецът. Тази пещ е по-страшна от онази, защото и огънят тук е по-пагубен. Той не изгаря тялото, но разрушава благосъстоянието на душата; а още по-лошо е особено това, че горящите в този огън дори и не усещат, защото ако бяха чувствали, то не биха се смели тъй високо, когато гледат това, което става. А това именно е и по-лошо от всичко, когато болният даже и не знае, че е болен, и, изгаряйки по най-жалък и страдалчески начин, не чувства горението.
Каква полза, когато ти лишаваш тялото от храна, позволена от закона, а на душата даваш противозаконна храна; когато по цели дни прекарваш там (при зрелищата), като гледаш как се посрамява и унижава общата човешка природа, на жените блудници, на маскираните, които, като събират всичко, което е лошо във всеки дом, представляват любодейни зрелища? Да, там можем да видим и блудодеяние, и прелюбодеяние, можем да чуем и богохулни речи, така че болестта прониква в душата и чрез очите, и чрез ушите.
И така, каква печалба имаме от поста, когато душата ни се храни от всичко това? С какви очи ще погледнете след това жените си? Как ще погледнете на синовете си, на слугите си или приятелите си? Нужно е или да бъдеш безсрамен и да разказваш за онова, което става там, или да мълчиш и да се червиш от срам. Но от тук ти не си отиваш такъв, не, ти можеш смело да разкажеш всичко, което се говори тук, пророческите предсказания, апостолските учения, законите Господни - можеш да предлагаш цялата трапеза от добродетели; с такива разкази ти можеш да направиш жена си по-целомъдрена, сина си по-разумен, слугата си по-предан, приятелят си по-искрен, пък и самия враг ще принудиш да прекрати срещу теб враждата си.
2. Виждате, следователно, че тези наставления тук са спасителни във всичко, а онези зрелища там са съвсем непотребни.
Каква полза имате, прочее, да постите с тялото си, а с очите си да любодействате? Не е ли истина, че любодеянието се състои не само в телесното сближение, но и в безсрамните погледи? Каква е ползата, ако ти бъдеш и тук, и там? Аз уча, а оня развращава; аз прилагам лекарство към болестта, а оня усилва причините на болестта; аз гася пламъка на природата, а оня разпалва пламъка на похотта! Кажи ми, каква е ползата? "Кога един гради, а друг разваля, какво ще получат те за себе си, освен умора?" (Сир. 34:23).
И тъй, нека прекарваме времето си не тук и там, а само тук, за да го прекараме с полза, не напразно и не в осъждане. Кога един гради, а друг разваля, какво ще получат те за себе си, освен умора? Ако дори тези, които съзиждат бяха мнозина, а имахме само един разорител, и тогава мекостта на разрушението би възтържествувала над множеството съзидатели.
И наистина, голям е срамът, щом не само младежи, но дори и старци бързат към подобни занятия. И нека злото да се ограничи само в срам, макар че и това за едни благороден човек да не е малко, напротив, за благоразумния е твърде важна загубата - и позор, и срам; но не само в срама е наказанието, не, за това заплашва голямо и страшно мъчение.
Седящите там (т. е. на зрелището) всички, по необходимост, изпадат в греха на любодеянието, не затова, че са се доближавали до намиращите се там жени, а за това, че са гледали на тях с безсрамни очи. А че и те неизбежно стават виновни в любодеяние, за доказателство на това ще ви кажа не свои думи, за да не ги пренебрегвате, но ще ви прочета Божия закон, който вече не е възможно да пренебрегнете. Какво говори законът Божи?
"Слушали сте, че бе казано на древните: "не прелюбодействай". Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си" (Мат. 5:27-28).
Виждали ли сте прелюбодеец? Виждали ли сте напълно извършен грях? И което е още по-лошо - прелюбодеец, уличен в прелюбодеяние, не пред човешко, а пред Божествено съдилище, дето наказанията са нескончаеми?
Всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си. Спасителят изтръгва не само болестта, но и самия й корен. Коренът на прелюбодеянието е безсрамната похот, затова и Той наказва не само заради любодеянието, но и заради похотта, майката на любодеянието.
