Основи на Православието: Нашата надежда 

  Нашата Надежда

:: За крайната цел на подвижничеството

:: За духовното ръководство

:: За блаженствата

:: За молитвата

:: За покаянието

:: За поста

:: За изповедта

:: За монашеството и манастирите

О надежде

Свт. Филарет Московский (Дроздов) - Пространный Православный Катихизис

О НАДЕЖДЕ Понятие "христианская надежда" ее основание и средства :: О молитве :: О славословии

За благодатта на Св. Дух като цел на нашия християнски живот

Архиеп. Серафим Соболев

[...] Не напразно Господ е казал: "Тесни са вратата и стеснен е пътят, които води в живота, и малцина ги намират" (Мат. 7:14). Св. отци призовават да следваме този път за придобиване на благодатта и затова, защото ако ние сами доброволно не обречем себе си на страдания за достигане на свят живот, то Господ ще ни наказва тежко с нещастия, за да ни вразуми ида ни постави на пътя на спасителния живот. Ако ние не се вразумим от Божиите наказания и отхвърлим този път за придобиване на благодатта, то ще се окажем виновни пред Христовата кръв, която бе пролята на Кръста само за това, за да ни дарува тази благодат (Иоан. 16:7). Заради този голям грях Господ ще ни отхвърли на Своя Страшен съд и ние не ще влезем в брачния чертог Христов за вечен и блажен живот. И как ще можем да влезем в него, когато ще се окажем без брачна дреха, която според св. Симеон Нови Богослов, не е нищо друго, освен благодатта на Св. Дух. [...] Ако ние се стремим към придобиване благодатта на Св. Дух като към цел на нашия живот, тогава Господ няма да ни лиши и от земно благополучие и земно щастие. Тогава Той ще изпълни над нас Своите Божествени слова: "Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде" (Мат. 6:33). >>>

Беседа на св. Серафим Саровски с Н. А. Мотовилов за целта на християнския живот

...В детството си вие усърдно сте желали да узнаете, в що се състои целта на християнския живот, и неведнъж сте питали за това мнозина измежду големите духовни особи… Но никой, — продължи отец Серафим, — не ви е отговорил на това задоволително. Казали са ви: Ходи в църква, моли се Богу, изпълнявай Божиите заповеди, върши добро — ето ти целта на християнския живот. А някой дори са негодували против вас, задето сте били обзети от небогоугодно любопитство и са ви казвали: "Не търси непосилни за тебе неща!" Ала те не са говорили както би следвало. Ето аз убогият Серафим, ще ви разясня сега, в що се състои в същност тази цел. >>>

  Обожението като цел на човешкия живот

Архимандрит Георги (Капсанис), игумен на манастира "Св. Григорий", Света Гора, Атон

Изключително дръзко е някой да говори за обожение, преди сам да е вкусил от него. Чрез милостта на Всемогъщия Бог и наш Спасител Иисус Христос, се одързостихме да говорим за това, което не е по силите ни. Ние трябва да правим това, за да не укриваме от православните ни братя най-високата и крайна цел на нашия живот, тази за която бяхме сътворени.
Ние трябва да правим това, за да стане ясно, че единственото православно пастирско учение е това за обожението, а не за нравственото усъвършенстване на човека, без Божията благодат, както е според западните разбирания. >>>

Съдържание:
 :: Въчеловечаването на Бога: причината за обожението на човека
 :: Приносът на Св. Богородица за обожението на човека
 :: Църквата e мястото на човешкото обожение
 :: Обожението e възможно чрез нетварните божествени енергии
 :: Предпоставки за обожението: Смирението, Подвизаването, Св. Тайнства и молитва
Преживявания на обожението
 :: Причини за неуспеха на мнозина да достигнат обожение: Отдадеността на житейски грижи,  Морализмът, Антропоцентричният хуманизъм
 :: Резултати от духовното ръководство към обожение
 :: Последици от духовно ръководство, което не води към обожение

  За тайните недъзи на душата

Архимандрит Лазар Абашидзе

Съдържа: Какво е особено важно в началото на духовния живот :: Къде и как да се научим на светото покаяние :: Бързо ли се изцелява душата :: Какви са особеностите на нашето време :: Боят ли се от ада ревностните християни :: Как може самоунижението да се съчетава с вътрешния мир :: Как демоните, предлагайки наглед добро, могат да ни улавят в мрежите си :: По какво се различава евангелското от човешкото добро :: Кога нашата ревност към християнски подвизи не е угодна на Бога :: Как външното християнско дело е свързано с вътрешното :: Как можем да се заблуждаваме, като мислим, че имаме в себе си истинска любов към Бога :: Как можем да се заблуждаваме, като мислим, че обичаме ближния :: Как душевната, плътската ревност може външно да се представя за ревност свята и благочестива :: Полезно ли е за начинаещия християнин да учи ближните по въпросите на вярата :: Полезно ли е за начинаещия християнин да размишлява за високи духовни въпроси :: Кога послушанието не е угодно Богу :: Какви прелести застрашават упражняването в молитвата :: Защо идват сълзите и кога те са правилни :: Какво значи "да се трудим безразсъдно" :: Как смирението може да се окаже измамно :: Как да се научим да разпознаваме хитроумията на страстите и коварството на лукавите духове :: Примери за покайно самонаблюдение

  Обозрение на духовната битка

Свети Иоан Касиан Римлянин (350-360 г.)

