(Евангелие от Лука 8:4-15; Ев. Мат. 13:1-9, 18-23; Ев. Марк. 4:1-20)
По-долу:
Проповед върху неделното литургийно евангелие в Неделя 21 след Петдесетница
На други езици:
"А когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча:
излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха;
а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага;
други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха;
а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен.
Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!"
А учениците Му Го попитаха и рекоха: какво значи тая притча?
ой отговори: вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират.
Тая притча значи: семето е словото Божие; а това, що падна край пътя, са ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят; а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват; а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод; а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение.
Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!
(Евангелие от Лука, 35 зачало, глава VIII, стихове 4-15)
Чете се в
Неделя на светите Отци от Седмия Вселенски събор
А като излезе оня ден от къщата, Иисус седна край морето. И събра се около Него много народ, тъй че Той влезе в кораба и седна; а целият народ стоеше на брега. 3. И говори им много с притчи, като казваше: ето, излезе сеяч да сее; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя; и долетяха птици и ги изкълваха.
Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст; и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока. А когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха.
Други паднаха в тръни, и израснаха тръните и ги заглушиха.
Други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод: едно сто, друго шейсет, а друго трийсет.
Който има уши да слуша, нека слуша! [...]
Вие, прочее, чуйте, какво значи притчата за сеяча: при всекиго, който слуша словото на царството и не разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му: ето кого означава посеяното край пътя.
А посеяното на камъни е онзи, който слуша словото и веднага с радост го приема, ала няма в себе си корен и е непостоянен: кога настане скръб или гонение заради словото, тоз-час се съблазнява.
А посеяното в тръни е онзи, който слуша словото, но грижите на тоя век и примамливото богатство заглушават словото, и то бива безплодно.
Посеяното пък на добра земя е онзи, който слуша словото и го разбира и който принася плод: един дава плод сто, друг шейсет, а друг трийсет.
(Мат.
13:1-9, 18-23)
И пак захвана да поучава край морето; и понеже при Него се събра много народ, Той влезе в кораба и седеше в морето, а целият народ беше на сушата край морето. И поучаваше ги много с притчи, и в учението Си им говореше:
слушайте: ето, излезе сеяч да сее; и случи се, когато сееше, едни зърна паднаха край пътя, и долетяха небесните птици и ги изкълваха.
Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока; а когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха.
Други паднаха в тръни, и израснаха тръните, заглушиха семето, и то не даде плод.
И други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод, който поникна и порасна; и принесоха: едно трийсет, друго шейсет, а трето сто.
И казваше им: който има уши да слуша, нека слуша!
А когато остана насаме, окръжаващите Го заедно с дванайсетте Го попитаха за притчата. И казваше им: вам е дадено да узнаете тайните на царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи; за да гледат с очи, и да не видят; за да слушат с уши, и да не разбират; понеже те се боят, да не би някога да се обърнат, и да им се простят греховете.
И им казва: нима не разбирате тая притча? Как тогава ще разберете всички притчи?
Сеячът сее словото.
Посеяното край пътя означава ония, у които се сее словото, но при които, след като го чуят, тозчас дохожда сатаната и грабва словото, посято в сърцата им.
Също и посеяното на каменисти места означава ония, които, след като чуят словото, веднага с радост го приемат, ала нямат в себе си корен и са непостоянни; после, кога настане скръб или гонение заради словото, тозчас се съблазняват.
Посеяното в тръни означава слушащите словото, но у които грижите на тоя век, примамливото богатство и други пожелания, като влязат в тях, заглушават словото, и то бива безплодно.
А посеяното на добра земя са ония, които слушат словото и приемат и принасят плод: едни трийсет, други шейсет, а други сто.
(Марк. 4:1-20)
Плодородието
на нивите, братя, зависи от много фактори и главно от природните явления: от дъжда, слънцето, водните запаси. Зависи, естествено, и от грижата на човека. Земеделците много добре
знаят всичко това. Затова и много се молят, за да даде плод семето, което засяват в нивите. И когато дойде благословеното време да съберат плода на ръцете си, имат навик да
предлагат първите плодове на “най-малките братя” Христови като благодарност към Бога.
Когато словото Божие се засява сред хората, то покълва със силата на Светия Дух. Църквата ни винаги се моли: “Благодатта на нашия Господ Иисус Христос и любовта на Бог Отец, и общението със Светия Дух да бъде с всички нас”. Бог никога не ни оставя. Винаги праща богатата Си милост и снизхождението Си, та ние хората да осъзнаем спасителното за света дело на Неговия Син.
Семето на нашата Църква, т. е. учението на Словото, е благовестието. Това е живото свидетелство, че Синът и Слово Божие стана човек за нашето спасение. За да ни даде възможност да станем чеда Божии, отговорни разпоредници на църковните тайнства и по благодат участници в пришествието Му при Всеобщото възкресение. Семето на благовестието дава плод, когато хората осъзнаят това спасително за света събитие. А осъзнаване означава съзнание, че действително нищо друго не изпълва нашето съществуване с увереност, надежда, сила и смелост, освен самият Богочовек Христос.
В ежедневния си живот вярващият християнин, който поверява живота си на благия Божи промисъл, със своето отношение показва плодовете на тази сеитба. Обича и прощава. Поема с отговорност живота. Бори се колкото сили има за мира, помирението, градивното съвместно съществуване. Започвайки от семейството си, квартала, града си, предлага от малкото или многото, което има. Казва добра дума, приема другия, който не е като него.