Тъй постъпват и лекарите, те се въоръжават не само против болестите, но и против самите им причини; и ако видят, че са болни очите, спират злокачествените мокроти отгоре, откъм слепите очи.
Така постъпва и Христос. Любодеянието е тежка очна болест, болест на очите, не само на телесните, но още повече на душевните; затова там и спира тока на безсрамието; затова и определя наказанието не само за любодеяние, но и за похот. Той е прелюбодействал в сърцето си: а когато сърцето се е разтлело, какво полза има от останалото тяло?
Когато видим у растенията и дърветата, че сърцевината им е изядена, ние вече останалата част не употребяваме за нищо; също тъй и у човека, когато сърцето е загинало, напразно е вече здравето на останалото тяло. Коларят е паднал, загинал, изхвърлен: тогава вече напразно бягат конете.
Труден е законът и в себе си съдържа много тежки неща, затова пък носи венец; такива именно са трудните дела, но те доставят и велики награди. Но ти обръщай внимание не на труда, а размишлявай за дара; тъй бива и в житейските дела.
Ако вземем превид трудността на подвизите, работата би ни се сторила тежка и непоносима, а ако имаме предвид наградата - лесна и изпълнима.
Така и кормчията, ако би гледал само на вълните, никога не би извел лодката от пристанището; но стремейки се към печалба, той изпуска предвид вълните, придобива мъжество и се впуска в неизмеримото море.
Също и войникът, ако гледа на раните и на поражението, никога няма да улови пушка; но ако гледа не раните, а трофеите и на победите, ще се впусне в сражение, като че се намира на безопасно поле.
По този начин и тежкото в природата как става леко? Искате ли да знаете трудното в природата как става леко? Чуйте Павел, който казва: "Защото кратковременното наше леко страдание ни доставя в голямо изобилие пълна вечна слава" (2 Кор. 4:17).
Тези думи са загадъчни. Ако е скръб, то как може да бъде лека? Ако е лека, как може да бъде скръб? Едното с другото е несъвместимо. Но Павел разрешава загадката, като ни показва лекотата на скръбта със следващите подир това думи. Какви са те? "Като имаме пред очи не видимото, а невидимото" (2 Кор. 4:18). Предлага венец и прави подвига по-лек; показва наградата и облекчава трудовете.
И ти, когато видиш жена, красива на лице и в светла дреха; когато видиш, че похотта те подстрекава и че душата ти търси подобно зрелище, представи си приготвения за тебе венец на небето, и отмини зрелището. И ако децата от училището, вървейки след учителя, не зяпат, не гледат на страна, не се плашат, и ти няма да изпиташ нещо подобно, щом гледаш пред себе си мислено Христа.
Който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си. С удоволствие и твърде често аз повтарям думите на този закон; о, ако ли аз можех да ви говоря за това цял ден, или по-добре не вам, но на провинените в този грях - а впрочем и вам, защото и вие ще бъдете по-безопасни, и онези, които са заболели от тази болест по-скоро ще оздравеят. Който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.
3. Само четенето на тези думи е достатъчно да прочисти гнилостта на греха. Но бъдете снизходителни: ние очистваме рани, а този, който очиства рани, трябва да употребява остри лекарства. Колкото по-дълго време вие слушате тези думи, толкова по-сигурно ще се изчисти гноят. Както огънят колкото по-силно обхване злото, толкова повече изтребва ръждата, така също и страхът, внушаван от тези думи, колкото по-дълбоко проникне във вашата душа, толкова повече ще очисти греха от невъздържанието.
Нека тогава го изгорим тук със словото на учението, за да не се намерим в необходимост да горим там - в геената огнена; този огън няма да се докосне до душата, която си заминава оттук чиста, но той ще обхване онази душа, която е заминала оттук грешна. Писанието казва: "и огънят ще изпита, какво е на всекиго делото" (1 Кор. 3:13). Нека сега изпитваме сами себе си безболезнено, отколкото да бъдем изпитвани тогава в страдания.