:: Цел и край на подвижничеството
:: Борбата на плътта с Духа
:: Борбата с осемте главни страсти - с чревоугодието - с блудния дух - с духа на сребролюбието - с духа на гнева - с духа на скръбта - с духа на унинието - с духа на тщеславието - с духа на гордостта
:: Борбата с помислите :: Борбата с всякакъв вид скърби
:: За Божията благодат и свободната воля като производители на духовния живот
:: За молитвата :: За ръководството в духовния живот
:: За степените на съвършенство в духовния живот според подбудите към него
:: За края на покайните трудове

  Болна и здрава мистика

Архимандрит Серафим (Алексиев)

Съдържа: Здравата мистика :: Естествено-благодатната мистика :: Свръхестествената мистика :: Болната мистика :: Гордостта - основа на болната мистика :: Белези, че виденията са от демоните :: Как да се предпазваме от лукавствата на бесовете :: Изводи
Стихията на религиозното чувство е мистиката. Без мистични преживявания религиозното чувство е бледо, анемично, безжизнено. От степента на мистичната настроеност на един човек може да се съди за силата на неговата религиозност. Това не значи обаче, че всички мистични изживявания са еднакво градивни за правилния растеж и еднакво полезни за нормалните проявления на религиозното чувство. Има такива мистични преживявания, които причиняват на религиозното чувство опасни заболявания. >>>

Православният светоглед

Лекция на йеромонах Серафим (Роуз), произнесена през август 1982 г.
1. Животът днес е станал ненормален
2. Два лъжливи подхода към духовния живот
3. Какво можем да направим?
4. Православният светоглед
5. Заключение

  Поучения на съвременните старци

Свещеник Дионисий Тацис, Изд. Тавор

1. Христос е всичко за нас
2. Любовта
3. Молитвата
4. Умът
5. Помислите
6. Безмълвието
7. Духовният подвиг
8. Духовните поучения
9. Изкушенията
10. Духовните опити
11. Грехът, покаянието, изповедта
12. Причастието
13. Вярата, смирението, изповедта
14. Клирикът и неговата дейност
15. Монашеството
16. Страданията и скърбите
17. Бракът и възпитанието на децата
13. Различни теми

  Борбата в Христа в днешното време на отстъпление

Йеромонах Филотей Григориатис, изд. Манастир "Св. Георги Зограф", Света Гора, Атон

Съдържа:
 :: 1. Божията любов и нашият свободен избор
 :: 2. Фалшивата маска на света
 :: 3. Нашето смирено лично свидетелство и свидетелството на светиите
 :: 4. Святата борба на християните, която ги очиства и съединява с Бога
 :: 5. Нашата искрена молитва към Бога
"Бог е любов", ни казва св.евангелист Йоан. И наистина, това е Неговата най-вярна характеристика, чрез която ние, хората, разбираме какво е Бог. Разбира се, по думите на св. Дионисий Ареопагит, както и според апофатическата теология на Църквата, Бог не е нито дух, нито слово, нито сила, нито светлина, нито живот, нито субстанция, нито време, нито наука, нито истина, нито Царство, нито мъдрост, нито милосърдие... Всичко това показва, че Бог е отвъд всяко човешко знание. >>>

За рождението свише. Опит за тълкуване на беседата на Господ Иисус Христос с Никодим

Иво Братанов

В Своята беседа с Никодим Господ Иисус Христос изяснява някои важни страни от учението Си, между които е и условието за спасението на човека. По този повод Господ казва на Никодим: "истина, истина ти казвам: ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие" (Иоан 3:3). >>>

Добротолюбие в русском переводе

Том I Св. Антоний Великий :: Св. Макарий Великий :: Преп. Авва Исайя :: Св. Марк Подвижник :: Авва Евагрий
Том II Св. Иоанн Кассиан Римлянин :: Преп. Исихий Иерусалимский :: Преп. Нил Синайский :: Св. Ефрем Сирианин ::
Св. Иоанн Лествичник :: Св. преп. отцы Варсануфий и Иоанн :: Преп. Авва Дорофей :: Св. Исаак Сирианин
Том III Блаж. Диадох :: Преп. Иоанн Карпафский :: Блаж. Авва Зосима :: Св. Максим Исповедник :: Блаж. Авва Фалассий :: Св. Феодор Едесский :: Преп. Феодор :: Преп. Авва Филимон :: Преп. Феогност :: Преп. Филофей Синайский :: Илия пресвитер и Екдик
Том IV Преп. Феодор Студит
Том V Св. Симеон Новый Богослов :: Преп. Никита Стифат :: Феолипт Филадельфийский :: Св. Григорий Синаит :: Никифор Уединенник :: Св. Григорий Палама :: Каллист патриарх и Игнатий Ксанфопулы :: Блаж. Симеон Солунский :: Св. Симеон Новый Богослов :: Из жития преподобного отца нашего Максима Капсокаливита - Об умной благодатной молитве :: Из жития святого Григория Паламы, архиепископа Солунского чудотворца - О том, что всем вообще христианам надлежит непрестанно молиться :: Преп. Петр Дамаскин :: Св. Каллист Катафигиот

За духовното ръководство

Духовната прелест

  > Прелестта е тънка духовна гордост, греховно състояние на нездрава мистика, свързано с погрешна висока оценка на вярващия в своите духовни преживявания или убеждението, че Бог изпитва особена любов към него; вид духовна измама, когато злите сили се представят за добри. Светителят Игнатий Брянчаннов пише, че ние всички пребиваваме в "прелест".
  > Св. Григорий Синаит за духовната прелест
Велика противница на истината, влачеща днес мнозина към гибел, е прелестта. Чрез нея в душите на духовно ленивите се е възцарило тъмно невежество, отделящо ги от Бога, така че те не знаят има ли Бог, Който ни просвещава и подбужда към деятелност, или пък вярват в Него само (теоретично) чрез непотвърдено в практиката слово, не на дело. Такива хора приписват свидетелствата за Бога само на древните, като изключват Неговото присъствие и явяване в тяхното съвремие. Свидетелствата за Бога от Свещеното Писание те приписват на други автори, които не са истинските, като по този начин хулят Името Му. >>>

Духовният отец

Отец Симеон Кутсас

Съдържа: Духовното отчество в светлината на православното предание :: Смисъл и историческо развитие на чина
 :: Мисията на духовния отец :: Необходимостта да намерим опитен духовен отец
 :: Отношението на духовното чедо към духовния му отец
 :: Изопачаване на духовното старчество в наши дни :: "Старчеството" на много съвременни клирици
 :: Опасността от просополатрия (култ към личността) :: Граница на дължимото послушание към духовния старец
 :: Опасността от свръхемоционална връзка :: Хвалене с духовния старец :: Смяната на духовния отец

  Старчеството според учението на светите отци и аскети

Прот. Александър Соловьов

Съдържа: Оптинската пустиня и старчеството в Русия. Цел на монашеското отшелничество и аскетизъм.
 :: Необходимост от ръководство на духовния живот. Избор на ръководител и пълно предаване на неговата воля
 :: Същността на старчеството, заветът между стареца и ученика. Старецът и неговото служение.
 :: Добродетелите на ученика по отношение на стареца. Посилен подвиг ли е послушанието? Вяра в наставника.
 :: Великото достойнство и плодовете на послушанието и др.