Осезаеми са, братя, плодовете на Светия Дух. Това е светостта!
Апостол Папаконстантину, митрополит на Поляна и Кукуш 
Спасителят Господ Иисус Христос произнесъл пред народа притчата за сеяча и семето. Прочетете я! За нея говори св. евангелист Матей в 13 глава на написаното от него Евангелие. Чудна картина! Христос, застанал край Генисаретското езеро, и народът - струпал се край Него.
Той влязъл в една ладия, отдалечил се малко във водите, за да бъде виждан добре от всички, докато говори. Златни били словата Му. Народът слушал в унес: "Излезе сеяч да сее; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя; и долетяха птици и ги изкълваха". Други паднали на каменисто място; поникнали, но нямало пръст и при слънчевия пек изсъхнали. Други - в тръни и тръните ги заглушили. Но някои паднали на "добра земя" и поникнали, и дали плод - едни сто, други шейсет, а други трийсет.
Символично Господ Иисус с тази притча представя духовния сеяч - свещеника, проповедника, учителя. Семената - това са наставническите слова на нравоучителя...
Нашата Златна Добруджа в буквален смисъл справедливо е наречена "златна" - пълни хамбарите на народа и държавния хамбар със златна пшеница. Но, ще кажа смело, че и сега пълни хамбарите на народа. Когато минавам покрай нивята, радвам се, като виждам да изкласява златната пшеница, а по синорите - цветя, които усилват радостта на сеячите - собствениците на нивите, и ги прави щастливи. Няма необработена земя, не говоря празни думи. Идете - и ще се уверите. Бог е благословил труда на земеделските стопани, които с молитва и прекръстване са започнали да хвърлят семената за посев по нивите и те дават плод стократен...
Иван Вазов, на своето време, като гледал всичко това, се провикнал поетично:
Морен сеячът из нивата сееше -
сееше златни зърна,
руен се пот от челото му лееше...
И нататък продължава:
Зная сеячи и други във нивата -
в другата нива у нас;
там ще поникне трънака, копривата...
(целия текст по-долу)
Не, поете, не! За твоето време - не! Тогава цъфтеше, изкласяваше и посеяното даваше златни зърна не само в Златна Добруджа, а и по цялата страна. И понеже Иван Вазов говореше за духовните семена, затова словата в стиховете му трябва да се отнесат към далечното бъдеще. Тогава, в онова време, моралът беше на висота; сеячите - учители, наред с науката, насаждаха и морал, нравственост, неотделна от вярата. Затова словата им бяха благодатно озарени и учащите се растяха, изкласили като златните пшенични класове не само в Златна Добруджа, а в цялата страна. Учителите възпитаваха народа с научните знания, но и във вяра, и морал, и от училищната школа излизаха достойни граждани за чест на своите учители и преподаватели и на Родината, и всичко в страната цъфтеше...
Злото трябва да се гони и изкоренява в своите основи, а не да се оставя да расте и като тръните да заглушава добрите семена. В миналото нямаше толкова кражби, убийства и всичко онова, което се нарича зло и грях. Затова хората живееха спокойно и не се налагаше да поставят железни решетки по врати и прозорци, за да се предпазят от крадци и убийци. А след 50-годишния атеистически период на управление - период на гонение на вярата и вероучението, не само в училищата и университетите, но и в домовете, бе насадено само зло.
И като резултат днес, за съжаление, нескрито се сочи, че у нас престъпността била в най-големи размери.
Време е да се осъзнае тая истина и така да се преследва злото не само в неговите следствия, а и в корените му, а за да се изкорени - трябва младежта да се възпитава във вяра и морал, както преди.
Ще завърша словата си с думите на Господа Иисуса Христа от същата притча за сеяча и семето:
"Който има уши да слуша, нека слуша!" (Мат. 13:9).
Доростолски митрополит Иларион (1903-2009)
Брой осми за 2004 година
Сейте разумное, доброе, вечное!
Некрасов
Морен орач из нивата сееше,
сееше в ровки бразди,
руен се пот от челото му лееше
и по космати гърди.
Гледах как фърляше весело семето -
чисти и здрави зърна.
Сей, земеделецо, днес му е времето,
фърляй добри семена.
С жътва богата, със спор, изобилие
бог ще труда надари,
честно и славно е твойто усилие,
бодро засявай, ори.
Зная сеячи и други във нивата -
в другата нива у нас:
там ще поникне трънакът, копривата,
не позлатеният клас.
Гнило е семето в почвата плодната,
дето го пръскат они,
плодове грозни ще бликнат в народната
нивица, грозни злини.
Хранят с отрова това поколение,
с дело, с примери и с реч...
Бъдеще страшно ще жънем в смущение,
жънем го даже ний веч...
Сейте, сеячи, доброто засявайте
в младата нива у нас,
истини здрави в душите втълпявайте,
важен е днешния час.
Сейте ламтеж къмто правда божествена,
сейте любов - не вражда,
милост в сърцата и обич мъжествена
къмто дълга и труда.
Жадна за хубаво семе е нивата,
силна е, сочна е тя:
всичко се фаща в горката, родливата:
бурен и клас, и цветя.
Иван Вазов, из стихосбирката Под нашето небе, 1900 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com