Но ще възразите, че каквото и да се говори, все пак законът е труден. И какво от това? Нима Бог ни заповядва нещо невъзможно? Не, казвам ви! Запушете устата си и не обвинявайте Бога; това не е оправдание, а е нов грях, по-лош от първия.
А че у мнозина грешници има обичай да хвърлят обвинения върху Бога, то чуйте! Пристъпи оня, който бе получил пет таланта, и донесе други пет; пристъпи получилият два таланта и донесе други два, дойде получилият един талант и, като не можеше да поднесе още толкова, то вместо талант принесе обвинение. Как? Аз те знаех, казва, че си жесток човек. О, безсрамен роб! Той не се задоволява с греха, но хвърля още и обвинения против господаря: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал. (Мат. 25:20-24). Така и в този живот всички онези, които не правят нищо добро, удвояват греховете си с обвинения спрямо Бога.
И така, не обвинявайте Бога: Той не е заповядал невъзможното. Искате ли да знаете, че Той не е заповядал невъзможното? Мнозина вършат дори нещо повече от заповяданото, но те не биха могли да сторят това при всичкото си усърдие, ако заповяданото беше изобщо невъзможно. Господ не е заповядал девство, но много християни го спазват; не е заповядал нищета, но мнозина се отказват от богатства, свидетелствайки с делата си, че заповедите на закона са твърде леки: те не биха направили нещо повече от заповяданото, ако ли заповяданото не беше леко.
Бог не е заповядал девството, защото който заповядва девство, той подчинява човека на необходимостта на закона и против неговата воля, а който само съветва, той оставя слушателя си като господар на себе си. Затова и Павел казва: "За девствениците нямам заповед от Господа, но ви давам съвет, като помилуван от Господа да Му бъда верен" (1 Кор. 7:25).
Виждате ли - не заповед, а съвет? Виждате ли - не заповед, а внушение? А тук разликата е голяма: едното е необходимост, а другото - желание, свободна воля. Не заповядвам, казва, за да не отегча; убеждавам съветвам, за да ви склоня. Също тъй и Христос не казва: всички прекарвайте в девство, защото ако ли Той би заповядал всички да станат девственици, и тази заповед би направил закон, то оня, който би я изпълнил, не би получил такава велика чест, каквато получава сега, и нарушителят би понесъл най-тежко наказание.
Виждате ли как Законодателят ни пази, как се грижи за нашето спасение? Нима той не може да даде и тази заповед и да каже: пазещите девство да се прославят, а не пазещите да бъдат наказани? Но чрез това Той би обременил нашата природа, а Той не иска това. Той поставя девството вън от реда, издига го на по-високо място в борбата, така че тези, които го спазват, да проявят величието на своята душа, а онези, които не го спазват, да се възползват от великодушието на Бога. Не е дал Той също заповед и за нищета, не е казал просто: продай имението си, но: "Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си" (Мат. 19:21). Нека това стане според волята ти; бъди господар на своето намерение, не те принуждавам, не те обременявам; не, но изпълняващия увенчавам, а неизпълняващия не наказвам.
Онова, което се върши по заповед и по дълг, то не заслужава велика награда; а което е по собствена воля и ревност - то доставя бляскави венци. И за свидетел на това представям Павел: "Защото, ако благовествувам, няма за какво да се хваля". Защо? "Обязаност необходима ми се налага, и горко ми, ако не благовествувам!" (1 Кор. 9:16). Виждате ли че оня, който изпълнява предписанието на закона, не заслужава велика награда, защото това е необходимо задължение; а неизпълняващият подлежи на наказание и мъчение. Горко ми - казва - ако не благовествувам.
4. Всичко това е казано от мен не без причина, но поради Божия закон, за да покажа, че той не е тежък, не е обременителен, не е труден, не е неизпълним.
Сега нека докажем това и със самите думи на Христа. Който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си. И Христос знаел, че мнозина ще обвиняват закона в трудност, затова и не ни го предлага просто и отделно, но ни напомня и стария закон, за да може чрез сравнение да покаже и лекостта на закона, и своето човеколюбие. Ето, чуйте! Той не казва просто: който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си (слушайте сега това с внимание); но предварително напомня за стария закон, като казва: Слушали сте, че бе казано на древните: "не прелюбодействай".