Оптинското старчество - исихазъм в света

С.С. Хоружий

Старческото служение, в което умната молитва се съвместява с активна и постоянна връзка със света, крие в себе си загадка, проблем, и ние сме длъжни да поставим кантовския въпрос: как е възможно старчеството? За да открием отговора, първо трябва ясно да изразим същността на проблема. Той се състои в следното: исихастката практика е холистическа практика, в която се въвличат, най-общо казано, всички енергии на човека, духовни, душевни и телесни.
Посредством непрестанната молитва и при бдителната стража на вниманието, цялата тази съвкупност от човешки енергии последователно се преобразува, възхожда по строго определени степени към висшите духовни състояния и се съединява с Божествените енергии. >>>

Писма на стареца Йосиф Исихаст (1895-1959)

Подвизаване е, когато влезеш в единоборство, победиш, изгубиш, проиграеш, пропуснеш, паднеш, станеш, когато заложиш всичко и влезеш в борба и битка до последен дъх.
И никога не се отпускай, докато душата е още в тялото. И когато се издигне до небето, очаквай, че на следващия ден може да слезе до ада. Не говоря за това, че слизането става и в един миг. Затова човек не трябва да се учудва на измененията, но винаги да помни, че и едното, и другото му принадлежи.
Знай, че благодатта винаги предшества изкушенията като някакво предизвестие за подготовка.
И когато почувстваш благодатта, веднага се стегни и си кажи: "Дойде вест за битка. Пази се, глина, виж откъде ще затръби противникът." >>>

За блаженствата

Учение о блаженстве

Свт. Филарет (Дроздов) - Пространный Православный Катихизис

О первой заповеди блаженства  :: О второй заповеди блаженства  :: О третьей заповеди блаженства :: О четвертой заповеди блаженства  :: О пятой заповеди блаженства  :: О шестой заповеди блаженства  :: О седьмой заповеди блаженства  :: О восьмой заповеди блаженства  :: О девятой заповеди блаженства

За славата и славолюбието

Св. Иоан Златоуст, из "Тълкувание на Евангелието от Матея"
(…) Ако станеш и хиляди пъти по-знатен, с нищо няма да бъдеш по-добър от неизвестните човеци. Напротив, със самото това ще станеш даже по-безчестен. Когато тези, които те представят и прославят като знаменитост, се смеят на тебе за същото това, че ти търсиш от тях слава, усърдието ти не произвежда ли нещо, противно на твоето желание? >>>

  Гордост и смирение

Архимандрит Серафим (Алексиев)

Част първа. За гордостта :: Развитието на гордостта :: Борба с тщеславието :: Надменността :: Възгордяване против самия Бог :: Гибелността на гордостта
Част втора. За смирението :: Степените на смирението :: Величието на смирението :: Парадоксът на смирението :: Лицемерното смирение

Наставления за кротостта и смирението

Архиепископ Серафим (Соболев)

Смирението е най-главното средство, с помощта на което ние можем да извършим делото на нашето спасение.  Смирението е нещо повече от добродетел: то е цялостното християнско светоусещане, началото на новозаветния живот и самият този живот.  Ето защо преп. Макарий Египетски в своите дивни творения говори, че смирението е отличителният белег на християнството, т.е. мерилото, с което можем да определим християни ли сме, или езичници; има ли в нас благодат, или няма; с Бога ли сме, или без Бога; щастливи ли сме, или нещастни. >>>

ДУХОВНИ БИСЕРИ от Св. Писание и Св. отци

За молитвата

ПРАВОСЛАВЕН МОЛИТВОСЛОВ И АКАТИСТНИК

 > На български и църковнославянски език:
 :: Утринно и вечерно молитвено правило
 :: Молитви през деня
 :: Молитви при различни поводи и нужди
 :: Православен молитвеник за деца
 :: Псалтир
 :: Канони и акатисти
 > Пълен православен молитвослов на църковнославянски език

Светото Писание и Светите Отци за молитвата

Духовни бисери

О молитве

Свт. Филарет Московский (Дроздов), из "Пространный Православный Катихизис"

О Молитве Господней :: О призывании :: О первом прошении :: О втором прошении :: О третьем прошении :: О четвертом прошении :: О пятом прошении :: О шестом прошении :: О седьмом прошении :: О славословии

  За молитвата

Св. Иоан Кронщадски

Съдържание:
  :: За същността, значението и силата на молитвата :: Молитвата е дихание на Дух Свети :: Молитвата е заставане пред Св. Троица и небесните жители
  :: Словото в молитвата :: Молитвата в храма :: Съборност на молитвата
  :: За Господнята молитва :: За молитвата към Света Богородица :: За молитвата към светиите
  :: Молитвата за ближните :: Молитвата за покойниците
  :: Покаянието при молитва :: За преодоляването на плътта при молитва :: За мрака и козните на врага по време на молитва
  :: За молитвата пред иконите :: За действията, съпътстващи молитвата :: За умереността в молитвата :: За Иисусовата молитва :: Молитвените обръщения на свети Иоан Кронщадски
Книгата съдържа откъси от дневниците на светителя "Моят живот в Христа", разясняващи същността и необходимостта от молитвеното дело. С присъщата си изключителна човечност и непосредствено религиозно чувство, словата на протоиерей Йоан Сергеев ще стоплят всяко искрено вярващо сърце. Препоръчваме книгата дори и на тези, които са чужди на молитвените усилия.  >>>

Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име, да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес, и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници, и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.