Виждате ли и двата закона, стария и новия, единия, даден от Моисея, и другия - от Самия Него? Впрочем, и Моисеевия пак Той го е дал, защото и чрез Моисея пак Той е говорил.
А откъде виждаме, че и този закон е от Него? Ще ви приведа свидетелство не от Иоана, и не от апостолите, тъй като сега аз се състезавам с иудеите, но от пророците, на които те, струва ми се, вярват, от тях ще докажа, че и Стария и Новия Завет си имат един законодател. И така, какво казва Иеремия? "Ето, настъпват дни, казва Господ, и ще сключа с дома Израилев и с дома Иудин нов завет" (Иерем. 31:31). Виждате ли, че името на Новия Завет се намира във ветхия? Виждате ли, че това название е било известно още преди толкова години? Ще сключа нов завет. Ето откъде се вижда, че и Старият Завет пак Христос е дал. Като казва: ще сключа нов завет, Бог добавя: "не такъв завет, какъвто сключих с бащите им" (Иер. 31:32).
Това е тъй, но все пак ние още не сме доказали своя предмет. Трябва да се покаже и обясни всичко, което дава повод за спор, за да бъде нашето слово чисто от всички страни и да не се допусне празно място за никакви уговорки.
Ще сключа нов завет, не такъв завет, какъвто сключих с бащите им. Бог заключава завет (съюз) с Ноя след потопа, желаейки да ни избави от страх - при вида на наводнение и при буен дъжд да не се боим, че пак ще настъпи обща смърт; затова казва: "ето, Аз сключвам Моя завет с вас и с потомството ви подир вас" (Бит. 9:9). Сключва и с Аврама завет за обрязване; нарежда и чрез Моисея завет, известен на всички. Иеремия казва ще сключа нов завет, не такъв завет, какъвто сключих с бащите им.
Кажете, кои бащи? И Ной беше баща, и Аврам - баща: за какви бащи Той говори? Неопределеността на лицата докарва тъмнина. Тук бъдете внимателни. Не такъв завет, какъвто сключих с бащите им. Да не би да помислите, че Бог говори за завета си с Ноя - или да помислите, че говори за завета с Аврама, - Той напомня и за самото време на завещанието. Като казва: ще сключа нов завет, не такъв завет, какъвто сключих с бащите им, тутакси посочва и времето: "в деня, когато ги хванах за ръката, за да ги изведа от Египетската земя".
Виждате ли с каква ясност се съобщава определението на времето? Сега вече и евреинът не противоречи: спомнете си времето и приемете закона. В деня, когато ги хванах за ръката.
Но защо Бог говори и за начина, по който иудеите са излезли от Египет? За да покаже своята бащинска любов, Той ги извежда не като роби, но ги взема, както баща детето, и така ги освобождава; не заповядва да вървят след Него като роби, но ги взема за дясната ръка, както синове на благороден и свободен баща и тъй ги извежда.
Виждате ли че и в двата завета законодателят е един?
Сега след като сме свършили състезанието, аз ще ви докажа същото и от Новия Завет, за да видите, че има съгласие между двата Завета.
Виждали ли сте пророчество чрез думи? Чуйте сега и за пророчество чрез образи! Но тъй като това не е толкова ясно, т. е. що е пророчество в образи и що - в думи, то аз накратко ще обясня.
Пророчеството чрез образи е пророчество на събития, а другото пророчество е пророчество чрез думи; по-разумните Бог убеждавал чрез думи, а неразумните - чрез видение на събития. Тъй като трябваше да произлезе велико събитие, и Бог трябваше да приеме върху себе си плът; тъй като земята трябваше да стане небе, и нашето естество да се въздигне до благородството на ангелите; тъй като проповедта за бъдещите блага превишаваше надеждата и очакването, то за да не може новото и необикновеното, като се е появило внезапно, да смути онези, които тогава го виждат и чуват, Бог предварително изобразява всичко това чрез дела и думи, и по този начин приучва нашия слух и зрение и ги приготвя за бъдещето.