Господнята молитва "Отче наш..."

  > Господнята молитва
  > Обяснение на Господнята молитва "Отче наш" св. Йоан Златоуст
  > Толкование на Молитву Господню Преп. Максим Исповедник
  > За Господнята молитва Св. Йоан Кронщадски, глава от книгата "За молитвата"
  > За Господнята молитва Св. Йоан Касиан Римлянин, глава от книгата "Обозрение на духовната битка"
  > О Молитве Господней Свт. Филарет Московский, из "Пространный Православный Катихизис"
  > The Lord's Prayer Archbishop Nathaniel
  > "Отче наш..."  Речитативно изпълнение на  Хор "Св. Роман Сладкопевец", www.saint-romanus-choir.com  

Иисусовата молитва

  > "Господи, помилуй!" - за най-кратката църковна молитва. В тази най-кратка молитва е събрано цялото богатство на църковното молитвословие. Тя е вопъл на изпораненото човешко естество, което проси от едничкия свой Изцелител, Господа Иисуса Христа, единственото надеждно изцеление — Божията благодат и милост. Тя е и изповед на човешката греховност — кой друг, освен съзнаващият своето падение, своето убожество, своята погибел, би се обърнал с такива думи към Бога? Тя е и прослава на Божията милост и дълготърпение към венеца на Божието творение, надарения с разум човек, който днес обаче е паднал по-ниско и от безсловесните. Тя е и благодарност към всещедрия Бог за Неговите непрестанни благодеяние към все по-неблагодарния човешки род. А как произнасяме ние тази свещена и светоносна молитва? Без трепет, без внимание, а най-често — набързо, като премачкваме думите й и не вникваме в нейния дълбок смисъл.  >>>
  > За Иисусовата молитва и За умереността в молитвата - Св. Иоан Кронщадски, глава от кн. За молитвата

Поучение за молитвеното правило

Св. Игнатий Брянчанинов

Душата, тръгваща по Божия път, е потопена в дълбоко незнание за всичко Божествено и духовно, макар и да е била богата на мъдрост от този свят. Поради това непознание тя не знае как и колко трябва да се моли. За помощ и ръководство на душата, която е в младенческа възраст, Светата Църква е установила молитвените правила. Молитвеното правило е събиране на няколко молитви, съчинени от Боговдъхновени св. отци, приспособени към известно обсотятелство и време. Целта на правилото е да достави на душата недостигащото й количество от молитвени мисли и чувства, при това молитви и чувства които са правилни, святи и истински богоугодни. С такива мисли и чувства са напълнени благодатните молитви на светите отци. >>>

Нашата искрена молитва към Бога

Йеромонах Филотей Григориатис

, из книгата Борбата в Христа в днешното време на отстъпление
Ние благодарим на нашия Господ и Бог. Прославяме Го в своята немощ, отдаваме Му чест и поклонение. Обръщаме се към Него в молитва, тъй като сме немощни и несъвършени - но ние просим не само за себе си, но и за онези свои братя, за които все още е трудно да повярват в Него и да Го приемат в своя живот: "Господи Иисусе Христе, чуй искрения глас на сърцето ми, който вика към Тебе: Вярвам, че Ти си (Ти съществуваш), но не мога да го почувствам с цялото си сърце." >>>

За молитвата

Св. Иоан Касиан Римлянин (350-360 г.), глава от книгата "Обозрение на духовната битка"

Трябва да си поставим като първа цел и връх на съвършенството непрестанната молитва, която се крепи върху умиротворената душа и чистото сърце, за постигането на които ние измъчваме тялото си и съкрушаваме сърцето си. Връзката между всички тези подвизи и молитвата е неразривна и взаимна. Защото както редът на тези добродетели води към съвършена молитва, така и сами те не могат да останат твърди и постоянни, ако молитвата не ги възглави и увенчае. >>>

За молитвата и чистотата на сърцето

Св. Григорий Палама

Ако някой вижда собствената си сърдечна нечистота, без да се възгордява поради онази своя частична чистота, ползувайки се от нейната помощ, но вижда и нечистотата в по-чистата от всички други сили, развива се в смирение, предава се на сърдечно съкрушение; тогава ще открие лек за всяка душевна сила, ще извършва необходимото деяние, и ще научи необходимото знание, очиствайки в молитва собственото си съзерцание; и след това незабавно ще дойде съвършената, истинна и постоянна чистота на сърцето, която не би се породила никога у някого, освен чрез усъвършенствуване в праксиса, непрестанна грижа, съзерцание и съзерцателна молитва.

Кратки слова за молитвата

Митрополит Антоний Сурожски

С думите на светците и със свои думи :: За молитвата :: "Къде Си, Господи, открий ми се" :: Единството на молитвата и живота

Господи и Владико на моя живот, не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие. Но дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов дарувай на мене, Твоя раб. Ей, Господи Царю! Дарувай ми да виждам моите прегрешения и да не осъждам моя брат, защото си благословен во веки веков. Амин.

"Господи и Владико на моя живот..." За молитвата на св. Ефрем Сирин

  > Великопостна молитва на св. Ефрем Сириец Православен молитвослов
  > Молитвата на преподобни Ефрем Сирин - Йеромонах Иоан. Тази молитва на светия наш отец Ефрем Сирин, подвизавал се в Сирия преди повече от хиляда и петстотин години, в V век, се повтаря през целия Велик пост. Множество молитви, прекрасни песнопения и вдъхновени проповеди се излели от неговата боголюбива душа, и тая великопостна молитва е само един от спасителните и душеполезни плодове, израснали от лозата на неговия праведен живот. Това е молитва на свят човек, съставена не за други, а за него самия. Това е излияние на една свята душа, съзерцаваща и Бога, и своята греховност. Това е драгоценен камък, обработен от един велик майстор на духовното занятие, което храни и вдъхновява и нас, живеещите толкова много столетия след него в свят, тъй отличаващ се от света, в който живял св. Ефрем.
  > Великопостната молитва на Св. Ефрем Сирин - Александър Шмеман. Молитвата, която преданието приписва на един от великите наставници на духовния живот - свети Ефрем Сирин, - може действително да бъде наречена великопостна молитва, тъй като тя заема особено място сред всички песнопения и молитви на Поста.