Това е същото онова, за което ние говорехме, т. е. което означава пророчество чрез образи и което означава пророчество чрез думи: едното - чрез събития, другото - чрез думи. Ще ви кажа пророчество и събитие и дума за едно и също нещо: "като овца биде той заведен на клане, и както агне пред стигачите си е безгласно" (Ис. 53:7). Това е порочество чрез думи. А когато Авраам принасяше Исаака в жертва и видя овен, замотал рога, и го принесе в жертва, то той чрез него - като в образ предвъзвестява спасителния подвиг.
5. Искате ли да ви докажа с дела, че както казах, тези два завета имат един Законодател? "Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона: не слушате ли закона?" (Гал. 4:21). Ето какво казва апостолът: желаете да бъдете - защото те не са били; а ако те биха били под закона, то не биха могли да бъдат под закона. Тези думи са, може би, загадъчни. Нека ги обясним.
Закона привежда при Христа онези, които са внимателни към него; а който отхвърля Учителя (Христа), той не познава и "възпитателя" (Гал. 3:25). Затова казва: "Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона: не слушате ли закона? Защото писано е: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната" (Гал. 4:21-22). "Това се разбира иносказателно. Това са двата завета." (Гал. 4:24).
Виждате ли пророчество чрез събития? Да имаш жена - не е дума, а факт.
Аз ви показах робиня и свободна в думи, че един законодател е на двата завета: вижте сега същото и в образи. Авраам е имал две жени: това са два завета и един законодател. Тези два завета са предречени от Иеремия с думи, а Авраам изобразява с образи - с това, че имал две жени, защото както има един мъж и две жени, така има един законодател и два завета.
Но всичко това, което аз казвам, не трябва да ви отклони от предмета по повод думите: който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си. Така, но причината, поради която ние казахме всичко това, се заключава там, че Христос чете на Своите слушатели стария закон. Той им казва: Слушали сте, че бе казано на древните: "не прелюбодействай". Той е знаел, че заповедта е трудна, но вече не сама по себе си, но поради нерадението на слушателите.
Много и леки неща сами по себе си стават неизпълними, когато ние сме незаинтересувани; също както и трудното става леко и изпълнимо, когато ние сме ревностни, защото трудността не е в природата на нещата, но във волята на дейците. А че това е така, може да се види от следното: медът по своята природа е сладък и твърде приятен, но за болните той е горчив и неприятен, обаче не по природата си, а поради тяхната болест. Също така и законът, ако изглежда труден, това не е поради природата му, а поради нашата апатичност.
Малко труд ще ми трябва, за да докажа, че той е лек за изпълнение; но за да се посочи трудността му, би трябвало да се каже друго. Сега той казва: избягвай погледа на жена, отстранявай невъздържанието, а ако искаше да посочи трудността му, трябвало е да каже обратното: запознавай се по-отблизо с жените, заглеждай се в чуждата красота и сетне побеждавай похотта си. Това наистина би било трудно. А това, дето той говори: бягай от пещта, отстранявай се от огъня, не се доближавай до пламъка, за да останеш невредим - това е твърде лесно, защото такава заповед е съобразна с природата.
Слушали сте, че бе казано на древните: "не прелюбодействай". И тъй, защо Христос ни напомня за стария закон, когато мисли да въвежда друг? За да можем чрез сравнението на двата закона да разберем, че няма противоречие между единия и другия, защото когато има сравнение на два предмета, то заключението за тях става по-очевидно. Понеже някои са били готови да възразяват, че Христос, като говори за това, въвежда противен на стария закон, то ето, казва Той, Аз турям двата закона един до друг: изпитай и изучи тяхното съгласие. Впрочем, Той го прави не само затова, но още и да покаже, че новият закон е лек и че се въвежда своевременно. Такава е била целта Му като казва: Слушали сте, че бе казано на древните: "не прелюбодействай" - толкова време вие сте се упражнявали в изпълнение на стария закон.
Като учител, който се обръща към ленив ученик, който иска още да се занимава със стари уроци, и като възнамерява да го поведе към по-висши знания, казва: помисли си, колко време ти си употребил за това учение - така и Христос: за да напомни, че слушателите Му много време са се упражнявали вече в стария закон и много време са му посветили, и че е време да преминат към по-висш закон, посочва им онова законодателство: Слушали сте, че бе казано на древните: "не прелюбодействай".
Това е казано от старите - Аз пък ви казвам. Ако той би говорил на старите, вие бихте имали основание да се оплаквате, защото тогава нашата природа беше по-малко съвършена; а когато нашата природа добива по-голяма сила и става по-съвършена, тогава вече настъпва време и за по-съвършено учение. Ето защо Христос, щом започва своето законодателстване, за да предотврати желанието на някои да се отдават на безгрижие и на нерадение при вида на голямата строгост, казва: "Ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно" (Мат. 5:20).
По-голям труд ли искате от мен? Защо? Нима аз не съм също такъв човек като тях (старите)? Нима аз нямам еднаква природа с тях? За да не кажете това, т. е. защо е увеличил за нас трудовете, защо ни е определил по-големи подвизи, Бог отнапред отстранява това възражение, като напомня за царството небесно: предлагам ви, казва, по-големи награди. След като казва за трудовете, за подвизите, за по-голямата строгост на законодателството, той напомня за наградите. Не Палестина, казва, ви давам, не земята, дето тече мляко и мед - не, предлагам ви самото небе.
Впрочем, ако ли ние имаме предимство пред старите в наградите заради добродетелта, то подлежим, в случай че престъпим закона, и на по-голямо наказание заради греховете. Както живущите преди закона са се подлагали на по-леко наказание в сравнение с онези, които са живяли по време на закона: "Ония, които без закон са съгрешили, без закон и ще погинат" (Рим. 2:12), т. е. законът няма да е техен обвинител, но ще произнеса присъда, казва, над тях чрез самата им природа, така че съгрешаващите, имайки благодат, ще изтърпят по-тежко наказание, отколкото онези, които са съгрешили в закона. Ето как посочва Павел разликата между едните и другите: "Ако оня, който се е отрекъл от Моисеевия закон при двама или трима свидетели, безмилостно се наказва със смърт, колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи пък оня, който е потъпкал Сина Божий и счел за нечиста кръвта на завета, чрез който е осветен, и е похулил Духа на благодатта?" (Евр. 10:28-29).
Виждате ли, че наказанието под благодатта е по-голямо, понеже наградата е по-голяма? Но щом ви напомних за страшните духовни тайни, то убеждавам ви и ви моля с цялото си усърдие да пристъпите към тази страшна трапеза, като оставите настрана всякакъв грях.
"Залягайте - казва апостолът - да имате мир с всички и светост, без която никой няма да види Господа" (Евр. 12:14). А който е недостоен да види Господа той е недостоен и да се приобщи с тялото Господне. Ето защо Павел казва: "Но нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата" (1 Кор. 11:28).
Без да посочвате раните, без да изтъквате виновността на общ позор, без да представяте свидетели за престъплението, вътре, в съвестта, в отсъствие на всички, освен на всезнаещия Бог, направете си съдилище и изследвайте своите грехове и като прехвърлите целия си живот, поднесете греховете си под съда на разума; като поправите постъпките си, след това вече с чиста съвест пристъпете към свещената трапеза и се причастете от светата жертва.
Като имате на ума си това, а също и като помните казаното от нас за невъздържанието и за това какво наказание заплашва невъздържателите, нека очистим себе си във всичко и по този начин да пристъпим към светите тайни, да ги приемем не за съд и за осъждане, но за спасение и здраве на душата, и в непрестанна надежда за това спасение, за Иисуса Христа, Господа нашего, Комуто слава и власт во веки веков. Амин.
Из книгата "Избрани Златоустови беседи на нравствени теми" под редакцията на П. Черняев
Изд. "Тавор", София, 1992 г.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