Молитвено правило на св. Пахомий Велики

† Траянополски епископ Иларион

Името на Господ Иисус Христос е свято и благодатно освещава този, който го пази в сърцето си. Попитали св. Игнатий Богоносец защо повтаря постоянно името на Иисус Христос и той отговорил: "Защото е написано на сърцето ми." И действително, това молитвено повторение на името Христово възпламенило вярата в сърцето му и той бил готов да отдаде живота си за Христа и го отдал разкъсан от лъвовете в Колизеума в Рим през 109 г., за да живее вечно в царството небесно...

Старецът Атанасий

"Най-важният белег на живота на светците, в чието битие дълбоко е проникнал Божият Дух, е молитвата. А Божият Дух не идва чрез учение и дипломи, а е плод на един живот, който знае да коленичи. Един духовник казваше: "Искаш ли да разбереш, какво е духовното състояние на някого, попитай и разбери колко и как се моли"... И настина, нима е възможно да обичаш някого и да не желаеш да общуваш с него?" "Чеда, молитвата е убежището на християнина. Моли се ти, ще се моля и аз и Господ ще ни покаже път и в най-трудните проблеми."

Молитви и приноси за покойници

  > Евангелие Иоан 5:24-30, Иоан 6:35-40; Апостол 1 Сол. 4:13-17, 1 Кор. 15:12-22
  > Молитви за покойници: Утренни :: Други :: На църковнославянски език :: Молитви за самоубийци
  > Молитвата за покойниците Св. Иоан Кронщадски, из книгата "За молитвата"
  > Задушници - приноси за починалите
  > What do the Orthodox believe Concerning prayer for the dead?
  > Life After Death by St. John Maximovitch. A description of the first 40 days after death
  > From a Treatise on Caring for the Dead Blessed Augustine of Hippo
  > Commemoration of the Dead in the Orthodox Church Traditional days of remembrance
  > Communion with the Saints By Protopresbyter Michael Pomazansky

За Киприяновите молитви

из интервю със свещеник Илия Христов

  Пастирът като молитвеник

Архимандрит Серафим (Алексиев)

  1. Личният молитвен живот на пастира
  2. "Трапезите" или молитвата?
  3. Молитвата - оръжие в борбата ни
  4. Молитвата - опора на вътрешния ни живот
  5. Молитвата - сила за помагане на другите
  6. Как се придобива молитвен дар?
  7. Растеж в молитвата

  Как молиться о некрещенных и пребывающих в иноверии близких

О вере истинной и об отношении православных христиан к инославным и неверующим родственникам и близким.

За покаянието

За покаянието

Св. Иоан Златоуст (из "Духовно огледало")

Покаянието, според учението на Църквата, е възвръщане на кръщението, втора благодат, очистване на съвестта, обещание към Бога за нов живот, примирение с Бога чрез добри дела. Неразкаянието води към духовна смърт. За неразкаялите се сам Господ казва: "...ако се не покаете, всички тъй ще загинете" (Лук. 13:3). Но и не всички от ония, които пристъпват към тайнството покаяние, се очистват, защото не са изпълнили всички условия, необходими за истинско покаяние.

Православният опит на покаянието

Еп. Калистос (Уеър)

Обикновено покаянието се разбира като тъга поради греха, чувство за вина, усещане за скръб и ужас поради раните, които сме причинили на другите и на себе си. И все пак такъв възглед е непълен. Скръбта и ужасът наистина са важен елемент на покаянието, но не го изчерпват, нито пък представляват най-важната му част. Ще достигнем до по-пълно разбиране на този въпрос, ако разгледаме буквалния смисъл на гръцката дума за покаяние, метаноя. Тя означава "обнова на ума" – не само да съжаляваш за миналото, но да промениш основно възгледите си, да придобиеш нов поглед към себе си, и към другите; "велико разбиране". Велико разбиране, което не води задължително до емоционална криза. Покаянието не е синоним на печал и самосъжаление, а обръщане, пренасочване на центъра на живота ни към Светата Троица.

За Покаянието

Светител Игнатий (Брянчанинов)

..."Покайте се!" Що значи да се покаеш? Значи да се опомниш, да се разкаеш за греховете си, да захвърлиш греховете си - тъй отговорил един велик свети отец на тоя въпрос, - и повече да не се връщаш към тях. По такъв начин много грешници са се превърнали в светци, много беззаконници - в праведници.

Слово за покаянието

Митрополит Антоний Сурожски

Когато постъпваме лошо, когато говорим непотребни неща, когато тъмни мисли се роят в главата ни или на сърцето ни падне помрачение, то ние, ако поне малко се проясним, почваме да чувстваме угризения на съвестта. Но угризенията на съвестта още не са покаяние; може цял живот да се самоупрекваме за лоши постъпки, за зли думи, за тъмни мисли и чувства – и да не се поправим. Угризението на съвестта действително може да превърне земния ни живот в ад, но то не ни отваря Царството Небесно. Към него трябва да се прибави нещо друго, това, което съставя самата сърцевина на покаянието, а именно – обръщане към Бога с надежда, с увереност, че Богу ще достигне и любов към нас, за да ни прости, и сила да ни промени. Покаянието – това е онзи поврат в живота, обрат в мислите, промяна на сърцето, които ни обръщат с лице към Бога в радостна и трепетна надежда, в увереност, че макар да не заслужаваме милостта Божия, но Господ е дошъл на земята не да ни съди, а да ни спаси, дошъл е на земята не при праведните, а при грешните.  >>>

Слово за малките добрини

Архим. Йоан Крестянкин

... Малки дела, възпявам ви в химни. Хора, обграждайте се с малки дела, опасвайте се с малките, простички, леки, добри чувства, мисли, думи и дела, които нищо не ви струват. Нека оставим голямото и трудното, то е за онези, които го обичат, а за нас, които все още не сме обикнали голямото, Господ по Своята милост е излял обилно, подобно на водата и въздуха, малката любов. >>>

Покаянието на Сазиков

Из книгата "Отец Арсений", издателство "Тавор"

Времето минаваше. Сазиков все повече и повече се привързваше към отец Арсeний, грижеше се за него и му разказваше много за себе си. Разказваше за детските си години: как се родил в Ростов в интелигентно семейство, завършил Ростовския индустриален институт като инженер и как после попаднал в компания на "приятелчета" и всичко така се завъртяло, така се завихрило, че почти деветнадесет години пътят на Сазиков бил изпълнен с престъпления. Вървял той по този път и вървейки се оглеждал понякога, но да се върне в правия път не можел.

  Грехът и покаянието в последните времена

Архимандрит Лазар (Абашидзе)

Съдържание
I. Тайнството Покаяние
ІІ. За греховете
ІІІ. Съвети към готвещия се за изповед
IV. Кратък разбор на някои от най-разпространените в наше време греховни увлечения: Рок-музиката :: Наркоманията :: Съвременната магия :: Източните култове
V. Маловерие и нецърковност
VI. Разказът на преп. Теодора Цариградска за митарствата
VII. Пиянството
VIII. Поучения на св. отци на Църквата за покаянието 1. За очистването на сърцето 2. За страстите и пагубните пороци и за това, кои от кои се раждат 3. Що е истинско покаяние 4. За епитимията 5. Как трябва да се каем
   A. Кои помисли трябва да се изповядват веднага и кои не се нуждаят от незабавна изповед
   Б. При съзнание за собствената греховност трябва да избягваме смущението и отчаянието, които са от бесовете
   B. Припомнянето на предишните плътски грехове е вредно
   Г. За откриването на греховете пред някого от близките (не пред духовник)
   Д. За това, че е крайно опасно да се отлага изповядването на греховете и самоизправлението
   Е. Съгрешилият не бива да се смущава, ако духовникът със строги думи лекува раната му

Борбата с осемте главни страсти, с помислите и с всякакъв вид скърби

Свети Иоан Касиан Римлянин, глави от кн. "Обозрение на духовната битка"

:: Борбата с осемте главни страсти - с чревоугодието - с блудния дух - с духа на сребролюбието - с духа на гнева - с духа на скръбта - с духа на унинието - с духа на тщеславието - с духа на гордостта
:: Борбата с помислите
:: Борбата с всякакъв вид скърби

Велик покаен канон на св. Андрей Критски

Съдържа богослужебния текст на църковнославянски език, както и превод на български език, който не е съобразен с богослужебния чин

Отде да започна да плача над своя живот окаянен,
над своите греховни дела, о пресладки Иисусе Христе?
Какво ли начало да сложа на моето скръбно ридание? -
0, Премилосърдни, прости ми Ти моите безброй грехове.

Перечень наиболее распространенных грехов с объяснением их духовного смысла

Сретенский монастырь. Москва, 1999

  :: Грехи в отношении Бога и Церкви
  :: Грехи в отношении к ближним
  :: Грехи против самого себя
  :: Перечень смертных грехов
  :: О восьми главных страстях

Виж също:

Основи на Православието: Нашата вяра: За светите тайнства
Покаяние (Изповед), Причащение (Евхаристия)

За поста

Свещеното Писание и светите отци за поста

  Защо не постиш?

Архим. Хараламбос Василопулос

Съдържание: Постът е Божия заповед :: Постът в Стария Завет :: Постът в Новия Завет :: Постът е полезен за тялото :: Постът е полезен за душата :: Как да постим? :: Кога да постим? :: Кога се позволява да се яде всичко? :: Кога се разрешава риба? :: От какви храни да се въздържаме? :: Оспорвания [въпроси и отговори] :: Епилог

Постите в Православната църква според Църковния Устав (Типика)

В България има в момента много преводна православна литература, която по един или друг повод споменава за начините на постене. Но това се отнася за съответната поместна православна църква. Затова Българската Православна Църква е публикувала в Църковния Устав (Типика) как трябва да постят българските православни християни. >>>

Зa поста

св. Иоан Златоуст, от книгата Безсмъртни слова

Постът е безполезен за онези, които не се въздържат от грехове...  Колко приятни за нас са вълните на това духовно море - по-приятни дори и от морските вълни! Едните се повдигат от възмущението на ветровете, а другите - от желанието да се слушат проповеди. Едните, когато се повдигат, довеждат кормчията в голям страх, а другите, щом се появят, дават възможност на проповедника да говори с дързост и увлечение. Едните служат като знак, че морето е яростно, другите - като признак, че е радостна душата. Едните се удрят о камъни и произвеждат глух шум, а другите засягат учението и издават приятен звук. По същия начин и подухването на лекия ветрец, кога засегне нивите, ту прекланя до земята, ту повдига нагоре главите на класовете, представлява на сушата подобие на морски вълни. Но и от тези ниви нашата нива e по-приятна, защото не подухването на ветрец, а благодатта на Св. Дух възбужда и загрява вашите души; и огънят, за който някога казваше Христос: "Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал" (Лук. 12:49) - този огън, виждам аз, е хвърлен и гори във вашите души. Щом като страхът Христов е подпалил в нас толкова много лампички, то нека влеем в тях елея на учението, за да стане светлината за нас по-продължителна.  >>>

Постът

Св. Василий Велики

Постът е духовно възрастване за семейството, майка на здравето, възпитател за младостта, украшение за старите, добър спътник за пътуващите, надежден съжител на обществото. Постът ражда пророците, дава крепост на силните, умъдрява законодателите. Постът е добър страж за душата, надежден спътник за тялото, оръжие за доблестните люде, училище за подвижниците. Той отстранява изкушенията, укрепва подвижниците в благочестието, става съжител на трезвостта, ражда целомъдрие в душите. >>>

Постът

Св. Ефрем Сирин

... Възлюби нищетата Христова, за да се обогатиш чрез нея духовно. Постът е колесница, която води към небето. >>>
> На безмолвие во время поста Святитель Григорий Богослов
> Слово о посте Святитель Григорий Паламa

За необходимостта от пост и въздържание

Архиепископ Серафим (Соболев), Слово в събота на първата седмица на Великия пост

...Не бива да ви обърква разпространеното мнение, че в нашата вяра са важни единствено догматите, а постът е нещо второстепенно. Както нарушаването на догматите, така и нарушаването на поста води след себе си нашата погибел. Затова в делото на спасението ни са необходими както догматическите, така и нравствените заповеди, защото и без едните, и без другите не можем да се спасим. Нима може да се каже, че една заповед е по-важна за нас, а друга не е така необходима за нашето спасение? Всички заповеди относно вярата и нравствеността — и заповедта за поста, и заповедта за вярата в Бога — са еднакво ценни за нас, защото и едните, и другите са излезли от устата на Самия Бог. >>>

Постът, каноните и спасението

Жасмина Донкова

Въпросът за изясняването на същността и предназначението на поста в Православната църква е бил предмет на разглеждане през цялата история на Църквата. Това е една от причините той да намери място в творенията на почти всички свети отци и учители на Църквата, както и в изследванията на много съвременни богослови.
Сам Бог е поставил предписанието за поста още в Стария Завет, като е казал: "... обърнете се към Мене от все сърце с пост, плач и ридание" (Иоил. 2:12). Чрез поста Бог е искал да научи хората на послушание и въздържание.
... Проследявайки текстове от Свещеното Писание и каноните на Църквата, виждаме, че целта на поста е смиряването на човека пред Бога и усмиряване на плътските похоти и страсти. Това още веднъж доказва, че постът е не само благочестива традиция; той е Божествено установление и средство за общението ни с Бога. Той е част от пътя на нашето спасение. Затова основанието за спазване на поста не бива да се търси в някакво законничество, а в Божия промисъл за спасението на човека. >>>

Библейската кухня

Ясен Бориславов

Почти всяка религия в стремежа си да подреди и подчини живота на своите последователи налага някакви ограничения в храненето. Чрез тях божеството разделя света на познаваем и непознаваем, чист и нечист, разрешен и забранен. ...В Новия завет тази разделителна линия между иудеи и езичници изчезва. Много хранителни забрани отпадат, защото казано е: "Не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза от устата, то осквернява човека." (Мат. 15:11). Т. е. това, което излиза от устата, идва от сърцето и то може да оскверни човека. Така християнската трапеза, без да премахва напълно смисъла на храната като връзка между човека и Бога, се оказва натоварена с нов смисъл. Докато в "Стария завет" храната отделя иудеи от езичници, в християнската епоха тя обединява всички вярващи пред лицето на Спасителя, за когото няма ни иудей, ни елин, ни езичник. >>>

Постимся постом приятним, благоугодним Господеви: истинний пост ест злих отчуждение, воздержание язика, ярости отложение, похотей отлучение, отглаголания, лжи и клятвопреступления. Сих оскудение пост истинний ест и благоприятний. Стихира в понеделник, I седмица на Великия пост, глас 3, самогласен

Душевният пост - по-важен и по-труден от телесния

Мълвина Господинова

Освен отказ от определени храни човек трябва да се раздели и с лошите мисли и дела. Ако не може – по-добре да си направи една пролетна диета, без да си внушава, че пости. >>>

Пост с точки зрения врача-аллерголога

Антонина Владимировна Осипова

Евангелии от апостола Марка рассказано об отношении Господа Иисуса Христа к посту. "Могут ли поститься сыны чертога брачного, когда с ними жених? - говорил Спаситель ученикам Иоанновым и фарисейским. - Доколе с ними жених, не могут поститься. Но придут дни, когда отнимется у них жених; и тогда будут поститься, в те дни" (Мк. 2: 19-20). Для понимания этих иносказательных слов Иисуса Христа необходимо вспомнить о понятии христианского аскетизма, - то есть, в переводе с греческого, упражнения, подготовления к борьбе. С развитием христианства аскетизм понимается как упражнение духа и тела на пути к спасению, навык управления волей и помыслами, религиозная и церковная самодисциплина. Мера аскетичности жизни человека всегда определялась словами Христа Спасителя: "Кто может вместить, да вместит" (Мф. 19: 12). Так, перед совершением важных дел, накануне предстоящих испытаний и Сам Иисус Христос, и его ученики, и все православные христиане постились, готовясь к предстоящим подвигам.

Как да управляваме тялото си съгласно духа на живота в Христа

Св. Теофан Затворник

"Макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява" (2 Кор. 4:16). Ограничаването на плътта е условие за нашето спасение. А който жали плътта си, стои на погрешен, плъзгав, измамен, съмнителен път. ... Измежду съставните части на нашия телесен живот едни са телесно-душевни: това са непосредствените оръдия на душевната дейност на човека. Други са чисто телесни: това са системите, чрез които плътта функционира, храни се и расте. Към първите се отнасят сетивата, езикът и движението; към вторите — храненето, сънят, половото влечение и разните сетивни усещания — топлина, студ, мекост и други. Оттук, могат да се извлекат следните правила за ограничаване на плътта >>>

За изповедта

Какво трябва да правим преди да идем при изповедника, когато сме при него и когато излезем от изповедника

Архимандрит Серафим (Алексиев)

Темите са части от книжката Забравеното лекарство (за св. Тайнство Изповед)

Въпроси при изповед на Православни Християни

† Сливенски митрополит Йоаникий

В книгата "Покаяние и изповед" са дадени напътствия на православните християни как трябва да се подготвят за изповед. Какво трябва да направят, за да породят покайно чувство и сърдечно съкрушение. По какъв начин могат да осъзнаят и признаят греховете си. Много важно условие за изчерпателна изповед на каещите се е да проследят своя живот. Как са прекарали юношеството си, как са преживели младостта си, какво поведение са имали в службата, в дома и т. н. Този кратък въпросник за изповед се издава, за да улесни и подпомогне най-вече тези, които за първи път пристъпват към това спасително тайнство. >>>

Подготовка за изповед за миряни и свещенослужители

† Сливенски митрополит Иоаникий, из книгата "Размишления за свещеническото служене"

Съдържа:
 :: Условия за допускане до изповед. Най-главните истини на вярата
 :: Епитимиите и техният смисъл
 :: Тайната на изповедта
 :: Въпроси при изповед на свещенослужители

Молитви преди и след изповед

Православен молитвослов

Премълчаването на грехове при изповед е смъртен грях

Оропски и Филийски митрополит Киприан

Една много позната хитрост и клопка, която дяволът използува, за да наруши светостта на тайнството Изповед и да осуети освобождаването на душата от греха е срамът. Врагът на душите всява смущение у каещия се, така че той да скрие от духовния си отец греховете, които дълбоко го унижават и понижават неговото самочувствие пред другите. По този начин обаче каещият се прибавя към предишните си грехове още един изключително тежък и смъртен грях, – греха на кощунството, според определението на светите отци. >>>

За монашеството и манастирите

"За този, който по пътя на вярата, нравственото съвършенство и любовта се почувства немощен да преодолява препятствията на похотта на плътта, похотта на очите и житейската гордост, Църквата предлага особени средства за победа над страстите. Тези средства се състоят в приемането и изпълнението на обети, които в Евангелието се предлагат не като заповеди, а като съвети"… (Из "Настолната книга на свещенослужителя").

  За монашеството - Сборник Светоотечески напътствия

Архимандрит Лазар Абашидзе, Сборник Светоотечески напътствия, Издателство Тавор, София

Монашеството винаги е било тайна наука, но в наше време разбирането му е усложнено значително от много обстоятелства. Основната трудност произлиза от това, че е нарушена приемствеността на опита в манастирския живот. ... Откъде започва монашеството? При подстрижението в монашеския ангелски лик първият въпрос на игумена към подстригващия се е: "Защо си дошъл, брате, прекланяйки се пред този свят жертвеник и тази свята дружина?" - И първата дума на онзи, който е решил да стане инок, е: "За да се отрека от света, честни отче." ... Ето няколко слова на Светите отци за отричането от света и за значението му за онези, които търсят Бога. >>>

Цел на монашеското отшелничество и аскетизъм

Прот. Александър Соловьов, из книгата Старчеството според учението на светите отци и аскети

Съдържа:
 :: Оптинската пустиня и старчеството в Русия.
 :: Цел на монашеското отшелничество и аскетизъм.
 :: Видове монашеско устроение.
 :: Мъченичество и монашество и др.

Фалшивата маска на света

Йеромонах Филотей Григориатис, из книгата Борбата в Христа в днешното време на отстъпление

Борейки се в Христа, монахът страда за братята си в света. Той се оттегля от света не защото го отрича или защото не изпитва любов към него, а защото чувства, че именно така ще може да се отдаде по-пълно на своите братя в света. Монахът води своята борба така, както Бог иска от него: той е като една запалена свещ за света пред иконата на Господа, на Света Богородица и на светиите.
Той се моли за света, защото страда за него, и преди всичко за онези, които живеят далече от Бога и Неговите радости.

Православните манастири по света

> Манастирите в България по околии и с допълнителна информация за тях
 :: Алботински скален манастир, село Градец
 :: Алински манастир "Св. Спас", Белчински бани
 :: Басарбовски (Басарабовски) скален манастир "Св. Димитрий Басарбовски", Русенско
 :: Бачковски манастир "Успение Богородично"
 :: Батошевски манастир "Въведение Богородично"
 :: Батошевски манастир "Успение Богородично"
 :: Гложенски манастир "Св. Георги Победоносец"
 :: Габровски Соколски манастир "Успение Богородично"
 :: Гигински манастир "Св. Козма и Дамян"
 :: Драгалевски манастир "Св. Богородица"
 :: Дряновски манастир "Св. Архангел Михаил"
 :: Килифаревски манастир "Рождество Богородично"
 :: Кладнишки манастир "Св. Николай Мирликийски Чудотворец"
 :: Кремиковски манастир "Св. Георги Победоносец"
 :: Обрадовски манастир "Св. Мина"
 :: Патлейнски манастир "Св. Пантелеймон" - Патлейна до град Преслав
 :: Петропавловски (Лясковски) манастир "Св. Петър и Павел")
 :: Подгумерски манастир "Св. Димитър"
 :: Преображенски манастир "Св. Преображение Господне" край Велико Търново
 :: Рилски манастир "Св. Иван Рилски"
 :: Самоковски девически манастир "Покров Богородичен"
 :: Троянски манастир "Успение Богородично"
 :: Черепишки манастир "Успение Богородично"
 > Света Гора и светогорските манастири
 :: Списък и карта на Атонските манастири
 :: Съборната църква Протата в Карея
 :: Манастирът Ватопед
 :: Манастирът Зограф
 :: Манастирът "Св. Павел"
 :: Манастирът Хилендар
 :: Атон - република на духа - проф. Чавдар Попов
 :: Накратко за уредбата и управата на Света гора
 :: Юридическа справка за статута на Света гора - Стефан Стоянов
 :: Стари фотоси от Св. Гора -  проф. Антоний-Емил Тахиаос
 > Mанастирът "Св. Екатерина" в Синай, Египет
 > Манастирът "Св. Сава" във Витлеем край Йерусалим
 > Манастирът "Св. Бехнам" в Ирак
 > Манастирът "Св. Климент и Пантелеймон" на хълма Плаошник в Охрид
 > Свето-Троицката Сергиева лавра 
 > Манастирът "Св. Николай" в Соко Град, Сърбия

Виж също:

Въведение в Православието: Първи стъпки: Православен духовен живот

Основи на Православието: Нашата вяра: За Църквата и тайнствата

    www.Pravoslavieto.com